Р Е Ш Е Н И Е
№ 98
гр. Елена, 6.12.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Еленският
районен съд в публичното заседание на шести ноември две хиляди и осемнадесета година
в състав:
Председател: Искра Вараджакова
при
секретаря Светлана Пашова, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 198
по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Иск с правно основание чл. 422 във
връзка с чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК, т. е. иск за съществуване на вземането.
Постъпила е искова молба от „А1 Б.” ЕАД
гр. София представлявано от адв. В.Г., против Д.Д.Д. ***. В същата се твърди,
че въз основа на подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по реда на чл. 410 от ГПК срещу Д.Д.Д. е образувано ЧГД №
76/2018 г. по описа на Районен съд – Елена. В рамките на предвидения от
законодателя срок е постъпило възражение от страна на длъжника срещу издадената
заповед за изпълнение. В законоустановения срок ищецът предявил иск за
установяване на вземането си. Същият твърди, че исковата претенция се основава
на Договор № М4339341/16.12.2014 г. за далекосъобщителни услуги, сключен с Д.Д.Д..
Същият е съществувал и валидно действал, като ID на клиента било *********, с което на
ответника били предоставени услуги за мобилен номер ********** по тарифен план
„М-Тел Трансфер S”
с месечна абонамента такса 14.90 лв. с ДДС за срок от 24 месеца. На същата дата
длъжникът добавил за ползване и мобилен номер **********, избирайки условията
на тарифен план „М-Тел Мобилен интернет L” с месечна абонаментна такса 24.90 лв.
с ДДС за срок от 24 месеца. Ищецът заявява, че № М4339341 е индивидуален
клиентски номер, с който абонатът фигурирал в системата на оператора и
представлявал уникална комбинация от цифри, като услугите, които ползвали
клиентите били свързани към един или няколко такива номера и чрез тях се
издавали месечни сметки/фактури. Съгласно Общите условия на един клиентки номер
можело да се предоставят множество услуги. В този смисъл под клиентски номер се
завеждали всички договори за услуги, сключени от абоната, обективирани с номера
на клиента или под ID
на клиента, който е другият индивидуализиращ признак на абоната, с който се
въвеждал в системата на оператора. В конкретния случай ID или клиентският номер бил ********* и
длъжникът бил въведен в системата на „А1 Б.” ЕАД с индивидуален № М4339341 и с
клиентски № *********, по които били издадени фактурите на абоната за няколко
договора за услуги, от които произтичала претенцията на ищцовото дружество и
въз основа на които била издадена заповедта за изпълнение срещу ответника.
Според ищеца заплащането на услугите се извършвало въз основа на месечна
фактура, която се издавала на името на абоната, като при сключване на договора
ищецът уведомявал всеки абонат за таксувания период, за който ще му бъде
издадена фактурата. Промяната на този период можело да бъде извършвана
едностранно от „Мобилтел” ЕАД след предварително уведомление до абоната.
Неполучаване на фактурата не освобождавало абонатите от задължение за заплащане
на дължимите суми. В срока на действие на Договора за мобилни услуги №
М4339341/16.12.2014 г. били издадени следните фактури: фактура №
*********/12.02.2015 г., с падеж на плащане 27.02.2015 г., за отчетен период от
09.01.2015 г. до 08.02.2015 г., за ползване на далекосъобщителни услуги за
сумата от 41.26 лв.; фактура № *********/12.03.2015 г., с падеж на плащане
27.03.2015 г., за отчетен период от 09.02.2015 г. до 08.03.2015 г., за ползване
на далекосъобщителни услуги за сумата от 35.16 лв.; фактура №
*********/14.05.2015 г., с падеж на плащане 29.05.2015 г., за отчетен период от
09.04.2015 г. до 08.05.2015 г., за ползване на далекосъобщителни услуги за
сумата от 0.12 лв.; фактура № *********/23.07.2015 г., с падеж на плащане
23.07.2015 г., за отчетен период от 09.06.2015 г. до 08.07.2015 г., в която
била начислена неустойка за предсрочно прекратяване
на договора за далекосъобщителни услуги в размер на 332.00 лв.; фактура №
*********/23.07.2015 г., с падеж на плащане 23.07.2015 г., за отчетен период от
09.06.2015 г. до 08.07.2015 г., в която била начислена неустойка за предсрочно
прекратяване на договора за далекосъобщителни услуги в размер на 260.80 лв.
Длъжникът не изпълнил задълженията си по посочения договор като не заплатил в
срок всички дължими на оператора суми за потребните договорни услуги, което
обусловило правото на мобилния оператор да прекрати едностранно сключения с
абоната длъжник Д.Д.Д. договор за далекосъобщителни услуги и да му начисли
неустойка за предсрочно прекратяване на договора за далекосъобщителни услуги.
По тази причина на осн. чл. 86 от ЗЗД била начислена и мораторна лихва в размер
на 19.90 лв. върху главницата за периода от 30.05.2015 г. до 18.12.2017 г.
Претендираната сума била общо в размер на 689.24 лв., посочена като главница и
била формирана като сбор от предоставените на ответника далекосъобщителни
услуги в размер на 76.54 лв. – незаплатена далекосъобщителна услуга, дължима по
Договор за далекосъобщителни услуги № М4339341/16.12.2014 г. и сума в размер на
592.80 лв. – неустойка за предсрочно прекратяване на Договор №
М4339341/16.12.2014 г., както и мораторна лихва в размер на 19.90 лв.,
начислена върху фактура № *********/14.05.2015 г. Ищецът заявява, че има право
да получава в срок всички дължими от абоната суми за ползването на
предоставените услуги, както и има право да получава в срок всички суми по т.
34а – 34в от Общите условия. На следващо място клаузата за неустойка била
регламентирана и уредена в договора към датата на подписването му и в Общите
условия на оператора, които са неразделна част от индивидуалния договор и имат
задължителна сила за страните, освен ако не е уговорено друго, като настоящият
случай не попадал в тази хипотеза, защото такава предварителна уговорка нямало.
Клаузата за неустойка фигурирала в приложенията към договора в Раздел
„Отговорност“, а именно: В случай, че абонатът наруши задълженията си,
произтичащи от това приложение, договора или общите условия, в това число, ако
по негово искане или вина договорът но отношение на услугите в това приложение
бъде прекратен в рамките на определения срок за ползване, операторът има право
да прекрати договора по отношение на тези или всички услуги и/или да получи
неустойка в размер на всички стандартни месечни абонаментни такси, дължими от
датата на прекратяване до изтичане на определения срок на ползване. Основанието
за прекратяване на договора следвало от 27.2 и чл. 54 от Общите условия. Неизпълнението
от страна на ответника да заплати сумите за потребените услуги довело до
прекратяване на договора и съответно до начисляване на договорна неустойка.
Видно от представения договор, ответникът се съгласил и приел Общите условия на
оператора за взаимоотношения с потребителите за мобилни телефонни услуги. Съгласно
същите „Мобилтел” ЕАД имал право да получава в срок всички дължими от абоната
суми за ползване на предоставените услуги, като се предоставяла на последния
възможност в 15-дневен срок след издаване на фактурата да заплати посочената в нея сума. Неплащането на
същите обуславяло правото да прекрати едностранно договора, както и да начисли
обезщетение за неизпълнение – неустойка, което имало обезщетителен характер, а
не санкционен. В конкретния случай ответникът е подписал договор за мобилни
услуги, ползвал е предоставените му мобилни услуги и не е изпълнил задължението
си да заплаща стойността на услугата, като с това си поведение е изпаднал в
забава. Изпълнен е фактическият състав на едно договорно неизпълнение по чл. 79
от ЗЗД, за което същият следва да понесе отговорността си.
Ищецът моли съда да постанови решение,
с което да приеме за установено по отношение на ответника, че същият му дължи
сумата 689.24 лв., от които главница 669.34 лв., представляваща потребени и незаплатени далекосъобщителни услуги, и
неустойка по договор за далекосъобщителни услуги, както и мораторна лихва в
размер на 19.90 лв. Претендира направените разноски по делото.
С допълнителна молба ищецът е уточнил
първоначалната такава, като е заявил, че поддържа претенцията си относно сумата
76.54 лв., представляваща незаплатена далекосъобщителна услуга по Договор за
далекосъобщителни услуги № М 4339341/16.12.2014 г., по който са издадени
следните фактура
№ *********/12.02.2015 г., фактура № *********/12.03.2015 г. и фактура №
*********/14.05.2015 г., сумата 592.80 лв., представляваща неустойка при
предсрочно прекратяване на Договор за далекосъобщителни услуги №
М4339341/16.12.2014 г., за което са издадени фактура № *********/23.07.2015 г. и
фактура № *********/23.07.2015 г. Отказва се от претенцията си за заплащане на
мораторна лихва в размер на 19.90 лв., като прави отказ на осн. чл. 233 от ГПК.
Във визирания едномесечен срок е
постъпил писмен отговор на исковата молба от страна на ответника, чрез неговия
пълномощник адв. Ж.Д.. В същия се взема следното становище: Ответникът оспорва
предявените искове по основание и размер. Счита, че са неоснователи, поради
което моли съда да ги отхвърли като такива. Твърди, че представените по делото
фактури не представляват основание за плащане. Същите не съдържат от страна на
ответника подпис и съгласно чл. 180 от ГПК сами по себе си не могат да се
ползват с обвързваща доказателствена сила за твърдените в исковата молба факти.
Предвид на това ответникът оспорва представените по делото фактури като
заявява, че неправилно са начислени месечни такси, без да са налице
доказателства относно това, че мобилният оператор е поддържал своите
комуникационни системи в изправност и по начин да не се възпрепятства достъпа
на абоната до използването на предоставените услуги. На следващо място
ответникът заявява, че не дължи сума в размер на 41.26 лв. по фактура №
*********/12.02.2015 за отчетен период от 09.01.2015 г. до 08.02.2015 г.,
поради изтекла погасителна давност, като прави възражение за изтекла
погасителна давност на осн. чл. 111, ал. 1, б. „в“ от ЗЗД. По отношение на
предявения иск по чл. 92 от ЗЗД за неустойка за предсрочно прекратяване на
договора счита, че същият е неоснователен, тъй като ищецът не е отправил до
ответника писмено предизвестие за прекратяване на договора. Надлежното
упражняване на правото на разваляне на договора се подчинява на общите правила
на чл. 87, ал. 2 от ЗЗД и писмените договор подлежат на прекратяване с
изявление в същата форма. Моли съда при постановяване на решението си да има
предвид Директива № 93/13/ЕИО по дело № С–415/11 относно неравноправния
характер на уговорените клаузи. Оспорва начина на начисляване на претендираната
неустойка. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявените
искове, като неоснователни и недоказани. Претендира направените разноски по
делото.
В съдебно заседание ищецът „А1 Б.“ ЕАД
гр. София не се представлява. Същият представя писмено становище чрез адв. В.Г.,
в което се излагат подробни съображения по съществото на спора. Моли съда да
постанови решение, с което да уважи предявения иск, като приеме за установено
по отношение на ответника, че същият дължи на ищеца сумата 76.54 лв.,
представляваща незаплатена далекосъобщителна услуга, дължима по Договор за
далекосъобщителни услуги № М4339341/16.12.2014 г., за което са издадени фактура
№ *********/12.02.2015 г., фактура № *********/12.03.2015 г. и фактура №
*********/14.05.2015 г., сумата 592.80 лв., представляваща неустойка при
предсрочно прекратяване на Договор за далекосъобщителни услуги №
М4339341/16.12.2014 г., за което са издадени фактура № *********/23.07.2015 г.
и фактура № *********/23.07.2015 г. Претендира направените разноски по делото.
При условията на евентуалност, в случай, че предявеният иск бъде отхвърлен
изцяло или частично прави искане за присъждане на разноски по настоящото исково
производство, които да бъдат съобразени и намалени до предвидените в Наредбата
№ 1 за минимални размери на адвокатски възнаграждения, с оглед правната и
фактическа сложност на воденото от страните производство и с оглед на
извършените процесуални действия на ответната страна.
В съдебно заседание ответникът Д.Д.Д.
не се явява и не се представлява. Същият не представя писмено становище.
Съдът, след като обсъди и прецени
събраните по делото доказателства и взе предвид становището на страните, прие
за установено следното:
Видно от извършената справка от
Търговския регистър с дата 4.06.2018 год., ищецът „А1 Б.” ЕАД е вписан в
Търговския регистър и се представлява от А.В.Д. и М.М..
От Договор № *********/16.12.2014 год.,
както и Приложение № 1 – Промоционални условия за ползване на тарифни планове
на Мтел Трансфер, Допълнение към Приложение № 1 – Допълнителни декларации по
ЗЗП, Приложение № 3 – Ценоразпис на
„Мобилтел“ ЕАД за ползване на допълнителни електронни съобщителни услуги и
Приложение № 1 – Активиране и условия за ползване на ценови пакети за пренос на
данни Мтел Мобилен интернет, се установява, че същият е сключен между
„Мобилтел“ ЕАД и ответника Д.Д.Д., като първият се задължил да предоставя на
втория електронни съобщителни услуги чрез една или няколко електронни
съобщителни мрежи при условията на договора и Общите условия за
взаимоотношенията между „Мобилтел“ ЕАД и потребителите на съответната услуга
и/или мрежа. Договорът бил обвързан с тарифен план „Мтел Трасфер S ТВ Коледа 2014 - 2 г.“, както и ценови
пакет за пренос на данни „Мтел Мобилен Интернет L_2г – Коледа 2014“.
Видно от представените по делото фактура
№ **********/12.02.2015 год. и Приложение А към нея, фактура №
**********/12.03.2015 год. и Приложение А към нея и фактура №
**********/14.05.2015 год. и Приложение А към нея, същите са издадени от ищеца
за ползваните от ответника електронни съобщителни услуги за периода от 9.01.2015
год. до 8.02.2015 год. на стойност 41.26 лв., за периода от 9.02.2015 год. до
8.03.2015 год. на стойност 35.16 лв., за периода от 9.04.2015 год. до 8.05.2015
год. на стойност 0.12 лв., както и е начислена неустойка със сметка № **********/23.07.2015
год. в размер на 332.00 лв. и със сметка № **********/23.07.2015 год. в размер
на 260.80 лв.
По делото са представени Общи условия
за взаимоотношенията между „Мобилтел“ ЕАД и абонатите и потребителите на
обществените мобилни наземни мрежи на „Мобилтел“ ЕАД по стандарти GSM, UMTS и
LTE.
По делото е приложено ЧГД № 76/2018
год. по описа на Районен съд – Елена. Видно от същото е, че въз основа на
Разпореждане № 63/23.02.2018 год. по ЧГД № 76/2018 год. по описа на Районен съд
- Елена била издадена Заповед № 63 за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК от 23.02.2018 год., съгласно която длъжникът Д.Д.Д. *** бил осъден
да заплати на кредитора „Мобилтел” ЕАД гр. София, представлявано от А.В.Д. и М.М.,
сумата 76.54 лв., представляваща незаплатена далекосъобщителна услуга по
Договор за далекосъобщителни услуги № М4339341/16.12.2014 г., за което били
издадени фактура № *********/12.02.2015 г., фактура № *********/12.03.2015 г. и
фактура № *********/14.05.2015 г., сумата 592.80 лв., представляваща неустойка
при предсрочно прекратяване на Договор за далекосъобщителни услуги №
М4339341/16.12.2014 г., за което били издадени фактура № *********/23.07.2015
г. и фактура № *********/23.07.2015 г., сумата 19.90 лв., представляваща
мораторна лихва върху главницата по фактура № *********/14.05.2015 г. за
периода от 30.05.2015 г. до 18.12.2017 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 10.01.2018 г. до изплащане на вземането, както и
направените разноски по делото, както следва: 25.00 лв. – държавна такса и
180.00 лв. – адвокатско възнаграждение. Съдът е установил, че длъжникът Д.Д.Д. не
се намира на посочения в заявлението адрес. По тази причина била извършена справка
по реда на Наредба № 14/18.11.2009 год. за адресната регистрация на последния,
от която се констатирало, че постоянният и настоящият му адрес съвпадат и са
идентични с посочения в заявлението. С оглед на това и в изпълнение на
разпоредбата на чл. 47 от ГПК съдът е разпоредил залепване на уведомление на
адреса. Длъжникът не се е явил да получи книжата по делото в Община Златарица в
определения двуседмичен срок и връчителят е установил, че същият не пребивава
на посочения адрес. На осн. чл. 47, ал. 3, изр. 3 от ГПК съдът е разпоредил да
се извърши справка в ТД на НАП гр. Велико Търново, от която да е видно къде е
местоработата на длъжника Д.Д.Д.. От последната е видно, че към настоящия
момент последният няма сключен трудов договор. С оглед на изложеното съдът е
приел, че на осн. чл. 47, ал. 5 от ГПК изпратеното съобщение на длъжника Д.Д.Д.
следва да се смята за връчено с изтичането на срока за получаването му от
канцеларията на Община Златарица. На осн. чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК съдът е
указал на заявителя, че може да предяви иск за установяване на вземането си в
едномесечен срок, като довнесе дължимата ДТ. Същият е предявил иск по чл. 422
във вр. с чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК за съществуване на вземането във
визирания едномесечен срок. С Определение № 212/11.07.2018 год. по ЧГД № 76/2018
год. по описа на Районен съд – Елена била обезсилена Заповед № 63 за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 23.02.2018 год. в частта, касаеща
сумата 19.90 лв., представляваща мораторна лихва за забава върху главницата по фактура
№ *********/14.05.2015 год. за периода от 30.05.2015 год. до 18.12.2017 год.
От правна страна:
Съдът счита, че в конкретния случай са
предявени по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК обективно кумулативно съединени положителни установителни искови претенции
за съществуване и дължимост на вземания, възникнали поради неизпълнение на
договор за далекосъобщителни услуги, признати в заповедното производство по
реда на чл. 410 от ГПК и индивидуализирани в заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК. По отношение на претендираните вземания приложими
са материалноправните разпоредби на чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 92 от ЗЗД.
Предявените искове са допустими, тъй като заповедта за изпълнение е връчена на
длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК. Освен това ищецът е предявил
установителен иск във визирания едномесечен срок и предявените искове напълно
съответстват на предявените претенции в заявлението за издаване на заповед по чл. 410 ГПК.
Предмет на установителния иск по чл.
422 от ГПК е съществуване на вземането по издадената заповед за изпълнение и
успешното му провеждането изисква установяване дължимостта на сумите по същата
на посоченото в нея основание. Това предполага установяване наличието на
валидно облигационно правоотношение между страните по процесния договор за
мобилни услуги, изправността на ищеца като доставчик на същите, т. е. че е
осигурил възможност и е предоставил на абоната договорените мобилни услуги,
размера на претендираното вземане, а по претенцията за неустойка – уговарянето
на неустоечна клауза между страните по договора, настъпване на основанията,
визирани във фактическия състав на тази клауза, които дават право на оператора
да начислява неустойка в търсения размер. Доколкото неплащането на
претендираните задължения е отрицателен факт, доказателствената тежест в процеса
се размества и не ищецът е длъжен да доказва факта на неплащане, а ответникът
следва да докаже реципрочния факт, че е извършил всички дължими плащания, ако
направи такова оспорване. Отделно от това, ответникът следва да докаже всички
свои възражения.
От събраните по делото доказателства
категорично се установява, че между страните е възникнало валидно облигационно
правоотношение по Договор за далекосъобщителни услуги № М4339341/16.12.2014
год., регулирани от Общи условия, по който ответникът има качеството абонат и
потребител на мобилни услуги по смисъла на § 1, т. 1 и т. 49 от ДР на ЗЕС.
По делото обаче остана недоказано през
спорния период ищецът реално да е предоставил на ответника договорените мобилни
услуги, както и не се доказа дали ако тези услуги да доставени, то те са вярно
отчетени от измервателни средства на доставчика, тарифирани съгласно чл. 57 и
сл. Закона за измерванията. Не се доказа и дали евентуално отчетените тарифни
данни са вярно фактурирани по период и цена.
Наличните по делото фактури и
приложенията към тях, на които се позовава ищецът за доказване на реалното
ползване на уговорените между страните електронни услуги, са едностранно
съставени от оператора частни документи, които удостоверяват изгодни за него
обстоятелства, поради което не се ползват с обвързваща съда доказателствена
сила /арг. чл. 180 от ГПК/. Тези счетоводни документи не носят подписа на
абоната, поради което нямат характера на извънсъдебно признание на неизгоден за
него факт. Тяхното доказателствено значение е изрично оспорено с отговора на
исковата молба, поради което същите не са достатъчни, за да се приеме за
доказано, че доставчикът е изпълнил задълженията си по процесните договори. В
тази връзка ищецът не прояви доказателствена активност чрез назначаването на
техническа и/или оценъчна експертиза, с помощта на която да се извърши
експертна проверка за вида, времето и обема на използваните от клиента мобилни
услуги, както и за тяхната стойност, тъй като основанието за заплащането им е
не издадената фактура, а тяхното реално предоставяне на абоната. Доказване на
последното обстоятелство по делото не се проведе, а именно на него ищецът основава претенцията си за главница в
размер на 76.54 лв. По изложените по-горе съображения съдът намира, че
представените фактури не са достатъчни за провеждане на пълно и главно
доказване на факта на предоставяне на мобилни услуги през исковия период, въпреки
дадените от съда указания и разпределената доказателствена тежест за
подлежащите на доказване факти в доклада на делото, направен по реда на чл. 146
от ГПК. Следователно по делото липсват каквито и да е било доказателства ищецът
да е изпълнил задължението си да предостави на абоната уговорените между тях
мобилни услуги, за да дължи ответникът заплащане на тяхната стойност.
Мотивиран от изложеното съдът намира
исковата претенция за установяване дължимостта на сумата 76.54 лв.,
представляваща незаплатена далекосъобщителна услуга по Договор за
далекосъобщителни услуги № М4339341/16.12.2014 г., за което са издадени фактура
№ *********/12.02.2015 г., фактура № *********/12.03.2015 г. и фактура №
*********/14.05.2015 г., за неоснователна и недоказана и същата следва да бъде
отхвърлена като такава.
Относно направеното възражение за
изтекла погасителна давност по фактура № *********/12.02.2015 г. на стойност
41.26 лв., съдът намира, че същото е неоснователно по следните съображения: Действително
съгласно Тълкувателно решение № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС понятието „периодични
плащания“ по смисъла на чл. 111, б. „в“ от ЗЗД се характеризира с изпълнение на
повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи
единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени
интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или
определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са
еднакви. В конкретния случай видно от представената по делото фактура №
*********/12.02.2015 г. на стойност 41.26 лв., същата е издадена за периода от
09.01.2015 г. до 8.02.2015 г., като крайният срок за плащане е 27.02.2015 год.
По съществото си последната представлява „периодичен платеж“ по смисъла на
цитираното тълкувателно решение, тъй като касае изпълнение на повтарящи се
задължения за предаване на пари, имащи единен правопораждащ факт, чийто падеж
настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на
плащанията са изначално определени или определяеми, поради което и тези
вземания се погасяват с изтичането на кратката тригодишна погасителна давност съгл.
чл. 111, б. „в“ от ЗЗД. Заявлението за подаване на заповед за изпълнение по чл.
410 от ГПК обаче е подадено в Районен съд – Разлог и е с вх. № 280/10.01.2018
год., т. е. преди изтичане на визирания тригодишен срок. Впоследствие същото е
изпратено по компетентност в Районен съд – Елена, където на 21.02.2018 год. е
образувано ЧГД № 76/2018 год. По тази причина съдът намира, че претенцията на
ищеца по фактура № *********/12.02.2015 г. на стойност 41.26 лв. не е погасена
по давност, въпреки че е неоснователна по изложените по-горе съображения.
Съдът намира, че претенцията на ищеца
по чл. 92 от ЗЗД за заплащане на неустойка за предсрочно прекратяване на
процесния договор за мобилни услуги в размер на 592.80 лв. е неоснователна и
следва да бъде отхвърлена като такава. Уговорената във договора неустоечна
клауза предвижда вземане в полза на мобилния оператор при предсрочното му
прекратяване, чийто размер се определя от сбора на оставащите стандартни
месечни абонаменти такси от прекратяването до изтичане на уговорения в тях
срок. Съдът счита, че същата е нищожна, поради противоречие с добрите нрави в
съответствие с чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД. Съгласно Тълкувателно решение №
1/15.06.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС съдът следи служебно
за недействителността на договора, поради нарушаване на добрите нрави и без да
е релевирано възражение от страната. Неустоечната клауза ще е нищожна, поради
накърняване на добрите нрави, когато излиза извън присъщите й обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции. Насрещните престации по процесния договор
се характеризират с това, че мобилният оператор се е задължил да предостави на
абоната уговорените по вид мобилни услуги срещу задължението на същия да ги
заплаща, но само когато такива са предоставени, респ. когато е осигурен достъп
до съответната мобилна мрежа. При предсрочно прекратяване на договора за
мобилни услуги и уговорена неустойка в размер на оставащите месечни абонаментни
такси до края на договора, доставчикът ще получи имуществена облага от
насрещната страна в размер, какъвто би получил, ако договорът не беше
прекратен, но без да предоставя достъп до мрежата си, респ. без да предоставя
мобилни услуги. Неустоечната клауза при предсрочно прекратяване на договора е
уговорена без да са предвидени насрещни права за потребителя. Последният няма
никакво право да прекрати дадения договор, без това да влече след себе си
заплащане на неустойка. Следователно уговорената неустойка при предсрочно
прекратяване на договора излиза извън типичните си обезпечителна, обезщетителна
и санкционна функции, води до значително неравновесие между правата и
задълженията на мобилния оператор и абоната, създава условия за неоснователно
обогатяване на първия и за нарушаване принципа за справедливост. Визираната
неустоечна клауза поставя в неравноправно и подчинено положение потребителя на
услугата спрямо търговеца - доставчик и доколкото те не са уговорени
индивидуално са нищожни по смисъла на чл. 146, ал. 1 от ЗЗП.
Дори обаче клаузата за неустойка да
беше валидна, по делото не се доказа осъществяването на предпоставките, водещи
до възникване на това вземане. Неустойката е форма на договорна отговорност,
която служи за обезщетяване на вредите от неизпълнението, като предварително
установява размера на тези вреди, без да е необходимо кредиторът да ги доказва.
В това се изразява типичната за неустойката обезщетителна функция. Понастоящем,
за да възникне вземане за неустойка в полза на мобилния оператор следва да са
налице кумулативно следните предпоставки – договорно неизпълнение от страна на
абоната и прекратяване на договора за мобилни услуги, доколкото размера на
неустойката се определя като сбор от месечните абонаментни такси, дължими за
периода от датата на прекратяване на договора до изтичане на предвидения срок.
Основанията за прекратяване на договора за мобилни услуги са регламентирани в
приложените по делото Общи условия, като съгласно чл. 54.12 договорът се счита
за едностранно прекратен от доставчика, в случай че забавата на плащането на
дължимите суми от абоната е продължила повече от 124 дни. Противно на
твърденията на ищеца и прекратяването на договора на визираното основание се
подчинява на общите правила на чл. 87, ал. 1 от ЗЗД за срок и форма.
Неизпълнението на договорно задължение по причина, за която отговаря длъжникът,
включително неплащането на възникнали задължения през предварително определен
срок в договора е основание за развалянето му според разписаното в чл. 87, ал.
1 от ЗЗД. Следователно, доколкото процесният договор е сключен в писмена форма,
изявлението за прекратяването му също следва да е в такава форма и с него
следва да се даде подходящ срок за изпълнение. По делото не се твърди и не се
установява ищецът да е отправил до абоната писмено предизвестие, с което да му
е дал достатъчен срок за изпълнение на задължението му за плащане на дължими по
договора суми. Липсата на надлежно прекратяване на договора препятства
пораждането на вземането за неустойка в полза на ищеца, поради прекратяване на
договора за мобилни услуги преди изтичане на уговорения срок.
По тези съображения съдът намира, че по
делото не се доказа в полза на ищеца да е възникнало действително вземане за
неустойка за предсрочно прекратяване на процесния Договор за далекосъобщителни
услуги № М4339341/16.12.2014 г. в размер на 592.80 лв., поради което исковата
претенция с правно основание чл. 422 във вр. с чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК във вр.
с чл. 92 от ЗЗД следва да се отхвърли, като неоснователна и недоказана.
По отношение на разноските:
С оглед изхода на делото, ищецът следва
да бъде осъден да заплати на ответника направените от него разноски за
адвокатско възнаграждение в хода на настоящото производство в размер на 400.00
лв. По отношение размера на същото съдът съобрази обстоятелството, че ищецът е
направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение и искане за
неговото намаляване. На основание чл. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения размерът на адвокатското
възнаграждение се определя по свободно договаряне въз основа на писмен договор
с клиента. Договореният размер може да бъде намален само по реда и на основание
чл. 78, ал. 5 от ГПК. Съдът намира искането за неоснователно, доколкото
съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения минималният размер на адвокатското възнаграждение
при интерес до 1000.00 лв. същият следва да е в размер на 300.00 лв. Преценявайки
обаче материалите по делото, естеството на спора и характера и вида на
извършените от упълномощения адвокат процесуални действия - изготвяне на
отговор на искова молба, съдът намира, че настоящият казус се отличава със
средна по степен фактическа и правна сложност, което от своя страна налага
извода, че договореното между страните адвокатско възнаграждение не се явява
прекомерно по своя размер. В тази връзка следва да бъде отбелязано, че в
молбата, с която се иска намаляване на размера на адвокатското възнаграждение,
страната не е посочила никакви мотиви и съображения защо счита, че договореното
и заплатено от ответника адвокатско възнаграждение е прекомерно, а само е
посочено, че настоящото дело е лишено от фактическа и правна сложност, както и
че не са представени доказателства да е направен от страна на ответника разход
в подобен размер. Последното не отговаря на действителното положение, тъй като
от представеното по делото пълномощно е видно, че договореното възнаграждение е
в размер на 400.00 лв. и е платено в брой при подписването му. Вписването на
начина на плащане – в брой и пълномощното имат характер на разписка съгласно т.
1 от Тълкувателно решение № 6/2012/6.11.2013 год. на ОСГТК на ВКС на РБ. В този
смисъл искането следва да бъде оставено без уважение, а ищецът следва да бъде
осъден да заплати на ответника сумата от 400.00 лв., представляваща направени
разноски за адвокатско възнаграждение в настоящото производство.
Водим от изложените съображения, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „А1 Б.” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София 1309, район И., ул. „К.”
№ 1, представлявано от А.В.Д. и М.М., против Д.Д.Д. с ЕГН ********** *** иск с
правно осн. чл. 422 във вр. с чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК за приемане на
установено по отношение на Д.Д.Д., че същият дължи на „А1 Б.” ЕАД сумата 76.54
лв. (седемдесет и шест лв. 54 ст.), представляваща незаплатена
далекосъобщителна услуга по Договор за далекосъобщителни услуги №
М4339341/16.12.2014 г., за което са издадени фактура № *********/12.02.2015 г.,
фактура № *********/12.03.2015 г. и фактура № *********/14.05.2015 г., сумата
592.80 лв. (петстотин деветдесет и два лв. 80 ст.), представляваща неустойка
при предсрочно прекратяване на Договор за далекосъобщителни услуги №
М4339341/16.12.2014 г., за което са издадени фактура № *********/23.07.2015 г.
и фактура № *********/23.07.2015 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 10.01.2018 г. до изплащане на вземането, като НЕОСНОВАТЕЛЕН
И НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА „А1 Б.” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София 1309, район И., ул. „К.” № 1,
представлявано от А.В.Д. и М.М., да заплати на Д.Д.Д. с ЕГН ********** *** направените
по делото разноски в размер на 400.00 лв. (четиристотин лв. 00 ст.).
Решението подлежи на обжалване пред
ВТОС в двуседмичен срок, считано от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: