Р Е Ш Е Н И Е
№: 219
22.02.2022г. гр.Бургас,
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен
съд - гр.Бургас ХІІІ-ти
състав
На двадесет и седми януари,
две хиляди двадесет и втора година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Румен
Йосифов
Членове: 1. Павлина Стойчева
2. Веселин Белев
Секретаря: Й. Б.
Прокурор: Христо Колев
Като разгледа докладваното от съдия Румен Йосифов,
касационно наказателно административен характер
дело № 2845 по описа за 2021 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63в от Закона за административните нарушения
и наказания (ЗАНН), вр. чл.348 от Наказателно-процесуалния кодекс НПК), вр.
чл.208-228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на
Регионална
дирекция за национален строителен контрол (РДНСК)-Бургас, чрез главен
експерт юрист Й. А., против решение № 57/08.10.2021г., постановено по НАХД № 20212110200272
по описа за 2021г. на Районен съд - Айтос, с което е отменено наказателно
постановление (НП) № Б-15/22.06.2021г., издадено от началника на РДНСК-Бургас,
с което за нарушение на чл.144, ал.1, т.5 от Закона за устройство на
територията (ЗУТ), на основание чл.232, ал.1, т.2, предл.2 от ЗУТ, на А.С.Г.,
ЕГН-**********, е наложена глоба в размер на 1000 лева
В сезиращата жалба се твърди, че
съдебното решение е неправилно и постановено в противоречие с разпоредбите на
ЗУТ и ЗАНН. Счита се, че разрешението за строеж не подлежи на отзив по реда на
чл.91, ал.1 от АПК, като касаторът се позовава на посочени съдебни решения и на
чл.156, ал.1 от ЗУТ, но цитира отменената му редакция по ДВ, бр. 82 от 2012г.,
която след това е претърпяла още две редакции. Освен това посочва, че с
последваща заповед разрешението за строеж е било отменено и от началника на
РДНСК-Бургас. Счита, че районният съд се е съобразил единствено с възраженията
на жалбоподателя без отчете, че по делото е установено одобряването на
инвестиционния проект без да е представено разрешение по чл.26, ал.2, т.1,
б.„г“ от Закона за пътищата (ЗП). Нарушението е на формално извършване и то е
било довършено от главния архитект с одобряването на инвестиционния проект,
поради което дори и отзива на разрешението за строеж да е допустим, същият е
смекчаващо вината обстоятелство, но не и основание за отмяна на НП. Ако се
приеме наличието на маловажен случай, същият следва да се квалифицира по чл.234,
ал.2, изр.2 от ЗУТ. От касационната инстанция се иска да отмени оспорвания
съдебен акт и да потвърди НП, или да върне делото за ново разглеждане от друг
състав. Посочените в жалбата оплаквания съдът квалифицира по чл.348, ал.1 от НПК – неправилно решение поради противоречие с материалния закон. В подкрепа на
твърденията не са посочени нови доказателства. В съдебно заседание касаторът се
представлява от юрисконсулт Й. А., която поддържа жалбата на изложените
основания.
Ответникът по касация – А.С.Г., ЕГН-**********,***, чрез
пълномощника си адвокат Н.Д. ***, заявява пред съда, че цитираната от касатора
съдебна практика е неотносима, тъй като е постановена по норми на ЗУТ, които
понастоящем са отменени и изменени. Позовава се на посочена практика на ВАС,
според която когато органът е упражнил правото си на отзив на контрол за
законосъобразност подлежи новият акт. Пледира за потвърждаване на атакувания
съдебен акт като правилен и законосъобразен.
Представителят на Окръжна прокуратура - гр.Бургас дава
заключение за неоснователност на оспорването и пледира решението на районния
съд да бъде оставено в сила, тъй като главният архитект е упражнил правото си
на отзив.
След като прецени твърденията на страните
и събрания по делото доказателствен материал, Административен съд - Бургас в
настоящия си състав намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК, от надлежна страна по смисъла на чл.210, ал.1 от АПК, поради което
е процесуално допустима.
Разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл.218 от АПК, настоящият съдебен състав намира същата за основателна по следните
съображения:
Районен съд - Айтос, с решение № 57/08.10.2021г. по НАХД № 20212110200272/2021г.,
е отменил НП № Б-15/22.06.2021г. на началника на РДНСК-Бургас, с което на А.Г. на
основание чл.232, ал.1, т.2, предл.2 от ЗУТ е наложена глоба 1000лв. за
извършено административно нарушение по чл.144, ал.1, т.5 от от ЗУТ, вр. чл.26,
ал.2, т.1, б.„г“ от ЗП, чл.18, ал.1 и чл.19, т.2 от Наредбата за специално
ползване на пътищата (НСПП), вр. чл.145, ал.1, т.1 от ЗУТ, а именно, че в качеството си главен
архитект на Община Руен на 24.03.2021г. е одобрил инвестиционни проекти за
строеж „Монтаж на електромерно табло с разпределителна част пред п.и.№ 095024,
землище на с.Руен и захранването му чрез разкъсване на съществуващ кабел НН от
ТП „Руен 2“ до електромерно табло пред п.и.№ 112004, землището на с.Руен, общ.Руен,
обл.Бургас“, без да има издадено разрешение по чл.26, ал.2, т.1, б.„г“ от ЗП от
Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ), което е задължително, тъй като строежът
попада в обхвата на главен път ІІІ-2085 „Руен-Просеник“, публична държавна
собственост.
Нарушението
е извършено на 24.03.2021г. – датата на която са одобрени инвестиционните
проекти и е установено на 12.04.2021г. при извършена служебна проверка от
контролните органи по реда на чл.156 от ЗУТ, за което е съставен констативен
протокол № 20/12.04.2021г. (л.26). След покана срещу А.Г. бил съставен акт за
установяване на административно нарушение (АУАН) № 1/28.04.2021г. с горните
констатации, който му бил връчен на датата на издаването.
Срещу
акта Г. подал писмено възражение, в което посочил, че преди съставянето на акта,
със своя заповед № 01/12.04.2021г. (л.17) в качеството му на главен архитект на
Община Руен, той е оттеглил на основание чл.91, ал.1 от АПК разрешението за
строеж, ведно с одобрения инвестиционен проект. Това е извършено по постъпила
жалба с вх.№ ТСУ-631-5 от 06.04.2021г. (л.55) от заинтересованото лице А.Х.А.,
в качеството му на собственик на п.и. № 095024.
Въпреки
направеното възражение, началникът на РДНСК-Бургас издал НП № Б-15/22.06.2021г.
В него той освен констатираните в акта факти и нарушени правни норми,
коментирал направеното от нарушителя възражение, като не го уважил. Приел, че е
налице извършено нарушение, тъй като Г. в качеството му на главен архитект е
одобрил инвестиционни проекти на 24.03.2021г. без да са били спазени
изискванията на специалния закон. Представянето на по-късен етап на заповед №
01/12.04.2021г. не отменя извършеното нарушение. Тази заповед не е била
установена като налична по преписката при извършената проверка от служителите
на РДНСК на 12.04.2021г., което буди основателно съмнение, че тя е създадена за
нуждите на образуваното административно-наказателно производство.
Пред
районния съд като свидетел е разпитана Албена К., служител на РДНСК-Бургас и
установител на нарушението. Тя е заявила, че при проверката са констатирали, че
по процесната преписка за издаване на разрешението за строеж липсва специално
разрешително от администрацията обслужваща пътя, в случая АПИ. А.Г. им заявил,
че знае за това и се постарал да намери такова разрешение по друга преписка.
Донесъл им разрешително, но то касаело парцеларен план и друго разрешение за
строеж, издадено година по-рано по друга преписка. Г. заявил също, че в
процесната преписка няма такова разрешително и когато обявил разрешението за
строеж на АПИ, те му заявили, че ще пуснат жалба. По повод подадената жалба от заинтересованото
лице А.Х.А., свидетелят К. категорично заявила, че не са установили наличието
на такава по преписката към момента на проверката.
За
да постанови решението си районният съд е приел, че към датата на съставяне на
АУАН и издаване на НП вмененото на Г. деяние не е било общественоопасно или
най-малко неговата обществена опасност е била явно незначителна, поради постановения
от него отзив на строителните книжа по чл.91, ал.1 от АПК. По отношение
изразените съмнения на наказващия орган за антидатиране на заповед №
01/12.04.2021г. съдът е приел, че датата на която тя е издадена и дата на която
е била подадена жалбата от заинтересованото лице, са били официално удостоверени
от Община Руен. При тези мотиви Районен съд - Айтос е отменил атакуваното
наказателно постановление.
Съгласно чл.63в от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред
административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от
АПК.
Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като
за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с
материалния закон, следи служебно.
Оспореното
съдебно решение е незаконосъобразно.
Настоящата инстанция
възприема мотивите на районния съд за недоказаност на изразените съмнения от
наказващия орган в НП относно достоверността на датата на издаване на заповед №
01/12.04.2021г. Тази заповед представлява официален документ по смисъла на чл.179,
ал.1 от ГПК. Издадена е от длъжностно лице в кръга на службата му. За нея е
неприложима презумпцията по чл.181, ал.1 от ГПК за достоверна дата, защото тази
презумпция се отнася само за частните документи. Съдържанието на заповедта,
включително и досежно датата на издаване, не може да се приеме за опровергана и
чрез показанията на свидетелката К.. Тук приложение намира принципа на чл.164,
ал.1, т.3 от ГПК, недопускащ опровергаване съдържанието на официален документ
със свидетелски показания.
Не може да
бъде възприето възражението на касатора, че разрешението за строеж не подлежи
на отзив по реда на чл.91, ал.1 от АПК и заповед № 01/12.04.2021г. не е
породила правни последици. Цитираната съдебна практика – решение №
2031/14.02.2018г. по адм.д.№ 8128/2017г. на ВАС, е постановено при предходната
уредба на тези отношения от ЗУТ и отмяната на чл.216 в ДВ, бр. 25 от 2019г. При
неговото действие разрешението за строеж не подлежеше на преразглеждане и отзив
по реда на чл.91 от АПК. Този ред беше неприложим и защото обжалването на
разрешение за строеж от заинтересувано лице не представляваше оспорване на
индивидуален административен акт по административен ред. То се развиваше не
пред непосредствено по-горестоящ административен орган от общинската
администрация, а пред специализиран орган за контрол, съгласно тогавашната
редакция чл.156, ал.1 от ЗУТ, описана в цитираното решение на ВАС и неправилно
възприета като сега действаща от касатора. След отмяната на чл.216 от ЗУТ
производството по обжалване на разрешенията за строеж се развива по общия ред
на чл.215, вр. чл.219 от ЗУТ, поради което отзивът по чл.91, ал.1 от АПК е
допустим. За пълнота настоящият съдебен състав държи да отбележи, че такава
практика на ВАС съществуваше и преди отмяната на чл.214а, ал.1 ЗУТ в ДВ бр.101 от 2015г. (вж. решенията по
адм.д.№ 833/2013г., адм.д.№ 14701/2013г., адм.д.№ 16395/2013г., адм.д.№
16584/2013г., адм.д.№ 1763/2014г., адм.д.№ 1763/2014г., адм.д.№ 2213/2014г.,
адм.д.№ 12894/2014г.), когато отзивът по чл.91, ал.1 от АПК също беше
недопустим и следваше да се извърши по реда на чл.214а, ал.1 ЗУТ, но сега и
тази норма е отменена.
Ето защо
извършеният със заповед № 01/12.04.2021г. отзив на разрешението за строеж и
одобрения инвестиционен проект, може да се приеме за валиден акт, тъй като е
постановен във връзка с жалба на заинтересовано лице – А.Х.А.. Той обаче не само, че не освобождава А.Г.
от административно-наказателна отговорност за това, че на 24.03.2021г. в
качеството си на главен архитект на Община Руен е одобрил инвестиционни проекти
за строежа без да има издадено разрешение по чл.26, ал.2, т.1, б.„г“ от ЗП от АПИ,
а напротив – потвърждава осъществения състав на нарушението. Със издаването на заповед
№ 01/12.04.2021г. самият Г. е приел наличието на този факт.
Съгласно
разпоредбата на чл.144, ал.1, т.5 от ЗУТ: „Инвестиционните проекти се
съгласуват и одобряват след писмено заявление на възложителя и след представяне
на: данни за влезли в сила административни актове, които в зависимост от вида и
големината на строежа са необходимо условие за разрешаване на строителството по
Закона за опазване на околната среда, Закона за биологичното разнообразие,
Закона за културното наследство или друг специален закон“. Такива специални
норми са цитираните по-горе чл.26, ал.2, т.1, б.„г“ от ЗП, чл.18, ал.1 и чл.19,
т.2 от НСПП.
Съгласно чл.232, ал.1, т.2 от ЗУТ: „Наказва се с глоба
от 1000 до 5000 лв., ако по друг закон не е предвидено по-тежко наказание,
длъжностно лице, което: съгласува, одобри или издаде строителни книжа в нарушение
на този закон, на актовете по неговото прилагане и другите правила и нормативи
по проектирането и строителството, както и на действащите устройствени планове“.
От описанието
на нарушението става ясно, че същото е „формално“ („нарушение на просто извършване“)
и като такова не предполага настъпването на вреда, а е достатъчна
констатацията, че деецът не е изпълнил задължението си да съгласува, одобри или
издаде строителни книжа при спазване на закона. Това той е извършил на 24.03.2021г.
при одобряването инвестиционния проект, с което е осъществил състава на
нарушение по чл.232, ал.1, т.2 от ЗУТ. Обстоятелството, че впоследствие поради
подадената жалба от А.Х.А., а вероятно и във връзка с осъществения служебен
контрол от органите на РДНСК по реда на чл.156 от ЗУТ, Г. е пристъпил към
ограничаване на вредните последици от деянието си, чрез издаването на №
01/12.04.2021г., не го освобождава от административно-наказателна отговорност
за вече осъществения състав на нарушението, а единствено може да бъде прието за
смекчавакщо вината обстоятелство, което е отчетено в НП, чрез налагане на
санкцията в предвидения в закона минимален размер.
С оглед на изложеното, обжалваното съдебно решение като постановено при
неправилно приложение на закона, следва да бъде отменено. Делото е изяснено от
фактическа страна, поради което и на основание чл.222, ал.1 от АПК, следва да
бъде разгледано и решено по същество, като се потвърди наказателното
постановление, тъй като при съставянето на акта за установяване на административно
нарушение и при издаването на оспореното наказателно постановление, не са
допуснати съществени процесуални нарушения, които да са довели до нарушаване
правото на защита на санкционираното лице. Безспорно е установено извършеното
от А.Г. нарушение на чл.144, ал.1, т.5 от ЗУТ. Наказателното постановление е
издадено при спазване изискванията на закона и съдържа необходимите реквизити.
Наложеното наказание правилно е индивидуализирано в рамките на
законоустановения минимален размер. Съдът не възприема доводите за наличие на
предпоставки за прилагане на разпоредбата на чл.28 ЗАНН. Очевидно в случая се
касае за типично нарушение и не са налице обстоятелства, които да обуславят
квалификация като маловажен случай. Това налага потвърждаване на наказателното
постановление като законосъобразно.
Не може да бъде възприета тезата на касатора, че е възможна преквалификация
на деянието като маловажно по чл.234, ал.2 от ЗУТ. Тази санкция може да бъде
приложена само когато нарушението е извършено повторно в срок до 3 години от
влизането в сила на НП и второто нарушение е маловажно. В настоящия случай не е
налице повторно нарушение.
Воден
от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, във връзка с чл.63в от ЗАНН,
Административен съд - Бургас, ХІІI-ти състав
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 57/08.10.2021г., постановено по НАХД №
20212110200272 по описа за 2021г. на Районен съд - Айтос и вместо него
постановява:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № Б-15/22.06.2021г.,
издадено от началника на РДНСК-Бургас, с което за нарушение на чл.144, ал.1,
т.5 от ЗУТ, на основание чл.232, ал.1, т.2, предл.2 от ЗУТ, на А.С.Г., ЕГН-**********,
е наложена глоба в размер на 1000 лева.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.