№ 220
гр. Ямбол , 12.08.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ в закрито заседание
на дванадесети август, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Пепа Ил. Чиликова
Членове:Красимира В. Тагарева
Калина Г. Пейчева
като разгледа докладваното от Красимира В. Тагарева Въззивно частно
гражданско дело № 20212300500216 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.274, ал.1,т.2 ГПК, вр. с чл.248,ал.3,пр.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на "Мултипъл плюс"ЕООД гр.София, подадена от
адв.М.Д. от САК, против Определение №260747/23.06.2021г., постановено по ч.гр.д.
№428/2021г. по описа на ЯРС, с което е оставена без уважение молбата на частния
жалбоподател - заявител в заповедното производство, за изменение на Определение
№260601/22.04.2021г. в частта за разноските и за отхвърляне искането на длъжника
ТПК"Георги Дамянов" за присъждане на направените по делото разноски.
Оплакването на частния жалбоподател е за неправилност на обжалваното
определение, с искане за неговата отмяна и отхвърляне претенцията на длъжника в
заповедното производство за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 300лв. Излага се довод, че при езиковото тълкуване на закона - чл.7, ал.7 от
Наредба №1/2004г. на ВАдвС за минималните размери на адвокатските възнаграждения, се
налага извод, че възнаграждение се дължи само на адвоката, който е оказал защита при
издаването на заповедта за изпълнение, действайки в полза на заявителя в заповедното
производство, но не се дължи адвокатско възнаграждение в полза на длъжника. Отделно от
това жалбоподателят възразява за прекомерност на заплатеното от длъжника адвокатско
възнаграждение от 300лв., с оглед размера на претенцията за главница от 293,23лв. и за
мораторна лихва от 87,98лв. Изтъква още, че е обжалвал с частна жалба определението на
районния съд от 22.04.2021г., с което на длъжника са присъдени разноските за адвокатско
възнаграждение в заповедното производство, като счита за неправилно приетото от
заповедния съд, че жалбата има характер на молба по чл.248 ГПК и неправилно се е
произнесъл по нея с обжалваното определение.
1
Постъпил е отговор от ТПК"Георги Дамянов", представляван от адв.К.Д., с който
частната жалба е оспорена като неоснователна, с претенция същата да бъде оставена без
уважение. Изложени са съображения, според които дължимостта на разноските на длъжника
в заповедното производство се извежда от правилата на чл.81 и чл.78 ГПК, като се позовава
на постановките, приети с ТР№4/2014г. на ОСГТК на ВКС и на съдебна практика на
окръжни съдилища по аналогични случаи.
ЯОС намира, че частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, против
подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима и следва да бъде разгледана
по същество.
За да се произнесе, съдът установи следното:
По заявление на дружеството "Мултипъл плюс"ЕООД гр.София, по образуваното
пред ЯРС ч.гр.д.№428/2021г. против ТПК"Георги Дамянов" гр.Ямбол е издадена Заповед
№260278/05.02.2021г. по чл.410 ГПК за изпълнение на парично задължение за сумите:
526,70лв. - главница по задължение за плащане по договор за доставка на ел.енергия от
02.10.2017г., лихва в размер на 158,03лв. за посочен период, законната лихва върху
главницата от подаване на заявлението и разноски в размер на 25 лв. - ДТ и 300лв. -
адвокатски хонорар.
Срещу заповедта за изпълнение по реда на чл.414, ал.1 ГПК е депозирано
възражение от длъжника ТПК"Георги Дамянов", подадено от пълномощника адв.Д., с
представени пълномощно и договор за правна защита и съдействие с адвоката, и заплатени
по него в брой 300лв. адвокатско възнаграждение. При условията на чл.415, ал.1, т.1 ГПК
заповедният съд е указал на заявителя възможността и срок да предяви иск за вземането си и
да представи доказателства за предявения иск, като в дадения му срок заявителят "Мултипъл
плюс"ЕООД не е представил доказателства за предявен иск по чл.422 ГПК, при което ЯРС е
постановил определение 13.04.2021г., влязло в сила, с което на основание чл.415, ал.5 ГПК е
обезсилил издадената заповед за изпълнение и е прекратил производството по делото.
С молби от 13.04. и от 21.04.2021г., с оглед обезсилване на заповедта за
изпълнение и прекратяване производството по делото, длъжникът ТПК"Георги Дамянов" е
поискал да му бъдат присъдени сторените в заповедното производство разноски за
адвокатско възнаграждение. По молбите ЯРС се е произнесъл с Определение
№260601/22.04.2021г., с което е осъдил заявителят "Мултипъл плюс" ЕООД да заплати на
длъжника направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300лв.
Срещу постановеното от ЯРС Определение №260601/22.04.2021г. по ч.гр.д.
№428/2021г. заявителят е подал частна жалба, като по образуваното пред ЯОС в.ч.гр.д.
№151/2021г. окръжният съд е прекратил производството и е изпратил на ЯРС жалбата на
"Мултипъл плюс"ЕООД с указания за произнасяне по същата по реда на чл.248, ал.1 ГПК,
тъй като по същество е молба за изменение на определението в частта за разноските.
2
В изпълнение на дадените му указания от въззивната инстанция, ЯРС е
произнесъл обжалваното определение, с което е оставил без уважение молбата на заявителя
за отмяна на присъдените на длъжника разноски, излагайки съображения, че разноските са
дължими на основание разпоредбите на чл.81 и чл.78, ал.4 ГПК и същите са в минималния
установен размер, съгласно разпоредбата на чл.7, ал.1,т.1 от Наредба 1/2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Определението е правилно, а частната жалба - неоснователна, като съображенията
за този извод са следните:
Издадената в полза на частния жалбоподател заповед за изпълнение е обезсилена,
поради непредявяване на установителния иск по чл.422 ГПК и заповедното производството
е прекратено. Безспорно е, че с обезсилването на издадената заповед за изпълнение и
приключване с окончателен съдебен акт на заповедното производство, по аргумент от
нормата на чл.81 ГПК съдът дължи произнасяне по исканията на страните за присъждане на
разноски, които са дължими съгласно процесуалната норма на чл.78 ГПК, която във
всичките си хипотези и съобразно разрешенията, приети в ТР № 6/06.11.2013 г. по тълк.
дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, предпоставя допустимо възмездяване на направени в
съответното производство и доказани до приключването му съдебни разноски.
От представените с възражението на длъжника доказателства е установено, че
длъжникът е сторил разноски във връзка с организиране на защитата си срещу издадената
срещу него заповед за изпълнение, чрез подаване на възражение по чл.414 ГПК. По
изричната разпоредба на закона обосноваване на възражението не се изисква, не е
задължително и подаването му с приетия с Наредба №6/20.02.2008г. на министъра на
правосъдието образец за това, като непротиворечива е съдебната практика, че възражението
срещу заповедта за изпълнение може да бъде направено по всякакъв писмен начин и от
значение единствено е да е ясна волята на длъжника, че оспорва вземанията на кредитора по
заповедта. Това не означава, че длъжникът не може да ангажира услугите на адвокат за
оказване на правна помощ и съдействие за подаване на възражението, като при обезсилване
на заповедта и прекратяване на производството той има право на разноски, тъй като
присъждането на разноски по правило е свързано със санкционирането на другата страна за
неправомерното въвличане в съответното производство. В конкретния случай
обезсилването на издадената заповед за изпълнение и прекратяване на делото очертава
кредитора-заявител като неизправна страна, която с действията си е довела до
неоснователно въвличане на длъжника в заповедното производство, поради което следва да
понесе санкционните последици на разноските. Ето защо е налице основание за присъждане
в полза на длъжника на направените разноски по силата на нормата на чл.78, ал.4 ГПК,
която е общо правило и намира приложение и в заповедното производство, доколкото в
същото не са предвидени специални правила в този смисъл. При направено възражение по
чл.78, ал.5 ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение, за определянето му е
приложимо правилото на чл.7, ал.7 от Наредба №1/2004г.
3
Неоснователно е оплакването на частния жалбоподател, че обсъжданата
разпоредба на чл.7, ал.7 от Наредба №1/2004г. при тълкуване изключва правото на длъжника
на разноски в заповедното производство, тъй като нормата е в наредба - подзаконов
нормативен акт, който противоречи на чл.81 и чл.78 ГПК - нормативен акт с по-висока
степен и съдът е задължен да приложи акта от по-висока степен (чл.15 от ЗНА).
Също неоснователно е и другото оплакване на жалбоподателя, че районният съд
неправилно е разгледал като молба по чл.248 ГПК жалбата му против определението за
разноските от 22.04.2021г., тъй като това е приложимия ред за защита при присъждане на
разноски и районният съд е изпълнил задължителните указания, дадени му от въззивната
инстанция.
Настоящият съдебен състав на ЯОС не споделя релевираното от страна на
частния жалбоподател възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
длъжника в заповедното производство. Съгласно чл.7, ал.7, пр.3 от Наредба №1/2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, за процесуално представителство,
защита и съдействие в производства по издаване на заповед за изпълнение
възнаграждението се определя по правилата на ал.2 на базата на половината от стойността
на претендираната сума. В случая, при материален интерес от 684,73лв. (главница от
526,70лв. и мораторна лихва от 158,03лв.), базата по ал.2 е половината, а именно – 342,36
лв., което сочи на приложение на т.1 на ал.2, съгласно която при интерес до 1 000лв.
минималното адвокатско възнаграждение е в размер на 300лв. Платеното от длъжника
ТПК"Георги Дамянов" адвокатско възнаграждение в заповедното производство е в този
предвиден нормативен минимум, което изключва присъждането му в по-нисък размер
поради прекомерност. В същия смисъл са и изводите, направени от ЯРС, съвпадащи с
изводите на настоящата инстанция и правилно молбата на заявителя по чл.248 ГПК за
изменение на определението в частта за разноските е оставена без уважение.
При изложените съображения, обжалваното определение е правилно, същото е
обосновано от доказателствата по делото и е в съгласие с приложимия закон, поради което
следва да се потвърди. Частната жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение.
Водим от изложеното, ЯОС
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение №260747/23.06.2021г., постановено по ч.гр.д.
№428/2021г. по описа на ЯРС, с което е оставена без уважение молбата на "Мултипъл
плюс"ЕООД гр.София - заявител в заповедното производство, за изменение на Определение
№260601/22.04.2021г. по ч.гр.д.№428/2021г. в частта за разноските и за отхвърляне искането
на длъжника ТПК"Георги Дамянов" за присъждане на направените по делото разноски.
4
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5