РЕШЕНИЕ
№ 817
гр. Пловдив , 16.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на петнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Николай З. Петров
при участието на секретаря Иванка Ат. Пиронкова
като разгледа докладваното от Николай З. Петров Административно
наказателно дело № 20215330203564 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Постъпила е жалба против Наказателно постановление №20-0441-
000086 от 26.10.2020г. издадено от Началник сектор в 04 РУ при ОД на МВР-
Пловдив, с което на Н. П. П. с ЕГН ********** от гр.П., е наложено
административно наказание на основание чл.183, ал.4, т.6 от ЗДВП глоба в
размер на 50/петдесет/лева за нарушение на чл.104А от ЗДВП,
административно наказание на основание чл.183, ал.1, т.1. пр.1 и 2 от ЗДВП
глоба в размер на 10/десет/лева за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДВП и
административно наказание на основание чл.183, ал.1, т.1 пр.3 от ЗДВП глоба
в размер на 10/десет/лева за нарушение на чл.100, ал.1, т.2 от ЗДВП.
Недоволен от наказателното постановление останал жалбоподателят
П., която го обжалва в срок и моли същото да бъде отменено като изтъква
доводи за незаконосъобразност и нарушения в хода на производството.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован не се явява и
не се представлява.Постъпило е становище с което се иска отмяна на НП от
упълномощен защитник адв.В..Въззиваемата страна редовно призована не
изпращат представител и не взема становище.
Жалбата се преценява като ДОПУСТИМА, подадена от заинтересована
страна в законоустановения срок, а разгледана по същество е
ОСНОВАТЕЛНА.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът приема за
установена следната фактическа обстановка:
Съгласно обжалваното наказателно постановление на 07.10.2020г. около
1
14:20 часа в гр.Пловдив жалбоподателя управлявала лекия си автомобил БМВ
с рег. номер *** като държала мобилен телефон до ухото си.Била спряна за
проверка от актосъставителя Б., който констатирал, че водачът на автомобила
г-жа П. не носи СУМПС, КТ към него и СРМПС.За тези нарушения и бил
съставен АУАН които актосъставителя квалифицирал по чл.104 от ЗДВП,
чл.100, ал.1, т.1 от ЗДВП и чл.100,ал.1, т.2 от ЗДВП.В акта като дата на която
са извършени нарушенията била вписана 09.10.2020г.
Впоследствие е било издадено процесното НП където дата на
извършване на нарушението била отбелязана 07.10.2020г.
На първо място при така установената фактическа обстановка следва да се
отбележи, че с наказателното постановление на жалбоподателя е вменено да е
извършил нарушението на 07.10.2020г., а както беше вече отбелязано в АУАН
като дата на нарушението е посочена 09.10.2020г.Това разминаване в датата
на извършеното нарушение съществено нарушава правото на защита на
жалбоподателя.С това е нарушен и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН.Фактически за
пръв път с наказателното постановление се вменява да се извършени
процесните нарушения на 07.10.2020г., докато акта е съставен за подобни
нарушения за друга дата.Ето защо само на това основание наказателното
постановление следва да се отмени като незаконосъобразно.
Основателно в жалбата е отбелязано, че фактически за неносене на
СУМПС и КТ е следвало да се наложат две наказания, тъй като това са два
документа и фактически са извършени две нарушения.Нарушен е чл.18 от
ЗАНН който гласи, че за всяко нарушение се следва отделно наказание.Ако
водачът носеше СУМПС, но не контролния талон той пак щеше да отговаря
за извършено нарушение по посочения тескт.
Освен всичко изложено следва да се отбележи, че по преписката не
постъпиха доказателства водачът П. да е извършвала други нарушения по
ЗДВП и ако не бяха констатираните процесуални нарушения при съставяне на
АУАН случаят щеше да се явява маловажен тъй като г-жа П. фактически се
явява водач без други нарушения по ЗДВП.
Всичко това влече до незаконосъобразност на издаденото наказателно
постановление и същото следва да бъде отменено като такова.
Позовавайки се на влязлата в сила разпоредба на чл.63, ал.3 от ЗАНН на
04.12.2019г. процесуалния представител на жалбоподателя е направил искане
преди края на съдебното заседание за присъждане на разноските по делото по
2
реда на АПК.При така сключения договор за правна помощ направените
разноски са в размер на 300лв и са изцяло заплатени в брой.В случая той е на
минимума от 300лева в наредбата и ще следва с оглед изхода на делото ОД на
МВР да бъде осъдено да заплати адвокатското възнаграждение на
жалбоподателя в размер на 300лв.
Поради горното и на основание чл.63, ал.1 и ал.3 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №20-0441-000086 от
26.10.2020г. издадено от Началник сектор в 04 РУ при ОД на МВР-Пловдив, с
което на Н. П. П. с ЕГН ********** от гр.П., е наложено административно
наказание на основание чл.183, ал.4, т.6 от ЗДВП глоба в размер на
50/петдесет/лева за нарушение на чл.104А от ЗДВП, административно
наказание на основание чл.183, ал.1, т.1. пр.1 и 2 от ЗДВП глоба в размер на
10/десет/лева за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДВП и административно
наказание на основание чл.183, ал.1, т.1 пр.3 от ЗДВП глоба в размер на
10/десет/лева за нарушение на чл.100, ал.1, т.2 от ЗДВП като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА ОД на МВР-Пловдив с БУЛСТАТ 129 009 870 да заплати
на Н. П. П. с ЕГН ********** от гр.П. направените по делото разноски в
размер на 300/триста/лева.
Решението подлежи на обжалване в 14 – дневен срок от съобщението
до страните за изготвянето му пред Административен съд гр. Пловдив по реда
на АПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
3