Р Е Ш Е Н И Е :
№ 734 / 05.12.2016 година, гр.Пещера
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЕЩЕРСКИЯТ районен съд
граждански състав
На 09.11.2016 година
в публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВЕЛИНА
АНГЕЛОВА
Секретар Т.Д.
като разгледа докладваното от
Съдия Ангелова по гр.дело 342 по описа за 2016 година
Производството е по реда на чл. 109 ЗС. Предявен е и иск по чл. 124, ал. 1 ГПК.
Постъпила е искова молба от П.А.К.,***, против ответника В.А.К., ЕГН **********,***, в която твърди че, по силата на постигната доброволна делба по гр.д.№18/1997 г. по описа на PC-Пещера, дял първи се паднал на ответника, а дял втори -на ищеца, като същите доброволно са поделили оставеният им в наследство имот, представляващ ПИ с идентификатор ***, с площ от 457 кв.м., с номер по преходен план 981, в кв. 102 по плана на гр. Пещера, парцел VII, като имотът е поделен, както следва: по ½ ид.ч. от ПИ за всеки от съделителите, като ищецът е получил първи жилищен етаж от застроената в имота жилищна сграда, ведно с приземния етаж с реално обособен обект с вход от север и вход от юг, а в дял на ответника В.К. е даден втори жилищен етаж, ведно с обособената в отделен обект, стая и коридорче, с обща площ около 17 кв.м. от приземния етаж откъм съсед – Д..Твърди се още, че до 2014 г., страните не са имали проблеми във връзка със собствеността и ползването на обособените части от приземния етаж, както и на идеалните части от имота, но когато със съгласие на ответника, ищецът е остъклил терасата си, ответникът е предявил претенция под остъклената тераса да си направи тоалетна, с което ищецът не бил съгласен, което породило проблемите между страните.По искане на ответника, Община - Пещера е задължила ищеца, да премахне остъкляването на терасата, което последния сторил,но след това ответникът затворил проходът от север, с мотив, че се намира под неговото стълбище, както и зазидал входа за приземния етаж, от който ищеца излиза, за да влезе в прохода, представляващ обща част . По този начин с действията си, затваряйки проход и врата, ищецът бил принуден да излиза от приземния етаж единствено от южния вход, да обикаля цялата къща, да минава по улицата, за да си влезе в първия редовен жилищен етаж, негова собственост. Поради това същият депозирал жалба до Община - Пещера, по която все още нямало отговор като потърсил и съдействие от РДНСК - Пазарджик, от където също нямало отговор. С действията си - затваряне на прохода в приземния етаж от север, както и зазиждането на входа за приземния етаж , от който ищеца излиза, за да влезе в прохода, ответникът възпрепятствал правото на собственост на ищеца. Твърди се още, че с нотариален акт №135/1979 г. наследодателите на страните учредили на ответника В.А.К., суперфиция, изразяващо се в правото да извърши пристрояване на стълбище и надстрояване на нов редовен жилищен етаж - втори, на съществуващата тяхна собствена масивна жилищна сграда, срещу задължението на В.К. да ги гледа докато са живи. На основание така получената суперфиция, ответникът извършил пристрояване на стълбище, в което вградил съществуващото старо стълбище, водещо до първия жилищен етаж на ищеца, както и пристроил една стая и тераса към първия жилищен етаж - собственост на ищеца и надстроил собствения си втори жилищен етаж. През 1983 г. ответникът официално влязъл в застроения вече и оборудван втори жилищен етаж. Пристройката на стаята и терасата останали за ищеца, защото били пристроявани за него, в замяна на което пристрояване, ищецът помогнал всячески - с труд и материали, за надстрояването на втория жилищен етаж. Докато пристройката била в груб вид, ищецът и неговото семейство държали в нея свои вещи, но през 1988 година ответникът предявил претенция да му бъде заплатена сумата от 2500 лева ,която му била пратена от ищеца ,след което последния си направил пълен ремонт, оборудвал и обзавел пристройката в детска стая, в която до навършване на пълнолетие е живяла дъщерята на ищеца.Сочи се още ,че от 2014 г.-моментът , в който отношенията между страните се развалили, ответникът започнал да настоява ищеца да освободи пристройката, тъй като била негова собственост.Това пораждало правния интерес на ищеца да установи правото си на собственост на процесната пристройка-стая и тераса , върху която той упражнява право на собственост и владение още от 1983 г. Моли да се постанови решение, с което на осн. чл. 109 от ЗС, се осъди В.А.К. да събори зазиданите два входа, в приземния етаж , находящ се в сграда с идентификатор 56277,502.524.1, единият откъм север под стълбище, втория- врата , излизаща от приземния етаж на ищеца и водеща в проход, който е обща част и да се приеме за установено по отношение на ответника В.А.К., че ищецът П.А.К. е собственик на пристройка към първи редовен жилищен етаж с идентификатор ***,3, състояща се от 34 кв.м. по силата на добросъвестно давностно владение, продължило повече от 10 години. Претендира присъждане на разноските. Ангажира доказателства.
В указания от съда срок, ответникът е депозирал писмен отговор, в който
оспорва изцяло предявените искове като неоснователни с
твърдението че ответникът е собственик на пристройката въз основа на учреденото
му право на строеж като не съществувала
конструктивна и функционална
свързаност между пристройката и
първи жилищен етаж.Напротив същата имала
собствен вход и можела да се ползва
самостоятелно ,което ползване не е обвързано от ползването на редовния първи
етаж.Сочи се още ,че ответникът от момента на построяване на пристройката е
завладял същата ,което е станало открито и със съгласието на М. К. и А. К. и
това владение е продължило повече от 30 години.Направено е и възражение за
придобиване на пристройката по давност
за периода от 1983 година до 1993 година.В писмения отговор се сочи още ,че по
отношение на приземния етаж са обособени
два самостоятелни обекта като единият е
с площ от 66.34 кв.м.,а другият с площ
от 50 кв.м. с отделни входове.Същите могат да се ползват отделно и по никакъв
начин ответникът не бил ограничил правата на ищеца.Ангажира доказателства.
Въз
основа на събраните по делото доказателства преценени поотделно и в тяхната
съвкупност във връзка с твърденията ,възраженията и доводите на страните и при
съобразяване с разпоредбите на чл.235 и сл.от ГПК ,съдът приема за установено
следното:
От събраните по делото
доказателства:нотариален акт № 3/59 година; нотариален акт № 35/79
година;протокол от 17.01.1997 година по
гр.дело № 18/97 година ;скици ;удостоверение за описание на имот;писма
от община-Пещера;виза за проектиране на
пристройка и надстройка;проект за надстройка и пристройка;строително разрешение
и строителен протокол се установява ,че с договор за покупко-продажба
,изповядан с нотариален акт № 3/59 година М. П. К. и А. Л. К. са придобили
право на собственост върху масивна къща
застроена на площ от 84 кв.м.,ведно с плевня и сайвант на площ от 80
кв.м.,както и на дворно място със
застроена и незастроена площ от 526 кв.м.,а по скица и нотариален акт на площ
от 462 кв.м.,образуващи парцел ХV-8 в кв.53 по плана на гр.Пещера .В последствие с нотариален акт № 35/79 година М. П. К.
и А. Л. К. са отстъпили на сина си –В. А.К.
право на строеж/суперфиция/ изразяващо се в право да извърши пристрояване на стълбище и
надстрояване на нов редовен втори етаж на съществуващата тяхна собствена масивна сграда ,застроена в собствения им парцел VІІ в кв.43 по плана
на гр.Пещера срещу задължението на В.К.
да ги гледа докато са живи ,без издръжка и да им осигури един сносен и
спокоен живот.С оглед на учреденото право на строеж на ответника е
издадено строително разрешение № 69 от 05.08.1980 година ,за строеж на пристройка
и надстройка на втори жилищен етаж на съществуващо жилище върху 120 кв.м. в
парцел VІІ-730 в кв.43 по плана на гр.Пещера като на лицето е издаден и строителен
протокол № 90 .Установява се още ,че по
силата на съдебна спогодба одобрена в
с.з. на 17.01.1997 година по гр.дело № 18/97 година по описа на ПщРС ищецът
Петков К. е получил право на собственост
върху дял втори представляващ: ½ идеална част от застроено и незастроено дворно място с площ 526 кв.м. с
общо ползване на предната част на двора и с възможност за обособяване на реално
ползване в задната част на двора от към
съседа Г.Бъкличаров,навеса и стопанската постройка от към същия съсед,с право
за ремонт и преустройството им;приземния етаж –реално обособен обект с
вход от север и вход от юг,както и
целият първи редовен жилищен етаж от
масивна двуетажна жилищна сграда и половината от общите части на сградата
,съставляващо парцел VІІ-981в кв.102 по плана на гр.Пещера ,а ответникът е
получил право на собственост върху дял първи представляващ: ½ идеална част от застроено и незастроено дворно място с площ 526 кв.м. с
общо ползване на предната част на двора и с възможност за обособяване на реално
ползване в задната част на двора от към
съседа В.Д.,обособената в отделен обект стая с коридор с площ от 17 кв.м. от приземния етаж от към съседа В. Д. ;целият таван от
масивната жилищна сграда;гаража
,построен като масивна сграда в дъното
на парцела на границата със съседа В.Д. и половината от общите части на сградата
,съставляващо парцел VІІ-981в кв.102 по плана на гр.Пещера и паянтова вила с площ от 24 кв.м.построена върху държавна
земя в летовище „Свети Константин“.
Съгласно останалите
доказателства парцел VІІ-981 в кв.102 по
предходен план е идентичен с поземлен имот
с идентификатор *** с площ от 458 кв.м.при граници : 56277.502.516; 56277.502.517;
56277.502.523; 56277.502.9556; 56277.502.525.
По делото са разпитани като
свидетели: С.Г.Я.; В.Д.В. ;М. Х. Д. ; П. С. М. ;М. А. К. и Б. Н. Д. .
СВ. Я. в показанията си сочи ,че е учител и познава П.К. и семейството му тъй
като дъщеря му А. е била
нейна ученичка от четвърти клас. Това било около 1990
година.В качеството си на класна
ръководителка , била задължена да посещава домовете на
учениците си и да констатира при какви условия живеят децата ,а при
липса на условия за самоподготовка те се
записвали на занималня с оглед
изискванията за обучението им. При
посещенията в дома на семейството
констатирала ,че детето има
самостоятелна стая-направена като детска стая, нормална за
живеене. Тази стая оставала настрани от двете стаи на
етажа и била тиха, за да може детето да работи. На свидетелката й харесало
много и й направило силно впечатление.Спомня си ,че стаята била обзаведена с
легла и с кът за обучение на детето. От 1990-та година, майката на А. също
започнала работа като учител в училището на свидетелката,при което тя започнала
да посещава по –често домът им.Докато детето било ученичка не са влизали в
детската стая ,но след като отишло да учи в Пловдив колежките на майка й често се събирали на
кафе или в тази стая или на терасата към нея. Спомня си ,че от тази стая се
излиза на терасата и не знае дали има друг вход за тази тераса. Гостите за абитуриентският бал на А. били
посрещнати в същата стая и това трябва
да е било около 2001 година
.Свидетелката категорично заяви ,че
освен семейството на П.К. , не е виждала други хора на този етаж.За бала бил направен
ремонт на стаята като мебелировката била
подновена.Първоначално през 1990 година
имало ъглови легла
,бюро на детето ,библиотека с книги ,но на бала бюрото го нямало.Свидетелката
заяви още ,че сега когато посещава имота на П.К. влиза само от входа на улицата,но при
предходни посещения е влизала отдолу през едни стари врати. Съществувало
помещение през което влизали.При
посещенията си не е обръщала внимание дали входът откъм улицата води до
втория етаж на сградата.През този стар вход спрели да влизаме, след
като А. отишла в гр. Пловдив може
би около 2005 година.
СВ. В. в показанията си сочи ,че с П.К. се
познавали от деца ,а в последствие познава и семейството му . Ходил е често в етажа им,за да помага при извършване на строителни работи – поставяне на
тапети в стая, измазване на тавана и терасата. Не си спомням точно коя година е бил
този ремонт ,но може би преди 2010 г. Като слагали тапети, не си
спомня дали е имало стари. Стаята била в груб вид и имало кашони ,като
свидетелят помагал при изнасянето им.
СВ. Д. в
показанията си сочи ,че познава П.К. и В.К.. Знае и имота им, тъй
като е взимал
участие по време на строителството- помагал
на В.. През 1982-1983 г. започнало строителството
на тази пристройка. Отдолу се построила въпросната пристройката и се обособило празно място в
избата. Направили монолитно строителство в приземния етаж. На първия
етаж се обособила една тераса и
една стая. След това, направили втория тухлен етаж, собственост на В.К.. Стаята с
терасата е направена именно при това строителство.Спомня си ,че
при строителството съществувала стара къща
с приземен етаж и един редовен етаж ,към който се залепило стълбището на
новата пристройка от приземния етаж, първия тухлен и нормален
етаж отгоре.Знае ,че това
пристрояване се извършило от В. на
когото родителите му дали
право на строеж.Свидетелят заяви още ,че
родителите на В. знаели , че той си го строи за него и никога майка му и баща му не
са му оспорвали собствеността. Също така брат му не му е оспорвал
собствеността. След строителството свидетелят не влизал вътре в сградата ,а е
псещавал имота само отвън. В момента В. няма врата, от която да влезе в стаята
с терасата,защото вратата е затворена. Заключена е вратата, защото е
оставил брат му да ползва стаята. Според свидетеля това ползване е само временно. Знае
,че новата
постройка в първия етаж с терасата е на В.. Категорично
заяви ,че е влизал вътре и е виждал , че В. няма достъп до
тази врата за пристройката на първия етаж.След
като В. е дал стаята и терасата на брат си нямал достъп до тези помещения и
това е от момента на построяването им.В. ги предоставил на брат си за временно
ползване като свидетелят не знае какво е било споразумението между братята,но е
чувал че е дадено само за ползване.Заяви категорично ,че строителството е извършено от В. с негови
средства,но откакто е построена стаята с
терасата, само собствениците на първия етаж живеят там.
СВ. М. в показданията си сочи
,че познава добре В.К.,като познава и брат му П.К.. Пристройката на първия етаж се ползвала от брата на В.,който
само му я предоставил за ползване. Не знае П.К. да е оспорвал
собствеността на В.,нито е чул
братът на В. да му е платил някаква сума за тази стая и тераса. Свидетелят
е влизал в имота на В.К. и това
е масивна къща с пристройка и надстройка, направени лично от
него. Съседите знаели, че всичко е собственост на В.К.. Преди 10 дни
последно е влизал в дома. Свидетелят от 25 г. живел в чужбина, а в България
пребивав за 2-3 месеца. Самият свидетел помагал за правенето на тази къща,а от В. знае че той е дал пристройката на брат си да я ползв, като
това
е станало още преди да започне строежа на пристройката по устана уговорка между
двамата .Заяви още ,че в пристройката,която се ползва от П.К. не
е влизал никога и не знае дали самият В. е влизал в нея.
СВ. К. в
показанията си сочи ,че от 30 години познава къщата на братя К.,като ходи доста често в нея,
тъй като с Б. -съпругата на ищеца е
много близка.Споделяли си много неща.Първоначално двамата братя П. и В. К.
живеели на първия етаж като решили да се направи надстройка с построяване на
втори етаж.Строителството започнало някъде около 1980 година и продължило 2-3
години.Надстроил се първия етаж с втори
,а към първия се направила пристройка от стая и тераса.В. си обзавел втория
етаж , в който живее и до момента ,а пристроената
тераса и стая останала по споразумение
между братята да се ползва от П. и Б.. Според свидетелката от самия първи етаж се влиза в
едно антре, което е доста просторно, а стаята се намира вляво. Има вход от
антрето за стаята и от стаята се излиза на терасата. Само от централния вход от
улицата може да се стигне там. Преди 2 години влизали през един друг
вход, от който се излизало в градината. В ляво от самите стълби
има вход,който в момента е
заграден и не съществува. Заяви още ,че ищцата влиза в
етажа си само от централния вход ,а достъп до стаята и
терасата има само от този централен вход. Стълбите водят на първия етаж. Друг
вход няма в къщата. Спомня си ,че около 1986-1987 година
двамата братя имали проблеми и тогава Б. поискала от свидетелката пари на заем, защото трябвало да платят определена сума за тази стая с
тераса. Б. й поискала на заем сумата от 1000 лв. ,но свидетелката имала възможност да и даде само 500 лева. Относно тези пари
й
казала,
че трябва да се даде сумата от 2500 лв. на В., защото са имали дрязги.
Доколкото свидетелката знае и двамата са участвали в
строежа. В. е поискал
сумата, за да им освободи имота - стаята с терасата. От 1983 г., след
като В. се качил на втория
етаж, Б. и П. си ползвали тази стая. Първоначално
я ползвали като склад, а след като изплатили сумата, която била определена от 2500 лв. започнали да оправят
стаята. Семейството имали нужда от детска стая и до момента това е детска стая. Освен Б. и П. К. в тази стая е виждала и учителката на Албана- дъщерята
на семейството. Входът вляво от стълбището от 2 години не съществува или
поне свидетелката не е влизала оттам. Вратата си стояла, но от задната страна е
заграден входът. Б. й споделила , че В. на своя глава е затворил входа. Доколкото
си спомня е виждала родителите на П. и В. К.
на първия редовен етаж,но къде са живеели постоянно незнае. Влизала е само в избата на Б. ,за да помага при прибиране на буркани. Спомня си, че първо починал на Б. свекъра, а след това починала
свекървата.
Не може
да си спомни през коя година са починали. За пристройката на първия
етаж имало 2 входа – един от улицата, през който влизат в
момента,а другият вход е вляво от стълбището. За тази стая с
терас може да се влезе от централния вход. Той е от улицата. Там има стълбище,
което води до втория етаж. Това е единственият вход. Другият вход от ляво води
до двора. От двора през този вход се влиза на първия етаж. През едно Г-образно
коридорче се минава, оттам се излиза на централното стълбище, което е свързано и
с входа от улицата. Вторият етаж си има друго стълбище, по което свидетелката
не е влизала.През него имало врата за стаята, която е запечатана,като
от вътрешната страна на врата е поставена секция с книги. Вратата си стояла, но е
неизползваема и свидетелката
никога не е минавала през тази врата. От 1983 г. този вход
за стаята, която е в пристройката е затворен и не функционира.
СВ. Д. в показанията си сочи ,че познава П. и В. К.,като с
В. са работели заедно. Знае и къщата им. Помагал
на В. при изграждане на постройката до къщата,която е долепена до основната им жилищна сграда.Пристройката
е от приземния етаж, първи, втори етаж и тавана . Строителството й станало през 1983 година и не знае брат му на В. да е участвал с труд или средства в строежа. Не
знае и за това П.К. да е давал пари за тази пристройка на В.. Изграждането
на пристройката се извършило с
разрешение от бащата на страните .Никой не оспорвал правото на собственост на В.
до преди половин година ,като снахата на В. му оспорила собствеността.Според
свидетеля на първия етаж пристройката е
стълбище, което започва от приземния етаж, има стълбище за първия етаж и
нагоре до втория. Към първия етаж пристройката е стълбище със стая и тераса. В.
експлоатирал тази стая като я построил. Слагал си зимнини,
храни за път. По едно време стаята я предоставил на брат си да я ползва –за
багаж.Дал му я защото В. си направил изба и повече нямал нужда от
нея.Свидетелят е влизал в стаята от коридора вляво. Имало врата, от която се
влизало в стаята и от стаята се излизало на терасата като за последно е влизал
в тази стая преди години -4 или 5 години.Не
знае ,че в момента е детска стая ,а смята ,че В. си държи багаж който си носи
при пътуване.Свидетелят заяви ,че не знае за какво се използва тази стая.
За
изясняване на спора от фактическа страна бе назначена и изслушана
съдебно-техническа експертиза като вещото лице В.К. в заключението си сочи ,че в
парцел VII-730, кв. №43, а сега - поземлен имот с идентификатор ***, по плана на
гр.Пещера, има изградена масивна пристройка и надстройка на три нива,
завършваща с дървена покривна конструкция, покрита с марсилски керемиди. Строежа
е извършен преди повече от 30 години.
На нивото на терена
има изградени: вход към двураменно стълбище, избено помещение, проход за вход
към приземни помещения, и колони за поддържане на тераса.На ниво първи етаж има изградени: продължение на
двураменното стълбище, част от антре, жилищно помещение и тераса.На ниво втори етаж има изградени: продължение на
двураменното стълбище и жилищен етаж.Стълбищната клетка е изградена до ниво
таванска плоча. Има изграден надзид около 80 см, върху, който ляга дървена
покривна конструкция, покрита с марсилски керемиди. Жилищната сграда е външно
измазана и боядисана, и изглежда като едно цяло.Вещото лице е установило ,че конструкцията
на процесния строеж, съгласно одобрения проект и огледа на място представлява:
масивна пристройка на две нива и надстройка на трето ниво, с носещи
стоманобетонни плочи, греди, пояси и колони.От одобреният проект,приема ,че колоните са долепени до съществуващата сграда,
без дилатационна фуга, но със собствени индивидуални фундаменти. Плочата над
приземния етаж е закотвена посредством шлиц с дълбочина 10 см към съществуващия
зид. Колоните са свързани със стб пояс с етажните и таванска плоча. Плочата над
първия етаж е изпълнена над съществуващ гредоред, който е изпълнил ролята на
кофраж.В тази връзка, плочите на надстройката, са конструктивно свързани с
пристройката и представляват едно цяло, както са и едно цяло със сградата.Според
вещото лице самостоятелно обособяване на пристройката и надстройката може да се
направи.По отношение експлоатацията на сградата, пристройката и надстройката,
могат да се отделят като самостоятелен обект от основната сграда. Частта от
пристройката, състояща се от част от
антре, стая и тераса се експлоатира от
ищеца на първия етаж, но има блокирана врата към стълбището, която е
експлоатационна връзка с втория етаж. Частта от пристройката представляваща стълбище и заедно с надстройката, се експлоатират от ответника. Могат да
функционират отделно.Първият жилищен етаж има самостоятелен отделен вход от
пристройката чрез еднораменно, вградено стълбище за сметка на кухненския бокс, предвиден
в дневната.Според вещото лице първият етаж и пристройката, са свързани конструктивно.
Между тях няма дилатационна фуга и масивни зидове, които да ги отделят и правят
обособени обекти.Към датата на огледа, пристройката от стая с тераса, не е функционално
обособен обект, сам за себе си. Функционално е обединен с помещенията на първия
етаж. Може да се ползва самостоятелно от
вториа етаж, като се отблокира вратата
към стълбището и се направи и преустройство.В сегашния си вид пристройката не е
самостоятелен обект от първия етаж, но може да бъде превърната в такава.Вещото
лице е констатирало още ,че в приземният етаж има два обособени обекта като според
собствениците това било станало около 1997 год.
В протокола за делба, Дял втори не е упоменат с конкретна площ на избеното помещение , което е наложило заснемане за установяване. По приложен към делото одобрен проект -заснемане на приземен етаж, съгласуван на 06.08.2014 год. от Общ. Пещера, дял втори по Протокол на PC-Пещера за делба от 17.01.1997 год./ на ищеца П.К. е с площ от 57 м2. Разполага с вход от юг/югозапад/. Входа му от север/североизток/ е блокиран.Делът на В.К. е упоменат в делбения протокол и представлява стая и коридорче, с обща площ около 17 м2. Ответника ползва самостоятелно и коридорите в приземния етаж.Позовавайки се на скица № 15-424297-01.10.2015 год.издадена от АГКК, застроената площ на жилищната сграда е 137 м2. Всеки един от двата обекта, може да се ползва самостоятелно. Те са функционално обособени, като самостоятелни обекти и се ползват самостоятелно. Разпитана в с.з. вещото лице сочи , че входът, който е от самостоятелното стълбище, откъм улицата, в основната сграда, стълбището в дясно има врата, която е блокирана. Влизайки в приземния етаж, при оглед й , също констатирала липса на достъп до това помещение. Имало врата, но нямало достъп. По думите на ответниците, те ползвали коридорите, които са от този вход на тази врата, която е блокирана, ведно с помещенията, които са коридорче и стая, отпред като 17 кв.м. в делбения протокол, се ползват само от ответниците. Според вещото лице вратата е блокирана. Коридорите са измазани и няма врата. Влизайки откъм стълбището обаче се виждала врата.Констатирала ,че ищците влизат в приземния етаж от задната част на двора, от юг и ползват 2 помещения. В делбения протокол не е упомената квадратура, а само като помещения. Затова се е наложило да направят заснемане, за да определят каква е площта, определена в делбения протокол, за приземния дял 2, който е на ищеца. Няма вход за мазетата от север ,като е записано в делбения протокол, такъв вход , но на огледа на място няма,т.е няма топла връзка между първия етаж и мазето. Трябва да се излезе, да се обиколи сградата и да се влезе от юг. По делбения протокол е упоменато, че трябва да има вход от североизток. Ищците имат достъп до помещения в приземния етаж само от входа от югозапад. Ползват си цялата площ по делбения протокол от приземния етаж. В него няма общи части, като входът от север е затворен. Една врата в избени помещения може да бъде със 70 см. по норматив. За избите и за санитарните помещения по наредбата за проектиране се допуска вратите да са 70 см. Преди изграждане на пристройката сградата е била едноетажна и е имало някакво старо стълбище там за достъп до единствения етаж. При новото проектиране, това стълбище,което било предвидено да бъде кухненски бокс към първия етаж не е изпълнено, а са направени функционални изменения. Когато са правени тези изменения по етажите, няма регистрирана промяна в документи в Общината. В случая няма приложено заснемане на старото положение и не може да каже дали е имало, или е нямало врата. Имало е външно стълбище, долепено до етажа. При изграждане на пристройката, това стълбище се затваря и е следвало да бъде кухненски бокс.На място в момента този бокс не съществува ,а съществува еднораменно стълбище, което е непосредственият достъп към първия етаж. В пристройката стълбището е двураменно, което води от първия етаж, до тавана. Съществуват на място и двете стълбища. В приземния етаж, при огледа, е ликвидирано наличието на общи части чрез затваряне на две врати.Според вещото лице входа към старото стълбище, е бил входът от север. Входът на дял 2 по делбата е станал само от юг, а дял 1 влиза само от изток. Констатирала е още ,че зидът който отделя процесната стая в първия етаж е паянтов,защото отдолу липсвала носеща конструкция.В мамунтя пристроената стая е функционално и конструктивно свързана с първия етаж,а ако се отвори вратата от стълбището в пристройката , за да се ползват пристроените две помещения-стая и тераса , тогава собствениците на втория етаж ще имат достъп до целия първи етаж какъвто нямат в момента.
Заключението е прието в с.з. и не е оспорено от страните.
По иска с правно основание чл.124 от ГПК- всеки може да предяви иск ,за да
възстанови правото си , когато то е
нарушено, или за да установи
съществуването или
несъществуването на едно
правоотношение или на едно право ,когато има интерес от това. Това е претенция
на собственика на вещта ,който иска да установи със сила на присъдено нещо правото си срещу лице , което оспорва правото
му или го смущава. Целта на защитата е разрешение
на спора за материално право
,като бъде установено действителното правно положение в отношенията между страните във връзка с
конкретната вещ. Както е уредено в
разпоредбата на чл.124 от ГПК ,
предпоставка за допустимост на
установителните искове е наличието на
правен интерес от установяването. Наличие на
интерес от установяването ,съответно интерес от предоставянето на
съдебна защита има тогава , когато ищецът
е собственик на вещта и друго
лице оспорва или смущава
правото му . Правен интерес
за ищеца е налице
тогава ,когато ответникът е предприел действия ,с които по
същество оспорва правото на
собственост на ищеца.
В настоящия случай страните не спорят относно обстоятлствата
,че пристройката включваща стълбище, стая и тераса ,както и надстройката са построени
от ответника В.К..
От събраните по делото доказателства безспорно се установи ,че по силата на доброволна делба от 1997 година в дял на страните по делото са поставени следните недвижими имоти: ищецът К. е получил право на собственост върху дял втори
представляващ: ½ идеална част от застроено и незастроено дворно място с площ 526 кв.м. с
общо ползване на предната част на двора и с възможност за обособяване на реално
ползване в задната част на двора от към
съседа Г.Бъкличаров,навеса и стопанската постройка от към същия съсед,с право
за ремонт и преустройството им;приземния етаж –реално обособен обект с
вход от север и вход от юг,както и
целият първи редовен жилищен етаж от
масивна двуетажна жилищна сграда и половината от общите части на сградата
,съставляващо парцел VІІ-981в кв.102 по плана на гр.Пещера ,а ответникът е
получил право на собственост върху дял първи представляващ: ½ идеална част от застроено и незастроено дворно място с площ 526 кв.м. с
общо ползване на предната част на двора и с възможност за обособяване на реално
ползване в задната част на двора от към
съседа В.Д.,обособената в отделен обект стая с коридор с площ от 17 кв.м. от приземния етаж от към съседа В. Д. ;целият таван от
масивната жилищна сграда;гаража
,построен като масивна сграда в дъното
на парцела на границата със съседа В.Д.
и половината от общите части на сградата ,съставляващо парцел VІІ-981в
кв.102 по плана на гр.Пещера и паянтова вила
с площ от 24 кв.м.построена върху държавна земя в летовище „Свети Константин“.Видно от обсъдения по-горе нотариален акт № 35/79
година наследодателите на страните по делото са учредили в полза на
ответника само право на строеж за пристрояване на стълбище и
надстрояване на нов редовен жилищен етаж.При разпита на вещото лице К. се
установи ,че първоначално е съществувало старо стълбище ,което е обслужвало
първия редовон етаж и предвижданията по документация са били затваряне на това стълбище и изграждане на кухненски бокс към първия
етаж.Това обаче не е изпълнено относно кухненския бокс ,а са направени промени
с функционален характер -изградени
са стая и тераса ,които в момента са
конструктивно и функционално свързани
с първия редовен жилищен етаж.Поради
обстоятелството ,че ответникът не е имал
учредено право на строеж за изтраждане на стая и тераса настоящият състав приема ,че те са
останали собственост на наследодателите
на страните по делото на основание чл.92
от ЗС. От показанията на разпитаните свидетели Д. и К. безспроно се установи ,че
след построяването на втория редовен жилищен етаж от ответника В.К. през 1983 година същият е обзаведен от него и
се владее и ползва от него
от момента на построяването му
включително и към настоящия момент,като в първия редовен жилищен етаж е останал
да живее ищецът К. и семейството му. От
момента на построяване на стаята и терасата
в пристройката те се владеят от ищеца
и семейството му и са функционално и конструктивно свързани с първия етаж от жилищната сграда.В
тази връзка съдът кредитира и показанията на свидетелката Я.,която установи ,че от 1990 година процесната стая е оборудвана
като детска за нуждите на детето
на семейството на ищеца и до момента
също се използва като такава. В
нея освен семейството на ищеца не е
виждала други лица да я владеят или ползват.
Според правната доктрина
придобивната давност е способ за
придобиване на право на собственост и други вещни права върху чужда вещ ,чрез
фактическо упражняване на тези
права в продължение на определен от закона срок от време.
Съгласно чл.79 от ЗС правото на
собственост по давност върху недвижим имот
се придобива с непрекъснато
владение в продължение на 10
години.Владението на един от наследниците на имот ,който още не е разделен ,е за сметка
и на другите наследници по отношение на
техните части .Наследникът може да
измени основанието на владението от свое име и от името на останалите
наследници ,като започне да владее само за себе си .
Обсъдени по отделно и в съвкупност
свидетелските показания дават основание на съда, да приеме за безспорно и
категорично установено, че ищецът след смъртта на наследодателите си е упражнявал фактическа власт
върху целият първи
редовен жилищен етаж включително и върху
стаята и терасата ,които са част от пристройката , в продължение на повече от 10 години като свой собствен и с намерение да го свои само за
себе си. Категорично
се установи своене на тези чужди части от имота от П.К. лично и само за себе си, с намерение да стане
собственик и на тях. Противопоставйки на другия наследник намерението си да владее вещта изцяло като
своя, дава
основание на настоящия състав да приеме, че ищецът е придобила по давност правото на собственост върху процесния имот
,представляващ 34 кв.м.-пристройка към първи жилищен етаж с иднетификатор ***.3
По иска с правно основание чл.109 от ЗС- собственикът може да иска
прекратяване на всяко неоснователно действие,което му пречи да упражнява
свето право,като с такава възможност разполага и съсобственик,ако спрямо него
се предприемат неоснователни действия от страна на другите съсобственици.Тези
действия следва да са извършени без правно основание и реално да
възпрепятстват предявилото иска
лице да упражнява правата си върху
имота в пълен обем.Трябва да е налице причинна връзка между
пречките за упражняване правото на собственост на ищеца и поведението на ответника.
Видно от
постигнатата съдебно спогодба ищецът е получил в реален дял и собственост
–приземния етаж представляващ реално обособен обект с вход
от север и с вход от юг ,а ответникът е получил в реален дял и собственост
обособената в отделен обект стая и коридор с площ от 17 кв.м. от приземния
етаж от към съседа В.Д..
От
приетата и неоспорена съдебно техническа експретиза безспроно се установи,че в
избения етаж ищецът ползва площ от 57 кв.м. като разполага с вход от
юг/югозапад ,а входът му от
север/североизток е блокиран.Ответникът
ползвал стая и коридорче с площ от 17 кв.м. като ползвал самостоятелно
и коридорите в приземния етаж.Вещото
лице установи още ,че за приземния етаж съществува стълбище в дясно , но вратата му е блокирана. Коридорите в избеното помещение са измазани и няма врата. Влизайки в сградата от към стълбището, се виждала врата,която вещото лице
не е видяло във вътрешността на
избения етаж.Констатирала е ,че ищците
влизат в приземния етаж от задната част на двора, от юг и ползват 2 помещения, като нямат вход от към север така
както е описано в делбения протоколкоито .При
огледа си на място е констатирала липса на топла връзка между първия етаж и мазето.
Трябва да се излезе от сградата , да се обиколи и да се влезе
от юг в избеното
помещение защото входът от север е затворен. Установи се от показанията на
свидетелката К. ,че до преди няколко
години са ползвали входа в ляво от стълбището като в момента си стояла вратата
,но от вътрешната част била зазидана.
При
тези обстоятелства следва да се приеме, че е засегнато правото на собственост
на ищцата като собственик на обособена част от приземния етаж и като такъв не е длъжен да търпи това ограничение на собствеността си.
По искането на ищеца за присъждане на
разноски в настоящото производство и
възражението на процесуалния представител
на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение следва да се
отбележи следното:
Според трайната съдебна практика размерът на
това възнаграждение се определя в
минималния такъв по Наредба 1/2004 година за
минималните размери на адвокатските
възнаграждения.В чл.7,ал.4 от Наредбата
е посочен начинът за определяне на
възнаграждението за защита по неоценяеми искове .В случая са налице предпоставките на чл.78,ал.5 от ГПК за
намаляване на възнаграждението до минималния размер от 600 лева.
Водим от горните съображения и на
основание чл.124 от ГПК и чл.109 от ГПК,
Пещерският районен съд
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА за установено по отношение на В.А.К. с ЕГН-********** ***, че П.А.К. с ЕГН-********** *** е
собственик по силата на давностно
владение на стая и тераса с площ от 34
кв.м.,представляващи пристройка към първи
редовен жилищен етаж с идентификатор ***.3 ,разположен в имот с
идентификатор ***.
ОСЪЖДА В.А.К. да събори зазиданите два входа в
приземния етаж, находящ се в жилищна сграда с идентификатор ***.1 като
единият е от към север под стълбището, а втоярият е врата ,излизаща от приземния етаж и водеща в проход представляващ обща част за ползване от
двете страни.
ОСЪЖДА В.А.К.
да заплати на П.А.К. разноски по делото
в размер на 1244 лева в това число д.т. и възнаграждение за адвокат.
РЕШЕНИЕТО м
о ж е да бъде обжалвано пред Пазарджишкия окръжен съд в двуседмичен срок от
съобщението на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: