РЕШЕНИЕ
№ 441
гр. Кърджали, 15.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, І СЪСТАВ, в публично заседание на
втори ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:М. Гунчева
при участието на секретаря Евгения Пинева
като разгледа докладваното от М. Гунчева Гражданско дело №
20225140100763 по описа за 2022 година
Предявен е иск от Ю. М. Р. чрез адв. Д. Д. против ОД на МВР-
Кърджали, представлявано от Директора старши комисар Щ.М., с който се
иска на основание чл. 178, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 187 от ЗМВР и чл. 86
ЗЗД, ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 472,71 лв.,
представляваща допълнително възнаграждение за положен от него
извънреден нощен труд в размер на 78.22 часа за периода от 01.05.2019 г. до
03.11.2020 г., получени в резултат на преизчисляване на положени часове
нощен труд с коефициент 1.143, ведно със законната лихва от датата на
предявяване на иска до окончателното изплащане на задължението, както и на
основание чл. 86 от ЗЗД да заплати сумата в размер на 109.27 лв.,
представляваща сбор от изтеклите мораторни лихви за забава считано от 1-во
число на следващия месец, за който се дължи възнаграждение за извънреден
труд, до датата на предявяване на иска - 17.06.2022 г. Претендира за
направените по делото разноски.
Ищецът твърди, че е бил назначен като държавен служител със
Заповед № ****** г. на Директора на ОД на МВР-Кърджали в сектор
„Координация, административно и правно обслужване и човешки ресурси“
при ОД на МВР-Кърджали. Сочи, че като държавен служител в системата на
МВР, той и ответникът са се намирали в служебно правоотношение, като
приложимия при тях закон е ЗМВР, който е специален по отношение на
ЗДСл. Твърди, че с оглед характера на заеманата от него длъжност, същият
полага труд и през нощта от 22.00 ч до 06.00 ч съгласно утвърдени графици,
като твърди, че отработеното работно време до сега се е изчислявало
1
сумарно, без часовете положен нощен труд да се преобразуват в дневен труд
и съответно да му се изплати възнаграждение за полагания от него
извънреден труд. Сочи, че съгласно разпоредбата на чл. 176 от ЗМВР
брутното месечно възнаграждение на държавните служители в МВР се състои
от основна заплата и допълнителни възнаграждения, сред които е предвидено
и допълнително възнаграждение за извънреден труд по смисъла на чл. 178, ал.
1, т. 3 от ЗМВР. Твърди, че в разпоредбите на чл. 187, ал. 3 от ЗМВР е
посочено, че работното време на държавните служители се изчислява в
работни дни- подневно, а за работещите на 8-12-, или 24-часови смени
сумирано за период от три месеца. Сочи, че в чл. 187, ал. 10 ЗМВР е
предвидено редът за организацията и разпределянето на работното време, за
неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители
извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и
почивките за държавните служители се определят с Наредба на министъра на
вътрешните работи. Твърди, че в периода от 01.04.2015 г. до 03.11.2020 г. са
действали последователно Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015 г., Наредба №
8121з-776 от 29.07.2016 г. и Наредба № 8121з-36 от 07.01.2020 г., издавани от
министъра на вътрешните работи и всяка от тях е уреждала реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на
дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в
Министерството на вътрешните работи. Сочи, че текстовете на чл. 3, ал. 3 в
първите две наредби и чл. 3, ал. 2 от третата са идентични. Твърди, че според
тях при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между
22.00 ч и 06.00 ч, като работните часове не следва да надвишават средно 8
часа за всеки 24-часов период. Твърди, че единствено в Наредба № 8121з-407
от 11.08.2014 г. е било предвидено, че при сумирано отчитане на
отработеното време общият брой часове положен труд между 22.00 ч и 6.00 ч
за отчетния период се умножава с коефициент от 0.143 - чл. 31, ал. 2 от
цитираната наредба. Сочи, че в следващите три Наредби изрична
регламентация за преизчисляване на нощния труд в дневен липсва. Твърди,
че в Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015 г., Наредба № 8121з-776 от
29.07.2016 г. и Наредба № 8121з-36 от 07.01.2020 г. липсва изрична норма,
съответстваща на чл. 31, ал. 2 от Наредба № 81213-407 от 11.08.2014 г. за
преобразуване на часовете положен нощен труд в дневен с коефициент от
0.143. Сочи, че липсата на изрична норма представлява празнота в уредбата
относно реда за организацията и разпределянето на работното време, за
неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно
време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители в МВР. Твърди, че при наличие на такава непълнота в специалната
уредба, касаеща служителите в МВР, в съдебната пратка се приема, че
субсидиарно следва да се приложи общата Наредба за структурата и
организацията на работната заплата /НСОРЗ/. В чл. 9, ал. 2 от същата е
предвидено при сумирано изчисляване на работното време нощните часове да
2
се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между
нормалната продължителност на дневното и нощното работно време,
установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно
място. Твърди, че посочената в чл. 9 от НСОРЗ методология е само с оглед
установения по законодателен път начин за отчитане на нормата фактически
положен труд. Сочи, че тези разпоредби се прилагат едновременно с
правилата за заплащане на нощния труд, т.е. при сумирано изчисляване на
работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент 1.143 и
за същите тези нощни часове се заплаща и допълнително трудово
възнаграждение за нощен труд. Твърди, че едва в Наредба № 8121з-1174 от
21.10.2020 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време,
за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното
работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 и ал. 3 от ЗМВР в чл. 22, ал. 3 е
посочено, че при сумирано изчисляване на работното време нощните часове
се превръщат в дневни с коефициент 1 съгласно чл. 187, ал. 4 от ЗМВР,
поради което от този момент насетне часовете нощен труд са приравнени на
часовете дневен труд. Сочи, че за претендирания период на общо основание
приложение имат нормите на чл. 9 и сл. от Наредба за структурата и
организацията на работната заплата, в която именно е и определена
методологията за превръщането на отработените нощни часове в дневни със
съответния коефициент в хипотезите, в които работното време се изчислява
сумирано за определен период, както се случва и в службата на ищеца.
В открито съдебно заседание е направено искане за увеличаване на
предявения иск с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 187 от
ЗМВР в размер на 742.86 лв., вместо първоначално заявения размер от 472.71
лв. и иска по чл. 86 от ЗЗД е предявен за сумата от 162.50 лв., вместо за
сумата 109.27 лв., което е допуснато с протоколно определение от 02.11.2022
г.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди ОД на МВР-
Кърджали, представлявано от Директора старши комисар Щ.М., със адрес: гр.
********* да му заплати сумата от 742.86 лв., представляваща допълнително
възнаграждение за положен от него извънреден нощен труд в размер на 88.09
часа за периода от 01.05.2019 г. до 03.11.2020 г., получени в резултат на
преизчисляване на положени часове нощен труд с коефициент 1.143, ведно
със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до
окончателното изплащане на задължението, както и на основание чл. 86 от
ЗЗД да заплати сумата в размер на 109.27 лв., представляваща сбор от
изтеклите мораторни лихви за забава считано от 1-во число на следващия
месец, за който се дължи възнаграждение за извънреден труд, до датата на
депозиране на исковата молба - 17.06.2022 г. Моли да им бъдат присъдени
направените по делото разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника по делото,
в който сочи, че подадената искова молба е неоснователна и моли съда да я
3
остави без уважение. Оспорва изцяло предявения иск както по основание,
така и по размер, като счита, че същият се явява и недоказан. Сочи, че през
исковия период 17.06.2019 г. - 03.11.2020 г. ищецът е бил служител на МВР
по чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, а съгласно разпоредбата на чл. 142, ал. 2 от
ЗМВР статутът на тези служители се урежда единствено от ЗМВР. Твърди, че
по делото не е спорно, че ищецът е служител на РУ - Кърджали, Участък
Черноочене при ОД на МВР - Кърджали. Сочи, че ищецът е държавен
служител в МВР от 10.03.2006 г., назначен със заповед peг. № ****** г., на
длъжност полицай в „СПООР” на сектор „Охранителна полиция” към РПУ -
Кърджали при РДВР - Кърджали. Твърди, че не е спорно, че ищецът
осъществява трудовата си дейност по утвърдени графици, при режим на труд
- дневни и нощни смени, в които същият полага труд в периода 22.00 ч - 6.00
ч при сумарно изчисляване на работното време съгласно разпоредбата на чл.
187, ал. 3 от ЗМВР. Твърди, че ищецът има качеството държавен служител в
системата на МВР по смисъла на чл. 142, ал. 1, т. 1 ЗМВР, чийто статут по
силата на чл. 142, ал. 2 ЗМВР се урежда от ЗМВР, а по чл. 142, ал. 1, т. 2
ЗМВР са останалите държавни служители в МВР, чийто статут съгласно чл.
142, ал. 4 ЗМВР се урежда от ЗДСл и лица по трудово правоотношение - чл.
142, ал. 1, т. 3 ЗМВР и статутът им съгласно чл. 142, ал. 5 ЗМВР се урежда от
Кодекса на и ЗМВР. Твърди, че е видно, че една и съща правна материя, тази
относно възникването, изменението и прекратяването на правоотношенията
по повод полагането на труд, статута, правата, задълженията, работното
време, почивките и отпуските, възнаграждението, дисциплинарната и
имуществената отговорност, закрилата, синдикалното сдружаване и др., за
трите групи служители в МВР е регламентирана в три различни нормативни
акта - ЗМВР, ЗДСл и КТ, т.е. ЗМВР съдържа специални правни норми, които
са относими само към конкретните правни субекти и правоотношенията с тях
и изключват по отношение на последните приложението на общите норми,
съдържащи се в КТ. Твърди, че КТ не намира субсидиарно приложение по
отношение на държавните служители като цяло и на тези от тях, работещи в
МВР. Сочи, че освен това нито в ЗДСл, нито в ЗМВР има непряко
препращане към нормите на КТ - че за неуредените в тези закони случаи КТ
се прилага „съответно“, а точно обратното - във всички случаи, в които
законодателят е счел, че материята следва да се уреди от КТ, препращането е
пряко чрез посочване на конкретните правни норми.
Твърди, че на основание чл. 179, ал. 2 ЗМВР и чл. 187, ал. 9 ЗМВР в
процесния период е действала издадената от министъра на вътрешните работи
Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., както и Наредба № 8121з-36 от 07.01.2020
г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време,
режима за дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители в МВР. Сочи, че от изложената нормативна уредба става явно, че
предвид качеството на ищеца на държавен служител по чл. 142, ал. 1, т. 1
ЗМВР, съдържанието на неговото правоотношение с ответника се определя от
4
нормите на ЗМВР и на издадените въз основа на него наредби, които са
специални, както спрямо ЗДСл, така и спрямо КТ.
Моли съда да остави исковата молба без уважение, тъй като счита, че
същата е неоснователна, а исковите претенции са недоказани по основание и
по размер.
Моли съда на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК да присъди в полза на
Областна дирекция на МВР - Кърджали юрисконсултско възнаграждение в
размер, съобразен с размера на отхвърлената искова претенция. Сочи, че ако
съдът се произнесе в полза на ищеца, прави възражение за прекомерност на
претендираните разноски, включително и на адвокатското възнаграждение.
Сочи, че ако съдът не отхвърли иска изцяло, то счита, че иска е
неоснователен и счита, че следва да бъде отхвърлен за периода от 11.07.2020
г. ЗИД ЗМВР (Обн., ДВ, бр.60 от 7.07.2020 г.), който е в сила от 11.7.2020 г. и
в който в ал. 1 е създадено изречение трето, което гласи, че нормалната
продължителност на работното време през нощта е 8 часа за всеки 24-часов
период) до 03.11.2020 г.
В съдебно заседание ищецът не се явява, представлява се от адв. Д. Д.,
който поддържа исковете с измененията в тях, представя и писмено
становище.
Ответната страна се представлява от юрк. М. П., редовно
упълномощена, като счита исковата претенция за неоснователна и оспорва
изцяло предявения иск, както по основание, така и по размер, представя и
писмени бележки.
Вещото лице Г. Д. Д. поддържа заключението на изготвената съдебно-
счетоводна експертиза.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове главен иск
с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 187 от ЗМВР и акцесорен
иск с правно основание чл. 86 от ЗЗД.
Исковeте са допустими, ищецът е активно легитимиран и има интерес
да ги предяви, налице е и пасивна легитимация у ответника като работодател
на ищеца, за когото се твърди в исковата молба, че е останал задължен към
последния за неизплатено възнаграждение за положен извънреден труд за
процесния период от време.
Разгледани по същество исковете са основателни по следните
съображения:
Прието е от съда за безспорно между страните обстоятелството, че
през процесния период ищецът е бил в служебно правоотношение с ответника
ОД на МВР-Кърджали, възникнало на основание ЗМВР на длъжност старши
полицай в група „Охрана на обществения ред“ на сектор „Охранителна
5
полиция“ към РУ-Кърджали при ОДМВР-Кърджали със заповеди с рег.
№***** г., което се установява и от представените писмени доказателства:
служебна бележка с рег. № ***** г. и справка с рег. № ***** г.
Като безспорно е обявено и обстоятелството, че през процесния период
ищецът е полагал труд на смени, съгласно утвърдени графици и при сумарно
отчитане на работното време.
Не е спорно между страните и се установява от представените писмени
доказателства – заверени копия на платежни бележки за периода м. юни 2019
г. – м. ноември 2020 г., че ищецът е полагал труд и през нощта, при режим на
нощна смяна от 22.00 ч до 6.00 ч.
Установява се от заключението на вещото лице по изготвената съдебно-
икономическа експертиза, което съдът кредитира като компетентно,
обосновано и пълно, че за периода от 01.05.2019 г. до 03.11.2020 г. ищецът е
положил реално общо 616 часа нощен труд, който не е бил преизчислен от
ответника с коефициент 1.143 за превръщането му в дневен труд. Дадено е
заключение, че нощният труд, приравнен на дневен с коефициент 1.143 се
равнява на 704.09 часа (616х1.143), като при приравняването на нощния труд
към дневен се получава разлика от 88.09 часа, като възнаграждението за
извънреден труд възлиза на 742.86 лв. Общият размер обезщетение за забава
върху неплатената сума в размер на 742.86 лв. от 27-мо число на месеца,
следващ този, за който е дължимо до 20.06.2022 г. включително е в размер на
162.50 лв.
При така установените факти и липсата на спор между страните относно
полагането от страна на ищеца на нощен труд през процесния период,
правният спор е относно приложимите по отношение заплащането на нощния
труд в процесния случай нормативни актове. Спорно между страните по
делото е налице ли е основание за преизчисляване на отработените часове
нощен труд с коефициент 1.143, респективно дължи ли се допълнително
възнаграждение върху разликата между преизчислените с посочения
коефициент часове и реално отработените такива, както и представляват ли те
извънреден труд.
Доколкото ищецът е държавен служител на МВР за него приложима е
разпоредбата на чл. 179, ал. 1 от ЗМВР, съгласно която на държавните
служители се изплащат допълнителни възнаграждения за научна степен, за
полагане на труд през нощта от 22.00 до 6.00 ч., за полагане на труд на
официални празници и за времето на разположение. Съгласно ал. 2 на същата
разпоредба, условията и редът за изплащане на допълнителните
възнаграждения по ал.1 се определят с наредба на Министъра на вътрешните
работи, а техният размер – с негова заповед.
В чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР е определено, че държавните служители
получават допълнителни възнаграждения за извънреден труд.
Съгласно чл. 187, ал. 10 ЗМВР (Предишна ал. 9, изм. и доп. – ДВ, бр. 60
от 2020 г.) редът за организацията и разпределянето на работното време, за
6
неговото отчитане и компенсирането на работата на държавните служители
извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и
почивките на държавните служители по чл. 142, ал 1, т. 1 и ал. 3 се определят
с наредба на министъра на вътрешните работи.
През процесния период от 01.05.2019 г. до 03.11.2020 г. са действали
Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. и Наредба № 8121з-36 от 07.01.2020 г.,
уреждащи реда за организацията и разпределянето на работното време, за
неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно
време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители в Министерството на вътрешните работи. Същите обаче не
съдържат аналогична разпоредба на чл. 31, ал. 2 от отменената Наредба №
8121з-407 от 11.08.2014 г., предвиждаща увеличаване на реално отработените
часове нощен труд с посочения коефициент, а е разписан само редът за
отчитането на часовете нощен труд. В чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407 от
11.08.2014 г. е предвидено, че при сумирано отчитане на отработеното време
общият брой часове положен труд между 22.00 и 6.00 ч. за отчетния период
се умножава по 0.143. Полученото число се сумира с общия брой отработени
часове за отчетния период.
Налице е празнота в закона, като съдът намира за основателен
наведения от ищеца довод, че при наличието на такава, следва по аналогия да
бъде приложена общата законодателна уредба относно отчитането и
заплащането на нощния труд.
Съгласно чл. 46, ал. 2 от Закона за нормативните актове, когато
нормативният акт е непълен, за неуредените от него случаи се прилагат
разпоредбите, които се отнасят до подобни случаи, ако това отговаря на целта
на акта. Ако такива разпоредби липсват, отношенията се уреждат съобразно
основните начала на правото на Република България.
В процесния казус, увеличеното изчисляване на нощния труд е
предвидено, както в отменената Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г. за
служителите на МВР, така и в Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата, издадена въз основа на КТ. Предвид на това, липсата на
изрично предвиждане в последващите наредби към ЗМВР не следва да се
тълкува като забрана за такова преизчисление, а като празнота в закона, която
следва да бъде преодоляна по правилото на чл. 46, ал. 2 от ЗНА. ЗМВР,
уреждащ полагането на труд от страна на държавните служители в
структурата на МВР, се явява специален по отношение на КТ – общ, уреждащ
трудовите правоотношения между работник или служител и работодател в
страната. По същия начин се отнасят и Наредбата, уреждаща реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на
дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в
Министерството на вътрешните работи и общата Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата към КТ.
7
В чл. 9, ал. 2 НСОРЗ е предвидено, че при сумирано изчисляване на
работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен
на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното
работно време, установени за подневно отчитане на работното време за
съответното работно място или 8 ч : 7 ч = коефициент 1.143. Същият
коефициент е възприет и в отменената Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г.,
но формулиран по друг математически начин, който обаче води до същия
резултат - при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове
положен труд между 22.00 и 6.00 ч за отчетния период се умножава по 0.143
и полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния
период, при което се получава същият коефициент 1.143.
Изложеното води до извод, че в наредбата към ЗМВР законодателят е
възприел подход, идентичен с този установен в Кодекса на труда и
в Наредбата за структурата и организацията на работната заплата.
Възприемането на изложения от ответника довод за липсата на основание за
преизчисление на нощния труд, предвид липсата на изрична разпоредба в този
смисъл в приложимата Наредба, би довело до поставянето на служителите на
МВР, полагащи нощен труд, в по-неблагоприятно положение спрямо
работници по трудови правоотношения, които са урегулирани от общия закон
КТ. Посоченото не съответства на целта на нормативния акт и е в разрез с
принципите на Конституцията на Република България, предвиждаща
полагането на труд от всички граждани при равни условия и права.
Целта на посочената разпоредба е именно нощното работно време да се
заплаща в увеличен размер спрямо дневното работно време поради
спецификата на нощния труд, като по-неблагоприятен за работника спрямо
дневния, за което са предвидени и редица други компенсации. Съобразявайки
посоченото, лишен от логика е аргументът, че нощният труд на служителите
в МВР не следва да се преизчислява с посоченият коефициент, доколкото
максималната продължителност и на дневния и на нощния труд е 8 часа,
съотношението между които е 1, а не 1.143, както при нормална
продължителност на нощният труд от 7 часа. Така изложеното би довело до
поставянето на служителите на МВР в по-неблагоприятно положение, при
което могат да полагат повече часове нощен труд, за което няма да получават
възнаграждение в увеличен размер спрямо дневния такъв. Коефициентът
0.143 в отменената наредба към ЗМВР не е бил обвързан със съотношение
между дневен и нощен труд, а е бил посочен като конкретна цифра, като по
тази начин и в общата и специалната наредба положеният нощен труд е бил
заплащан с увеличена ставка в еднакъв размер.
От заключението на вещото лице се установява, че часовете положен
от ищеца нощен труд не са били преизчислявани, поради което за разликата
между реално положените такива и за преизчислените с коефициент 1.143 –
88,09 часа не е било заплатено възнаграждение.
Преизчисляването на нощните часове с визирания по-горе коефициент
8
1.143, при което реално отработените часове нощен труд се заплащат в
увеличен размер, не изключва заплащането на допълнително възнаграждение
за всеки час нощен труд в размер на 0,25 лв./1 лв. или Доктрината, както и
съдебната практика възприема, че законодателят е възприел две линии, по
които се реализира увеличеното заплащане на нощния труд, а именно първо -
заплащане на часовете положен нощен труд в увеличен размер и второ -
допълнително възнаграждение за всеки час нощен труд (в този смисъл –
Решение №14 от 27.03.2012 на ВКС по гр.д.
№405/2011г., IV г.о.). Посочените принципи за допълнително заплащане на
нощния труд са уредени в две различни разпоредби на НСОРЗ чл. 8 и чл. 9,
ал.2 и се дължат на различно основание. В цитираното Решение №14 от
27.03.2012 на ВКС по гр.д. №405/2011г. е посочено, че няма значение, че при
сумарно отчитане на работното време нощните часове се превръщат в дневни.
Посочената методология е само с оглед установения по законодателен път
начин за отчитане нормата фактически положен труд. Тези разпоредби се
прилагат едновременно с правилата за заплащане на нощния труд, т.е. при
сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в
дневни с коефициент 1,143 и за същите тези нощни часове се заплаща и
допълнително възнаграждение за нощен труд – 0,25 лв./1 лв. за час.
По отношение на размера на претендираното вземане, съдът взе
предвид заключението на вещото лице по изготвената съдебно-икономическа
експертиза, съгласно което разликата между реално положените часове
нощен труд и преизчислените с коефициент 1.143 е 88.09 часа, което възлиза
на сума в размер на 742.86 лв. и за тази сума искът следва да бъде уважен.
С оглед уважаване на главната искова претенция, основателно се явява
и акцесорното искане за присъждане на законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното
изплащане на вземането.
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на
ищеца следва да бъдат присъдени направените от него разноски, съразмерно с
уважената част от иска. В срок процесуалният представител на ответната
страна е направил възражение за прекомерност на претендирания от ищеца
адвокатски хонорар в размер на 360 лв., което съдът намира за основателно.
Съобразно действителната фактическа и правна сложност на делото, което
приключва в рамките на едно съдебно заседание, без необходимостта от
събиране на допълнителни доказателства освен поисканата от ищеца
експертиза и представените от ответника писмени такива, заплатеният
адвокатски хонорар от 360 лв. се явява прекомерен. Предвид на изложеното и
на основание чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът намира, че адвокатското
възнаграждение следва да бъде намалено до минималния размер, който
съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба №1/2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения е в размер на 300 лв. към датата на подаване на
исковата молба 17.06.2022 г. Съразмерно на уважената част от исковата
претенция в полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноски за
9
адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на РС –
Кърджали държавна такса върху уважените искове в общ размер на 100.00 лв.
и направените разноски за възнаграждение на вещо лице по изготвената
съдебно-икономическа експертиза в размер на 230 лв..
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ОД на МВР-Кърджали, със седалище и адрес на управление
гр. ********* ДА ЗАПЛАТИ на Ю. М. Р., ЕГН ********** и адрес: гр.
******** сумата от 742.86 лв. /седемстотин четиридесет и два лева и
осемдесет и шест стотинки/, представляваща дължимо допълнително
възнаграждение за положен извънреден нощен труд в размер на 88.09 часа за
периода 01.05.2019 г. - 03.11.2020 г., получени в резултат на преизчисляване
на положени часове нощен труд с коефициент 1.143, както и сумата в размер
на 162.50 лв. /сто шестдесет и два лева и петдесет стотинки/, представляваща
обезщетение за забава върху главницата, считано от първо число на месеца
следващ месеца на дължимото плащане, ведно със законната лихва върху
главницата от датата на депозиране на исковата молба 17.06.2022 г. до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ОД на МВР-Кърджали,
със седалище и адрес на управление гр. ********* ДА ЗАПЛАТИ на Ю. М.
Р., ЕГН ********** и адрес: гр. *********, сумата от 300 лв. /триста
лева/, представляваща направени разноски за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ОД на МВР-Кърджали,
със седалище и адрес на управление гр. *********, ДА ЗАПЛАТИ в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Кърджали
сумата 100.00 лв., представляваща общ размер на дължимата се държавна
такса върху уважените искови претенции, сумата от 230 лв. /двеста и тридесет
лева/, представляваща разноски за съдебно-счетоводна експертиза.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Кърджали в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Кърджали: _______________________
10