№ 578
гр. София, 02.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Красимир Машев
Членове:Златина Рубиева
Петя Алексиева
при участието на секретаря Ваня Ил. И.а
като разгледа докладваното от Петя Алексиева Въззивно гражданско дело №
20231000500261 по описа за 2023 година
С Решение № 255/10.11.2022 г., постановено по гр.д.№ 320/2022 г. по
описа на ОС-Враца Д. Р. К. е осъден да заплати на В. Г. Т. сумата от 15 000
лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
както и сумата от 897,54 лв., представляваща обезщетение за претърпени
имуществени вреди, причинени му в резултат на ПТП на 02.08.2017 год. към
13,45 ч. в гр. Враца на пътен възел, свързващ бул.“Васил Кънчов“ и бул.“Х.
Ботев“, осъществено между лек автомобил марка „Форд Фиеста“ с peг. №
********, управляван от Д. Р. К., и мотоциклет марка „Кавазаки” модел „ЗР
750 Ф“, с peг. № *******, управляван от В. Г. Т., ведно със законната лихва за
забава върху сумите, считано от 23.05.2018 г. до окончателното им
изплащане. С Решението е отхвърлен предявения иск за обезщетение за
неимуществени вреди с правно основание чл. 45, ал.1 във вр. с чл. 52 ЗЗД в
частта за разликата над сумата 15 000 лв. до пълния претендиран размер от
40000 лв., както и предявения иск за обезщетение за имуществени вреди с
правно основание чл. 45, ал.1 ЗЗД в частта за разликата над сумата 897,54
лева до пълния претендиран размер от 1795,07 лева, като неоснователни.
С решението съответно съдът е разпределил разноските между
1
страните, съобразно уважената и отхвърлената част от исковете.
Срещу така постановеното решение и в частта, с която исковата
претенция за неимуществени вреди е уважена за сумата от 10 000 лв.,
представляваща разликата над сумата от 5000 лв. до присъдената сума от 15
000 лв., е постъпила в срока по чл.259, ал.1 от ГПК въззивна жалба от
ответника в първоинстанционното производство Д. Р. К.. Въззивната жалба е
подадена чрез процесуалния му представител адвокат Т. П. с надлежно
учредена представителна власт по делото с пълномощно приложено по
първоинстанционното дело /л.47/.
Въззивникът счита, че решението на съда в частта, с която е уважено
направеното възражение по чл.51, ал.2 от ЗЗД за съпричиняване, е правилно и
законосъобразно, като въззивникът не възразява срещу определения от съда
размер на съпричиняване.
С въззивната жалба се въвежда оплакване само досежно размера на
определеното обезщетение за неимуществени вреди. Твърди се, че съдът е
присъдил необосновано завишено по размер обезщетение.
Моли съда да отмени решението в обжалваната му част и да го
потвърди в останалите му части като правилно и законосъобразно.
Претендират се разноски съобразно отхвърлената част от иска.
В законоустановения срок по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор
от въззиваемата страна-ищецът В. Г. Т. чрез неговия процесуален
представител адвокат Х. А. З., надлежно упълномощен с пълномощно
приложено към първоинстанционното дело /л.5/.
Счита въззивната жалба за допустима, но неоснователна. Излага
съображения по същество на спора. Моли съда да потвърди решението в
обжалваната му част. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение за
въззивна инстанция.
С оглед постъпилата въззивна жалба Решение № 255/10.11.2022 г.,
постановено по гр.д.№ 320/2022 г. по описа на ОС-Враца, в частите, с които
Д. Р. К. е осъден да заплати на В. Г. Т. сумата от 5 000 лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, както и сумата от 897,54
лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, ведно
със законната лихва за забава върху сумите, считано от 23.05.2018 г. до
окончателното им изплащане и в частите, с които е отхвърлен предявения иск
2
за обезщетение за неимуществени вреди с правно основание чл. 45, ал.1 във
вр. с чл. 52 ЗЗД в частта за разликата над сумата 15 000 лв. до пълния
претендиран размер от 40 000 лв., както и предявения иск за обезщетение за
имуществени вреди с правно основание чл. 45, ал.1 ЗЗД в частта за разликата
над сумата 897,54 лева до пълния претендиран размер от 1795,07 лева, е
влязло в сила на 06.12.2022 г., като необжалвано.
Въззивникът в открито съдебно заседание, чрез своя процесуален
представител с писмена молба поддържа въззивната си жалба и претендира
разноски.
Въззиваемият в съдебно заседание чрез процесуалния си представител
оспорва въззивната жалба и моли съда да потвърди решението в обжалваната
му част. Претендира разноските направени в настоящото производство, за
което представя списък по чл.80 от ГПК.
Апелативен съд-София, 8-ми граждански състав, след преценка по
реда на въззивното производство на твърденията и доводите на страните и
на събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа
страна:
Окръжен съд-Враца е бил сезиран с иск с правно основание чл.45 от
ЗЗД, обективно, кумулативно съединен с акцесорен иск с правно основание
чл.86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху присъдените главници за неимуществени и
имуществени вреди, предявен от В. Г. Т. срещу Д. Р. К..
От събраните пред първоинстанционния съд доказателства, въззивният
съд приема за установени и доказани следните факти и обстоятелства:
Предвид влизане на решението в сила за присъдената сума от 5 000 лв.
обезщетение за неимуществени вреди и в останалата осъдителна част за
имуществени вреди, между страните със сила на пресъдено са установени
правопораждащите факти на спорното субективно материално право, а
именно:
На 02.08.2017 г. на кръстовищата между бул. „Х. Ботев“ и бул.
„В.Кънчов“ в гр.Враца, Д. Р. К., при управление на л.а.м. „Форд Фиеста“ с
рег.№ ********, е нарушил правилата за движение-чл.50 ЗДвП и чл.104, ал.1
ППЗДвП, чл.46, ал.1 във връзка с чл.45, ал.2 ППЗДвП и с това, по
непредпазливост причинил на В. Г. Т. средна телесна повреда, изразяваща се
3
в изкълчване на дясната раменно-ключична става, което е довело до трайно
затруднение на движенията на горен десен крайник. Вината на ответника не
се оспорва от него, а и е установена с влязлото в сила на 06.02.2020 г.
Решение от 21.01.2020 г., постановено по н.а.х.д. № 5/2020 г. по описа на
Районен съд Враца, 5-ти наказателен състав.
Безспорно е установено, че и двете страни са допринесли за настъпване
на произшествието, ответникът в качеството си на водач на лек автомобил не
пропуснал движещия се по път с предимство мотоциклет, управляван от
ищеца, а от своя страна ищецът управлявал мотоциклета със скорост от 72
км/ч при максимално разрешена 50 км/ч, което нарушение не му е дало
възможност да предотврати произшествието посредством аварийно спиране.
В пряка причинна връзка от така осъщественото пътно-транспортно
произшествие ищецът е получил: изкълчване на дясна ключочно-лопатъчна
става, лекостепенно мозъчно сътресение, оток в областта на дясна лицева
половина, кръвонасядане в областта на десен хълбок и охлузвания на лява
предмишница и двата глезена.
За лечение на така получените травми ищецът е пролежал в болница
четири дни от 02.08.2017 г. до 06.08.2017 г., по време на което е проведено
медикаментозно лечение, след което е изписан с мнение за оперативно
лечение в специализирано травматологично отделение, след стабилизиране на
общото състояние. Във връзка с така направената препоръка и на 07.08.2017 г.
ищецът постъпва в Клиника по ортопедия и травматология при МБАЛ
„Св.Панталеймон-Плевен“ ООД, където бил на лечение три дни до 10.08.2017
г. По време на престоя в болничното заведение на ищеца е извършена
операция-открито наместване на дислокация на рамо.
При разпита си проведен в открито съдебно заседание на 18.10.2022 г.
д-р К. установява, че ищецът има ограничение само в крайното вдигане на
горна дясна раменна става около десет градуса, като тази става участва
активно както в дихателното движение, така и във функцията на раменната
става. При този тип травма остават последствия като болка най-често при
промяна на метеорологичните условия или претоварване. Изкълчването на
ставата нарушава връзковия апарат, както и хрущяла, който служи за
функцията на тази става.
По делото е установено, че общият оздравителен период за получените
4
травми е 3-4 месеца. Причинените увреждания на ищеца не са оказали
влияние върху здравословното му състояние. Изкълчването на ключочно-
лопатъчната става е довело до нарушаване на функцията на горен десен
крайник за срок 3-4 месеца, а останалите увреждания са довели до временно
разстройство на здравето не опасно за живота за срок от около 2-3 седмици.
За установяване на търпените от ищеца неимуществени вреди, пред
първоинстанционния съд са събрани свидетелските показания на неговата
съпруга А. М. Т., която установява, че видяла ищеца непосредствено след
ПТП в болницата, където той бил неадекватен, с много травми и объркан.
Установява, че за лечението на изкълчването на дясна раменна става, ищецът
е претърпял две операции. На първата му бил поставен имплант, след тази
операция около шест месеца имал нетърпими болки, наложило премахването
на импланта, което довело и до втора операция за премахването му. След
втората операция ищецът се възстановявал около два-три месеца. И след
трите изписвания от болница, ищецът се нуждаел от чужда помощ за
обличане, хранене, къпане и други хигиенни нужди. Свидетелката установява,
че след ПТП-то и до момента ищецът има проблеми със съня. След двете
операции се събуждал нощно време със страх и сърцебиене. Все още взема
болкоуспокоителни и има страх от буденето нощем.
При така безспорно установените факти първоинстанционният съд е
приел за основателен предявения иск, приемайки, че справедливото в случая
обезщетение по смисъла на чл.52 ЗЗД с оглед конкретните обстоятелства,
подробно посочени в мотивите на съдебния акт следва да бъде определено в
размер на 30 000 лв., приемайки че този размер на обезщетението към 2017 г.
е адекватен на присъжданите обезщетения с оглед икономическата
конюнктура и би репарирал в пълна степен причинените на ищеца
неимуществени вреди в следствие деликта, без да води до неоснователно
обогатяване за сметка на делинквента. Така определение размер е намален с
50%, съобразно приетия от страна на ищеца принос, като по този начин
първоинстанционният съд уважил искът за неимуществени вреди за сума в
размер на 15 000 лв.
Въззивният съд не обсъжда основателността и размера на приетия
принос, доколкото в тази част няма въззивна жалба от ищеца, няма и
възражения във въззивната жалба на ответника. В същата последният заявява,
5
че е напълно съгласен с размера на определения принос.
При така установената фактическа обстановка въззивният съд
приема следното от правна страна:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от
легитимирана да обжалва страна-ответникът в първоинстанционното
производство и е насочена срещу валиден и допустим съдебен акт, подлежащ
на обжалване, съгласно чл.258, ал.1 ГПК. В този смисъл подадената въззивна
жалба е процесуално допустима.
На основание чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По
останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното решение е валидно и допустимо, а по същество правилно
и законосъобразно, постановено в съответствие със съдебната практика.
Предявеният иск е с правно основание чл.45 ЗЗД.
Отговорността на ответника се претендира с фактически твърдения за
причиняване на неимуществени вреди на ищеца, произтекли от
противоправно деяние на ответника, изразяващо се в управление на пътно
превозно средство- лек автомобил марка „Форд Фиеста“ с peг. № ********, в
нарушение на правилата за движение по пътищата.
Както бе посочено по-горе и с оглед влизане в сила на решението за
присъдената сума от 5 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди и в
останалата осъдителна част за имуществени вреди, между страните със сила
на пресъдено са установени правопораждащите факти на спорното
субективно материално право, поради което пред настоящата въззивна
инстанция, спорът между страните е само досежно размера на дължимото
обезщетение за неимуществени вреди.
Въззивният съд намира, че правилно в съответствие с нормата на чл.52
от ЗЗД, съдебната практика по аналогични случаи и икономическата
конюнктура в страната към датата на настъпване на събитието,
първоинстанционният съд е определил размер на дължимото обезщетение от
30 000 лв.
При определянето на този размер съдът съобразява, че към датата на
деликта-02.08.2017 г. ищецът е бил на 39 години, претърпял увреждания на
6
телесното си здраве, за лечението на които е постъпвал на три пъти в болница,
като е претърпял две оперативни интервенции с поставяне на имплант и
отстраняването му, като и след двете е търпял интензивни болки. В периодите
след излизане от болница и след двете оперативни интервенции е имал
необходимост от чужда помощ за обикновени битови нужди-хранене,
обличане, хигиена. Причинените травми са довели до временна
нетрудоспособност за дълъг период от време-69 дни от датата на деликта
02.08.2017 г. до 09.10.2017 г. Общият оздравителен период за получените
травми е бил 3-4 месеца, но и към настоящия момент ищецът има
ограничение в крайното вдигане на горна дясна раменна става около десет
градуса, като тази става участва активно както в дихателното движение, така
и във функцията на раменната става. Налице са последствия като болка най-
често при промяна на метеорологичните условия или претоварване, като и
към момента ищецът взема болкоуспокоителни и има страх от буденето
нощем.
Неоснователни са възраженията на въззивника, относно размера на
определеното обезщетение. На първо място за определянето му е ирелевантно
обстоятелството, дали извършеното от ответника престъпление е умишлено
или непредпазливо.
Без значение е и правната квалификация на исковете, доколкото и при
исковете, предявени срещу застрахователя справедливият размер на
дължимото обезщетение се определя, съобразно нормата на чл.52 от ЗЗД, като
се вземат предвид характера и степента на уврежданията; интензитет и
продължителност на претърпените физически болки и страдания, брой на
телесните повреди; протичане на оздравителния процес - продължителност и
брой на престои в болнични заведения, извършени операции, проведени
процедури, предстоящи в бъдеще нови медицински интервенции; период на
оздравителния процес (срок на лечение); възможност за пълно
възстановяване от травмата; време за възстановяване; усложнения вследствие
на уврежданията; възможност за бъдещо влошаване на състоянието (по
лекарска преценка); остатъчни негативни последици от уврежданията; белези,
загрозявания, осакатяване, необходимост от спазване на специален режим на
живот и др.; общо физическо състояние на пострадалия към момента на
увреждането и установените предходни заболявания; наличие и процент на
временна или трайна загуба на работоспособност, инвалидност; възможност
7
на пострадалия да се справя без чужда помощ или необходимостта от такава;
професия на пострадалото лице и възможност след събитието отново да
работи по професията си; начина на живот на пострадалия преди и след ПТП;
причинените морални и психически страдания; социално-икономическите
условия в страната.
Предвид гореизложеното въззивният съд намира, че решението в
обжалваната му част следва да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно.
По отговорността за разноските:
При този изход на спора пред настоящата инстанция на въззивника не се
дължат разноски.
Въззиваемият претендира определяне на адвокатско възнаграждение по
реда на чл.38, ал.2 от ЗА, доколкото е представляван безплатно по реда на
чл.38, ал.1 от ЗА от адвокат Х. А. З.. При обжалваем интерес от 10 000 лв.,
минималният размер на адвокатското възнаграждение определен на
основание чл.7, ал.2, т.3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, възлиза на сумата от 1300 лв.
Водим от горното, Апелативен съд - София, 8-ми граждански състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 255/10.11.2022 г., постановено по гр.д.№
320/2022 г. по описа на ОС-Враца, в частта, с която исковата претенция за
неимуществени вреди е уважена за сумата от 10 000 лв., представляваща
разликата над сумата от 5000 лв. до присъдената сума от 15 000 лв.
В останалата част решението като необжалвано е влязло в сила.
ОСЪЖДА Д. Р. К., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр.Враца, ул.“
Иванка Ботева“ № 26, ет.1, офис 3, адвокат Т. П. да заплати на основание
чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата на адвокат Х. А. З., гр. ***, ул. „***“ №
*, ет.*, ап.* адвокатско възнаграждение в размер на 1 300 лв. (хиляда и триста
лв.) за осъщественото от него процесуално представителство на въззиваемия.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните при
условията на чл.280, ал.1 от ГПК.
8
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9