РЕШЕНИЕ
№ 18396
гр. София, 14.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 59 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:************
при участието на секретаря *************
като разгледа докладваното от ************ Гражданско дело №
20241110159288 по описа за 2024 година
Предявени са искове с правно основание чл. 500, ал. 1, т. 3 от КЗ и
чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Ищеца ************, със седалище и адрес на управление
г**********, представляван от********* и ********, чрез адв. М. Г. от
САК, твърди в исковата си молба, че има правен интерес да поиска
от съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати сумата
645, 19 лева, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска –
08.10.2024 г. до окончателното изплащане на задължението, вследствие
причинено виновно от ответника ПТП на 16.01.2020 г., като същият е
напуснал мастото на ПТП, вследствие което виновно се отклонил от проверка
за наличието на алкохол в кръвта. В съдебно заседание иска се поддържа,
претендират се направените по делото разноски.
Ответникът Т. П. М. с ЕГН **********, от ******* в срока по чл. 131
от ГПК не е подал отговор на исковата молба, явява се в първото насрочено
съдебно заседение по делото, като заявява, че оспорва исковете като
неоснователни и недоказани и моли същите да бъдат отхвърлени.
Съдът след като взе предвид събраните по делото доказателства и
становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност,
намира за установено от фактическа страна следното:
По допустимостта на исковете по чл. 500, ал. 1, т. 3 от КЗ и по чл. 86, ал.
1
1 от ЗЗД: Налице са положителните предпоставки за предявяване на исковете,
като липсват отрицателни такива, поради което исковете са допустими.
По основателността на иска по чл.500, ал.1, т. 3 от Кодекс за
застраховането: За уважаването на иска следва при условията на пълно и
главно доказване от страна на ищеца да бъдат установени в съотношение на
кумулативност на следните предпоставки:
1. вредите на увредения автомобил да са причинени от виновното и
противоправно поведение на ответника;
2. да е налице сключването на валиден договор между страните за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“;
3. застрахователя да е заплатил застрахователното обезщетение на третото
лице – собственик на увредения автомобил;
4. при настъпването на пътнотранспортното произшествие ответника да е
извършил нарушение по Закона за движението по пътищата, като е
управлявал моторното превозно средство под въздействие на алкохол с
концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма или
под въздействието на наркотици или други упойващи вещества или е
отказал да се подложи, или виновно се е отклонил от проверка за алкохол,
наркотици или други упойващи вещества;
По т. 1 и 4: Видно от приложеният и приет като доказателство по
делото протокол за ПТП № 1771740 от 16.01.2020 г., на 16.01.2020 г. в 14.00
часа в гр. **********, е настъпило ПТП с участието на лек автомобил
марка/модел „*******, собственост на и управляван от ответника Т. П. М., и
лек автомобил марка/модел ********, собственост на ******** и управлян от
П. Р. П.. В съдебното заседание на 28.03.2025 г. е разпитана свидетелката П. Р.
П., която е управлявала увреденото МПС. Съдът счита за ненужно да
възпроизвежда свидетелските показания в настоящия съдебен акт, доколкото
те са отразени в протокола от проведеното съдебно заседание, който така или
иначе е част от материалите, но кредитира същите напълно като логични, ясни
и последователни. От протокола се установява, че при движение по посочения
път, водача на първия автомобил – ответника Т. П. М., прави обратен завой,
удря паркирания пред аптека лек автомобил марка/модел „***********
собственост на *********** и управлян от П. Р. П., след което потегля на
заден ход, и при потегляне напред отново удря същия автомобил, след което
отново потегля на заден ход и напуска местопроизшествието. Видно от
приложеното удостоверение № *******от 17.06.2020 г., напуесналият
местопроизшестиево вадач е установен, и това е ответника по делото, спрямо
същия е съставен АУАН № ******г., за нарушаване на разпоредбите на чл. 20,
ал. 1 от ЗДвП, и чл. 123, ал. 1, т. 3, б.в. от ЗДвП, и е издадено Наказателно
постановление № ********г. В съдебно заседание на 28.03.2025 г. ответника,
въпреки, че първоначално отрича, впоследствие заявява „може да съм се
допрял леко“, но не отрича самият хакт на напускането на
местопроизшествието. С оглед горното съдът счита, че е налице е
чистосърдечно самопризнание от страна на извършителя, че е напуснал
2
мястото на ПТП, от което следва, че не е нужно да бъдат събирани други
доказателства в тази насока. Назначената САТЕ дава заключение, че
имуществените щети, нанесени на лек автомобил марка/модел „********* се
намират в пряка причинно-следствена връзка с описаното в протокола за ПТП.
Следователно съдът счита, че са налице първата и четвъртата предпоставка за
уважаване на исковете – вредите на увредения автомобил да са причинени от
виновното и противоправно поведение на ответника, както и ответника да е
извършил нарушение по Закона за движението по пътищата, причинявайки
ПТП, след което виновно се е отклонил от проверка за алкохол, наркотици или
други упойващи вещества.
По т. 2: Видно от приетата и приложена като доказателство по делото
застрахователна полица, лекият автомобил марка/модел „**********,
собственост на и управляван от ответника Т. П. М., е бил застрахован по
застраховка „ГО“ с период на застраховката 14.12.2019 г. – 13.12.2020 г., тоест
налице е и втората предпоставка за уважаване на иска – да е налице сключен
валиден договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ за
процесния лек автомобил марка/модел „****** собственост на и управляван
от ответника Т. П. М..
По т. 3: Видно от приложената и приета като доказателство по делото
фактура № ****** г., за извършване на ремонт на автомобила е бил закупен
подкалник от ПВЦ за сумата в размер на 102, 70 лева с ДДС, а от приложеното
и прието като доказателство по делото платежно нареждане от 12.03.2020 г.,
ищеца заплатил сумата в размер на 517, 49 лева на сервиза, извършил ремонта
на увреденото МПС. Така общия размер на сумата възлиза на 620, 19 лева,
като същия е потвърден и от назначената и приета без оспорване САТЕ в
отговора на задача 2, от което следва, че и третата предпоставка е налице.
Ноторен факт е, а и служебно известно е на съда, че размера на
ликвидационните разнооски по подобен тип дела варира между 15 и 25 лева.
С оглед всичко дотук казано главният иск следва да бъде изцяло уважен, и
доколкото съдът уважава главният иск, следва да бъде уважен и предявеният
акцесорен иск по чл. 86, ал. 1 от ГПК за присъждане на законната лихва от
датата на завеждане на исковата молба – 08.10.2024 г. до окончателното
изплащане на сумата.
С оглед този изход на спора право на разноски има ищеца на осн. чл. 78,
ал. 1 от ГПК. В исковата молба се претендира присъждане на адвокатско
възнаграждение, но по делото не са представени доказателства за заплатено
такова, поради което съдът счита, че се претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение, още повече, че по делото ищеца е бил
представляван от юрисконсулт. Юрисконсултското възнаграждение следва да
бъде определено по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК към минималния размер от
100 лева. С оглед горното разера на разноските, които следва да бъдат
присъдени, възлиза на сумата в размер на 570 лева, от които 50 лева държавна
такса, 400 лева депозит за САТЕ, 20 лева депозит за свидетел, и 100 лева
3
юрисконсултско възнаграждение, определно по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Т. П. М. с ЕГН **********, от **********, да заплати
на**********, със седалище и адрес на управление **********,
представляван от ************, сумата в размер на 645, 19 лева
(шестстотин четиридесет и пет лева и деветнадесет
стотинки), представляваща заплатеното от ищеца регресно обезщетение по
щета № **********, ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба в съда – 08.10.2024 г. до окончателното изплащане на сумата,
както и сумата в размер на 570 (петстотин и седемдесет)
лева, представляваща направените по делото разноски, както следва – 50 лева
държавна такса, 400 лева депозит за САТЕ, 20 лева депозит за свидетел, и 100
лева юрисконсултско възнаграждение, определно по реда на чл. 78, ал. 8 от
ГПК.
Банкова сметка на ищеца:
***************
**********
***********
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните пред СГС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4