№ 595
гр. Пазарджик, 13.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XXVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Мария Н.а
при участието на секретаря Стоянка Миладинова
като разгледа докладваното от Мария Н.а Гражданско дело №
20235220104149 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Делото е образувано след постановяване на решение по в.гр.д. №
485/2023 г. по описа на Окръжен съд – Пазарджик, с което е обезсилено
решението по гр.д. № 3130/2022 г. по описа на Районен съд – Пазарджик и
делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд със
задължителни указания по прилагането на закона.
Ищцата М. С. З. чрез пълномощника си адвокат Г. твърди, че на
03.07.2022 г. е сключила с ответницата Н. А. Т. предварителен договор за
покупко-продажба на недвижим имот в с. Карабунар, общ. Септември, обл.
Пазарджик, представляващ незастроен урегулиран поземлен имот за
жилищно строителство. Поради желанието на продавача да кандидатства по
програмата на социалното министерство за социални помощи за отопление
сключването на окончателен договор за покупко-продажба било отложено, а в
предварителния договор били посочени само основните параметри –
описание на имота и цена, като ищцата заплатила капаро в размер на 1 000 лв.
Тъй като ищцата възнамерявала да строи върху имота жилищна сграда, още
преди сключване на окончателния договор предприела действия по
почистване на терена от обраслата гъста и висока растителност и
геодезическо заснемане и трасиране с цел оптимизиране на проектирането на
жилищната сграда. След изготвяне на геодезическото заснемане и разговор с
геодезиста се оказало, че лицето на имота не било 30 метра, както я уверявала
ответницата, а 15 метра, което не било достатъчно за жилищно строителство.
Между страните били проведени многократни телефонни разговори, в които
1
ищцата изразявала категоричното си становище, че имот с такива параметри
не представлява интерес за нея поради невъзможността за жилищно
строителство, но ответницата отказала да й върне даденото капаро и
направените разходи по имота. Поради това ищцата изпратила на ответницата
писмена покана, с която я уведомила, че разваля предварителния договор
поради недобросъвестното й и некоректно поведение и й дава срок да уредят
финансовите си отношения, породени от разваляне на договора, а именно
връщане на платеното капаро от 1 000 лв. и заплащане на направените
разходи по имота – 1 600 лв. за почистване на имота и 300 лв. за геодезическо
заснемане. Тъй като ответницата не заплатила търсените суми, предявява
искове за заплащането им, ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба до окончателното изплащане. Претендира заплащане на
разноските по делото. Ангажира доказателства.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответницата Н. А. Т. чрез
пълномощника си адвокат Б. намира исковата молба за допустима, но
неоснователна. Твърди, че с Нотариален акт № 46, том 4, нот.д. № 2076/1989
г. е придобила заедно със съпруга си незастроен парцел XV-184 в кв. 7 по
плана на с. Карабунар с урегулирана площ 1009 кв.м. Съпругът й починал на
****** г. и оставил за наследници по закон ищцата и дъщеря им И. В. К..
Двете решили да продадат имота. На 03.07.2022 г. К. Н. Н. довел ищцата и
съпруга й пред дома им и им казал, че търсят да закупят дворно място в
тяхното село. Заедно отишли да видят дворното място. То било изцяло
оградено, само откъм УПИ XVI-62 коловете били счупени, но части от тях
били останали в земята. Ищцата и съпругът й харесали мястото. Още същия
ден подписали предварителния договор и ищцата й дала 1 000 лв. капаро. На
следващия ден ответницата започнала да се снабдява с необходимите
документи за продажбата. Тези документи своевременно били предоставени
на ищцата и тя разполагала с достатъчно време, за да прецени интереса си от
сключване на договора. Ищцата не я била уведомила, че ще прави
геодезическо заснемане на имота и ще го разчиства. Няколко дни по-късно
ищцата й се обадила, казала, че не иска за закупи дворното място и поискала
обратно платеното капаро. Ответницата отказала да го върне, тъй като ищцата
се отказвала от договора. Разбрали се да се видят на дворното място, но
ищцата не дошла. Счита, че единствено ищцата има вина за несключване на
окончателния договор поради неоснователния й отказ да закупи имота. С
писмения отговор, подаден на 04.01.2024 г., навежда твърдение, че на
07.10.2022 г. съпругът на ищцата бил закупил парцел в с. Симеоновец, общ.
Септември, поради което двамата са имали опит при закупуване на
недвижими имоти и възможност да направят прочит на предоставените им
документи. Моли за отхвърляне на исковете и присъждане на разноските по
делото. Ангажира доказателства.
Съдът като взе предвид доводите на страните и прецени поотделно и в
съвкупност доказателствата по делото намира за установено следното:
С Нотариален акт № 46, том VI, дело № 2076/1989 г. от 01.11.1989 г.
2
ответницата Н. А. Т. е придобила собствеността върху недвижим имот,
представляващ незастроен парцел XV-184, отреден за имот 184 в кв. 7 по
плана на с. Карабунар, с урегулирана площ на парцела от 1 009 кв.м., като
имот пл. № 184 участва в парцела с 544 кв.м. и по регулация се придават 465
кв.м., и регулационните отношения са уредени, при съседи на парцела: Й. К.,
улица, Н. П., М. М. и С. Ц., срещу задължението да поеме гледането и
издръжката на продавача А. М. Р..
На 03.07.2022 г. в с. Карабунар между ответницата в качеството на
продавач и ищцата в качеството на купувач е сключен предварителен договор
за покупко-продажба на недвижим имот, с който продавачът се е задължил да
продаде на купувача, а купувачът се е задължил да купи недвижим имот,
представляващ парцел от 1 000 кв.м., представляващ УПИ за жилищно
строителство, срещу заплащане на цената от 12 000 лв., платима на вноски,
както следва: 1 000 лв. в срок до три работни дни от подписване на договора,
която сума служи за задатък, и 11 000 лв. в деня на сключване на
окончателния договор за покупко-продажба на недвижимия имот.
На 13.07.2022 г. ответницата се е снабдила със скица № 68/13.07.2022 г.
и удостоверение № 175/13.07.2022 г. за факти и обстоятелства по
териториално и селищно устройство, касаещи УПИ XV-184 в кв. 7 по плана
на с. Карабунар, на 15.07.2022 г. – с удостоверение за данъчна оценка на
имота, на 04.08.2022 г. – с удостоверение за наследници на съпруга си В. М.
Т., починал на ****** г.
На 31.08.2022 г. ищцата е заплатила на ,,Георгиев и син – Кико” ЕООД
сумата от 1 600 лв. за почистване на терен, за което е издадена фактура №
**********/31.08.2022 г., а на 02.09.2022 г. е заплатила на ,,Геотим 2009”
ЕООД сумата от 300 лв. за геодезическо заснемане и трасиране на УПИ XV-
184, кв. 7 по плана на с. Карабунар, общ. Септември, за което е издадена
фактура № **********/02.09.2022 г.
На 27.09.2022 г. ответницата е получила покана от ищцата, с която е
уведомена за разваляне на сключения между тях предварителен договор за
покупко-продажба на недвижим имот поради грешно идентифициране на
продаваемия имот и невъзможността му същият да служи за предвиденото в
договора предназначение, а именно: жилищно строителство, и е поканена в
тридневен срок от получаване на поканата да върне даденото капаро в размер
на 1 000 лв.
На 07.10.2022 г. съпругът на ищцата С. С. З. е закупил поземлен имот,
представляващ парцел IX с площ от 1 102 кв.м., находящ се в с. Симеоновец,
общ. Септември, ул. „******.
Свидетелят Я. Г. М., без родство със страните, установява, че ищцата му
се обадила да извърши геодезическо заснемане на парцел, който имала
намерение да закупи. Изпратила му скица на парцела. Тъй като от
изображенията в Google Earth се виждало, че теренът бил обрасъл, се
разбрали да го изчистят и след това да се извърши заснемането. Когато
3
отишъл на място и поставил колчета, свидетелят установил, че теренът, който
бил изчистен, бил два пъти по-голям от парцела на ищцата съгласно скицата.
Разчистено било и в съседните парцели. По средата на парцела имало голяма
растителна маса от изрязани клони, коренища, храсти и дървета. Парцелът на
ищцата бил с лице 14 метра и дължина към 30 метра.
Свидетелят К. Н. Н., без родство със страните, установява, че ищцата
намерила телефона му във Фейсбук и му се обадила да й съдейства, за да
закупи имот в с. Карабунар. Свидетелят я запознал с ответницата, защото
разбрал, че тя имала място за продажба. Заедно с ищцата, съпруга й С. и
ответницата отишли на мястото. Ответницата им показала от къде до къде е
нейното място. Цялото място било обрасло с храсталаци. Ищцата и съпругът
й го харесали, отишли в дома на свидетеля и ищцата дала на ответницата 1
000 лв. капаро. Ищцата носела договор и предложила да го подпишат. След
това ищцата наела фирма да изчисти мястото и човек да забие колчета, но се
оказало, че освен мястото на ответницата била изчистила и част от друго
място. Като се установило, че мястото не било това, което искала да купи,
ищцата се отказала от договора. Когато ответницата показвала мястото,
показала по-дълго място откъм пътя от това, на което после набили
колчетата. Тъй като имало храсталаци, влезли навътре в имота 2-3 метра и
ответницата показала наляво до къде горе-долу е имотът, а навътре казала, че
е до дърветата или до съседния двор, който бил навътре. За окончателната
сделка ответницата трябвало да извади някакви документи, като данъчни
оценки. Когато била готова с документите, трябвало да се обади на ищцата, за
да се разберат кога и как ще стане окончателната сделка. Не знае между тях
да е имало разговор за изчистването на имота, но ищцата му казала, че
геодезистът искал да е изчистено преди да влезе да прави замервания.
Свидетелят С. С. З., съпруг на ищцата, установява, че с ищцата търсели
да купят имот в селото, да си построят къща и да живеят там. Свързали се с
отеца (свидетелят Н.) и той ги разкарвал по различни имоти. Срещнали се с
ответницата и тя ги завела на оглед. Търсили място около 1 декар с лице над
25 метра, за да може да се строи в него. Когато отишли на мястото, видели, че
същото било обрасло. Попитали ответницата къде е границата на имота. Тя
им показала: „От тука до тука“. Свидетелят премерил с крачки и излязло
около 25 метра. Влезли навътре в храсталаците и ответницата му показала
границите. В дълбочината на имота имало бетонна ограда около 40 см и
ответницата казала, че оградата била в нейния имот и може би били навлезли
в нейния имот. Като приключили с огледа, отишли в къщата на отеца, там се
разбрали за цената и дали на ответницата капаро, за да са спокойни и двете
страни. Тъй като документите за имота не били готови, с ответницата се
разбрали, когато е готова с документите, да им се обади, но не били
уточнявали срокове. След около месец-два ищцата й се обадила да я попита
за документите и ответницата отговорила, че ги е оправила и те да влизат в
имота. Казала им да се забавят още малко, за да може да вземе помощи от
държавата за дърва, и след това да прехвърлят имота. Говорили с геодезист да
4
заснеме имота, за да знаят къде са границите, но той поискал първо имотът да
се разчисти. Затова наели багерист, който да изчисти мястото. Свидетелят му
показал от къде до къде са границите според това, което му показала
ответницата и поискал да се изчисти още 50-60 см настрани, за да може да се
работи. След като разчистили, дошъл геодезистът, извършил заснемането и
казал, че това не били границите. Оказало се, че имотът имал 14 метра лице, а
те били изчистили много повече. Уведомили за това ответницата, но тя
казала, че мястото било това, което им била показала. На геодезиста дали
скицата, която била снимана от скицата на ответницата, а останалите
документи ги снимали с телефона, след като били готови. Всичко, което били
направили в имота, било на тяхна глава, защото бързали да строят. През
месец септември се чули по телефона с ответницата и тя искала да се видят на
мястото, но те не отишли. Били афектирани и си искали капарото, а
ответницата им казала, че ще им го върне като си изчистят двора.
Свидетелят Т. Н. К., без родство със страните, установява,
че ответницата има парцел с къща в с. Карабунар, в който живее, и един
празен парцел, намиращ се на 150 метра от дома на свидетеля. Свидетелят не
бил видял ответницата да е ходила с други хора там, нито други хора да са
почиствали парцела. Дворът на ответницата бил почистен, но било почистено
и отстрани на имота – отляво и отдясно, а изчистеното било натрупано в
нейния двор. Все още материалите – храсти и клони от дървета, стояли там.
Свидетелят Д. Й. К., внук на ответницата, установява, че ответницата
му казала, че ще продава дворното място в с. Карабунар. Била набавила
всички нужни документи и ги била предоставила на хората, които искали да
купят имота. Между ответницата и купувачите имало уговорена среща на
самия имот. На срещата отишли ответницата и свидетелят, но купувачите не
се явили. Чакали ги половин час, след което ответницата се свързала по
телефона с ищцата и тя й казала, че няма какво повече да си кажат и ще се
видят в съда. На мястото имало голяма купчина от боклуци – треви, клонки,
пръст.
От приетото по делото заключение на съдебно-техническата експертиза
се установява, че процесният имот се намира в с. Карабунар, населено място
от пета категория по ЕКАТТЕ. Имотът е отдалечен от центъра на селото и се
намира в изцяло жилищен квартал. Урегулиран е за ниско жилищно
строителство, като регулацията е приложена. Почистването на терена и
заснемането и трасирането на имота не са фактори, които увеличават
пазарната стойност на имота. Почистването на терена е текущо поддържане
на имота, което се прави периодически от собствениците и не увеличава
стойността му. Геодезическата услуга също не увеличава стойността на
имота; с нея обикновено се обозначават границите на имота на място.
Стойността на имота се увеличава с извършването на подобрения в него –
изпълнение на строителни и ремонтни дейности, в т.ч. и прокарване на
инсталации – електро, ВиК и други, които носят ново качество на имота,
увеличават ползвателната му стойност – например увеличават
5
експлоатационния срок на сградите в него и други. Извършването на подобни
подобрения в процесния имот не са налични или няма данни за извършени
дейности, които да са довели до увеличаване на стойността му. С оглед на
това вещото лице е направило извод, че пазарната стойност на УПИ XV-184 в
кв. 7 по плана на с. Карабунар, с площ 1 009 кв.м., определена по метода на
аналога, е 17 150 лв. Извършените дейности в него – почистване на терен,
заснемане и трасиране на имота не са фактори, които увеличават пазарната
стойност на имота. Това са т.н. „необходими разноски”, които се влагат за
запазване на вещта и в практиката е прието, че те не увеличават стойността.
При така установените правнорелевантни факти съдът намира следното
от правна страна:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 93, ал. 2 от ЗЗД за
връщане на платен задатък (капаро) при разваляне (отказ) от предварителен
договор за покупко-продажба на недвижим имот, кумулативно съединен с
осъдителни искове по чл. 61, ал. 2 от ЗЗД за заплащане на обезщетения за
водене на чужда работа без пълномощие, изразяваща се в направата на
разходи за почистване и геодезическо заснемане на поземлен имот.
По иска за връщане на платения задатък:
За уважаване на иска следва ищцата при условията на пълно и главно
доказване да установи валидното сключване между страните на
предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, заплащането
на ответницата на капаро (задатък) в размер на 1 000 лв. въз основа на
предварителния договор и надлежното разваляне на договора поради виновно
неизпълнение от страна на ответницата.
Между страните не е спорно, а се установява от писмените
доказателства по делото, че на 03.07.2022 г. са сключили предварителен
договор за покупко-продажба на недвижим имот, по силата на който
ответницата е обещала да продаде на ищцата недвижим имот, представляващ
УПИ от 1 000 кв.м. за жилищно строителство, а ответницата се е задължила
да закупи същия за сумата от 12 000 лв., от която 1 000 лв., платими в срок до
три работни дни от подписване на договора, която сума служи за задатък, а
остатъкът от 11 000 лв. – в деня на сключване на окончателния договор. Няма
спор също така, че още в деня на сключване на предварителния договор
ищцата е заплатила на ответницата сумата от 1 000 лв., имаща характер на
задатък по договора. Последното се установява и от показанията на свидетеля
Н., в чийто дом капарото било заплатено.
Предварителният договор е сключен в писмена форма, както изисква
разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗЗД, и съдържа уговорки относно
съществените условия на окончателния договор – продаваната вещ и
уговорената цена, с което отговаря на изискванията на чл. 19, ал. 2 от ЗЗД.
Действително имотът, предмет на продажба, е описан в договора оскъдно,
като са посочени единствено характеристиката му на УПИ и площта му, но
между страните по делото не съществува спор по отношение на кой точно
6
имот е уговорена продажбата, а непълнотата на описанието на имота не пречи
да се установи точната воля на страните по отношение на
индивидуализацията на имота по неподлежащ на съмнение начин. Съгласно
трайната съдебна практика в предварителен договор е достатъчно всяко
описание, което прави възможна идентификацията на имота с оглед
отношенията между страните и обстоятелствата при извършването на
сделката – в този смисъл Решение № 49 от 29.03.2013 г. по гр.д. № 363/2012 г.
на ВКС, IV г.о., Решение № 628 от 08.03.2011 г. по гр.д. № 293/2009 г. на
ВКС, IV г.о., Решение № 497 от 21.01.2013 г. по гр.д. № 674/2012 г. на ВКС,
IV г.о., с оглед на което съдът приема, че процесният предварителен договор
за покупко-продажба е валидно сключен, породил е желаните от страните
правни последици и ги обвързва надлежно.
Съгласно чл. 93, ал. 1 от ЗЗД задатъкът служи за доказателство, че е
сключен договорът и обезпечава неговото изпълнение. Според чл. 93, ал. 2 от
ЗЗД ако страната, която е дала задатъка не изпълни задължението си, другата
страна може да се откаже от договора и да задържи задатъка. Ако
задължението не е изпълнено от страната, която е получила задатъка другата
страна при отказ от договора може да иска задатъка в двоен размер.
Задатъкът е договорна клауза с акцесорен характер, чрез която се обезпечава
изпълнението на задължението и се обезщетяват вредите от неизпълнението.
Функциите на задатъка са потвърдителна и обезпечителна – служи като
доказателство за сключване на договора и гарантира изпълнение на
задълженията на страните посредством предвидената възможност
неизправната страна да изгуби задатъка, съответно да дължи връщането му в
двоен размер. От предвидените в чл. 93, ал. 2 от ЗЗД последици на
неизпълнението при уговорен задатък се извлича и обeзщетителната му
функция, тъй като той служи и като предварително и общо определяне на
обезщетението, на което кредиторът ще има право в случай на неизпълнение.
За да е основателна претенция по чл. 93, ал. 2 от ЗЗД за присъждане на
задатък, е необходимо да се установи наличието на следните предпоставки:
валидно сключен договор, чието изпълнение е обезпечено с даване на задатък
(капаро), неизпълнение от страната, която е получила задатъка, отказ
(разваляне) от договора от другата страна – тази, която е дала задатъка, като
последната трябва да е изправна – да е изпълнила задълженията си по
договора или да е готова да престира.
В настоящия случай между страните е налице валидно сключен на
предварителен договор за продажба на недвижим имот и ищцата е заплатила
уговорения с договора задатък в размер на 1 000 лв. на ответницата-продавач.
Обстоятелството, че платената от ищцата сума от 1 000 лв. има функциите на
задатък по смисъла на чл. 93, ал. 1 от ЗЗД не е спорно между страните, а и се
установява от съдържанието на сключения между страните предварителен
договор, в чл. 4.2. от който изрично е уговорено, че сумата служи за задатък.
Не се установява, обаче, виновно неизпълнение от ответницата-
7
продавач на задълженията й по сключения предварителен договор. Ищцата
твърди, че ответницата поради грешно идентифициране на имота не е
изпълнила задължението си по предварителния договор да продаде на ищцата
имот, който да служи за своето предназначение, а именно: за жилищно
строителство поради по-малкото лице на имота.
На първо място от съдържанието на предварителния договор не се
установява ответницата да е поела задължението да продаде на ищцата имот с
определено лице, още по-малко с лице, каквото се твърди в исковата молба.
Ответницата се е задължила единствено да продаде имот, представляващ
УПИ с площ от 1 000 кв.м. за жилищно строителство. Процесният имот
отговаря на така уговорените между страните параметри – съгласно
доказателствата по делото имотът е урегулиран, площта му е 1 009 кв.м., с
което дори надхвърля площта, посочена в договора, и освен това е
предназначен за жилищно строителство съгласно заключението на съдебно-
техническата експертиза. Не се установява между страните да е постигната
дори и устна договорка имотът да има соченото от ищцата лице от 30 метра,
нито пък в него да може да се построи жилище с определени параметри.
Несъмнено в имот, който е урегулиран за жилищно строителство и има площ
над 1 000 кв.м., дори и лицето му действително да е 14 метра, би могло да се
построи жилищна сграда. Друг е въпросът дали параметрите на тази жилищна
сграда и по-конкретно застроената й площ биха били такива, каквито е
очаквала ищцата, но това несъответствие между очаквано и възможно не
може да се вмени във вина на ответницата.
На следващо място грижата на добрия стопанин изисква преди покупка
на недвижим имот, купувачът предварително да се запознае и да проучи
добре характеристиките на имота, в т.ч. с документите за имота, с които
разполага продавачът, и при необходимост да се консултира със специалисти,
за да установи дали имотът, който има намерение да закупи, отговаря на
неговите представи и може да служи за целите на покупката. Още повече, че
в случая се касае за имот, който не е застроен и не е ограден, обрасъл е с гъста
растителност и се намира между други незастроен имоти, които също не са
оградени. В такава ситуация трудно може да се очаква имотът да се
индивидуализира ясно и точно от неспециалисти, какъвто са страните.
Твърдението на ищцата, че при огледа ответницата е показала имот с
по-голямо лице не се установява с категоричност по делото. И двамата
свидетели, присъствали на огледа – Н. и Захариев, сочат, че ответницата е
дала твърде неясно описание на имота, за което свидетелстват използваните
от тях изрази: „от тук до тук“. Липсват убедителни доказателства, че
ответницата е посочила ясно и конкретно къде са границите на имота. Освен
това измерването на лицето на имота с крачки, каквото е направил съпругът
на ищцата, е субективно възприятие и не установява с категоричност какво е
било показаното от ответницата лице на имота. В случая ищцата се е
доверила на неясните обяснения на ответницата за границите на имота и е
8
пристъпила към сключване на предварителен договор за покупко-продажба,
вместо да се убеди с документи и при необходимост – със справки, за
неговите параметри преди да се обвърже с предварителния договор и да
поеме задължение за придобиване на имота. Бездействието на ищцата и
прибързаното сключване на предварителния договор, не могат да се вменят
във вина на ответницата и да обосноват виновно неизпълнение на нейните
задължения по договора. Напротив ответницата е изпълнила задълженията си,
тъй като притежавания от нея имот съответства на описания в договора и
след сключване на предварителния договор се е снабдила с необходимите за
окончателната сделка документи, като единствено изявлението на ищцата за
разваляне на договора е осуетило сключването на окончателен договор.
Останалите възражения на страните – че ответницата е продала имота
на трето лице и че съпругът на ищцата е закупил друго празно дворно място
нямат отношение към предмета на делото, поради което не следва да бъдат
обсъждани.
Правото на отказ от договора е обусловено от виновното неизпълнение
на поето договорно задължение на насрещната страна. В случая такова не се
установява, поради което ищцата не е разполагала с потестативното право по
чл. 93, ал. 2 от ЗЗД да се откаже от договора, а претенцията й за връщане на
дадения задатък е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
По исковете за заплащане на обезщетение за водене на чужда работа без
пълномощие:
В тежест на ищцата е да установи при условията на пълно и главно
доказване направата на разходи за почистване на имота на ответницата и за
геодезическо заснемане на имота, както и размера на обогатяването на
ответницата.
От писмените доказателства по делото се установява, че след
сключване на предварителния договор ищцата е направила разходи за
почистване на терена от обраслата растителност, за което е заплатила сумата
от 1 600 лв., както и разходи за геодезическо заснемане и трасиране на имота,
за което е заплатила сумата от 300 лв. Работите са били предприети без
възлагане от собственика на имота и без негово съгласие, тъй като
доказателства за противното не са събрани по делото. Напротив – свидетелят
Захариев признава, че всичко по имота са извършили „на своя глава“, т.е. без
знание и съгласие на ответницата. От приетото по делото без възражения от
страните и ценено от съда като компетентно, обективно и обосновано
заключение на съдебно-техническата експертиза, се установява, че
извършените от ищцата дейности в имота не увеличават неговата стойност,
тъй като разчистването представлява разход, необходим за поддържане на
имота, а геодезическото заснемане и трасиране не се отразява на неговата
стойност. Следователно не е налице неоправдано разместване на блага и
ответницата не се обогатила за сметка на ищцата, поради което и тези два
иска следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.
9
При този изход на делото на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК в полза на
ответницата следва да се присъдят сторените по делото разноски за
адвокатско възнаграждение и държавна такса за въззивно обжалване.
Така мотивиран и на основание чл. 235, ал. 2 от ГПК съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от М. С. З., ЕГН ********** от гр. Пловдив,
бул. ,,****** против Н. А. Т., ЕГН ********** от с. Карабунар, общ.
Септември, обл. Пазарджик, ул. ****** искове за връщане на платеното
капаро от 1 000 лв. по предварителен договор за покупко-продажба на
недвижим имот от 03.07.2022 г. и заплащане на направените разходи по
имота, както следва: 1 600 лв. за почистване на терена и 300 лв. за
геодезическо заснемане на имота, ведно със законната лихва върху всяка от
сумите от датата на подаване на исковата молба до окончателното
изплащане.
ОСЪЖДА М. С. З., ЕГН ********** от гр. Пловдив, бул. ,,****** да
заплати на Н. А. Т., ЕГН ********** от с. Карабунар, общ. Септември, обл.
Пазарджик, ул. ****** разноски за държавна такса в размер на 63 лв. и
адвокатско възнаграждение в размер на 2 600 лв.
Решението може да се обжалва от страните пред Окръжен съд –
Пазарджик в двуседмичен срок от съобщаването.
Препис от решението да се връчи на страните чрез пълномощниците им.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
10