№ 2684
гр. София, 25.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Любомир Василев
Членове:Ваня Н. И.
Виктория М. Станиславова
при участието на секретаря Донка М. Шулева
като разгледа докладваното от Любомир Василев Въззивно гражданско дело
№ 20231100504596 по описа за 2023 година
Производството е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №4596/2023 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на И. М. С. ЕГН
********** от гр.София срещу решение №20075729 от 21.01.2023 г постановено по гр.д.
№1008/2020 г на СРС , 145 състав , в частта , с която са отхвърлени исковете на въззивника
да се осъди ГД „ Гранична полиция“ да му заплати на основание чл.178 ал.1 т.3 ЗМВР във
вр.чл.187 ал.5 т.2 ЗМВР и чл.86 ЗЗД сумата от 1569,49 лева възнаграждение за положен
извънреден труд за периода 01.06.2016 г – 31.07.2019 г , ведно със законната лихва от
09.01.2020 г до окончателното заплащане на сумата ; и сумата от 279,57 лева лихви за
забава върху посочената главница за периода 01.09.2016 г – 10.01.2020 г ; както и в частта
за разноските , в която С. е осъден да заплати на ГД „ Гранична полиция“ сумата от 53,25
лева разноски пред СРС .
Въззивникът излага доводи за неправилност на решението на СРС / в обжалваната част/ ,
тъй като трябва да се приложи НСОРЗ и да се приложи коефициент 1,143 спрямо положения
нощен труд .В противен случай ще е налице дискриминация на служителите на МВР .
Въззиваемата страна не е подала писмен отговор на въззивната жалба. С писмена молба от
17.05.2023 г оспорва същата .
Въззивната жалба е допустима. Решението е връчено на въззивника на 26.01.2023 г и е
обжалвано в срок на 31.01.2023 г .
Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на решението на СРС в посочената
1
част .
След преценка на доводите в жалбата и доказателствата по делото, въззивният съд приема
за установено следното от фактическа и правна страна :
За да отхвърли процесните искове СРС е приел , че ищецът е работил при ответника по
служебно правоотношение за процесния период и е полагал труд и през нощни часове . В
приложимите специални норми – ЗМВР и поредни Наредби № 8121з-776 не съществува
норма за преобразуване на часовете нощен труд с коефициент 1,143 . ЗМВР е специален
спрямо КТ , поради което не е приложим чл.9 ал.2 НСОРЗ предвиждащ преизчисляване на
положения нощен труд с коефициент 1,143 . ЗМВР предвижда еднаква продължителност на
дневния и нощния труд
Решението на СРС е правилно в обжалваната част . Видно от заключението на ССЕ
изслушана пред СРС претендираната сума от 1569,49 лева обезщетение за извънреден труд е
получена след преизчисление на положения нощен труд с коефициент 1,143 . Според
настоящия съд това е незаконосъобразно . Съгласно чл.187 ал.1 ЗМВР нормалната
продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8-часа дневно и 40
часа седмично при 5-дневна работна седмица. Според чл.187 ал.3 ЗМВР работното време на
държавните служители в МВР се изчислява в работни дни - подневно, а за работещите на 8,
12 или 24-часови смени - сумирано за тримесечен период. При работа на смени е възможно
полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00ч., като работните часове не следва да
надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. Трудът с 8-часова продължителност,
полаган от работещите на смени държавни служители в интервала от 22.00 до 6.00 часа е
нощен.
Нормата на чл.187 ЗМВР се явява специална спрямо общите правила в КТ . ЗМВР въвежда
еднаква продължителност на работното време на служителите в МВР през деня и през
нощта от 8 часа в сравнение с чл.140 ал.1 КТ , според който нормалната продължителност
на седмичното работно време при 5-дневна работна седмица, през нощта е 35 часа. Това
различие се обуславя от функциите, вменени с чл.2 ал.1 ЗМВР на служителите от МВР .
Извънреден е трудът, полаган от служителя по разпореждане или без такова, но със знанието
и без протИ.поставянето на работодателя и който труд попада извън установеното за
служителя работно време по график. Нормата на чл.187 ал.7 ЗМВР ограничава извънредния
труд, който не може да надвишава 70 часа на тримесечен период и 280 часа годишно, а
разпоредбите на, ал. 5 и ал. 6 указват как следва да бъде възмезден положеният от
служителя извънреден труд. Правото на изплащане на допълнително възнаграждение за
нощен труд е регламентирано в чл. 179 ал.2 ЗМВР , според който размерът на
допълнителните възнаграждения за нощен труд се определя със заповед на Министъра на
вътрешните работи, докато размерът на допълнителните възнаграждения за извънреден труд
е определен в самия закон - за служителите, работещи на смени, се компенсира с
възнаграждение за извънреден труд в размер на 50% увеличение върху основното месечно
възнаграждение /чл.187 ал. 6 ЗМВР/.
2
В нормата на чл.187 ал. 9 ЗМВР изрично е предвидена делегация на Министъра на
вътрешните работи да определи реда за разпределянето на работното време, за неговото
отчитане и за компенсирането на работата на държавните служители извън установеното
редовно работно време /така в решение №55 от 07.04.2015 г. по гр. д. № 5169/2014 г. на
ВКС, III ГО/. Действително с чл.31 ал.2 от Наредба №8121з-407 от 11.08.2014 г. за реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето
за отдих и почивките на държавните служители в МВР е било предвидено при сумиране
отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22,00 ч. и 06, 00 ч.
за отчетния период да се умножават по 0,143. Полученото число се сумира с общия брой
отработени часове за отчетния период. Тази наредба обаче е неотносима за процесния
период , тъй като същата е отменена с Наредба №8121з-592/25.05.2015 г. за реда за
организацията и разпределянето на работното време, режима на дежурство, време за отдих и
почивките на държавните служители в МВР, отменена с Решение № 8585/11.07.2016 г. на
ВАС по адм. д. № 5450/2016 г. /обн. ДВ 59/29.07.2016г/. В чл.3 ал.3 от приложимата Наредба
№ 8121з-776/29.07.2016 г е посочено , че служителите в МВР може да полагат труд през
нощта между 22.00ч до 6.00ч, като работните часове не следва да надвишат средно 8 часа
за всеки 24-часов период, което съответства на чл.187 ал.3 ЗМВР. Положеният ношен труд
се остойностява в съответствие със Заповед №8121з-791/28.10.2014 г. на Министъра на
вътрешните работи, в която в т. 1 е посочено, че за всеки отработен нощен час или част от
него, на служителите се заплаща допълнително възнаграждение в размер на 0, 25лв. В т.5 от
същата заповед е посочено, че допълнителните възнаграждения по т. 1, 2 и 3 се отчитат в
часове и се изплащат след представяне в съответните финансови звена на протокол-
приложение № 5 към чл. 32, ал. 1 и чл. 33 от Наредбата № 8121з-407/11.08.2014 г.
Следователно положеният нощен труд ако е в рамките на установеното работно време от 8
часа не се явява извънреден и затова следва да се заплаща като нощен по определената в
заповедта на Министъра на вътрешните работи тарифна ставка. Не е налице празнота в
ЗМВР и издадените въз основа на него наредби , която да налага субсидиарното приложение
на КТ, а още по-малко на подзаконовите нормативни актове, приети въз основа на КТ, и по-
конкретно нормата на чл.9 ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата, приета с ПМС № 4/17.01.2007 /НСОРЗ/ за преобразуването на часовете нощен труд
с коефицент 1,143. Нормата е неприложима за служебните правоотношения по ЗМВР. С
новия и специален закон нормалната продължителност на дневното и нощното работно
време е еднаква - 8 часа.
Не е възпроизведена изрично в приложимите наредби нормата на чл.31 ал.2 от
Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г , а напротив законодателят се е отказал от въпросното
преизчисляване .
Според решение №197 от 07.10.2019 г по гр.д.№786/19 г на ВКС , IV ГО при работата на
смени (дежурства) работното време на държавните служители в МВР се отчита по
специален ред, което прави недопустимо аналогичното приложение на ЗДСл или КТ и
3
конвертиране на часовете труд положен през нощта в дневни часове с коефициент 1,143. В
исторически план посоченият коефициент 1,143 е определен в Писмо изх. № 94-НН-
198/29.08.2011 г. на МТСП, което се явява задължително предписание за всички
работодатели по трудови правоотношения. Същото е издадено от МТСП в качеството му
на орган, осъществяващ контрола по спазването на трудовото законодателство "когато
нормалната продължителност на дневното работно време е 8 часа /чл. 136, ал. 3 КТ/ и
нормалната продължителност на нощното работно време е 7 часа /чл. 140, ал. 1 КТ/,
съотношението е 8ч/7ч, т.е. коефициентът за превръщане на нощните часове в дневни е
равен на 1,14285 или приблизително 1,143. Целта на този коефициент е да определи така
възнаграждението на работника или служителя, че когато той работи 7 часа през нощта, да
получава трудово възнаграждение за 8 часа.
Следователно, превръщането на нощните часове в дневни, съгласно НСОРЗ, е установено с
цел увеличаване заплащането на нощния труд, а не за заплащане на извънреден труд
по смисъла на чл.143 ал. 1 КТ. В конкретния случай няма основание да се извършват
преизчисления с коефициент 1,143 заради полагане на нощен труд от ищеца , респ.да се
достига до резултат на положен извънреден труд.
Посоченото тълкуване се възприема и в междувременно приетото и задължително за
съдилищата Тълкувателно решение №1/20 г от 15.03.2023 г на ОСГК на ВКС . Според него
при отчитане и заплащане на положените часове нощен труд от служители на МВР не са
приложими разпоредбите на Кодекса на труда и на Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата /в частност разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от същата
наредба/ . Следва да се прилагат разпоредбите на специалния Закон за Министерството на
вътрешните работи и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове.
Налага се изводът , че решението на СРС трябва да се потвърди в обжалваната част . С
оглед изхода на делото в тежест на въззивника са разноските на въззиваемата страна – 100
лева юрисконсултско възнаграждение .
По изложените съображения , СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №20075729 от 21.01.2023 г постановено по гр.д.№1008/2020 г
на СРС , 145 състав , в частта , с която са отхвърлени исковете на И. М. С. ЕГН **********
от гр.София да се осъди ГД „ Гранична полиция“ –МВР да му заплати на основание чл.178
ал.1 т.3 ЗМВР във вр.чл.187 ал.5 т.2 ЗМВР и чл.86 ЗЗД сумата от 1569,49 лева
възнаграждение за положен извънреден труд за периода 01.06.2016 г – 31.07.2019 г , ведно
със законната лихва от 09.01.2020 г до окончателното заплащане на сумата ; и сумата от
279,57 лева лихви за забава върху посочената главница за периода 01.09.2016 г – 10.01.2020
г ; както С. е осъден да заплати на ГД „ Гранична полиция“ сумата от 53,25 лева разноски
пред СРС .
ОСЪЖДА И. М. С. ЕГН ********** от гр.София да заплати на ГД „ Гранична полиция“-
4
МВР сумата от 100 лева разноски пред СГС .
Решението не подлежи на обжалване .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5