Р Е Ш
Е Н И Е N 193
гр. Сливен, 13.12.2018 година
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито
заседание на дванадесети декември през две хиляди и осемнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ
Мл. с. СИЛВИЯ АЛЕКСИЕВА
при участието на прокурора ………и при секретаря Мария Тодорова, като разгледа
докладваното от М. Сандулов гр. д. N 507 по описа за 2018 год., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Обжалвано е решение № 64/03.08.2018 г. по гр.д. № 117/2017
г. на Районен съд – Котел, с което е изнесен на основание чл.348 ал.1 от ГПК на
публична продан недвижим имот, находящ се в с. Градец, общ.Котел, представляващ имот с
планоснимачен № 241, кв. 51, с площ 430 кв.м., за който е отреден УПИ VІ-241,
с неприложена регулация, като са описани границите на имота, като след
приключване на наддаването получените от продажбата суми следва да се
разпределят както следва: по 6/24ид.ч.
за ищеца И.Д.В. ЕГН ********** *** 47 и ответницата Л.Д.П. ЕГН **********о***, по 2/24 ид.ч. за ответниците Р.Н.П.,
Е.С.П. и Ю.С.П.–Е. тримата с адрес.*** и по 3/24 ид.ч. за А.Д.Д. и В.Д.П.. Със
същото решение е отхвърлен искът с правно основание чл. 12 ал.2 от ЗН, предявен
от И.Д.В. против Л.Д.П., Р.Н.П., Е.С.П., Ю.С.П.-Е., А.Д.Д. и В.Д.П. да се
присъди в негова полза ¼ ид.ч. от недвижимия имот, като възнаграждение
за това, че е спомогнал за увеличение на наследството приживе на
наследодателите. С решението е осъден всеки от съделителите да заплати държавна
такса върху стойността на дела си, както и да си заплатят разноските в
делбеното производство.
Против това решение е подадена въззивна жалба от И.Д.В.,
който е ищец в първоинстанционното производство и е обжалвал решението в
частта, с която е отхвърлена претенцията му по чл.12 ал. 2 от ЗН. Твърди, че е безспорен
приносът му за поддържането и подобрения в имота, като той единствено е полагал
грижи за родителите си приживе, грижел се е за имота и по тези причини е
запазил неговата пазарна стойност.
Намира за основателно и доказано искането му да му бъде присъдена
½ ид.ч. от недвижимия имот предмет на делбата, претендира и разноски.
В
срока по чл.263 от ГПК не са постъпили писмени отговори на тази въззивна жалба.
В с.з. въззивникът се явява лично и поддържа
жалбата.
От
въззиваемите се явяват лично Ю.П. и А.Д., които оспорват основателността на
подадената жалба.
Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима,
отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в
срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез
постановилия атакувания акт съд.
При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно,
и с оглед обхвата на обжалването – и допустимо.
При извършване на въззивния контрол за законосъобразност
и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от
въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС
доказателства и тези пред настоящата инстанция, намира, че обжалваното решение
е правилно, поради което следва да бъде потвърдено.
Този състав счита, че формираната от първоинстанционния
съд фактическа обстановка, така както е
изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с
доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА
своята към нея.
Искът по
чл. 12, ал. 2 ЗН е иск по сметки и следва да се заяви във втората фаза
на делбата, по реда на чл. 346 ГПК. Посочената правна норма визира установената
от закона правна възможност за сънаследника, спомогнал приживе на наследодателя
за увеличение на наследството, ако не е бил възнаграден по друг начин, да иска
в делбата увеличението да му се пресметне в имот или пари. Тази претенция е
уредена като имуществен коректив, черпещ основателността си в принципа на
неоснователното обогатяване т. е. по своята правна същност е извъндоговорна
облигационна връзка. Касае се за
отношения между лица, които от един конкретен момент- смъртта на собственика на един
недвижим имот, в който имот са извършени подобрения и е увеличена стойността
му, са в качеството на сънаследници на същия и при условията на универсално
правоприемство имотът става съсобствен при увеличената стойност.
Фактическият
състав на разпоредбата на чл. 12, ал. 2 ЗН сочи, че претенцията черпи основанието си в фактите на подпомагането,
приноса за увеличение обема или стойността на имуществени права, съставляващи
наследството на едно лице, от друго лице, имащо качеството на наследник, реализирани преди смъртта на наследодателя,
но като парична стойност изчислени към момента на откриване на наследството.
Формите на увеличението не се дефинират от закона, това увеличение може да се
намира израз във всяко дадено имуществено благо-труд, пари, но за да се приеме,
че съставлява увеличение е необходима да е налице реализиран актив на
наследството т. е. нещо в повече.
В
конкретния случай заявената претенция от въззивника е за подобрения и полагане на грижи, с които е увеличена стойността на имота и правилно е прието, че е по чл. 12, ал. 2 ЗН. Заявената
претенция под формата на сметки във втората фаза на делбата касае
възмездяването за увеличената стойност на делбения имот, с претенцията да получи 1/2 ид.ч. от него..
За да приеме, че искът е неоснователен, районният съд е
анализирал показанията на свид. Стефанка Ганева и е приел за установено, че
ищецът се е грижел за родителите си, а преди 2-3 г. е ремонтирал покрива, като
периодично ходел до къщата с цел да я предпазва от кражби. Така съдът е
направил извод, че в случая се касае по-скоро за извършване на подобрения в съсобствен
недвижим имот, но такъв иск не е бил предявяван. Правилен е изводът на съда, че
грижите полагани от ищеца за родителите му не могат да бъдат тълкувани като
увеличение на наследството, а доказателства за увеличение на това наследство не
са ангажирани по делото. Извършените ремонти са след откриване на наследството
и не е доказано дали е увеличена стойността му. Така изводите на районния съд са напълно обосновани, подкрепят се от събраните
по делото доказателства, поради което са и правилни.
Щом правните
изводи на двете инстанции съвпадат, въззивният съд счита, че липсват
отменителни основания и въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение.
Атакуваното решение следва да бъде потвърдено. Районният съд е провел надлежно
и пълно събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е
формирал обективни фактически констатации и правилно ги е привел към
съответстващата им правна норма, като по този
начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.
Въззиваемите не са претендирали разноски, а и не доказват
да са направили такива, поради което не следва да бъдат присъждани.
Ръководен от гореизложеното съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 64/03.08.2018 г. по
гр.д. № 117/2017 г. на Районен съд – Котел.
Решението
подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от
връчването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: