Р
E Ш Е Н И Е
23.07.2020 година
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, наказателно отделение, 12-ти въззивен
състав, в публично съдебно заседание на шестнадесети юли две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Ани Захариева
ЧЛЕНОВЕ: Доротея Кехайова
Натали Генадиева
при участието
на съдебния секретар Таня Георгиева и в
присъствието на прокурора Виолета Танаицова, като разгледа
докладваното от съдия Ани Захариева ВАНД № 2208
по описа за 2020 година, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на глава ХХI-ва от НПК /Въззивно производство/,
чл. 313-340 от НПК, към който ред препраща чл. 378, ал. 5 НПК с оглед обжалване
на решението, постановено по диференцираната процедура.
С Решение
от 17.01.2020г., СРС, НО, 131-ви състав признал обвиняемата Б.Б.Б. за
виновна в това, че на 09.02.2019г., около 11.00 часа, в гр. Б., ул. „********,
е извършила непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи
явно неуважение към обществото- след като и бил съставен предупредителен
протокол по чл. 65 ЗМВР, да не се саморазправя, както и да не влиза във
физически контакт със съседите си и да решава спорните въпроси, съгласно
законоустановения ред, същата с брадва нанесла множество удари по входните
врати на ап. 3 и ап. 4, с което им причинила подбитости по металната лицева
част без това да влияе на възможността двете врати да се използват по
предназначение- престъпление по чл. 325, ал. 1 НК, поради което на основание
чл. 78а НК я освободил от наказателна отговорност и ѝ наложил АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ ГЛОБА в размер на 1000 /хиляда/ лева.
На
основание чл.189, ал.3 от НПК съдът е осъдил обвиняемата да заплати разноски в
полза на държавата по сметка на СДВР сумата от 193,60 / сто деветдесет и три
лева и шестдесет стотинки/.
В законоустановения срок е постъпила въззивна жалба
от обвиняемата, в която се оспорва решението, като неправилно и незаконосъобразно и се иска
отмяната му от въззивната инстанция и
постановяване на нова решение, с което обвиняемата Б. да бъде призната за невиновна и оправдана по
обвинението й за извършено престъпление по чл.325,ал.1 от НК.
С
допълнение към въззивна жалба, подадена от обвиняемата Богданово чрез защитата
- адв. С.И. се развиват подробни
съображения да отмяна на атакуваното решение:
Твърди,
че основанията на съда да приеме обясненията на обвиняемата Б. за противоречиви
и представляващи единствено нейна защитна версия, са неясни от една страна и от
друга изопачават сведения, дадени от обвиняемото лице. Сочи се наличието противоречия в показанията на св. В., който са кредитирани
от съда, без да бъде съобразено, че според разпита му инкриминираното деяние е
извършено около 12:00 часа. Навеждат се твърдения за това, че св. Цветкова не е
станала очевидец на случилото се и в нейните показания няма описание на
гонитбата на обвиняемата и св. В. между етажите след извършване на
престъплението. Защитата посочва, че действията на етажните собственици, част от които са и
свидетелите по делото,са израз на „конспирация“ срещу Б. с цел да бъде набедена
за процесното престъпление. Като доказателство за това се изтъква предходни
опити за иницииране на различни по характера си производства срещу подзащитната
ми. Също така се иска да бъдат взети
предвид опитите на обвиняемата да се защити срещу нападателите си по законов
ред чрез сезиране на компетентните органи, които ѝ действия са останали безрезултатни.
Коментират се и изводите, направени от съдебно психологическата и психиатрична
експертиза, като се посочва, че акцентуирана личност не означава, че лицето е
по-склонно към агресивност и насилие, нито че е „психически нестабилно“.
В
съдебно заседание пред въззивната инстанция адвокат И. поддържа жалбата. Отново
излага мотиви за твърдяната „конспирация“ на съседите на обвиняемата да я
злепоставят, като я представят за нарушител на правилата за вътрешния ред на
етажната собственост, за което няма доказателства. Повтаря аргументите си
относно липсата на достоверност на показанията на св. В. във връзка с часа на
извършване на престъплението и относно липсата на данни за предишни актове за
нарушаване на тишината, съставени на обвиняемата Б., за които се сочи в
показанията му. Смята, че съдът е следвало да обсъди подадения в 10.15 сигнал
от подзащитната му и нанесените повреди на нейната входна врата, което не е
сторил. Твърди се, че деянието е несъставомерно по чл.325,ал.1 от НК, като
същото е израз „непримирими съседски отношения“ .
Обвиняемата
Б., като упражнява правото си на собствена защитна, развива доводи за това, че
не ѝ е било предявено разследването по реда на чл. 227 НПК, респ. било
ограничено правото на искания бележки и възражения по мотивите на решението на
Софийски районен съд. Твърди, че никога не ѝ е бил съставян протокол по
чл. 65 ЗМВР, не е подписвала такъв е не й е бил предявен. Твърди, че протоколът,
приложен по делото, е съставен в районното полицейско управление и няма връзка
с делото, поради което съдът не е следвало да го взема предвид. Счита, че
първоинстанционния съд неправилно е приел, че на нея са и били съставени три
акта за нарушаване на нощната тишина и че брат й има ограничителна заповед
против нея. Излагат се доводи, че свидетелите
С.Д., П.М.и И.К.не са били в сградата по време на инцидента и
следователно няма за какви обстоятелства да свидетелстват, като същото се отнася
за св. С., която е била извикана по-късно по телефона. Оспорва и доброволното
предаване на вещественото доказателство - брадвата, която е използвана за
нанасяне на щетите по вратите на ап. 3 и ап. 4, доколкото тя не е била в нейно
владение към момента на предаването ѝ. Също така обвиняемата намира за
нелогично обстоятелството, че е била задържана с мотива, че не предава оръжието
доброволно, след което съдът е приел, че е било предадено доброволно. Според Б.,
съдът неправилно не е отчел противоречието между свидетелските показания и
протокола за оглед що се отнася до местоположението на брадвата. Твърди се , че
не е наличен протокол за предаване на брадвата и опис с оглед за щетите на
вратите на процесните апартаменти по настоящото дело. Посочва се също, че вратата
ѝ не е могла да изпълнява функциите си по предназначение след нанесените ѝ
повреди. Въвеждат се твърдения свързани с притежавания от нея газов пистолет,
които са ирелевантни за делото.
Представителят
на Софийска градска прокуратура заявява, че първоинстанционното решение е
правилно и законосъобразно, постановено въз основа на събраните по делото
доказателства и при установена фактическа обстановка и няма основание за неговото
изменение или отмяна. Пледира съдът да остави без уважение жалбата и да
потвърди решението.
Обвиняемата
в последната си дума иска от съда да отмени решението на първоинстанционния
съд.
Софийски
градски съд, след преценка на събраните по делото доказателства и доводите на
страните, намира следното:
Обвиняемата
Б.Б.Б. е родена на ***г***, българка, с българско гражданство, с висше
образование, безработна, неомъжена , неосъждана, с ЕГН **********.
Обвиняемата
Б. към 09.02.2019г. живеела в гр. Б., ул. „********вх. А , апартамент ********.
Нейни съседи във входа били на св. П.В.и С.В., живущи на ет. 2, ап. № 3, св. З.Ц., живуща на ет. 2,
ап. № 4, св. П. С., живуща на ет. 3, ап. № 16 и св. С. Д., собственик на
ап. № 1 и № 17. Между съседите, част от които са свидетелите по делото и обвиняемата
Б. редовно е имало спорове, свързани с нарушаване на нощната тишина. По този
повод многократно са били правени оплаквания и от и срещу обвиняемата пред
органите на МВР.
На
09.02.2019г. около 10:30 часа на адреса
пристигнал полицейски патрул от 05 РУ-СДВР, който се състоял от полицаи Н.К.и В.
И., за да провери подаден от обвиняемата сигнал за нанесени щети на входната
ѝ врата. Полицията, заедно с Б. позвънила на съседния апартамент № 3, за
да разпита св. П.В.относно случилото се. Свидетеля казал, че няма никаква
представа какво се е случило с вратата на Б. и не е чул и видял нищо. Обвиняемата
била уверена, че св. В. или някой от другите ѝ съседи са били отговорни
за повредите на вратата ѝ, поради което тя избухнала и започнала да
обижда В. като го нарекла „мухльо“, “нещастник“ и „палячо“. Едновременно с това
започнала да тропа на вратата на ап. № 4, от където излязла св. З.Ц.. Б. се е
заканила в присъствието на полицейските служители да начупи вратите на съседите
си, за което й бил съставен протокол по реда на чл. 65 ЗМВР, с който е била
предупредена да не нарушава обществения ред, да не се саморазправя и да не
влиза във физически конфликт със съседите си. Обвиняемата е отказала да подпише
протокола.
След
като полицейския патрул напуснал мястото, около 11:00 часа на 09.02.2019г.
обвиняемата Б. взела малка брадва, с дължина на острието около 10-12 см., с
която нанесла удари по входните врати на ап. № 4 и ап. № 5. Св. В. излязъл от
апартамента си, видял Б. да се отдалечава от мястото с брадва в ръка и я
подгонил. Тя се затичала по стълбите и когато св. В. се приближил до нея, тя
замахала с брадвата към корема му. Той успял да избегне удара и да изтръгне
брадвата от ръцете на обвиняемата, след което двамата се сборичкали и В. успял
да обездвижи Б.. На така развилите се събития свидетели станали още С.В.-
съпругата на П. В., както и З.Ц., а на последващото задържане на обвиняемата от
П.В.свидетел била и П. С. . В 11:40 часа пристигнал същият полицейски патрул и
задържал по реда на ЗМВР Б.. Брадвата била иззета от служителите на МВР от
междублоковата площадка, след което е била предадена чрез протокол за доброволно
предаване на разследващия орган.
В
резултат от нанесените от Б. удари на входните врати на апартамент с номера три
и четири са причинени подбитоси и драскотини без разкъсване на метала и
нарушение на функциите им.
Доказателственият
анализ, извършен от първата инстанция, отговаря на процесуалните правила и се
споделя напълно от въззивната инстанция. Приетите за установени фактически положения напълно се подкрепят от намиращите
се по делото доказателствени източници: гласни доказателства- показанията на
свидетелите П. В., С.В., П. С., А.Б., З.Ц., С. Д., П.М., И.К., обясненията на
обвиняемата, писмени доказателствени средства- протокол за оглед на местопроизшествие
с приложен към същия албум, протокол за оглед на веществено доказателство с
приложен към същия албум, заключение на
комплексна психиатрична и психологична експертиза на обвиняемата, балистична
експертиза и писмени доказателства- протоколи за доброволно предаване от 09.02.2019г., приобщените със същия
веществени доказателства, справки от националната система 112, удостоверение за
уведомление № Б- 10 кр./ 18.05.2016г., съдебно-медицинско удостоверение №
111/2019г., характеристика на обвиняемата, протокол за предупреждение по реда
на ЗМВР от 09.02.2019г..,справка за съдимост.
Възприетите от първата инстанция фактически отношения относно основните
факти са правилно установени, като при съвкупната оценка на събраните по делото
доказателства не са допуснати логически грешки. Съдът прецизно и в съответствие
със изискванията на процесуалния закон е анализирал доказателствените
източници, като е обосновал съображенията си, въз основа на които им е дал
вяра. Липсват основания, които да мотивират въззивният съд да промени
съществено направените в първоинстанционния съдебен акт фактически констатации,
тъй като в мотивите му са подробно обсъдени събраните по делото доказателствени
материали и не е допуснато превратното им тълкуване. В тази връзка е необходимо
да се отчете, че когато изразява съгласие с доказателствения анализ, направен
от предходната инстанция, въззивният съд не е длъжен да обсъжда отново подробно
доказателствата по делото, а може да анализира само тези, които се оспорват, за
да отговори изчерпателно на наведените доводи в жалбата или протеста
/р.372/01.10.2012г. по н.д. № 1158/2012г., ВКС, Н.К., ІІІ Н.О/.
Във връзка с
горното и с оглед изложеното в допълнението към въззивната жалба и в с.з. пред
СГС, настоящият съдебен състав намира, наведените от защитата възражения за неяснота и
противоречивост на основанията за районния съд относно некредитиране на обясненията
на обвиняемата, за неоснователни. Правилно първата инстанция е преценил, че в
обясненията си Б. не изясняват кои повреди по вратата ѝ са били нанесени
на 09.02.2019г. и кои са от предходни дати. Посоченото формира извод за недостоверност на тези обяснения в посочените
части, отчетено при анализа на доказателствената им стойност. Разбира се, това
не би било достатъчно основание тези обяснения да не бъдат взети предвид, ако
същите намират подкрепа в останалия събран по делото доказателствен материал, но
предвид, че същите са изолирани, наред с колебливостта и неяснотата на
заявеното Б., дават основание да се приеме правилността на тезата на първата
инстанция, за дискредитиране им относно посочените обстоятелства. Неоснователно
е възражението на защитата относно неяснотата на изречение на стр. 5 абз. 2-ри.
„…че преди да бъде отведена в сградата на полицейското управление, в негово
и на полицейските служители присъствие.“ Действително посоченото изречение не е
довършено, но въпреки това от контекста на изложеното е ясен смисъла му, тъй
като се коментира наличонто противоречие
между заявеното от обвиняемата Б. и св. В. относно обстоятелството, дали
вратата е могла да бъде заключена или не от обвиняемата, след нанесените по нея
щети. При съпоставяне на обясненията на Б. и показанията на св. В., което по
същество е направено, е констатирано въпросното противоречие по този въпрос. Обвиняемата твърди,
че не е било възможно заключването на входната врата на жилището й , поради
повреда на патрона, докато св. В. твърди, че по-късно, при задържането на Б. той
е бил с полицейските служители пред ап. № 13, като е възприел заключването му. Следователно
ясно е значението на изложеното от съда, като горепосоченото изречение е
следвало да бъде завършено по следния начин: “…че преди да бъде отведена в
сградата на полицейското управление, в негово и на полицейските служители
присъствие, обвиняемата Б. е заключила вратата на апартамента си.“ Това може да
се изведе от контекста и не създава неяснота относно смисъла му.
Възражението
на защитата относно това, че часът посочен от св. В., чиито показания са
напълно кредитирани не отговаря на приетия от съда в мотивите, съдът намира за
неоснователно . Вярно е, че свидетелят твърди като час на осъществяване на
деянието различен от посочения в обвинението, но това обстоятелство не е
такова, което да разколебае достоверността на заявеното от В., тъй като
обяснение за наличието на посоченото несъответствие съдът намира в неотдаването
на съществено значение на часа, а по-скоро на момента на деянието, а именно
преди обед, малко след напускане на полицейските служители на
местопроизшествието по повод сигнала подаден от обвиняемата. Правилно съдът чрез
останалите доказателства по делото - протоколите за предупреждение и задържане
и свидетелски показания на други свидетели е установил като съответен на
обвинението часът на извършване на
деянието.
Оспорва
се и приетото от съда от фактическа страна, че между св. В. и обвиняемата Б. е
имало преследване между етажите и двамата са се сборичкали на междуетажна
площадка. Защитата сочи, че при разпит на св. Ц., тя твърди, че всичко това се
е случило пред нейната врата и не е имало преследване по стълбите. Правилно
съдът е кредитирал дадените от св. В. показания, доколкото те са по- подробни
от тези, дадени от св. Ц. и по-ясно разкриват от фактическа страна случилото се,
още повече същите намират потвърждение в заявеното от свидетелката В.а.
Необходимо е за изчерпателност да се посочи, че това, дали описаната обстановка
се е осъществила на стълбите на блока или на етажа, пред вратите на ап. 3 и ап.
4 е ирелевантно за случая, тъй като предмета на доказване по делото е има ли нанасяне на повредите на вратите на
тези апартаменти с № 3 и 4 и от кое
лице. Последващата фактическа обстановка се изяснява само, за да може да се
докаже връзката на извършителя с извършеното престъпление и средството
използвано от него, в случая брадвата. Дали обвиняемата секунди след нанасянето
на последния удар е била забелязана непосредствено пред вратите на
горепосочените апартаменти или на някое от стъпалата на стълбището, като и в
двата случая е държала брадва в ръката си, не би разколебало извода на съда за
авторство на деянието. Същевременно
същото не може да послужи като
убедително основание да бъдат дискредитирани изцяло дадените от св. В.
показания. В заключение съдът намира, че депозираните от коментирания свидетел показания са
добросъвестни, с оглед тяхната логичност, последователност и съответствие с
останалия събран по делото доказателствен материал, поради което същите са
достоверни и формираните върху тях
фактически изводи са правилни.
Подаваните
многобройни сигнали срещу Б.. и искането да бъде настанена за задължително
лечение не могат да се определят като „заговор“ срещу обвиняемата. Всеки
гражданин има право да сезира правоохранителните органи, ако намери за
необходимо, че някой извършва нарушение или има психическо заболяване, за което
се нуждае от лечение. Това не представлява нито обида, нито клевета, нито
каквото и да било неправомерно действие от негова страна. Също така, това, че
органите на МВР или прокуратурата след отправената молба са преценили, че няма
основание да бъдат взети такива мерки, не прави сигналите или исканията
неправомерни. Тези факти сами по себе си съдът приема, че не са достатъчни да
обосноват тезата на защитата за някаква предварителна уговорка между етажните
собственици да изключат от съсобствеността подзащитната му Б., като я набедят
за извършването на престъпление. Нелогично би било това, като се има предвид,
че осъждането ѝ за престъпление по никакъв начин не би постигнало тази им
цел. Напротив, ако това беше тяхното намерение, те биха използвали значително
по-простия и правомерен гражданскоправен ред за отстраняване на съсобственик от
етажната собственост, поради системно нарушение на правилата за вътрешния ред
по чл. 45, б „б“ ЗС. В продължение, на което съдът намира, че показанията на
свидетелите не могат да бъдат разглеждани като недостоверни и недобросъвестни,
депозирани с цел постигане на неблагоприятно положение за обвиняемото лице, още
повече, че всеки един от тях е бил и предупреден за наказателната отговорност,
съгласно чл.290,ал.1 от НК.
Настоящият
съдебен състав намира за правилно решението на първата инстанция, да съобрази
заключението на психиатрично-психологическата експертиза относно годността на
обвиняемото лице да носи наказателна отговорност
По
възраженията на обвиняемото лице съдът намира следното:
Относно непредявяването
на разследването по реда на чл. 227 НПК, съдът прецени разпоредбата на чл. 227,
ал. 2 НПК, където се предвижда, че обвиняемият и неговият защитник,
пострадалият и неговият повереник се призовават за предявяването на
разследването, ако са поискали това. В протокол за разпит на Б.Б. от
15.05.2019г., при привличането ѝ като обвиняема, тя изрично е посочила,
че не иска да се ползва от правото си да й бъдат предявявани материалите по
делото, с оглед на което органите на досъдебното производство не са я призоват,
за да и предявят разследването.
На
следващо място съдът намира, твърдението , че обвиняемата
е била лишена от право на искания, бележки и възражения, е
неоснователно. Същата в хода на досъдебното производство, предвид заявеното, че
не желае материалите по делото да й бъдат предявявани, е имала възможност да
стори това в разпита си като обвиняемо лице или с изрична молба, същото е било
възможно и във всеки един момент от воденото срещу нея наказателно
производство, което право безспорно е реализирала и с подаване на въззивната
жалба.
Съгласно
отбелязаното в протокол за предупреждение от 09.02.2019г., е посочено изрично,
че обвиняемата Б. е отказала да го подпише. В чл. 65 ЗМВР изрично се сочи, че: „Протоколът за предупреждение се съставя в присъствието на лицето и на един
свидетел, като след запознаване със съдържанието му се подписва от полицейския
орган, лицето и свидетеля. Отказът на лицето да го подпише се удостоверява с
подписа на свидетеля.“ Следователно при съставянето на протокола е била спазена
процедурата, предвидена в закона. Имало е един свидетел, който е удостоверил с
подписа си не само самото съставяне и достоверността на протокола, но и отказа
на обвиняемата Б. да го подпише. Съдът не констатира нарушение в случая. Също
относно мястото и датата на съставяне на протокола, съдът правилно е приел за
достоверно написаното в него, че е бил съставен
в 10:30 часа и че е бил съставен на място ж.к. „Б.“, ул. „********,
което се потвърждава и от свидетелските показания на св. В..
Съдът,
при изясняване на фактическата обстановка не е приел, че са били съставяни
актове за нарушаване на нощната тишина от обвиняемата, нито че брат ѝ има
срещу нея ограничителна заповед, като същите не са относими към предмета на
доказване, а единствено биха могли да имат отношение към преценка личността на
обвиняемата. В случая, при индивидуализиране на наказанието, съдът не е взел предвид подобни данни, поради което
и възражението в тази насока е неоснователно.
Оспорва
се свидетелското качество на С.Д., П.М.и И.К., тъй като се твърди , че същите не
са били очевидци на случилото се. Посочените свидетели са били разпитани не във
връзка със самото деяние, а за да се установят и проверят отношенията между етажните
собственици и обвиняемото лице, в контекста на което същото било ли е фактор, провокирал
поведението ѝ. Св. К. е бил разпитан във връзка с евентуално изземване на
видеозапис от камера, поставена пред вратата на жилището му, която би могла да
заснеме случилото се, а св. С., за да се потвърди чрез косвени и непреки
доказателства, възприетото от свидетелите очевидци.
Относно
протокола за доброволно предаване на брадвата и задържането на обвиняемата Б.,
съдът намира следното: задържането на обвиняемата е на основание чл. 72, ал.1,
т. 1 ЗМВР, който разпорежда задържане на лице за което има данни, че е
извършило престъпление. В самия протокол е посочено престъплението за което Б.
е била задържана и за извършването на което е имало данни в конкретния случай,
а именно хулиганство по смисъла на чл. 325 НК. Доброволното предаване от друга
страна е осъществено не от обвиняемата, а от Н.К., един от полицейските
служители реагирали на подадения сигнал. Брадвата е била предадена от него,
защото тя не е била открита в държане на обвиняемата, а видно от протокола за
доброволно предаване се е намирала на площадката на ет. 1 във блок 2А, вх. А, в
гр. Б.. Очевидно след като вещественото доказателство не се е намирало в
държане на обвиняемата, то същото не е
било възможно да бъде предавано от нея с протокол за доброволно предаване, за
да бъде приобщено към делото. Доброволното предаване от Н.К. на разследващия
орган по реда на чл. 159 НПК е било извършено законосъобразно. Няма
констатирани закононарушения при предаването на вещественото доказателство и то
не следва да бъде изключено от доказателствената съвкупност по делото.
Въззивният
състав намира, че правилно и законосъобразно
първоинстанционният съд е приел, че деянието извършено от обвиняемата Б. осъществява от
обективна и субективна страна престъпление по чл. 325, ал. 1 НК.
От
обективна страна е доказано, че обвиняемата Б.Б. на 09.02.2019г., около 11:00
часа, в гр. Б., на етажна площадка пред ап. № 3 и ап. № 4, находяща се на ул. „*********,
нанесла множество удари с брадва по входните врати на ап. № 3 и ап. № 4, с
което им причинила подбитости по металната лицева част, без това да влияе на
възможността вратите да се използват по предназначение. Гореописаните действия
са непристойни по своя характер, доколкото са насочени към открито унищожаване на чуждо имущество нa публично място- стълбище на жилищна сграда в режим на
етажна собственост. Тези ѝ действия са довели до грубо нарушаване на
обществения ред и чрез тях обвиняемата е демонстрирала явно неуважение към
обществото. Б., въпреки отправеното ѝ непосредствено преди извършване на
деянието предупреждение по реда на чл. 65 ЗМВР, отново е влязла в конфликт със
съседите си. Несъобразяването на поведението ѝ с постановеното от
компетентните органи и незачитането на чуждата собственост несъмнено са
действия, които грубо нарушават обществения
ред и демонстрират явно неуважение към правилата и законите в Република
България.
От
субективна страна деянието е извършено с евентуален умисъл– деецът е съзнавал общественоопасния му
характер, допускал е общественоопасните последици и се е съгласявал с
настъпването им.
Във
връзка с възражението на защитата, че деянието не може да се квалифицира като
хулиганство, първоинстанционния съд вече е посочил практика отнасяща се до това,
че влошените отношения между обвиняемата и други лица, които са провокирали
хулиганските прояви, не могат да изключат характера им на престъпление: Решение
№ 426 от 29.11.2012г. по н.д. № 1526/2012г. на ВКС, Решение № 457, от
30.11.2009г. по н.д. № 483/2009г. Същото може да се изведе и от мотивите на
ППВС № 2 от 1974г., т. 3, въпреки, че се отнасят за друг вид хулигански
действия, според които „при нанасяне на обида, причиняване на телесна повреда
или извършване на други подобни действия по чисто личен мотив, тези действия
могат да се квалифицират и като хулиганство, щом като са съпроводени с грубо
нарушение на обществения ред и изразяват явно неуважение към обществото“.
СРС не е
допуснал нарушения и при определяне на наказанието на подс. Б..
За
престъплението, предвидено в чл. 325, ал. 1 НК наказание е лишаване от свобода до
две години или пробация, както и обществено порицание. Налице са всички
предпоставки за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание по чл. 78а, ал. 1 НК. Максимума на наказанието,
предвидено в особената част на НК, е по-малко от три години лишаване от
свобода. Обвиняемата е с чисто съдебно минало и не е била освобождавана преди
от наказателна отговорност по реда на раздел IV НК, което се установява от
свидетелството ѝ за съдимост. Константна съдебна практика е, че вредите
нанесени при извършване на
престъплението по чл. 325 НК не са съставомерни, следователно
възстановяването им не е предпоставка за приложение на чл. 78а НК.
Съдът е определил административно
наказание „глоба“ в размер на 1000 / хиляда/ лева, като настоящата инстанция се
съгласява с възприетото относно смекчаващите и отегчаващите обстоятелства. В случая са спазени принципите при индивидуализиране на наказанието,
съдържанието на което е в съблюдаване на мярата за използваната наказателна
принуда, предвид изискването наказанието да бъде справедливо, необходимо и
достатъчно за постигане целите си, обявени в чл.36 от НК, като е взел предвид,
както конкретната фактическа обстановка, така и данните за личността на обвиняемото ице .
В заключение, след
извършената на основание чл. 314 НПК служебна проверка на решението, въззивната
инстанция не констатира основания за нейното изменение или отмяна, поради което
прие, че следва да бъде потвърдено.
Предвид изложеното и на основание чл.334,
т.6 във вр. чл.338 от НПК, Софийски градски съд
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
Решение от 17.01.2020г. по НАХД № 14975/2019г.
по опаса на СРС, НО, 131 състав
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.