№ 239
гр. гр.Велинград, 30.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, III - ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:МИЛУШ Р. ЦВЕТАНОВ
при участието на секретаря ВИОЛЕТА Д. ШАРКОВА
като разгледа докладваното от МИЛУШ Р. ЦВЕТАНОВ Гражданско дело №
20235210100387 по описа за 2023 година
Производството е образувано по молба с правно основание чл. 127, ал.2 от СК, но
протекло като такова с правно основание чл. 127, ал.1 от СК. Страни по него са Д. И. Б. и А.
О. Р. - в качеството им на родители на малолетното дете Д. А. Р..
Твърденията на Д. И. Б. са, че с Д. А. Р. са живели на семейни начала, като от
връзката си имат вече почти 7-годишен син – Д. Р., за когото от 2018г., когато двамата
родители се разделили окончателно, издръжката се осигурявала само от обгрижващата го
майка, подпомагана от нейните родители. Поддържа се, че бащата на детето няма други
низходящи и разполага с достатъчно доходи, но не дава средства за издръжката, необходима
за осигуряване на битовите, социални и образователни потребности на детето. Предвид
изложеното се иска съдът да постанови решение, с което да осъди бащата да заплаща за сина
си месечна издръжка от 250 лв., считано от подаване на исковата молба, както и издръжка за
минало време от по 190 лв. за всеки от дванадесетте месеца предшестващи подаването на
исковата молба, ведно с лихвата върху всяка просрочена вноска.
В подадения в срока по чл. 131 ГПК писмен отговор Д. Р. оспорва претенията за
издръжка на сина му за минал период - по основание, а претенцията за издръжка занапред –
по размер. Твърди се, че ищцата се е завърнала в страната в края на месец април 2023г. като
година преди това е живяла в чужбина, а през това време детето е отглеждано поравно от
баща си и родителите на майката. Изтъква се, че въпреки липсата на стриктно определени
дни за това, бащата взима детето при себе си винаги, когато не е на работа и основно той се
грижи за здравословното му състояние, когато е болно. Поддържа се, че с оглед ниската
възраст на детето – майчината грижа за него е първостепенна, като се изразява готовност за
заплащане на месечна издръжка в размер на 200 лв. - като отговаряща на нуждите на детето
1
и възможностите на бащата.
В първото по делото съдебно заседание и двете страни се явяват лично, излагат и
молят да бъде утвърдено споразумение по чл. 127, ал.1 от СК, което са постигнали относно
местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с него
и издръжката му.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
съвкупност, както и доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 12 и чл. 235, ал. 2
ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
От Удостоверение за раждане /Дубликат/, издадено въз основа на акт за раждане №
0299 от 27.07.2016г. от общ. Велинград се установява, че страните са родители на
малолетното дете Д. А. Р., роден на 26.07.2016г.
От приложените по делото социален доклад и становище от ДСП-Велинград се
установява, че след фактическата раздяла на родителите през 2018г., детето е отглеждано
предимно от майка си, подпомагана от нейните родители, при добри битови и социални
условия, като пълноценно общува с роднините си по майчина и по бащина линия, силно
привързано е и към двамата си родители, а бащата също взема участие в отглеждането и
възпитанието му.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни
изводи:
Молбата на страните, включваща изложеното от тях в съдебна зала споразумение по
чл. 127, ал. 1 от СК, е процесуално допустима, доколкото е подадена от надлежно
легитимирани лица, с правен интерес, пред компетентния съд да разгледа делото съобразно
правилата за определяне на родовата и местната подсъдност. Разгледана по същество
молбата се явява основателна.
В настоящото производство съдът следи за законосъобразността на постигнатото от
страните споразумение, както и дали чрез него са защитени интересите на детето. Предвид
доказателствата по делото и направените изявления на молителите в открито съдебно
заседание - съдът намира, че чрез постигнатото споразумение се уреждат по
непротиворечащ на закона и морала начин основните въпроси, касаещи упражняването на
родителските права и положението на детето им.
С оглед на това, че детето фактически почти пет години е живее основно при майка
си, при подходящи за правилното му физическо, психическо и социално развитие условия, и
поддържайки пълноценни контакти с баща си – то в негов интерес е упражняването на
родителските права да бъде предоставено на майката, както молителите са уговорили в
споразумението. Последица от това е определяне на местоживеенето на детето при майка
му. Чрез постигнатото споразумение е защитено и правото на детето да запази пълноценни
контакти и с двамата родители, независимо от причината за отглеждането му само от
единия. Уговорена е възможност за регулярно поддържане на личните отношения между
бащата и детето, като е предвидено той да има право да прекарва със сина си три уикенда в
2
месеца. Същевременно страните са се споразумели и за възможност детето да се виждат с
баща си и за по-продължителен период от време, а именно – 30 дни през лятото, когато
майката не е в платен годишен отпуск, както и през всяко друго време, когато те пожелаят.
Уговорените между молителите размери на издръжки също не противоречат на закона и
добрите нрави и са в интерес на децата, доколкото са над предвидения минимум (чл. 142,
ал.2 от СК), а именно - съгласно споразумението бащата Петър Цветков следва да заплаща
ежемесечна издръжка за детето в размер на по 220 лв. (минималната работна заплата към
01.01.2023г. е 780 лева, съответно минималният размер на издръжка е 195 лева).
С оглед изложеното съдът намира, че постигнатото споразумение не противоречи на
закона и морала, като защитава изцяло интересите на детето, поради което следва да бъде
утвърдено с решението на съда.
На основание чл. чл. 7, т.2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК, по утвърденото споразумение в частта за издръжките А. О. Р. следва да
заплати държавна такса в размер 158,40 лева, а в случай на служебно издаване на
изпълнителен лист - и сума в размер на 5,00 лева държавна такса.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
УТВЪРЖДАВА постигнатото между Д. И. Б., ЕГН **********, адрес: гр.
Велинград, ул. „Устето“ № 35, и А. О. Р. с ЕГН **********, адрес: гр. Ракитово, ул. „Борова
гора“ № 54, споразумение по чл. 127, ал. 1 СК, в следния смисъл:
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на малолетното
дете Д. А. Р., роден на 26.07.2016г., ЕГН **********, на майката – Д. И. Б., ЕГН
**********.
ОПРЕДЕЛЯ местоживеене на малолетното дете Д. А. Р., роден на 26.07.2016г., ЕГН
********** – при майката - Д. И. Б. с ЕГН **********, на адрес: гр. Велинград, ул.
„Устето“ № 35.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на бащата А. О. Р. с ЕГН **********, с
малолетното му дете Д. А. Р., роден на 26.07.2016г., ЕГН ********** както следва: всяка
първа, трета и четвърта събота и неделя от месеца, за времето от 09,00 часа в събота до 18,00
часа в неделя, с преспиване, 30 дни през лятото, когато майката не ползва платен годишен
отпуск, както и по всяко друго време – по взаимно съгласие на двамата родители.
ОСЪЖДА, на основание чл. 143, ал.2 от СК, А. О. Р. с ЕГН ********** да заплаща
на малолетното си дете Д. А. Р., роден на 26.07.2016г., ЕГН **********, чрез Д. И. Б., ЕГН
********** – като негова майка и законен представител, месечна издръжка в размер на 220
лева, считано от датата на депозиране на исковата молба – 02.05.2023г., до настъпване на
законни причини за нейното изменение или прекратяване.
ОСЪЖДА А. О. Р. с ЕГН **********, адрес: гр. Ракитово, ул. „Борова гора“ № 54,
3
да заплати по сметка на Районен съд - Велинград сумата от 158,40 лева – държавна такса по
споразумението в частта относно издръжката, а в случай на служебно издаване на
изпълнителен лист за събиране - и сумата от 5,00 лв. държавна такса за изпълнителния лист.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Съдия при Районен съд – Велинград: _______________________
4