МОТИВИ по АНД № 278/2019 г. по описа на РС-Габрово
Производството
по делото е образувано въз основа на постановление на Районна прокуратура - Габрово
от 13.03.2019 г. с предложение за освобождаване от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание по реда на чл.78„а” от НК на Х.И.С. за това, че около 14:00 ч. на
04.05.2015 г. на ул. „Свищовска” до № 75 в град Габрово, при управление на лек
автомобил „Ситроен Ксара” с рег. № ЕВ 37 98 АХ, нарушил правила за движение по
пътищата – чл. 5, ал.2, т.1, чл. 20, ал.2, чл. 116 и чл. 119, ал.4 от ЗДвП, и
по непредпазливост причинил на М.Й.Г. *** средна телесна повреда, изразяваща се
в счупване диафизата на дясната бедрена кост с разместване на фрагментите,
довела до трайно затрудняване движението на десния долен крайник – престъпление
по чл. 343, ал.1, б. „б”, предл. второ във вр. с чл. 342, ал.1 от НК.
Представителят
на Районна прократура – Габрово мотивира категоричната доказаност на
закрепената във внесеното постановление фактическа обстановка, стъпвайки
основно на заключението по изготвената автотехническа експертиза. Ето защо моли
Х.С. да бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение, освободен от
наказателна отговорност с налагане на административна санкция „Глоба” в
минимален размер, както и същият да бъде лишен от право да управлява МПС за
срок от десет месеца.
Защитникът на обвиняемия – адв.
Н.М. от ГАК, не оспорва факта на настъпилия пътен инцидент, акцентирайки обаче на
две обстоятелства – първо, че неговият подзащитен не е нарушил императива на
чл. 119, ал.4 от ЗДвП с оглед мястото на произшествието, както и доказаното
наличие на съпричиняване на получената травма от страна на пострадалата. Ето
защо моли за минимален размер на административно наказание, както и неналагане
на санкцията „Лишаване от право да управлява МПС” поради почти пълното
отсъствие на предишни нарушения на ЗДвП от страна на Х.С..
Обвиняемият се явява лично,
признава вината си за възникналото ПТП и изразява съжаление за стореното.
От цялостната преценка на
събраните по делото доказателства, анализирани поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Обвиняемият Х.И.С. е роден на *** ***, български гражданин,
със средно образование, неосъждан, женен, пенсионер, ЕГН: **********.
На 04.05.2015 г. около 14:00 ч., при сухо време и
много добра видимост, обвиняемият управлявал собствения си лек автомобил „Ситроен
Ксара” с рег. № ЕВ 37 98 АХ по ул. „Младост” в Габрово с намерение да продължи
движението си по ул. „Свищовска”. Именно в този момент свидетелката М.Г.
стъпила на пътното платно на ул. „Свищовска”, като първоначално пресякла това в
посока центъра на града и непосредствено навлязла в другото, предназначено за
движещите се в посока кв. „Русевци” превозни средства. В този момент управляваният
от Х.С. лек автомобил предприел маневра „завиване наляво” към ул. „Свищовска”,
като със скорост от 11,45 км/ч. първоначално пресякъл платното за движение в
посока център, като при навлизането си в това за кв. „Русевци” блъснал
намиращата се там пешеходка М.Г.. Вследствие на удара същата паднала на земята,
пристигналият лекарски екип я транспортирал до МБАЛ „Д-р Тота Венкова” –
Габрово, а на мястото на инцидента бил извършен оглед.
В хода на образуваното по
случая досъдебно производство е изготвена съдебно – медицинска експертиза, дала
заключение, че при инцидента на 04.05.2015 г. на М.Г. е причинено счупване диафизата на дясната бедрена кост с разместване на фрагментите,
довела до трайно затрудняване движението на десния долен крайник за период от
около 4-5 месеца.
В хода на разследването
е изготвена и автотехническа експертиза, посочила като причини за настъпилото
ПТП липсата на навременно преустановяване на движението от страна на Х.С.,
който с оглед актуалните пътни условия е имал такава техническа възможност.
Релевантните по делото
обстоятелства са установени с дължимата се пълнота и обективност, като на
преден план от показанията на свидетелите – очевидци И. Грънчаров и М.Г., както
и от обясненията на обвиняемия, е фиксирано точното място на настъпилия
инцидент и поведението на участвалите в него лица. Възникналото съприкосновение
на ул. „Свищовска” до № 75 в град
Габрово между управлявания от Х.С. автомобил и пострадалата е категорично
доказан факт, а последиците от него, свързани с причиненото травматично
увреждане, са установени от заключението по изготвената съдебно – медицинска
експертиза, а именно - счупване диафизата на дясната бедрена кост с разместване
на фрагментите, довела до трайно затрудняване движението на десния долен
крайник за период от около 4-5 месеца, безспроно явяващо се средна телесна
повреда по смисъла на цл. 129, ал.2 от НК.
Същевременно отговори на основните въпроси по
отношение точните причини за процесното ПТП се съдържат в експертното
заключение на допуснатата автотехническа експертиза, която указва няколко
ключови обстоятелства – скоростта на движение на лекия автомобил „Ситроен
Ксара” с рег. № ЕВ 37 98 АХ от 11,45 км/ч., отстоянието му от пешеходката,
широчината на двете пътни платна на ул. „Свищовска”, както и диапазона на
т.нар. „опасна зона”, в която според изричното становище на вещото лице М.Г. не
е попадала. Съпоставката на всички тези неоспорени от страните обстоятелства и
изведените от експерта изводи категорично посочват като причина за настъпване
на инцидента поведението на водача Х.С., който въпреки наличната техническа
възможност не е преустановил движението си и е ударил пострадалата.
Безспорно правилно от страна на обвинението това
доказано поведение на обвиняемия е квалифицирано като нарушение на няколко
императивни норми на ЗДвП, водещата от които е бланкетната такава на чл. 5,
ал.2, т.1, съдържаща общо указание към всеки водач на пътно превозно средство
да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито
са пешеходците. Това правило, вече с конкретна насоченост към пешеходците, е преповторено
също така и в чл. 116 от ЗДвП, и несъмнено е налице несъобразяване с тях от
страна на обвиняемия, който не е оказал дължимото се внимание именно към тази
група участници в движението. Що се отнася до задължението за избор на скорост,
тя по силата на чл. 20, ал.2, изр. първо от ЗДвП следва да е такава, че водачът
да е състояние да спре пред всяко предвидимо препятствие. А пешеходецът в
случая е бил не само предвидим, но и видим с оглед времето на инцидента и
атмосферните условия участник в движението, т.е. безспорно правилен е тогава
изводът, че обвиняемият не е спазил задълженията си на преден план по тези три законови
императива. Налице също така според съда е и доказано виновно бездействие на Х.С.
и по отношение последния сочен в постановлението такъв на чл. 119, ал.4 от ЗДвП. Посредством него законодателят е задължил водачите на завиващи нерелсови
превозни средства да пропуснат пешеходците, а в случая обвиняемият е
осъществявал именно такава маневра, и не е осигурил предимство на М.Г..
Неоснователно е възражението на защитата, че този законов текст е ориентиран
единствено към пресичащите на пешеходна пътека пешеходци, доколкото
законодателят словесно не е отнесъл това задължение само към подобни участъци
от пътното платно, както е направил изрично това в ал.3 например. Ето защо
мотивите на адв. М. за липса на нарушение точно по този текст представляват
едно незаконосъобразно стеснително тълкуване на закона, което не може да бъде
споделено.
Въз основа на всички изложени и анализирани
доказателствени източници съдът намира за установено по несъмнен начин, че при
движението си с лек автомобил „Ситроен Ксара” с рег. № ЕВ 37 98 АХ на
процесните дата, час и място Х.С. е нарушил именно правилата за движение по
пътищата, вменени му с чл. 5, ал.2, т.1, чл. 20, ал.2, чл. 116 и чл. 119, ал.4
от ЗДвП и безспорно по непредпазливост, без да желае настъпването на
неблагоприятните правни последици, е могъл и е бил длъжен да го направи, като с
проявеното бездействие е причинил на М.Г. горепосочената средна телесна повреда.
При така
възприетия правен извод съдът намира обвиняемия Х.И.С. за ВИНОВЕН
в това, че около 14:00 ч. на 04.05.2015 г. на ул. „Свищовска” до № 75 в град
Габрово, при управление на лек автомобил „Ситроен Ксара” с рег. № ЕВ 37 98 АХ,
нарушил правила за движение по пътищата – чл. 5, ал.2, т.1, чл. 20, ал.2, чл.
116 и чл. 119, ал.4 от ЗДвП, и по непредпазливост причинил на М.Й.Г. *** средна
телесна повреда, изразяваща се в счупване диафизата на дясната бедрена кост с
разместване на фрагментите, довела до трайно затрудняване движението на десния
долен крайник – престъпление по чл. 343, ал.1, б. „б”, предл. второ във вр. с
чл. 342, ал.1 от НК.
Съдът
констатира също така наличието на предпоставките на чл. 78а, ал. 1 от НК за
освобождаване на обвиняемия от наказателна отговорност и налагане на административно
наказание „Глоба”. Предвиденото за извършеното престъпление наказание е „Лишаване
от свобода до три години” или „Пробация”, от същото не са настъпили съставомерни
имуществени вреди, като освен това Х.С. не е осъждан за извършено престъпление
от общ характер и досега не се е ползвал от цитираната законова привилегия.
Разпоредбата на чл. 78а, ал.1
от НК предвижда налагане на административно
наказание „Глоба” в размер от 1000 до 5000 лева. В процеса на
индивидуализацията му съдът констатира сериозния превес на смекчаващите
отговорността на дееца обстоятелства – направените изначални признания, обремененото
имуществено състояние, съдействието при разследването, изразеното искрено
съжаление за настъпилия инцидент, както и минималния брой налагани му преди
наказания за нарушения на ЗДвП. В тази група, както обосновано сочи и защитата,
следва задължително да се посочи и определеното съпричиняване на произшествието
от страна на пострадалата, предприела пресичане на пътното платно не на предвиденото
за това място. Тези обстоятелства според съда имат имат изключителна доминация,
като единствената пречка за определяне възможния праг на санкция е факта на
нарушени четири правила на ЗДвП, както и като като цяло завишения интензитет на
причиненото увреждане. Последните две обстоятелства леко повишават степента на
обществена опасност на деянието и провокират налагане на административно
наказание в близост до законовия минимум, но все пак над него, а именно – 1 500
лева.
Съгласно чл. 78а, ал.4 от НК в
случая е налице възможност на Х.С. да се наложи и кумулативно предвиденото в чл. 343, ал.1, б. „б”, предл. второ във вр. с чл.
342, ал.1 от НК наказание „Лишаване от право да управлява МПС”, което според
настоящия съдебен състав следва да се постанови. Касае се за нарушени все пак
общо четири съществени императива на ЗДвП от страна на обвиняемия, а и
увреждането на пострадалата има както преки посредици - трайно затрудняване
движението на десния долен крайник за период от около 4-5 месеца, така и съществена
продължителност на цялостно възстановяване – около 9-12 месеца, и то при
нормално протичане на оздравителния процес. Ето защо според съда Х.С.
категорично следва да бъде лишен от право да управлява МПС, като за справедлив
размер на тази санкция намира период от Осем месеца, считано от влизане в сила
на настоящото решение – отново в близост до минимално възможното поради
действително ниската му степен на обществена опасност като водач досега.
С
оглед изхода на делото и на основание чл. 189, ал.3 от НПК обвиняемият Х.И.С. следва да бъде осъден да заплати
на държавата по сметка на ОД на МВР – Габрово направените разноски в
досъдебната фаза на наказателното производство в размер на 524,78 лева, както и
сумата от 5,00 лева по сметка на РС – Габрово при служебно издаване на
изпълнителен лист.
В този смисъл е постановеният
съдебен акт.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :