Решение по дело №2440/2021 на Апелативен съд - София

Номер на акта: 156
Дата: 10 февруари 2022 г.
Съдия: Джулиана Петкова
Дело: 20211000502440
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 12 август 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 156
гр. София, 08.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Атанас Кеманов
Членове:Мария Яначкова

Джулиана Петкова
при участието на секретаря Валентина Игн. Колева
като разгледа докладваното от Джулиана Петкова Въззивно гражданско дело
№ 20211000502440 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на М. Ш. О. срещу решението на СГС, І-23 състав от
21.03.2021г., поправено с решения от 15.04.2021г. и от 05.07.2021г. , по гр.д. № 8611/2018г.,
с което е отхвърлен иска по чл. 432, ал.1 КЗ; присъдена е законна лихва върху доброволно
изплатеното обезщетение от 25 000 лева за периода 16.04.2018г. до окончателното й
изплащане, и са присъдени разноски.
Въззивницата О. обжалва решението в частта, с която искът е отхвърлен до размер от
40 000 лева, с доводи за неправилно приложение на чл. 52 ЗЗД. Иска отмяна на решението
в обжалваната част и постановяване на ново, с което искът бъде уважен за обжалвания
размер от 40 000 лева.
Въззиваемият “Дженерали Застраховане“ АД оспорва жалбата. Твърди, че изплатеното в
хода на процеса обезщетение от 25 000 лева в пълна степен репарира понесените от ищцата
вреди.
Софийският апелативен съд, в изпълнение на правомощията си по чл. 269 ГПК, намира
решението в обжалваната част за валидно, допустимо и частично неправилно. По очертания
от оплакванията на страните предмет на въззивен контрол излага следното:
Причиненото от произшествието на 20.03.2018г. травматично увреждане на ищцата е
комплексно: контузно –разкъсна рана на дясната пета с размачкване на тъканите и свличане
на кожата на петата и частично разкъсване на ахилесовото сухожилие. О. е била
хоспитализирана по спешност в болницата в Шумен, където е оперирана, като е направена
ревизия, изрязване на нежизнените тъкани от раната, възстановяване целостта на
ахилесовото сухожилие, дренаж и кожен шев. Около месец след тази операция е направена
нова, във Военна болница Варна, при която са изрязани нежизнените тъкани от раната и е
1
извършена свободна кожна пластика на дясната пета.
Получените травми са причинили болки и страдания с много висок интензитет за около
25 дни от инцидента и за 10-15 дни след втората операция, а впоследствие постепенно са
намалявали. Обичайният за подобна травма възстановителен период е 3-4 месеца. За това
време ищцата е изпитвала сериозен дискомфорт от невъзможността да се придвижва
свободно и да се обслужва.
Според в.л. психолог Г., травмата е повлияла особено негативно на ищцата в
емоционален план, а близо две години след произшествието са налице преодолими
остатъчни явления - невротични фиксации, усещане за тревожност и несигурност за
справяне с натоварвания и телесен дискомфорт –болки.
Съгласно показанията на разпитаната от въззивния съд свидетелка, понастоящем ищцата
не може да стъпва нормално, куца и често пада. Съдът не кредитира така заявеното, тъй като
е изолирано ( липсва медицинска документация в този смисъл, а вещото лице Д. не е
установила сегашното състояние на ищцата, тъй като същата не се е явила на преглед), а, от
друга страна, причинната връзка между описаното от свидетелката и процесната травма се
установява със специални знания, с каквито свидетелката не разполага.
Настоящият състав, като отчита вида на травмите, наличието на хирургични
интервенции, сравнително краткия оздравителен период, времетраенето и интензитета на
болките, битовия дискомфорт по време на оздравителния период; младата възраст на
ищцата ( 19 г. към датата на ПТП) и липсата на установени по делото непреодолими
остатъчни явления от травмата (физически и психологически), намира за справедлив размер
на обезщетението за неимуществени вреди такъв от 40 000 лева. От тази сума следва да
бъде приспаднато платеното извънсъдебно от застрахователя или следващото се на ищцата
обезщетение възлиза на 15 000 лева ( 40 000 лева минус 25 000 лева). За този размер искът
следва да бъде уважен.
Пред настоящата инстанция няма спор относно началния момент, от който се следва
законна лихва върху обезщетението.
В обобщение, като намира въззивната жалба за частично основателна, настоящата
инстанция следва да отмени решението в частта, с която искът е отхвърлен до размер от
15 000 лева и присъди тази сума на ищцата , и потвърди решението в останалата обжалвана
част, с която искът е отхвърлен за разликата над 15 000 лева до 40 000 лева.
При този изход на спора, на адвокатския пълномощник на ищцата се следва
възнаграждение по чл. 38, ал.2 ЗА, съразмерно на уважената част от иска, или 778, 50 лева с
ДДС за представителството пред въззивната инстанция и 594 лева с ДДС за
представителството пред първоинстанционния съд, а на въззиваемия се следват разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.
Присъдените на ответника разноски за първата инстанция следва да бъдат намалени до
518, 20 лева, а тези – в полза на СГС – намалени на 600 лева.
Въззиваемият дължи, на основание чл. 78, ал.6 ГПК, държавна такса върху уважената от
въззивния съд част от иска или 300 лева ( 15 000 лева по 2%).
Така мотивиран, Софийският апелативен съд,

РЕШИ:
ОТМЕНЯ решението на СГС, І-23 състав от 21.03.2021г., поправено с решения от
15.04.2021г. и от 05.07.2021г. , по гр.д. № 8611/2018г. в частта, с която е отхвърлен иска по
чл. 432, ал.1 КЗ до размер от 15 000 лева; присъдени са разноски на ответника за разликата
над 518, 20 лева до 600 лева, а в полза на СГС – държавна такса над 600 лева и
ПОСТАНОВЯВА:
2
ОСЪЖДА „Дженерали застраховане“ АД, гр.София,бул. Княз Ал. Дондуков № 68 да
плати на М. Ш. О. ЕГН **********, съдебен адрес адв. Н.Д., гр.***, ул. *** № 2, четвърти
полуетаж, офис №4, на основание чл. 432, ал.1 КЗ, сумата 15 000 лева, като обезщетение за
неимуществени вреди от ПТП от 20.03.2018г., ведно със законната лихва от 16.04.2018г. до
окончателното й изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решението на СГС, І-23 състав от 21.03.2021г., поправено с решения
от 15.04.2021г. и от 05.07.2021г. , по гр.д. № 8611/2018г. в останалата обжалвана част, с
която искът по чл. 432, ал.1 КЗ е отхвърлен за разликата над 15 000 лева до 40 000 лева.
ОСЪЖДА „Дженерали застраховане“ АД, гр.София,бул. Княз Ал. Дондуков № 68 да
плати на адв. Н.Д., гр.***, ул. *** № 2, четвърти полуетаж, офис №4, на основание чл. 38,
ал.2 ЗА, възнаграждение за представителство на ищеца пред първата инстанция в размер на
594 лева с ДДС и възнаграждение за представителство пред въззивната инстанция в размер
на 778, 50 лева с ДДС.
ОСЪЖДА М. Ш. О. ЕГН **********, съдебен адрес адв. Н.Д., гр.***, ул. *** № 2,
четвърти полуетаж, офис №4 да плати на „Дженерали застраховане“ АД, гр.София,бул. Княз
Ал. Дондуков № 68, на основание чл. 78, ал.3 вр. с ал.8 ГПК, сумата 100 лева разноски за
въззивната инстанция.
ОСЪЖДА „Дженерали застраховане“ АД, гр.София,бул. Княз Ал. Дондуков № 68 да
плати по сметка на САС, на основание чл. 78, ал.6 ГПК, сумата 300 лева за държавна такса
за въззивно обжалване.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд при условията на чл.
280, ал. 1 ГПК в 1-месечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3