Р Е Ш
Е Н И Е
№…………./……….06.2019 г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД,
ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в
публично съдебно заседание проведено на седми май през две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ : ЖАНА МАРКОВА
при участието на секретаря Румяна Дучева,
като
разгледа докладваното от съдията,
т.д.
№ 1313/2018 г., по описа на ВОС,
ТО,
за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба
вх. № вх. № 24786/27.08.2018 г. на В.И.Г., ЕГН **********, с местожителство ***8,
за осъждането на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ““
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Света
София”, № 7, ет. 5, представлявано от А.Л.и Р.Д., да заплати сумата 100000.00 лв., представляваща
обезщетение за претърпяни неимуществени вреди -
болки и страдания, в резултат на получени травми от възникнал пожар в
резултат на техническа неизправност на газова уредба на л.а. „Джип Гранд
Чероки“, ДК № ***, управляван от Т. Г.и напускане на автомобила по време на
движение, настъпили на 16.02.2017 г., в гр. Варна, ведно със законната лихва
считано от 17.04.2018 г. - датата на изтичане на срока за произнасяне на
застрахователя до окончателното изплащане, на осн. чл. 432, ал. 1 КЗ, вр. чл.
50 ЗЗД. Претендират се сторените
разноски. В с.з. чрез процесуален представител поддържа предявения иск.
Ищцата твърди, че на 16.02.2017 г. в гр.
Варна, на пътния участък между изхода от автомагистрала „Хемус“ и връзката на
изхода с бул. „Ат. Москов“, пътувала в л.а. „Джип Гранд Чероки“, ДК № ***,
управляван от Т.Г. Сочи, че по време на движението на автомобила, настъпила техническа
повреда в газовата му уредба, в резултат от което възникнал взрив и пожар в
превозното средство, което принудило ищцата и водача на автомобила да скочат в
движение. Твърди, че автомобилът е преминал проверка за техническа
неизправност.
Излага, че след произшествието била
транспортирана по спешност в болнично заведение, където били установени телесни
увреждания, изразяващи се в съчетана травма (механична и термична – 20 %/) – глава, крайници; Контузио капитис ет
фацеи; Комоцио церебри; Руптура мембрана тимпани декстра; Контуцио ет комбустио
мани билатералис; Контуцио ет комбустио феморис билатералис; Инхалационна
травма. Заявява, че на 22.02.2017 г. била преместена в Клиника по термична
травма, пластично-възстановителна и естетична хирургия, където й била поставена
диагноза „Термично изгаряне на лице, ръце и бедра II-III степен“ и била извършена автопластика на
ръце, лице и бедра. В периода 15.03.2017 г. – 17.03.2017 г. в същата клиника
били проведени повторни планови манипулации. Сочи, че била травмирана,
дезориентирана и без ясен спомен за произшествието. Излага, че към момента на
предявяване на иска не е напълно възстановена, както физически, така и
психически. Излага, че изпитва силен стрес, била принудена да ограничи срещите
си с хора, изпитвала притеснение да излиза на публични места.
Отговорността на ответника обосновава с
наличието на застраховка „ГО“ на собственика на лекия автомобил, в чиито обхват
попада настъпилото произшествие. По същество отправя искане за уважаване на
предявения иск.
В
срока по чл. 367 ГПК, ответникът
„ЗАД ОЗК - Застраховане” АД, оспорва
предявеният иск по основание и размер. Твърди, че не са налице основания за
ангажиране отговорността на застрахователя, тъй като не са налице виновни и
противоправни действия на водача на лекия автомобил, както и не е налице
техническа неизправност на МПС. Излага, че произшествието е било изцяло
предизвикано от ищцата, която не е съобразила поведението си с обективните
данни, а именно, че непосредствената близост до бензиностанция и
местонахождението й в автомобил с пълен резервоар газ, както и осезаемата
миризма на газ, могат да доведат до пожар при възникване на огън, какъвто се
произвежда при запалване на цигара. Сочи, че настъпилите вреди са изключени от
покритието на застраховка „ГО“, тъй като водачът и пострадалата са съпрузи. В
условията на евентуалност сочи, че претендираните обезщетения не кореспондират
с вредите и интензитета на търпяните болки и страдания, както и с процента
съпричиняване на резултата. Твърди, че съпричиняването на резултата се изразява
в действието на ищцата – опит да запали цигара на около 100 м. от
бензиностанция, в автомобил току-що зареден с газ и при отчетена миризма. Твърди
и, че не са налице доказателства за наличието на причинна връзка между увреждащо
действие на водача или техническа неизправност на вещта и настъпилите вреди.
Не оспорва наличието на застрахователно
правоотношение, съобразно полица № BG/23/116002055726
за сочения от ищцата лек автомобил, както и факта на настъпило на 16.02.2017 г.
произшествие с водач на автомобила – Т.Г. Излага подробни съображения по
оспорване на интензитета и вида на претендираните за обезщетяване неимуществени
вреди и сочи, че размера на обезщетението е завишен. Оспорва вината на водача
Гочев за произшествието, както и причинените на ищцата вреди да са произлезли
от вещта, която е била под надзор на водача, а именно процесния автомобил.
Излага подробни твърдения за механизма и причината за настъпване на
произшествието. Оспорва основателността на иска за имуществени вреди, счита, че
направените разходи от ищцата не са свързани с лечението й и не е в пряка
връзка с тях. Счита за неоснователен и иска за присъждане на законна лихва. По
същество отправя искане за отхвърляне на предявения иск. В с.з. поддържа
отговора по изложените в него доводи и възражения.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните
по делото доказателства, заедно и поотделно и по вътрешно убеждение, приема за
установено следното от фактическа страна:
Представен по делото е Констативен протокол за ПТП с пострадали лица №
439/16.02.2017 г., съставен от дежурен ПТП при ОД на МВР - Варна, от който се
установява, че на същата дата 16.02.2017 г., около 12:38 ч., на Автомагистрала
Хемус, участък в гр. Варна, изход за ул.
„Ат. Москов“ при движението на л.а. „Джип Гранд Чероки“, ДК № В 5270 ВС,
собственост на C. Г. и управляван от Т. Г., експлодира газовото му устройство,
водача и пътника скачат, автомобила се самопридвижва като последователно блъска
л.а. „Мазда 6“, ДК № В 5115 ВС, собственост на И. Д., с водач Е. С.и л.а. „Опел
Астра“, ДК № Н 3529 ВК, собственост на Иванка Иванов, с водач В.Г.. Отразено е,
че при произшествието са пострадали В.Г. и Т.Г.
Не се спори между страните, а и се установява от представеното
Постановление от 29.03.2018 г. на ВРП, че е било образувано досъдебно
производство № 86/2017 г., за настъпилото ПТП, което е водено за престъпление
по чл. 343, ал. 1, б. „б“ НК. Производството е било прекратено след изявление
на пострадалата В.Г., в хипотезата на чл. 343, ал. 2 НК.
На осн. чл. 146, т. 3 и 4 ГПК за признати и ненуждаещи се от доказване са
приети обстоятелствата: - наличието на валидно, към датата на произшествието,
застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност” при
ответника, за л.а. „Джип Гранд Чероки“, ДК № ***, обективирано в полица №
BG/23/116002055726; - настъпване на произшествието на 16.02.2017 г., в гр. Варна,
на пътен участък между изхода от автомагистрала „Хемус“ и връзката на изхода с
бул. „Ат. Москов“.
Представена по делото е Епикриза от Отделение по анестезиолигия и
интензивно лечение на МБАЛ „Св. Анна“ –
Варна, от която се установява, че ищцата е постъпила на 16.02.2017 г.,
поставена е окончателна диагноза: Съчетана травма (механична и термична (20 %)) – глава, крайници. Контузио ет комбустио капитис
ет фацеи; Комоцио церебри; Руптура мембрана тимпани декстра; Контуцио ет
комбустио мани билатералис; Контуцио ет комбустио феморис билатералис;
Инхалационна травма.
Видно от представената по делото Епикриза от Клиника по термична травма,
пластично-възстановителна и естетична хирургия на ВМА, МБАЛ - Варна, се
установява, че ищцата е постъпила на 22.03.2017 г. и е поставена диагноза:
Термнично изгаряне на лице, ръце и бедра II-III степен, 10 %. Извършени са две оперативни интервенции –
24.02.2017 г. и на 16.03.2017 г. Изписана е на 10.03.2017 г.
Представена по делото е и Епикриза от Клиника по Клиника по термична
травма, пластично-възстановителна и естетична хирургия на ВМА, МБАЛ – Варна, от
която се установява, че ищцата е постъпила на 15.03.2017 г. и е поставена
диагноза: Придръпващи цикатрикси по лицето и лява ръка след изгаряне 10 %.
Извършена е оперативна интервенция на 16.03.2017 г. и ищцата е изписана
17.03.2017 г.
Представено по делото е Искане за изплащане на
застрахователно обезщетение, заведено от ответника с вх. № 99-123/16.01.2018
г., от което е видно, че от страна на ищцата е отправена писмена
застрахователна претенция спрямо ответника като е посочена и банкова сметка ***.
В резултат на отправено искане с допълнителна молба, получена от ответника на
15.02.2018 г., във връзка с щета № 0411-090-001-2018 г. са представени изискани
документи. Видно от
представеното писмо от 24.04.2018 г., от страна на застрахователя е постановен
отказ по предявената от ищцата претенция, мотивиран с липсата документи
установяващи безспорно основателността на претенцията и с невъзможност за
изясняване на механизма на настъпване на произшествието на база вече
представените.
С допълнителна молба, получена от ответника на
16.05.2017 г., ищцата е представила изготвена по ДП № 86/2017 г., Пожаротехническа
експертиза. С писмо от 12.06.2018 г. от страна на ответника е постановен
повторен отказ. За да постанови отказа ответникът е констатирал, че
неимуществените вреди са в резултат на принудителното скачане от автомобила по
време на движение не са в обхвата на застраховка „ГО“.
За установяване на твърденията на страните, по делото е
допуснато събирането на гласни доказателства, чрез разпит на по един свидетел
за всяка от страните. За ищцата – Живка Радева Станчева, нейна майка, чиито
показанията се ценят при отчитане на възможната й заинтересованост и в частите,
в които са резултат на непосредствени, лични възприятия и не противоречат на
останалите приети за установени факти по делото. За ответника – В.И.Г., без
родство и дела със страните, чиито показания се ценят в частите, в които са
резултат от непосредствени и лични възприятия и не противоречат на останалите
приети за установени факти по делото. Показанията на двамата свидетели се
преценяват като безпротиворечиви и последователни.
По делото е назначена комбинирана съдебно-пожаротехническа и
автотехническа експертиза, чието заключение, неоспорено от страните и
кредитирано от съда като компетентно и безпристрастно дадено, е приобщено към
доказателствения материал. От заключението се установява, че автомобилът е
преминал годишен технически преглед на 12.10.2016 г., валиден до 12.10.2017 г.,
в обема на автомобила е монтирана газова уредба, за която липсват монтажни
документи или такива за периодичен преглед. Вещото лице сочи, че в протокола за
ГТП е отбелязан номера и годността на бутилката със сгъстен газ, с година на
производство 2013 г. Пропан-бутанът за битови цели и автомобили се одонира с
газ-ароматизатори, които имат мирис на чесън, за лесно откриване на аварийните
изтичания. Вещите лица посочват, че основната причина за настъпилия инцидент е
изпускане на газ в обема на купето, след внезапно настъпила техническа
неизправност на тръбопроводите от и към резервоара за сгъстен газ, неустановена
от водача на автомобила. Вещите лица посочват следния механизъм на ПТП:
Вероятно от АГУ или магистралните газопроводи от двигателя на автомобила е
изтекъл газ, неговата концентрация се е повишила и той е преминал към купето с
пътниците, достигнал е минимална граница за газов пожар, което се получава след
неговото иницииране при запалване на цигара. Още посочват, че при монтаж на
допълнителен резервоар в купето изпаренията от него при техническа неизправност
попадат в обема на купето, именно поради който факт пътниците са усетили
характерна одонирана миризма след зареждането на технически авариралата
бутилка. След проветрение на купето, концентрацията на газта е намалена,
настъпило е привикване с мириса на газ, при което преди да се установи
неизправността, пътник в купето на предна дясна седалка извежда открит пламък,
в резултат на което и оглед наличния кислород в купето, се развива
лавинообразен горивен процес от предна дясна седалка към вътрешните краища на
купето. Основния пламък е продължил да гори с източник от задното багажно
пространство при резервоара за газ, поради което и багажника е с най-сериозни
изгаряния на облицовката. За огнище на пожара, вещите лица сочат купето на л.а.
„Джип Гранд Чероки“.
В с.з. вещото лице по пожаротехническата част от експертизата уточнява,
че пасажер в автомобила не може да установи и да направи разлика дали има
техническа повреда или е обичайна миризма на газ, тъй като газът е по-тежък от
въздуха и обикновено първо пада долу спрямо въздушното пространство. Отделно от
посоченото, при проветряване концентрацията се разрежда, именно поради което и
се е получило горенето. В заключение посочва, че причината за пожара е
комплексна – изтичане на газ и запалване на огън, за да се реализира пламък.
По делото е назначена и комплексна съдебно-медицинска и психиатрична експертиза,
чието заключение неоспорено от страните е прието от съда като компетентно и
безпристрастно дадено. От заключението се установява, че на 16.02.2017 г.
ищцата е получила следните травматични увреждания: изгаряне на лицето, двете
длани и пръстите на двете ръце, предната повърхност на двете бедра II-III степен, разкъсване на дясната тъпанчева
мембрана, мозъчно сътресение, инхалационна травма. Изгарянията са резултат от
действието на висока температура, разкъсването на тъпанчева мембрана и мозъчно
сътресение са резултат от действието на взривна вълна, вдишването на изгорели
газове и горещ въздух (инхалационна
травма) е резултат от
престояване, макар и кратко, в обстановката на пожар. Експертите сочат, че
пострадалата е постъпила в МБАЛ „Св. Анна“ АД, в увредено общо състояние, с
клинични и параклинични данни за състояние на шок, инхалационна травма, които
са обусловили разстройство на здравето временно опасно за живота. Сочат, че в
оздравителния период изгарянията в областта на лицето и крайниците са оформили
груби белези, които са ясно видими, променят нормалния човешки облик, създават
видима асиметрия и ще останат завинаги. Описаните изгаряния обуславят
обезобразяване на лицето и крайниците и са създали трайно затруднение в
движенията на горните и долните крайници за период от около 3-4 месеца.
Установява се още, че към момента на експертизата и след извършен личен преглед
на ищцата, движенията на десния горен крайник и долните крайници са
възстановени без дефицит като е налице реално затруднение в движенията на
пръстите на лявата ръка което е възможно да остане завинаги, без да е налице
осакатяване. В областта на челото изцяло, лявата слепоочна област, лявата
скула, лявата буза, дясната буза, се установява състояние след пластика като
участъците са с бледо жълто-кафеникав цвят и ангажират описаните области
изцяло. Налице са груби белези по предна и задна повърхности на двете длани,
областта на двете ръце. Пръстите на лявата ръка с в сгъвна контрактура,
движенията силно ограничени. По предна повърхност на двете бедра са установени
груби белези, които ангажират почти изцяло повърхността, а по странична
повърхност на двете бедра, вътрешна повърхност на ляво бедро, областта
непосредствено над симфизата са установени участъци със следи от кожна
пластика. В заключение вещото лице – медик посочва, че всички травматични
увреждания са получени във връзка с възникналия пожар и не се установяват
увреждания в резултат на травма – „скачане
от движещия се автомобил“.
Вещото лице - психиатър посочва, че към момента на освидетелстването на
ищцата може да бъде поставена диагноза „Посттравматично стресово разстройство“.
За изминалия период от време ищцата не е преработила и не се е освободила от
въздействието на психотравмата и последната все още води до депресивни изживявания,
персистиращ болков синдром, нарушен нощен сън, редуцирани социални контакти.
При тази фактическа установеност, настоящият състав на Варненски окръжен
съд, достигна до следните правни изводи:
Предявеният иск черпи правното си основание от разпоредбата на чл. 432,
ал. 1 КЗ. Искът е пряк и е предоставен на увреденото лице срещу
застрахователното дружество, с което причинителят на вредата се намира в
облигационно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност”. В конкретния
случай, предвид изложените фактически твърдения на ищцата и установеното в хода
на съдебното дирене, предмет на делото е обезвреда на претърпяните от В.Г. болки
и страдания, причинени от свойствата на застрахованата при ответника „ЗАД „ОЗК
Застраховане““ АД, вещ.
Следва да бъде посочено, че разпоредбите на чл. 477, ал. 1 и 2 КЗ и чл. 493, ал. 1 КЗ,
предвиждат, че обект на застраховане по задължителната застраховка ”Гражданска
отговорност” на автомобилистите е гражданската отговорност на застрахованите
физически и юридически лица за причинените от тях на трети лица, в т.ч.
пешеходци, велосипедисти и др. участници в дижението, имуществени и
неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването на моторни
превозни средства, както по време на движение, така и по време на престой. По
идентичен начин бе и уредбата на този задължителен застрахователен договор при
отменения КЗ (2016 г.) в чл. 257, ал. 1 и чл. 267, ал. 1.
Следователно наложилото се в съдебната практика разрешение, че рискът при
застраховката „ГО“ може да бъде
свързан не само с личното виновно деяние на застрахования, но и с вреди,
причинени от собствена на застрахования вещ, от нейното състояние, характер -
чл. 50 ЗЗД, (така напр. Р № 15/01.06.2012 г. по т.д.№ 279/2011 г. на I ТО
на ВКС), следва да намери приложение и при действащия
КЗ.
Ето защо възникналия в следствие на техническа неизправност пожар на
застрахованото МПС съставлява застрахователно събитие. От своя страна
отговорността по чл. 50 ЗЗД е за увреждане, което е последица от специфичните
качества на дадена вещ, без връзка с действия или бездействия на лицата, които
я ползват или на лицата, под чийто надзор е тя, и в този смисъл е безвиновна.
Прилага се, когато при ползването на дадена вещ не са допуснати нарушения на
предписани или общоприети правила, а са произлезли вреди от вещта. Прилага се и
в случаите, когато не е известна причината за повредата на вещта, от която са
произлезли вредите. Следователно за причинени от вещ вреди се носи отговорност
и тогава, когато не е съществувала техническа възможност за пълното й
обезопасяване. В процесния случай приетата установеност по фактите по категоричен
начин установява, че не е налице виновно поведение от страна на водача на
процесното МПС, застраховано при ответното застрахователно дружество и
съставляващо ведно с принадлежностите си (автомобилно газово устройство),
увреждаща вещ. Безспорно се установи и, че претърпяните от ищцата Г. болки и
страдания стоят в пряка причинно-следствена връзка с внезапно възникналата техническа неизправност в уредбата,
монтирана в багажния отсек на автомобила, изразяваща се в изтичане на газ в
зоната на купето. Установената неизправност не се дължи на неправилно
експлоатиране или на каквито и да било други човешки действия, извършени в
нарушение на нормативно установени правила.
Наличието на валидно, към датата на произшествието, застрахователно правоотношение
по застраховка „Гражданска отговорност” при ответника, за л.а. „Джип Гранд
Чероки“, ДК № ***, обективирано в полица № BG/23/116002055726 е обстоятелство,
което е прието за безспорно между страните.
Съгласно задължителните за съдилищата указания, дадени в Постановление №
4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС и последователната съдебна практика на ВКС,
при определяне на размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди
съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, съдът се ръководи от критерия за
справедливост. Уточнено е, че понятието ”справедливост” не е абстрактно
понятие, а е свързано с преценка на конкретни обективно съществуващи в
действителността обстоятелства. За да се реализира справедливо възмездяване на
претърпени от деликт болки и страдания, е необходимо да се отчете
действителният размер на моралните вреди, като се съобразят характерът и
тежестта на уврежданията, интензитетът, степента, продължителността на болките
и страданията, дали същите продължават или са приключили, както и икономическата
конюнктура в страната и общественото възприемане на критерия за „справедливост”
на съответния етап от развитие на обществото в Държавата във връзка с
нормативно определените лимити по застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите.
От събраните в хода на производството гласни доказателства и специални
знания се установява, че в резултат на произшествието на 16.02.2017 г., ищцата
е получила следните травматични увреждания: изгаряне на лицето, двете длани и
пръстите на двете ръце, предната повърхност на двете бедра II-III степен, разкъсване на дясната тъпанчева
мембрана, мозъчно сътресение, инхалационна травма. По време на травма ищцата е
била в съзнание и е възприемала всичко случващо се, което е изключително
огромен стрес за организма (в.л.-психиатър
в с.з.). Постъпила в болнично
заведение в увредено общо състояние, в съзнание, объркана с клинични и
параклинични данни за състояние на шок. След шокова зала, престояла около 2
седмици в реанимационния отделения на МБАЛ „Св. Анна – Варна“ и ВМА, МБАЛ –
Варна. Извършени са й множество оперативни манипулации под пълна анестезия, в
т.ч. за отстраняване на изгорялата тъкан и пластики за възстановяване им.
Продължителен период била на легло и била обгрижвана и обслужвана изцяло от
своята майка. Косата на ищцата била обгоряла и впоследствие била изцяло
отстранена. През периода на възстановяването си, ищцата изпитвала непоносими
болки, което наложило приема на голямо количество болкоуспокояващи. Видът на
ищцата бил толкова потресаващ, че след като била посетена от двете си дъщери,
по-голямата станала мълчалива и се затворила в себе си, а по-малката отрязала
косите на своите кукли и боядисала ръцете им в синьо. Особено трудно било на
ищцата да понесе факта, че в началото децата й не разрешавали да ги докосва и
целува, изпитвали страх от нея. Ищцата се върнала на работа през октомври 2018
г., тъй като работата й като училищен психолог й помагала да се откъсне от
проблемите си.
В резултат на изгарянията в областта на лицето и крайниците са оформили
груби белези, които са ясно видими, променят нормалния човешки облик, създават
видима асиметрия и ще останат завинаги и обуславят обезобразяване на лицето и
крайниците. (СМЕ) В резултат на извършените пластики също са
налице белези, които няма да бъдат заличени. Налице е и увреждане на пръстите
на лявата ръка, които е невъзможно да бъдат разгънати и обуславят силно
затруднение при използването на ръката.
Ищцата е и с тежка психотравма, която въпреки изтеклия период от повече
от две години е активна. Психиатърът посочва, че при благоприятно развитие възстановяването отнема 3 до 4 години, което
се изразява в покриване и амнестиране на стреса в съзнателното пространство на
човека. Дори и ищцата да бъде
възстановена, външните белези от произшествието видими за ищцата във всеки един
момент, както и всяко следващо травмиращо събитие, в т.ч. и ежедневния стрес,
създават опасност от актуализиране на психотравмата.
При анализа на всички обективни обстоятелства в конкретния казус – получените
тежки увреждания на здравето, както физическо, така и психическо; причинените изключителни
болки и страдания в резултат на причиненото увреждане – по време на инцидента,
както и след това; съобразявайки възрастта на пострадалата – същата е млад
човек; продължителността и степента на претърпените болки и страдания повече от
две години, актуални и към момента, причинените неудобства, свързани с
ежедневното обслужване; нарушен житейски ритъм, невъзможност да бъде полаган
труд през продължителен период, обезобразяването на лицето и крайниците на
ищцата, което няма да бъде заличено, съществуващия невъзстановим дефицит в
захвата на пръстите на лявата ръка и при съобразяване с конкретните
икономически условия и съответните нива на застрахователно покритие към
релевантния за определяне на обезщетението момент, които следва да се отчитат
като ориентир за определяне на размера на дължимото застрахователно
обезщетение, съдът намира за справедливо претърпяните болки и страдания да се
остойностят в размер на 140000.00 лв.
Съставът на ВОС, намира че при определяне по справедливост на общия
размер на обезщетението за неимуществени вреди, съдът не е обвързан от
посочения от страната размер на обезщетението. Единствено при присъждането на
обезщетението, съдът е обвързан от размера на претенцията на ищеца, поради
което и дори да приема, че размерът е по-голям може да присъди обезщетение само
до размера на исковата претенция. В съответствие с диспозитивното начало в ГПК
следва да има съвпадение между петитума на предявения иск и диспозитива на
решението. Определеният цялостен размер на обезщетението в мотивите на същото,
който не е присъден с диспозитива на решението не се ползва със сила на
пресъдено нещо, поради което ако такъв е определен в по-голям размер от
петитума на иска и диспозитива на решението, не е налице недопустимост на
решението в тази част. В този смисъл е разрешението, дадено в Решение № 166/13.01.2012
г., по т.д. № 43/2011 г. на ВКС.
При тези изводи на съда, подлежат на обсъждане
релевираното от страна на ответника по делото възражение за съпричиняване на вредоносния резултат
от страна на пострадалата, изразяващо се в това, че ищцата е запалила цигара в
автомобил с пълен резервоар газ, в непосредствена близост до бензиностанция и
при наличие на осезаема миризма на газ в купето.
Дългогодишната
съдебна практика е ориентирана към становището, че изводът за наличие на
съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД не може да почива на
предположения и че намаляването на дължимото обезщетение за вреди от деликт на това основание предполага доказани
по безспорен начин конкретни действия или бездействия на пострадалия, с които
той обективно е способствал за вредоносния резултат като е създал условия или е
улеснил неговото настъпване. При отсъствие на категорични доказателства за
причинно - следствена връзка между поведението на пострадалата по време на
реализиране на произшествието и настъпилия вредоносен резултат обезщетението не
подлежи на редуциране и се дължи в пълния размер, определен съобразно принципа
за справедливост по чл. 52 ЗЗД (така Р № 98/24.06.2013 г., т. д. № 596/2012 г., II ТО, Р
№ 206/12.03.2010
г., т. д. № 35/2009
г., II т. о., Р № 59/10.06.2011 г., т. д.
№ 286/2011 г., I ТО).
Съдът намира, че тази практика макар и формирана при действието на отменения
КЗ, намира приложение и при сега действащия Кодекс, доколкото касае принципни
постановки.
Както бе
коментирано в приетата фактическа обстановка от заключението на комбинираната
пожаротехническа и автотехническа експертиза и разпита на вещите лица в с.з. се
установява, че причината за пожара е комплексна – изтичане на газ в купето, в
резултат на внезапната авария на АГУ и запалване на огън, при опита на ищцата
на запали цигара също в купето на
автомобила. От заключението на експертите се установява и, че това се е случило
на около 263 м. след излизане на автомобила от бензиностанцията „Петрол“,
където е извършено зареждането с газ, което разстояние при средна скорост от
около 40 км./ч. е било изминато за около 23 секунди. Или след по-малко от
половин минута от напускането на бензиностанцията ищцата е направила опит да
запали цигара в автомобила. Нито едно от събитията – техническата повреда и
запалването на цигара, самостоятелно не би довело до пожара.
Изложеното
мотивира съда, да приеме, че е налице съпричиняване от страна на пострадалата
на вредоносния резултат. При определяне степента на съпричиняването съставът на
ВОС съобрази, че първопричината за произшествието е възникналата техническа
повреда, доколкото се установи, че към момента на запалване на цигарата, вече е
била натрупана концентрация на пропан-бутан в купето достатъчна за възникване
на газов пожар (пак
заключението по пожаротехническата и автотехническата експертизи). При това положение приноса на пострадалата,
следва да бъда определен в размер под 50 %, а именно 40 %.
Предвид
горното размерът на дължимото от застрахователя обезщетение се определя на 84000.00
лв. Искът следва да бъде уважен до този размер като за разликата до
претендирания 100000.00 лв., следва да бъде отхвърлен.
Върху уважената претенция ищцата претендира заплащане на
законната лихва, считано от изтичане на предвидения 3 месечен срок за
произнасяне от страна на застрахователя - 17.04.2018 г. Видно е от събраните
доказателства, че на 16.01.2018 г. е отправена застрахователна претенция от
страна на ищцата като на 15.03.2018 г. са представени изисканите допълнителни
доказателства. Срокът за произнасяне на застрахователя, предвиден в
разпоредбата на чл. 497, ал. 1, т. 1 КЗ е изтекъл на 01.04.2018 г., тъй като
30.03.2018 г. е неработен ден. Доколкото обаче, претенцията е отправена с
начална дата 17.04.2018 г., то обезщетението за забава така и следва да бъде
присъдено.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищцата макар и да се следват разноски,
не се присъждат предвид липсата на направени такива, в хипотезата на чл. 83,
ал. 2 ГПК.
Предвид оказаната правна помощ и процесуално представителство на ищцата
от страна на адв. А.С., при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв, то нему се
следва възнаграждение изчислено от съда при съобразяване на чл. 7, ал. 2 от Наредба 1/2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, възлизащо на 3050.00 лв.
На осн. Чл. 78, ал. 3 ГПК, съобразно направеното
искане и представен списък по чл.80 ГПК, разноски се следват и на ответника.
Претендира се сумата 6173.00 лв., представляваща адвокатско възнаграждение, с
вкл. ДДС, възнаграждения за вещи лица и депозит за призоваване на
свидетел. Съразмерно с отхвърлената част
от иска на присъждане подлежи сумата 987.68 лв.
На осн. чл. 78, ал. 6 ГПК ответното дружество,
следва да бъде осъдено да заплати в полза на Бюджета на съдебната власт, по
сметка на Варненски окръжен съд, дължимата за разглеждане на делото държавна
такса в размер на 3360.00 лв., направените разноски за вещи лица – 250.00 лв.,
както и 5.00 лв., за служебното издаване на изпълнителен лист.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „ОЗК –
ЗАСТРАХОВАНЕ““ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София,
ул. „Света София”, № 7, ет. 5, представлявано от А.Л.и Р.Д. ДА ЗАПЛАТИ на В.И.Г., ЕГН **********, с
местожителство ***8, сумата 84000.00 лв.
(осемдесет
и четири хиляди лева), представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди – болки и страдания от получени травми от възникнал пожар в
резултат на техническа неизправност на газова уредба на л.а. „Джип Гранд
Чероки“, ДК № ***, управляван от Т. Г., настъпили на 16.02.2017 г., 12:38 ч.,
на Автомагистрала Хемус, участък в гр. Варна, изход за ул. „Ат. Москов“, ведно
със законната лихва считано от 17.04.2018 г. до окончателното изплащане, на
осн. чл. 432, ал. 1 КЗ, вр. чл. 50 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД като ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за разликата до предявения размер от
100000.00 лв. (сто
хиляди лева).
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „ОЗК –
ЗАСТРАХОВАНЕ““ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София,
ул. „Света София”, № 7, ет. 5, представлявано от А.Л.и Р.Д. ДА ЗАПЛАТИ на адв. А.С.С., ЕГН **********,
с адрес ***, сумата 3050.00 лв.
(три хиляди и петдесет лева), възнаграждение за процесуално представителство, при условията на чл. 38,
ал. 1, т. 2 ЗАдв.
ОСЪЖДА В.И.Г., ЕГН **********, с местожителство ***8
ДА ЗАПЛАТИ на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ““ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, ул. „Света София”, № 7, ет. 5, представлявано от
А.Л.и Р.Д., сумата 987.68 лв.
(деветстотин осемдесет и седем лева и 68 ст.), разноски по делото, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК.
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „ОЗК –
ЗАСТРАХОВАНЕ““ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София,
ул. „Света София”, № 7, ет. 5, представлявано от А.Л.и Р.Д. ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, в полза на Бюджета на съдебната власт, сумата 3360.00 лв. (три хиляди триста и
шестдесет лева), дължима държавна такса, сумата 250.00 лв. (двеста и петдесет лева), възнаграждение за вещи лица, както и сумата 5.00 лв. (пет
лева), за служебното издаване на изпълнителен
лист, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: