№ 194
гр. Попово, 05.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПОПОВО, XII СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести юли през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Маринела Г. Стефанова
при участието на секретаря И.Д.Б.
като разгледа докладваното от Маринела Г. Стефанова Гражданско дело №
20223520100323 по описа за 2022 година
Предявеният е иск по чл.429, ал.3 от КЗ във вр. с чл.493, ал.1, т.5 от КЗ и чл.429,
ал.2, т.2 от КЗ.
Ищцата- ЕМ. М. ЮСМ. от с.Г.Г., общ.О., действащ чрез пълномощник- адв.М.Т. от
АК-С.З. твърди в исковата молба, твърди, че на 16.03.2021г. около 15:45ч., синът й Ю.Ю.Р.,
шофирал собствения й товарен автомобил, марка „Форд", модел „**", с peг. № ***, в с.Г. Г.,
по ул. „**" в посока към ул.„Г.Д.", с разрешената от ЗДвП скорост. При предприемане от
негова страна на маневра завой на ляво, шофирайки в неговото пътно платно, внезапно от
банкета пред него излязъл автомобил марка „Дайхатсу", модел „Фероза", с peг. № **,
управляван от Н.И.А., идващ отляво, вследствие на което настъпило ПТП. В тази връзка
двамата водачи попълнили двустранен констативен протокол за ПТП.
Тъй като управляваното от виновния водач МПС притежавал сключена застраховка
„Гражданска отговорност", със срок на валидност до 14.04.2021 г. към ответното дружество,
ищцата на 19.03.2021г. посетила техен офис, и уведомила техен представител за
настъпилото събитие. Твърди, че предоставила всички изискани документи във връзка със
събитието. В тази връзка, бил направен оглед на процесното МПС, и бил изготвен опис на
щети с № ***, в който били посочени увредените части по автомобила.
Вместо да получи обезщетение, на 31.03.2021г., ищцата получила отказ от страна на
ответника. Срещу този отказ подала писмено възражение (жалба) до застрахователя, която
също била счетена от ответника за неоснователна.
Предвид на това, подала искова молба, вследствие на което било образувано гр.д.
№838/2021г. по описа на ПпРС, по което било издадено Решение №73/23.02.2022г., влязло в
законна сила. С това решение на ищцата била присъдена сумата от 1100.00 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, вследствие настъпило на
16.03.2021г. ПТП, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от подаване на
исковата молба-11.10.2021г. до окончателното й изплащане.
Предвид на изложеното, ищцата счита, че има право да претендира и законна лихва,
1
върху сумата от 1100.00 лв., за периода от 01.04.2021г. до 11.10.2021г.
В тази връзка иска от съда, да осъди ответното дружество да й заплати сумата 59.28
лв.- представляваща мораторна лихва, за периода от 01.04.2021г. до 11.10.2021г., върху
присъдено застрахователно обезщетение от 1100.00 лв., вследствие на настъпилото на
16.03.2021г. застрахователно събитие, при което е увредено собственото на ищцата МПС -
товарен автомобил марка „Форд", модел „**", с peг. № ***.Претендират се разноски по
делото.
В с.з., редовно призован ищецът не се явява. Постъпила е молба от процесуалния
представител на същия, в която по същество поддържа предявения иск.
В едномесечния срок и по реда на чл. 131 от ГПК е подаден писмен отговор от
ответника- ЗД „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД, гр. С., представлявано от К.Ч. и Б.В.,
действащи чрез пълномощник –ю.к.Ю.Кантарджиев, в който признава изцяло така
предявения иск. Излага доводи, че не са дали повод за завеждане на делото, поради което
разноските следва да останат в тежест на ищеца.
Редовно призован за съдебно заседание не се явява представител. От пълномощник
на дружеството е депозирана молба, в която се излага становище за постановяване на
решение съобразно извършеното от тях признание. Претендират юрисконсултско
възнаграждение. Правят и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение,
претендирано от ищеца.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено
следното от фактическа страна:
Не се спори , а и от приложеното в цялост гр.д. №838/2021г. по описа на ПпРС се
установява, че с Решение №***, гр. С., е осъдено да заплати на ЕМ. М. ЮСМ. от с.Г.Г.,
общ.О. сумата от 1100.00 лв., представляваща неизплатено застрахователно обезщетение за
причинени имуществени вреди на товарен автомобил „Форд **", с peг. № ***, в резултат на
ПТП, настъпило на 16.03.2021г., в с.Г.Г., общ.О., виновно причинено от водача на лек
автомобил „Дайхатсу Фероза", peг. № ** – Н.И.А., застрахован по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“, с „ДЗИ-Общо Застраховане" ЕАД, съгласно
застрахователна полица № ****г, със срок на действие от 15.04.2020г. до 14.04.2021г., ведно
със законна лихва върху главницата, считано от депозиране на исковата молба в съда-
11.10.2021г. до окончателното изплащане на дължимата сума, на основание чл.432, ал.1 от
КЗ. Така постановеното решение е влязло в законна сила на 18.04.2022г.
Исковата молба въз основа на която е образувано настоящото дело е депозирана на
13.05.2022г.
Между страните не е спорно, че ищецът е предявил застрахователната претенция
пред ответното дружество на 19.03.2021г.; за определяне на дължимото обезщетение за
причинените вследствие на възникналото застрахователно събитие вреди от ПТП, като за
това били представени и необходимите доказателства по чл. 106, ал. 3 КЗ. Не се спори и за
това, че на 31.03.2021г. застрахователното дружество е направило отказ да определи и
изплати вреди на ищцата като собственик на увредения автомобил от настъпилото ПТП.
Вследствие на което, вредите по автомобила на ищцата били определени съдебно съгласно
Решение №73/23.02.2022г., постановено по гр.д. №838/2021г. по описа на ПпРС. Няма спор
и за това, че по така заведеното гр.д. №838/2021г. претенция на ищеца към ответното
дружество са били само вредите по автомобила, ведно със законната лихва, считано от
депозиране на иска. Както посочи и по-горе съдът с посоченото съдебно решение е
определил, че тези вреди възлизат на 1100.00 лв.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
2
Съгласно чл. 429, ал. 3, изр. 2-ро КЗ вр. чл. 493, ал. 1, т. 5 и чл. 429, ал. 2, т. 2 от КЗ,
застрахователят дължи на увреденото лице лихвите за забавата на застрахования по
застраховка "Гражданска отговорност", считано от по-ранната дата на уведомяване на
застрахователя за настъпване на застрахователното събитие от застрахования делинквент
или от увреденото лице, вкл. чрез предявяване от последното на застрахователна претенция.
В чл. 497, ал. 1 от КЗ е предвидено, че застрахователят дължи законна лихва за забава
върху размера на застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в срок,
считано от по-ранната от двете дати: изтичането на срока от 15 работни дни от
представянето на всички доказателства по чл. 106, ал. 3 КЗ (т. 1) или изтичането на 3-
месечния срок по чл. 496, ал. 1 КЗ за произнасяне по извънсъдебната претенция, освен в
случаите, когато увреденото лице не е представило доказателства, поискани от
застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3 КЗ (т. 2).
В конкретния случай, застрахователят е уведомен за застрахователното събитие на
19.03.2021 г. с предявяване на застрахователната претенция от увреденото лице. На
23.03.2021 г. извършен подробен опис на щетите, поради което съдът намира, че това е и
датата, от която тече срокът от петнадесет работни дни по чл. 497, ал. 1, т.1 от КЗ.
В случая дружеството е отказало определяне и изплащане на обезщетение на
31.03.2021 г., който ден попада в срока по чл.497, ал.1, т.1 от КЗ. Поради направения отказ
съдът приема, че считано от 01.04.2021 г. застрахователят е изпаднал в собствена забава,
поради което дължи законна лихва за забава върху присъденото застрахователното
обезщетение, за периода от 01.04.2021 г. до 11.10.2021 г. (дата на завеждане на иска по гр.д.
№838/21г.), основание чл. 429, ал. 3 КЗ вр. чл. 493, ал. 1, т. 5 и чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ.
За този период съдът сам изчисли тази лихва в размер на законната лихва върху
главницата от 1100.00 лв. е намери, че ответното дружество дължи на ищеца сумата от
59.28 лв., толкова, колкото се и претендира
Предвид изложените съображения съдът счита, че така предявения иск е доказан
както по основание, така и по размер и изцяло следва да се уважи, като се присъди на
ищеца сумата от 59.28 лв., представляваща лихва за забава за периода от 01.04.20221г. до
11.10.2021г., върху присъдено застрахователно обезщетение от 1100.00 лв., по гр.д.
№838/21г. на ПпРС, вследствие на настъпилото на 16.03.2021г. застрахователно събитие,
при което е увредено собственото на ищцата МПС - товарен автомобил марка „Форд",
модел „**", с peг. № ***.
По разноските:
При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът ЗД „ДЗИ-
Общо застраховане“ ЕАД, гр. С. следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените в
хода на настоящото производство разноски.
В настоящия случай, съдът счита, че е неприложима разпоредбата на чл. 78, ал. 2 от
ГПК, доколкото ответникът, макар и признал иска, е дал повод с поведението си за неговото
предявяване. За ответника е съществувала възможност да заплати както присъденото
обезщетение, така и дължимите лихви за забава. Нещо повече настоящата ИМ следва да се
приеме като покана за плащане на тази лихва за забава, като няма доказателства за това до
приключване на съдебното дирене, ответната страна да е заплатила претендираната от
ищцата сума. Във връзка с изложеното съдът намира, че разноски на ищеца се дължат.
По отношение на техния размер: По делото са представени доказателства за
заплатена д.т. в размер на 50.00лв., поради което тази сума се дължи от ответната страна. Не
така седи въпроса по отношение на претендираното адвокатско възнаграждение от страна на
ищцата. По делото е приложен списък на разноските, в който списък фигурира адвокатско
възнаграждение в размер на 300.00 лв.. В случая обаче по делото е приложено само
пълномощно за осъществяване на процесуално представител по настоящото дело. От страна
3
на ищцата и/или нейния представител не е представен договор за правна защита и
съдействие, от който да се установи какво възнаграждение са уговорили страните по него,
начина му на плащане, нито пък има доказателства дали същото е платено.
Предвид изложеното, както и с оглед съобразяване на ТР №6/2012г. на ОСГТК на
ВКС, т.1, в която е посочено, че: “ Съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се
присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В договора следва да е
вписан начина на плащане – ако е по банков път, задължително се представят
доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в
договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка, съдът намира, че
разноски за адвокатско възнаграждение на ищцата не се дължат, и не следва да се
присъждат.
Въз основа на изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ" ЕАД , ***, със седалище и адрес на
управление: гр. С., бул. „***, представлявано от К.Ч. и Б.В. ДА ЗАПЛАТИ на ЕМ. М.
ЮСМ., ЕГН **********, от с.Г. Г., общ.О., обл.Т., ул. ***, СУМАТА 59.28 лв. (петдесет и
девет лева и 28ст.), представляваща лихва за забава за периода от 01.04.2021г. до
11.10.2021г., върху присъдено обезщетение в размер на 1100.00 лв., съгласно решение
№73/23.02.2022г. по гр.д. №838/2021г. по описа на ПпРС, за причинени имуществени вреди
на товарен автомобил „Форд **", с peг. № ***, в резултат на ПТП, настъпило на
16.03.2021г., в с.Г.Г., общ.О..
ОСЪЖДА „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ"ЕАД , ***, със седалище и адрес на
управление: гр. С., бул. „***, представлявано от К.Ч. и Б.В. ДА ЗАПЛАТИ на ЕМ. М.
ЮСМ., ЕГН **********, от с.Г. Г., общ.О., обл.Т., ул. ***, СУМАТА 50.00лв. (петдесет
лева и 00ст.), представляваща направени разноски по делото, за заплатена д.т., на основание
чл.78, ал.1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване, в двуседмичен срок, от връчването му на
страните, пред Търговищки окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Попово: _______________________
4