Р Е Ш
Е Н И Е № . . . .
гр. Велинград, 24.09.2021 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЕЛИНГРАДСКИ РАЙОНЕН СЪД, V-ти граждански състав, в публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЕНТИНА ИВАНОВА
Секретар: Цветана Коцева
като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 944 по описа за 2020 год., за да се произнесе взе
предвид следното:
Иск с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
Производството е
образувано по искова молба на ищеца „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А. с адрес
на управление във Франция, гр. Париж, бул. „Осман“ № 1, представлявано от Лоран
Давид и Льо Везинс, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон България, гр.
София, жк. „Младост 4“, Бизнес парк София, сгр. 14, представлявано от законния
представител Д.Д., чрез юрисконсулт Н.М., против А.Ф.Д., ЕГН ********** ***.
Предявен е осъдителен иск с
правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за осъждане на ответника да
заплати на ищцовото дружество следните суми: 832.05 лева - главница; 215.73 лева
- възнаградителна лихва за периода от 01.11.2018г. до 01.06.2019г.; ведно със законната
лихва за забава от датата на връчване на исковата молба на ответницата до
окончателното изплащане на вземането, които суми се дължат по договор за
револвиращ потребителски кредит CARD -15936819.
Ищецът твърди, че искът му се основава на договор за
револвиращ потребителски кредит CARD-15936819, сключен на 05.06.2018г. На 06.10.2017г.
в гр.Пазарджик между „БНП Паиба Пърсънъл Файненс“, като кредитор и А.Ф.Д., като
кредитополучател бил сключен договор за потребителски паричен кредит, отпускане
на револвиращ потребителски кредит, издаване и използване на кредитна карта №
PLUS-15349502 с оторизационен код а7658t75. В чл.12 на договора, раздел
„Отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна
карта“ било предвидено, че кредиторът може да предостави за ползване на
кредитополучателя кредитна карта с максимален кредитен лимит до 10 000.00 лева.
В него било уговорено, че всички задължения произтичащи от договора и свързани с
ползването на кредитната карта, ще възникнат за кредитополучателя след
активирането й. С оглед уговорката, че револвиращият кредит ще произведе
действие, след като длъжникът усвои суми по револвиращия кредит по указния от
кредитора начин, то настъпването на последиците от сключения договор били
поставени в зависимост от едно бъдещо несигурно събитие - използване на
издадения от кредитора платежен инструмент. Касаело се за отлагателно условие,
при сбъдването на което възниквали задължения за кредитополучателя да извършва
плащания по картата. Усвояването на суми от кредитния лимит категорично
представлявало сбъдване на уговореното между страните условие, което водело до
възникване на задължение за кредитополучателя за връщане на усвоените суми
респективно плащане на минимална погасителна вноска. Договорът за заем се
считал за сключен от момента, в който заемодателят даде, а
заемополучателят е получил заетата сума,
което следва от същността му на реален договор. Предвид изложеното и процесния
договор за револвиращ потребителски кредит CARD--15936819 бил сключен на
05.06.2017г., когато по искане на ответника от предоставения му кредитен лимит
била усвое*** сумата в размер на 1 000.00 лева. Посочената сума била преведена
по личната банкова сметка на А.Ф.Д., открита в „Юробанк България" АД с
IВАN ВО85ВРВ179301049479101. Всяка една трансакция по револвиращия кредит била
отразена в издадените от кредитора месечни извлечения по револвиращия кредит, в
подкрепа на което са приложени доказателства с оглед доказване на
извършените от страна на кредитополучателя усвоявания и погашения по кредита.
След активация на картата кредитополучателят можел да я
използва само лично като бил длъжен да пази в тайна своя ПИН. Освен ПИН,
Картата имала допълнителен код за сигурност, наречен CVC2 за карти НА
Мастеркарт. Допълнителният код за
сигурност бил съставен от три цифри. Картодържателят съобщава/въвежда този код
заедно с номера на картата и срока на нейната валидност, посочени на лицевата й
страна, при извършване на плащания с картата в интернет или по телефон, когато
физически картата не се представя на търговеца и информацията, записана по
електронен начин върху картата не е достъпна. Съобщаването/въвеждането на кода
служи за основание банката да одобри или откаже извършването на съответната
операция.
Настоява се на това, че револвиращият кредит бил
разновидност на банков контокорснтен кредит, като при него кредитополучателят
имал право да ползва многократно кредит до договорения размер в течение на
определен период от време. Същността му се изразявала във възстановяване на
погасената част веднага или след определен период, т.е. по този начин
погасената част от главницата била достъпна за усвояване от кредитополучателя,
но след погасяването на вече отпуснатите. Кредитният лимит представлява
одобрената от издателя сума, с която се захранва картата и до която клиентът
има достъп. Максималният лимит за всеки клиент се определял индивидуално
съобразно предварително зададени рискови правила, като в настоящия случай
максималният кредитен лимит бил в размер на 1000.00 лева. Използваният кредитен
лимит бил сумата, която кредитополучателят е усвоил чрез извършените от него
трансакции от отпуснатия кредитен лимит. Разполагаемият кредитен лимит
представлявал сумата, която остава на разположение по револвиращия кредит, след
като картодържателят е усвоявал суми по кредита. Картата позволявала чрез нея
да бъде извършвано теглене в брой от банкомати (АТМ), плащания чрез терминални
устройства и други услуги в страната и чужбина (чл.2 от приложението към
договора). В договора била предвидена възможността кредитополучателят да се
възползва съответно от услугата „Превод на пари по сметка“ и „Покупка на
изплащане в мрежата от търговски партньори на кредитора“ (чл.3 и чл.4 от
приложението).
Настоява се и на това, че съгласно договора за
използването на револвиращия кредит кредитополучателят дължи лихва, начислявана
върху усвоения размер на кредитния лимит за времето на ползването му. За
ползването на револвиращия кредит се прилагал годишен лихвен процент (ГЛП) в
размер на 35.00% и годишен процент на разходите (ГПР) в размер на 44.90%. ГЛП
бил лихвеният процент, изразен като фиксиран или като променлив процент, който
се прилагал на годишна основа към сумата на усвоения кредит. ГПР показвал
действителното оскъпяване на всеки кредит, като към лихвения процент по кредита
се добавят всички останали разходи, настоящи и бъдещи, свързани с него. ГПР бил
общата цена на кредита за потребителя, изразена като годишен процент от сумата
на отпуснатия и редовно обслужван кредит. При изчисляването му се включвали
всички задължителни такси за сметка на клиента, свързани с отпускането на
кредита. ГПР бил изчислен при допускането, че общият размер на кредита е усвоен
незабавно и изцяло за срок от една година и се погасява на равни месечни
вноски, с неизменни до края на срока разходи, съгласно условията на договора за
кредит.
За използването на кредитната карта кредитополучателят
заплащал и таксите предвидени в тарифата, а именно: теглене на пари в брой от
банкомат (АТМ) в страната и чужбина - 2.00 лева + 2% от изтеглената сума;
справка за разполагаем лимит на банкомат в страната - 0.40 лева; месечна такса
за обслужване (начислява се при трансакции и/или задължения в отчетния период)
- 4.00 лева; обезщетение за забава - 10% + ОЛП на БНБ (законна лихва за
забава).
Кредиторът издавал до 15-то число на месеца месечно
извлечение за всички осъществени през съответния отчетен период трансакции.
Всички трансакции, извършени от кредитополучателя били регистрирани автоматично
в хронологичен ред от банката чрез определени процедури и технически средства,
които позволявали сигурно съхранение и точно възпроизвеждане на информацията и
изключвали всяка възможност за последващо изменение. Записванията на всички
трансакции по револвиращия кредит били счетоводни документи по смисъла на
Закона за счетоводството. Използваният кредитен лимит представлявал общата
дължима сума от кредитополучателя (поле № 28 от извлечението) и бил равен на
сбора от всички начислени, но непогасени задължения на кредитополучателя по
револвиращия кредит, формирани от всяка осъществена трансакция, плюс стойността
на всички начислени лихви, такси и застрахователна премия.
След издаване на месечното извлечение настъпвал периодът,
в който картодържателят бил длъжен да направи погашение по кредита. При
кредитните карти от револвиращ тип били налице две възможности за изпълнение на
задължението: 1. Посредством пълно погасяване на усвоения кредит - това събитие
настъпвало, когато картодържателят погаси цялата използвана сума, посочена в
поле № 28 от извлечението на посочената в извлечението падежна дата (поле № 3);
2. Частично погасяване на задълженията - при внасяне на сума в размер на
минималната сума за плащане (поле № 4 от извлечението) или по-голям, но без да
е погасена пълната сума по задължението. Извлечението се изпращало на адреса на
електронната поща на кредитополучателя, а при изрично негово искане или при
липса на електронен адрес в хартиена форма на посочения от него адрес, като
неполучаването на извлечението не било основание за неплащане на погасителна
вноска. Месечни погасителни вноски се правели до 1-во число на месеца, следващ
издаването на извлечението. Падежната дата (поле № 3 от извлечението „Срок за
плащане“) била датата, на която кредитополучателят следвало да направи плащане
в размер на минималната вноска или да погаси използвания кредитен лимит изцяло.
Минималната сума за плащане (поле № 4 от извлечението) представлявала сумата,
която следва да бъде направена, при положение че кредитополучателят иска да се
възползва от револвиращата функционалност на картата и да погаси само частично
използвания кредитен лимит. В минималната сума за плащане била включена
минималната месечна вноска, месечна вноска по услугата „Покупка на изплащане в
мрежата от търговски партньори на кредитора“ и просрочената сума, ако има
такава.
Твърди и, че Кредитополучателят бил длъжен да внася всеки
месец минималната сума за плащане, за да не изпада в просрочие и кредиторът да
не блокира картата. В чл.16 от договора било предвидено, че кредиторът има
право да блокира кредитната карта по собствено решение, по искане на
кредитополучателя, при изтичането на валидността на картата и/или при неплащане
на една или повече месечни погасителни вноски. След усвояването на суми по
кредитната карта за кредитополучателя възниквало задължение за заплащане на
месечна погасителна вноска, представляваща променлива величина, съобразно
усвоената сума до пълното погасяване на задължението.
Ответницата била направила 2 вноски за погасяване на
задължението по револвиращия кредит, както следва: 100лв. на 26.07.2018г. и
259,85лв. на 19.09.2018г. Последното
плащане по кредита било на 19.09.2018г., като към 01.06.2019г. задължението
било в общ размер на 1047.78 лева.
Настоява се на това, че при просрочване на две или повече
месечни вноски, считано от падежната дата на втората непогасена вноска,
вземането на кредитора ставало предсрочно изискуемо в целия му размер,
включително всички определени по договора надбавки ведно с дължимото
обезщетение за забава.
Предвид това с настоящата искова молба от страна на ищеца
се прави изричното изявление за обявяване на кредита за изискуем, като към
29.07.2020г. непогасеното задължение по револвиращия кредит, отпуснат на А.Д.
било в общ размер на 1047.78 лева, от които: 832.05 лева - главница; 215.73
лева - възнаградителна лихва за периода от 01.11.2018 г. до 01.06.2019г.; законната
лихва за забава от датата на връчване на исковата молба на ответницата до
окончателното изплащане на вземането. Законната лихва за забава била равна на
ОЛП обявен от Българската народна банка, в сила от 1 януари, съответно от 1 юли
на текущата година плюс 10%. Лихвените проценти в сила от 1 януари на текущата
година били приложими за първото полугодие на съответната година, а лихвените
проценти в сила от 1 юли - приложими за второто полугодие. Законната лихва за
забава се изчислявала на дневна база като дневният й размер за просрочени
задължения бил равен на 1/360 част от годишния размер, определен в предходното
изречение.
Въз основа на така очертаната обстановка се иска осъждане
на ответника да заплати следните суми: сумата в общ размер на 1047.78 лева, от
която: 832.05 лева - главница; 215.73 лева - възнаградителна лихва за периода
от 01.11.2018 г. до 01.06.2019 г.; законната лихва за забава от датата на
връчване на исковата молба на ответницата до окончателното изплащане на
вземането, които суми се дължат по договор за револвиращ потребителски кредит
CARD -15936819. Претендира и разноски.
В едномесечния срок по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответника чрез
особения си представител адв.П..
В него счита, че иска е недопустим и алтернативно неоснователен. Излага следните
възражения:
На първо място счита, че е налице нищожност на клаузи в
договора, които противоречат на закона и на нормите на директива 93/13/Е.
Кредитните лимити и таксите за надвишаване на кредитните лимити имали характера
на неустойка, която била нищожна, защото се начислявала върху капитализирана
главница. Върху всяка непогасена вноска се дължала сума в размер на 35% от
усвоения кредит, която такса се усвоявала от самия кредит и се начислявала при
невнасянето на всяка една минимална погасителна вноска до настъпване на
предсрочната изискуемост на кредита. Твърдяло се, че са просрочени вноски, но
видно пак върху всяка от тях са били начислени такса от 35% от стойността на
кредита, т.е. начислени били общо над 200% от усвоения кредит, която сума се
удържала отново под формата на кредит.
На второ място намира да е налице неравноправен характер
на договорни клаузи. Съгласно уговореното се търсела обезвреда за щети за всяка
вноска, а не върху глобално забавена сума. Наложената такса касаела всяка
вноска, която е забавена до момента на обявяване на дълга за предсрочно
изискуем. Кредитът било възможно да бъде направен предсрочно изискуем от
кредитора, при формирана такса от 200%-300% върху усвоения кредит. Крайно
обременително и в противоречие с банковия обичай било така начислената сума да
се усвоява отново под формата на кредит, към който са приложими други лихви и
такси, без да е дадена възможност на страната да погаси таксата, т.е преформулира
обезщетението си в нов дълг, без съгласие на длъжника. Следователно тези клаузи
от договора не отговаряли на изискванията за добросъвестност, нарушавали
допустимо и обичайно приетото за такъв тип сделки равновесие в правата и
задълженията на страните, в полза на търговеца и водели до неоснователно
обогатяване, при което страната се обременявала с необосновано високо
обезщетение за вреди, които не са действителни. Затова и тези клаузи били
нищожни и не би следвало да произведат действие.
Настоява се и на това, че всички тези възражения за
нищожност на договора освен, че трябвало да бъдат разгледани от съда, то той
следвало да следи служебно за нищожността.
Твърди още, че Договора бил прекратен от
кредитополучателя защото кредитодателя едностранно е изменил общите условия
относно неплащането на определен брой поредни вноски, включително и разсрочени
задължения, ведно с начислените лихви, такси комисионни и други разноски, както
и уговорката, че се дължи процент от усвоения кредит. Липсвал печат и подпис на
представените извлечения от счетоводството на банката, а липсвали и счетоводни
книги, които да отразяват действителното задължение, тоест липсвали редовни
документи. Освен това Длъжника не бил уведомен за настъпила предсрочна
изискуемост на кредита. Длъжника бил развалил договора за заем поради
заблуждаваща търговска практика по смисъла на закона и същия не бил обвързан от
договора за потребителски заем, общите условия към него и евентуално предвидена
арбитражна клауза в него.
На трето място твърди, че била налице и значителна
неравнопоставеност между произтичащите от договора и общите условия права и
задължения на страните. Неравноправен характер на договорните клаузи в
противоречие с практиката на Съда на Европейския съюз по приложението на Директива
93/13/Е на Съвета от 05.04.1993г. Договора за кредит се явява нищожен сключен
при общи условия между небанкова институция и физическо лице с посочено
основание за неравноправен характер на клаузите, поради противоречие със Закона
за защита на потребителите и Закона за задълженията и договорите. Липсвало
валидно сключено арбитражно споразумение, а и при наличие на арбитражно решение
същото с оглед на изложеното по-горе следвало да бъде отменено защото то
поставяло заемополучателят в по-неблагоприятно положение в сравнение с нормата
на чл.113 от ГПК, във вр.с чл.105 от ГПК.
Счита, че иска е недопустим, защото било налице
прехвърляне на вземането на друг кредитор и ответника не би уведомен за
извършената цесия и не била налице предсрочна изискуемост на вземането.
Ето защо счита, че предявеният иск с оглед на изложеното
бил недопустим, алтернативно неоснователен.
В о.с.з. ищецът с писмена
молба, чрез пълномощника си юриск.М.,
подържа иска и иска
уважаване на същия, като и завява делото да се гледа в негово отсъствие.
В о.с.з. ответникът, чрез
особения си представител адв.П., оспорва иска поддържа възраженията си. В
защита по същество твърди, че искова молба е основана на Договор за револвиращ
кредит от 05.06.2018г., но такъв договор нямало. Не бил представен и договор от
06.10.2017г. за потребителски кредит и издадена кредитна карта. Дефакто догвор
за издаване на кредитна карта, дори и в контекста на чл.12 до 21 на практика
липсвал, а такъв втори договор е следвало да има писмен, съответно ответника да
се е съгласил с условията по него. Липсата му на практика означавала, че не е
възникнало правоотношение между страните.
Съдът, като разгледа
събраните по делото доказателства заедно и поотделно, и с оглед на наведените
от ищеца доводи и възраженията на ответника, намира за установено следното:
От копие
от Договор за револвиращ потребителски кредит и издаване на кредитна карта PLUS-15349502
от 06.10.2017г. се установява между „БНП Париба Пърсънъл
Файненс” ЕАД и А.Ф.Д., ЕГН ********** *** да е сключен
договор за кредит в гр.Пазарджик, подписан от страните по него. Съгласно този
договор на ответника е предоставен кредит за потребителски цели в размер на 6000лв.
Видно от същия договор за ответника е възникнало задължение да погасява кредита
чрез плащане на 36 броя месечни погасителни вноски от по 305.01 лева всяка с
падеж 5-то число на месеца, съгласно погасителния план. Крайния падеж на договора
е 05.11.2020г. Параметрите на този договор са: 6000лв. –размер на кредита; 1209,60лв.
–застрахователна премия; 210лв. –такса ангажимент; 42,01% -годишен процент на
разходите; 32,92% -лихвен процент. А общото задължение за плащане е в размер на
10980,36лв., формирано от сбор от главница по заема, лихва по него и
допълнително сключена застраховка „защита на плащанията“, записано в договора.
Неразделна част от този договор са и Общите условия, както и Сертификат за
застраховка № PLUS-15349502; Сертификат за застраховка № CARD -15349502,
подписани от ответника с дата 06.10.2017г., ведно с общите условия на
застраховката.
В самия
договор и чл.1 от него А.Ф.Д. е посочила своя банкова сметка *** „Юробанк
България“ АД, а именно: IBAN ***F.
В
съответствие с твърденията на ищеца се установява, ч чл.12 от горния договор да
е уговорено следното:
Ищеца е
представил и декларация на ответника Д. за предоставяне на лични данни, както и
Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските
кредити. И двата документа са подписани от ответника Д. на 06.10.2017г.
В чл.12
от горния договор е уговорено, че след проучване изпълнението на задълженията
по договора за кредит на кредитополучателя, в срок от 18 месеца от първата
погасителна вноска по кредита кредиторът може да предостави на кредитополучателя
кредитна карта с максимален кредитен лимит до 10 000, 00 лева, като всички
задължения, свързани с ползване на кредитната карта, ще възникнат само след
нейното активиране от кредитополучателя. В чл.13 е отбелязано, че кредитният
лимит се определя едностранно от кредитора, както и че същият представлява
револвиращ потребителски кредит, предоставен от кредитора на кредитополучателя
за ползване посредством кредитната карта. В чл.14 е отразено, че всяка
трансакция с кредитната карта от кредитополучателя представлява усвояване на
договора за револвиращ кредит, като потвърждението за извършване на
трансакциите ще се прави от кредитополучателя чрез въвеждането на персонален
идентификационен номер (ПИН). Чл. 16 гласи, че за ползването на кредитния лимит
кредитополучателят ще заплаща годишна лихва върху усвоената част от кредитния
лимит за срока на ползването му, както и такси за ползване на кредитната карта.
Посочено е, че дължимите лихви и такси ще бъдат уточнени в приложението по чл.
21 на Условията по договора.
Съгласно
чл.21 от сключения договор, кредитната
карта ще бъде доставена на кредитополучателя заедно с документ – приложение,
неразделна част от договора за кредит, съдържащо всички конкретни условия на
револвиращия кредит и процедурата за активиране на картата.
По
делото не е представен от ищеца Договор за револвиращ кредит и издаване на кредитна карта, нито сочените в
чл.21 - Приложение, неразделна част от договора за кредит, съдържащо всички
конкретни условия на револвиращия кредит и процедурата за активиране на
картата. Респективно няма как да се установи какви са условията на револвиращия
кредит.
Ищецът
е представил обратна разписка на БП по пратка № 1051012266013 с подател
"БНП Париба Пърсънъл Файненс" – клон България, изпратена до „Рубин
Комерс“ ЕООД –Велинград с описание 919051815936819, която е получена от
ответника А.Д. на 28.05.2018 г., за което от получателката е положен саморъчен
подпис - последният неоспорен от страните. По делото няма данни, а няма и
твърдения за това с посочената пратка на ответника да е предоставена кредитна
карта с отпуснат някакъв кредитен лимит и условията по издължаването му, тоест Приложение към Договор за потребителски кредит за отпускане на револвиращ потребителски кредит,
издаване и ползване на кредитна карта.
Единствено
в тази връзка е представеното от ищеца месечно извлечение по кредитна карта
/л.41/, от което се установява на 05.06.2018г. на основание CARD -15936819, да
са прехвърлени от кредитната карта по сметка на Д. сумата от 1000,00лв.
От
ищеца са представени общо 12 бр. месечни извлечения по кредитната карта, в
които са записани задължения на ответника за всеки месец в периода от 16.06.
2018г. до 15.05.2019г. съответно: 1033,89лв.- за периода 16.05.-15.06.2028г.;
39,93лв. -за периода 16.06.-13.07.2018г.; 38,79лв. -за периода 14.07.-15.08.2018г.; 38,09лв. -за периода
16.08.-14.09.2018г.; 32,23лв.
-за периода 15.09.-15.10.2018г.; 31,62лв. -за периода 16.10.-15.11.2018г.; 32,56лв. -за периода
16.11.-14.12.2018г.; 32,75лв.
-за периода 15.12.18г.-15.01.2019г.; 30,58лв. -за периода 16.01.-15.02.2019г.; 33,14лв. -за периода
16.02.-15.03.2019г.; 32,58лв.
-за периода 16.03.-15.04.2019г. и 33,53лв. -за периода 16.04.-15.05.2019г. Видно от
тях ежемесечно на ответника Д. са начисляване за плащане от вида - месечни
лихви от 2,91% в различни размери; застрахователна премия варираща в размери от
6,22лв. до 4,74лв., като и месечна такса за обслужване от 4,0лв.
От
заключението на допуснатата ССЕ, изготвена от в.л.Т. се установява, че
кредит № CARD -15349502 е усвоен в размер на 1000,0 лева, като на 05.06.2018г. ответника
е прехвърлил тази сума в своя сметка. Установява се също, че ответника е
направил две вноски за погасяване на кредита, а именно 100лв. на 26.07.2018г. и
259,85лв. на 19.09.2018г. или общо са изплатени 359,85лв. Видно от констативно
–съобразителна част на ССЕ е, че ищеца е издал общо 12 бр. месечни извлечения
по кредитната карта за периода от 16.06. 2018г. до 15.05.2019г., в които са
начислени суми за месечни лихви от 2,91% при договорен ГЛП от 35%;
застрахователна премия /в различни размери/ и месечна такса за обслужване от
4,0лв. Според заключение по ССЕ общия размер на задължението на ответника, след
приспадане на извършени плащания от общо 359,85лв. към 01.06.2019г. е в размер на 1074,78лв., в
това число: 820,92лв. – главница, 160,24лв. – възнаградителна лихва, 38,62лв. –
застрахователна премия и 28,0лв. – такси за обслужване.
При
така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Между „БНП
Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД и ответника
А.Ф.Д., е сключен и валидно действал Договор за потребителски паричен кредит и
издаване на кредитна карта PLUS-15349502 от 06.10.2017г. В него е предвидена
възможност за издаване на кредитна карта с револвиращ, за което се сключва
допълнителен договор под формата на Приложение с конкретните му параметри,
/съгласно чл.12 и сл./. По делото не представено такова приложение, поради
което и няма как да се установи какви са договорените между ищеца и ответника
условия за предоставяне и ползване на Револвиращ паричен кредит, чрез кредитна
карта. Установява се обаче, че ищеца „БНП Париба
Пърсънъл Файненс” ЕАД е издал и изпратил на ответника А.Ф.Д. издадена от него кредитна карта по
пощата, която е получена от нея на 28.05.2018г. срещу подпис. Нещо повече на
05.06.2018г. ответника е активирал тази
карта и е прехвърлил на своя сметка сума в размер на 1000лв. Освен това от
месечни извлечения и ССЕ се установява, че ответника дори е правил на два пъти
плащания за погасяване на кредита от общо 359,85лв.
Съгласно чл.240 от ЗЗД договора за заем, какъвто е и вида
на процесния Договор за револвиращ паричен кредит, чрез издаване и използване
на кредитна карта е реален и консенсуален, който маже и да не писмен, а устен
такъв. Тоест с получаване на средства предоставени в заем, между страните е
възникнала облигационна връзка, като за ответникът заемодател с възникнало
задължение да върне заема.
Ето защо и съдът намира за неоснователно съдът намира
възражението на ответника, че тъй като липсва писмен документ, подписан между страните Договор за револвиращ
паричен кредит, чрез издаване и използване на кредитна карта, то между тях не
възникнала облигационна връзка В случая такава е налице, по силата на която е дадена от ищеца и получена ответника в заем сума от 1000лв., което
е усвоена на 05.06.2018г., когато ответника е активирал картата и е прехвърли
тези пари по своя сметка. И тъй като в
първоначалния договор е уговорено револвиращ паричен кредит да влиза в сила от
активиране на кредитната карта, то и именно на 05.06.2018г. той е вече сключен.
Друг е въпросът, че няма как да се установи какви са
другите параметри на този договор и в частност, дали и в какви размери са
уговорени задължения за заплащане на възнаградителна лихва, застрахователна
премия и такси за обслужване. В тази връзка следва да се отбележи, че в договор
PLUS-15349502 от 06.10.2017г. е уговорен ГЛП от 32,92% , а според ССЕ
възнаградителната лихва по кредитна карта е изчислявана на база ГЛП от 35%.
Тоест очевидно е неприложим в отношенията между страните по процесния договор
ГЛП от договор PLUS-15349502. Освен това прави впечатление, че в първото
извлечение от сметка е формирано задължение от
1033,98лв. за периода 16.05.-15.06.2018г. По аналогични съображения
неприложима е и уговорената застрахователна премия, тъй като тя е определена на
база стойността на заема и срока за погасяването му. А и в представения от
ищеца Сертификат за застраховка № CARD -15349502 липсват каквито и да било
данни за стойност на застрахователната
премия и за размер на месечни задължения за заплащането й. Всъщност ищеца и не
въвел твърдения в насока каква е по размер дължимата от ответника
застрахователна премия по процесния договора за револвиращ заем. На следващо място
от ищеца не е представена и тарифата на банката за такси за обслужване
действала в периода в който такива са начислявани. При което и няма как да се
установи не само дали такова задължение е уговорено и какъв е неговия размер. А
в тежест на ищеца е при условията на пълно и главно доказване да установи както
възникване нето на задължения на ответника към него за възнаградителна лихва,
застрахователна премия и такси за обслужване на картата, така и техния размер,
което в случая не е направено, тъй като извод за наличие на такива не може да
се направи само въз основа на месечните извлечения, тъй като те са съставени от
самия ищец и няма данни да са съобщени на ответника.
Възраженията на ответника, направени в посока нищожност
на договорни клаузи, съдът намира, че не може да обсъжда предвид липсата на
писмен договор с конкретни праметри на възнаградителна лихва и такси по
обслужване на кредита, от които да извърши преценка за евентуалния им
неравноправен характер. Всъщност
ответника в тези възражения и не посочил конкретни договорни клаузи, които да
противоречат на ЗЗД или ЗПК.
Неоснователно съдът намира и възражението на ответника,
че не дължи, тъй като не бил уведомен за настъпила предсрочна изискуемост на
кредита, тъй като за настъпването на
предсрочна изискуемост е уведомен с искова молба, като ищеца изрично е направил
изявление в тази насока. А и дори да не бил уведомен за това обстоятелство,
само от липсата на уведомяване не може
да отпадне задължението му за запращане на кредита.
Основателно съдът намира възражението на ответника, за
нищожност на Договор за револвиращ
паричен кредит, чрез издаване и използване на кредитна карта, тъй като не е
сключен в писмена форма, независимо такава да е предвидена и изискуема съгласно
чл. 10 , ал.1и сл. от ЗПК. Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията
на чл.10, ал.1 и чл.11, 12 и 20 от ЗПК, какъвто е настоящия случай, договорът
за потребителски кредит е недействителен. И тъй като процесния Договор за
револвиращ паричен кредит, чрез издаване и използване на кредитна карта от
05.06.2018г. е недействителен, то и на осн. чл.23 от ЗПК потребителят връща
само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по
кредита.
Саво за пълнота на изложението следва да се отбележи, че
ищеца претендира възнаградителна лихва в размер на 215,73лв., а според
заключение по ССЕ тази сума представлява сбор от 160,24лв. – възнагр.лихва,
38,0лв.- застрах.премия и 28,0лв. –такси обслужване, като последните две не са
претендирани от ищеца, съобразно направените от него начисления.
И тъй като се установи ответника Д. да е получила в заем
сума в размер на 1000лв., а е изплатила по кредита общо 359,85лв., то и
останало е неизплатено задължение в размер на 640,15лв. за главница. До този и
размер искът на ищеца е основателен и доказани, поради което и ще се уважи до
него, като се осъди ответника да му заплати тази сума, ведно със законната
лихва от 18.11.2020г. – дата на постъпване на искова молба в съда, явяваща се и
дата на поканта за плащане. А над него и до пълните претендирани размери от
общо 1047.78 лева, от която: 832.05 лева - главница; 215.73 лв. -
възнаградителна лихва за периода от 01.11.2018 г. до 01.06.2019 г. искът ще се отхвърли като неоснователен.
Предвид изхода на делото ищеца има право на разноски по съразмерност с
уважената част от иска, за които ищецът е представил доказателства за направени
такива в размер на общо 833,35лв., включваща
държавна такса от 100,0лв., 100лв. юрисконсулткко възнаграждение, 80лв. за ССЕ
и 303,35лв.- за особен представител, съобразно списък по чл.80 ГПК. Ето защо и
на ищеца ще се присъдят разноски в размер на 496,35лв., които следва да му бъдат присъдени, която и
сума за разноски ще се осъди ответникът да му заплати.
Ответникът, който е представляван от особен представител не е направил
разноски, поради което и такива не му се следват.
Мотивиран от горното съдът,
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА А.Ф.Д., ЕГН ********** ***, да
заплати на „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС” С.А. с адрес на управление във Франция, гр. Париж,
бул. „Осман“ № 1, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон България, гр.
София, жк. „Младост 4“, Бизнес парк София, сгр. 14, СУМАТА от 640,15лв. /шестстотин и четиридесет лева
и 15 стотинки/, главница представляваща задължение по Договор за револвиращ потребителски
кредит и издаване на кредитна карта от 05.06.2018г., ведно със законната лихва върху главницата считано от
18.11.2020г. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска над този размер и до пълния претендиран такъв от общо 1047.78 лева в това число: 832.05 лева –
главница и 215.73 лв. - възнаградителна лихва за периода от 01.11.2018 г. до
01.06.2019 г., като неоснователен.
ОСЪЖДА А.Ф.Д., ЕГН ********** ***, да заплати на „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС”
С.А. с адрес на управление във Франция,
гр. Париж, бул. „Осман“ № 1, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон
България, гр. София, жк. „Младост 4“, Бизнес парк София, сгр. 14, СУМАТА от
496,35лв. /четиристотин деветдесет и
шест лева и 35 стотинки/,
представляваща разноски направени в настоящото производство по съразмерност.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред ПОС в двуседмичен срок
от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:.......................................
( Валентина Иванова)