№ 14368
гр. София, 24.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 164 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА В. НЕДЕВА
при участието на секретаря ЕВА ЮЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. НЕДЕВА Гражданско дело №
20221110120874 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД.
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от М. Н.
Н., ЕГН ********** срещу ..., ЕИК ..., с която моли ответникът да бъде осъден да й заплати
сумата от 952,28 лв., представляваща дължимо застрахователно обезщетение за нанесени
имуществени вреди на собствения й лек автомобил марка „Ауди“, модел „А3“, рег. № ...,
претърпени в резултат на ПТП от 05.03.2021 г., причинено по вина на водач, чиято
гражданска отговорност към датата на ПТП, била валидно застрахована по ЗЗ „ГО“ при
ответника, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба - 18.04.2022
г., до окончателното изплащане на вземането, както и присъждането на деловодни разноски.
Ищецът М. Н. Н., ЕГН **********, твърди, че на 05.03.2021 г. в гр. ..., на паркинг,
намиращ се зад бул. „...“, в близост до ул. „....“ № ..., водачът на лек автомобил марка „Рено“,
модел „Лагуна“, рег. № ..., при извършване на маневра „обратен завой“ удря паркирания лек
автомобил „Ауди“, модел „А3“, рег. № ...- собственост на ищцата, като му причинява
материални вреди по предна броня, преден ляв калник и ляв фар. Поддържа, че
гражданската отговорност на водача на лек автомобил марка „Рено“, модел „Лагуна“, рег. №
..., чиято била вината за настъпване на произшествието, била обезпечена, със сключена
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответника, валидна към
датата на ПТП-то. Навежда твърдения, че виновен за инцидента е водачът на лек автомобил
марка „Рено“, модел „Лагуна“, рег. № ..., тъй като не е спазил разпоредбите на ЗДвП. За
настъпилото ПТП между страните като участници в него е съставен и подписан Двустранен
1
констативен протокол, от който било видно, че виновен за инцидента бил водачът на лек
автомобил с марка „Рено“, модел „Лагуна“, рег. № .... Към датата на процесното ПТП
водачът на МПС марка „Рено“, модел „Лагуна“, рег. № ..., имал валидно сключена
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответното
дружество. Ищецът поддържа, че е подал уведомление до ответника относно настъпилото
ПТП, по което била образувана щета № .../05.03.2021 г. Твърди, че за отремонтиране на
процесните вреди ищецът е заплатил сумата от 952,28 лв., за която сума била издадена
фактура, от автосервиза отстранил щетите. Сочи, че заявената от нея застрахователна
претенция не била удовлетворена от ответното дружество, което обосновавало интереса й от
завеждане на настоящото дело. Моли за уважаване на исковете. Представя писмените
доказателства, с които разполага, като прави и допълнителни доказателствени искания, в т.ч.
за събиране на гласни доказателствени средства и изслушване на съдебно-автотехническа
експертиза, които са допуснати от съда и събрани в хода на съдебното дирене.
Ответникът ..., ЕИК ..., е подал отговор на исковата молба по реда и в срока по чл.
131 ГПК, с който оспорва предявения иск по основание и размер. Не оспорва наличието на
застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ по отношение
на МПС марка „Рено“, модел „Лагуна“, рег. № ..., валидна към датата на ПТП. Поддържа, че
посочените увреждания не кореспондират на твърдения механизъм, а именно- че
процесното МПС е било в паркирано състояние към момента на удара, с оглед което
оспорва механизма на ПТП и наличието на причинно-следствена връзка между заявените
вреди и процесното ПТП. Оспорва размера на претенцията като значително завишен. Моли
за отхвърляне на иска. С отговора на исковата молба ответникът е представил изготвените
фотоснимки при завеждане на щетата и поставя допълнителни въпроси към САТЕ.
Съдът, след като взе предвид твърденията и доводите на страните и след оценка
на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа страна:
По иска по чл. 432, ал. 1 КЗ:
С проекта си за доклад по делото, обявен за окончателен с протоколно определение
от 29.11.2022 г., без възражения от страните, съдът е обявил за безспорни обстоятелства
между страните и ненуждаещи се от допълнително доказване, че към датата на ПТП-то
(05.03.2021 г.) при ответника по отношение на л.а. марка „Рено“, модел „Лагуна“, рег. № ... е
имало сключена валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, а за отремонтиране на вредите по собствения на ищцата л.а. „Ауди А 3“ с
рег. № ..., последната е заплатила сумата от 952,28 лв., съгласно издадена от автосервиз ...,
фактура № .../01.04.2022 г.
Във връзка с възраженията на ответника и с оглед релевантните по делото факти,
съдът е разпределил и доказателствената тежест между страните, като е указал на ищеца да
установи при условията на пълно и главно доказване следните правопораждащи факти, а
именно: 1) настъпване на описаното в исковата молба застрахователно събитие – ПТП; 2)
наличието на сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност”,
2
валиден към датата на ПТП, по силата на който ответникът се е задължил да застрахова
гражданската отговорност за вреди на сочения за виновен водач; 3) отговорност на
застрахования при ответника водач за причиняване на ПТП, за което следва да бъдат
установени изискуемите елементи на непозволено увреждане: деяние, противоправност,
вреди, причинна връзка между деянието и вредите, както и вина на прекия причинител
/последната се презумира по арг. от чл. 45, ал. 2 ЗЗД/; и 4) размер на претърпените вреди.
В тежест на ответника е възложил да докаже по делото плащане на обезщетението в
срок и пълен размер, отговарящ на причинените вреди или обстоятелства, изключващи
отговорността му по чл. 432 от КЗ.
Предвид разпределената доказателствена тежест, страните са ангажирали и посочили
писмени доказателства, гласни доказателствени средства и са поискали изслушване на
САТЕ.
По основателността на иска:
По отношение вида и размера на подлежащите на обезщетяване от ответника
вреди съдът достигна до следните изводи:
Основните спорни по делото въпроси между страните, очертани и с доклада на
съда, са свързани с отговорността на застрахования при ответника водач за причиняване на
ПТП, за което следва да бъдат установени изискуемите елементи на непозволено увреждане:
деяние, противоправност, вреди, причинна връзка между деянието и вредите, както и налице
ли е причинно-следствена връзка между всички вреди по процесния л.а. „Ауди А3“, с рег. №
..., които ищеца претендира да му бъдат обезщетени от ответника от ПТП от 05.03.2021 г., в
гр. ..., което е причинено виновно от застрахования при ответника водач, както и за техния
размер.
За изясняване на посочените спорни между страните обстоятелства, по делото е
изслушано заключение по допуснатата по искането и на двете страни САТЕ, като са
събрани и свидетелски показания, чрез разпита на свидетелите Г. Д. и Николай Н..
Установява се от показанията на свидетелите, които по същността си са
непротиворечиви, че на 05.03.2021 г., на паркинг, организиран в задблоковото пространство
на жилищен блок с адрес в гр. ..., бул. ... № 7, водачът на л.а. „Рено Лагуна“ с рег. № ... – св.
Г. Д., при излизане от реда на паркираните автомобили и потегляне напред, с левия си
калник охлузил левия преден калник на паркиран в съседство лек автомобил „Ауди“. От
показанията на св. Д. става ясно, че същия както тогава, така и пред съда, не отрича, че с
неговите действия е причинил ПТП, респ. е нанесъл вреди по автомобила на ищцата, като
твърди, че веднага са посетили офиса на неговия застраховател по ЗЗ „ГО“ където съставили
нужните документи (приетия по делото ДКП).
Свидетелят Н. в показанията си излага идентична обстановка, като сочи, че колата на
ищеца е паркирана, а другата – на св. Д., е била в движение при настъпване на ПТП, което
описва като „той обръщаше, излизаше от паркинга назад и като тръгваше вече напред
3
ни удари“. Посочва, че от удара (...“закачи ни с калника си...“), вреди имало по преден ляв
фар, предна броня (вляво) и преден калник (също вляво). Твърди да е присъствал лично на
инцидента, както и че между участниците в него е нямало спор нито по вината (която била
на св. Д.), нито по обстоятелствата по настъпване на пътния инцидент, поради което
участниците в ПТП съставили Двустранен констативен протокол за ПТП, което станало в
офиса на ... в .... Съдът кредитира показанията и на двамата свидетели, тъй като същите са
обективни, пълни и непротиворечиви, както помежду си, така и с останалите доказателства
по делото.
Видно от заключението на САТЕ, което съдът също кредитира напълно, всички
описани от застрахователя и отразени в протокола за ПТП видими увреждания по л.а. „Ауди
А3“, с рег. № ... са в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото на 05.03.2021 г.
произшествие и възприетия от вещото лице, и отразен в ДКП, механизъм. Вещото лице е
констатирало, че към датата на ПТП, увредения автомобил „Ауди А3“ е бил в експлоатация
повече от 14 г., считано от датата на първоначалната си регистрация, поради което
стойността на уврежданията, определена по средни пазарни цени към 05.03.2021 г., възлиза
на 1038,10 лв. Определената от вещото лице средна пазарна стойност, необходима за
възстановяване на л.а. „Ауди А3“, с рег. № ..., изчислена към датата на ПТП възлиза на
1038,10лв., при средна пазарна стойнст на труда от 20 лв./ч. без ДДС, като вещото лице е
установило също, че всички вписани операции, в приложената по делото от ищеца фактура
от автосервиза, извършил ремонта на процесния автомобил, е било необходимо да бъдат
извършени, с оглед отстраняване на уврежданията по последния. Въпреки, че вещото лице
дава заключение, че констатираните по процесния автомобил щети биха могли да настъпят и
при друг механизъм, от движение и съприкосновение с твърд предмет, съдът счита, че от
съвкупния анализ на приетите доказателства, се установява именно механизма посочен от
ищеца в ИМ и отразен в съставения по делото ДКП за ПТП от 05.03.2021 г.
Видно от приетия по делото ДКП за ПТП (на л.9 ) същия е подписан от двамата
участници, като подписите им не бяха оспорени и в хода на настоящото производство, в
графата за превозно средство „А“ са попълнени данните на водача на л.а. „Рено Лагуна“ с
рег. № ... – Г. Н. Д., който е вписал, че е виновен за ПТП, а в графата за превозно средство
„В“ са вписани данните на ищеца М. Н., която е декларирала, че е невиновна за ПТП. Като
обстоятелства по т.12 от ДКП са отразени- за превозно средство „А“, че ПТП е настъпило
„при тръгване“, а за превозно средство „В“, че е „в паркирано състояние“. В протокла са
отразени и видимите щети па двата автомобила, като тези отразени за процесния лек
автомобил са идентични с описаните при завеждане на щетата, както и отремонтираните от
автосервиз ....
Няма спор, че ищеца е отстранил за собствена сметка щетите по автомобила си като е
заплатила на автосервиза сумата от 952,28 лв., които претендира да й бъдат възстановени от
ответника, в качеството му на застраховател по ЗЗ „ГО“ на виновния за ПТП водач. Ищецът
не е предприел увеличение на предявения иск до размера установен от експертизата (от
1038,10 лв.), поради което съдът счита, че в производството безспорно е установява, че
4
необходимата за възстановяване на автомобила на ищеца стойност на ремонтните работи,
действително възлиза на минимум платената от ищеца сума от 952, 28 лв., която следва да
се счита и за реалната възстановителна стойност.
С оглед на това, както и предвид липсата на проведено насрещно доказване от страна
на ответника за наличието на съпричиняване от страна на другия водач, предявения иск от
ищеца, се явява основателен за пълния предявен размер от 952, 28 лв.
Поради кумулативната даденост на елементите от фактическия състав на нормата на
чл. 45, ал. 1 ЗЗД и на валиден застрахователен договор по риск „Гражданска отговорност“
към момента на произшествието, сключен с ответното дружество в качеството му на
застраховател на виновния за произшествието водач на МПС (л.а. „Рено Лагуна“, с рег. №
...), във връзка с чието неправомерно поведение са причинени имуществени вреди по л.а.
„Ауди А3“, с рег. № ..., собственост на ищеца, предявения иск за заплащането на
обезщетение за тяхната обезвреда, се явява основателен.
Ответникът, въпреки възложената му тежест не установи да е заплатил в пълен
размер претърпените от ищеца имуществени вреди. С оглед установените средни пазарни
стойности на щетите, със заключението на експертизата, които са по-високи от
претендираните от ищеца такива, съдът намира за неоснователно и възражението на
ответника за прекомерно завишения размер на причинените от ПТП вреди по процесния
автомобил.
Функционалната обусловеност на отговорността на застрахователя по застраховка
„Гражданска отговорност“ от застрахованата отговорност на делинквента предполага
размерът на отговорността на застрахователя да е идентичен с размера на отговорността на
делинквента, ако не надхвърля застрахователната сума. На увреденото лице се дължи
съгласно чл. 51, ал. 1 ЗЗД обезщетение за всички вреди, които са пряка и непосредствена
последица от непозволеното увреждане, т. е. само за непосредствените вреди. В този смисъл
е и разпоредбата на чл. 432, ал. 2 КЗ. В конкретния случай несъмнено уврежданията по л.а.
„Ауди А3“, с рег. № ..., претърпени в резултат на процесното ПТП от 05.03.2021 г.,
представляват такава непосредствена вреда под формата на претърпяна загуба.
При деликтната отговорност се обезщетява негативният интерес, което означава, че
обезщетението има за цел да постави увредения в имущественото състояние, в което той е
бил преди деликта /да се приведе увредения лек автомобил в предишното му техническо
състояние/, поради което обезщетението следва да бъде равно на паричната сума,
необходима за постигането на тази цел, установената по делото стойност за
възстановяването на автомобила, съгласно фактурната стойност на ремонтните работи,
заплатена от ищеца за възстановяване на собствения й автомобил. Размерът на тази парична
сума следва да се определи съобразно пазарните цени за възстановяване на имущество от
същия вид с присъщите разходи за страната към деня на увреждането.
С оглед гореизложеното и предвид заключението на САТЕ съдът приема, че
действителните вреди в случая възлизат на 1038, 10 лв., от които ищеца претендира реално
5
заплатените от нея такива от 952, 28 лв., като възражението на ответника, че ищецът
претендира необосновано високо обезщетение, е неоснователно.
Доколкото не се спори между страните, че ответникът е отказал доброволно да
заплати дължимото обезщетение на ищеца, а и не бе проведено доказване на този факт, при
нарочно възложена на ответника доказателствена тежест, предявения иск се явява изцяло
основателен в заявения размер от 952, 28 лв., който да се присъди ведно със законната лихва
от завеждане на исковата молба в съда до окончателното заплащане на сумата.
По разноските:
При този изход на делото, право на разноски има само ищеца.
Същият претендира и доказва разноски в общ размер 730,00 лева, от които 150 лева –
депозит за вещо лице, 50,00 лв. – държавна такса; 80,00 лв. – депозит за свидетел и 450 лв. с
ДДС - адвокатско възнаграждение.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, предвид изхода на спора, сторените от ищеца
разноски следва изцяло да се възложат в тежест на ответника до размер от 730,00 лв.
Така мотивиран, Софийски районен съд, на осн. чл.235, ал.1-3 от ГПК,
РЕШИ:
ОСЪЖДА ..., ЕИК ... по предявения иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ да заплати на
М. Н. Н., ЕГН ********** от гр. София, ул. Зелена ливада № 1, ет.4, ап.13 сумата от 952, 28
лв. (Деветстотин петдесет и два лева и двадесет и осем ст.), представляваща дължимо
застрахователно обезщетение за причинени имуществени вреди по л.а. „Ауди А3“, с рег. №
.4..., в резултат от ПТП, настъпило на 05.03.2021г. в гр. ..., на паркинг зад блок на бул. „...“
№ 7, причинено по вина на водач на л.а. „Рено Лагуна“, с рег. № ...- Г. Н. Д., чиято
гражданска отговорност е била застрахована при ....
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ..., ЕИК ... да заплати на М. Н. Н., ЕГН
********** сумата от 730,00 лева, представляваща сторените в производството пред СРС,
съдебни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6