Р Е Ш Е Н И Е
№…………….........
гр.Плевен,12.06.2019г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, ХІ-ти гр.състав в публично съдебно заседание на единадесети юни
през две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АСЯ ШИРКОВА
при секретаря Галина Карталска, като
разгледа докладваното от съдия Ширкова гр.дело № 338 по описа за 2019г., и на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Постъпила е искова молба от „Т.П.“ ЕАД със
седалище и адрес на управление ***, ***, представлявано от *** Й.В. против Г.А.Г. с ЕГН ********** ***.
Ищецът твърди, че ответникът е собственик на топлоснабден имот и клиент на
топлинна енергия по смисъла на чл.153 ал.1 ЗЕ.
Твърди, че всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение са клиенти на топлинна
енергия и за тях важат разпоредбите на действащото за посочения период
законодателство в областта на енергетиката. Твърди, че съгласно чл.150 ал.1 ЗЕ
продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на
топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни Общи
условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Държавната
комисия за енергийно регулиране към Министерски съвет. Твърди, че съгласно
чл.150 ал.2 ЗЕ, същите влизат в сила 30 дни след първото им публикуване в един
централен и един местен ежедневник и имат силата на договор между
топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия без да е
необходимо изрично писмено приемане от клиентите. Твърди, че Общите условия са
били публикувани във вестник „Нощен труд“ от 13/14.12.2007г. и във вестник
“Посоки” бр.239 /13.12.2007г. Твърди, че с тях се регламентират търговските
взаимоотношения между клиентите на топлинна енергия и Дружеството, правата и
задълженията на двете страни, редът за измерване, отчитане, разпределение и
заплащане на топлинна енергия, отговорностите при неизпълнение на задълженията
и др. Твърди, че в Раздел VІІ от Общите условия е определен срока и реда, по
който купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат месечните суми за
топлинна енергия в тридесет дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят. Твърди, че в този смисъл, задължението на ответника за заплащане на
дължимите от него суми в размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури е
най-късно до края на текущия месец, следващ месеца на доставка на топлинна
енергия. Твърди, че с изтичане на последния ден от месеца, ответникът е
изпаднал в забава за тази сума като на основание чл.31 ал.6 от Общите условия
ежедневно е начислявана лихва върху дължимата сума. В заключение моли съда да
признае за установено, че ответникът му дължи 1331,62 лева главница за ползвана
но незаплатена топлоенергия за периода 01.11.2017г. – 30.04.2018г. и лихва за
забава върху главницата в размер на 81,33 лева за периода 03.01.2018г. –
17.10.2018г. Прави искане за допускане на експертиза със задачи, посочени в
исковата молба. Моли съда да конституира като трето лице помагач „Т.С.“ ЕООД ***.
Назначеният особен
представител не оспорва предявените искове. По допустимостта на
молбата: Видно от приетото като доказателство ч.гр.дело № 7674/2018г., ищецът е
подал заявление по реда на чл.410 ГПК срещу ответника за следните суми: 1331,62 лв. – главница за
ползвана и незаплатена топлинна енергия за периода 01.11.2017г. до 30.04.2018г.,
лихва върху главницата в размер на 81,33 лв. за периода от 03.01.2018г. до 17.10.2018г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на заявлението 25.10.2018г.
до окончателното изплащане на същата, както и направени деловодни разноски в
размер на 28,26 лв. и юрисконсултско възнаграждение – 50.00 лв. Длъжникът не е
намерен, поради което на заявителя е указано, че може да предяви иска си в
едномесечен срок.
Съобщението е получено от кредитора на 04.01.2019г. и
в едномесечния срок – на 23.01.2019г., кредиторът е предявил установителни
искове по реда на чл.422 ГПК. Исковете са предявени в срок, поради което се
явяват допустими следва да бъдат
разгледани по същество.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено следното:
Претенцията на ищеца намира своето правно основание в разпоредбата на чл.422
във вр. с чл.415 ал.1 от ГПК относно дължимостта на вземането по издадена в
полза на ищеца заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 7674/2018г.
по описа на Плевенския районен съд. Предявените искове са допустими, тъй като
във всички случаи, когато заповедта за изпълнение е издадена въз основа на
предвиден в закона несъдебен акт (несъдебно изпълнително основание) и е
постъпило възражение от длъжника в установения двуседмичен срок, заявителят
(кредиторът) разполага с възможността да реализира правата си, предявявайки
претенцията по чл.422 от ГПК. Разгледани по същество, исковете са частично основателни.
В настоящото исково производство задължение на ищеца „***” ЕАД е да установи
основанието и размера на вземането, за което се е снабдил със заповед за
изпълнение. В конкретния случай се претендира съществуване на задължение за
заплащане на доставена топлинна енергия, в недвижим имот – ***, находящ се в
гр.***, в сграда в режим на етажна собственост. Видно от доклада по делото,
съдът е указал, че в тежест на ищеца е да представи доказателства, че ответникът
е потребил топлинна енергия в размер, претендиран в исковата молба, както и че е
собственик на процесния недвижим имот.
В изпълнение на възложената му доказателствена тежест,
ищецът е представил писмени доказателства относно собствеността на имота. От
представената справка от Служба по вписванията при РС Плевен се установява, че
ответникът е бил собственик на процесния имот до 10.05.2018г., когато го е
прехвърлил с покупко-продажба на друго лице.
Назначеният особен представил на ответника не е оспорил
иска, с оглед на което съдът не е назначавал съдебно-счетоводна експертиза. От
представената с исковата молба справка, препис извлечение от сметка, се
установява, че за процесния имот, собственост на ответника към периода
01.11.2017г. – 30.04.2018г., в имота има консумирана незаплатена топлоенергия
на стойност 1331,62 лева.
При така представените от ищеца писмени доказателства,
неоспорени от страните, съдът приема за установено, че ответникът е собственик
на топлоснабден имот с абонатен номер ***, в сграда в режим на етажна
собственост на адрес гр.***. Ответникът
не е представил доказателства за извършено плащане, каквато тежест съдът е
указал в определението за насрочване. При така събраните доказателства, от правна
страна, съдът приема, че страните са били в облигационни отношения, като през
процесния период 01.11.2017г. до 30.04.2018г. ищцовото дружество е продало на
ответника топлоенергия на стойност 1331,62 лева. Тази сума не е заплатена на
ищцовото дружество, поради което съдът приема, че предявеният иск за главница е
основателен изцяло до предявения размер.
С оглед уговореното в Общите условия, че сумите за ползвана
топлоенергия се дължат в тридесет дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят, то задължението на ответника за заплащане на дължимите от него суми в
размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури е най-късно до края на
текущия месец, следващ месеца на доставка на топлинна енергия. С изтичане на
последния ден от месеца, ответникът е изпаднала в забава за тази сума като на
основание чл.31 ал.6 от Общите условия ежедневно е начислявана лихва върху
дължимата сума. Поради това и съдът приема, че предявеният иск за лихва за
забава върху главницата от 81,33 лева за периода 03.01.2018г. до 17.10.2018г. е
основателен и следва да бъде уважен изцяло до предявения размер.
При така
изложеното, съдът приема, че двата иска са доказани по основание и размер и
следва да бъдат уважени изцяло, като следва да бъде признато за установено, че
ответникът дължи на ищцовото дружество главница в размер на 1331,62 лева,
представляваща доставена, но незаплатена топлоенергия за периода от 01.11.2017г. – 30.04.2018г., както и лихва за забава върху
главницата за периода 03.01.2018г. – 17.10.2018г. в размер на 81,33 лева.
Ищецът претендира разноски в настоящето производство в
размер на 100 лева за юрк.възнаграждение, 300 лева за особен представител и 75
лева за държавна такса, общо разноски в размер на 475 лева. Предявените искове са
основателни изцяло, поради което ответникът следва да заплати на ищеца разноски
в размер на 475 лева.
По отношение на заповедното производство, длъжникът следва
да заплати на ищцовото дружество разноски в размер на 78,26 лева.
По изложените съображения Плевенският
районен съд
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на длъжника Г.А.Г. с ЕГН ********** ***, че дължи на кредитора „***” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление ***, представлявано от Й.В., сумата 1331,62 лв., представляваща стойността на незаплатена
топлинна енергия за периода от 01.11.2017г. до 30.04.2018г., както и сумата от 81,33 лева лихва върху
главницата за периода 03.01.2018г. – 17.10.2018г., ведно законната лихва върху
главницата от 1331,62 лв., считано от 25.10.2018г. до изплащане на вземането,
за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение №
4793/26.10.2018г. по ч.гр.дело № 7674/2018г. по описа на ПлРС
ОСЪЖДА Г.А.Г. с
ЕГН ********** *** да заплати на „***” ЕАД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Й.В., сумата 475 лв., представляваща
направени деловодни разноски.
ОСЪЖДА Г.А.Г. с
ЕГН ********** *** да заплати на „***” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от Й.В., сумата
78,26 лв., представляваща направени деловодни разноски по ч.гр.дело № 7674/2018г.
по описа на ПлРС.
Решението е постановено при участие
на трето лице помагач „Т.С.“ ЕООД ***.
Решението подлежи на обжалване пред Плевенския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: