РЕШЕНИЕ
№ 233 18.06.2019г. гр.Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският окръжен съд Първо гражданско отделение
На двадесет и трети май две
хиляди и деветнадесета година
В публичното заседание в следния
състав :
Председател: АННА
ЩЕРЕВА
Секретар Ваня Д.,
като разгледа докладваното от
съдията Щерева
гражданско дело № 597 по описа на съда за 2017 година,
за да се произнесе, взе предвид
следното :
Производството е образувано по искова
молба на Община Бургас против Г.Д.Н.
с ЕГН ********** ***, М.Д.А. с ЕГН ********** *** и К.С.А. с ЕГН **********о***.
Предявява искове да бъде прието за установено по отношение на всички ответници,
че Община Бургас е собственик на поземлен имот
- урбанизирана територия с идентификатор 07079.659.316 по КККР на
гр.Бургас с площ от 6 218 кв. м с адрес
гр.Бургас, ул.„Ангеларий“ №37, ведно с изградените върху него постройки : 1. по
отношение на ответника Г.Д.Н. - едноетажна сграда с идентификатор
07079.659.316.1 със застроена площ от 442 кв.м и едноетажна сграда с
идентификатор 07079.659.316.2 със застроена площ от 250 кв.м; 2. по отношение
на ответника М.Д.А. - едноетажна сграда с идентификатор 07079.659.316.3 със
застроена площ от 172 кв.м; и 3. по отношение на ответника К.С.А. - едноетажна сграда
с идентификатор 07079.659.316.4 със застроена площ от 57 кв.м и едноетажна сграда
с идентификатор 07079.659.316.5 със застроена площ от 43 кв.м; както и да бъдат
осъдени ответниците да предадат на ищеца владението на описания поземлен имот и
владението на съответните описани сгради.
С влязло в сила протоколно
определение от 17.05.2018г. производството по делото е прекратено по отношение
на ответницата Л.С.П. ***.
Ищецът твърди, че посоченият
терен, понастоящем с кадастрален идентификатор 07079.659.316 с площ от
6 218 кв. м, се намира в гр.Бургас, кв.„Акациите“ - западна част – в зона,
заключена между : главен път Е-9 - бул.„Тодор Александров“, ул.„Ангеларий“,
ул.„Вая“ и стадион „Черноморец“. Този имот бил първоначално в територията на
езерото Вая, като впоследствие загубил характеристиката си на водна площ. Със
Заповед № 4/ 03.01.1995г. на кмета на Община Бургас бил одобрен първият
застроителен регулационен план за тази зона, която за първи път била отразена и
в кадастралния план на града. Цялата земя в района представлявала осушена
територия – част от дъното на Бургаското езеро, усвоена през миналия век в
резултат на устройствени мероприятия. Със Заповед № 165/ 16.02.1998г. на кмета
на Община Бургас бил одобрен цялостен застроителен и регулационен план на
гр.Бургас за кварталите „Победа“ и
„Акациите“, съгласно който спорният терен попадал в квартал 3 - върху части от
УПИ І - отреден за заведение за обществено хранене, части от УПИ II -
отреден за спортна зала и върху УПИ III -
отреден за търговия и услуги, както и върху улична регулация и територия,
предназначена за изолационна зеленина. Счита, че теренът е бивша частна
държавна собственост, която е станала общинска по силата на § 42 от ПЗР на ЗИД
на Закона за общинската собственост в сила от 09.11.1999г., съгласно която разпоредба
общинска собственост стават всички застроени и незастроени парцели и имоти -
частна държавна собственост, отредени според предвижданията на подробните
градоустройствени планове за жилищно строителство и за обществени и благоустройствени
мероприятия на общините. Ответниците владеели без правно основание терена и
изградените в него без строителни книжа постройки, както и неправилно са се
снабдили с констативни нотариални актове за собственост, тъй като по силата на
приращението и постройките са собственост на ищеца.
В преклузивния срок по чл.131
ал.1 от ГПК ответниците Г.Н. и М.А. представят писмени отговори, с които
оспорват предявените срещу тях искове. Легитимират се като наследници на дядо
си К. Георгиев Стодлев, който още през 1913 година – при бежанската вълна след
Междусъюзническата война закупил имота от турчин, който веднага след това
заминал за Османската империя. Впоследствие неговият син Д. Георгиев Н., владял
необезпокоявано процесния терен, като през 1963г. се снабдил с позволителен
билет, с който са узаконени изградените в имота постройки. Считат, че земята
никога не е била държавна собственост, тъй като не е била част от езерото, като
твърдят, че още към 1989г. имотът със сградите в него са били нанесени в
кадастралния план. Сочат, че в съседни имоти на същото ниво, находящи се на
територията на местността „Сладките кладенци“, са открити археологични находки,
което също опровергавало твърдението, че имотът е част от езерото. Земята не е
била и безстопанствена, за да може да се счита за държавна по силата на чл.6 /отм./
от Закона за собствеността. Сочат, че поради това за земята не бил съставен акт
за държавна собственост. Позовават се на изтекла в тяхна полза давност поради
осъществявано необезпокоявано владение върху имота повече от 100 години, като
се основават на чл.34 от Закона за давността /отм./. Считат, че дори и да се
сподели твърдението на ищеца, че процесната земя е осушена територия, то на
основание чл.12 от ЗВ тя би била публична държавна собственост, поради което не
е налице хипотезата на § 42 от ПЗР на ЗИД на ЗОбС.
Ответникът К.С.А. не представя
писмен отговор в преклузивния срок по чл.131 ал.1 от ГПК. В съдебно заседание
чрез процесуалния си представител също оспорва иска и поддържа възраженията на
останалите ответници.
Страните представят и ангажират
доказателства в подкрепа на становищата си. Претендират и присъждане на
направените по делото съдебни разноски.
След съвкупна преценка на доводите на страните, на
събраните по делото доказателства и на разпоредбите на закона, Бургаският
окръжен съд намира за установено следното :
Предявените
кумулативно субективно съединени ревандикационни искове са с правно основание
чл.108 от ЗС.
Всяка от страните
по настоящото дело заявява собственически права върху процесните имоти. Ищецът
основава предявените си права на разпоредбата на § 42 от ПЗР на ЗИД на Закона
за общинската собственост /ЗОбС/, обнародвана в ДВ бр.96/ 05.11.1999г., като
твърди, че към 1999г. процесният поземлен имот е частна държавна собственост,
отреден с действащия градоустройствен план за обществени мероприятия на общината,
поради което по силата на закона е преминал в собственост на общината, ведно с
изградените постройките, които са негови приращения. Основава твърденията си за
държавна собственост на имота преди 1999г. от една страна на характеристиките
на имота – част от площта на езерото Вая, впоследствие усвоена и превърната в
осушена територия – земя, като се позовава на действащи през годините законови
разпоредби, които постановяват държавна собственост за такива имоти, а от друга
страна - на липсата на установен друг собственик на имота, като се позовава на законови
разпоредби, установяващи държавна собственост за имоти без собственик.
Ответниците въвеждат
като правопогасяващи възражения по иска свои права на собственост върху
процесния имот и изградените в него сгради, основани на закупуване на
недвижимия имот от техен наследодател през 1913г. и продължило оттогава досега
необезпокоявано владение, обосноваващо придобивна давност за имота и за
изградените в него сгради. Тези възражения на ответниците по иска са уточнени
от ответника Г.Н. в предоставени в съдебно заседание на 15.03.2018г. обяснения
– техният дядо К. Георгиев Стодлев /1885 – 1967г./ като бежанец от Източна
Тракия дошъл в Бургас през 1913г. и се настанил в квартал „Акациите“, като в
периода 1913 – 1920г. е купил процесния имот от турчин, без да има документ за
това; тогава имотът се намирал в долната част на квартала в близост до езерото,
където имало бахчи – градини; сградите в имота – къща, плевня и обор са
построени на два етапа – 1925-26г. и 1944-45г.; през 1963г. на баща му Д.Н. бил
издаден позволителен билет за узаконяване на осъщественото преди 1945г. в имота
строителство; през 1987г. ответникът Г.Н. съборил къщата и плевнята и върху
техните основи построил новата къща, а останалите постройки ползвал като
автосервиз.
Ответниците са се
снабдили с констативни нотариални актове за собственост на процесните имоти - №
77, т.I, рег.№ 1551, н.д.№ 66/
17.04.2012г. и № 107, т.I, рег.№ 2278, н.д.№ 73/
31.05.2016г., двата на нотариус с рег. № 255 в регистъра на НК. С първия акт
ответниците са признати за собственици на процесните пет сгради при квоти по
1/3 ид.ч. за Г.Н. и за М.А. и по 1/6 ид.ч. за К.А. и сестра му Л.П.. С втория
нотариален акт ответникът Г.Н. е признат за собственик на процесния поземлен
имот. Със съдебна спогодба, одобрена с влязло в сила протоколно определение от
27.06.2012г. по гр.д. № 80/ 2012г. по описа на РС – Бургас, така описаните
съсобствени сгради са поделени между тримата ответници по делото, като Г.Н. е
получил в дял имоти – сгради с идентификатори 07079.659.316.1 и 07079.659.316.2,
М.А. - 07079.659.316.3, а К.А. - 07079.659.316.4 и 07079.659.316.5, а
съделителката Л.П. е отказала да получи реален дял от тази съсобственост. Не се
спори по делото и се установява от представеното удостоверение за родствени
връзки и от приложенията, описани в издадения на ответниците констативен
нотариален акт, че ответниците са наследници на Д. Георгиев Н. /роден 1919г.,
починал 2007г./, като Г.Д.Н. и М.Д.А. са негови деца, а К.С.А. и Л.С.П. са
негово внуци - деца на дъщеря му Янка Д. Атанасова, починала 2002г. Липсват
доказателства за дядото на ответниците К. Георгиев Стодлев, за установяването
му в гр.Бургас, както и липсват писмени доказателства за закупен от него имот в
кв.“Акациите“, гр.Бургас.
При така
въведените от страните факти, на които основават претендираното право на
собственост върху поземления имот, съдът приема, че релевантен за делото момент
за установяване на статута на имота е най-ранната посочена от ответниците дата
на придобиването – 1913г. Отново въз основа на въведените от страните спорни
факти съдът приема, че основният значим спорен по делото въпрос е какво е
представлявал имотът към посочения релевантен момент, респективно дали към тази
дата имотът е бил държавна или частна собственост - на наследодателите на
ответниците или на техен праводател.
За отговор на тези
въпроси следва да се приложат действащите през годините законови норми относно
посочения вид имоти и собствеността върху тях. Към заявения начален релевантен
момент 1913г. в сила са Конституцията на Българското княжество (1879г. – 1947г.)
и Законът за имуществата, за собствеността и сервитутите (обн., ДВ, бр.29/ 07.02.1904г.,
в сила от 01.09.1904г., отм., Изв., бр.92/ 16.11.1951г., в сила от
16.12.1951г.), които постановяват, че имуществата могат да принадлежат на
държавата, на окръжията, на общините, на обществените учреждения и на другите
юридически лица, или на частните лица, като установяват два вида държавна собственост
- обществена и частна /чл.50 от КБК и чл.20 и чл.21 от ЗИСС/. Нормата на чл.39
т.4 от ЗИСС прогласява за обществено имущество на държавата езерата и блатата,
които са образувани естествено в обществените земи на държавата, а така също и
техните легла. Съгласно чл.24 обществените имущества на държавата са
неотчуждаеми. По делото няма спор, че езерото Вая е именно такова естествено
образувано езеро в обществена земя на държавата, поради което се налага
изводът, че както езерото, така и неговото легло при действието на закона /до
1947г./ са обществена държавна собственост. Разпоредбата на чл.76 от ЗИСС
урежда правото на приращение - всичко, което се приобщи и присъедини към вещта,
принадлежи на нейния собственик. В чл.86 е дадена легална дефиниция на нанос -
насипите и нарастванията, които се образуват постепенно и незабелязано по
крайбрежните земи на реките или потоците, като е предвидено, че същите
принадлежат на крайбрежния собственик. Чл.88 ал.1 на ЗИСС изключва правото на
нанос за езерата и за блатата, като постановява, че и при намаляване на обема
на водата техният собственик запазва земята, която се покрива от водата, когато
тя е на височината на изтичането на езерото или блатото. Обратно – съгласно
ал.2 собственикът на езерото не придобива право върху крайбрежната земя, която
водата покрива при извънредните разливи.
Последващите
конституции - Конституция на Народна република България, в сила 1947 – 1971г.,
и Конституция на Народна република България, в сила 1971 - 1991г. (след 23.11.1990г. озаглавена Конституция на Република
България) премахват разграничението на
държавната собственост на обществена /публична и частна, като постановяват, че
държавната собственост е общонародна, а право на общинска собственост е
установено едва с изменението на Конституцията от 1971г., обн. ДВ, бр.94/ 23.11.1990г.
Едва действащата Конституция, в сила от 13.07.1991г., признава два режима на
собствеността – публична и частна /чл.17 ал.2/, като постановява, че режимът на
обектите на държавната и общинската собственост се определя със закон /чл.17
ал.4/. Този принцип е възприет по-късно и в чл.6 на Закона за собствеността
/след изменението обн. ДВ бр.33/ 1996г./, като е доразвит в нормите на чл.2,
ал.1 от Закона за държавната собственост и в чл.3 ал.1 от Закона за общинската
собственост, и двата в сила от 01.06.1996г. Обектите публична държавна
собственост са изброени в нормата на чл.2 ал.2 от ЗДС, като ал.3 постановява, че частна държавна собственост
са всички други имоти и вещи - държавна собственост.
В периода 1949г. –
2000г. последователно действат Закона за водостопанството (1949-1953г.), Закона за водното стопанство (1953-1969г.) и Закона за водите (1969-2000г.), които в разпоредбите на чл.1
постановяват държавна общонародна собственост за всички води, техните легла и
брегове.
Разпоредбите на
чл.3 от Законъ за държавните имоти (1941 - 1948г)/ и чл.2 на Закона за държавните имоти /1948 - 1951г./
прогласяват за държавна собственост и недвижимите имоти, които нямат друг
собственик. Действащият Закон за собствеността (в сила от 17.12.1951г.) при
приемането си също постановява, че държавни стават и имотите, които държавата
придобива съгласно законите, а така също и имотите, които нямат друг собственик
- чл.6, а след изменението на разпоредбата с ДВ, бр.31/ 1990г. гласи, че държавна
собственост са и вещите, които нямат друг собственик.
По делото е безспорно,
че процесният имот се намира в гр.Бургас, кв.“Акациите“, разположен на
територията между ул.“Индустриална“ и езерото Вая, като самият имот е
разположен северно от улица „Ангеларий“. От приетите заключения на вещите лица
по извършените съдебни технически експертизи се установява, че за периода от
посочения релевантен момент до днес за гр.Бургас са изготвени следните планове
:
1. план на гр.Бургас
от 1912г., в който цялата територия между езеро Вая и Бургаския залив е
означена със сигнатура за пясъци, а настоящият квартал „Акациите“, който
понастоящем е изграден на север от шосето /сега ул.“Индустриалната“/ до езерото
Вая, не е отразен.
2. План за улична
и дворищна регулация на предградие „Акациите”, одобрен през 1926г. Съгласно
този план квартал „Акациите“ обхваща територията на север от ул.“Индустриална“ до
ул. „Ангеларий”, която е проектирана до линията на езеро Вая. Върху територията
на квартала са предвидени квартали и парцели в тях с посочени площи, но няма
заснети съществуващи към него момент имоти. В този план не са отразени имоти
северно от улица „Ангеларий“, където сега попада процесният.
3. Кадастрален
план от 1958г. за земеделски земи на землището на б.с.Атанасово, който обхваща
и част от гр.Бургас, включително и част от кв.“Акациите”. В него са заснети и съществуващите
към онзи момент имоти северно от ул.“Ангеларий” към езеро „Вая”, но процесният
имот все още липсва.
4. Застроителен и
регулационен план на кв.,Акациите” - западна част и попълването на кадастралния
план на север от ул.“Ангеларий“ до новопостроения път Е-9, одобрен през 1995г.
В този кадастрален план процесният имот е отразен с две сгради в него, но без
планоснимачен номер. Съобразно регулацията имотът попада в няколко парцела,
отредени за обществени дейности и обслужващи улици.
5. Кадастрален, застроителен и регулационен
план на кв.„Победа” и кв.,Акациите”, одобрен през 1998г., действащ и сега.
Процесният имот не е отразен, като същият попада в УПИ I, УПИ II и УПИ III, отредени съответно за кафе и ресторант, за спортна зала и за търговия и
услуги, всички в кв.3.
6. Кадастрална
карта на гр.Бургас, одобрена през 2009г. В тази карта за са заснети процесният
поземлен имот и изградени в него 5 сгради, а в кадастралният регистър имотът е
записан на ответника Г.Н. на основание нотариалния акт № 2/ 2016г.
Във всички планове
до този от 1995г. процесният имот попада в територия, означена като езерото
Вая. Самият ответник Г.Н. в обясненията си, дадени в съдебно заседание,
заявява, че закупеният от дядо му имот е представлявал бахча в близост до
езерото Вая. Според заключението на тройната съдебна техническа експертиза на
всички планове брегът на езерото е изобразен по различен начин, като липсват
основания да се приеме, че изобразяването е точно, тъй като нанасянето на
езерото не е било предмет на тези планове. Вещите лица дават заключение, че
брегът на езерото е бил на около 40-50 м северно от улица „Ангеларий“, като
сочат, че по плановете от 1912г. и 1926г. най-голямата настоящата сграда в
имота се намира в полосата на брега, близо до границата на водата. Вещите лица
по тази експертиза установяват изграждането към 1954г. северно от улица
„Ангеларий“ на земнонасипна дига, предназначена да запази крайбрежните терени
от заливане. Впоследствие върху тази дига е изграден път с широчина 7 метра –
понастоящем улица „Тодор Александров“, разстоянието от който до процесната
сграда на ответника Н. се определя на 70 метра. През 1972-1974г. този път е
разширен с 4 м в посока към квартал Акациите, а в насип в езерото е изградено
второто платно.
От приетите
заключения по извършените съдебна лесотехническа експертиза на вещото лице М.Ж.
и комбинирана съдебна техническа експертиза на вещите лица М.М. и Д.Д. се
установява, че на територията на процесния имот и непосредствено до северната
му граница към момента съществуват дървесни видове на възраст 72-88 години /при
съобразяване със статистическата грешка от 10 %/, т.е. залесени са в периода
1931-1947г. Вещите лица установяват, че в близост до имота - извън него в югозападна
посока съществуват дървета на възраст не по-малка от 120 години, т.е. засадени
около 1900г. От експертизите се установява, че не е възможно посочените
растителни видове да са оцелели до настоящия момент, ако в период от развитието
им са били за продължителен период от време под вода, т.е. не е възможно да са
расли на територия, която е била дъно на езерото Вая. Установяват също и
дървесни видове в близост до северната граница на имота, засадени в редица,
чиято възраст се определя на 43г. /39-47 години със статистическата грешка/.
Така установената възраст и едновременното им залесяване сочат, че дърветата са
засадени при разширяването на изградения път след 1972-1974г. Експертизите
установяват, че почвата в процесния имот е песъчливо-глинеста с наличие на
наноси, като при дънерите на дърветата в имота видимо са извършвани насипвания
и подравняване на терена. Вещото лице Д. по комбинираната съдебна техническа
експертиза дава заключение, че е възможно дървесните видове в процесния имот да
са пораснали в близост до брега на езерото, но без да са били заливани
целогодишно.
От събраните по
делото доказателства не се установява идентичността на строителството по
представения от ответниците позволителен билет № 565/ 11.09.1963г., като
приетите заключения на вещите лица по извършените технически експертизи не
установяват съществуването през годините на посочения в този билет квартал №
351В в кв.Акациите, нито данни за описания план с № 1782 от 10.09.1963г.
Ответниците са
ангажирали показанията на свидетелите Велка Ганева и А. Яръмов, съседи с имоти
на ул„Ангеларий“ № 23 и № 93. Свидетелите потвърждават изграждането на новия
път /ул.“Тодор Александров/ през 1972-1973г. Свидетелката Ганева установява
пред съда, че дядовците им, нейният и този на ответниците, са се заселили на
процесното място, след като са пристигнали от Турция, като първоначално са
изградили колиби от камъш и слънчоглед. Впоследствие там се родили родителите им
и следващите поколения продължили да живеят там. Свидетелката описва процесната
сграда на ответника Г.Н. като жилищен имот. Свидетелят Яръмов сочи, че
семейството му обитава имот на ул.“Ангеларий“ № 93 от 1954-55г. Твърди, че в
процесния имот бащата на ответника Н. е гледал животни и впоследствие е
изградил стопански сгради, като допуска, че може и да е живял там. Самият
ответник твърди и представя доказателства, че към 1994г. чрез своята еднолична
фирма „Възход-90“ изградил в имота спортна зала - на мястото на старата къща,
като всички постройки са използвани за автосервиз. Наред с това противоречие
относно вида и предназначението на съществуващите в имота сгради, вещото лице Г.
в съдебно заседание установява наличие на два имота на улица „Ангеларий“,
номерирани с № 37. Подобно противоречие се сочи и от вещите лица по тройната
експертиза, които твърдят, че съгласно устна справка от началника на ГРАО при
Община Бургас процесният имот е с административен адрес № 27.
Не се спори и се установява
от представената заповед № 299/ 10.02.1987г. на ОбНС – Бургас, че имоти,
находящи се на улица „Ангеларий“ /№ 3, 5, 7, 9, 11 и 15/ и на улица „Вая“ /№
24а, 28, 28а, 30, 32, 34/ са били отчуждени на основание ЗТСУ за изграждането
на обект „Битова канализация и реконструкция на улицата“.
При така събраните
по делото доказателства съдът приема, че към посочената от ответниците дата на
установено от наследодателя им владение върху процесния имот – 1913г. и през
следващите години липсват каквито и да било данни този имот да е бил частна
собственост на физическо лице, от което наследодателите да са придобили
собствеността или по отношение на което да са установили своето владение. Поради
това, дори и при липсата на други основания, процесният имот следва по силата
на закона да се счита за държавна собственост като имот, който няма друг
собственик.
От събраните по
делото доказателства в тяхната съвкупност съдът прави изводът, че територията
на процесния имот е част от бреговата ивица на езерото Вая, която към 1912-1926г.
не е заселена и застроена, в последствие е засушена и приобщена постепенно към
жилищната територия на квартала. Първите установени по делото данни за парцели
и застрояване северно от улица „Ангеларий“ са от 1958г., като процесният имот
остава извън обхвата на кадастралния план от 1958г. Първите данни за
установяването на процесния имот са по неустановен кадастрален план от 1989г.,
въз основа на който е издадена представената по делото скица № 836/ 1995г. и
който вероятно е послужил за изготвянето на ЗРП от 1995г. Предвид безспорното
изграждане на отводнителната дига през 1954г., послужила като основа за
построяването на настоящата улица /път – „Тодор Александров“, находяща се 70
метра северно от процесния имот, съдът приема, че в периода 1913 – 1954 година
процесният недвижим имот е бил бряг – част от леглото на езерото Вая. Поради
това на основание чл.1 от ЗИСС /1904-1951г./, чл.3 от ЗДИ /1941-1948г., чл.2 от
ЗДИ и чл.1 от Закона за водостопанството и Закона за водното стопанство
/1949-1969г./ този имот е бил част от територия, която е общонародна
/обществена/ държавна собственост. Този извод не се разколебава от установената
растителност в имота и в негова близост, тъй като безспорно посочените дървесни
видове е възможно да са засадени в бреговата ивица, където е възможен техният
растеж, без да са били заливани продължително от водите на езерото.
Последващите промени на тази територия чрез насипване и осушаване нямат
правопроменящо действие за вещното право върху нея, поради което същата остава
държавна собственост – до 1991г. общонародна държавна собственост. С приемането
на Конституцията от 1991г. и нормата на чл.2, ал.3 от Закона за държавната
собственост от 1996г. тази собственост се дефинира като частна държавна, тъй
като не е сред изберпателно изброените обекти изключителна държавна собственост
или сред тези, прогласени от закона за публична държавна собственост. По тези
съображения съдът приема за установено, че на 09.11.1999г. с влизането в сила
на нормата § 42 от ПЗР на ЗИД на Закона за общинската собственост /ЗОбС/, обнародвана
в ДВ бр.96/ 05.11.1999г., Община Бургас е придобила ex lege собствеността върху процесния имот. По делото се
установиха кумулативно всички елементи от фактическия състав на установеното от
закона преминаване на собствеността – към влизането на закона в сила процесният
имот попада в няколко УПИ – частна държавна собственост, които с действащия към
онзи момента КЗРП на квартал „Акациите“, гр.Бургас, одобрен със заповед № 165/
16.02.1998г., са отредени за обществени мероприятия на общината.
Още с нормата на
чл.24 от ЗИСС (1904г.) е предвидена неотчуждаемост на обществените имущества на държавата,
каквато е територията, заключена от бреговете на езерото Вая. Поради това на
основание чл.306 от ЗИСС и чл.9 от Закона за давностьта (Обн., ДВ, бр. 23/ 30.01.1898г., отм., Изв., бр.92/
16.11.1951г., в сила от 16.12.1951г.) за
процесния имот не тече давност, тъй като същият не се намира в „гражданско
обръщение“. Забраната e изрично установена с нормите на
чл.15 от ЗДИ – 1941г. и чл.3 от ЗДИ (1948г.-1951г.), като е закрепена и във всички последващи редакции на
разпоредбата на чл.86 от Закона за собствеността след 1951г. – не се придобиват
по давност имоти държавна /социалистическа/ собственост, а след 1990г. - и
имоти общинска собственост. До изменението на нормата, обнародвано в ДВ, бр.33/
19.04.1996г., в сила от 01.06.1996г., забраната за придобиване по давност се
отнася за държавната и общинска собственост, независимо дали е публична или
частна. От 01.01.1996г. забраната на закона се ограничава само до имотите
публична държавна и общинска собственост. Следователно за процесните имоти,
които са частна държавна собственост до 09.11.1999г., а след тази дата частна
общинска собственост, давност е започнала да тече едва на 01.06.1996г. Преди
изтичането на 10-годишния давностен срок по чл.79, ал.1 от ЗС на 01.06.2006г.
законът разпорежда спиране на давността – с нормата на § 1 от ЗД на ЗС,
обнародвана в ДВ, бр.46/ 2006г., в сила от 01.06.2006г., давността е спряна,
считано от 31.05.2006г. Оттогава с последователни изменения на нормата, за
които се приема, че са в сила преди изтичането на указаните срокове, законът
постановява спиране на давността за придобиване на имоти – частна общинска
собственост с последен срок до 31.12.2022г. Ето защо се налага изводът, че
осъществявано до момента владение върху имот частна държавна или общинска
собственост няма последиците на установеното в чл.79 вр. чл.77 от ЗС придобивно
основание за правото на собственост. Поради това, дори и да се приеме, че ответниците
и техните праводатели необезпокоявано са осъществявали владение по смисъла на
чл.68 от ЗС, същото не може да бъде противопоставено на Държавата и на ищцовата
община и не засяга правата им на собственост, придобити по силата на закона.
При направените
изводи за държавна, впоследствие общинска собственост на процесния недвижим
имот, съдът няма да обсъжда издадените актове за държавна и общинска
собственост, тъй като същите нямат правопораждащо действие, а само констатират
права, породени по силата на посочените по-горе законови норми. Ирелевантна е и
сочената отчуждителна процедура на съседни имоти, която не опровергава
установения по делото характер на имота и породената ex lege собственост върху него, още повече че процесният имот не
попада сред тези описани отчуждени имоти. Неотносим е и доводът на ответната
страна за открити в близост археологически находки, тъй като от една страна теренът
на проведените археологически проучвания е отдалечен на 480 м от процесния имот
съгласно заключението на вещите лица по тройната съдебна техническа експертиза,
а от друга страна фактът на находките не опровергава изводите за актуалното
състояние на територията, в която се намира имотът след 1913г.
С оглед заявените
от ответниците етапи на извършване на строителството в процесния имот – около
1925г., около 1965 и след 1987г. и липсата на валидно учредено право на строеж
за тези сгради, съдът приема, че същите имат характер на приращения на имота и
принадлежат на неговия собственик - на основание чл.78 вр. чл.76 от ЗИСС (1904-1951г.) и чл.92 от ЗС – 1951г.
По изложените
съображения съдът приема за проведено по делото пълно главно доказване на
въведеното основание на ревандикационния иск на ищеца – придобиване на собствеността
върху процесния имот и сгради по силата на закона. По делото не е спорно, че
този имот и процесните сгради се владеят от ответниците съобразно извършената
между тях делба на съсобственост, като не се установи валидно правно основание
за това актуално владение. Поради това предявените ревандикационни искове са
основателни и следва да бъде уважени.
Уважаването на
предявените искове налага отмяна на издадените на ответниците констативни
нотариални актове за собственост на процесните имоти на основание чл.537, ал.2
от ГПК. Съгласно тълкувателно решение № 178/ 30.06.1986г. по гр. д. № 150/ 1985г.,
ОСГК на ВКС отмяната на тези нотариални актове е изрично разпоредена от закона
последица от уважаването на иск за защита на спорното материално право, засегнатото
от издаването им.
С оглед изхода от
спора на основание чл.78 ал.1 от ГПК ответниците дължат на ищеца направените от
него съдебни разноски, които съгласно представения списък са в размер на
18 544,12 лв. На основание чл.78 ал.8 от ГПК ответниците дължат на ищеца и
разноски за юрисконсултско възнаграждение, които на основание чл.25, ал.1 и 2
от Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка с чл.78, ал.8, изр.2
от ГПК съдът определя в размер на 450 лв. Така общият размер на дължимите
разноски е 18 994,12 лв., които се дължат от ответниците поравно – всеки по 6 331,37
лв.
Мотивиран от
горното, Бургаският окръжен съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Г.Д.Н. с ЕГН ********** ***, М.Д.А. с ЕГН ********** ***
и К.С.А. с ЕГН ********** ***, да
предадат на ОБЩИНА БУРГАС владението
на собствения й поземлен имот с идентификатор 07079.659.316 по КККР на
гр.Бургас с площ от 6 218 кв.м с адрес гр.Бургас, ул.„Ангеларий“ № 37, ведно с изградените върху него постройки, както следва : ответникът Г.Д.Н. с ЕГН ********** да
предаде владението на собствените на
Община Бургас едноетажна сграда с идентификатор 07079.659.316.1 със застроена
площ от 442 кв.м и едноетажна сграда с идентификатор 07079.659.316.2 със
застроена площ от 250 кв.м; ответникът М.Д.А. ЕГН ********** да предаде владението
на собствената на Община Бургас едноетажна сграда с идентификатор
07079.659.316.3 със застроена площ от 172 кв.м; и ответникът К.С.А. с ЕГН **********
да предаде владението на собствените на Община Бургас едноетажна сграда с
идентификатор 07079.659.316.4 със застроена площ от 57 кв.м и едноетажна сграда
с идентификатор 07079.659.316.5 със застроена площ от 43 кв.м.
ОТМЕНЯ нотариални актове за собственост на недвижими имоти №
77, т.I, рег.№ 1551, н.д.№ 66/
17.04.2012г. и № 107, т.I, рег.№ 2278, н.д.№ 73/
31.05.2016г., и двата на нотариус Иван Кожухаров, вписан под № 255 в регистъра
на НК, действащ в района на Районен съд – Бургас.
ОСЪЖДА Г.Д.Н. с ЕГН ********** ***, М.Д.А. с ЕГН ********** ***
и К.С.А. с ЕГН ********** ***, да заплатят
поравно на Община Бургас с ЕИК ********* направените по делото разноски от общо
18 994,12 лв. – всеки по 6 331,37
лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване
пред Апелативен съд – Бургас в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ :