Р Е Ш
Е Н И Е
№ ........
гр. Пазарджик, 18.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПАЗАРДЖИК, гражданско отделение, в публично съдебно заседание, проведено на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНГЕЛ ТАШЕВ
при участието на секретаря Наталия Димитрова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 2040 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по повод искова молба от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. ”Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис-сграда “Лабиринт”, ет. 2, офис 4, представлявано от изпълнителен директор Д. Б. Б., действащ чрез упълномощен юрисконсулт К. В.-М., e-mail: **********@*********.**, против Г.Я.Г., ЕГН **********,***, като моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че същият дължи на ищцовото дружество следните суми: 3814,08 лева /три хиляди осемстотин и четиринадесет лева и осем стотинки/, представляващи главница по 75 броя неплатени погасителни месечни вноски за периода от 14.05.2017 г. до 14.07.2023 г., по отношение на които на основание чл.13, ал.2, б.“а“ от Общите условия към договора за кредит е обявена предсрочна изискуемост считано от дата 30.08.2019 /датата на получаване на уведомлението за предсрочна изискуемост/, ведно със законна лихва върху главницата считано от датата на подаване на Заявлението за издаване на Заповед за изпълнение и Изпълнителен лист до окончателно погасяване на дълга ; 288,08 лева /двеста осемдесет и осем лева и осем стотинки/ представляващи възнаградителна лихва за периода от 14.05.2017 г. до 18.02.2019 г. /датата на прехвърляне на задължението/;160,97 лева /сто и шестдесет лева и деветдесет и седем стотинки/, представляващи обезщетение за забава за периода от 14.05.2017 г. до датата на подаване на заявлението в съда. В условията на евентуалност са предявени осъдителни искове, с които се иска от съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати горепосочените суми.
В исковата
молба се излагат обстоятелства, че на 18.02.2019 г. е подписан Индивидуален
договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ към Рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 02.11.2018 г., между „УниКредит
Кънсюмър Файненсинг" ЕАД, ЕИК ********* и „Агенция за събиране на
вземания” ЕАД с ЕИК *********, по силата на което вземането на „УниКредит
Файненсинг“ ЕАД срещу Г.Я.Г., произтичащо от договор за потребителски кредит №
1210155/12.07.2013 г., е прехвърлено в полза на „Агенция за събиране на
вземания" ЕАД, ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности,
включително и всички лихви, такси, комисионни и други разноски на дружеството –
кредитор. Сочи се, че ОУ на „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД съдържат
изрична клауза, която урежда правото на кредитора да прехвърли вземането си в
полза на трето лице.
Твърди, че
съгласно рамковия договора за цесия, Агенция за събиране на вземания, в
качеството на цесионер се е задължила от името на цедента и за своя сметка да
изпраща уведомления за извършената цесия, за което ищецът има изрично
пълномощно. Сочи се, че в изпълнение на договорните задължения и изискванията
на закона на ответника Г.Я.Г. е изпратено, чрез „Български пощи“ ЕАД с известие
за доставяне, по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД уведомление за извършената цесия,
ведно с уведомление за предсрочната изискуемост с изх. № УПЦ-П-УКФ/1210155
от 27.02.2019 г. от страна на „УниКредит
Кънсюмър Файненсинг" ЕАД. Уведомлението било върнато в цялост с
отбелязване върху обратната разписка „непотърсена" пратка. Ищцовото
дружество изпратило повторно уведомление за цесия, ведно с уведомление за
настъпила предсрочна изискуемост с изх. № УПЦ/УПИ-С-УКФ/ 1210155, чрез ЧСИ
Деница Йорданова Станчева, рег. № 889, на когото „Агенция за събиране на
вземания" ЕАД е възложила правомощията по чл.18, ал.5 от Закона за
частните съдебни изпълнители. Уведомлението е връчено на длъжника на 30.08.2019
г.. Направено е искане приложените Уведомления за извършените цесии да бъдат
връчени на ответницата, ведно с препис от исковата молба и доказателствата към
нея.
Сочи се, че по силата на Договор за потребителски кредит №1210155/12.07.2013 г., ответникът е получил от Кредитора заемната сума от 5000 лева срещу задължението ги върне ведно такса за разглеждане на кредита в размер на 150 лева и застрахователна премия в размер на 693,60 лева. Било уговорено, че възнаградителната лихва била в общ размер на 4212,40 лева. Във връзка с горното общата сума по кредита била в размер на 10056 лева, платима на 120 броя анюитетни месечни погасителни вноски, всяка в размер на 83,80 лева, като първата погасителна вноска е дължима 14.08.2013 г., а последната е с падеж на 14.07.2023 г., съгласно погасителен план част, неразделна част от процесния договор.
Твърди се, че на длъжника е начислено обезщетение за забава върху неплатената
главница в размер на законната лихва за забава, за периода от 14.05.2017 г. до
датата на входиране на задължението в съда – 02.06.2020г., общият размер на
което е 169,23 лева.
Придобивайки правата върху цедираните вземания и като кредитор на същите, ведно с всички произтичащи от това привилегии, обезпечения и принадлежности, ищцовото дружество предприело постъпки и по реда на чл. 410 от ГПК се снабдило със Заповед за изпълнение на парично задължение за същите вземания по ч.гр.д. № 1187/2020 г. по описа на РС Пазарджик. Тъй като заповедта била връчена на длъжникаа при условията на чл.47, ал.5 ГПК и по указание на съда, ищецът депозирал в срок настоящата искова молба с искане за установяване на вземанията си.
Сочи, че в случай, че съдът не приеме, че ответникът не е надлежно уведомен за предсрочната изискуемост на процесния кредит и не уважи изцяло или частично кумулативно предявените обективно съединени положителни установителни искове да съобрази на основание чл.235 ГПК, че с исковата молба се иска връчване на уведомлението за предсрочна изискуемост на ответника.
Посочена е банкова сметка, ***т платени на ищцовото дружество – IBAN: ***, BIG: UBBSBGSF в „ОББ“ АД.
Претендира за присъждане на направените разноски по заповедното производство, както и по настоящото исково производство.
В проведеното съдебно
заседание, при редовност на призоваването ищецът не се явява и не изпраща
процесуален представител. Депозирал е молба, в която моли съда да уважи
исковата претенция, като основателна и доказана. Моли съда, ако са налице
условията за постановяване на неприсъствено решение да бъде поставено.
В срока по чл.131 ГПК, ответникът Г.Я.Г. не депозира отговор на исковата молба.
В проведеното съдебно заседание, при редовност на призоваването /чл.41, ал.2 ГПК/ ответникът Г.Г. не се явява и не изпраща представител. Не е депозирал искане делото да се разглежда в негово отсъствие.
Районен съд
Пазарджик, след като прецени
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, след като
съобрази искането на ищеца за постановяване на неприсъствено решение по
отношение на ответника, намира следното:
За да се постанови неприсъствено
решение срещу ответника на първо място следва да са налице трите кумулативни
предпоставки, визирани в разпоредбата на
чл.238, ал.1 от ГПК, а именно - ответникът не е представил в
срок писмен отговор, не се е явил в първото по делото открито съдебно заседание
и не е направил искане делото да се разглежда в негово отсъствие. Съдът предвид
данните по делото в тази насока намира, че са налице и трите предпоставки на
чл. 238, ал. 1 от НПК.
На следващо място, за да се постанови неприсъствено решение следва, съгласно разпоредбата на чл.239, ал.1, т.1 от ГПК, на ответника да са му указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването му в съдебно заседание, което с оглед данните по делото също е сторено.
Районен съд Пазарджик, XIX състав е бил сезиран с искове с правно основание чл.422, във вр. с чл.415, ал.1 ГПК – искове за установяване на парични вземания, произтичащи от договорно правоотношение с ответника и цедирани в полза на ищеца и условията на евентуалност искове с правно основание чл.430, ал.1 и ал.2 ТЗ и чл. 86 от ЗЗД.
Разпоредбата на
чл.239, ал.1, т.2 от ГПК задължава съда, постановяващ неприсъствено решение по
искане на ищеца, макар да не излага мотиви по същество на спора, да прецени
вероятната основателност на иска с оглед посочените в исковата молба
обстоятелства и представените доказателства.
Според посочените в исковата молба обстоятелства - по силата на Договор за потребителски кредит №1210155/12.07.2013 г., ответникът е получил от Кредитора заемната сума от 5000 лева срещу задължението да ги върне ведно с такса за разглеждане на кредита в размер на 150 лева и застрахователна премия в размер на 693,60 лева. Било уговорено, че възнаградителната лихва била в общ размер на 4212,40 лева. Във връзка с горното общата сума по кредита била в размер на 10056 лева, платима на 120 броя анюитетни месечни погасителни вноски, всяка в размер на 83,80 лева, като първата погасителна вноска е дължима 14.08.2013 г., а последната е с падеж на 14.07.2023 г., съгласно погасителен план част, неразделна част от процесния договор. Потребителския кредит бил обявен за предсрочно изискуем. На длъжника било начислено обезщетение за забава върху неплатената главница в размер на законната лихва за забава, за периода от 14.05.2017 г. до датата на входиране на задължението в съда – 02.06.2020 г., общият размер, на което е 169,23 лева. Придобивайки правата върху цедираните вземания и като кредитор на същите, ведно с всички произтичащи от това привилегии, обезпечения и принадлежности, ищцовото дружество предприело постъпки и по реда на чл. 410 от ГПК се снабдило със Заповед за изпълнение на парично задължение за същите вземания по ч.гр.д. № 1187/2020 г. по описа на РС Пазарджик. Тъй като заповедта била връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК и по указание на съда, ищецът депозирал в срок настоящата искова молба с искане за установяване на вземанията си.
Така изложените факти са подкрепени и от убедителни писмени доказателства – договор за отпускане на потребителски кредит №1210155/12.07.2013 г. общи условия към него, погасителен план, рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания, индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/, уведомление с изх. № УПЦ-П-УКФ/1210155 от 27.02.2019 г. от страна на „УниКредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД, от които се установява, че ответникът се е задължил да върне процесната сума, ведно с дължимите договорни лихви, като и че дължи обезщетение за забавеното плащане. Безспорно се доказа, че ищцовото дружество е придобило процесните вземания, както и че предявената искова претенция е процесуално допустима.
С оглед уважаване на предявената главна претенция, съдът не дължи произнасяне по предявената претенция в условията на евентуалност.
Предвид изхода на делото ответникът следва да заплати на ищеца и сторените от него разноски в общ размер от 539,09 лева, от която 378,83 лева разноски за ДТ и юрисконсултско възнаграждение в настоящото производство и сумата от 160,26 лева разноски в заповедното производство.
Воден от горното и на основание чл.239, ал.2 ГПК РС Пазарджик
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Г.Я.Г., ЕГН **********,***, че съществува вземане в полза на ищеца „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. ”Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис-сграда “Лабиринт”, ет. 2, офис 4, представлявано от изпълнителен директор Д. Б. Б., действащ чрез упълномощен юрисконсулт К. В.-М., e-mail: **********@*********.**, в размер на 3814,08 лева /три хиляди осемстотин и четиринадесет лева и осем стотинки/, представляващи главница по 75 броя неплатени погасителни месечни вноски за периода от 14.05.2017 г. до 14.07.2023 г., по отношение на които на основание чл.13, ал.2, б.“а“ от Общите условия към договора за кредит е обявена предсрочна изискуемост считано от дата 30.08.2019 /датата на получаване на уведомлението за предсрочна изискуемост/, ведно със законна лихва върху главницата считано от датата на подаване на Заявлението за издаване на Заповед за изпълнение и Изпълнителен лист до окончателно погасяване на дълга ; 288,08 лева /двеста осемдесет и осем лева и осем стотинки/ представляващи възнаградителна лихва за периода от 14.05.2017 г. до 18.02.2019 г. /датата на прехвърляне на задължението/; 160,97 лева /сто и шестдесет лева и деветдесет и седем стотинки/, представляващи обезщетение за забава за периода от 14.05.2017 г. до датата на подаване на заявлението в съда, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 1187/2020 г. по описа на РС Пазарджик.
ОСЪЖДА Г.Я.Г., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, сумата в размер на 539,09 лева, от която 378,83 лева разноски за ДТ и юрисконсултско възнаграждение в настоящото производство и сумата от 160,26 лева разноски в заповедното производство.
РЕШЕНИЕТО
не подлежи на обжалване съгласно чл.239, ал.4 от ГПК, но на страните следва да
се изпрати съобщение за постановяването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: