№ 15909
гр. София, 22.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 143 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕНА С. ТРЕНЧЕВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА Н. ВЛАДИМИРОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕНА С. ТРЕНЧЕВА Гражданско дело
№ 20241110136157 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124, ал. 1, вр. чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба на К. В. М., с ЕГН: **********, срещу М. К. М., с
ЕГН: **********, действащ чрез своята майка и законен представител В. А. С., с ЕГН:
********** и адрес: гр. С, с която е предявен отрицателен установителен иск с правно
основание чл. 439 ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че
ищецът не дължи на малолетното си дете М. К. М., ЕГН: ********** сума в размер на 9 216
лева, от които 8131,39 лева, представляваща издръжка за минал период от 12.04.21 г. до
м.февруари 2024 г. включително, 200,00 лева издръжка за месец март 2024 г., както и такси и
разноски по изпълнителното производство в размер на 1082,16 лв., които суми са дължими
по изпълнително дело № 20248510401055 при ЧСИ МП, рег.№ 851, район на действие СГС,
образувано на основание издаден изпълнителен лист № 30 от 19.03.24 г. въз основа на
влязло в сила решение по г.д. № 118/2021 г. на Районен съд Костинброд.
В исковата молба се излагат твърдения, че бракът между ищеца и В. С. бил прекратен
с Решение № 90 от 12.04.2021 година по гр.д. № 118/2021 г. на Районен съд Костинброд. По
силата на посоченото решение родителските права над детето М. К. М., ЕГН: **********
били предоставени на майката В. С., а ищецът бил осъден да изплаща месечна издръжка в
полза на детето в размер на 200,00 лева. Твърди се, че след прекратяване на брака ищецът
продължил да живее с бившата си съпруга и детето им в общо домакинство, като
единствено той полагал грижи за детето, за неговото отглеждане и възпитание. От 07.03.24 г.
ищецът вече не живеел с бившата си съпруга и детето им поради влошени отношения. След
фактическата раздяла било образувано въпросното изпълнително дело. Ищецът моли съда
да признае за установено по отношение на ответника, че не дължи процесните суми.
Претендира разноски.
В отговор на исковата молба, депозиран в срока по чл. 131 ГПК, ответникът счита
искът за допустим, но неоснователен. Излага подробни съображения, че след прекратяване
на брака майката е поела грижите и издръжката на детето, като ищецът не превеждал
определената месечна издръжка. Моли за отхвърляне на иска и присъждане на разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа страна:
Не се спори между страните и с доклада по делото съдът е отделил като безспорни и
ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: 1) Бракът между ищеца и В. А. С. е
прекратен с влязло в сила Решение № 90 от 12.04.2021 година по гр.д. № 118/2021 г. на
1
Районен съд Костинброд; 2) В полза на ответника е издаден Изпълнителен лист № 30 от
19.03.24 г. въз основа на влязло в сила решение по г.д. № 118/2021 г. на Районен съд
Костинброд; 3) Въз основа на изпълнителния лист е образувано изпълнително дело №
20248510401055 при ЧСИ МП, рег.№ 851, район на действие СГС.
Видно от представеното по делото Решение № 90 от 12.04.2021 година по гр.д. №
118/2021 г. на Районен съд Костинброд, бракът между ищеца и майката на ответника е
прекратен, като съдът е предоставил упражняването на родителските права спрямо детето на
неговата майка, определил е режим на лични отношения с бащата и е постановил бащата К.
В. М. да изплаща месечна издръжка на детето си М. К. М. в размер на 200 лв., чрез неговия
законен представител и майка- В. А. С. всеки месец, считано от влизане в сила на съдебното
решение, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до настъпването на
законно основание за изменението или прекратяването й.
Въз основа на това съдебно решение е издаден Изпълнителен лист № 30 от 19.03.24 г.
и е образувано изпълнително дело № 20248510401055 при ЧСИ МП, рег.№ 851, район на
действие СГС.
По делото е представена от ищеца служебна бележка от 03.06.24г. от УФК „Ботев“ в
уверение на това, че бащата К. В. М. заплаща за детето си М. М. ежемесечен членски внос от
70 лева и официален тренировъчен екип от 90 лева.
По делото са представени от майката и законен представител на детето – В. С.:
множество разписки за заплатени суми към Електрохолд Продажби АД, „Топлофикация
София”ЕАД, „Софийска вода” АД, „А1 България”ЕАД, касаещи процесния период;
квитанции за заплатени уроци по математика за месеците октомври 2023 година, януари,
февруари и март 2024г.; фактури за закупени дрехи; фактури за закупени обувки; договор за
закупен телефон на изплащане; резервация за самолетен полет София-Катания в периода
03.07-07.07.22г. резервация за самолетен полет София-Виена в периода 07.09.-09.09.21г.
резервация за самолетен билет София-Рим в периода 25.06.-27.06.21г.; фактури от три
ваканционни хотела за заплатени почивки през процесния период.
Събрани са гласни доказателства чрез разпит на свидетелите ..............
Свидетелката М.а, майка на ищеца, споделя, че до 2024 г. не е знаела, че синът й и В.
А. С. са се развели, тъй като живеели в един апартамент, като майката живеела в една от
стаите самостоятелно, а бащата и синът му в отделна стая. Посочва, че внукът й е казвал, че
баща му се грижи повече за него, но че и двамата родители са полагали грижи. Твърди, че
разходите са се поемали от бащата на детето и от нея и съпругът й, като внукът й е казвал,
че почти всички средства е получавал от баща си. Споделя, че след като синът й е бил
задържан, внукът й е ходил в нейния дом да се храни и да получава средства, като
единствено е приспивал при майка си. Посочва, че В. А. С. се е държала студено със сина си.
Твърди, че и двамата родители са купували телефон на ответника.
Свидетелят К споделя, че е домоуправител на блока, в който семейството е живеело.
Посочва, че докато са живеели там е виждал детето по-често с баща му, но понякога и с
майка му.
Свидетелката Атанасова споделя, че с майката В. С. са близки приятелки и имат
синове на сходна възраст. Знае за развода на К. В. М. и В. А. С., като след него те
продължили да живеят в семейното жилище, тъй като всички средства на В. А. С. отивали
за разходи покрай сина й и консумативи по апартамента. Посочва, че двамата продължили да
живеят заедно до месец март 2024 г. Споделя, че майката на ответника му е купувала дрехи,
китара, плейстешйън, водила го е в чужбина, като е покривала всички разходи, както и е
плащала курсове по математика, както и е покривала разходи за празнуване на рождените
дни.
Свидетелката Г също споделя, че познава семейството, тъй като също като тях
живеела в Красна поляна, като знае за развода на родителите през 2021 г., както и че след
това са продължили да живеят в семейното жилище до март 2024 г. Посочва, че от 2021 г. до
2024 г. основно грижи за М. К. М. е полагала неговата майка, като е заплащала всички
разходи за отглеждането му, водела го на почивки, включително в чужбина, посещавала
родителски срещи. Твърди, че докато живеели съвместно ищецът живеел в самостоятелна
стая, а ответникът и майка му в хола.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК за
2
признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на
малолетното си дете М. К. М., ЕГН: ********** сума в размер на 9 216 лева, от които
8131,39 лева, представляваща издръжка за минал период от 12.04.21 г. до м.февруари 2024 г.
включително, както и такси и разноски в размер на 1082,16 лв., които суми са дължими по
изпълнително дело № 20248510401055 при ЧСИ МП, рег.№ 851, район на действие СГС,
образувано на основание издаден изпълнителен лист № 30 от 19.03.24 г. въз основа на
влязло в сила решение по г.д. № 118/2021 г. на Районен съд Костинброд.
В тежест на ищеца е да докаже, че след приключване на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание, са настъпили факти, които
водят до погасяване на установеното изпълняемото право на ответника.
По допустимостта:
Съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл. 439 от ГПК досежно
разноските в изпълнителното дело е недопустим. Правен интерес от предяввяане на иска
по чл. 439 от ГПК във вр. с чл. 124 от ГПК е налице, когато съществува изпълнителен титул
в полза на кредитора -ответник, въз основа на който последният може да поиска образуване
на изпълнително производство. Разноските по изпълнителното дело не се обхващат от
изпълнителния лист. Поради това по отношение на разноските по изпълнителното дело няма
правен интерес от предявяване на иск по чл. 439 от ГПК. Въпросът относно разноските по
изпълнителното дело се решава по правилата на чл. 79 ГПК в хода на самото изпълнително
производство в зависимост от изхода на спора по чл. 439 от ГПК.
С оглед на което предявеният иск по чл. 439 от ГПК за разноските в размер от 1082,16
лв., които суми са дължими по изпълнително дело № 20248510401055 при ЧСИ МП, рег.№
851, район на действие СГС се явява недопустим и исковата молба в тази част следва да
бъде върната на основание чл. 130 от ГПК, а производството по делото следва да бъде
прекратено в тази част.
По основателността:
Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 1, вр., ал. 2 СК родителите дължат издръжка на
своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са трудоспособни и дали могат да се
издържат от имуществото си. Издръжката е част от задължението на родителя да се грижи за
детето си, тя е законово негово задължение да предоставя на детето си средства за
задоволяване на потребностите му за физическото и за духовното му развитие. Когато детето
и родителят живеят съвместно, средствата се предоставят и в натура. Когато родителят не
упражнява родителските права и в негова тежест е присъдена парична издръжка, той е
длъжен да я изплаща ежемесечно /чл. 146, ал. 1 СК/ на детето си чрез родителя, на когото е
предоставено упражняването на родителските права /тъй като правото на издръжка
принадлежи на детето/, ако липсва споразумение за предоставянето й в натура.
Въз основа на така очертаваната фактическа обстановка, следва да бъде взето
предвид, че след прекратяването на брака на родителите, на практика постановеното
решение относно отношенията между родител и деца не е приведено в изпълнение, тъй като
детето е продължило да живее освен с родителя, на когото е предоставено упражняването на
родителските права – неговата майка, и с другия родител - ищеца, за когото е съществувало
задължение за заплащане на издръжка. Съгласно възприетата практика на ВКС по сходни
въпроси, която напълно се споделя от настоящия състав, в случаите, когато детето е живяло
с родителя, на когото не е предоставено упражняването на родителските права, и този
родител е полагал за него дължимите грижи, включително като му е предоставял
необходимите средства за задоволяване на потребностите му, задължението му за издръжка
следва да се счита изпълнено, респективно правото на такава на детето следва да се счита
погасено чрез предоставянето й /в този смисъл Решение № 134 от 25.06.2012 г., по гр. д. №
90/2011 г. по описа на ВКС, IV г. о./.
С оглед на обстоятелството, че в периода 2021-2024г. родителите са продължили да
живеят заедно като семейство от значение е изясняването на въпроса дали в действителност
през този период задълженото да плаща издръжка лице /в случая ищецът/ е полагал грижи за
сина си, с което да е изпълнявал в натура вмененото му задължение по силата на чл. 146, ал.
1 СК.
От събраните по делото писмени доказателства се установява, че в процесния период
04.2021г. - 02.2024г. консумативните разходи за домакинството като отопление, ток и вода са
се заплащали от майката. Установи се, че тя е закупувала редовно дрехи, обувки и учебни
пособия за детето, заплащала е курсове по математика, купувала е други учебни пособия,
3
телефон, плейстейшън, китара, организарала е и заплащала екскурзии, почивки, рождени
дни.
От съвкупния анализ на събраните писмени и гласни доказателствени средства се
установява, че през процесния период майката е полагала грижи за детето и общото
домакинство, като е осигурявала всичко необходимо за битов комфорт и нормално развитие
на малолетното дете.
В случая е налице очевидно противоречие между свидетелските показания, доколкото
свидетелката М.а твърди, че всички разходи за отглеждането на М. М.а са извършвани от
ищеца, а свидетелките Атанасова и Г твърдят, че всички разходи за отглеждането са
извършвани от майката на ответника- В. А. С.. Съгласно чл. 172 ГПК показанията на
роднините, на настойника или на попечителя на посочилата го страна, на осиновителите, на
осиновените, на тези, които се намират с насрещната страна или с роднините и в граждански
или наказателен спор, на пълномощниците, посочени от техните доверители, както и на
всички други, които са заинтересовани в полза или във вреда на една от страните, се
преценяват от съда с оглед на всички други данни по делото, като се има предвид
възможната тяхна заинтересованост. В случая свидетелката М.а е майка на ищеца и е
очевидно, че има интерес съдебното решение да бъде постановено в полза на сина й, а освен
това нейните показания не се потвърждават от никакви други доказателства.
В случая единственото доказателство, ангажирано от ищеца е служебна бележка от
футболен клуб за заплатени тренировки по футбол и спортен екип, която по разбиране на
настоящия състав не е достатъчна да обоснове извод за активно участие на бащата във
финансовата издръжка на детето и цялостната грижа за него.
В допълнение на това, дори да се приеме, че св. М.а и съпругът й са давали средства
на внука си и той се е хранел при тях, това обстоятелство е неотносимо със задължението на
сина им да изплаща издръжка за сина си.
По начало издръжката на основание чл. 146, ал. 1 СК следва да бъде заплащана в
пари, а при съобразяване на разпоредбата на чл. 65 ЗЗД кредиторът не може да бъде
принуден да приеме в изпълнение нещо, различно от дължимото. Въпреки това следва да
бъде съобразено, че издръжката, която се дължи на основание чл. 146 СК има алиментен
характер и правото да бъде получена същата е гарантирано от законодателя с цел да се
осигури необходимия минимум и стандарт за нормалното отглеждане и развитие на
ненавършилото пълнолетие дете. Интересът на правоимащото лице за получаване на
издръжка бива задоволен в най-пълна степен, когато в са полагани грижи за него, които да
осигурят условия за пълноценния му живот. В този смисъл, интересът на детето не
предполага да получава повторно издръжка под формата на парични средства след като
задълженото лице за заплащане на издръжка е предоставяло в натура дължимото се, като е
осигурило ежедневните нужди и е поело разходите за отглеждането му. Следва да бъде
прието, че задължението за издръжка в този случай се счита изпълнено, респективно
правото на такава на детето следва да се счита за погасено чрез предоставянето й в натура,
макар да не е било налице изрично съгласие в този смисъл между даващия и получаващия
издръжка.
В конкретния случай ищецът не ангажира никакви доказателства, доказващи, че е
поел разходите за отглеждане на детето заедно с майка му, участвайки активно и редовно в
тях. Не се установява той да е заплащал разходи за семейството, консумативи за
апартамента, в който е живял, както и разходи във връзка с образованието на детето.
По така изложените аргументи съдът намира, че издръжката е дължима от ищеца по
силата на съдебното решение.
Предвид изложеното съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл.439
ГПК за недължимост на издръжката следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
Крайният изход на делото обуславя присъждане на разноски в полза на ответника на
основание чл.78, ал.3 от ГПК. В случая е доказано, че ответникът е сторил разноски в
размер на 1500 лв. за адвокатско възнаграждение, за която сума следва да бъде осъден
ищецът.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
4
ОТХВЪРЛЯ предявения от К. В. М., с ЕГН: **********, срещу М. К. М., с ЕГН:
**********, действащ чрез своята майка и законен представител В. А. С., с ЕГН:
********** и адрес: гр. С, иск с правно основание чл. 439 ГПК, с който се иска да се признае
за установено, че ищецът не дължи на малолетното си дете М. К. М., ЕГН: ********** сума
в размер на 9 216 лева, от които 8131,39 лева, представляваща издръжка за минал период от
12.04.21 г. до м.февруари 2024 г. включително, 200,00 лева издръжка за месец март 2024 г.,
които суми са дължими по изпълнително дело № 20248510401055 при ЧСИ МП, рег.№ 851,
район на действие СГС, образувано на основание издаден изпълнителен лист № 30 от
19.03.24 г. въз основа на влязло в сила решение по г.д. № 118/2021 г. на Районен съд
Костинброд.
ВРЪЩА исковата молба на основание чл.130 от ГПК в ЧАСТТА по отношение на
сумата от 1082,16 лв., представляваща такси и разноски по изпълнително дело №
20248510401055 при ЧСИ МП, рег.№ 851, район на действие СГС.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.дело № 36157/2024, СРС, 143 състав, в ЧАСТТА
по отношение на сумата от от 1082,16 лв., представляваща такси и разноски по
изпълнително дело № 20248510401055 при ЧСИ МП, рег.№ 851, район на действие СГС като
недопустимо.
ОСЪЖДА К. В. М., с ЕГН: ********** да заплати на М. К. М., с ЕГН: **********,
действащ чрез своята майка и законен представител В. А. С., с ЕГН: ********** и адрес: гр.
София, ж.к. „Красна поляна“ II част, бл. 30, вх. В, ет. 4, ап. 56, на основание чл. 78, ал. 3
ГПК сумата в размер на 1500 лв., представляваща сторени разноски по настоящето дело.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5