Р Е Ш
Е Н И Е
№………..
Гр.София, 04.12.2020г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-2 състав, в закрито заседание на четвърти декември през две
хиляди и двадесета година в състав:
СЪДИЯ: АТАНАС МАДЖЕВ
като
разгледа докладваното от съдия Маджев т. дело № 2266 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ
във връзка с чл. 274-278 ГПК.
Образувано е по жалба на А.Г.В., в
качеството му на управител на „В.И.“ ООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление ***. Предмет на обжалване е постановен Отказ с № 20201111123159-2/17.11.2020 г. на длъжностно лице по регистрацията към Агенция по вписванията, във връзка с подадено по електронен път заявление с вх. №
20201111123159/11.11.2020 г., с което е поискано да се впишат настъпили промени в
обстоятелства подлежащи на вписване, а именно : напускане на съдружника – „З.Х.Л.“,
чуждестранно юридическо лице с регистрация в Британските Вирджински острови,
поемане на дружествените му дялове от другия съдружник и вписването му като
едноличен собственик на капитала, както и обявяването на приетият учредителен
акт „В.И.“ ЕООД.
В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на отказа. Очертават
се основанията послужили на вещото лице за мотивиране на негативният му
охранителен акт, а именно : че към подаденото заявление за вписване на промени
липсва приложено доказателство за внасяне в банка на стойността на поетите от
оставащият съдружник овакантени дружествени дялове, както и удостоверение за
правосубектността на чуждестранното юридическо лице – напускащ съдружник, чиято
актуалност да бъде към датата на вземането на решението за продължаване
дейността на дружеството под формата на ЕООД и съдбата на освободените
дружествени дялове. Относно внасянето в банка на номиналната парична
равностойност на овакантените дялове се прави позоваване, че в случаят не се
прави промяна в обстоятелства отнасящи се до промени в капитала на дружеството,
когато такъв документ е необходим, а става дума за освобождаване на дялове на
напускащ съдружник, като стойността им е била заплатена още при учредяване на
дружеството. Посоченото изключвало изискването за ново внасяне стойността на
тези дялове. Едновременно с това уреждането на имуществените отношения
създадени по повод напускането на определен съдружник съставлявало въпрос стоящ
извън фактическия състав на това напускане и не можело да го ограничи. Отчетливо
се възразява и по втория използван от ДЛР аргумент за постановяване на
обжалвания отказ, а именно липсата на представено актуално удостоверение за
състояние на чуждестранното юридически лице предприело напускането си по
доброволен ред. Нямало никаква правна обоснованост в това да се поставя
изискване към за актуалност на това удостоверение към момента на вземане на
решението от оставащия съдружник за продължаване дейността на дружеството, тъй
като към този момент ефекта на прекратяване на членството по силата на
законовата норма на чл. 125, ал. 3 ТЗ вече бил настъпил с изтичането на
установения 3-месечен срок. Дори и да се приемело, че ДЛР е имало предвид
актуалността на удостоверението да е към момента на отправяне на уведомлението
за напускане от „З.Х.Л.“, то и едно подобно схващане не почивало на правната
логика. Изтъква се, че нито в ЗТРРЮЛНЦ, нито в Наредба 1/14.02.2007 г. има
уредено изискване за представяне на актуално извлечение от чуждестранен
търговски/фирмен регистър, а напротив установената формулировка е „документ
установяващ съществуването на ЮЛ – съдружник, и удостоверяващ лицата
представляващи го по националния закон“. Никъде не бил употребен терминът
актуалност на документа към датата на вземане на едно или друго решение. Нямало
спор, че представеният от заявителя документ за състоянието на чуждестранното
дружество трябва да носи актуална информация, но това трябвало да се възприема
в светлината на това, че същия трябва да установява реално фактическо положение
– че дружеството е регистрирано и че съответното лице е негов представител. В
хипотезата, когато промяна в тези обстоятелства не е налице, то документът
трябва да се разглежда като актуален. В този контекст приложеното към
заявлението удостоверение за актуално състояние на „З.Х.Л.“ датиращо от 17.05.2019 г. напълно
задоволявало изискванията за актуалност на отразените в него данни, тъй като
нямало извършени промени в обстоятелствата касаещи регистрацията му и лицето,
което го представлява. Мотивирайки
се с гореизложените съображения жалбоподателя иска от СГС да постанови решение,
с което да отмени обжалвания отказ на АВ и да даде указания към длъжностното
лице по регистрацията да впише по партидата на „В.И.“ ООД заявените промени.
Съдът, като
взе предвид твърденията на жалбоподателя и събраните по делото доказателства,
намира следното:
Отказ № 20201111123159-2/17.11.2020
г. на АВ – ТР е мотивиран с това, че освободените от чуждестранното ЮЛ
дружествени дялове се поемат от едноличния собственик на капитала /другия
съдружник – физическо лице/, като внасянето на тяхната номинална равностойност
е предпоставка за вписване на заявените промени в ТР. Предвид това, че към
заявлението липсвало доказателство за внасянето в банката на паричната
равностойност на визираните дялове от страна на поемащия и съдружник, то това
било пречка за поисканите вписвания на промени. В тази насока е и липсата на
ангажирано удостоверение за правно състояние на напускащия съдружник, което да
има актуалност към датата на вземане на решението за поемане на дружествените
дялове от оставащия съдружник и промяната на дружеството в ЕООД. Изпълнение на
тези изисквания не било предприето от заявителя, въпреки надлежно дадените до
него указания от ДЛР в срока по чл. 19, ал. 5 ЗТРРЮЛНЦ.
Жалбата е частично
основателна.
Със
заявление с вх. № 20201111123159/11.11.2020
г., от „В.И.“ ООД, чрез законният му представител – управителя А.В.е поискано от ДЛР при ТР – АВ да се впишат настъпили промени в обстоятелства подлежащи на вписване по
партидата на дружеството - „В.И.“ ООД, а именно :
напускане на съдружника – „З.Х.Л.“, чуждестранно юридическо лице с регистрация
в Британските Вирджински острови, поемане на дружествените му дялове от другия
съдружник и вписването му като едноличен собственик на капитала, както и
обявяването на приетият учредителен акт „В.И.“ ЕООД.
На
12.11.2020 г. сезирания орган по регистрация на основание чл. 22, ал. 5 ЗТРРЮЛНЦ е дал указания до заявителя - „В.И.“ ООД за необходимостта от
прилагане на доказателство за внасянето в банка на стойността на поетите
дружествени дялове, както и ангажиране на удостоверение за актуално състояние
на напускащия съдружник ЧЮЛ към датата на вземане на решението за продължаване
на дейността на дружеството, като ЕООД и поемане дяловете на напускащия
съдружник.
Няма
спор, че тези указания не са били изпълнени от техни адресат и жалбоподател
- „В.И.“ ООД, нито в срока даден от ДЛР,
нито към настоящия момент.
Софийски
градски съд намира, че със заявлението са формулирани няколко отделни искания
за вписване на промени в обстоятелствата по партидата на „В.И.“ ООД, като
предвид тяхното естество и различните изисквания, които са необходими за
реализацията им, същите следва да се разгледат и обсъдят отделно.
Искането за
вписване на обстоятелството свързано с напускането на чуждестранното ЮЛ - „З.Х.Л.“
имащо качеството на съдружник във „В.И.“ ООД с 2500 дружествени дяла от неговия
капитал, съдът намира за подкрепено с необходимите доказателства, чиито анализ
еднозначно показва, че фактическия състав по доброволно напускане на съдружник
по реда на чл. 125, ал. 2 ТЗ в ООД е успешно завършен. Съгласно Решение № 46 от 22.04.2010 г. по
търг. д. № 500/2009 г., ІІ Т. О. на ВКС, основанията, на които може да бъде
прекратено участието на съдружник в ООД, са регламентирани в чл. 125, ал. 1 и,
ал. 2 ТЗ. В една от хипотезите – чл. 125, ал. 2 ТЗ, прекратяването е последица
от свободно формираната и външно изразена воля на съдружника, в чиято полза
законът признава право да напусне доброволно дружеството като отправи за целта
писмено предизвестие. Единствените условия, с които е обвързано упражняването
на това право, е волеизявлението за напускане да бъде отправено в писмена форма
и в рамките на определен срок – тримесечен, съгласно диспозитивната норма на
чл. 125, ал. 2 ТЗ, или по-дълъг, предвиден в дружествения договор. Моментът, в
който настъпва прекратяване на членственото правоотношение в разглежданата
хипотеза, не е визиран в Търговския закон. Независимо от отсъствието на изрична
правна уредба в тази насока, доколкото писменото предизвестие е способ за
реализиране на потестативното право на съдружника да предизвика едностранно
промяна в персоналния субстрат на търговското дружество, прекратяването следва
да се счита за настъпило ipso facto в момента на изтичане на срока на
предизвестието. Именно поради потестативния характер на признатото в чл. 125,
ал. 2 ТЗ субективно право, законът не поставя като условие за възникване на
правните последици от реализирането му наличие на решение на общото събрание за
освобождаване на съдружника.
Същевременно
с решение № 2431/08.12.2015 г. по т. д. № 4620 по описа на САС за 2015 г. е
прието, че заличаването в търговския регистър на съдружника има само
декларативно действие и то трябва да бъде сведено чрез данните в АВ до знанието
на всички, предвид придадената от закона публичност на факта, съобразно
разпоредбата на чл. 119, ал. 1, т. 1 вр. чл. 115, т. 3 ТЗ. Въпреки, че формално
става въпрос за настъпила промяна в дружествения договор, то именно поради
обстоятелството, че тя не е резултат от волята на общото събрание, решение за
вписване на промяната досежно членския състав не се изисква, а доколкото са
необходими решения на този орган за следващите се промени в капиталовата
структура, то те са въпрос на организация и приоритет изцяло в компетентност на
дружеството. Нито съдружника може да бъде възпрепятстван от декларирането в
търговския регистър на факта на прекратеното членството му в даденото
дружество, нито е допустимо да се упражнява въздействие спрямо дружеството,
кога и как то да взема решенията си, при условие че в закона липсва подобна
обвързаност между процесните обстоятелства.
В случая е
налице редовно известяване до дружеството „В.И.“ ООД, което е видно от
съдържанието в надлежно оформените и приложено писмено предизвестие, което
датира от 06.07.2020 г. и произхожда от чуждестранното ЮЛ - „З.Х.Л.“ имащо
качеството на съдружник във „В.И.“ ООД. То е подписано от лицето – Е.Е., в
качеството й на лице осъществяващо представителството на съдружника. Това
представителство еднозначно се установява от приложеното към заявлението
образец А 4 удостоверение за актуално състояние на „З.Х.Л.“ от дата – 16.05.2019 г., в което е посочено,
че директор на дружеството, считано от 21.07.2017 г. е именно Е.Е.. Писменото предизвестие е получено от
адресата му - „В.И.“ ООД чрез законния му представител в лицето на неговия
управител на 16.07.2020 г. В този смисъл едностранното волеизявление за
прекратяване членството на съдружника „З.Х.Л.“ направено на основание чл. 125, ал. 2 ТЗ е
достигнало до неговия адресат и е проявило правните си последици, като към
момента на подаване на заявлението пред АВ-ТР е изтекъл предвидения в закона
три месечен срок от получаването му. Заявлението е подадено на 11.11.2020 г., а
визирания срок в чл. 125, ал. 2 ТЗ е изтекъл на 16.10.2020 г. Това означава, че
що се касае до вписване на промяната отнасяща се до обстоятелството за
заличаването на доброволно напусналият съдружник - ЧЮЛ „З.Х.Л.“ няма законови
пречки, които да налагат постановяване на отказ. По отношение изтъкнатия от ДЛР
довод във връзка с ангажираното удостоверение за правното състояние на
чуждестранното ЮЛ напускащ съдружник и
въведеното изискване за ангажирането му в актуален вариант към определена дата,
трябва да се подчертае, че удостоверение за актуално състояние от м. 05.2019 г.
налично към заявлението подадено от „В.И.“ ООД е официални документ, издадени
от компетентните органи в кръга на законовите им правомощия, като
автентичността му, авторството и качеството на техния издател е потвърдено чрез
заверяването му с апостил съгласно Хагската конвенция за премахване на
изискването за легализация на чуждестранни публични актове от 05.10.1961 г.
Документът е преведен на български език и легализиран съгласно Правилника за
легализациите, заверките и преводите на документи и други книжа. Съдът е длъжен
да приеме за доказано удостоверения от него факт и няма основание да възприеме
тезата на ДЛР, че е необходимо този документ да има актуалност към по-скорошна
дата, тъй като подобно нормативно изискване не е залегнало в обективното ни
дружествено право свързано с извършването на регистрацията и промените на
обстоятелства във вече регистрираните дружества в Р. България. Съвсем правилно
жалбоподателя е отбелязал, че това от което следва да се интересува органа
снабден с правомощието да извърши исканото вписване е, дали ангажираното
удостоверение отразява реалното фактическо положение – че дружеството е
регистрирано и че съответното лице е негов представител. Липсва и правна
обоснованост в определянето на момента на актуалност от ДЛР, тъй като както
вече се изтъкна в мотивите по-горе, че
напускането на съдружник по реда на чл. 125, ал. 2 ТЗ има фактически
състав завършващ с изтичането на срока на писменото предизвестие, и в този
контекст от значение, е дали към момента на изтичане на този срок подобен
правен субект – напускащ съдружник съществува, респективно кое е лицето
представлявало го към момента на отправяне на волеизявлението за напускане.
Вече се спомена, че тези обстоятелства се установяват от представеното към
заявлението удостоверение.
Във връзка с
останалата част от заявените за вписване промени в обстоятелствата по партидата
на „В.И.“ ООД, а именно : поемане на овакантените от напусналия съдружник - ЧЮЛ
„З.Х.Л.“ дружествените дялове от
съдружника – А.Г.В. и вписването му като едноличен собственик на капитала,
както и обявяването на приетият учредителен акт „В.И.“ ЕООД, съдът намира, че
отказът на ДЛР е законосъобразен и почива на валидни правни аргументи.
По отношение
поемането на дружествените дялове на напусналия съдружник от останалия
съдружник, съдът трябва да се съобрази, че поемането на дружествени дялове,
което се извършва в хипотезите на напускане на съдружник, при изключване и при
наследяване на починал съдружник, какъвто е настоящия случай, е признат от
правото способ за придобиване на дружествени дялове. Напускащият съдружник разполага с
право на вземане в размер на стойността на дружественото имущество,
пропорционална на освободените от него дружествени дялове, което право не може
да им бъде отнето с противни уговорки в дружествения договор и което право се
определя съгласно разпоредбата на чл. 125, ал. 3 ТЗ. Уреждането на тези
имуществени последици, породени от поемането на дяловете, не представлява
условие за вписване на извършеното поемане на овакантените дялове от оставащия
съдружник. Размерът на дяловете на съдружниците е елемент от задължителното
съдържание на дружествения договор/учредителният акт при ЕООД /чл. 115, т. 5 ТЗ/, който от своя страна е от подлежащите на вписване обстоятелства съгласно
чл. 119, ал. 2 ТЗ. Следователно поемането на дяловете на напускащия съдружник,
респективно увеличението на дяловете на поелия ги съдружник са подлежащи на
вписване обстоятелства. Необходимо условие жалбоподателят да придобие поетите
дружествени дялове обаче, е същите да приведе паричната сума, равна на номиналната
стойност на поетите от него дялове по банкова сметка *** – „В.И.“ ООД,
съответно в охранителното производство по вписване на това обстоятелство да
представят доказателство за изпълнение на това си задължение. При всички
хипотези на поемане на дружествени дялове в ООД правният ефект е същият, както
и при едновременно намаляване и увеличаване на капитала, при запазване на
стойността му. В случая се касае до правоприемство, породено от едностранна
сделка на поемащия дяловете съдружник, като задължение на същия е да заплати дялова вноски в размер на номиналната
стойност на придобитите от него дялове – в случаят 2 500 дяла.
Задължението за изплащане на дялова вноска за придобитите дялове е основно
задължение на всеки съдружник в ООД чрез което се формира капитала на
дружеството. Независимо дали е парична или непарична, дяловата вноска следва да
бъде реално извършена и при всички случаи ефективното ѝ плащане/внасяне
представлява условие за първоначално вписване /чл. 119, ал. 1, т. 4 и 5/, а следователно
и за вписване на промени в капитала на едно ООД. Да се допусне вписване на
поемане на дялове на напускащ съдружник, без да са представени доказателства за
изплащане на номиналната стойност на дяловете или без доказателства, че чистата
стойност на имуществото отговоря на стойността на капитала, би означавало на
поемащият дяловете съдружник фактически да се опрости задължението му да
изплати дяловата си вноска за придобитите дялове, което е недопустимо съгласно
императивната разпоредба на чл. 73а ТЗ и на следващо място би означавало да се
нарушат разпоредбите на чл. 150 -153 ТЗ, предвиждащи защита на кредиторите при
намаляване на капитала. Липсата на успешно осъществено поемане на дяловете от
оставащия съдружник, прави невъзможно същият да продължи дейността на
дружеството под формата на ЕООД, каквото решение е взел на 09.11.2020 г. и
която промяна иска да бъде вписвана, наред с поемането на дяловете. В този
контекст пречка е налице и за обявяването на приетия Учредителен акт на „В.И.“
ЕООД, тъй като подобно обявяване би довело до подвеждане на третите лица при
осъществяване на справки в ТР и нарушаване на доверието в него.
С оглед
изложеното съдът счита, че постановеният отказ на регистърния орган АВ-ТР за
вписване на промяната, изразяваща се в заличаване
на напусналия съдружник – „З.Х.Л.“, чуждестранно юридическо лице с регистрация
в Британските Вирджински острови, следва да бъде отменен, като
незаконосъобразен, като на ДЛР се дадат указания за извършване на така
заявеното вписване на сочената промяна, съответно в останалата му част отнасяща
се до отказа на ДЛР за вписването на промени състоящи се в поемане на
овакантените дружествените дялове от другия съдружник и вписването му като
едноличен собственик на капитала, както и обявяването на приетият учредителен
акт на „В.И.“ ЕООД, негативният охранителен акт е законосъобразен, а
упражнената против него жалба на „В.И.“ ООД неоснователна, като последица от
това е оставянето й без уважение.
Воден от
горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на А.Г.В., в качеството
му на управител на „В.И.“ ООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***9-2/17.11.2020
г. на длъжностно лице по регистрацията към Агенция по вписванията, във връзка с
подадено по електронен път заявление с вх. № 20201111123159/11.11.2020 г., в
частта му, с която е поискано да се впише настъпила промяна в обстоятелства
подлежащи на вписване по партидата на „В.И.“ ООД, ЕИК ******, изразяваща се в
заличаването на напуснал съдружник – „З.Х.Л.“,
чуждестранно юридическо лице с регистрация в Британските Вирджински острови.
УКАЗВА на
длъжностното лице по регистрация при АВ - ТРРЮЛНЦ да извърши вписване по партидата на „В.И.“
ЕООД, с ЕИК ******, поисканата със заявление с вх. № 20201111123159/11.11.2020
г. промяна изразяваща се в заличаването на напуснал съдружник – „З.Х.Л.“, чуждестранно
юридическо лице с регистрация в Британските Вирджински острови.
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ жалбата на А.Г.В., в качеството му на управител на „В.И.“ ООД, ЕИК ******,
със седалище и адрес на управление ***, в частта й, с която е поискана отмяна
на Отказ с № 20201111123159-2/17.11.2020
г. на длъжностно лице по регистрацията към Агенция по вписванията, постановен
във връзка с подадено по електронен път заявление с вх. №
20201111123159/11.11.2020 г., относно вписване на промени по партидата на „В.И.“
ООД, ЕИК ******, изразяващи се в поемане на овакантените от напусналия
съдружник – „З.Х.Л.“ дружествени дялове от другия съдружник – А.Г.В., съответно
вписването му като едноличен собственик на капитала, както и обявяването на
приетият учредителен акт от 09.11.2020 г. на „В.И.“ ЕООД.
Решението, в
частта, в която упражнената жалба е оставена без уважение, подлежи на обжалване
пред Софийски апелативен съд в 7-дневен срок от връчването му на
дружеството-жалбоподател.
Препис от
решението да се изпрати незабавно на Агенция по вписванията за изпълнение на
дадените с него указания.
СЪДИЯ: