№ 3105
гр. ****, 21.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЯНА М. ФИЛИПОВА
при участието на секретаря МАРИЯ Т. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от ЯНА М. ФИЛИПОВА Гражданско дело №
20221110162456 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба, уточнена в открито съдебно заседание от 23.05.2023 г.,
от П. Д. П. срещу Р. В. П., с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 93, ал.
2, изр. 2 ЗЗД за сумата в размер на 12000 лева, представляваща двоен размер на даден по
предварителен договор от 10.10.2022 г. за покупко-продажба на недвижим имот,
представляващ апартамент № **** находящ се в гр. (адрес) задатък. Направено е искане
сторените от страната съдебни разноски да бъдат възложени в тежест на ответника.
В исковата молба са изложени твърдения, че по силата на процесния предварителен
договор за покупко-продажба между страните по спора възникнало валидно облигационно
правоотношение, като ответникът в качеството си на продавач се задължил да прехвърли на
ищеца в качеството на купувач правото на собственост върху апартамент № **** находящ
се в гр. (адрес) срещу продажна цена в размер на 67500 евро. Съгласно чл. 2.1 от
съглашението страните констатирали, че преди сключване на сделката купувачът заплатил
на продавача капаро в размер на 6000 лева, като по изрично желание на ответника сумата
била преведена по сметка на трето лице, а именно С. Х. И, като дадената сума представлява
задатък. Ищецът поддържа, че съгласно чл. 3 от договора страните се задължили да сключат
окончателен договор за покупко-продажба в срок до 31.10.2022 г. В исковата молба са
изложени твърдения, че чл. 5.1. от договора предвижда възможност продавачът еднократно
да удължи срока за сключване на окончателната сделка с 30 дни в случай на забавяне за
снабдяване с изискани от нотариуса или кредитиращата банка документи. Ищецът
поддържа, че съгласно чл. 5.1., изр. 2 от съглашението възможност за удължаване на срока
за сключване на окончателната сделка е предвидена и за купувача в случай, че
кредитиращата банка има нужда от допълнително време за одобрение на кредита.
Ищецът поддържа, че след сключване на предварителния договор извършил
необходимите действия за изповядване на окончателната сделка, като своевременно подал
искане и представил документи пред банката, пред която кандидатствал за отпускане на
ипотечен кредит за финансиране на окончателната сделка, възложил и заплатил извършване
на пазарна оценка на имота. Изложени са твърдения, че бъдещият купувач получил
1
предварително одобрение по кредита, като до отпускане на сумата необходима за
закупуване на имота не се стигнало, тъй като ответникът не изпълнил задължението по чл.
11 от договора да представи писмо-ангажимент от (ФИРМА) - банката, в полза на която
била учредена ипотека и наложена възбрана върху процесния имот. Страната поддържа, че
предвид спецификата на сделката, а именно, че предмет на договора е недвижим имот, по
отношение на който е учредена ипотека и е наложена възбрана съгласно договора писмото-
ангажимент следвало да съдържа размера на задълженията на бъдещия продавач към
банката и съдебния изпълнител, условията, при които ще бъдат заличени ипотеката и
възбраната и банкови сметки, по които бъдат преведени сумите, както и ангажимент за
заличаване на ипотеката и възбраната. Изложени са твърдения, че документ с подобно
съдържание не е представен от ответника, което от своя страна довело до невъзможност
окончателната сделка да бъде изповядана в рамките на първоначално уговорения срок по
договора. Страната сочи, че представеното от ответника удостоверение от 12.10.2022 г., в
което били посочени дължимите такси и разноските по изпълнението, не съдържа
ангажимент за освобождаване на имота от тежести. В контекста на изложеното страната
поддържа, че с поведението си ответникът станал причина в полза на бъдещия купувач да не
бъде разрешен кредит в срок до 31.10.2022 г.
Ищецът излага твърдения, че страните по сделката били наясно, че поради
непредставяне на всички необходими документи окончателния договор не можело да бъде
сключен, като за яснота в отношенията им бъдещият купувач преди уговорения час за
явяване при нотариус потвърдил писмено, че удължава срока на договора с тридесет дни.
Страната поддържа, че ответникът след изтичане на първоначално определения срок за
сключване на договора продължил да представя пред ищеца документи необходими за
сключване на договора, както и да комуникира с наетия от П. П. брокер, с което по
недвусмислен начин демонстрирал, че продължава да е обвързан от договора. Ищецът сочи,
че дори и да се застъпи становище, че срокът на договора не е надлежно продължен, то към
31.10.2022 г. ответникът е бил в неизпълнение на поетото задължение да снабди бъдещия
купувач с писмо-ангажимент необходимо за изповядване на сделката предвид спецификата
на договора.
Изложени са твърдения, че доколкото ответникът не представил изискуемото
съгласно договора писмо-ангажимент от (ФИРМА), ищецът имал готовност с лични
средства и друг вид кредитиране да заплати уговорената продажна цена, поради което на
14.11.2022 г. уведомил продавача, че окончателен договор може да бъде сключен, като
страните уговорят ден и час за изповядване на сделката. В исковата молба са изложени
твърдения, че на 16.11.2022 г. при извършена справка в Служба по вписванията било
установено, че ответникът е прехвърлил правото на собственост върху имота на трето за
спора лице, с което била нарушена уговорката по чл. 6 от предварителния договор. По
изложените твърдения ищецът поддържа, че разваля предварителния договор, като
доколкото окончателната сделка не е сключена по вина на продавача същия съгласно чл. 17,
ал. 3 от съглашението дължи връщане на полученото капаро в двоен размер.
В срокът по чл. 131 ГПК ответникът, чрез процесуалния си представител адвокат В.
Д., оспорва предявения иск. С подадения отговор са оспорени изцяло поддържаните от
ищеца твърдения относно липсата на готовност на страните да сключат окончателен договор
за покупко-продажба, както и неявяването им пред нотариус за изповядване на сделката.
Ответникът поддържа, че на 31.10.2022 г. се явил в кантората на нотариус Л.С. в изпълнение
на поетото съгласно чл. 4 от съглашението задължение, като едва при явяването си пред
длъжностното лице купувачът установил, че не е запазен час за сключване на договора и
продавача няма да се яви. Страната развива доводи, че купувачът не е упражнил надлежно
правото си да удължи срока за сключване на окончателната сделка, тъй като уведомлението
не е изпратено до продава чрез посочения в договора адрес за кореспонденция, а чрез
електронна поща. В допълнение е отбелязано, че изпратеното от П. Д. П. уведомление е от
31.10.2022 г., 10.07 часа, т.е. едва 53 минути преди да изтече срока на договора. На следващо
място се сочи, че не са налице данни кредитиращата банка да е имала „нужда от
2
допълнителен срок за отпускане на кредит“ на купувача, а и видно от представените ведно с
исковата молба доказателства ищецът е разполагал с всички необходими документи за
изповядване на сделката. Ответникът поддържа, че изявлението на ищеца обективирано в
исковата молба за разваляне на процесния предварителен договор не може да породи
действие, тъй като договорът е прекратил своето действие с изтичане на срока му. По
изложените съображения е направено искане предявеният иск да бъде отхвърлен. Направено
е искане сторените от страната съдебни разноски да бъдат възложени в тежест на ищеца.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
доводите и възраженията на страните, приема следното:
В доказателствена тежест на ищеца по предявения осъдителен иск с
квалификация чл. 93, ал.2 ЗЗД е да установи при условията на пълно и главно доказване
следните обстоятелства: валидно възникнало правоотношение между страните, елемент от
допълнителното съдържание на което е задължението на страна да престира определена
парична сума или друга материална ценност - задатък за обезпечаване изпълнението на
задълженията по главния договор, изпълнение на това допълнително задължение със
сключването на договора, наличие на предпоставките за продължаване на срока на договора
по чл. 5.1.изр. 2, а именно „кредитиращата банка да е имала нужда от допълнително време
за одобрение на кредита“ и отправено от купувача уведомление до продавача, релевирано
неизпълнение на задължение по главния договор и отправено от изправната страна
волеизявление за отказ от договора. В доказателствена тежест на ответника е да установи, че
е изправна страна по предварителния договор.
Страните не спорят, а и от представеният препис от предварителен договор за
покупко-продажба на недвижим имот от 10.10.2022 г. се установява, че между П. П. и Р. П.
е възникнало валидно облигационно правоотношение, по силата на което ответникът в
качеството си на продавач се е задължил да прехвърли на ищеца в качеството на купувач
правото на собственост върху недвижим имот, представляващ апартамент № **** находящ
се в гр. (АДРЕС). От съдържанието на договора се установява, че към датата на сключване
на сделката върху имота е наложена възбрана за непогасени задължения към (ФИРМА) в
общ размер съгласно постановление за налагане на възбрана в размер на 67109,04 лева, към
която сума следва да се прибавят всички лихви, неустойки, такси и други разноски до
окончателно изплащане на всички суми, „като точният размер на задълженията ще бъде
уточнен чрез удостоверения от (ФИРМА) и/или ЧСИ И. М. К.. Уговорената по сделката
продажна цена възлиза на сумата в размер на 67500 евро с левова равностойност по
централния фиксиран курс на БНБ в размер на 132 018,53 лева. Страните приели, че сумата
в размер на 6000 лева, представляваща авансово внесена част от уговорената продажна цена,
била заплатена от купувача на продавача преди сключване на предварителния договор, като
по делото не е спорно, че същата има функция на даден по договора задатък, като изрично
страните уговорили с чл. 17, ал. 3 от съглашението, че ако окончателната сделка не бъде
сключена по причина, за която отговаря продавача същият дължи връщане на дадения
задатък в двоен размер. Останалата част от продажната цена следвало да бъде заплатена,
както следва: 5 000 лева след изповядване на окончателния договор, неговото вписване и
получаване на вписан нотариален акт от купувача; останалата част от 121 018,53 лв.
следвало да бъде изплатена с лични и заемни средства от банка-кредитор по следния
посочен в чл.2.2.1 от договора начин: съгласно чл.2.2.1, б. „а“ част от сумата следва да бъде
преведена от кредитираща купувача банка по посочена от (ФИРМА), в полза на която е
учредена първа по ред ипотека и е наложена възбрана върху имота, банкова сметка с цел
пълното погасяване на предоставения на пpoдaвача ипотечен кредит, за обезпечаването на
който върху имота е учредена ипотека в полза на (ФИРМА) и/или съгласно чл.2.2.1, б. „б“
като допълнителна възможност е предвидено чacт oт продажната цена да бъде преведена от
кредитиращата купувача банка по банкова сметка, посочена от ЧСИ И. М. К, с цел пълното
погасяване на всички разходи за образуване и водене на изпълнително дело № ***** от
страна на (ФИРМА). Съгласно договора сумите следвало да бъдат заплатени в полза на
(ФИРМА) или на съдебния изпълнител след сключване на окончателния договор, вписване
3
на ипотека в полза на банката, която кредитира купувача, както и представянето на
удостоверение за вписвания, отбелязвания и заличавания за имота, издадено от Служба по
вписванията – гр. ****, от което да е видно, че в полза на кредитиращата купувача банка е
вписана втора по ред ипотека след ипотеката в полза на (ФИРМА) и че върху имота няма
други тежести и/или противопоставими права на трети лица, с изключение на посочените
по-горе ипотека и възбрана. Точният размер на сумата чл.2.2.1., б. „б“ от договора следвало
да бъде посочен от (ФИРМА) или от ЧСИ И. М. К с удостоверение. Със сочения документ
(ФИРМА) трябвало да поеме ангажимент в законоустановен срок след получаването на
сумата по тази буква да подаде в Служба по вписванията – гр. **** молба за заличаване на
ипотеката и възбраната. Съгласно чл.2.2.1, б. „в“ останалата част от цената щяла да бъде
преведена от кредитиращата купувача банка по банкова сметка, посочена от продавача, като
сумата следвало да бъде преведена след представяне пред кредитиращата банка на купувача
на удостоверение за вписвания, отбелязвания и заличавания за имота, издадено от Служба
по вписванията-гр. ****, от което да е видно, че ипотеката и възбраната са заличени и
ипотеката към кредитиращата банка е първа по ред.
Съгласно чл. 5 от договора продавачът се задължава в срок най-късно до 26.10.2022
г. да се снабди и представи всички документи, удостоверяващи правото му на собственост и
изискуеми от закона за нотариално оформяне на сделката, както и други документи
изискуеми от нотариуса и кредитиращата купувача банка, свързани със спецификата на
сделката. Съгласно чл. 11 продавачът се задължил да представи на купувача в срок до 5
работни дни преди сключването на окончателния договор удостоверение от (ФИРМА) и/или
удостоверение от ЧСИ К. за точния размер на сумата, необходима за цялостното заличаване
на ипотеката и възбраната, с банкова сметка, по която следва да се платят дължимите суми и
условията, при които (ФИРМА) ще заличи ипотеката и възбраната.
Ищецът поддържа, че ответникът не е изправна страна по договора, тъй като не е
представил удостоверение-ангажимент от (ФИРМА) по чл. 11, съдържащо пълният размер
на задълженията, които следва да бъдат погасени, за да бъдат заличени наложената възбрана
и вписаната ипотека. Доколкото ответникът излага твърдения, че е изпълнил всички
произтичащи от съглашението задължения следва на първо място да бъде извършен анализ
на поетите от продавача по бъдещия договор задължения. Съгласно трайната съдебна
практика на тълкуване подлежат не само неясните или двусмислени уговорки на договора, а
и тези, които макар и външно са ясни между страните съществува спор за действителното
им съдържание. При това тълкуване съдът трябва да преценява уговорката не самостоятелно
сама за себе си, а във връзка с останалите уговорки на договора, като при това се изхожда от
смисъла на целия договор и целта на същия. Съдът трябва да тълкува договора, прилагайки
правилата на чл. 20 ЗЗД, като при това търси действителната, а не предполагаема воля на
страните. Отделните уговорки трябва да бъдат тълкувани във връзка една с друга и в
смисъла, който произтича от целия договор, с оглед целта на договора, обичаите в
практиката и добросъвестността. Всяка уговорка трябва да се преценява с оглед на
систематичното й място в договора и общия му смисъл. При съществуващо между
отделните уговорки противоречие съдът трябва да извърши преценка може ли отделната
уговорка да бъде тълкувана по аргумент на противното или на по-силното основание;
преценявайки и обстоятелствата, при които е сключен договора, както и поведението на
страните преди и след сключването му. Уговорките в договора и използваните в тях понятия
не трябва да бъдат тълкувани буквално, а в смисъла, който следва от целия договор, като
при определени от закона случаи използваните понятия може да се различават от законовата
дефиниция и да са съобразени с обичая. Съдът извършва тълкуването на договора,
прилагайки установените в чл. 20 ЗЗД, критерии за това, като е задължен да използва
всички, а не избирателно само някои от тях. В този смисъл са Решение № 546/23.07.2009
година, постановено по гр. д. № 856/2009 година, Решение № 504/23.07.2010 година,
постановено по гр. д. № 420/2009 година, Решение № 502/26.07.2010 година, постановено по
гр. д. № 222/2009 година, Решение № 347/11.10.2011 година, постановено по гр. д. №
290/2010 година, четирите по описа на ВКС, ГК, ІV г. о., Решение № 81/07.07.2009 година,
постановено по т. д. № 761/2008 година по описа на ВКС, ТК, І т. о., Решение №
4
89/17.07.2009 година, постановено по т. д. № 523/2008 година, Решение № 105/30.06.2011
година, постановено по т. д. № 944/2010 година, Решение № 170/15.10.2013 година,
постановено по т. д. № 959/2012 година и Решение № 4/04.02.2014 година, постановено по т.
д. № 23/2013 година, четирите по описа на ВКС, ТК, ІІ ТО.
В случая при отчитане на обстоятелството, че върху имота предмет на договора е
учредена ипотека и е наложена възбрана, задължението на продавача не се изчерпва с това
да представи документите, удостоверяващи правото му на собственост върху вещта.
Продавачът се е задължил да представи в срок до пет работни дни преди сключване на
окончателния договор удостоверение-съгласие със съдържание разписано по чл. 11 от
съглашението. Съгласно сочената клауза изискуемият документ следва да съдържа размера
на сумата необходима за цялостно заличаване на ипотеката и възбраната и банкова сметка,
по която да бъдат преведени сумите. Изискуемото съдържание на документа може да бъде
изведено и от клаузата по чл. 1.2 от контракта, в която е посочен размера на дълга към
датата на сключване на предварителния договор, към която сума следва да бъдат добавени
всички лихви, неустойки, такси и други разноски до окончателно изплащане на всички
суми, като точният размер на задълженията бъде установен чрез удостоверение, издадено от
(ФИРМА) и/или ЧСИ И. М. К в срок до пет работни дни преди сключване на договора.
Задължението на ответника за представяне на удостоверение-съгласие от банката, в полза
на която е учредена ипотека и е вписвана възбрана върху имота предмет на предварителния
договор, не случайно е уговорено от страните. Представянето на сочения документ е
необходимо не само за отпускане на кредит на купувача за заплащане на продажната цена, а
и е съществено с оглед интереса на купувача да придобие право на собственост върху имот
необременен с тежести, като продавачът е приел с част от продажната цена бъдат погасени
негови задължения към (ФИРМА). По същество всяка от страните се е задължила да осигури
действията на трети за сделката лица – така ищецът в качеството си купувач по бъдещия
договор се е задължил да заплати част от продажната цена чрез отпуснат му кредит, а
ответникът в качеството на продавач да осигури удостоверение-съгласие необходимо за
отпускане на кредит и заличаване на вписаните тежести върху имота.
Съдът намира, че по делото не са представени доказателства в подкрепа на
поддържаните от ответника твърдения за представяне на всички необходими документи за
сключване на окончателния договор на 31.10.2022 г. Видно от приложената в цялост
преписка образувана по искане на ищеца до **** за отпускане на кредит за заплащане на
уговорената по предварителния договор продажна цена удостоверение със съдържание по
чл. 11 вр. с чл. 1.2 от договора не е представено. Следва да бъде отбелязано, че с
представяне на удостоверение от (ФИРМА) с изх. № 124-1291/21.09.2022 г. ответникът не е
изпълнил поетото задължение доколкото соченото удостоверение е било известно на
страните към момента на сключване на договора, съдържанието му е обективирано в
съглашението, като страните са приели изрично, че за изповядване на сделката е
необходимо издаване на друго удостоверение, съдържащо актуален към момент
непосредствено преди сключване на окончателния договор размер на дълга, включващ
всички лихви, неустойки, такси и други разноски за заличаване на вписаните ипотека и
възбрана. Извод за надлежно изпълнение на задължението по чл. 11 от договора не може да
бъде направен от представеното по делото удостоверение с изх. № 10335/12.10.2022 г.,
издадено от ЧСИ И. М. К, доколкото същото съдържа единствено размера на дължимите
такси и разноски по изпълнението, но не и общия размер на дълга, включващ дължимите от
ответника суми към (ФИРМА). Удостоверението от съдебния изпълнител от своя страна на
съдържа ангажимент за вдигане на наложената възбрана.
От изложеното следва, че към момента на изтичане на срока за сключване на
окончателния договор ответникът не е изпълнил задължението си да представи
удостоверение-ангажимент с изискуемо съгласно клаузите на съглашението съдържание.
Както бе разяснено по-горе соченият документ е необходим както за отпускане на кредит в
полза на купувача за заплащане на уговорената цена, така и за обезпечаване интереса на
ищеца да придобие имот необременен с тежести. С оглед горното за всяка една от страните е
5
възникнала възможността по чл. 5.1. с едностранно волеизявление да продължи срока на
договора с тридесет дни.
Между страните е спорно дали ищецът с изпращане на уведомление на електронната
поща на ответника надлежно е упражнил правото си да продължи срока по договора. Във
връзка с доводите на ответната страна следва да се посочи, че съгласно чл.19 от
предварителния договор обявените в него „адреси на страните представляват и адреси за
кореспонденция между тях“ във връзка с възникналите въпроси по този договор. Тълкувайки
уговорките в договора във връзка едни с други и в смисъла, който произтича от целия
договор, на основание чл. 20 ЗЗД съдът приема, че действителната обща воля на страните е
била да уточнят, че посочените в съглашението адреси представляват надлежен адрес за
кореспонденция помежду им. От обективираните в договора уговорки обаче чрез тълкуване
не може да се извлече, че страните са се стремели да изключат в отношенията си всички
останали адреси и способи за кореспонденция. Още повече, че страните не спорят, а и от
представеното по делото извлечение от електронна кореспонденция между тях и събраните
гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетелите Т. Й и П. И. се установява, че
страните по сделката са комуникирали чрез имейл, телефон и мобилно приложение
„Вайбър“. Предвид изложеното съдът приема, че при преценка относно валидността на
отправените от страните волеизявления във връзка с облигационното правоотношение
следва да важат общите правила на материалното гражданско право, уреждащи
извършването на волеизявления между частноправни субекти. Това означава, че
направеното по имейл волеизявление е по принцип валидно, доколкото страните не са
изключили с договор помежду си използването на електронна поща като способ за
комуникация. Напротив, видно от доказателствата по делото и конкретно свидетелските
показания на Т. Й и на П. М. И това е бил един обичаен начин за кореспонденция между
страните. Направеното по имейл волеизявление по своя характер представлява електронен
документ, който не е подписан с квалифициран електронен подпис / така Определение №
169/06.04.2017 г. по ч. т. д. № 672/2017 г. на ВКС, І ТО/. В допълнение следва да бъде
отбелязано, че с конклудентни действия ответникът е приел за валидно отправеното до него
изявление от страна на ищеца за продължаване на договора с тридесет дни. Изложеното
следва от съвкупния анализ на събраните по делото гласни доказателствени средства чрез
разпит на свидетеля Т. Й, която сочи, че началото на месец ноември се срещнала с Р. П.,
която следвало да подпише молба за вдигане на наложената възбрана. Обстоятелствата
разкрити от свидетеля се подкрепят от представеното извлечение от имейл кореспонденция
между свидетелката и трето за спора лице – М.С кредитен мениджър от 08.11.2022 г., към
което като прекачен документ е представена именно молба от Р. П. до (ФИРМА) за
заличаване на наложена възбрана върху имота предмет на предварителния договор. Предвид
изложеното доколкото срокът за сключване на окончателен договор за покупко-продажба на
имот е продължен с едностранно изявление от ищеца с тридесет дни с неявяването си при
нотариус на 31.10.2022 г. за сключване на окончателния договор ищецът не е нарушил
задълженията си, произтичащи от съглашението.
Страните не спорят, че по силата на договор за покупко-продажба на недвижим имот
от 15.11.2022 г., обективиран в нот. акт № 183, том II, рег. № 6526, дело № 350/2022 г., по
описа на нотариус М. Т ответникът е прехвърлил правото на собственост върху процесния
имот на трети за спора лица – П. Ч. Л. Д с което Р. П. е изпаднала в пълно неизпълнение на
задължението си по процесния предварителен договор да сключи окончателен договор, с
който да прехвърли правото на собственост върху имота на ищеца. Наличието на пълно
неизпълнение на задължението за прехвърляне на правото на собственост върху имота е
породило правото на кредитора да развали договора, респ. да иска връщане на дадения по
сделката задатък в двоен размер. По своята правна същност задатъкът представлява един по-
опростен от предвидения в чл. 87, ал. 1 ЗЗД способ за извънсъдебно, едностранно
прекратяване на договора. Затова уговорката за задатък освобождава страната от
необходимостта да спазва реда по чл. 87 ЗЗД. Правото на изправната по договора страна,
която е дала задатъка, да иска двойния размер на даденото може да бъде упражнено само
след като се откаже или развали сключения договор, по който е даден задатъка, тъй като ако
6
договорът не е развален създадената облигационна връзка продължава да обвързва страните
/ така изрично Решение № 865/23.12.2010 г. по гр. д. № 1831/2009 г. на ВКС, IV ГО/. Съдът
намира, че ищецът надлежно е упражнил правото си да развали договора е надлежно
упражнено с предявяване на исковата молба, респ. ответникът дължи връщане на получения
задатък в двоен размер. Предвид изложеното предявеният иск се явява изцяло основателен.
Съгласно разясненията дадени с Решение № 265 от 08.01.2020 г. по гр. д. № 760/2019
г. на ВКС, ІІІ ГО искането за присъждане на законна лихва от подаване на исковата молба
макар и да няма характер на самостоятелен иск /по арг. от чл. 214, ал. 2 ГПК/, има
самостоятелно материалноправно съществуване и представлява различно от главницата
вземане. Правното основание на обезщетението на забава в размер на законната лихва
поначало е разпоредбата на чл. 86, ал. 1 ЗЗД, съгласно която при неизпълнение на парично
задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата.
Когато задължението е срочно, длъжникът изпада в забава след изтичане на срока, а когато няма
ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, когато бъде поканен от кредитора, съобразно
нормата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД. С Решение № 274 от 29.11.2012 г. по гр. д. № 1409/2011 г., на ВКС, ІІІ
ГО е прието, че вземането за двойния размер на даден задатък по чл. 93, ал. 2 ЗЗД става изискуемо
след отправяне на покана. В случая в исковата молба, с която ищецът е упражнил правото си да
развали едностранно договора, е инкорпорирана и покана за заплащането на дадения по
съглашението задатък в двоен размер. Ответникът е получил препис от исковата молба на
05.12.2022 г., от който момент е изпаднал в забава и дължи законна лихва до окончателно плащане
на вземането, като размерът на законната лихва след изпадане на длъжника в забава се изчислява в
изпълнителния процес в зависимост от момента на плащане на главното задължение.
С оглед изхода от спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на ответника следва
да бъдат възложени сторените от ищеца съдебни разноски за внесена държавна такса в
размер на 480 лева, 5 лева такса за издаване на съдебно удостоверение и сумата в размер на
1450 лева, представляваща заплатено по банков път адвокатско възнаграждение на
процесуалния представител на страната.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Р. В. П., ЕГН **********, с адрес в гр. (адрес) ап. **** да заплати на П.
Д. П., ЕГН **********, със съдебен адрес в гр. ****, ул. (АДРЕС), на основание чл. 93, ал. 2,
изр. 2 ЗЗД, сумата в размер на 12 000 лева, представляващ двоен размер на даден по
предварителен договор от 10.10.2022 г. за покупко-продажба на недвижим имот,
представляващ апартамент № **** находящ се в гр. ****, ж.к. (АДРЕС), задатък, ведно със
законната лихва върху тази сума от 05.12.2022 г. до окончателно погасяване на вземането,
както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер общо на 1 935 лева, представляващи
сторени разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис от съдебния акт.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7