Решение по дело №1192/2023 на Административен съд - Пловдив

Производството по делото е по реда на чл. 118, ал.1 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/ вр. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба на Й. Х. Ш. *** чрез адв. Т.А. против Решение № 2153-15-99/11.04.2023 г. на Директора на ТП на НОИ - Пловдив, с което е потвърдено Разпореждане № **********/Протокол № N01005/05.01.2023 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – Пловдив.

В жалбата се твърди незаконосъобразност на обжалваното Решение поради съществено нарушение на административно-производствените правила, неправилно приложение на материалния закон, както и че актът е постановено в несъответствие с целта на закона – основания по чл. 146, т.3, 4 и 5 АПК.

Според жалбоподателя административният орган се е позовал на разпоредбите на чл. 70, ал. 8 и ал. 9 от КСО, определеният индивидуален коефициент за изчисляване размера на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст по разпореждане № **********/Протокол № N01005/05.01.2023 г. е 0.5933, получен от базисен период от 36 месеца за времето от 18.12.1994 г. до 17.12.1997 г., като осигурителният доход за цитирания период е определен както следва: за времето от 18.12.1994 г. до 31.12.1996 г. в размер на 76598.09 лв. при осигурител „Тракия- РМ” ЕООД - Пловдив. Посоченият осигурителен доход е зачетен на база минимална работна заплата и за времето от 01.01.1997 г. до 17.12.1997 г. в размер на 1479160.09 лв. при осигурител „Тракия- РМ” ЕООД - Пловдив. Посоченият осигурителен доход е зачетен съгласно данните по чл. 5, ал. 4 от КСО (регистър на осигурените лица). Изложено е че административния орган не е взел предвид вписването в трудовата книжка на жалбоподателя страница 22 „Забележка : Трудовия стаж от 08.11.1988г. до 31.10.1997г. да се зачита от I- ва категория на основание чл.4 от ЧОПМС/68г. и ПМС 31/90г. за работа в радиоактивна среда“ със съответна заверка от осигурителя, който удостоверява условията на труд. Счита се, че констатациите на административния орган са неправилни. През целия спорен период 18.12.1994 до 31.12.1996г жалбоподателят работил на длъжност механошлосер при осигурител “ ТРАКИЯ-РМ "ЕООД . Полаганият труд през спорния период е свързан с редица вредности и опасности, които са дали основание на законодателя трудът да бъде определен като такъв от I категория - чл. 2, т. 31 от НКТП, а от там и нямало как осигурияването да бъде въз основа на минималния осигурителен доход за съответния период.

Ангажират се доказателства. Претендират се разноски.

Ответникът Директорът на ТП на НОИ - Пловдив, чрез процесуалния си представител Р.П. оспорва жалбата като и неоснователна по съображения, изложени в мотивите на оспореното решение. Счита, че не налице автентични писмени доказателства по смисъла на чл. 40 от НПОС от които да може да бъде направен извод за реалния осигурителен доход на жалбоподателя за спорния период от 18.12.1994г. до 31.12.1996г. като нямало тъждество между осигурителен доход и трудов доход. Иска се отхвърлянето на жалбата като неоснователна. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение

Съдът като взе предвид становищата на страните и след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, в съответствие с изискванията на чл.168 от АПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Жалбата е редовна и допустима като подадена от надлежна страна, която има правен интерес от оспорването на постановеното Решение от Директора на ТП на НОИ, като оспорването е извършено в 14-дневния срок от връчването на Решението / връчено на дата 18.04.2023г., с постъпила жалба чрез ССЕВ на 02.05.2023г./.

Със заявление вх. № 2113-15-4386/18.10.2022 г. жалбоподателят е направил искане за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 3 от КСО.

С разпореждане № **********/Протокол № N01005/05.01.2023 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ - Пловдив е отпусната на основание чл. 68, ал. 3 от КСО лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от 13.10.2022 г. на Ш..

Към началната дата на пенсията - 13.10.2022 г. в хода на административното производство безспорно е било установено, че заявителят има навършена възраст 66 г. 10 м. и представя за периода от 10.10.1974 г. до 18.09.1998 г., писмени доказателства за редовно оформен осигурителен стаж както следва:

осигурителен стаж от първа категория труд - 08 г. 11 м. 23 дни;

осигурителен стаж от втора категория труд - 09 г. 06 м. 24 дни;

осигурителен стаж от трета категория труд 04 г. 06 м. 10 дни; превърнат към трета категория на основание чл. 104 от КСО - 31 г . 05 м. 13 дни;

осигурителен стаж без превръщане на основание чл. 15, ал. 4 от НПОС - 23 г. 00 м.

С писмо изх. № 2113-15-4386#1/21.10.2022 г. от жалбоподателя е било изискано да представи документ за осигурителен доход обр. УП - 2 с данни по месеци за периода от 01.01.1994 г. до 31.12.1996г. от осигурител “Тракия РМ” ЕООД, необходим за определяне на индивидуален коефициент по реда на чл. 70, ал. 8 и ал. 9 от КСО.

Жалбоподателят в отговор представя удостоверение изх.№ 09-10/17.01.2022 г., издадено от “Тракия РМ” ЕООД, съгласно което дружеството не може да се представи искания документ, тъй като вследствие на пожар, възникнал в административната сграда на “Тракия РМ” ЕООД в с. Стряма в която се съхранява архива голяма част от документацията е унищожена. Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – Пловдив при приложение разпоредбите на чл. 70, ал. 8 и ал. 9 от КСО е определил индивидуален коефициент за изчисляване размера на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст съгласно Разпореждане № **********/Протокол № N01005/05.01.2023 г. в размер на 0.5933, който е бил получен от базисен период от 36 месеца за времето от 18.12.1994 г. до 17.12.1997 г., като осигурителният доход за цитирания период е определен както следва: за времето от 18.12.1994 г. до 31.12.1996 г. в размер на 76598.09 лв. при осигурител „Тракия- РМ” ЕООД - Пловдив. Посоченият осигурителен доход е зачетен на база минимална работна заплата. За времето от 01.01.1997 г. до 17.12.1997 г. в размер на 1479160.09 лв. при осигурител „Тракия- РМ” ЕООД - Пловдив. Посоченият осигурителен доход е зачетен съгласно данните по чл. 5, ал. 4 от КСО (регистър на осигурените лица).

С обжалваното Решение от 11.04.2023 г. на Директора на ТП на НОИ – Пловдив е потвърдено Разпореждане от 05.01.2023 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – Пловдив като е прието, че трудовата книжка е официален документ за установяване на трудов стаж, но не е документ за осигурителен доход. Същата не може да служи като документ, който по реда на изключението по чл. 40, ал.5 НПОС да бъде доказателство за установяване на осигурителен доход, тъй като не представлява първичен документ, който съдържа данни за осигурителен доход. Правилно е било определено, че за периода от 18.12.1994г. до 31.12.1996г. осигурителният доход на жалбоподателя е бил в размер на минималната работна заплата за страната за същия период, тъй като липсвала информация за осигурителния доход за спорния период поради унищожения архив на Тракия РМ ЕООД от пожар.

В хода на съдебното производство са приети като писмени доказателства наред с административната преписка в заверен препис и следните документи: списък на работниците и служителите от Тракия РМ ЕООД, във връзка с промяна на условията на труд, в сила от 01.01.1996 г.; списък на работниците и служителите от Тракия РМ ЕООД, във връзка с промяната на условията на труд, в сила от 01.10.1996 г.; списък на работниците и служителите, във връзка с промяната на условията на труд, в сила от 01.07.1996 г.; допълнително споразумение от 01.04.1993 г към трудов договор № 174/12.03.1993 г.; заповед № 272/01.06.1990 г. и сведение за получено трудово възнаграждение, допълнително споразумение от 02.05.1996 г. към трудов договор № 85/02.05.1996 г.; допълнително споразумение от 30.07.1996 г. към трудов договор № 180/20.08.1996г.; заповед № 130/01.08.1996 г. и сведение за получено трудово възнаграждение; допълнително споразумение от 01.11.1996 г. към трудов договор № 266/20.11.1996 г.; допълнително споразумение от 30.01.1997 г. към трудов договор № 50/05.02.1997 г.; допълнително споразумение към трудов договор № 91/14.03.1997 г., за промяна считано от 01.01.1997 г.; допълнително споразумение към трудов договор № 91/14.03.1997 г., за промяна считано от 01.02.1997г. Така приобщените писмени доказателства, които са били представени за първи път в съдебно заседание са оспорени от ответника с твърдения затова че не са автентични и че не удостоверяват осигурителния доход на жалбоподателя за спорния период от 18.12.1994г. до 31.12.1996г.

По делото са приети като писмени доказателства приложени към писмо вх. № 15764/26.07.2023г. подаден от Тракия – РМ ЕООД и следните документи: писмо от 23.06.2005г. до Държавен архив, писмо от 14.07.2005г. от Държавен архив, Протокол от 15.06.2005г., Заповед № РД 09-152/31.10.2008г., Докладна записка от 25.11.2008г., Постановление № 8950/22.11.2016г. на РП – Пловдив, Заповед № РД-09-20А/26.08.2016г., Констативен протокол от 31.08.2016г., Удостоверение от РУ – Раковски при ОДВМР – Пловдив.

Съдът като взе предвид чл. 168 от АПК, извършвайки контрол за законосъобразност на обжалвания акт, съдът не се ограничава с основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените доказателства, да провери законосъобразността на оспорения акт на всички основания по чл. 146 от АПК.

Оспореното решение е постановено от компетентен административен орган по чл. 117, ал. 3 КСО, в предписаната от закона форма, с посочване на фактически и правни основания за издаването му. При издаването му са спазени административнопроизводствените правила. В проведеното административно производство не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, представляващи основание за отмяната му.

Спорът между страните в настоящото производство се свежда до доказателствата, с които следва да се установи осигурителния доход на жалбоподателя за периода от 18.12.1994г. до 31.12.1996г. през който период не е спорно, че лицето е работило при условията на I-ва категория труд на длъжност механошлосер в радиоактивна среда. Съгласно чл. 40, ал. 2 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС) осигурителният доход, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски, се установява с данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО или с осигурителна книжка, както и с документ по утвърден образец. Съгласно чл. 40, ал.3 от НПОС документите по ал. 1 и 2 се издават въз основа на ведомости за заплати, други разходооправдателни документи и договори за възлагане на труд. В чл. 40, ал. 5 от НПОС е предвидено, в случаите, когато документите по ал. 3 липсват, какъвто е настоящия случай, осигурителите или техните правоприемници по изключение могат да издават удостоверения за осигурителен стаж и трудово възнаграждение или за осигурителен доход и въз основа на други автентични документи, щом те съдържат достатъчно данни за осигурителния стаж и за осигурителния доход. За периодите, които предхождат създаването на информационна система на НОИ, разпоредбата на чл. 40, ал.9 от НПОС предвижда документите за осигурителен стаж и доход да се издават въз основа на съхраняваните разплащателни ведомости и други документи, а когато липсват – въз основа на други автентични документи, доказващи изплащане на възнаграждения.

Видно от Констативен протокол № КП-5-15-00380481/22.02.2018г. издаден от ТП НОИ – Пловдив за извършена проверка по разходите на държавното обществено осигуряване на осигурителя - дружество Тракия – РМ ЕООД при оглед на помещенията ползвани от този осигурител е установено, че след пожара възникнал в административната сграда от 2016 / за който не се спори по делото/ са запазени и съхранени няколко броя разплащателни ведомости за различни години и обекти, трудови досиета, фишове за заплати от 1993 – общи и архив като на 20.02.2018г. в присъствието на представител на дружеството е направен обстоен опис по години на съхранените налични разплащателни ведомости за заплати включително и за интересуващия настоящето дело период за м.декември 1994г. за АТП Стряма вкл. за монтажници и шлосери, какъвто се явява жалбоподателя.

Констативният протокол съпоставен с приобщените в заверен препис копия на трудовата книжка на жалбоподателя, допълнително споразумение към трудов договор от 01.11.1996г. с посочване размер на основна заплата, който кореспондира с размера на заплатата отразена в трудовата книжка, допълнително споразумение от 02.05.1996г. към трудов договор с определено основно месечно възнаграждение от 8 400 лева, допълнително споразумение от 30.07.1996г. с месечно основно възнаграждение от 9 500 лева които също кореспондират с размера на заплатата отразена в трудовата книжка /л.68 от делото/, заповед № 130/01.08.1996г. която е материализирана в един документ със сведение за изплатени трудови възнаграждения в различни месеци от 1996г. в точно определени размери, списък на работниците и служителите в Тракия РМ ЕООД във връзка с промяна финансовите условия на труд в сила от 01.01.1996г. в посока увеличение на възнагражденията сред които фигурира името на жалбоподателят и в които също са упоменати увеличенията на възнагражденията, аналогичен списък от 01.07.1996г., в който също фигурира името на жалбоподателя представляват неразривно свързана верига от непреки, косвени писмени доказателства, въз основа на които е възможен единственият законосъобразен правен извод затова, че е налице идентитет между работната заплата на жалбоподателя и осигурителния му доход, който е бил получаван в този период, поради което и незаконосъобразно спрямо него осигурителният доход е зачетен на база минимална работна заплата. Гореописаните писмени доказателства от значение за спорния период са автентични и документират верни факти и обстоятелства независимо от оспорването на ответника по жалбата, като фактът че архивът на осигурителя е унищожен поради пожар не означава, че жалбоподателят не е разполагал с тези документи, тъй като представеното удостоверение в административното производство всъщност посочва, че осигурителят не може да издаде удостоверение обр. УП-2 тъй като не разполага с първични документи, които съдържат данни за осигурителния доход. Липсата на първични документи поради възникнал пожар не може да се интерпретира в неблагоприятна насока за жалбоподателя след като по делото може да се направи извод макар и въз основа на косвени индиции затова, че реално е било изплащано трудово възнаграждение в размерите посочени в допълнителните споразумения към трудовия договор, респ. осигурителят в сведението на л. 146 от делото също приема, че такъв трудов доход е реално изплатен. Нито в АПК, нито в ГПК има определена отнапред доказателствена стойност на документите предмет на анализ в настоящия процес и настоящата инстанция не е обвързана да направи извод въз основа на косвени доказателства затова, че през спорния период е получаван осигурителен доход в размер на трудовото възнаграждение на жалбоподателя за чийто размер са налични данни, респ. този размер не е в рамките на минималния осигурителен доход както е приел административния орган.

Удостоверение обр. УП-2 се издава въз основа на изплащателни ведомости, други разходооправдателни документи и договори за възлагане на труд - чл. 40, ал. 2 НПОС. Когато цитираните документи за установяване на осигурителния доход липсват по изключение удостоверение обр. УП-2 може да бъде издадено въз основа на други автентични документи. За да бъде издадено това удостоверение е необходимо на автентичните документи да съдържат достатъчно данни за осигурителния доход - чл. 40, ал. 5 НПОС. Това означава, че в автентичните документи трябва да има информация за възнаграждението, изплатено на лицето, върху което са правени осигурителните вноски за съответния период. Приложените по делото трудова книжка, трудови договори и допълнителните споразумения, сведение за изплатени суми съставляват автентични документи по смисъла на чл. 40, ал. 5 НПОС, защото те съдържат данни, посочващи получаваното трудово възнаграждение. Така обследваните документи съставляват автентични документи по смисъла на чл.40 от НПОС, и съдържат достатъчно данни за действително изплатеното възнаграждение на жалбоподателя, върху което са правени осигурителни вноски.

Да се приеме противната теза би означавало жалбоподателят да бъде поставен в по-неблагоприятна ситуация заради форсмажорно обстоятелство – пожар и унищожаване на архива на осигурителя въз основа на който последният не може да му издаде Удостоверение обр. УП-2, който да послужи за определяне на реалния осигурителен доход, а не на база осигурителен доход на минимална работна заплата. Фактът, че обр. УП-2 не може да бъде издаден не отнема правомощието на органа по пенсионно осигуряване да установи реалния осигурителен доход върху които са внасяни осигуровки.

Предвид на гореизложеното жалбата се явява основателна, обжалваното Решение следва да бъде отменено като преписката следва да бъде изпратена на ТП на НОИ – Пловдив за ново произнасяне съгласно дадените задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона.

Не се дължат разноски в полза на жалбоподателя, тъй като, от една страна, не се представят доказателства за реално изплатено адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция, а от друга страна, обжалваното Решение се отменя поради представени в производството по съдебно обжалване писмени доказателства с които административния орган не е бил запознат с оглед на което и не следва да понася отговорността за сторените от жалбоподателя разноски.

Така мотивиран съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение № 2153-15-99/11.04.2023 г. на Директора на ТП на НОИ - Пловдив, с което е оставена без уважение жалбата вх. № 1012-40-98/20.03.2023г. на Й.Ш. против Разпореждане № **********/Протокол № N01005/05.01.2023 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – Пловдив като незаконосъобразно;

ИЗПРАЩА преписката на ТП на НОИ – Пловдив, за ново произнасяне, съгласно дадените задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република България в четиринадесет дневен срок от съобщаването му на страните;

Съдия: