Окръжен съд - Велико Търново |
|
В закрито заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Димо Колев | |
за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 435 ал. 1 и сл. ГПК. Образувано е по жалба на „З. х.” Е. представлявано от управителя си М. М. против Постановление от 13.08.2012г. за прекратяване на изп. дело № 143/2006г. по описа на държавен съдебен изпълнител /ДСИ/ при РС В. Т.. В жалбата се излагат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на атакуваното постановление. По същество се сочи, че изпълнителното дело не е прекратено на някое от изчерпателно изброените основания на чл. 433 ал. 1 ГПК. Сочи се, че няма „пълно плащане” по делото, тъй като не са събрани разноските за адвокатско възнаграждение на адв. П.. Възразява се срещу начина за формиране на тези разноски и обстоятелството, че извършените след 01.04.2009г. не са събрани по делото. Сочи се, че с договора за цесия взискателя като цесионер е получил цялото вземане от длъжника, а не само на част от него. Твърди се нарушение на разпоредбата на чл. 7 ал. 2 ГПК и на чл. 50 ал. 2 ГПК относно връчването на прекратителното постановление. Отправя се искане за отмяна на обжалваното постановление и връщане на делото за продължаване на изпълнителните действия чрез извършване на искания от взискателя опис на движими вещи. Ответната страна по жалбата К. Й. Т. - длъжник по изпълнителното дело не заема становище по нея. В мотивите си по чл. 436 ал. 3 ГПК ДСИ навежда доводи за неоснователност на жалбата като сочи, че при определяне размера на разноските по изпълнителното дело се е съобразил с разпоредбата на чл. 78 ал. 1 ГПК и с обстоятелството, че не е имало искане за събиране на втория адвокатски хонорар. Сочи, че настоящият взискател е конституиран на място на първоначалният такъв М. М. за остатъка от задължението по делото, който към 23.03.2012г. е възлизал на 214, 05 лв. В. окръжен съд, след като взе предвид изложеното в жалбата, становищата на страните и доказателствата по делото, приема за установено следното: Жалбата против постановлението за прекратяване на изп. дело № 143/2006г. по описа ДСИ при ВТРС, окръжният съд намира за срочно подадена, тъй като е налице нарушение в процедурата по връчването на препис от подлежащия на обжалване акт. ДСИ неправилно е приел, че на основание чл. 50 ал. 2 ГПК постановлението му за прекратяване е връчено на взискателя, на 22.08.2012г. Разглежданата хипотеза изисква в разписката към съобщението да е налице отбелязване, от което може да се заключи, че търговеца е напуснал адреса си. В процесната разписка е отразено, че връчителят не може да намери управителя на дружеството, офисът е заключен и няма служител, който да получил съобщението. При това положение връчването на съобщението е следвало да стане по правилата на чл. 50 ал. 4 ГПК – със залепване на уведомление по чл. 47 ал. 1 ГПК. Наред с това жалбата изхожда от активно легитимирано лице и е насочена против подлежащ на проверка акт на ДСИ, доколкото с него окончателно се преустановява по – нататъшното извършване на изпълнителни действия, поради което се явява процесуално допустима. По въпроса за основателността й съдът намира следното: Изпълнителното производство № 143/2006г. е образувано по молба на М. С. М., в качеството му на взискател по изискуемо парично вземане за сумата от 600 лв. – главница, ведно със законната лихва върху нея от завеждане на исковата молба до окончателното й заплащане и 12, 50 лв. разноски, за което има издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № 1342/2001г. по описа на ВТРС. В молбата за образуване се претендира и сумата от 62 лв. разноските по изпълнението, от които 50 лв. – адвокатско възнаграждение. Впоследствие се претендират и авансово заплатени от взискателя такси за извършените след образуването изпълнителни действия и направени справки. На 24.07.2008г., пълномощникът на взискателя едностранно е прекратил представителството си по делото и М. лично е продължил да движи производството. По молба на последният е наложен запор върху заплатата получавана от длъжника в „М.” ООД като от 10.01.2009г. до 12.04.2010г. по сметка на ДСИ при ВТРС е постъпила сума в общ размер от 721 лв. По делото е налична молба от адв. Н. П. от ВТАК за насрочване на опис на движими вещи, собственост на длъжника по делото. Молбата е придружена с пълномощно и договор за правна помощ с отразено в него възнаграждение от 200 лв., внесено в брой. След прекратяване на трудовото й правоотношение, Т. е внесла по сметка на ДСИ, на 17.06.2011г., на 11.07.2011г., на 23.08.2011г. на 21.09.2011г., на 21.10.2011г. и на 21.11.2011г. общо сумата от 729, 83 лв. Междувременно бил наложен втори запор върху трудовото й възнаграждение в „Л.” Е., за който взискателят е заплатил такса от 15 лв. По делото е постъпила молба с вх. № 644/20.03.2012г. от взискателя по делото, с която се иска на негово место да бъде конституирано „З. х. – В. Т.” Е., на което с договор за цесия е прехвърлено вземането на М. към Т.. Молбата е придружена със самия договор и уведомление по смисъла на чл. 99 ал. 3 ЗЗД, връчено надлежно на 06.03.2012г. с обратна разписка. На 23.03.2012 г. ДСИ е уважил молбата и е конституирал цесионерът „З. храни – В. Т.” като взискател по делото за сумата от 214, 05 лв. След този момент на 10.08.2012г. Т. е заплатила по сметка на ДСИ сумата от 240, 04 лв. или общо по делото сумата от 1690, 87 лв. По всички посочени суми до тук суми ДСИ е удържал дължимата пропорционална такса по чл. 53 от Тарифата като за погасяване вземането на взискателя е отишла сумата от 1566, 95 лв., за което има съответните отбелязвания върху гърба на изпълнителния лист. ДСИ приел, че задължението на длъжника е изцяло погасено и е постановил на 13.08.2012г. прекратяване на производството по иþп. дело № 143/2006г., поради пълно плащане. След това между взискателят и ДСИ се е развила кореспонденция за останали дължими според първия разноски за адвокатското възнаграждение на адв. П. от ВТАК. При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи: Постановеното от ДСИ на 13.08.2012г. прекратяване на производството по изп. дело 143/2006г. по описа на СИС при ВТРС, поради пълно плащане не е прекратяване по смисъла на 433 ГПК. Хипотезите на цитираната норма, който са изчерпателно установени в закона, касаят преустановяване на изпълнителните действия и обезсилване на вече извършени такива по един висящ изпълнителен процес. Тези хипотези са свързани с първоначална липса или последващо отпадане на на някое от условията за допустимост на изпълнителния процес. Прекратяването на изпълнението означава, че се погасяват правото и властта да се искат и извършват изпълнителни действия, както и задължението те да се извършват и понасят. За разлика от прекратяването, приключването на изпълнителното производство е налице, когато се постига целта на същото – удовлетворяване на взискателя. След като вземането чрез способите на принудителното изпълнение е събрано и взискателят е бил удовлетворен чрез изплащане на същото, включително и направените от него разноски, изпълнителното производство завършва като извършените действия по изпълнението запазват своята сила. Те са правното основание, въз основа на което взискателя придобива полученото по реда на принудителното изпълнение. В този смисъл е правната доктрина и съдебна практика. В светлината на настоящият казус именно по този начин, на 13.08.2012г., е завършено производството по изпълнително дело № 143/2006г., след като взискателят е бил удовлетворен изцяло. Постъпилите в полза на взискателя по делото суми покриват напълно вземането му за разноски, законна лихва и главница. Извършените по делото разноски в размер на 167, 50 лв., чието възстановяване е и поискано, са събрани в полза на взискателя към 16.04.2009г. След това постъпилите суми са отишли за погасяване на законната лихва и главницата по делото, които към 10.08.2012 г. са възлизали общо на 210, 36 лв. С направеното от длъжника плащане на 10.08.2012г. в размер на 240, 04 лв. са погасени същите, включително и такса в размер от 15 лв. за налагане на втория по ред запор върху трудовото му възнаграждение. При това положение към 10.08.2012г. взискателят по делото е бил напълно удовлетворен и законосъобразно ДСИ е констатирал това с атакуваното постановление. Въпреки че ДСИ некоректно е използвал думата „прекратявам”, с акта си от 13.08.2012г. той правилно е прогласил настъпилото приключване на изпълнителното производство. Оплакването на взискателя, че не е напълно удовлетворен, тъй като в разноските по делото не е било включено адвокатското възнаграждение в размер от 200 лв. на адв. П. от ВТАК е неоснователно. В действителност хонорара на адв. П. не е включен в разноските по делото, но това е така, тъй като липсва искане от страна на взискателя за това. Простия факт на представяне на договора за правна помощ с посочен там размер на внесено възнаграждение не е равнозначно на отправено до ДСИ искане за събиране и на тези разноски. Последният не може служебно да инициира събирането им, а е необходимо наличието на нарочна молба за това от страна на взискателя, от чието име и по чиято инициатива се води изпълнителния процес. Направеното искане за събиране и на тези разноски с молбата на взискателя с вх. № 2021/31.08.2012г. е след приключване на делото и се явява закъсняло, тъй като последващи изпълнителни действия по него биха били недопустими, поради приключването му. Възраженията на жалбоподателя, че с договора за цесия от 01.12.2011г. му е прехвърлено цялото вземане, а не само част от него са напълно несъстоятелни. До цедиране на вземането, в полза на цедента са постъпвали суми за удовлетворяването му, поради което цялото вземане по процесния изпълнителен лист не може да бъде предмет на договора за цесия. Спорът какво точно е прехвърлено на цесионера е проблем които стои в отношенията между страните по договора за цесия и не засяга пряко длъжника по изпълнението. Всичко гореизложено обоснова извода на съда, че жалбата е неоснователна и следва да се остави без уважение. Водим от горното и на основание чл. 437 ал. 4 от ГПК, съдът Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба на „З. х.” Е. представлявано от управителя си М. М. против Постановление от 13.08.2012г. за прекратяване /приключване/ на изп. дело № 143/2006г. по описа на държавен съдебен изпълнител /ДСИ/ при РС В. Т., като неоснователна. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |