Р Е Ш Е Н И Е
№….........../22.04.2021 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 51-ви състав,
в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и девети март през две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНТОНИЯ СВЕТЛИНОВА
при участието на
секретаря Дияна Д.,
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело № 4293 по описа на съда за 2020 година,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на Глава XIII от ГПК.
Образувано е по предявен от С.Ц.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, срещу „Д.з.“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление:***, осъдителен иск с
правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за осъждане на ответника да заплати на
ищеца сумата от 2559,57 лв.
(след допуснато изменение на иска чрез увеличаване на неговия размер) – частичен
иск от сума в общ размер на 2870,80 лв., представляваща неизплатена част от
застрахователно обезщетение по застрахователна претенция №
43080312000271/20.03.2020 г. за причинени щети на собствения на ищеца лек
автомобил „Мерцедес МЛ 350“ с рег. № *** в резултат от реализирано на
19.03.2020 г. в гр. Бяла пътнотранспортно произшествие по вина на водача на лек
автомобил „Тойота Рав 4“ с рег. № ***, застрахован по
договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при
ответното дружество, ведно със законната
лихва, считано от датата на исковата молба – 05.05.2020
г., до окончателното изплащане на задължението.
По твърдения в исковата молба, на
19.03.2020 г., около 16:30 ч., в гр. Бяла на ул. „***“, при маневра движение на заден ход водачът на лек
автомобил „Тойота Рав 4“ с рег. № *** блъснал
паркирания на място собствен на ищеца лек автомобил „Мерцедес МЛ 350“ с рег. № ***
в предната негова част. За настъпилото пътнотранспортно произшествие
участниците в същото попълнили двустранен протокол за ПТП, в който бил отразен
като виновен за произшествието водачът на лек автомобил „Тойота Рав 4“. Последният бил застрахован по застраховка
„Гражданска отговорност“ при ответника с период на покритие, обхващащ момента
на ПТП. Ответното дружество било уведомено за настъпилото застрахователно
събитие, във връзка с което била образувана застрахователна претенция (щета)
под № 43080312000271/20.03.2020 г., извършен бил оглед и заснемане на автомобила
и бил съставен опис на настъпилите щети, в който били посочени следните
увредени детайли на превозното средство, а именно: предна броня и решетка
предна броня средна. За претърпените имуществени вреди ищецът получил
застрахователно обезщетение от 285,18 лв., размерът на което намира за
недостатъчен. Счита, че последните възлизат на стойност 3155,98 лв.,
респективно ответникът му дължи разликата между тази сума и изплатената такава,
възлизаща на 2870,80 лв.
По изложените съображения по същество ищецът моли за уважаване на
предявения частичен иск и претендира сторените по делото разноски, включително
адвокатско възнаграждение.
В открито съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния му представител адв. Й.А., поддържа исковата молба. Допълва, че застрахователят
заплатил допълнително още сумата от 65,20 лв., респ. общо изплатеното
обезщетение възлиза на 350,38 лв., както и че не бил върнал увредената решетка
на предна броня на автомобила на застрахователя. Изменя предявения частичен иск за сумата от
100 лв. от сума в общ размер на 2870,80 лв., чрез увеличаване на неговия
размер, до сумата от 2559,57 лв., отново частична претенция от същата обща
сума. Моли за уважаване на исковата претенция до увеличения размер и за
присъждането на разноски по производството, за които представя списък по чл. 80 ГПК.
В срока по чл. 131 ГПК
ответникът депозира отговор на исковата молба, в който излага становище
за допустимост, но неоснователност на предявения иск. Не оспорва наличието на
валидно възникнало застрахователно правоотношение между него и виновния за ПТП
водач и настъпването на застрахователно събитие в периода на покрит риск.
Оспорва размера на исковата претенция. В тази връзка твърди, че след
изплащането на застрахователното обезщетение от 285,18 лв. в полза на ищеца е
преведена допълнително сумата от 65,20 лв. Изтъква, че въпреки подаденото от
ищеца на 31.03.2020 г. заявление за промяна начина на отстраняване на щетите по
решетката на предната броня на автомобила (вместо „ремонт“ – „подмяна“), същият
не е изпълнил задължението си да върне увредения детайл. Счита, че изплатеното
застрахователно обезщетение в общ размер на 350,38 лв. репарира напълно
претърпените имуществени вреди от застрахователното събитие и съответства на
нормативно установената методика в приетата на основание чл. 504 КЗ наредба.
Отделно възразява, че за същите щети ищецът е получил застрахователно
обезщетение от ЗАД „Армеец“ АД по сключената застраховка „Каско“
на МПС.
По същество моли за
отхвърляне на предявения иск и претендира разноски по делото, включително
адвокатско възнаграждение.
В открито съдебно заседание ответникът, чрез процесуалния му представител адв. П.Д., поддържа отговора и направеното искане.
След като съобрази доводите на
страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съдът намира за установено от фактическа страна следното:
С
изготвения и обявен за окончателен доклад по делото като безспорни и ненуждаещи
се от доказване са отделени следните обстоятелства: 1.) че между
собственика на лек автомобил „Тойота Рав 4“ с рег. № ***
и ответното дружество е сключена застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите, валидна към датата на ПТП; 2.) че на 19.03.2020 г. е настъпило
пътнотранспортно произшествие при описания в исковата молба механизъм, по вина
на водача на застрахования при ответното дружество автомобил; 3.) че в резултат
от пътнотранспортното произшествие са нанесени щети по собствения на ищеца лек
автомобил „Мерцедес МЛ 350“ с рег. № ***, изразяващи се в увреждане на предна
броня и решетка предна броня средна; 4.) че по повод застрахователното събитие
(ПТП) при ответното дружество е заведена
застрахователна претенция (щета) под № № 43080312000271/20.03.2020 г., по която
е определено и изплатено в полза на ищеца застрахователно обезщетение в размер
на 350,38 лв., както и че ищецът не е върнал на застрахователя увредената
решетка предна броня на автомобила. Посочените обстоятелства се потвърждават и
от приобщените по делото писмени доказателствени средства – двустранен
констативен протокол за ПТП (л. 5), свидетелство за регистрация на МПС
част I (л. 4), калкулация по претенция №
43080312000271/20.03.2020 г. (л. 48).
От приложеното
уведомление за щета от 20.03.2020 г. (л. 32) се изяснява, че ищецът, в
качеството му на собственик на увредения при ПТП автомобил, е предявил
претенция пред ответното дружество – застраховател на виновния водач, за
изплащане на застрахователно обезщетение, определено по оценка на
застрахователя.
От представеното
опис-заключение от 20.03.2020 г. (л. 36),
съставено от експерт при ответника, се установява, че е извършен оглед
на лек автомобил „Мерцедес МЛ 350“ с рег. № ***, при който са констатирани
следните негови увредени части, индивидуализирани чрез отразяване на техния
вид, количество, степен на увреждане и начин на възстановяване, както следва:
предна броня – 1 бр., за подмяна и боядисване, решетка предна броня средна – 1
бр., лека деформация, за боядисване.
Видно от приложеното
заявление от 31.03.2020 г. (л. 38), ищецът е подал до застрахователя молба за
корекция на първоначално отразения начин на възстановяване на решетка предна
броня „за подмяна“, тъй като същата не подлежи на ремонт поради деформация.
От приложеното
опис-заключение от 31.03.2020 г. (л. 37) се изяснява, че е извършен повторен
оглед на автомобила и е коригирана степента на увреждане и начин на
възстановяване на решетка предна броня, като е отразено, че същата е за подмяна
и боядисване. В описа е вписана и забележка, че ищецът не желае да предаде
решетката на застрахователя, както и че същата е върната в ЛЦ Варна.
От приобщеното писмо
от ЗАД „Армеец“ (л. 81) се установява, че ищецът има сключена застраховка „Каско на МПС“ при посоченото застрахователно дружество за
лек автомобил „Мерцедес МЛ 350“ с рег. № ***, както и че по постъпило на
18.03.2020 г. заявление е образувана застрахователна преписка (щета) №
13020030101919, по която на 23.03.2020 г. е изплатено застрахователно
обезщетение на ищеца в размер на 356,43 лв. за вреди от уврежданията в степен
„боядисване“ по следните елементи: предна броня, преден капак, преден десен
калник, заден ляв калник и задна врата на автомобила.
От приетото и
неоспорено от страните заключение на допуснатата съдебно-автотехническата експертиза (л. 86 и
сл.) се установява, че oбщата стойност на щетите по
процесния лек автомобил, изчислена по средни пазарни цени към датата на
събитието, с влагане на нови оригинални части и средна цена на труда от 28,50
лв. за 1 нормочас, определена съобразно цените, предлагани в сервизи,
притежаващи европейски сертификат за качество, и такива без сертификат, възлиза
на 2 979,81 лв., от които 2673,61 лв. за подмяна и боядисване на предна броня,
227,70 лв. за подмяна и боядисване на решетка предна броня средна и 78,50 лв.
за необходимите общи операции, включващи тониране и ускорено сушене в
бояджийска камера. Според заключението не е налице предлагане на резервни
части, необходими за нуждите на ремонта, които да са произведени от
алтернативен доставчик. Експертът определя стойността
на щетите съобразно методиката, приета в Наредба № 49 от 16 октомври 2014 г. за
задължителното застраховане по застраховки „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите и „Злополука“ на пътниците в средствата за обществен превоз,
издадена от КФН, в размер на 1442,81 лв. При изслушването на
вещото лице по реда на чл. 200 ГПК автоекспертът
пояснява, че в резултат от процесното ПТП предната броня на автомобила е
счупена в долната част, под решетката, и има липсващи парчета от нея, поради
което същата е за подмяна, като боядисването се налага за новата резервна част,
която винаги се предлага небоядисана. Уточнява, че ако уреденият детайл е за
боядисване само (както при заведената щета пред ЗАД „Армеец“ по застраховка „Каско на МПС“), то става въпрос за увреждане
само на неговото лаковото покритие.
От приетото и
неоспорено от страните заключение на допуснатата допълнителна съдебно-автотехническа експертиза (л. 106 и сл.) се
установява, че изплатено от ЗАД
„Армеец“ АД обезщетение по щета 13020030101919 за предна броня на лек автомобил
„Мерцедес МЛ 350“ с рег. № ***
е в размер на 69,86 лв., като уврежданията се изразяват в
наранено лаково покритие в горна дясна част на детайла,
разположени в почти права линия, перпендикулярно на земната
повърхност, и същите са вследствие на съприкосновение с твърд и остър
предмет, а за отстраняването им се налага боядисване на детайла. За разлика от
тях, уврежданията по предната броя на автомобила от процесната щета се намират в долна дясна част на бронята,
непосредствено под решетка долна, и се изразяват в счупване на детайла с
липсващи части от него, получени при съприкосновение с твърд предмет, какъвто
би могъл да бъде външен детайл на друго превозно средство, като за отстраняване
им се налага подмяна и боядисване на детайла. При така установените факти вещото
лице заключва, че уврежданията по двете щети са различни по степен и вид и са
получени при различен механизъм на събитията. При изслушването му в открито
съдебно заседание пояснява, че старите увреждания не влияят на процесните, нито
променят стойността на техния ремонт.
При така установената фактическа обстановка,
съдът намира от правна страна следното:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ.
По аргумент от разпоредбата на чл. 498,
ал. 3 КЗ, за допустимостта на съдебно предявената претенция е необходимо да
бъде предварително проведената извънсъдебна процедура пред застрахователя. Не е
спорно по делото, че такава е проведена, както и че увреденото лице (настоящ
ищец) не е съгласно с размера на определеното му и изплатено обезщетение.
Налице са и останалите (общи) процесуални предпоставки за възникване и
упражняване на правото на иск, поради което исковата претенция е процесуално допустима.
Основателността й е обусловена от наличието на следните кумулативни материалноправни
предпоставки, а именно: 1.) валидно възникнало застрахователно правоотношение
по договор за застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите; 2.)
виновно противоправно поведение на застрахования водач, осъществено в периода
на застрахователно покритие; 3.) настъпили имуществени вреди за ищеца, както и
4.) пряката причинно-следствена връзка между противоправното поведение и
вредите. Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест в
процеса, обективирани в разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищеца е
да проведе пълно и главно доказване на тези факти. В негова тежест е да
установи също и размера на претендираното застрахователно обезщетение.
Безспорно по делото е
наличието на валидно възникнало застрахователно правоотношение по
договор за застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, сключен
между ответното дружество и собственика на лек автомобил „Тойота Рав 4“ с рег. № ***. Следователно ответното дружество е
обезпечило деликтната отговорност на собственика и водачите на застрахования
автомобил, причинили имуществени и неимуществени вреди на трети лица при
управлението на моторното превозно средство в периода на покрит риск – арг. от чл. 477, ал. 1 и 2 КЗ.
Безспорно е също, че
по време на действие на застрахователния договор е настъпило застрахователно
събитие - пътнотранспортно произшествие при описания в исковата молба негов
механизъм, при който при извършена маневра движение на заден ход водачът на лек
автомобил „Тойота Рав 4“ с рег. № *** блъснал
паркирания на място собствен на ищеца лек автомобил „Мерцедес МЛ 350“ с рег. № ***
в предната негова част. От посочения механизъм на събитието се налага извод за
доказано противоправно поведение на застрахования водач на лек автомобил
„Тойота Рав 4“, който преди да започне движение назад
не се е убедил, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да
създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението, с което
е нарушил правилото на чл. 40, ал. 1 от Закона за движение
по пътищата.
Страните не спорят и
относно настъпилите щети на
собствения на ищеца лек автомобил „Мерцедес МЛ 350“, описани в съставените от експерт
при застрахователя опис-заключения и изразяващи се в увреждане на неговата предна
броня и решетка предна броня средна.
Безспорно е още, че
щетите са резултат от застрахователното събитие, поради което съдът намира, че
е налице пряка причинно-следствена
връзка между противоправното поведение на застрахования при ответното дружество водач и
настъпилите имуществени вреди за ищеца, като собственик на увреденото МПС.
По отношение
субективния елемент от фактическия състав на деликтната отговорност, а именно
вина на делинквента, е налице оборима презумпция, уредена в чл. 45, ал. 2 ЗЗД,
според която вината се предполага до доказване на противното. Обратно доказване
за опровергаване на презумпцията не е проведено от страна на ответника, с оглед
което съдът приема, че вредоносното действие е извършено виновно.
От гореизложеното следва, че предявеният иск е
доказан по основание и за ответното дружество е възникнало задължение да
заплати на ищеца застрахователно обезщетение за претърпените имуществени вреди.
Правният спор се съсредоточава върху размера на дължимото обезщетение. За
неговото определяне съдът съобрази следното:
Според разпоредбата на чл. 386, ал. 1 и ал. 2 КЗ
обезщетението се равнява на действително
претърпените вреди към деня на настъпване на събитието, като същото не следва
да надвишава застрахователната сума (лимита на отговорност). В хипотеза
на частично увреждане на застрахованото имущество, каквато е настоящата,
релевантна за определяне размера на действително претърпените вреди е
възстановителната застрахователна стойност, която
според разпоредбата на чл. 400, ал. 2 КЗ се равнява на стойността за
възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число
всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане
на обезценка. Посоченият стойностен еквивалент на претърпяната вреда се
определя като пазарната цена на увреденото имущество към датата на
застрахователното събитие. В този смисъл е трайно установената съдебна
практика, обективирана в решение № 167/11.05.2016 г. по т.д. № 1869/2014 на
ВКС, ТК, II т.о., решение № 235 от 27.12.2013 г. по т.д. № 1586/2013 г. на ВКС,
ТК, ІІ т.о., решение № 37 от 23.04.2009 г. по т.д. № 667/2008 г. на ВКС, ТК, І
т.о., решение № 209 от 30.01.2012 г. по т.д. № 1069/2010 г. на ВКС, ТК, ІІ
т.о., решение № 115 от 09.07.2009 г. по т.д. № 627/2008 г. на ВКС, ТК, II т.о.
и др. Същата е постановена по приложението на КЗ (отм.), но актуална при
действащия КЗ, предвид липсата на принципна разлика в уредбата в тази й част.
От заключението на съдебно-автотехническата експертиза, което съдът кредитира
напълно, при условията на чл. 202 ГПК, като правилно и обосновано, се
установява, че щетите по собствения на ищеца лек автомобил възлизат в общ
размер на сумата от 2 979,81 лв., включваща стойността на
необходимия труд, оригинални резервни части и материали. Посочената сума
съответства на средните пазарни цени към момента на настъпване на
застрахователното събитие и кореспондира с изискването за покриване на
стойността, необходима за възстановяване на вещта във вида, който е имала към
момента на увреждането. Липсата на резервни части от алтернативен доставчик на
пазара обуславя и необходимостта от влагането на оригинални такива при ремонта.
Обстоятелството дали ищецът вече е ремонтирал превозното средство и какви части
е вложил при този евентуален ремонт е ирелевантно, доколкото претенцията не е
за възстановяване на вече заплатена сума, а за определяне на общо обезщетение,
достатъчно да покрие възстановяването на щетите. Няма значение за стойността на
обезщетението и отказът на ищеца да предаде на застрахователя деформираната при
застрахователното събитие решетка предна броня, тъй като е установено, че
същата е за подмяна, а не подлежи на ремонт. При това положение и при липсата
на данни за реализиран от ищеца доход от тази увредена решетка, както и за неговия размер, настоящият съдебен състав намира, че
не са налице сигурни ползи за увредения от застрахователното събитие, които да
обусловят необходимостта от редукция на дължимото обезщетение.
Такава необходимост обаче се налага поради изплатеното от застрахователя по
застраховка „Каско на МПС“ обезщетение за ремонт
(боядисване) на предна броня на автомобила, който негов детайл е увреден и от
процесното ПТП, но в по-голяма степен, налагаща неговата подмяна. Двете застрахователни събития са настъпили в
два поредни дни (18.03.2020 г. и 19.03.2020 г.) и обезщетението по
имуществената застраховка е изплатено след завеждане на процесната щета, респ.
същото не е било разходвано за необходимия ремонт. Така на практика при
отстраняване на процесните щети по предната броня на автомобила ще бъдат
отстранени и предходните увреждания по същия детайл, за които е изплатено друго
застрахователно обезщетение. При това положение, ако се възложи
в тежест на ответното дружество пълната стойност за отремонтиране
на посочения детайл, то би
се достигнало до неоснователно обогатяване на застрахования със стойността на
полученото от другия застраховател обезщетение. За да се избегне подобно
неоправдано имуществено разместване на блага, изплатеното обезщетение по
застраховка „Каско на МПС“, възлизащо според
допълнителното експертно заключение в размер на 69,86 лв., следва да бъде приспаднато от общата стойност на вредите
по процесната щета от 2 979,81 лв., при което застрахователното обезщетение се
равнява на сумата от 2909,95 лв.
Съдът намира за неоснователно възражението на ответника, според което
застрахователното обезщетение следва да бъде определено по методиката,
утвърдена в Наредба № 24/08.03.2006 г. за задължително застраховане. Според
решение № 52/08.07.2010 год. на ВКС по т.д. № 652/2009 год., І т.о. Методиката
не дерогира приложението на разпоредбите на Кодекса за застраховането и не
ограничава отговорността на застрахователя, а същата представлява указание за
изчисляване на размера на щетите на МПС в случаите, когато обезщетението се
определя от застрахователя, на когото не са представени фактури за извършен
ремонт в сервиз. Стойността на застрахователното обезщетение е ограничена само
до минимален размер, съобразно с правилата, заложени в Методиката, и при
съдебно предявена претенцията за заплащане на застрахователно обезщетение съдът
следва да определи застрахователното обезщетение по действителната стойност на
вредата към момента на настъпване на застрахователното събитие.
От определеното по горепосочения начин застрахователно обезщетение в размер
на 2909,95 лв. следва да бъде приспаднато заплатеното такова от 350,38 лв., при
което неизплатената част от обезщетението
възлиза на претендираната сума от 2559,57 лв.
Следователно предявеният иск е доказан и по размер и следва да бъде изцяло
уважен, като бъде осъден ответникът да заплати на ищеца посочения дължим
остатък, ведно със законната лихва, считано от датата на исковата молба – 05.05.2020 г., до окончателното изплащане на обезщетението.
По разноските:
На основание чл.
78, ал. 1 ГПК и с оглед изхода на делото, в полза на ищеца следва да бъдат
присъдени и направените в настоящото производство разноски в общ размер на 692,38 лв., от които 102,38 лв. за
заплатена държавна такса (л. 23 и л. 109), 100 лв. за заплатен депозит за вещо
лице (л. 65) и 490 лв. с ДДС за адвокатско възнаграждение, доказателства за
заплащането на което са представени по делото – договор за правна защита и
съдействие от 25.03.2021 г. (л. 112), съдържащ отбелязване, че уговореното
възнаграждение е изплатено изцяло в брой. Представени са и доказателства за
регистрацията по ЗДДС на процесуалния представител на ищеца адв.
Й.А. (л. 48).
Съдът намира
направеното от ответника възражение за
прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение за
неоснователно, доколкото нормативно установеният минимален размер на
възнаграждението по чл. 7, ал. 1, т. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г., до който би могло
да бъде редуцирано то по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, възлиза на 409,17 лв. без ДДС, респ. 491 лв. с ДДС и надвишава
претендираното такова от 490 лв.
Предвид
крайния извод за основателност на предявения иск и уважаването му в пълен
размер, разноски на ответника не се следват.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „Д.з.“ ЕАД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление:***, да
заплати на С.Ц.Д., ЕГН **********,
с адрес: ***, сумата от 2559,57 лв. (две
хиляди петстотин петдесет и девет лева и петдесет и седем стотинки) – частична
претенция от сума в общ размер на 2870,80 лв., представляваща неизплатена част
от застрахователно обезщетение по застрахователна претенция №
43080312000271/20.03.2020 г. за причинени щети на собствения на ищеца лек
автомобил „Мерцедес МЛ 350“ с рег. № *** в резултат от реализирано на
19.03.2020 г. в гр. Бяла пътнотранспортно произшествие по вина на водача на лек
автомобил „Тойота Рав 4“ с рег. № ***, застрахован по
договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при
ответното дружество, ведно със законната
лихва, считано от датата на исковата молба – 05.05.2020
г., до окончателното изплащане на обезщетението, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ.
ОСЪЖДА „Д.з.“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление:***, да заплати на
С.Ц.Д., ЕГН **********, с адрес: ***,
сумата от 692,38 лв. (шестстотин
деветдесет и два лева и тридесет и осем стотинки), представляваща сторени в настоящото производство съдебно-деловодни
разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Присъдените суми могат да бъдат изплатени в полза на
ищеца С.Ц.Д. по посочения в исковата молба
начин – чрез пощенски запис.
Решението подлежи на
обжалване пред Окръжен съд - Варна в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните, чрез процесуалните им
представители, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: