№ 1391
гр. Велико Търново, 20.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VIII СЪСТАВ, в публично
заседание на първи декември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ДИАНА РАДЕВА
при участието на секретаря СИМОНА ИЛ. БУЗОВА
като разгледа докладваното от ДИАНА РАДЕВА Гражданско дело №
20224110100844 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл.422 ал.1 от ГПК- обективно кумулативно
съединени иск с правно основание чл.79, ал.1, вр. с чл. 86 от ЗЗД .
Ищецът „Банка ДСК“ АД, гр.София твърди, че на основание сключен
Договор за кредит за текущо потребление от 28.02.2020 г. и ОУ към него
банката е предоставила на ответника сумата от 9475 лева със срок на
погасяване 120 месеца. Изтъква, че поради неплатени в срок месечни вноски
банката е обявила кредита за предсрочно изискуем, за което е изпратила
уведомление до длъжника. Издадена била заповед за изпълнение по реда на
чл. 417 от ГПК по ч.гр.д.№ 848/2021 г. на ВТРС, връчена по реда на чл. 47 от
ГПК. В изпълнение указанията на съда предявява иск, с който моли съда да
постанови решение, с което да установи между страните дължимост на
сумите, за които е издадена заповедта за изпълнение. Претендира разноски. В
съдебно заседание се представлява от юк Т.. Поддържа иска.
Ответникът А. Х. А. е депозирал отговор чрез особения представител
адв.Д. от ВТАК. Оспорва иска, като неоснователен и моли съда да го
отхвърли. В съдебно заседание особения представител поддържа становището
си
Съдът, след като обсъди становищата на страните и събраните по
1
делото доказателства намира за установено от фактическа страна следното:
Издадена е заповед за изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК по ч.гр.д.
№ 848/2021 г. на ВТРС срещу А. Х. А. за заплащане в полза на ищеца на
сумите от 9475 лева главница; 1194,75 лева договорна лихва за периода
28.02.2020 г.- 12.03.2021 г.; сумата от 27,32 лева лихва за забава върху
просрочена главница за периода от 28.02.2020 г. до 12.03.2021 г. ; 120 лева –
такси и разноски , законна лихва върху главницата от подаване на
заявлението до окончателното изплащане и разноски в размер на 216,34 лева
заплатена държавна такса и 50 лева юрисконсултско възнаграждение.
Заповедта за изпълнение, изпълнителния лист № 279/18.03.2021 г. издаден въз
основа на нея и поканата за доброволно изпълнение по изп.дело № 314/2021
г. на ЧСИ Д.Колева рег.№ 728 в КЧСИ с район на действие ВТОС са връчени
на длъжника по реда на чл. 47,ал.5 от ГПК, поради което производството по
изпълнителното дело е спряно и заповедният съд е дал указания за
предявяване на установителен иск срещу длъжника. От доказателствата по
делото е видно, че между ищеца и ответника е сключен договор за кредит за
текущо потребление от 28.02.2020 г., по силата на който банката е отпуснала
кредит в размер на 9475 лева със срок на погасяване 120 месеца при падежна
дата за издължаване на месечните вноски -20-то число на месеца. Кредитът
се олихвява с променлив лихвен процент от 12,025% годишно при
сключването, а ГПР е 12,71%. Неразделна част към договора за кредит са
Общите условия, приложени по делото, с които видно от положените подписи
кредитополучателят е бил запознат. Приет е погасителен план към договора
за кредит , както и тарифа за таксите по кредити за текущо потребление. С
покана- уведомление от 18.08.2020 г. изпратена до длъжника чрез ЧСИ
М.Глушкова банката е обявила кредита за изцяло предсрочно изискуем от
датата на получаването на писмото, тъй като е допусната забава в погасяване
на задълженията по договора. Поканата- уведомление е изпратена до
ответника на адрес в **** , като връчителят е отбелязал, че лицето не е
установено на адреса. След проведен разговор с майката на лицето, която е
отказала да получи съобщението и е уведомила, че синът и е в чужбина е
залепено уведомление по чл. 47,ал.1 от ГПК на 1.09.2020 г. Уведомлението е
изпратено и на настоящия адрес на ответника в гр.***, но видно от
направеното от длъжностното лице отбелязване, ответникът е живял под наем
на адреса за много кратко време и е напуснал преди година и
2
половина.Залепено е уведомление на 1.09.2020 г. Направено е отбелязване от
ЧСИ на 21.09.2020 г., че лицето не престира труд и няма регистриран трудов
договор. По делото е изготвена съдебно- счетоводна експертиза.
Заключението на вещото лице сочи, че по договора за кредит за текущо
потребление от 28.02.2020 г. е отпуснат кредит от 9475 лева , усвоен от
получателя по разплащателна сметка в лева № ***, открита през 2010 г. и
действаща към момента на усвояване на кредита от кредитополучателя А. Х.
А.. С усвоения кредит на 28.02.2020 г. са погасени задължения по договор за
потребителски кредит от 11.12.2017 г. –главница от 8754,03 лева и договорна
лихва от 240,89 лева и по кредитна карта от 11.12.2017 г. –главница от 433,21
лева / усвоен лимит/ и договорна лихва от 46,87 лева. През целия период след
усвояване на кредита до обявяването на предсрочната изискуемост на
13.03.2021 г. плащания на вноски по него не са извършвани. Към 20.08.2020 г.
непогасени изцяло са били 12 броя месечни погасителни вноски общо в
размер на 1630,23 лева , от които главница от 517,50 лева и договорна лихва
от 1112,73 лева. На 13.03.2021 г. е обявена предсрочната изискуемост, а на
16.03.2021 г. е подадено заявление за издаване на заповед за незабавно
изпълнение. Общото задължение по обявения за изцяло предсрочно
изискуем кредит е 10801,30 лева, от които 9475 лева главница; 1178,98 лева
договорна лихва за периода 28.02.2020 г.- 12.03.2021 г.; лихвена надбавка за
забава в размер на 27,32 лева за периода 28.02.2020 г.- 12.03.2021 г. и разходи
за изискуемост съгласно Приложение № 3 от Тарифа на банката от 120 лева.
В съдебно заседание вещото лице поддържа заключението си.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните
правни изводи:
Предявеният иск за установяване вземането на ищеца към ответника е
процесуално допустим, депозиран в законоустановения срок от процесуално
легитимирана страна. Предмет на установителния иск по чл. 422 ГПК е
установяване съществуването на вземането, за което е издадена заповед за
изпълнение на посоченото в нея основание, поради което за да се постанови
положителен за ищеца резултат той следва пълно и главно да докаже
наличието на валидно облигационно отношение между кредитодателя и
кредитополучателя по договора за кредит, усвояването на кредита от
ответника, настъпилата изискуемост на вземанията по кредита на сочените
основания и размера на всяка една от претенциите си . По делото се установи
3
по безспорен начин, че между страните са възникнали облигационни
отношения основани на подписания от тях договор за кредит за текущо
потребление от 28.02.2020 г. , по силата на който на ответника е предоставен
кредит от 9475 лева за рефинансиране на отпуснат кредит от 11.12.2017 г. и
кредитна карта по договор от 11.12.2017 г. От съдържанието на договора и
посочените в него параметри на ГЛП и ГПР съдът счита, че същите отговарят
на изискванията на закона и валидно обвързват страните, доколкото не се
установява наличие на неравноправни клаузи по смисъла на ЗЗП, които биха
моли да доведат до тяхната нищожност. Видно от заключението на ССчЕ,
кредитирано от съда като компетентно и обосновано ответникът е усвоил
кредита по посочена от него разплащателна сметка на 28.02.2020 г. , като с
отпуснатата сума съгласно целите на процесния договор за кредит са
погасени задължения на ответника по други два договора за кредит и
кредитна карта от 11.12.2017 г. Според вещото лице от датата на
усвояването на кредита-28.02.2020 г. до момента кредитополучателят не е
извършвал погасявания на вноски по кредита. Видно от приетото извлечение
от сметка на банката към 13.03.2021 г. ответникът не е погасил 12 броя
месечни вноски , считано от 20.03.2020 г. до 28.02.2021 г. вкл. Дните на
забава са 360. Съгласно Общите условия за предоставяне на кредити за
текущо потребление, неразделна част от договора за кредит, с които
ответникът е бил запознат, при неплащане на главница и/или лихва над 90
дни целият непогасен остатък от главницата става предсрочно изискуем .
Според чл.18.2 от ОУ последицата от неизпълнението настъпва автоматично,
а ако законът го изисква- след уведомление до кредитополучателя ,изпратено
до последния посочен от него адрес . Според чл.18.3 от датата на изискуемост
на кредита , независимо дали на краен падеж или предсрочно, целият
непогасен остатък от главницата се олихвява със законната лихва по чл.86 от
ЗЗД до окончателно погасяване на задължението. Видно от доказателствата
по делото банката е изпратила покана-уведомление до ответника чрез ЧСИ
М.Глушкова с изх.№ 0050-20-02928/18.08.2020 г. , с която длъжникът е
уведомен, че поради забава в погасяване на задълженията по договора и на
основание предвидените в него условия, банката обявява кредита за
предсрочно изискуем, считано от получаване на писмото. Писмото е
изпратено до адресите на длъжника – постоянен адрес в **** но и на двата
адреса лицето не е открито. Видно от отбелязванията на връчителя лицето е
4
живяло на настоящия адрес няколко месеца, след което е напуснало, а на
постоянния си адрес, където живее неговата майка не е открито, като по
нейни сведения живее и работи в чужбина. На двата адреса на 1.09.2020 г. е
залепено уведомление по чл. 47,ал.1 от ГПК, като книжата не са получени от
длъжника, видно от направените отбелязвания от ЧСИ на 21.09.2020 г.. От
направената справка е установено още, че лицето не работи по трудов
договор. При позоваване от страна на заявителя на настъпила предсрочна
изискуемост на кредита ищецът следваше да докаже настъпването на
предпоставките за това преди подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение. Съгласно задължителните постановки на ТР № 4/2013 г. на
ОСГТК на ВКС кредиторът има право да обяви кредита за изцяло предсрочно
изискуем според условията на договора, когато освен обективния факт на
неплащането изпълни задължението си да уведоми надлежно длъжника
относно упражненото си право. Това уведомяване следва да е извършено
преди подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като
едно от условията за уважаване на предявения установителен иск в
производството по чл. 422,ал.1 от ГПК. В случая са налице и двете
предпоставки, както обективната – неплащане на дължимите месечни вноски
за период повече от 90 дни, така и втората изискуема предпоставка, именно
надлежното уведомяване на длъжника за волеизявлението на кредитора.
Уведомлението от 18.08.2020 г. съдържащо изявление за обявяване на
предсрочна изискуемост е връчено чрез ЧСИ по реда на чл. 47,ал.1 от ГПК на
1.09.2020 г., като с изтичане на двуседмичния срок от залепване на
уведомлението на постоянния и на настоящия адрес на лицето и
неполучаването на книжата, за което е направено отбелязване от ЧСИ на
21.09.2020 г., уведомлението следва да се счита редовно връчено. Това е така,
тъй като никой не може да черпи права от собственото си неправомерно
поведение. С оглед горното съдът приема, че преди подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение- 16.03.2021 г. предсрочна изискуемост е
настъпила, поради което предявеният установителен иск с правно основание
чл. 422,ал.1, вр. с чл. 415 от ГПК основан на обявения за изцяло предсрочно
изискуем кредит е основателен. Иска се явява доказан и по размер, доколкото
заключението на вещото лице по ССчЕ сочи, че ответникът дължи сумата от
общо 10801,30 лева, от които 9475 лева главница,; 1178,98 лева договорна
лихва за периода 28.02.2020 г.- 12.03.2021 г.; лихва за забава в размер на
5
27,32 лева за периода 28.02.2020 г.- 12.03.2021 г. и разходи за изискуемост
от 120 лева, за които суми, ведно със законна лихва върху главницата от
подаване на заявлението- 16.03.2021 г. до окончателното изплащане е
издадена заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК по ч.гр.д.№ 848/2021 г. по
описа на ВТРС.
При този изход на делото на основание чл. 78,ал.1 от ГПК ответникът
следва да заплати на ищеца направените разноски в исковото производство
възлизащи на 262,66 лева заплатена държавна такса, 500 лева депозит за
особен представител, 200 лева депозит за вещо лице и юрисконсултско
възнаграждение от 150 лева , определено на основание чл. 78,ал.8 от ГПК ,
вр. с чл.37 от ЗПП, вр. с чл.25,ал.1 от Наредба за правната помощ, или общо
дължимата сума е 1112,66 лева. С решението по установителния иск съдът се
произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските и в
заповедното производство, съгласно т. 12 от Тълкувателно решение № 4/2013
г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС. Ответникът следва да заплати и сумата
от 266,34 лева за заплатена ДТ и юрисконсултско възнаграждение по ч.гр.д.
№848/2021 г. на ВТРС.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по исковете с правно основание
чл.422,ал.1, вр. с чл. 415,ал.1 от ГПК, вр. с чл.79 и чл.86 от ЗЗД, че А. Х. А.
с ЕГН ********** от гр.*** ДЪЛЖИ на "БАНКА ДСК“ АД с ЕИК
*********, седалище и адрес на управление гр.София, ул.» Московска» № 19
сумата от 9475 / девет хиляди четиристотин седемдесет и пет/ лева главница,
ведно със законна лихва върху нея от 16.03.2021 г. до изплащане на
вземането; сумата от 1178,98 / хиляда сто седемдесет и осем лева и 98 ст./
договорна лихва за периода 28.02.2020 г.- 12.03.2021 г.; лихва за забава в
размер на 27,32 / двадесет и седем лева и 32 ст./ за периода 28.02.2020 г.-
12.03.2021 г. и разходи за изискуемост от 120 / сто и двадесет/ лева по
Договор за кредит за текущо потребление от 28.02.2020 г. , за които е
издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 848/2021 г. на ВТРС .
6
ОСЪЖДА А. Х. А. с ЕГН ********** от гр.*** да заплати на "БАНКА
ДСК“ АД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.София, ул.»
Московска» № 19 сумата от 1112,66 / хиляда сто и дванадесет лева и 66 ст./
разноски в исковото производство и сумата от 266,34 / двеста шестдесет и
шест лева и 34 ст./ разноски в заповедното производство.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните пред Окръжен съд Велико Търново , чрез Районен съд Велико
Търново.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
7