Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 08.12.2017г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, І ГО 7-ми
състав
на
тридесет и първи октомври година 2017
В
открито съдебно заседание в следния състав:
СЪДИЯ: Гергана Христова - Коюмджиева
секретар:
Ирена Апостолова
като разгледа докладваното от
съдията гр.дело № 198 по описа за 2015 год., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предмет
на производството е пряк иск с правно
основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./, приложим съгл. § 22 от КЗ.
По изложените в искова молба
обстоятелства А.Б.Т. ЕГН ********** ***,
чрез пълномощника адв.В. О. – САК е
предявила против З. „Б.В.и.г.”, ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление:***, пл. „*********, иск с правно основаниe чл.226,
ал.1 КЗ /отм./ за заплащане на сумата 40 000
лв., обезщетение за претърпени от ищцата неимуществени вреди за причинени
телесни увреждания, в резултат на ПТП настъпило на 17.08.2014г. в резултат на
виновното поведение на „Опел",
водача на л.а. „Опел Вектра" с peг. № *****КК, чиято гражданска отговорност е
застрахована при ответника, ведно със законната лихва от датата на увреждането
-17.08.2014г., до окончателното изплащане.
Претендира
съдебно - деловодните разноски, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК и адвокатски
хонорар по чл.38, ал.1, т.2 от ЗА.
Твърди се в
исковата молба, че на 17.08.2014 г. около 12.00 часа в гр. София ж.к.*********",
в района на пазара, ищцата се движела като пешеходец, заедно със съпруга си,
като в същото време лек автомобил „Опел", модел „Вектра" с per. №******, с водач Н.Х., който бил паркиран от лявата
страна на ул."Г.Д." тръгнал да
излиза от колоната на паркиралите автомобили, като предприел маневра „движение
на заден ход" и блъснал намиращата
зад него пешеходка А. Б.Т., която предприела пресичане на ул."Г.Д.",
в посока от левия към десния тротоар на улицата, като от сблъсъка ищцата
паднала на дясната си страна. Твърди се, водачът Н.Х. нарушил правилата за
движение по пътищата, като причинил на
ищцата счупване на долния край на лъчевата кост на дясната предмишница и охлузвания в
областта на десния лакът. Твърди се,
че на 17.08.2014г. ищцата била настанена
в УМБАЛСМ ”Пирогов”-София, където е направена рентгенография, ЕКГ и ЕЕГ,
установено е счупване на десния лакът. Твърди се, че е проведено лечение- закрито наместване на фрактура на
долния край на лъчевата кост вдясно на 19.08.2014г., като ищцата е изписана на с
диагноза закрито счупване на долния край на лъчевата кост вдясно. Твърди се, че
повече от месец дясната ръка на ищцата била обездвижена, имала силни болки,
бърза уморяемост и непълноценност. След
ПТП ищцата се страхувала да излиза на улицата, станала нервна и напрегната, не
можела да спи нощем и преживяла тежък депресивен епизод.
Твърди се, че към датата
на процесното ПТП, отговорността на водача на л.а. „Опел Вектра" с peг. № *****КК Н.Х. била застрахована по застраховка
„Гражданска отговорност” в ответното З.
”Б.В.и.г.” АД,
със застрахователна полица №03114000580032, валидна от 18.02.2014г. до
17.02.2015г.
Ответникът З. ”Б.В.и.г.” АД депозира
писмен отговор на исковата молба в рамките на преклузивния срок по чл. 367, ал.
1 от ГПК, в който оспорва изцяло предявения иск. Ответникът оспорва изцяло
исковете, излага съображения за неоснователност на същите, оспорва механизма на
ПТП и вината на водача на лекия автомобил, както и причиняването на описаните в исковата молба
телесни увреждания, прави възражение за съпричиняване от страна на ищцата
поради това, че не е пресичала на обозначената за това пешеходна пътека. Поддържа
се в отговора, че причина за настъпване на процесно ПТП е и неправомерното
поведение на ищцата А. Б.Т., която в качеството си на пешеходец не е съобразила
поведението си с останалите участници в движението, съгласно чл.113 от ЗДвП.
Наведено е и възражение за прекомерност на търсеното обезщетение за
неимуществени вреди, не оспорва наличието на твърдяното застрахователно
правоотношение.
В съдебно
заседание ищцата чрез пълномощника си адв. В. О. поддържа предявения иск.
В съдебно заседание ответника чрез юрк.З. оспорва предявените
искове. Представя списък на разноски.
Съдът, като обсъди доводите на
страните и прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и чл.235 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от приетия Констативен
протокол за ПТП с пострадали лица с per. №.К871 /17.08.2014г. на отдел „Пътна
полиция” при СДВР на 17.08.2014г.
около 12 ч.
в гр. София, ж.к.*********" в района на кръстовището с ул.301-ва,
настъпило ПТП между л.а. „Опел", модел „Вектра" с per. №******, с водач Н.Х., който при извършване на маневра
движение на заден ход блъснал пешеходеца
А.Б.Т. , като при
ПТП пешеходката е пострадала, като получила фрактура на дясна китка./л.10 от делото/
От приетата
епикриза по ИЗ №28877/2014г. издадена от УМБАЛ ”Пирогов” ЕАД, се
установява, че А.Б.Т. на 70г. е била на лечение от 17.08.2014г. до
19.08.2014г. с диагноза счупване на долния край на лъчевата
кост - закрито в дясно, като на
19.08.14г. е извършена оперативна процедура мануална репозиция и поставяне на
гипсова шина. /л.146
от делото/
По случая било образувано досъдебно производство №ЗМ 11395/2014г. по
описа на СРТП – СДВР, пр.пр.40280/2014г. срещу Н.И.Х., започнало с оглед на местопроизшествие
и приключило с мнение за съд за престъпление по чл.343, ал.1, б.”б” предл.
„второ” от НК, вр. с чл.342, ал.1, пр.3
от НК. / препис от на ДП № ЗМ 11395/2014г. на л.126 - л.171
от делото/
Видно
от
Решение от 19.02.2015г. постановено по
н.а.х.д.№24031/2014г. по описа на СРС, НО, 10състав, влязло в сила на
07.03.2015г., със същото Н.И.Х. е признат за виновен, за
това, че на 17.08.2014г.
около 12,00 ч. в гр. София, ж.к.*********", при управление на
МПС -л.а. „Опел Вектра" с peг. №
*****КК , е нарушил правилата за движение визирани в чл.25, ал.1 от ЗДвП,
чл.40, ал.1 ЗДвП, като в района на кръстовището с ул.301-ва, без да се убеди,
че пътят зад автомобила е свободен за извършване на маневра и че няма да
създаде опасност за другите участници в движението, като реализирал ПТП и по непредпазливост
причинил на пешеходеца А.Б.Т. средна
телесна повреда изразяваща се в счупване
на долния край на лъчевата кост на дясната предмишница, причинило трайно затруднение на движението на горния
десен крайник за повече от 30 дни – престъпление по чл.343, ал.1, б.”б” предл.
„второ” от НК, вр. с чл.342, ал.1 от НК,
като го освободил от наказателна отговорност на осн. чл.78А от НК и му наложил
административно наказание ./л.177 –л.180 от делото/ Настоящият съдебен състав приема тези факти за
доказани, като съобрази обвързващата сила на влязлата в сила присъда, тъй като
същата на основание чл. 300 ГПК установява по задължителен за гражданския съд
начин вината на деликвента и механизма на извършеното деяние, вкл. причинната
връзка между ПТП и причинените травми. С оглед на това, съдът достигна до
правния извод, че водачът на л.а. „Опел Вектра" с peг. № *****КК е извършил виновно противоправно деяние, което е в
разрез с описаните по – горе разпоредби на ЗДвП.
От заключението на САТЕ изготвена от в.л. инж.Ц.В., се установява, следния механизъм на ПТП, а именно:
на
17.08.2014г.
около 12,00 ч.
в гр. София, ж.к.Люлин, на ул."Г.Д.", след кръстовището с ул.”***”
бил паркиран л.а. „Опел Вектра" с peг. № *****КК с
водач Н.Х.. По тротоара се придвижвала пешеходката А.Б.Т. , като в даден момент тя предприела
пресичане зад него. Водачът Х. потеглил назад, като при това движение на
автомобила ударил Т. със задна дясна зона, при което тя загубила равновесие и
паднала. Експертът сочи, че скоростта на лекия
автомобил е била минимална, под един метър в секунда и за придвижването си
назад л.а. „Опел Вектра" е изминал
не повече от 1,0-1,5 м.
Вещото лице инж. Ц.В., сочи в заключението си, че видимостта за водача и за
пешеходката е била много добра, без препятствия, които да я ограничават. Сочи, че пешеходката е виждала паркирания автомобил и е могла да предотврати произшествието, ако е
предположила,че автомобила ще потегли назад, при което да не осъществи
пресичане зад него. Сочи се, че за водачът Х. е имал възможност да предотврати произшествието, ако е
проследил движението на пешеходеца и не е предприе маневра „заден ход” до
преминаването и зад автомобила му.
Съдът възприема приетото заключение
на САТЕ изготвено от инж.Ц.В., като
обективно и компетентно дадено.
От заключението на приетата по делото съдебно – медицинска експертиза с
в.л. д-р В. Т., се установява, че при процесното ПТП ищцата А.Б.Т. е получила - счупване на лъчевата кост на дясната предмишница в долния
й край, което увреждане е причинило трайно затруднение на движението на горния
десен крайник за повече от 30 дни. Провеждано е болнично лечение по повод
счупването в специализирана травматологична клиника на болница „Пирогов”, при
което е извършено закрито наместване на фрактурата и е наложена имобилизация,
като болничното лечение е продължило от 17.08.20 14г. до 19.08.2014г. Според вещото лице д-р Т., в резултат на
получената фрактура на пострадалата ищца
са причинени значителни болки и страдания в областта на дясната гривнена става
/в зоната на счупването/ и по-малки по интензитет и продължителност в областта
на лакътя.Болезненост и затруднение на движението на десния горен крайник са
наблюдавани за периода на възстановяване. Интензивността на болките е била
значителна в началото, като с напредване на възстановителния процес те са
намалели. Вещото лице сочи, че счупване
на дясната лъчева кост в долния й край/към китката/,което получила ищцата при
процесното ПТП представлява увреждане с нормално протичане на възстановителните
процеси завършва в рамките на период от около 1,5 - 3 месеца в зависимост от
това дали или не упражнява физически труд.
Сочи, че при този вид травми възстановяването изиска въздържане от
полагане на физически труд в срок от около 2,5-3 месеца. От заключението на СМЕ
е видно, че ищцата има редица придружаващи и хронични заболявания, но те не са
от естество да повлияят на нормалното протичане в срок на възстановителните
процеси. При извършения личен преглед на ищцата в.л. д-р
В. Т. е констатирало, че няма видими деформации в зоната на фрактурата, като в
анамнезата ищцата се е оплакала от болезненост на зоната при натоварване на
крайника и смяна на времето.
От приетото заключение на комплексната съдебно-психиатричната и психологична
експертиза изготвена от д-р Е. М. и Д. Станкова –клиничен психолог, се
установява, че след процесното ПТП ищцата А.Б.Т. -73г. е преживяла остра
реакция на стрес след инцидента. В последствие на фона болкови оплаквания от
травматичните увреждания, ищцата се е
чувствала подписната, неспокойна, с
обида и възмущение. Негативните емоции
са били по интензивни непосредствено след инцидента, продължили са
месеци след това. Ищцата е изпитвала е болки и неудобства през възстановителния
период, като е нарушен обичайния и житейски стереотип за продължителен период
от време. Вещите лица
сочат, че към настоящия момент в ищцата е останал траен страх от
автомобили, както и травматичен спомен за катастрофата, като персистрират
последици в психологичен план – страхове, епизодични кошмарни сънища, гняв към
виновника.
Заключението на СМЕ и заключението на комплексната
съдебно-психиатричната и психологична експертиза, съдът възприема като
обективни и компетентни.
Свидетелят Т.Т./съпруг на ищцата/,
сочи в показанията си дадени в о.с.з. на 05.04.2016г. за тежкото
състояние на ищцата след ПТП. Сочи, че след травмата един месец ищцата била с
гипс на дясната си ръка, не можела да се обслужва, помагали и в обслужването и
личната хигиена – дъщеря и свидетеля Т.. За домакинството също не можела да се
грижи. След това ходела на нагревки,
като според свидетеля съпругата му не е напълно възстановена, продължава да има
оплаквания за болки . Сочи, че в продължение на няколко месеца ищцата не спяла
добре. Сочи, че ищцата не може да вдига тежки предмети и като ходят на пазар
той носи торбите с покупки.
Показанията на Т.Т.,
съдът преценява по реда на чл.172 ГПК, като взема предвид възможната заинтересованост,
но им дава вяра, доколкото почиват на преки личи впечатления.
Безспорно е между страните,
че към датата на процесното ПТП по отношение на процесния л.а. „Опел
Вектра" с peг. № *****КК е бил сключен договор за задължителна застраховка „гражданска отговорност” със
застрахователна полица №03114000580032,
валидна от 18.02.2014г. до 17.02.2015г. /л.82 от делото/
При
тази фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Предявения иск с правно основание чл.
226, ал. 1 от КЗ /отм./ за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди е частично основателен.
Увреденият от деликт, причинен от застрахован
по застраховка "Гражданска отговорност", има право да иска
обезщетение за претърпените вреди пряко от застрахователя /чл. 266, ал. 1 от КЗ/отм./
Обект на застраховане по посочената задължителна
застраховка е гражданската отговорност на застрахованите физически и юридически
лица за причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди,
свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни средства, за
които застрахованите отговарят съгласно българското законодателство или
законодателството на държавата, в която е настъпила вредата, съгласно нормата
на чл. 257, ал.1 КЗ /отм./.
За да възникне субективното право по чл. 226,
ал. 1 от КЗ/отм./ е необходимо кумулативното осъществяване
на елементите от сложен фактически състав, включващ валидно застрахователно
правоотношение по застраховка "Гражданска отговорност" между
деликвента и застрахователя и деликт с всичките кумулативно дадени елементи от
неговия фактически състав: деяние /действие или бездействие/, вреда,
противоправност на деянието, причинна връзка между деянието и вредата и от 19.02.2015г.
постановено по н.а.х.д.№24031/2014г. на СРС, НО, 10с-в имащо значение
на влязлата в сила присъда, тъй като същото на основание чл. 300 ГПК установява
по задължителен за гражданския съд начин вината на деликвента и механизма на
извършеното деяние, вкл. причинната връзка между ПТП и причинените травми. С
оглед на това, съдът достигна до правния извод, че водачът на л.а „Опел
Вектра" с peг. № *****КК е извършил виновно противоправно деяние, което е в разрез с конкретни разпоредби
на ЗДвП - чл.25,
ал.1 от ЗДвП, чл.40, ал.1 ЗДвП, което е причинило на
ищцата средна телесна повреда изразяваща се в
счупване на счупване на лъчевата кост на
дясната предмишница и охлузвания по десния лакът.
Съдът приема, че
към момента на процесното ПТП между
ответника ЗАД „Б.ВИГ” АД, и
деликвента Н.Х. е налице валиден договор за задължителна застраховка
"Гражданска отговорност", което обстоятелство не се оспорва от
ответника. С оглед изложеното към датата на процесния деликт съществува валидно
застрахователно правоотношение по застраховка "Гражданска отговорност"
между деликвента и ответника, поради което последният дължи на основание чл.
226, ал. 1 от КЗ/отм./ вр. чл. 45 от ЗЗД
репариране на действително причинените вреди - пряка и непосредствена последица
от ПТП. Безспорно е
между страните, че към датата на процесното ПТП по отношение на процесния
мотоциклет е бил сключен договор за задължителна застраховка „гражданска
отговорност” със
застрахователна полица №03114000580032, валидна от 18.02.2014г. до 17.02.2015г.., страна по който е ЗАД „А.“ АД.
Нормата на чл.226, ал.1 КЗ /отм./ регламентира прякото
право на увредения, спрямо който застрахованият е отговорен да иска
обезщетението от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилисти“.
Предвид обстоятелството, че гражданската отговорност
на виновния водач е покрита от ответника, същият дължи заплащането на
застрахователното обезщетение на ищеца за претърпените от него неимуществени и
имуществени вреди, с оглед на което иска е доказан по основание.
Основният спор между страните в настоящото
производство се свежда до размера на застрахователното обезщетението за
претърпените от ищеца вреди, настъпили в резултат от пътно – транспортното произшествие
станало на 17.08.2014г. В тежест на
ищеца е да докаже твърдените неимуществени и имуществени вреди причинени му от
злополуката, а в тежест на ответника е да докаже съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на пострадалия, на който се позовава, доколкото
установяването на последното е основание за намаляване на отговорността на
ответника, на основание чл. 51, ал.2 ЗЗД.
По
размера на неимуществените вреди: Претърпяните от ищцата
неимуществени вреди от процесния деликт се изразяват в изпитаните болки и
страдания от получените травматични увреждания от ПТП, посочени по - горе при
излагане на фактическата страна по казуса. Техният размер, определен от съда в
съответствие с правилото на чл. 52 от ЗЗД и Постановление № 4 от 23. 12. 1968
г. на Пленума на ВС, при съобразяване със силата, продължителността и
интензивността на болките и страданията продължили в период от около 3 месеца, претъпяната оперативна интервенция, възраст на
ищцата – 73 г., при която преди процесното ПТП
макар и пенсионер е била физически активна и самостоятелна, а след него е била зависима от чужда помощ, включително и
в хигиенното и битово обслужване за период от 1,5 - 3 месеца, преживения шок
при инцидента, болки и неудобства през
възстановителния период, в който е нарушен обичайния и житейски стереотип, възлиза на сумата от 25 000 лв., която представлява
справедливо обезщетение по смисъла на чл. 52 от ЗЗД за репариране на
неимуществените вреди от ПТП. При определяне на обезщетението, съдът
съобрази, че съгласно заключението на СМЕ липсват видими деформации и ограничения на движението в зоната
на фрактурата.
Относно
възражението на ответника за
съпричиняване по чл.51, ар.2 ЗЗД:
Съдът намира за основателно възражението на ответника
за намаляване на застрахователното обезщетение, поради следните обстоятелства:
На първо място от доказателствата по делото се установи, че ищцата е предприела
пресичане на пътното платно на необозначено за това място. Съгласно чл.113 от ЗДвП при пресичане на платното за движение пешеходците са длъжни да преминават
по пешеходните пътеки при спазване на определени правила, а именно – преди да
навлязат на платното за движение да се съобразят с разстоянията до
приближаващите се пътни превозни средства и с тяхната скорост на движение. По
делото не са налице данни, а и видно от изготвената автотехническа експертиза
на мястото, където е пресичал пострадалия не е имало обозначена пътна
маркировка и сигнализирана с пътни знаци пешеходна пътека съгласно нормативното
определение, съдържащо се в параграф 6, т.54 от ПДР на ЗДвП за „пешеходна
пътека“. На следващо място, ищецът е създал опасност както за самата себе си,
когато е предприела пресичане на пътното платно на необозначено място между
автомобили, макар и паркирали. В конкретния случай се установи, че поведението
на ищеца е в разрез с установените правилата за движение по пътищата. Освен
това, от заключението на автотехническата експертиза се установи, че пешеходката е виждала паркирания автомобил
и е могла да предотврати произшествието, ако е предположила,че
Предвид
изложеното са налице предпоставките на
чл. 51, ал. 2 от ЗЗД за намаляване на определеното обезщетение, като процентът
на съпричиняване от страна на ищеца, съдът възприема да е 1/5 /една пета/. При
отчитане на приетото съпричиняване, обезщетението за неимуществени вреди следва
да бъде намалено на 20 000 лв., за
която сума е основателен предявеният главен иск. За разликата до целия предявен
размер от 40 000 лв. искът с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ/отм./ срещу
застрахователя по "Гражданска отговорност" на деликвента следва да
бъде отхвърлен като неоснователен.
Съгласно чл.
84, ал. 3 от ЗЗД деликвентът изпада в забава от момента на причиняване на
непозволеното увреждане. Субективното право на увредения по чл. 226, ал. 1 от КЗ се подчинява изцяло на правната регламентация на материята за непозволено
увреждане, като негова функция, следователно ищецът има право на обезщетение за
забавено изпълнение от момента на настъпване на деликта – 17.08.2014 г.
По
разноските: Ищецът
е представил доказателства за сторени по делото разноски, нито списък по
чл.80 ГПК, възлизащи на 2400 лв.
представляващи платена д.т. от 1600лв., 800лв. депозити за СМЕ, АТЕ, КСПЕ. На
основание чл.78, ал.1 ГПК, на ищецът
следва да се присъдят сторените разноски в
производство съобразно уважената
част от исковете възлизащи на 1200 лв.
При този
изход на спора на основание чл.78,ал.1 ГПК, вр. чл.38 ЗА вр. с чл.7, ал.2, т.4
от Наредба № 1 за минималните размера на адвокатските възнаграждения ответникът
следва да бъде осъден да заплати на процесуалния представител на ищеца адв. В .
Ортакчийски сумата от 1130 лв., съразмерно на уважената част от исковете.
С оглед изхода на спора по главния иск и на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, ищецът следва да бъдат осъден да заплати на
ответника ЗАД Б.ВИГ сумата 355 лв.,
съставляваща съдебно-деловодни разноски, пропорционално на отхвърлената част от
иска. /общо сторените разноски възлизат на 710 лв. – 400лв. депозити за АТЕ и
СМЕ, и 300лв. юрисконсултско възнаграждение, 10 д.т. /
Водим
от горното и в същия смисъл, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА З. „Б.В.и.г.”, ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление:***, пл. „*********, да заплати на
А.Б.Т. ЕГН ********** ***, сумата 20 000 лв. / двадесет хиляди лева/, на
основание чл. 226, ал. 1 от КЗ/отм./, представляваща обезщетение за обезщетение за
претърпени от ищцата неимуществени вреди за причинени телесни увреждания, в
резултат на ПТП настъпило на 17.08.2014г. в резултат на виновното поведение на
водача на л.а. „Опел Вектра" с peг. № *****КК, чиято гражданска отговорност
е застрахована при ответника, ведно със
законната лихва, считано от 17.08.2014 г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание
чл. 226, ал. 1 от КЗ/отх/. за разликата от присъдения до целия предявен размер от 40
000 лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА З. „Б.В.и.г.”, ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление:***, пл. „*********, да заплати на
А.Б.Т. ЕГН ********** ***, на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата 1200 лв. разноски по
делото, съобразно уважената част от исковете.
ОСЪЖДА З. „Б.В.и.г.”, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление:***, пл. „*********, да заплати на адв адв.В.В.О. – САК , на основание чл.38, ал.2 от ЗА вр. с чл.7, ал.2, от Наредба № 1 за
минималните размера на адвокатските възнаграждения сумата 1 130лв. – адвокатско възнаграждение, съразмерно на уважената част
от исковете.
ОСЪЖДА А.Б.Т.
ЕГН ********** ***
да заплати на З. „Б.В.и.г.”,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:***, пл. „Позитано” №, сумата 355 лв. - съдебно - деловодни разноски,
на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване с
въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
СЪДИЯ: