РЕШЕНИЕ
№ 1317
гр. Русе, 11.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Дарин Н. Йорданов
при участието на секретаря Ширин Енв. Сефер
като разгледа докладваното от Дарин Н. Й.ов Гражданско дело №
20234520103665 по описа за 2023 година
Предявеният иск е за установяване на трудов стаж реда на Закона за
установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред /ЗУТОССР/.
Ищецът твърди, че в периода от 21.12.2017г. до 25.02.2019г. работил като
консултант на 8 часов работен ден в „***” ЕООД и е работил. Това дружество
притежавало два бара в к.к.”Златни пясъци”, ресторант в с.Равда, къща за
гости, складови помещения в гр.София – кв.”Илиенци” и складови помещения
в гр.Две Могили, обл.Русенска. Неговите задължения били свързани със
складовите помещения. Положи общо трудов стаж от една година, един месец
и 27 дни. Продължителността на стажа при този осигурител бил надлежно
оформен и отразен в трудовата му книжка, заверена с печат на предприятието
и подписана от управителя на търговското дружество Й. В. В.. Трудовото му
възнаграждение било заплащано в брой, като за извършеното плащане полагал
своя подпис в конкретната платежна ведомост за съответния календарен
месец. Съответно за всички получени месечни трудови възнаграждения били
оформяни платежни ведомости за периода, предмет на настоящия иск. От
представените платежни ведомости било видно, че за процесните периоди
ищецът получавал нетно трудово възнаграждение след приспадане на
1
дължимите осигуровки и данъци. Посочените платежни ведомости се
съхраняват в оригинал от изрично упълномощено лице от търговското
дружество. Заличаването на правата му на осигурено лице било извършено
неправомерно, тъй като съгласно пар.1, ал.1, т.3 от ДР на КСО била въведена
легална дефиниция на понятието осигурено лице, а именно: „Физическо лице,
което извършва трудова дейност, за което подлежи на задължително
осигуряване по чл.4 и чл.4а, ал.1 и за което са внесени или дължими
осигурителни вноски”. В дружеството „***” ЕООД бил назначен на трудов
договор, изпълнявал задълженията си и получавал съответно заплащане,
поради което счита, че следва да има права на осигурено лице. От това ставало
ясно, че въпросното заличаване на осигурителните му права е незаконно и
неправомерно, поради което следва да бъдат възстановени. Към днешна дата
дружеството работодател - „***” ЕООД било със статут на заличен търговец,
като съгласно издаденото му удостоверение по чл.5, ал.2 от ЗУТОССР от ТП
на НОИ – гр.Русе с изх.№ **** в осигурителния архив на НОИ липсват
писмени данни за положен от В. Т. осигурителен стаж за периода 21.12.2017г.
– 25.02.2019г. при осигурител „***” ЕООД, ЕИК ***. С оглед на изложеното
моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по
отношение на ТП на НОИ – гр.Русе с адрес: гр.Русе, ул.”***” № 26,
представлявано от Директора Ивайло Дървеняшки, че за периода 21.12.2017г.
до 25.02.2019г. ищецът е работил в „***” ЕООД, ЕИК ***, на длъжност
„консултант управление” при 8-часов работен ден и има прослужено време от
1 година, 1 месец и 27 дни и това време представлява трудов/осигурителен
стаж.
Ответникът ТП на НОИ-Русе оспорва допустимостта и основателността
на иска. Твърди, че посоченият от ищеца работодател - „***” ЕООД, ЕИК ***,
с едноличен собственик и управител Й. В. В. е дружество, за което е имало
съмнения за нарушения на осигурителното законодателство и злоупотреби със
средства по отношение на Държавното обществено осигуряване. Поради това
била възложена проверка със Заповед № ***. на основание чл.107 от КСО и
чл.29, ал.1 от Инструкцията за реда и начина за осъществяване на контролно-
ревизионна дейност от контролните органи на НОИ, изменена със Заповед №
***. При извършената проверка в информационната система на НОИ и
Регистъра на осигурените лица се установява, че има подавани данни на
основание чл.5, ал.4 от КСО, след вписването на Й. В., като едноличен
2
собственик на капитала и управител на 11.04.2017г. за 42 лица. На 20.12.2019г.
до Софийски градски съд Търговско отделение е подадена молба за откриване
на производство по несъстоятелност на дружеството „***” ЕООД, ЕИК ***,
по искане на едноличния собственик на капитала и управител Й. В. В.. На
20.12.2019г. Софийски градски съд е разпоредил образуване на дело и молбата
е изпратена до Агенция по вписванията, същата да бъде публикувана по
партидата на дружеството в Търговския регистър. На 27.07.2020г. е вписано
открито производство по несъстоятелност. С Решение № *******г. на СГС по
т.дело № ***г., с което е открито производство по несъстоятелност,
определена е начална дата на неплатежоспособността – 31.05.2017г. и е
постановено прекратяване на дейността на предприятието. Установените
публични държавни вземания били в особено голям размер – 526 523.91 лева,
при общ установен размер на задълженията – 841 000.00 лева. От страна на
контролните органи на ТП на НОИ – гр.Русе, ТП на НОИ – гр.Габрово, ТП на
НОИ – гр.Перник, ТП на НОИ – гр.Велико Търново, с цел обезпечаване на
осигурителните права на лицата, за които са подадени уведомления по чл.62,
ал.5 от КТ са изпратени писма за изясняване на фактите и обстоятелствата,
относно трудовата им дейност в „***” ЕООД, като сведения са били
предоставени само от отделни лица. Резултатите от извършената частична
ревизия по разходите на ДОО на „***” ЕООД са обективирани в Ревизионен
акт за начет № ***. на стойност 73 733.31 лева с прилежащите справки към
него – Анализ към Ревизионен акт, Мотивирано заключение по чл.110, ал.2 от
КСО, разпореждане № *** и задължителни предписания за заличаване на
подадените данни по чл.5, ал.4 от КСО. Счита, че изводът за липса на
извършвана търговска дейност от „***” ЕООД по смисъла на ТЗ за периода от
2017г. до момента на извършване на проверката е обоснован. Счита, че „От
декларираните факти и обстоятелства, и описаните констатации, е видно, че
не може да се докаже реално извършвана трудова дейност от лицата, за които
са подадени уведомления по чл.62, ал.5 от КТ за периода от м.05.2017г. до
м.12.2019г. включително. Същите не притежавали качеството на описаните в
разпоредбата на пар.1, ал.1, т.3 от ДР на КСО понятие „осигурено лице” –
физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на
задължително осигуряване по чл.4 и чл.4а, ал.1, и за което са внесени или
дължими осигурителни вноски”. Вследствие на изложените констатации били
издадени задължителни предписания № ***. за заличаване на подадените
3
данни по чл.5, ал.4, т.1 от КСО за 42 лица, в това число и за ищеца В. Т., за
периода от 20.12.2017г. до 25.02.2019г. като данните били заличени и съгласно
задължителни предписания № ***г. за заличаване на подадените данни по
чл.5, ал.4, т.1 от КСО за 42 лица, в това число и за В. Т., за периода от
20.12.2017г. до 25.02.2019г. Представеният от ищеца трудов договор № ***г.
сам по себе си не бил достатъчен, за да възникне осигурително
правоотношение с произтичащите от него права, тъй като липсва идентичност
между трудовото и осигурителното правоотношение. Наличието на трудово
правоотношение обикновено води до възникване на осигурително
правоотношение, но не винаги. Изискването на законовата разпоредба на
КСО, съдържаща определението за „осигурено лице”, е лицето да упражнява
трудова дейност. Следователно лицето трябва да има сключен трудов договор
и валидно възникнало трудово правоотношение, но и реално да осъществява
трудова дейност в рамките на това правоотношение. Доколкото от
контролните органи били събрани доказателства обосноваващи изводи за
липса на доказателства за извършвана трудова дейност от лицата, за които са
подадени уведомления по чл.62, ал.5 от КТ от този осигурител, то счита, че
трудов договор № ***г. издаден от „***” ЕООД е
неавтентичен/неистински. По същите съображения намира и че другите
представени от ищеца писмени доказателства - Заповед да прекратяване на
трудов договор № ***., страници 6-7 от трудова книжка, обр.УП-2 № *** и
обр.УП-3 № *** също са неавтентични/неистински документи. Отделно от
това, видно от представената като копие трудова книжка – стр.6-7, същата не
отговаря на изискванията на чл.6, ал.1 от Наредбата за трудовата книжка и
трудовия стаж, съгласно която, при прекратяване на трудовото
правоотношение продължителността на трудовия стаж, придобит от
работника или служителя при работодателя към датата на прекратяване на
трудовото правоотношение, се записва с цифри и думи и се подписва от
главния счетоводител и от работодателя, като се подпечатва с печата му, а
видно от копието липсва подпис на главния счетоводител. Във връзка с
изложените по-горе обстоятелства за извършените проверки по разходите на
ДОО и констатираните нарушения до Софийска районна прокуратура бил
подаден сигнал, образувана била прокурорска преписка № ***г. по описа на
СРП и досъдебно производство № ***г. по описа на СДВР, за това, че в
периода м.05.2017г. до м.12.2019г. чрез използване на неистински документи
4
/трудови договори/ са получени от държавния бюджет неследващи се парични
суми в големи размери. Поради гореизложените съображения, оспорва
истинността на представените от ищеца писмени доказателства – трудов
договор № ***г., Заповед да прекратяване на трудов договор №***., страници
6-7 от трудова книжка, обр.УП-2 № *** и обр.УП-3 № ***, като твърди че
същите са неавтентични/неистински документи.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства,
приема за установено от фактическа страна следното:
Съгласно удостоверение по чл.5, ал.2 от ЗУТОССР, издадено от ТП на
НОИ – гр.Русе с изх.№ **** в осигурителния архив на НОИ липсват писмени
данни за положен от В. Т. осигурителен стаж за периода 21.12.2017г. –
25.02.2019г. при осигурител „***” ЕООД, ЕИК ***. Ищецът е представил по
делото трудов договор № ***г.; Заповед да прекратяване на трудов договор №
***., страници 6-7 от трудова книжка, обр.УП-2 № *** и обр.УП-3 №***,
съгласно които е работил в „***” ЕООД, ЕИК *** на длъжност „консултант
управление” при 8-часов работен ден за периода 21.12.2017г. до 25.02.2019г. и
има прослужено време от 1 година, 1 месец и 27 дни.
Спрямо търговското дружество „***” ЕООД, ЕИК ***, с едноличен
собственик и управител Й. В. В., по повод на съмнения за нарушения на
осигурителното законодателство и произтичащи от това злоупотреби със
средства на Държавното обществено осигуряване е била възложена проверка
със Заповед № ***. на основание чл.107 от КСО и чл.29, ал.1 от Инструкцията
за реда и начина за осъществяване на контролно-ревизионна дейност от
контролните органи на НОИ, изменена със Заповед № ***. При извършената
проверка в информационната система на НОИ и Регистъра на осигурените
лица се установило, че има подавани данни на основание чл.5, ал.4 от КСО,
след вписването на Й. В., като едноличен собственик на капитала и управител
на 11.04.2017г. за 42 лица. На 20.12.2019г. до Софийски градски съд Търговско
отделение е подадена молба за откриване на производство по несъстоятелност
на дружеството „***” ЕООД, ЕИК ***, по искане на едноличния собственик
на капитала и управител Й. В. В., като на същата дата Софийски градски съд е
разпоредил образуване на дело и молбата е била изпратена до Агенция по
вписванията, същата да бъде публикувана по партидата на дружеството в
Търговския регистър. На 27.07.2020г. е вписано открито производство по
5
несъстоятелност с Решение № *******г. на СГС по т.дело № ***г., с което е
открито производство по несъстоятелност, определена е начална дата на
неплатежоспособността – 31.05.2017г. и е постановено прекратяване на
дейността на предприятието. Установените публични държавни вземания са
били в особено голям размер – 526 523.91 лева, при общ установен размер на
задълженията – 841 000.00 лева. От страна на контролните органи на ТП на
НОИ – гр.Русе, ТП на НОИ – гр.Габрово, ТП на НОИ – гр.Перник, ТП на НОИ
– гр.Велико Търново, с цел обезпечаване на осигурителните права на лицата,
за които са подадени уведомления по чл.62, ал.5 от КТ са изпратени писма за
изясняване на фактите и обстоятелствата, относно трудовата им дейност в
„***” ЕООД, като сведения са били предоставени само от отделни лица.
Резултатите от извършената частична ревизия по разходите на ДОО на „***”
ЕООД са обективирани в Ревизионен акт за начет № ***. на стойност 73
733.31 лева с прилежащите справки към него – Анализ към Ревизионен акт,
Мотивирано заключение по чл.110, ал.2 от КСО, разпореждане № *** и
задължителни предписания за заличаване на подадените данни по чл.5, ал.4 от
КСО. Видно от съдържанието на цитираните документи и въз основа на
събраните доказателства са изложени следните мотиви: „От декларираните
факти и обстоятелства, и описаните констатации, е видно, че не може да се
докаже реално извършвана трудова дейност от лицата, за които са подадени
уведомления по чл.62, ал.5 от КТ за периода от м.05.2017г. до м.12.2019г.
включително. Същите не притежават качеството на описаните в разпоредбата
на пар.1, ал.1, т.3 от ДР на КСО понятие „осигурено лице” – физическо лице,
което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително
осигуряване по чл.4 и чл.4а, ал.1, и за което са внесени или дължими
осигурителни вноски”. Вследствие на изложените констатации са издадени
задължителни предписания № ***. за заличаване на подадените данни по чл.5,
ал.4, т.1 от КСО за 42 лица, в това число и за В. Т., за периода от 20.12.2017г.
до 25.02.2019г. като данните са заличени и съгласно задължителни
предписания № ***г. за заличаване на подадените данни по чл.5, ал.4, т.1 от
КСО за 42 лица, в това число и за В. Т., за периода от 20.12.2017г. до
25.02.2019г. Във връзка с извършените проверки по разходите на ДОО и
констатираните нарушения до Софийска районна прокуратура е бил подаден
сигнал, образувана е прокурорска преписка № ***г. по описа на СРП и
досъдебно производство № ***г. по описа на СДВР, за това, че в периода
6
м.05.2017г. до м.12.2019г. чрез използване на неистински документи /трудови
договори/ са получени от държавния бюджет неследващи се парични суми в
големи размери
В хода на делото е разпитана свидетелката Ц.Д., която твърди, че в
процесния период също работела в дружеството-осигурител, като
счетоводител. Твърди ,че познава ищеца, че заедно са работили в *** ЕООД
като тя започнала работа на 22.12.2017 г., а той бил назначен един ден преди
нея и бил на работа до м. февруари 2019 г. Работела от вкъщи. Водела
счетоводство и на много други фирми. Документацията, която обработвала не
включвала документация във връзка с трудови правоотношения на персонала
на фирмата. Твърди, че ищецът й е носел документи от складовете за
строителни материали в Две могили, където също била ходила да взема
документи. Той работел „като началник“, но никога не й бил представян
документ, че е в управителния съвет на дружеството, че е законен
представител по удостоверение за актуално състояние, че е пълномощник с
пълномощно или друг подобен документ. Заявява, че при този работодател не
е водена отчетна форма за явяване или неявяване на работа. Оправдава това с
практиката в частните фирми да не се води такава отчетна форма. Заявява, че
не е оформяла трудовата книжка на В. Т., а сама е попълнила само своята
трудова книжка като всички трудови книжки, които били в Русе и практиката
била да се изпращат в София, откъдето се връщали оформени.
Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът прави
следните правни изводи:
Ответникът е навел възражения относно допустимостта на предявения
иск за установяване на трудов и осигурителен стаж по реда на ЗУТОССР,
които възражения поначало настоящия съдебен състав споделя. Изводите си в
тази насока съдът е изложил в Определение № *** г. по делото.
Съобразявайки обаче дадените указания с определение №*** г. по ч.гр.д.
№*** по описа на ОС – Русе, следва да се приеме, че настоящата искова
претенция е допустима и съдът следва да се произнесе по нейната
основателност.
Законъта за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен
ред е специален закон и той е приложим само в случаите, когато липсват
писмени доказателства, годни да установят трудовия стаж, като ищецът при
7
предявяването му е длъжен да докаже с удостоверение, че писмените
доказателства, годни да установят трудовия стаж, са изгубени или
унищожени. В случая не са налице тези предпоставки, обуславящи
основателността на претенцията на ищеца. Последният е представил по
делото удостоверение по чл.5, ал.2 от ЗУТОССР, издадено от ТП на НОИ –
гр.Русе с изх.№ **** съгласно което в осигурителния архив на НОИ липсват
писмени данни за положен от В. Т. осигурителен стаж за периода 21.12.2017г.
– 25.02.2019г. при осигурител „***” ЕООД, ЕИК ***. Представил е и писмени
доказателства – копия на ведомости, трудов договор, заповед за прекратяване
на трудовото правоотношение, образци УП-2 и УП-3, както и страници 6-7 от
трудовата си книжка. Тези представени доказателства могат да послужат за
установяване на трудовия му стаж и те не са загубени или унищожени.
При съществуването на тези документи, зачитането на
осигурителния стаж на ищеца следва да се извърши съгласно условията
на КСО и АПК, а не по реда на ЗУТОССР и ГПК, аргумент за което е и
текста на чл.7 от ЗУТОССР. От доказателствата представени от ответника
обаче е видно, че спрямо търговското дружество „***” ЕООД, ЕИК ***, с
едноличен собственик и управител Й. В. В., по повод на съмнения за
нарушения на осигурителното законодателство и произтичащи от това
злоупотреби със средства на Държавното обществено осигуряване е била
възложена проверка със Заповед № ***. на основание чл.107 от КСО и
чл.29, ал.1 от Инструкцията за реда и начина за осъществяване на
контролно-ревизионна дейност от контролните органи на НОИ, изменена
със Заповед № ***. След осъществяване на предписаните от КСО и
Инструкцията действия от компетентните органи и извършената частична
ревизия по разходите на ДОО на „***” ЕООД, ЕИК ***, резултатите от която
са обективирани в ревизионен акт за начет №***. на стойност 73 733.31 лева с
прилежащите справки към него,Анализ към ревизионния акт, Мотивирано
заключение по чл.110, ал.2 от КСО, разпореждане № *** и задължителни
предписания за заличаване на подадените данни по чл.5, ал.4 от КСО;
задължителни предписания № ***. за заличаване на подадените данни по чл.5,
ал.4, т.1 от КСО за 42 лица, в това число и за В. Е. Т., за периода от
20.12.2017г. до 25.02.2019г., като данните са заличени и съгласно
задължителни предписания № ***г. за заличаване на подадените данни по
чл.5, ал.4, т.1 от КСО за 42 лица, в това число и за В. Е. Т., за периода от
8
21.12.2017г. до 24.02.2019г. Издадените задължителни предписания на
осигурителя „***“ ЕООД, ЕИК *** за заличаване на неоснователно
подадените от същия данни по чл.5, ал.4 от КСО са индивидуални
административни актове, които подлежат на административен и съдебен
контрол по реда на чл.117 и чл.118 от КСО пред ръководителя на
териториалното поделение на НОИ, съответно пред Административните
съдилища, във вр.с чл.145 от АПК. В случаите, в които задължителните
предписания са влезли в сила, както е и в настоящия случай, същите пораждат
валидно и законосъобразно, предвидените от закона – чл.4, ал.10, т.4 от
Наредба № Н-13/17.12.2019г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за
подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за
осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица, правни
последици по заличаване на декларации образец № 1 или образец № 5,
подадени за лицата по чл.4 и 4а от КСО, когато не е изпълнено в срок влязло в
сила задължително предписание по чл.108, ал.1, т.3 от КСО. Изводът е, че е
изцяло неоснователна претенцията на ищеца, че е полагал труд при
осигурителя „***“ ЕООД, ЕИК ***, предвид установеното от контролните
органи на ТП на НОИ София-град, като на основание чл.9 от КСО на
проверяваните физически лица включително и на В. Т. не следва да бъде
признат периода от 21.12.2017г. до 25.02.2019г. за осигурителен стаж, както и
произтичащите от това права. Същият не притежава качеството на
описаните условия в разпоредбата на пар.1, ал.1, т.3 от ДР на КСО
понятие „осигурено лице“ – физическо лице, което извършва трудова
дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл.4 и чл.4а, ал.1 и
за което са внесени или дължими осигурителни вноски. Приложеният от
ищеца трудов договор № ***г. сам по себе си не е достатъчен, за да възникне
осигурително правоотношение с произтичащите от него права, тъй като
липсва идентичност между трудовото и осигурителното правоотношение.
Наличието на трудово правоотношение обикновено води до възникване на
осигурително правоотношение, но не винаги. Изискването на законовата
разпоредба на КСО, съдържаща определението за „осигурено лице”, е лицето
да упражнява трудова дейност. Следователно лицето трябва да има сключен
трудов договор и валидно възникнало трудово правоотношение, но и реално
да осъществява трудова дейност в рамките на това правоотношение.
Недопустимо е да се претендира стаж по съдебен ред, за който е установено,
9
че не е полаган и за който са извършвани проверки и доказан по категоричен и
безспорен начин, че не е престиран. Доколкото от контролните органи са
събрани доказателства обосноваващи изводи за липса на доказателства за
извършвана трудова дейност от лицата, за които са подадени уведомления по
чл.62, ал.5 от КТ от този осигурител, то трудов договор № ***г. издаден от
„***” ЕООД се явява неавтентичен/неистински документ. По същите
съображения и другите представени от ищеца писмени доказателства -
Заповед да прекратяване на трудов договор № ***., страници 6-7 от трудова
книжка, обр.УП-2 № *** и обр.УП-3 № *** също са неавтентични/неистински
документи.Предвид това не са налице и предпоставките на чл.6, ал.1 от
ЗУТОССР за допускане на свидетелски показания и дадените такива от св.Ц.
Д. са недопустими не селдва да се ценят по делото. Независимо от това, дори и
да биха били допустими, то те не биха могли да бъдат кредитирани, тъй като
свидетелката е пряко заинтересован от даването на точно определени
показания в настоящото производство относно дейността на дружеството
осигурител, тъй като има идентичен спор за установяване на трудов и
осигурителен стаж, а от както от показанията й, така и от писмените
документи по делото е видно, че е била съпричастна към дейността по
ощетяване на държавния бюджет чрез получаване на неследващи се парични
суми в резултат на съставяне на неистински документи /трудови договори/.
Предвид гореизложеното и поради неоснователността на предявения иск,
същият следва да се отхвърли изцяло.
На основание чл.78, ал.8 от ГПК и предвид отхвърлянето на предявения
иск, ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника юрисконсултско
възнаграждение в размер на 200.00 лева.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от ищеца В. Е. Т. от гр.Русе, бул.”***” № ***,
вх.2, ет.2, ап.3, с ЕГН: **********, иск, с който иска да се признае за
установено по отношение на ответника ТП на НОИ – гр.Русе с адрес: гр.Русе,
ул.”***” № 26, представлявано от Директора, че за периода 21.12.2017г. до
10
25.02.2019г. ищецът е работил в „***” ЕООД, ЕИК ***, на длъжност
„консултант управление” при 8-часов работен ден и има прослужено време от
1 година, 1 месец и 27 дни и това време представлява трудов/осигурителен
стаж, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА В. Е. Т. от гр.Русе, бул.”***” № ***, вх.2, ет.2, ап.3, с ЕГН:
**********, да заплати на ТП на НОИ – гр.Русе с адрес: гр.Русе, ул.”***” №
26, представлявано от Директора, юрисконсултско възнаграждение в размер
на 200.00 /сто/ лева.
Решението може да се обжалва пред Русенски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването на препис на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
11