Решение по дело №1032/2020 на Окръжен съд - Стара Загора

Номер на акта: 33
Дата: 8 април 2020 г. (в сила от 8 април 2020 г.)
Съдия: Ива Николаева Стефанова
Дело: 20205500601032
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от частен характер
Дата на образуване: 11 февруари 2020 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

Номер 33                                         08.04.2020 г                     град Стара Загора

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Окръжен съд                                                                     ІІІ Наказателен състав

На 26.02.                                                                                            Година 2020

В публично заседание в следния състав:

 

                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: СОНЯ  КАМЕНОВА  

                                                      ЧЛЕНОВЕ: ИВА  СТЕФАНОВА

                                                                         КРАСИМИРА  ДОНЧЕВА

Секретар КРАСИМИРА  ЦОНЕВА

Прокурор …………

като разгледа докладваното от  съдия ИВА СТЕФАНОВА

ВНЧХД  № 1032  по описа за 2020 година,

за да се произнесе, намери за установено следното:

 

Производството е по реда на гл. ХХІ от НПК.

С присъда № 4 от 14.01.2020 г., постановена по н.ч.х.д. № 1643/2019 г. по описа на Старозагорския районен съд, подсъдимият И.М.Х. е признат за виновен в това, че на 25.04.2019 г. в гр. Стара Загора, около 13.00 ч., е причинила лека телесна повреда на непълнолетния И.С.И., ЕГН **********, изразяваща се в: „Кръвонасядания и охлузване по тилната и лявата повърхност на шията”, с което е причинена болка и страдание на пострадалия И.С.И., без разстройство на здравето – престъпление по чл.130, ал.2 от НК, като на основание чл.78а от НК е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание глоба в размер на 1 000 лв.

Със същата присъда подсъдимият И.М.Х. е осъден да заплати на пострадалия И.С.И., действащ със съгласието на майка си В.Р.Г., сумата от 500 лв., представляваща обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането – 25.04.2019 г., до окончателното изплащане на сумата, като гражданският иск в останалата му част до 5 000 лв. е отхвърлен като неоснователен и недоказан.

Недоволен от така постановената присъда е останал подсъдимият И.М.Х., който чрез защитника си адв. А.А., е подал жалба в законоустановения срок. Жалбоподателят Х. твърди, че обжалваната присъда е неправилна, незаконосъобразна и постановена, без да бъде съобразена с доказателствата по делото – както в наказателната, така и в гражданската й част. Моли въззивния съд да отмени първоинстанционната присъда, като постанови нова, с която да го оправдае и да отхвърли уважения срещу него граждански иск. Подробни съображения за това са изложени в жалбата. Такива излага в пледоарията си и адв. А.А..

                                                       - 2 -

Въззиваемият И.С.И., действащ със съгласието на майка си В.Р.Г., е редовно призован, но не се явява. Моли съда да потвърди обжалваната присъда като правилна и законосъобразна. Подробни съображения за това излага в пледоарията си адв. Д.А..

Окръжният съд, след като се запозна с направените в жалбата оплаквания, събраните доказателства по н.ч.х.д. № 1643/2019 г. по описа на Старозагорския районен съд, изразените становища на страните и провери изцяло правилността на обжалваната присъда, намери за установено следното:

Жалбата на И.М.Х. е основателна и следва да бъде уважена, но на различни от изложените в нея основания.

Н.ч.х.д. № 1643/2019 г. по описа на Старозагорския районен съд е образувано по подадена тъжба против И.М.Х. за престъпление по чл.130, ал.2 от НК.

Тъжбата е подписана от адв. Стефан Петров, който е упълномощен за това с пълномощно от 17.06.2019 г. (л.5 от н.ч.х.д. № 1643/2019 г. по описа на Старозагорския районен съд). В това пълномощно като упълномощител е посочена „В.Р.Г., майка и законен представител на И.С.И.”.

Тъжбата също е от името на „В.Р.Г., като майка и законен представител на И.С.И.”.

Към момента на подписването на посоченото пълномощно, на изготвянето на тъжбата и на нейното депозиране – все 17.06.2019 г., пострадалият от описаното в тъжбата деяние И.С.И. е на петнадесет години – той е роден на *** г., видно от неговото ЕГН – **********.

Според чл.4 от ЗЛС, лицата от 14 години до навършване на 18-годишна възраст са непълнолетни – те извършват правни действия със съгласието на техните родители. Т.е. – имат ограничена дееспособност.

В случая, обаче, както волята, така и подписът на непълнолетния частен тъжител И.С.И. липсват както при упълномощаването на адв. Стефан Петров, така и при подписването на тъжбата и при последващото упълномощаване на адв. Д.А. с пълномощно от 15.10.2019 г., в което като упълномощител отново е посочена „В.Р.Г., майка на И.С.И.” (л.26 от н.ч.х.д. № 1643/2019 г. по описа на Старозагорския районен съд).

В хода на производството по н.ч.х.д. № 1643/2019 г. по описа на Старозагорския районен съд непълнолетният И.С.И. нито веднъж не е се явил лично в съдебно заседание и така, дори и с конклудентни действия, той не е потвърдил това, което майка му В.Р.Г. и упълномощените от нея адвокати са направили от негово име. А именно – подаването на тъжбата против И.М.Х. за престъпление по чл.130, ал.2 от НК, въз основа на която е образувано н.ч.х.д. № 1643/2019 г. по описа на Старозагорския районен съд.

С посочената тъжба, подадена от името на „В.Р.Г., като майка и законен представител на И.С.И.”, е предявен и граждански иск против подсъдимия И.М.Х. за претърпените неимуществени вреди от деянието в размер на 5 000 лв.

Старозагорски окръжен съд                          - 3 -                      в.н.ч.х.д. № 1032/2020 г.

 

В съдебното заседание от 31.10.2019 г. районният съд е приел за съвместно разглеждане в наказателния процес така предявения граждански иск, като в протокола е посочено, че искът е предявен от В.Р.Г., като майка и законен представител на И.С.И.. Тя е конституирана и като граждански ищец по делото, а не непълнолетният й син И.С.И., както би следвало да бъде.

Действително, според чл.28, ал.2 от ГПК, непълнолетните извършват съдопроизводствените действия лично, но със съгласието на родителите си. Но в случая имаме само процесуалните действия В.Р.Г., майка на  непълнолетния И.С.И., и липсата на какъвто и да е било израз на воля от страна последния за образуването и воденето на н.ч.х.д. № 1643/2019 г. по описа на Старозагорския районен съд.

Нещо повече, И.С.И. нито един път не е призован за съдебно заседание пред районния съд, като в списъка на лицата за призоваване е записан като лице, което няма процесуална дееспособност – за тъжител е вписана В.Р.Г., като законен представител на И.С.И..

Едва за съдебното заседание на 26.02.2020 г. по настоящото дело на непълнолетния И.С.И. е изпратена призовка, получена от майка му. Въззиваемият И. не се яви и пред въззивния съд.

Т.е. – въззивният съд счита, че тъжбата не отговаря на изискванията на чл.81, ал.2 от НПК – не е подписана от подателя й. Т.е. – по никакъв начин не е изразена правновалидната воля на непълнолетния И.С.И. за сезирането на съда с тъжбата, изготвена и подписана от адв. Стефан Петров, за което той е упълномощен от В.Р.Г.. Иначе казано – подписът върху тъжбата е на лице без представителна власт.

В този случай – ако тъжбата въобще не е подписана или подписът е на лице без представителна власт, недостатъкът подлежи на отстраняване в даден от съда срок и едва ако тъжителят бездейства, делото може да бъде прекратено (Р-717-03-ІІІ н.о.). Ако даденото указание се изпълни своевременно, отстраняването на недостатъка има обратно действие и той се счита за изобщо недопуснат.

Районният съд не е дал такива указания. Нещо повече, с обжалваната присъда подсъдимият И.М.Х. е осъден да заплати на пострадалия И.С.И., действащ със съгласието на майка си В.Р.Г., сумата от 500 лв., представляваща обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането – 25.04.2019 г., до окончателното изплащане на сумата. (без в тъжбата или в пледоарията на адв. Д.А. да е направено искане за присъждане на законна лихва). В мотивите също е посочено, че частен тъжител и граждански ищец е И.С.И., действащ със съгласието на майка си В.Р.Г..

Т.е. – без да има промяна в процесуалната дееспособност на непълнолетния И.С.И. от образуването на н.ч.х.д. № 1643/2019 г. до приключването му, той е третиран по различен начин от районния съд: в хода на съдебното следствие – като малолетен, а при постановяване на присъдата и

                                                        - 4 -

и изготвяне на мотивите към нея – като непълнолетен.

  Районният съд е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила, а именно:

-разгледал е тъжба, която не отговаря на изискванията на чл.81, ал.2 от НПК – в нея липсва волята на частния тъжител, от чието име е подадена;

-във връзка с приетия за съвместно разглеждане в наказателния процес граждански иск – приел е, че гражданският иск е предявен от едно лице, което е конституирано като граждански ищец (В.Р.Г., действаща като майка и законен представител на И.С.И.), а впоследствие с обжалваната присъда е осъдил подсъдимия И.М.Х. да заплати обезщетение на друго лице, което не е изразило своята правна воля по отношение на гражданския иск (непълнолетният И.С.И.).

По описания начин, разглеждайки тъжба, подадена от лице без представителна власт, и създавайки неяснота по въпроса кой е частният тъжител и гражданският ищец по делото, районният съд е ограничил процесуалните права на страните. На непълнолетния И.С.И. – правото на лично участие в съдебния процес – той не е призован за нито едно съдебно заседание по н.ч.х.д. № 1643/2019 г. На подсъдимия И.М.Х. – правото да се защитава срещу годна тъжба, от която да разбере кой е частният тъжител и гражданският ищец.

Предвид гореизложеното обжалваната присъда следва да бъде отменена за отстраняване на допуснатите съществени нарушения на процесуалните правила.

Районният съд следва да даде подходящ срок на частния тъжител, за да отстрани недостатъка на тъжбата, описан по-горе, и по този начин да приведе същата в съответствие с изискванията на чл.81, ал.2 от НПК.

Поради това въззивният съд няма да обсъжда оплакванията по същество, изложени в жалбата на подсъдимия И.М.Х..

Предвид подробно изложените по-горе съществени нарушения на процесуалните правила, допуснати на съдебното производство, и на основание чл.335, ал.2, във вр. с чл. 348, ал.3, т.1, във връзка с ал.1, т.2 от НПК, въззивният съд следва да отмени обжалваната присъда и да върне делото на първоинстанционния съд, който да даде подходящ срок на частния тъжител И.С.И., действащ със съгласието на майка си В.Р.Г., да отстрани посочения по-горе недостатък на ъжбата си.

Воден от горните мотиви и на основание чл.335, ал.2, във връзка с чл. 348, ал.3, т.1, във връзка с ал.1, т.2 от НПК, съдът

 

Р       Е       Ш       И    :

 

ОТМЕНЯ присъда № 4 от 14.01.2020 г., постановена по н.ч.х.д. № 1643/2019 г. по описа на Старозагорския районен съд.

ВРЪЩА делото на Старозагорския районен съд за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                         ЧЛЕНОВЕ:1.

                                                                                           2.