Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ ………………

гр.Русе, 03.12.2019 год.

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 

          Русенският районен съд, СЕДМИ наказателен състав, в публично заседание на трети октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

 

                                                                             Председател: Мирослав Й.

 

 

при секретаря Наталия Т.,

като разгледа докладваното от съдията АНДело № 2273 / 2018 год. по описа на съда, за да се произнесе съобрази следното :

 

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

         

Обжалвано е Наказателно постановление № 126 / 14.12.2018 год. на началника на Митница - гр.Русе, с което на “Екопетрол” ЕООД на основание чл.126, ал.1, т.2 от ЗАДС е наложена имуществена санкция в размер на 18 137,10 лв.; присъдено е да заплати 14 739,90 лв. представляващи стойността на предмета на нарушението и е лишено от правото да държи акцизни стоки за срок от 1 месец.

Навеждат се доводи за отмяна на наказателното постановление, тъй като е нарушен материалният закон и е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила.

Представителят на въззиваемата страна – Митница – Русе, излага становище в съдебно заседание за неоснователност на жалбата. Моли съда да постанови решение, с което да потвърди издаденото наказателно постановление.

Русенската районна прокуратура, редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

         

Съдът, като се запозна с материалите по делото и прецени законосъобразността на обжалваното наказателно постановление, с оглед произнасяне по същество, намира за установено следното:

 

На 01.08.2018 г. митнически служители извършили проверка на подземен резервоар за съхранение на енергийни продукти, находящ се на територията на бензиностанция, стопанисвана от “Приста Транс петрол” ЕООД, който се ползвал под наем от „Екопетрол“ЕООД. От продукта съдържащ се в резервоара били взети проба за установяване вида му за целите на акцизното облагане. Според системата за отчетност резервоарът съдържал 14 038 л. гориво. За стоката били представени документи, според които тя представлявала „БЛ – Дизелово гориво Б6 с мин. 6% биодизел“ с код КН 27102011. След извършеното експертно изследване в Митническа лаборатория било заключено, че анализираната проба представлява „тежко масло“, „газьол“, несъдържащ биодизел, с тегловно съдържание на сяра, превишаващо 0.001%. В продукта било установено съдържание на триглицериди (растителни мазнини) в количество 6,2 %. Въз основа на тези резултати митническите органи приели, че стоката следва да се класира в код Комбинираната номенклатура (КН) на ЕС – КН 27101943.

При тези констатации срещу дружеството бил съставен АУАН № 123 / 20.08.2018 г. за нарушение на чл.126 от ЗАДС, тъй като държало акцизна стока без данъчен документ по този закон или фактура, или митническа декларация, или придружителен административен документ/електронен административен документ или документ на хартиен носител, когато компютърната система не работи, или друг документ, удостоверяващ плащането, начисляването или обезпечаването на акциза.

Впоследствие въз основа на съставения акт, било постановено обжалваното наказателно постановление.

Тази фактическа обстановка съдът извежда след анализ на събраните по делото гласни и писмени доказателства.

Жалбата е подадена в законоустановения срок при наличие на правен интерес, поради което е допустима.

Подлежи на разглеждане по същество и е основателна.

Отговорността на дружеството е ангажирана за нарушение на чл.126, ал.1, т.2 от ЗАДС, по същество изразяващо се в това, че не разполага с документ за установената стока. Тази разпоредба предвижда, че за юридическите лица и едноличните търговци имуществената санкцията се налага в двойния размер на дължимия акциз, но не по-малко от 2000 лв., а при повторно нарушение – не по-малко от 4000 лв. От събраните по делото доказателства може да се направи обоснован извод, че процесното гориво било различно от това, за което били представени документи. В светлината на изложеното съдът изцяло кредитира изготвеното митническо лабораторно изследване. Не се споделя направеното възражение от процесуалния представител на дружеството-жалбоподател досежно използвания метод при изследването на взетите от горивото проби, тъй като разпоредбите на чл.23 – чл.26 от НАРЕДБА № 3 от 18.04.2006 г. за вземането на проби и методите за анализ за целите на контрола върху акцизните стоки, не съдържа задължителен каталог от методи по видове стоки или друг признак. Следователно изборът кой метод да бъде приложен съобразно предмета и целта на експертизата във всеки отделен случай зависи от свободната научна преценка на съответния лаборант.

Същевременно следва да се отбележи, че според чл.126, ал.2 от ЗАДС санкциите по ал. 1 се налагат независимо от представянето на документи, когато лицето е знаело или е било длъжно да знае, че акцизните стоки са с неустановен (неизвестен) произход и това е доказано от митническите органи или органите по приходите.

Съгласно чл.126, ал.3 от ЗАДС за целите на ал. 2 се приема, че лицето е било длъжно да знае, когато доставката на стоките:

1. е между свързани лица;

2. е привидна или заобикаля закона;

3. е на цена, която значително се отличава от пазарната;

4. не е съпроводена с относимите документи за качество или съответствие.

В конкретния случай не е налице нито една от предвидените в ал.3 хипотези, за да се приеме, че дружеството е било длъжно да знае, че акцизната стока, която съхранява в резервоара не съответства на документите, които притежава и според които тя представлявала „БЛ – Дизелово гориво Б6 с мин. 6% биодизел“ с код КН 27102011.

Наказващият орган не е доказал и представил доказателства, от които да се направи безспорен извод и че дружеството е знаело за това обстоятелство.

Недоказването по надлежния ред на осъществяване на административното нарушение обуславя незаконосъобразността на наказателното постановление и съответно води до неговата отмяна. АУАН няма обвързваща доказателствена сила и в тежест на административнонаказващия орган е да докаже по безспорен начин пред съда, че има административно нарушение и то е извършено от лицето, посочено като нарушител, тъй като е недопустимо е административнонаказателната отговорност да се ангажира въз основа на предположения.

Според чл.84 от ЗАНН вр. с чл.303, ал.1 и ал.2 от НПК, административнонаказателната отговорност не може да почива на предположения, а нарушителя се признава за виновен, само когато обвинението е доказано по несъмнен начин.

Водим от горното, съдът намира, че наказателното постановление следва да бъде отменено, тъй като се явява незаконосъобразно.

 

Мотивиран така и на основание чл.63 ал.1  от ЗАНН, съдът

                                             

Р   Е   Ш   И  :

 

ОТМЕНЯ ИЗЦЯЛО Наказателно постановление № 126 / 14.12.2018 год. на началника на Митница - гр.Русе.

 

Решението може да се обжалва пред Административен съд – гр.Русе чрез Районен съд – гр.Русе, в 14-дневен срок от деня на съобщението, че е изготвено.

                                                                                                         

 

Районен съдия: