РЕШЕНИЕ
№ 203
Ямбол, 10.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Ямбол - IV състав, в съдебно заседание на двадесет и четвърти януари две хиляди двадесет и пета година в състав:
Съдия: | СТОЯН ВЪЛЧЕВ |
При секретар ВЕЛИНА МИТЕВА и с участието на прокурора МИЛЕН БОЖИДАРОВ АТАНАСОВ като разгледа докладваното от съдия СТОЯН ВЪЛЧЕВ административно дело № 20247280700396 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по реда на чл.203 АПК във връзка с чл.1, ал.1 ЗОДОВ по искова молба на Д. Г. Д. от [населено място], [община], [област], чрез Еднолично адвокатско дружество „Е.Х.“ от САК, с адрес за призоваване и връчване на книжа [населено място], [улица], емайл: [електронна поща] против „Държавен фонд „Земеделие"-Разплащателна агенция, гр.София, ПК 1618, [улица], представляван от изпълнителен директор, с която се претендира да бъде осъден „Държавен фонд „Земеделие"-гр.София да му заплати сумата от общо 110000 лева ведно със законната лихва върху тази сума за периода от 01.07.2024 г. до окончателното й изплащане, която сума представлява обезщетение за причинени преки и непосредствени имуществени вреди, които произтичат от незаконосъобразни действия и бездействия на ДФ „Земеделие“ по администриране на заявление за подпомагане на ищеца за кампания 2024 г. по схема „Еко БЖ“, включваща: за бездействие по поддържане на системата „ИСАК“-55000 лева, за бездействие пo отстраняване на грешката в „ИCAK“-27500 лева и за незаконосъобразно администриране на заявленнето-27500 лева, както и да се осъди ответника да заплати на ищеца всички направени по делото разноски.
В съдебно заседание ищецът редовно призован не се явява, не се представлява и не прави искане за събиране на доказателства, освен приложените с исковата молба.
За ответната страна се явява главен юрисконсулт Д. Б., която оспорва претенцията като неоснователна по съображения посочени в писмен отговор като счита, че исковата молба следва да бъде оставена без уважение и им се присъдят направените по делото разноски за процесуално представителство.
Участващия в процеса прокурор от Окръжна прокуратура-Ямбол намира, че исковата претенция е изначално неоснователна, т.к. от съдържащите се материали по делото по никакъв начин не се установя незаконосъобразно действие или бездействие или акт на ответника или на негов служител, от които да са настъпили претендираните в исковата претенция преки и непосредствени вреди, иначе казано дори хипотетично да бъде прието, че подаденото заявление би било прието, то по никакъв начин не следва, че заявената с него претенция за получаване на подпомагане би била получена, за да са налице пропуснати ползи. С оглед на това счита, че исковата молба е неоснователна и недоказана и следва да се остави без уважение.
След преценка на ангажираните по делото доказателства в тяхното единство и поотделно, становищата на страните и приложимия закон, съдът приема следното.
Предявеният иск е с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ и се разглеждат по реда на глава единадесета от АПК.
Същият е насочен срещу Държавен фонд "Земеделие", който е юридическо лице съгласно чл.11, ал.1 ЗПЗП, изпълнява функциите на Разплащателна агенция и е пасивно легитимираната страна в процеса, поради което е допустим, но разгледан по същество е неоснователен.
Нормата на чл. 203 АПК регламентира, че гражданите и юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица.
Искът по глава единадесета от АПК е граждански и се базира на фактическия състав на непозволеното увреждане, като е без значение виновно или не са действали длъжностните лица.
Ето защо отговорността е обективна и гаранционно-обезпечителна, а държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането.
Вредата може да бъде имуществена, когато се накърнява имуществото, патримониума на правния субект – при претърпяна загуба или пропусната полза, или неимуществена – когато се засягат сериозно личността и достойнството на гражданина или му се причиняват болки и страдания, като субсидиарното прилагане на чл.52 ЗЗД дава възможност обезщетението за последните да се определя по справедливост.
Доколкото реда на ЗОДОВ е специален, може да се прилага единствено и само тогава, когато липсва друг процесуален ред за претендиране на обезщетение за претърпените вреди.
За уважаването на иск с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ е необходимо да се установи по безспорен и категоричен начин наличието на следните кумулативно дадени предпоставки, а именно: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата, при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда от такъв административен акт; причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат.
Изискването за кумулативност на тези условия се изразява в това, че липсата на кое да е от тях води до непълнота на сложния фактически състав, поради което не може да се реализира отговорността на държавата или общините по предвидения специален ред, като доказателствената тежест за установяването им се носи от ищеца, търсещ присъждане на обезщетение за понесени вреди.
Ищецът обосновава претенцията си като сочи, че на 01.07.2024 г. се явил в Общинска служба по „Земеделие“-Тополовград, за да подаде Заявление за подпомагане по схемите и мерките на директните плащания на площ към ДФ „Земеделие“ за кампания 2024 г. При обработката на заявлението за подпомагане страница 1 от 4 служителите на ОС „Земеделие“-Тополовград констатирли, че администриращата система „ИСАК“ не позволява заявлението за подпомагане на ищеца да бъде приключено с оглед на факта, че системата генерира „фатална грешка“ при опит на служителите да запишат по „Еко схема за биологично земеделие“-/селскостопански животни/ - Еко БЖ всички животни от стопанството на кандидата, които отговарят на условията за подпомагане по схемата. Във връзка с обстоятелството, че системата „ИСАК“ не е била в техническа изправност към момента на подаване на заявлението за подпомагане Д. не е могъл да заяви всички животни от стопанството си, които са вписани в Био Регистрите и са под сертификационен контрол, с оглед на което са отговаряли на условията за подпомагане по схема „Еко БЖ“. В тази връзка ЗП Д. Д. е бил принуден да приключи заявлението за подпомагане за кампания 2024 г., без в него да са записани всички животни от стопанството му, допустими за подпомагане по схема „Еко БЖ“. Сочи се, че във връзка с гореизложеното за ищеца ЗП Д. Д. следват преки вреди от незаконосъобразните действия/бездействия на служителите на ДФ „Земеделие“, които са отговорни за правилното и изправно функциониране на администриращата система „ИСАК“ по повод нейната база данни, алгоритми и функционалности, които следва да отговарят на съответните изисквания за законосъобразно администриране и контрол във връзка с обработване на заявленията за подпомагане по схемите и мерките/интервенциите на директните плащания за кампания 2024 г. Твърди, че в резултат от фактически действия/бездействия на органа по неправилно, неотговарящо на законосъобразните изисквания за техническото поддържане на системата „ИСАК“ и конкретните й модули, свързани с подаване на заявленията за подпомагане за кампания 2024 г. на ищеца е отнета възможността да заяви по „Еко схема за биологично земеделие“-/селско стопански животни/-Еко-БЖ всички налични в стопанството му животни, които към датата на подаване на заявлението, са отговаряли на условията за подпомагане по схема „Еко-БЖ“ и са били под необходимия контрол и сертификат в Био Регистъра. Счита, че са налице необходимите предпоставки за ангажиране на съответна имуществена отговорност на ДФ „Земеделие“ по повод незаконосъобразни действия/бездействия на негови служители по поддържане на системата „ИСАК“ в необходимата функционална и техническа изправност, вследствие на които ищецът е претърпял претендираните вреди.
С допълнителна молба вх. № 2377/19.12.2024 г. са направени следните уточнения и конкретизации: „1.Конкретизация на действията и бездействията на административния орган (ДФ „Земеделие“): 1.1.Фактическо бездействне на ДФ „Земеделне“ по поддържането на снстемата „ИСАК“, изразяващо се в:-неизпълнение на вменените задължения на ДФ „Земеделне“ да осигури правилното и изправно функциониране на системата „ИСАК“, съгласно изискванията на Регламент (EC) 2021/2116 и Регламент за изпълнение (EC) 2022/1173; -Описание на бездействието: при подаване на заявлението за подпомагане на ищеца на 01.07.2024 г. системата „ИСАК“ е генерирала ”фатална грешка", поради своята неизправност, която е попречила на заявлението за подпомагане да бъде коректно обработено и завършено с пълния обем от данни в него за всички селскостопански животни, подлежащи на подпомагане по схема „Еко БЖ“. 1.2.Фактическо бездействие на ДФ „Земеделне“ за отстраняване на грешката в системата „ИСАК“, изразяващо се в:•Неотстраняване от функционалностите на „ИСАК“ на процеса по генериране на „фаталната грешка“, въпреки устните и писмени сигнали от ищеца, подадени чрез служителите на Общинската служба по земеделие гр.Тополовград.•Описание на бездействието: След установяване на „фаталната грешка“ служителите на ОС „Земеделие“-Тополовград не са отворили повторно заявлението за подпомагане, за да бъдат добавени всички налични животни, въпреки настояването на ищеца. 1.3.Незаконосъобразни действня във връзка с администриране на подаденото заявление за подпомагане: •Незаконосъобразно действие: Прекратяване на възможността за корекция на подаденото заявление и предаването му за последваща административна обработка без включването на всички животни, подлежащи на подпомагане. •Описание на действието: Административните служители са предали заявлението за последваща обработка, без да осигурят корекцията му, въпреки че са имали техническата и администрвтивната възможиост за това. 2.Причинно-следствена връзка между действието/бездействието на органа и претърпяната вреда: Връзка между бездействията и вредите: Ако ДФ „Земеделие“ беше осигурил правилно функциониране на „ИСАК“ във връзка с изпълнение на задълженията си за това, щеше да бъде възможно ищецът да подаде коректно заявление по отношение на данните за всички 31 животни от стопанството на ищеца, което би довело до получаване на подпомагане в пълен размер. •Връзка между действията и вредите: Ако служителите на ДФ „Земеделие“ бяха предприели действия за отстраняване на грешката по функционалностите на „ИСАК“ и бяха позволили добавяне на останалите 15 животни, ищецът би получил пьлния размер на помощта. С предаването на непълното заявление за последваща обработка е пряко причинена невъзможността за последващо коригиране на подадепата информация. 3.Размер на обезщетението за всяко конкретно действие или бездействие: •за бездействие по поддържане на системата „ИСАК“-55000 лева, •за бездействие пo отстраняване на грешката в „ИCAK“-27500 лева, •за незаконосъобразно администрнране на заявленнето-27500 лева. Общият размер на претендираното обезщетение е 110000 лева, съгласно първоначалната искова молба. 4.Конкретизация на предмета на исковата молба: Предметът на исковата молба е ангажиране на отговорността на ДФ „Земеделие“ за причинени преки и непосредствени имуществени вреди в общ размер на 110000 лева (сто и десет хиляди лева), които произтичат от незаконосъобразни действия и бездействия на ДФ „Земеделие“ по администриране на заявление за подпомагане на ищеца за кампания 2024 г. по схема „Еко БЖ“. Вредите се състоят в загубата на възможност за получаване на пълно подпомагане по посочената схема, като обезщетението следва да се присъди ведно със законната лихва от 01.07.2024 г. до окончателното изплащане.
Понастоящем посочените по-горе изисквания за ангажиране отговорността на ответника не са налице, за да бъде уважена претенцията.
На първо място липсва незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата, при или по повод изпълнение на административна дейност.
Измежду изброените не се явява соченото, че системата „ИСАК“ не е била в техническа изправност и е генерирала „фатална грешка“ при опит на служителите да запишат по „Еко схема за биологично земеделие“-/селскостопански животни/ - Еко БЖ всички животни от стопанството на ищеца, които отговарят на условията за подпомагане по схемата.
Касае се за възникнал технически проблем, който по своята същност не е административна дейност, нито във връзка с упражняване властнически функции изразени посредством акт, действие или бездействие. Възникналата невъзможност за вписване е в резултат на обективно препятствие, което не зависи и не може да бъде повлияно от действията или бездействията на служителите на Общинска служба по „Земеделие“-Тополовград.
Именно поради липсата на функционалност на „ИСАК“ към момента на подаване на заявлението длъжностните лица не са можели да отворят повторно заявлението за подпомагане, за да бъдат добавени всички налични животни.
Що се касае до твърдяното фактическо бездействие на ДФ „Земеделие“ по поддържането на системата „ИСАК“, изразяващо се в:-неизпълнение на вменените задължения на ДФ „Земеделие“ да осигури правилното и изправно функциониране на системата „ИСАК“, съгласно изискванията на Регламент (EC) 2021/2116 и Регламент за изпълнение (EC) 2022/1173, то същото е общо и абстрактно и при непосочване на неизпълнение на конкретни задължения пряко довели до възникналия технически проблем, не обосновава носенето на имуществена отговорност.
Освен липсата на акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата, при или по повод изпълнение на административна дейност, не е изпълнено и условието да са незаконосъобразни и отменени по съответния ред.
Нормата на чл.204, ал.2 АПК дава възможност искът да се предяви и заедно с оспорването на административния акт до приключване на първото заседание по делото, но в случая нито се сочи твърдяното бездействие да е прието за незаконосъобразно по съответния ред, нито в настоящото производство се навеждат фактически доводи в тази насока, нито се прави искане за това.
Поради това не е осъществена първата от предпоставките на сложния фактически състав на търсената отговорност за заплащане на обезщетение.
На второ място липсва задължителното изискване претендираните за претърпени вреди да са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразното бездействие.
На сайта на ДФ „Земеделие“ на е-адрес https://www.dfz.bg/bg/biological-animal-husbandry/-/asset_publisher/rdoc/content/biologicno-zivotnov-dstvo-eko-bz-?_com_liferay_asset_publisher_web_portlet_AssetPublisherPortlet_INSTANCE_rdoc_assetEntryId=934345&_com_liferay_asset_publisher_web_portlet_AssetPublisherPortlet_INSTANCE_rdoc_redirect=https%3A%2F%2Fwww.dfz.bg%3A443%2Fbg%2Fbiological-animal-husbandry%3Fp_p_id%3Dcom_liferay_asset_publisher_web_portlet_AssetPublisherPortlet_INSTANCE_rdoc%26p_p_lifecycle%3D0%26p_p_state%3Dnormal%26p_p_mode%3Dview%26_com_liferay_asset_publisher_web_portlet_AssetPublisherPortlet_INSTANCE_rdoc_assetEntryId%3D934345%26_com_liferay_asset_publisher_web_portlet_AssetPublisherPortlet_INSTANCE_rdoc_cur%3D0%26p_r_p_resetCur%3Dfalse е налична информация относно Еко схема за биологично земеделие (селскостопански животни) от Схеми и мерки за подпомагане, Директни плащания, Еко схеми, Биологично животновъдство, Биологично животновъдство (Еко-БЖ).
Според описанието подпомагане по еко схемата се предоставя, когато цялото стопанство се управлява в съответствие с изискванията на Регламент (ЕС) 2018/848. Допустимо е да се раздели на ясно и ефективно обособени производствени единици за биологично производство, за преход към биологично производство и за небиологично производство, при условие че по отношение на производствените единици за небиологично производство: 1.отглежданите животни са от различни видове; 2. растенията са от различни, лесно разграничими сортове. Размерът на помощта по еко схемата се определя на хектар постоянно затревена площ и/или площи с фуражни култури за толкова хектари, за колкото се отглеждат от 0,15 до 1 ЖЕ/ха. Не се подпомагат постоянно затревени площи и/или площи с фуражни култури в преход към биологично производство, за които кандидатът вече е получил подпомагане за преход към биологично производство в продължение на две години, по тази или по друга интервенция или по мярка 214 от Програмата за развитие на селските райони от програмен период 20072013 или по мярка 11 от Програмата за развитие на селските райони от програмен период 2014-2020.
Като условия за кандидатстване е посочено, че животните по еко схемата трябва да:-са сертифицирани като биологични или са в период на преход към биологично производство по смисъла на Регламент (ЕС) 2018/848; -са идентифицирани съгласно чл.51 от ЗВД; -са въведени в системата за идентификация и регистрация на животните на БАБХ; -са вписани в регистъра на животните в животновъдния обект, съгласно изискванията на чл. 132, ал. 1, т. 8 от ЗВД; -се отглеждат в животновъдни обекти, регистрирани по реда на ЗВД.
В насоките за кандидатстване са дадени екологични практики, които се прилагат в стопанството за включване в еко схемата: 1.В стопанството се отглеждат по правилата за биологично производство (Регламент (ЕС) 2018/848) собствени говеда, биволи, овце и/или кози, свине за пасищно отглеждане от породата Източнобалканска свиня. Отглежданите животни трябва да са в размер най- малко на 1 ЖЕ; 2.Земеделските стопани имат действащ договор с контролиращо лице за биологично производство. Договорът трябва да е сключен не по-късно от 31 декември 2022 г. и да е вписан в регистъра по чл. 16а, ал. 1, т. 1 от ЗПООПЗПЕС; 3.Земеделските стопани заявяват по еко схемата и стопанисват по биологичен начин постоянно затревени площи и/или площи с фуражни култури при съотношение в размер от 0,15 до 1 ЖЕ/ха; 4.През 2023 г. отглеждат животните и стопанисват площите съгласно изискванията на Регламент (ЕС) 2018/848 и животните и площите са сертифицирани като биологични или са в период на преход към биологично производство; 5.През 2023 г. нямат наложена мярка за ниво на несъответствие 3 „Критично несъответствие" или мярка за повторно несъответствие с ниво 2 „Сериозни нарушения", съгласно каталога „Мерки и несъответствия" по Приложение № 3 на Наредба № 5 от 2018 г. за прилагане на правилата на биологично производство, етикетиране и контрол, и за издаване на разрешение за контролна дейност за спазване на правилата на биологичното производство, както и за последващ официален надзор върху контролиращите лица (обн. ДВ бр. 75 от 2018 г.).
За да бъдат претърпените вреди пряка и непосредствена последица трябва незаконосъобразното бездействие да е единственото и достатъчно условие за тяхното настъпване.
За да бъде предоставено подпомагане по Еко схема за биологично земеделие (селскостопански животни) кандидата следва да отговаря на всички посочени по-горе изисквания. Поради това дори и да бяха вписани всички животни от стопанството на ищеца в подаденото заявление, то същото не е достатъчно за да получи подпомагане за тях, ако не отговаря на останалите условия.
Необходимо е да се отбележи, че основателността на искането за подпомагане, наличието на предпоставките и законосъобразността на евентуален отказ се разглежда в нарочно производство и не може да бъде предмет на изследване и обсъждане в настоящия процес.
Ето защо възникналия в системата „ИСАК“ технически проблем изразяващ се във „фатална грешка“ и твърдяното бездействие на служителите да запишат по „Еко схема за биологично земеделие“-/селскостопански животни/-Еко БЖ всички животни от стопанството на ищеца, респ. фактическо бездействие на ДФ „Земеделие“ по поддържането на системата „ИСАК“, изразяващо се в:-неизпълнение на вменените задължения на ДФ „Земеделие“ да осигури правилното и изправно функциониране на системата „ИСАК“, съгласно изискванията на Регламент (EC) 2021/2116 и Регламент за изпълнение (EC) 2022/1173, не са единствената и достатъчна пречка, т.к. и при липсата им не може да се направи категоричния и еднозначен извод, че заявителя ще получи исканото подпомагане.
На трето място не се установяват както настъпила вреда, така и нейния размер, т.к. след като не се касае за определяни по справедливост неимуществени вреди, е необходимо да е логично обоснована.
Претендираните като обезщетение суми за обезщетение съответно от бездействието по поддържане на системата „ИСАК“, бездействието пo отстраняване на грешката в „ИCAK“ и от незаконосъобразното администрнране на заявленнето не кореспондират по никакъв начин с изложеното от ищеца и е напълно неясно по какъв начин са формирани.
Паралелно с горното следва да се посочи, че с определението за насрочване на делото на ищеца са дадени конкретни указания за носената от него доказателствена тежест.
Независимо от това и въпреки наличието на възможност за това, т.к. по делото са постъпвали допълнителни молби от ищеца и процесуалните му представители, нито в исковата молба, нито впоследствие са ангажирани доказателства и не са направени конкретни доказателствени искания, в подкрепа на изложената теза.
Нещо повече, налице е неясното в твърдените обстоятелства, за да може съдът да прояви активност при събиране на доказателства, макар да се касае за исково производство, при което служебното начало не е застъпено в същата степен както при административния процес.
Така например в исковата молба от една страна се сочи, че проблема е възникнал при приемане на заявлението, което е еднократен процес, а от друга, че не са били добавени всички налични животни, въпреки устните и писмени сигнали от ищеца. Последното не само предполага период от време, което е в противоречие с момента на приемане на заявлението, но не са представени или описани тези сигнали, за да бъдат служебно изискани от администратвия орган. Аналогично, както беше посочено по-горе, стои и въпроса с формирането и размера на претендираната вреда, чиято неяснота също възпрепятства събирането на доказателства дори и с назначаването на експертиза, след като е невъзможно формулирането на относими към правния спор въпроси.
На свой ред твърденията в исковата молба са в противоречие със събраните по делото доказателства, т.к. според първоначалната молба и конкретизацията й при подаване на заявлението за подпомагане системата „ИСАК“ е приела за вписване по схемата само 16 броя животни, като за останалите 15 от общия броя на всичките 31 животни под сертификационен контрол от стопанството на ищеца, системата е изписала „фатална грешка“, което не е позволило да се приключи общото заявление за подпомагане.
Посоченото се опровергава категорично и безспорно от приложеното по делото подадено, обработено и приключило с подписа на ищеца Заявление за подпомагане за кампания 2024 г. с УИН26/100724/49805, от което е видно, че за въпросната схема за подпомагане Еко-БЖ ищецът е заявил 40 броя животни или с 9 повече от общия броя на всичките 31 животни под сертификационен контрол от стопанството си.
Поради това и доколкото не са налице законовите предпоставки следва да се отхвърли претенцията за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди в общ размер на 110000 лева.
От своя страна неоснователността на главния иск за присъждане на обезщетение за имуществени вреди води до неоснователност на акцесорните искове за присъждане на лихви върху претендираните суми, които също следва да бъдат отхвърлени.
Предвид посоченото, липсата на задължителен елемент на фактическия състав за възникване на отговорността по чл.1, ал.1 ЗОДОВ, а именно причинната връзка между отменено незаконосъобразно бездействие и вредоносния резултат, както и недоказаността на претенциите по размер, водят до неоснователност и недоказаност на предявените искове, поради което същите следва да бъдат отхвърлени.
При този изход на делото не са дължими направените от ищеца разноски и искането му за присъждане на такива следва да се отхвърли.
Независимо от изхода на делото следва да се отхвърли и искането на ответната страна за присъждане на разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение, т.к. разпоредбата на чл.10, ал.2, изр. първо от ЗОДОВ предвижда, че ако искът бъде отхвърлен изцяло, съдът осъжда ищеца да заплати разноските по производството. По аргумент от чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, разграничаващ видовете разходи в производството по ЗОДОВ на „разноски“, „държавна такса“ и „възнаграждение за адвокат“, е наложена трайна съдебна практика, че при отхвърляне на иск с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ ищецът не е задължен да заплати направените разходи от ответната страна за адвокатско възнаграждение, респ. за юрисконсултско такова.
Водим от горното, Я А С
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Д. Г. Д. от [населено място], [община], [област], чрез Еднолично адвокатско дружество „Е.Х.“ от САК, с адрес за призоваване и връчване на книжа [населено място], [улица], емайл: [електронна поща] ИСК да бъде осъден „Държавен фонд „Земеделие"-Разплащателна агенция, гр.София, ПК 1618, [улица], представляван от изпълнителен директор да му заплати сумата от общо 110000 (сто и десет хиляди) лева ведно със законната лихва върху тази сума за периода от 01.07.2024 г. до окончателното й изплащане, която сума представлява обезщетение за причинени преки и непосредствени имуществени вреди, които произтичат от незаконосъобразни действия и бездействия на ДФ „Земеделие“ по администриране на заявление за подпомагане на ищеца за кампания 2024 г. по схема „Еко БЖ“, включваща: за бездействие по поддържане на системата „ИСАК“-55000 лева, за бездействие пo отстраняване на грешката в „ИCAK“-27500 лева и за незаконосъобразно администриране на заявленнето-27500 лева.
ОТХВЪРЛЯ искането на Д. Г. Д. от [населено място], [община], [област] за присъждане на направените по делото разноски.
ОТХВЪРЛЯ искането на „Държавен фонд „Земеделие", гр.София, ПК 1618, [улица]за присъждане на направените по делото разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14 – дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
Съдия: | |