Решение по дело №183/2021 на Апелативен съд - Бургас

Номер на акта: 61
Дата: 21 октомври 2021 г.
Съдия: Благой Гавраилов Потеров
Дело: 20212000600183
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 9 септември 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 61
гр. Бургас, 19.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на единадесети
октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Светла М. Цолова
Членове:Благой Г. Потеров

Мая П. Величкова
при участието на секретаря Елена П. Георгиева
в присъствието на прокурора Иванка Ангелова Козарова (АП-Бургас)
като разгледа докладваното от Благой Г. Потеров Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20212000600183 по описа за 2021 година
С присъда № 6 от 27.05.2021г по НОХД № 518/2020г на Окръжен съд
Сливен подсъдимия В. К. ИЛ., със снета по делото самоличност е признат за
виновен в това, че на 19.05.2020 г. в гр. Сливен, местността „Припека“,
умишлено умъртвил З. Д. П., на 60 години, от гр. Сливен, като убийството
представлява опасен рецидив, поради което и на основание чл.116, ал.1, т.12,
предл.1, вр. чл.115, вр. чл. 54 от НК му е наложил наказание „Лишаване от
свобода“ за срок от осемнадесет години, което да бъде изтърпяно при
първоначален „строг“ режим.
Със същата присъда, подсъдимият И. е признат за виновен и в това,че на
19.05.2020 г. в гр. Сливен, в местност „Припека“, отнел чужда движима вещ -
мобилен телефон марка „Alcatel“, модел „5044D“ на стойност 40 лв.,
собственост на З. Д. П., без негово съгласие с намерение противозаконно да я
присвои, като деянието е извършено в условията на опасен рецидив, поради
което и на основание чл.196, ал.1, т.1, вр. чл.194, ал.1, вр. чл. 54 от НК му е
наложил наказание „Лишаване от свобода“ за срок от три години, което да
бъде изтърпяно при първоначален „строг“ режим.
Определено е общо наказание по реда на чл. 23 от НК „Лишаване от
1
свобода“ за срок от осемнадесет години, при първоначален „строг“ режим на
изтърпяване на същото, и на основание чл.59, ал.1, т.1 от НК е приспаднато
времето на предварителното задържане под стража, считано от 19.05.2020 г.
до привеждане в изпълнение на наложеното наказание.
Уважен е и граждански иск на С.П. да в размер на 30 000 лв. /тридесет
хиляди / лева, представляваща обезщетение за причинени в резултат на
престъплението по чл.116, ал.1, т.12, предл.1, вр. чл.115 от НК
неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на
увреждането 19.05.2020 г. до окончателното изплащане на сумата, като
предявения граждански иск за сумата над 30 000 лв. до 80 000 лв. искът е
отхвърлен, като неоснователен и недоказан, както и подсъдимия е осъден да
заплати на същия граждански ищец и сумата от 560 лв. /петстотин и шейсет/
лева, представляваща направени по делото разноски за адвокатско
възнаграждение.
С присъдата съдът е осъдил подсъдимия И. да заплати в полза на държавата
по сметка на Окръжен съд - Сливен сумата 440.00 лв., представляваща
направени по делото разноски пред съда, както и държавна такса върху
уважената част от предявения граждански иск в размер на 1200.00 лв, както и
по сметка на ОД на МВР - Сливен сумата от 1505.10 лв.,представляваща
направените по делото разноски в досъдебното производство, а по сметка на
ОД на МВР - Бургас подсъдимия е осъден да заплати сумата от 2017.13 лв.,
представляваща направените по делото разноски в досъдебното
производство.
Съдът е е поизнесъл и по веществените доказателства по делото:
Подсъдимият чрез служебен защитник е подал въззивна жалба в която
оспорва първоинстанционната присъда като незаконосъобразна и
несправедлива.
В допълнение към въззивната жалба, по реда на чл.320, ал.4 от НПК,
подадена от служебния защитник – адв.К. от АК Сливен са изложени доводи,
че обжалваната присъда е неправилна, незаконосъобразна и необоснована.
Излага пространни доводи, че са на лице факти даващи основание за
преквалификация на деянието по чл. 119 от НК, като същевременно пледира и
за преквалификация на деянието по чл. 118 от НК, а по отношение на второто
престъпление срещу собствеността, счита,че подсъдимия следва да бъде
оправдан, при условията на алтернативност настоява за изменение на
2
присъдата в частта по отношение на наказанието, като моли за намаляване на
същото до минималния предвиден размер от 15 години лишаване от свобода.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция представителят на
Апелативна прокуратура – Бургас намира присъдата за законосъобразна и
обоснована, а наложеното с нея наказание за справедливо. Заявява, че
присъдата се обжалва пред настоящата инстанция от защитата на подсъдимия
И. като неправилна с доводи за необоснованост и противоречие с
материалния и процесуален закон, както и с доводи за „явна
несправедливост“ на наложеното наказание.Посочва,че в жалбата не са
изложени конкретни аргументи за процесуална незаконосъобразност на
постановената присъда, като независимо от това посочва, че по делото не са
допуснати нарушения на процесуалните правила, ограничаващи правото на
защита на подсъдимия, както в хода на досъдебното производство, така и в
хода на съдебното такова пред първоинстанционният съд, както и нарушения
в процесуалната дейност на съда по преценка и анализ на доказателствената
съвкупност. Съдебният акт според прокурора отговаря на изискванията на чл.
305 ал. 3 от НПК, фактическите констатации и направените въз основа на тях
правни изводи са мотивирани в достатъчна степен, като е взето отношение по
всички направени от защитата възражения.
Прокурорът обаче намира, че доводите за необоснованост на фактическите
констатации за съдебния акт са общо формулирани и са лишени от
конкретика. Не ставало ясно за каква необоснованост претендира защитата,
защото в жалбата не се съдържат конкретни доводи с които се оспорват
приетите за установени правно релевантни факти по делото, а се излага само
собствената интерпретация на защитата на обстоятелствата и действията,
довели до смъртта на пострадалия З. П.. Избирателно се игнорирали факти,
които са от съществено значение за изясняване обективната истина по делото,
в това число и фактите за нанесения побой над св. П.а от страна на
подсъдимия и причинените й телесни увреждания, съответно-игнорирано е от
защитата броя, вида, характера и начина на причиняване на телесните
увреждания, причинили смъртта на пострадалия П.. Прокурорът счита за
неоснователни и доводите за преквалификация на деянието по чл. 119 НК,
като излага съображения в тази насока, обосновани на доказателствата по
делото. Позовава се на съдебната практика и най-вече на ППВС № 12 от 1973
г., съгласно който тълкувателен акт неизбежна отбрана се допуска при
3
непосредствено противоправно нападение, при което е започнало
увреждането или е създадена реална опасност от увреждане, когато то не е
прекратено. Счита, по делото не са налице факти, установяващи наличието на
такова нападение спрямо подсъдимия, съответно-действията му не са
резултат на неизбежна отбрана, както и на превишаване пределите на такава
отбрана. Оспорва и искането на защитата за преквалификация на деянието по
смисъла на чл. 118 НК, като счита,че такова искане е в логическо
противоречие с искането за приложение на института по чл. 119 НК, а и не са
на лице никакви основания за приемане на наличието на физиологичен афект
в действията на подсъдимия. Прокурорът счита,че при така установената
фактическа обстановка не са допуснати нарушения при прилагането на
материалния закон. Въз основа на изяснените факти и обстоятелства, съдът е
направил законосъобразни правни изводи за осъществен от обективна и
субективна страна състав на престъпление по чл. 116 ал. 1 т. 12 пр. първо от
НК и чл. 196 ал. 1 т. 1 вр. чл. 194 ал. 1 от НК и не са налице основания за
преквалификация на деянието по чл. 119 от НК. По отношение на
оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание за
престъплението по чл. 116 от НК, счита, че съдът е обсъдил всички изложени
факти и обстоятелства които са били от съществено значение при определяне
на наказанието, при което намира оплакването за явна несправедливост за
неоснователно. Намира,че първоинстанционният съд е индивидуализирал
отделно наказанията за всяко от извършените от жалбоподателя две
престъпни деяния по правилата на чл. 54 от НК и е наложил наказание по най
леката алтернатива от предвидените в правната норма на чл. 116 от НК, а
именно-ЛОС в размер на 18 години
В заключение моли съда да потвърди атакуваната присъда.
Пред въззивната инстанция редовно призован се явява лично частния
обвинител и граждански ищец С.П., който в съдебно заседание излага
становище, че въззивната жалба е изцяло неоснователна. Моли за
потвърждаване на присъдата.
Пред въззивния съд подсъдимият В. К. ИЛ. се явява лично и с служебния
си защитник – адв. Н.К. от АК-Сливен, който изразява позиция за
неправилност и необоснованост на атакуваната присъда. Поддържа
изложените във въззивната жалба и допълненията към нея възражения.
Акцентира на довода, че присъдата е необоснована на доказателствата по
4
делото.Моли за изменение на присъдата с преквалификация на деянието по
чл. 119 от НК или по чл. 118 от НК , а по отношение на престъплението
срещу собствеността, моли за оправдаване на подсъдимия, алтернативно за
изменение на присъдата чрез намаляване на наказанието до предвидения
минимум за престъплението по чл. 116 от НК, а именно 15 години лишаване
от свобода.
Упражнявайки правото си на лична защита, подс. В. К. ИЛ. се
присъединява към казаното от защитника му. Моли за изменение на
присъдата и за намаляване на срока на наложеното наказание лишаване от
свобода.
Въззивната жалба, ведно с допълнението, като подадена от лице, с правата
по чл.318, ал.3 от НПК, в посочения в чл.319, ал.1 от НПК петнадесетдневен
преклузивен срок за обжалване, срещу оспорим по реда на въззивния контрол
съдебен акт, се установява като процесуално допустима и следва да бъде
разгледана по същество.
Бургаският апелативен съд, след цялостна проверка на присъдата,
независимо от основанията, посочени от страните и в предмета и пределите
на въззивната проверка по чл.313 и чл.314 НПК, намира жалбата на
подсъдимия за неоснователна.
Съдебното производство пред първоинстанционния съд се е развило по
общия ред съгласно правилата, уредени в Глава ХХ от НПК. При спазване на
установените в НПК изисквания, ОС – Сливен е приобщил по делото
достатъчно по обем доказателства, способстващи правилното решаване на
въпроса за наказателната отговорност на подс. В.И., съобразно предявеното
на последния обвинение за извършено убийство на лицето З. Д. П. при
условията на опасен рецидив по смисъла на чл. 116 ал. 1 т 12 пр.1 от НК, във
вр с чл. 115 от НК и по чл. 196 ал. 1 т 1 от НК за кражба на мобилен телефон
„Алкател“ модел 5044 Д“ на стойност 40 лв, собствен на З. П.. Изследвайки в
задълбочен план всички доказателствени материали – поотделно и в
логическата им връзка, съдът е достигнал до правилен извод, че същите
установяват по несъмнен и категоричен начин авторството на деянието от
страна на подс. И..
Извършената от въззивния съд проверка върху дейността на
първостепенния съд по събиране, анализ и оценка на доказателствата по
делото, не установи пороци от гледна точка изискванията, регламентирани в
5
чл. 13, чл. 14, ал.1, чл.107, ал.5 и чл. 305, ал.3 от НПК. Мотивите към
присъдата са изцяло съобразени с изискванията на закона, като от тях е видно
какви факти е приел за установени първостепенният съд и въз основа на
какви доказателства. Съдът е изградил фактическите си изводи на
доказателства, събрани по надлежния процесуален ред, като е изчерпил
възможностите за проверка достоверността на същите. Подложил е на
прецизен и задълбочен анализ всеки източник на доказателствени данни, като
след констатацията си за съществуваща противоречивост, е изложил
съображения защо едни от тях приема, а други отхвърля.
Първоинстанционният съд, след обстоен и задълбочен анализ на
доказателствата по делото, разгледани по отделно и в тяхната съвкупност е
дал отговори на всички възражения, които защитата на подсъдимия е
изложила пред съда, които отговори удовлетворяват и възраженията по
въззивната жалба, тъй като в същата са повторени изложените пред съда
възражения.
При осъществяване на дейността по оценка на доказателствата,
първоинстанционният съд е стигнал до обоснован и законосъобразен правен
извод за авторство на престъплението по което подсъдимият е привлечен.
Извършвайки собствен анализ и оценка на всички относими към предмета
на делото доказателства, инкорпорирани чрез гласните доказателствени
средства – показанията на свидетелите, както и чрез приобщените писмени
доказателства, протоколи и експертизи, и на основание правомощията по чл.
314 ал. 1 от НПК, Апелативен съд Бургас установи следната фактическа
обстановка по делото:
Повдигнатото срещу подсъдимия В. К. ИЛ. обвинение, е за престъпления
по чл. 116 ал. 1 т. 12 пр. 1 във вр. с чл. 115 от НК и в условията на реална
съвкупност - по чл. 196 ал. 1 т. 1 във връзка с чл. 194 ал. 1 от НК, т.е. деянията
предвид личността на подсъдимия са квалифицирани като такива, извършени
при условията на „опасен рецидив“ по смисъла на чл. 29 ал. 1 б. „а“ и б.“б“ от
НК. Същия е осъждан многократно – по отношение на него са постановени
16 влезли в сила присъди, като 12 от тях са за умишлени престъпления от общ
характер (против собствеността, разврат, незаконна сеч на дървесина от
Горския фонд, влизане в чуждо жилище), извършени от него като
пълнолетен, за които са му наложени ефективни наказания лишаване от
свобода.
6
На 22.03.2020г. е изтърпял последното си наказание лишаване от свобода в
размер на 5 години при първоначален строг режим, като след излизането от
Затвора, подсъдимия И. заживял по постоянния си адрес в с. Баня, общ. Нова
Загора. Не полагал общественополезен труд и по тази причина извършил ново
престъпление срещу собствеността, като на 04.04.2020г. извършил кражба, за
което деяние съдът в Нова Загора му наложил наказание лишаване от свобода
за срок от една година при първоначален строг режим, в сила от 25 август
2020г.
В началото на м. май 2020г. подсъдимият отишъл на гости на баща си -
свид. Ч. К. Щ., който обитавал недвижим имот в местността „Терасите“ край
гр. Сливен заедно със свид. Щ. А.а Б..
На 18.05.2020г. около 18.00 часа подс. И. отишъл в дома на свид. В. Д. М.
(баща на свид. Н. Д.а), находящ се в същата местност край град Сливен и се
събрал със свидетелите И. Щ. А. (негов брат), Н. В.ева Д.а (с която свид. И. А.
живеел на съпружески начала), Х. А. А. (приятел на свид. Н. Д.а и свид. В.
М.) и Р. М. В.ев (син на свид. Щ. Б.), за да пият ракия, като всички изпили
значително количество алкохол.След полунощ гостите решили да си тръгват.
Подс. И. отказал да се върне в дома на баща си и казал, че отива да си допие
на друго място. Тръгнал по черен път, бос, в посока местността „Припека“,
където живеел негов познат – пострадалия З. Д. П., на 60 години. И. знаел, че
в дома на П. може да намери ракия. Около 03:00 часа, на 19.05.2020г., И.
стигнал до вилния имот на пострадалия П., находящ се в местността
„Припека“ - западно от гр. Сливен, източно от поделение „Ябълка“ на около
700 м. северно от път SLV – 1112.
Видно от протокола за оглед на местопроизшествие л. 5-10 от ДП подходът
към вилния имот се намирал на около 15 м югозападно от портала на
вододайната зона, охранявана от „В и К“. Подс. И. се опитал да отвори
входната врата на двуетажната вила, която била заключена. В къщата, на
втория етаж в спалнята по това време се намирали постр. П. и жената, с която
последният живеел на съпружески начала - свид. В. К. П.а, като преди това,
вечерта двамата били употребили значително количество алкохол. Чувайки
шум на входната врата, П. станал от леглото, обул панталона си, взел в ръка
дървена тояга (част от дървен клон, в единия край раздвоен, в другия по –
дебел) с дължина 116 см, с която подпирал вратата на стаята от вътрешна
страна и гол до кръста излязъл навън, за да види кой ги безпокои. На двора и
7
на първия етаж от вилата нямало осветление, ток имало само на втория етаж.
За да сплаши неканения гост, без да знае кой е той, П. хвърлил няколко
празни стъклени буркана към пътната врата. Парчетата стъкло се разпилели
по двора и на улицата без да наранят И.,който започнал да вика по име П. и
последния чак тогава разбрал кой е отвън. Отваряйки вратата П. започнал да
псува И., търсейки му обяснение защо е дошъл по това време и какво иска.
Подсъдимият И. избутал навътре пострадалия П. и двамата се сбили. За да го
спре, П. успял да удари И. в лявата част на челото. От раната започнало да
тече кръв, но това не спряло подсъдимия. Той влязъл в стаята на втория етаж,
оставяйки кървава следа по мазилката в коридора. Качвайки се до втория
етаж, където била спалнята, видял, че вътре е свидетелката П.а, която била на
дивана и седнал до нея. Виждайки това, П. му казал, че ако иска да краде - да
вземе телевизора и да си отива, след което излязъл от стаята и незабавно
/това е отразено като входящо повикване на спешен телефон 112 в 03:08 часа
/, се обадил на телефон 112, за да съобщи за случилото се. Съобщил, че е
тормозен и бит от „един циганин“. Настоявал да дойде полиция. Заявил, че не
се нуждае от линейка. Докато говорел по телефона, на пострадалия П. му се
наложило да отиде до тоалетната, която се намирала в двора, като преди това
заключил пътната врата на имота, оставяйки И. вътре в къщата.
Подсъдимият И. чул разговора с полицията, уплашил се, взел от масата
кухненски нож с червено-бяла дръжка с надпис на острието “ETOІLE“, с
обща дължина 23 см., дължина на острието 11 см. и широчина около 3,5 см.,
както и пластмасова бутилка от 500 мл. с ракия, с етикет „Маги-газирана
вода“ и излязъл на двора.
Установявайки, че вратата е заключена и настоял свидетелката П.а да му я
отключи, като упражнил физическо насилие над същата, издърпвайки я за
косата навън. Заплашил я с взетия нож и й нанесъл удари и ритници по
тялото. През това време П.а викала за помощ. Под въздействие на насилието,
упражнено от подсъдимия над свидетелката, същата отключила пътната
врата, при което подс. И. продължил да я дърпа и бие на улицата.
През това време пострадалия П. излязъл от тоалетната. Той държал в лявата
ръка мобилния си телефон, а в дясната – дървената тояга с дължина 116 см.
Насочил се към подсъдимия и посегнал да удари И., нанасяйки му няколко
удара с тази тояга по тялото с цел да спре нападението на подсъдимия над П.а
и по този начин да и помогне да избяга. Възползвайки се от намесата на П.,
8
свидетелката П.а на бегом се прибрала във вилата. При един от ударите подс.
И. паднал на земята и изтървал бутилката с ракия. Успял да се изправи,
застанал зад пострадалия и държейки ножа с дясната си ръка, със значителна
сила, му нанесъл удар в корема. Ножът проникнал с цялата дължина на
острието през коремната стена и през почти цялата дебелина на черния дроб.
Тогава подсъдимия И. заобиколил пострадалия, застанал с лице към него и му
нанесъл още един силен удар с ножа в областта на лявата половина на
гръдния кош, който достигнал до белия дроб и сърцето, след което хванал
през рамо с лявата си ръка пострадалия П. и с дясната си ръка му нанесъл още
един удар с ножа в задната повърхностна гръдния кош, отново в такава
позиция, все едно прегръщайки го, както при нанасяне на първия удар, който
обаче за разлика от последния удар е бил докато нападателя И. е бил
позициониран зад пострадалия.
Вследствие на нанесените удари с ножа, пострадалия П. паднал на земята и
за кратко (3-4 минути) настъпила смъртта му.
След като пострадалият паднал на земята, подс. И. взел телефона му марка
„Alcatel“, модел „5044D“ и се прибрал в къщата на баща си в м. „Ябълка“.
Легнал да спи, и не направил никакъв опит да прикрие извършеното от него
престъпление, като оставил на дървена маса до леглото окървавения нож, с
който извършил убийството.
През това време, във връзка с подадения сигнал на телефон 112,
полицейски екип от свидетелите мл. инсп. Хюсеин Алиев Ахмедов – ст.
полицай и мл. инсп. Иван Маринов Атанасов – ст. полицай отишли до вилата
на постр. П. и заварили на място трупа му. Местопроизшествието било
запазено до пристигане на дежурната следствено-оперативна група и
разследващ полицай, който извършил оглед.
Видно от протокола за оглед на местопроизшествие били открити и иззети
пластмасовата бутилка от 500 мл с етикет „Маги-газирана вода“, 1 бр.
обикновен ключ и банкнота от 5 лв., дървената тояга с дължина около 116
см., 4 бр. ключове с жълтеникав ключодържател, 2 бр. фасове от цигара, сив
на цвят синджир с кръстче. Иззети били и части от мазилка от коридора до
вратата на стаята от втория етаж на къщата със следи от червеникавата
засъхнала течност, както и 2 бр. стъклени чаши и 1 бр. порцеланова чаша.
В много кратък срок, благодарение на показанията на св. П.а, И. бил
установен като извършител на убийството на пострадалия П. и задържан в
9
дома на баща си, докато спи. Иззети за нуждите на разследването били
кухненския нож и мобилния телефон на П.. Няколко часа по-късно бил
извършен оглед и освидетелстване на подсъдимия И., както и на свидетелката
В. П.а.
Трупът на постр. П. бил подложен на допълнителен оглед в отделението по
съдебна медицина в МБАЛ „Д-р Иван Селимински“ АД – Сливен, по време на
който бил иззет панталонът му и били взет биологичен материал (изрезки от
нокти) за изследване.
С протокол за доброволно предаване от 19.05.2020г. подс. И. предал
дрехите, с които бил облечен по време на извършване на престъпленията,
предмет на настоящия обвинителен акт, а именно 1 бр. сини дънкови
панталони, 1 бр. синьо-черно горнище с цип и качулка и 2 бр. чорапи синьо-
сиви на цвят.
От заключението на изготвената по делото съдебномедицинска експертиза
– л. 108 и сл. от ДП е видно, че при външният оглед, аутопсията и
изследването на трупа на постр. П. е установено наличие на две проникващи в
коремната кухина прободно – порезни рани в областта на лявата половина на
гръдния кош, като едната е в областта на предната повърхност на гръдния
кош и проникването в гръдната кухина е на равнището на третото
междуребрие, а другата е в областта на задната повърхност на гръдния кош и
проникването на раната в гръдната кухина е близо до напречните израстъци
на гръдните прешлени в областта на седмо междуребрие. И двете рани са с
гладки ръбове и остри ъгли, като десният ъгъл е леко заоблен. Дължината на
раневите канали и на двете рани е около 10-11см, като раневият канал на
раната отпред, след преминаване през левия бял дроб прониква в
околосърцевата торбичка непосредствено под лявото ухо на сърцето и
сърдечната торбичка е намерена изпълнена с кръв. В гръдната кухина е
установено наличието на около 1 л. кръв и кръвни съсиреци.
Прободно – порезната рана в областта на дясното подребрие е с проникване
в коремната кухина, като коремната стена е гладко срязана и след проникване
в гръдната кухина раневият канал преминава почти през цялата дебелина на
черния дроб от горната му повърхност, към долната. Около раневият канал в
областта на черния дроб се установяват синкавочервеникави кръвоизливи. В
коремната кухина също е установено наличието на около 1 л. кръв и кръвни
съсиреци. В областта на вътрешната повърхност на горния край на лявата
10
мишница е установено наличието на прободно – порезна рана, която е
повърхностна с посока отдолу нагоре, като в по – голямата си част раната е
открита и в протежение само на около 1 см е покрита от кожата. След това
раната продължава като преминава върху страничната повърхност на гръдния
кош непосредствено в областта на лявата подмишница и обхваща само меките
тъкани. Видно от първоначалния оглед на трупа и събрани други
доказателства по време на огледа, тази рана добре отговаря да е причинена от
острия ъгъл на парчето начупено армирано стъкло, което е било на вратата.
Стъклото вероятно е било счупено и не е било фиксирано здраво на касата на
вратата. И по време на сборичкването на пострадалия с нападателя и при
размахването на ръцете си, пострадалият се наранил с това парче стъкло, като
продълговатият ъгъл е проникнал в значителна дълбочина в меките тъкани на
мишницата и гръдния кош и пострадалият е излязъл отвън с това парче
стъкло, проникнало в раната и останало под мишницата на пострадалия.
Установени са повърхностни рани в областта на палеца на дясната ръка,
които добре отговарят да са причинени от твърди предмети с остри ръбове,
като тези предмети могат да бъдат и парчето армирано стъкло или стъклени
парчета от счупени буркани, които са намерени в двора на къщата, където
пострадалият и нападателят са се сборичкали.
Видно от заключението на СМЕ на трупа на пострадалия / л. 76-85 от ДП/
се установява анемизиране /обезкървяване/ на кожата, лигавиците и
вътрешните органи като сърцето, централните и периферните съдове
съдържат оскъдно количество кръв. Меките мозъчни обвивки са намерени
оточни, като в областта на малко-мозъчните хемисфери е установено
наличието на добре изразена бразда от вклиняването на малко-мозъчните
тонзили в големия тилен отвор, а при външния оглед на трупа още на
местопроизшествието са установени обилни зацапвания с кръв на гърдите,
установено е, че панталоните са обилно напоени с кръв. Установена е голяма
локва кръв под лявата мишница, както и множество зацапвания от кръв по
повърхността на терена на местопроизшествието.
Според съдебният експерт причината за настъпването на смъртта на
пострадалия е изпадането му в състояние на хеморагичен и травматичен шок,
вследствие масивните кръвоизливи от причинените прободно-порезни рани в
областта на гръдния кош и корема, както и в областта на лявата мишница, с
нарушаване на целостта на голям брой артериални и венозни съдове с
11
различен калибър, както и вследствие проникващите наранявания със
засягане на белите дробове и наличие на около 150 мл кръв в гръдната кухина
(в съдебно заседание вещото лице коригира заключението си в тази му част –
като посочва количество кръв около 1 л). За настъпването на смъртта на
пострадалия имало значение и левостранният пневмоторакс с причиняване и
на дихателна недостатъчност.
Получените от пострадалия увреждания били причинени приживе, което
било видно от кръвонасяданията около нараняванията, анемизирането на
кожата, лигавиците и вътрешните органи, както и от установения левостранен
хемопневмоторакс.
При причиняване на описаните наранявания пострадалият е бил в съзнание
и е изпитвал мъчителни болки и страдания. Смъртта на пострадалия е
настъпила бързо, но тя не е била мигновена. За настъпването на
анемизирането (обезкървяването) на вътрешните органи, кожата и лигавиците
е необходимо известно време. При такива наранявания окончателно смъртта
настъпва за срок от около 3-4, до 5 минути, като след около две минути
пострадалия е изпаднал в състояние на шок и кома, поради хиподебитния
синдром.
Установените прободно-порезни рани в областта на лявата половина на
гръдния кош и корема са получени от действието на прободно-порезно
оръжие, каквото е и ножа. Същите добре отговарят да се причинени чрез
множество замахвания с нож към дясната половина на корема и към лявата
половина на гръдния кош отпред и отзад. Дължината на острието на ножа е
най-малко около 10-11 см, а широчината на острието е около 10-11 см от
върха е около 3,5 см.
Настъпването на смъртта на пострадалия е пряка и непосредствена
последица на причинените му прободно-порезни наранявания в областта на
гръдния кош и корема.
От заключението на СМЕ на трупа на пострадалия е изведен и механизма
на причиняване на нараняванията, които са довели и до леталния изход. По
време на причиняване на нараняванията, пострадалият и нападателят са били
прави, като нападателят при причиняване на нараняването в областта на
лявата предна повърхност на гръдния кош на пострадалия е бил пред неговото
тяло, като през това време и двамата са били прави. При причиняване на
нараняването в областта на лявата половина на гърба, най-добре отговаря
12
нападателят да е бил пред пострадалия, като същият е прегърнал с лявата си
ръка пострадалия и с дясната си ръка е нанесъл удара с ножа в областта на
лявата половина на гърба. При причиняване на нараняването в областта на
дясната половина на корема според вещото лице е възможно нападателят да е
държал ножа с лявата си ръка и тогава са били с лице срещу лице един спрямо
друг или е бил зад пострадалия, като тогава е държал ножа с дясната си ръка.
Ножът е бил с остър връх и режещ ръб. Нараняванията са били причинени със
замахвания на ръката с ножа със значителна сила. Смъртта според експерта е
настъпила около 04:00 часа на 19.05.2020г.
При аутопсията на трупа на пострадалия се установява,че приживе същия е
страдал от „стеатоза /омазняване и увеличение/ на черния дроб“, дължаща се
според вещото лице вероятно на хроничната злоупотреба с алкохол.
Изключително важно с оглед изясняване на фактите касаещи версията на
защитата за настъпила смърт при превишаване на пределите на неизбежната
отбрана, и в частност наличието на нападение, срещу което да бъде
приложена отбрана е пояснението направено от вещото лице в с.з. /протокол
от с.з. от 15.12.2020г – л 96 от съдебното дело пред първоинстанционния съд/,
че описаните в заключението наранявания от трите удара с нож на три
различни места не биха се получили при самоотбрана. Нараняванията са
получени като е употребена голяма сила и замах, тъй като острието на ножа е
проникнало до дръжката.
Механизма на причиняване на смъртта на пострадалия и преценката за
липсата на нападение от страна на пострадалия, което да налага защита, ерго
превишаването на нейните предели, се извежда от експертизата, очертаваща
уврежданията на подсъдимия И.. Видно от заключението на назначената
съдебномедицинска експертиза за преглед и освидетелстване на живо лице,
подс. И. е получил контузия на главата с наличие на повърхностна разкъсно-
контузна рана в областта на лявата половина на челото върху стар белег от
друга заздравяла рана; повърхностна контузна рана в областта на долния
клепач на лявото око с оток на тъканите; контузия на дясната ръка с наличие
на разкъсно-контузна рана в областта на основата на дланта с умерено
кървене от нея и счупване на капачето на лявата колянна става без
разместване на получените фрагменти. По този повод по спешност е бил
заведен в спешно отделение, където е бил прегледан, изследван и е
консултиран с ортопед. Във връзка със счупването на капачето на лявата
13
колянна става е било извършена туторна гипсова имобилизация на крайника
за 45 дни. Били изписани лекарства за предпазване на емболични усложнения
и антибиотик.
Видно от заключението на СМЕ № 14/20г (л. 68 и сл. от ДП), уврежданията
на коляното и лицето на подсъдимия са причинени от действието на твърди
тъпи или тъпоръбести предмети и са получени по механизма на удряне с
такива предмети по травмираните области на лицето или падане и удряне на
тези области на тялото по такива предмети. Уврежданията в областта на
челото и лявата очница добре отговарят да са получени вследствие нанасяне
на удари с твърди тъпи или тъпоръбести предмети. Увреждането в областта
на дясната длан добре отговаря да е получено при падане на пострадалия и
подпиране с дясната длан по неравни повърхности или по повърхности с
предмети с тъпи ръбове. Счупването на капачето на лявата колянна става
според експертизата, най-добре отговаря да е получено при падане и удряне
на лявото коляно по твърди равни повърхности. Еспертът счита,че тъй като не
са налице някакви увреждания в областта на кожата или меките тъкани в
областта на предната повърхност на лявата колянна става, това счупване не е
възможно да е получено вследствие нанасяне на удар с тъп твърд или
тъпоръбест предмет в областта на коляното, и най вероятно се е получило от
собствената тежест на тялото при падане. / т. 3 от заключението по СМЕ №
14/20 г- л.70 на гърба от ДП/ Според експерта описаните увреждания са били
получени вечерта на 18/19.05.2020г.
Настоящият съд не намира основание да не кредитира с доверие
експертното заключение, още повече,че същото не е оспорено от страните по
делото.
Правилно първоинстанционният съд се е доверил и на заключението на
допълнителната съдебномедицинска експертиза на подс. И., която е била
съобразена с иззетите като веществени доказателства дървена тояга и дънков
панталон, с която е бил облечен подсъдимия. Вещото лице е уточнило, че при
възникналия инцидент, подс. И. е получил счупване под формата на спукване
на капачето на лявата колянна става без разместване с лек към умерен оток в
областта на лявата колянна става; Било е установено и наличието на
повърхностна разкъсно-контузна рана в областта на лявата половина на
челото; повърхностна контузна рана в областта на долния клепач на лявото
око и контузия на дясната ръка с разкъсно-контузна рана в областта на
14
основата на дясната длан. По представените дънки, с които е бил облечен
подсъдимия по време на инцидента са установени множество зацапвания с
кръв отпред по десния крачол, десния джоб, десния джоб отстрани, единични
зацапвания и по левия крачол отпред, както и единични зацапвания с кръв по
задните джобове. Крачолите на дънките отпред около коленете били със
засъхнали зацапвания от повърхността на терена, имащи вид на такива от кал.
Установено било и напречно разкъсване на левия крачол на дънките, на
съответстващото място на счупването на капачето на коляното.
Чрез допълнителната СМЕ се е потвърдил се извода,с който се
солидаризира и настоящия съд, че счупването на капачето на лявата колянна
става най-добре отговаря да е получено при падането на пострадалия по
повърхността на терена на местопроизшествието. За това говорят и
повърхностните охлузвания в областта на предната повърхност на коляното,
както и в областта на предната повърхност на лявата подбедрица. Най-добре
тези охлузвания отговарят да са получени при падането на пострадалия и
удрянето на коляното и подбедрицата по неравния терен на
местопроизшествието. При нанасяне на силен удар с дебелият край на
дървото също може да се получи спукване на капачето, но тогава щели да
отсъстват охлузвания на кожата в областта на коляното и по предната
повърхност на подбедрицата. Освен това, разкъсването на дънките по левия
крачол най - добре отговаряло да е получено при падане на пострадалия и
удряне на колянната област по повърхността на терена на
местопроизшествието.
Важно обстоятелство, което е посочено от експерта е, че зацапванията с
кръв по дънките, не са от охлузванията в областта на коляното или
подбедрицата, а същите е възможно да са както от нараняванията в областта
на лицето на подсъдимия, така и от нараняванията на пострадалия, който е
починал.
Логичен е и извода, че счупването на капачето на лявото коляно е
възможно да е било благоприятствано от пияното състояние на пострадалия,
поради загуба на равновесие и падане на повърхността на терена на
местопроизшествието. Посочения механизъм се подкрепя и от установеното
нараняване в областта на дланната повърхност на дясната ръка.
Свидетелката В. К. П.а също е пострадала от нападението на подсъдимия.
Видно от заключението на назначената съдебномедицинска експертиза за
15
преглед и освидетелстване на живо лице, същата е получила две охлузвания
на кожата със забелвания на епидермиса й в областта на гърба, по хода на
гръбначния стълб, около равнището 8-ми - 9-ти гръдни прешлени, които са
били с неправилна форма, разположени едно под друго, с размери около 1-1,5
см, с неравни ръбове.В областта на задната повърхност на дясната
предмишница, около 5 см под лакътната става е установено наличието на
плоска повърхностна рана с окръглена форма, с размери около 2-3 см, с
охлузени повърхности и неравни ръбове, с болезнен оток на тъканите около
нея, с незначителни зацапвания с кръв на околността. Симетрично, в областта
на лявата предмишница, е установено повърхностно охлузване по кожата с
окръглена форма, с размери около 1-1,5 см. В областта на задната повърхност
на предмишницата са установени и други подобни охлузвания и
кръвонасядания със същите размери. В областта на основата на дясната длан,
по хода на петата дланна кост, е установено наличието на плоска
повърхностна рана, с размери около 1,5 см в диаметър, с окръглена форма и с
охлузени повърхности. Тъканите наоколо са болезнени. В областта на
възглавничките на последните три пръста на дясната длан са установени
охлузвания на кожата със забелване на епидермиса на кожата, с болезненост
на тъканите, с размери около 0,5-1 см, като това в областта на петия пръст на
ръката е най-добре изразено.
В областта на горните части на седалищните области, предимно в дясната
седалищна област са установени две кръвонасядания като дясното е с размери
около 3-4 см, с окръглена форма и със синкавоморав цвят, и умерено изразен
болезнен травматичен оток на меките тъкани. Другото в областта на лявата
седалищна област е по-слабо изразено. Тъканите наоколо са болезнени. В
областта на предната и предно-вътрешната повърхност на средната част на
дясното бедро, е установено кръвонасядане с размери около 6-7 см, със
синкав цвят и със светла зона по средата, с широчина около 3,5 см. Тъканите
са леко оточни и болезнени. По предната повърхност на дясната колянна
става са установени червеникави охлузвания със забелване на епидермиса на
кожата, с размери около 0,5-1,5 см, три на брой, разположени едно до друго.
Такива охлузвания са установени и в областта на предната повърхност на
лявата колянна става.
П.а е с дегенеративно-възпалителни заболявания на опорно-двигателния
апарат в областта на долната половина на тялото и е трудно подвижна.
16
Медико-биологичните признаци на описаните телесни увреждания по П.а,
видно от заключението на СМЕ са причинени от въздействието на твърди
търи и тъпоръбести предмети и са получени по механизма на удряне на
травмираните области на тялото с такива предмети и падане и удряне на
травмираните области на тялото по неравни повърхности. Съвкупно са
причинили „Временно разстройство на здравето, неопасно за живота“, т.е.
разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК.
Видно от Протокол № 73/26.05.2020г. за химическо определяне
концентрацията на алкохол и/или употреба на наркотични вещества или
техни аналози, в изпратената за изследване проба кръв, взета от труп на
постр. З. Д. П. е доказано наличие на етилов алкохол в концентрация 2,01
промила.
Видно от Протокол № 72/26.05.2020г. за химическо определяне
концентрацията на алкохол и/или употреба на наркотични вещества или
техни аналози, в изпратената за изследване проба кръв, взета от подс. В. К.
ИЛ. е доказано наличие на етилов алкохол в концентрация 1,22 промила.
Видно от заключението на изготвената на досъдебното производство ДНК-
експертизата, при изследването на обекти № 1.1 (нож-дръжка), № 2.1 (кръв-
тояга дебел край), № 3 (кръв-мазилка), № 4.2 (кръв-чаша), № 5.1 (кръв-дънки
десен заден джоб), № 6.1 (кръв-горнище десен джоб) и № 6.2 (кръв-горнище
отзад дясно рамо) е определен ДНК-профил, който съвпада напълно с ДНК-
профила на подс. В. К. ИЛ..
При изследването на обект № 1.2 (нож-кръв острие) е определен ДНК-
профил, който съвпада напълно с ДНК-профила на постр. З. Д. П..
При изследването на обекти № 2.2 (кръв-тояга-среда), № 4.1 (чаша- ръб) и
№ 5.2 (кръв-дънки десен крачол отпред) са определени ДНК-профили на смес
от клетъчен материал от поне две (и повече) лица. За обекти № 4.1 (чаша-
ръб) и № 5.2 (кръв-дънки десен крачол отпред) - смес от клетъчен материал
от постр. З. Д. П. и подс. В. К. ИЛ., за обект № 2.2 (кръв-тояга-среда) — смес
от клетъчен материал от постр.З. Д. П. и подс. В. К. ИЛ., както и друго/други
лица.
Видно от заключението на съдебно – оценителната експертиза, стойността
на мобилен телефон марка „Alcatel“, модел „5044D“, собственост на постр. П.
по пазарни цени към датата на извършване на инкриминираното деяние
възлиза на 40,00 лв.
17
Настоящият съд намира за правилно това,че първоинстанционният съд е
кредитирал всички гореописани заключения, като е приел,че същите са
пълни, ясни и обосновани. Допълнителните разяснения, дадени в съдебно
заседание от д-р Чаушев, допълват и изясняват описаната фактическа
обстановка и кореспондират с останалите събрани доказателства.
Първоинстанционният съд обосновано на комплексната преценка на
доказателствения материал е кредитрал частично обясненията на подсъдимия
И. именно в частта, в която твърди, че е отишъл до вилата на пострадалия за
да пие; че преди да влезе вътре са се скарали и били с пострадалия и
последният ударил подсъдимия в лявата част на челото; че пострадалият се
обадил в полицията, след което подсъдимият се уплашил и взел намиращия
се на масата нож, когато си тръгвал, като поискал свид. П.а да му отключи
пътната врата; че бил удрян от пострадалия с дървената тояга, като при един
от ударите паднал на земята, но успял да се изправи; че държал ножа с
дясната си ръка и че когато „промушил“ пострадалия с ножа, били прави лице
в лице; че е тръгнал веднага след като пострадалият паднал на земята. В тази
им част обясненията му кореспондират както с показанията на свидетелката
П.а, така и със заключенията на коментираните съдебномедицински
експертизи на пострадалия и на подсъдимия и съдебномедицинската
експертиза по метода на ДНК – профилиране.
Настоящият съд се солидаризира с извода на проверявания съд, който не е
кредитирал обясненията на подсъдимия, в частта относно обстоятелствата: -
че е намушкал с ножа само два пъти пострадалия; че изобщо не е удрял свид.
П.а, тъй като в тези им части противоречат на показанията на свид. П.а, че е
била бита, ритана и заплашвана с ножа от мъжът, който е дошъл във вилата
на пострадалия и на заключенията на съдебно медицинската експертиза на
трупа на пострадалия и съдебно медицинската експертиза на свид. П.а.
Първото заключение е категорично, че прободно – порезните рани са три.
Според вещото лице те са причинени от едно и също оръжие, тъй като
характеристиките на нараняванията съвпадали по между си. Според второто
заключение, свид. П.а е получила установените при прегледа увреждания
(подробно описани по - горе) при възникналия инцидент. В този инцидент не
е установено участието други лица освен подсъдимият и пострадалият, като
последният се установи, че излязъл на двора за да защити свидетелката от И..
Правилно първоинстанционният съд не е дал вяра на показанията на
18
свидетелката П.а единствено в частта, в която тя твърди, че този, който е бил
във вилата процесната вечер не е подсъдимият, който е в съдебната зала по
време на разпита й, тъй като показанията на П.а в тази им част противоречат
на всички други доказателства по делото.
Настоящият съд намира за правилно и доказателствено обосновано
кредитирането на писмените доказателства, имащи значение за изясняване на
обстоятелствата по делото, събрани както в хода на досъдебното
производство, предявени на страните по съответния процесуален ред и
неоспорени от тях, така и в хода на съдебното следствие, а именно: протоколи
за оглед на местопроизшествие с фотоалбум (л.5-22, 24-29, 32-35 от ДП),
протокол за доброволно предаване (л.37 от ДП), протокол за следствен
експеримент с фотоалбум (л.59-64 от ДП), протокол за уведомяване на
пострадал от престъпление (л.75 от ДП), листи за преглед на пациент (л.90-93
от ДП), протокол за оглед на веществени доказателства с фотоалбум (л. 126-
127 от ДП), удостоверение за наследници (л.135 от ДП), акт за смърт (л.136
от ДП), характеристична справка (л.154 от ДП), декларация СМПИС (л.155 от
ДП), представената в съдебно заседание актуална справка за съдимост.
Приетата за установена фактическа обстановка правилно е обосновала и
наказателната отговорност на подсъдимия по чл.116 ал.1 т.12 предложение 1,
във вр. с чл.115 от НК, тъй като по приетия за установен механизъм на
осъществяване на престъплението на 19.05.2020г. в гр.Сливен, местността
„Припека“, И. умишлено е умъртвил З. Д. П., а във връзка със съдебното
минало на подсъдимия правилно деянието е квалифицирано като убийството
извършено при условията на „опасен рецидив“, а при условията на реална
съвкупност е осъществил и кражба на мобилен телефон, собствен на
пострадалия, което представлява престъпление по чл.196 ал.1 т.1 вр. чл.194
ал.1 от НК, като кражбата е извършена в условията на „опасен рецидив“
По делото не се спори относно авторството на престъпленията по чл. 116
ал. 1 т. 12 предл.1 вр. чл.115 от НК, и по чл.196 ал.1 т.1 вр. чл.194 ал.1 от НК.
С подадената жалба защитата не оспорва изводите на съда за авторството
на инкриминираните по делото деяния, времето, мястото и обстоятелствата,
при които са извършени, характера на причинените травматични увреждания
на пострадалото лице и причините за настъпване на неговата смърт като
съставомерен резултат от действията на подсъдимия и не изразява несъгласие
с приетата в мотивите към съдебния акт фактическа обстановка. Виновността
19
на жалбоподателя е установена по безспорен начин и по делото не
съществува никакво съмнение за това, че именно И. е извършител на
инкриминираните престъпления, за което съдът е изложил подробни
аргументи, които напълно се споделям от настоящия съд.
Правилно първоинстанционният съд е приел, че от субективна страна двете
деяния са извършени с пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2 от НК - И. е
съзнавал техния обществено опасен характер, предвиждал е и е искал
настъпването на обществено опасните последици от тях. С оглед неговата
възраст, житейски опит, физическо и психическо развитие и съдебно минало
подсъдимият е разбирал, че извършва нещо нередно, недопустимо и
непозволено от закона. Без съмнение прекият умисъл при извършване на
убийството се извежда от начина на извършване и оръдието на
престъплението. Подсъдимият е съзнавал, че ножът е оръжие, годно да
причини смърт и е нанесъл ударите с него със значителна сила в
жизненоважни центрове на човешкото тяло, каквито се явяват гръдния кош и
корема, съзнавайки че това може да доведе до смъртта на пострадалия.
Съзнавал е, и че отнема чужда движима вещ - мобилния телефон, без
съгласие на пострадалия П., с намерение да го присвои.
В този смисъл настоящият съд не споделя възраженията на защитника на
подсъдимия И. за необоснованост на съдебния акт. Още повече, че не става
ясно за каква необоснованост претендира защитата, тъй като в жалбата не се
съдържат конкретни доводи с които се оспорват приетите за установени
правно релевантни факти по делото, а се излага само собствената
интерпретация на защитата на обстоятелствата и действията, довели до
смъртта на пострадалия З. П.. В тази насока напълно избирателно в защитната
позиция се игнорират факти, които са от съществено значение за изясняване
обективната истина по делото и които факти водят да извод несъответстващ
на твърдението на защитата, а напротив-подкрепят изводите на
първоинстанционния съд за извършено убийство при условията на опасен
рецидив.. Изцяло се игнорират фактите за нанесения побой над св. П.а от
страна на подсъдимия и причинените й телесни увреждания, съответно-
игнорира се броя, вида, характера и начина на причиняване на телесните
увреждания, причинили смъртта на пострадалия П.. От друга страна защитата
излага доказателствено неподкрепени твърдения за наличие на
продължително по време и със сериозна тежест и интензитет нападение от
20
страна на пострадалото лице спрямо подсъдимия, за което липсват обективни
данни по делото.
В този смисъл настоящият съд намира възражението за необоснованост на
присъдата за неоснователно, като в мотивите към съдебния акт решаващият
съд е обсъдил всички събрани по делото доказателства в тяхната цялост,
съпоставил ги е помежду им, и е дал отговор на всички въпроси, свързани с
предмета на доказване по делото. Въз основа на тях подробно е изложил
приетите за установени фактически констатации, които са изложени по горе в
настоящите мотиви.
Въз основа на твърдението на защитата за необоснованост на правните
изводи е депозирано и възражението за нарушение на закона, като се настоява
за преквалификация на деянието по чл. 119 НК и същевременно за
преквалификация на деянието по чл. 118 от НК.
Настоящия съд счита, че първоинстанционният съд правилно и обосновано
на доказателствата по делото не е приел за основателно възражението на
защитника на подсъдимия за преквалифициране на първото престъпление, за
което е повдигнато обвинение, като извършено по чл. 119 от НК - убийство
при превишаване пределите на неизбежната отбрана, тъй като приетия за
установен механизъм на извършване на престъплението не дава основание за
наличие на деяние, което е извършено при неизбежна отбрана, съответно
превишаване на нейните предели.
Правилна е преценката на проверявания съд, че процесното убийството не
може да бъде квалифицирано и по чл. 118 от НК – според постоянната
практика на ВКС, деецът извършва убийството по чл. 118 от НК или когато
нападението все още не е започнало, или когато то вече е прекратено, а в
случая безспорно доказано е че постр. П. е бил в състояние на активна
защита. Той се е защитавал, нанасяйки удари с дървената тояга в тялото на
подсъдимия, защитавал е и свид. П.а, която в този момент е била обект на
нападение от страна на подсъдимия.
На първо място защитата твърди, че деянието е извършено при
превишаване на пределите на неизбежната отбрана, като излага аргументите
си за това, че през цялото време-„..от момента на влизане в къщата до
напускането й..“ подсъдимия И. е бил обект на продължително нападение от
страна на пострадалия П., което било „..с такъв характер и такъв интензитет,
че подсъдимият е изпитвал страх за собствения си живот..“ и е нанесъл
21
„фаталните удари“, защото е преценил, „..че това е единствената му
възможност за защита“. Тези твърдения на защитата са необосновани, не
съответстват на установеното цялостно развитие на конфликта и са резултат
от превратно тълкуване и/или игнориране на обективни по своя характер
факти, установени по реда и със средствата на НПК в хода на съдебното
следствие.
Безспорно е установено по делото, че в пияно състояние, около 03.00ч. през
нощта на 19.05.2020г. подсъдимият се е придвижил до дома на пострадалия,
намиращ се в тъмна и отдалечена от населено място местност, с намерение да
продължи да консумира алкохол. Факт е също така, че е започнал да вдига
шум като блъска по заключената входна врата на двуетажната къща, която се
опитвал да отвори. По този начин събудил пострадалия и св. П.а, които
първоначално поради липса на осветление не разбрали кое е лицето, което се
опитва да проникне в дома им. Обяснима поради това е реакцията на
пострадалия, който хвърлил няколко стъклени буркана в тъмнината към
пътната врата, както и последвалото сбиване между двамата, в хода на което
видно от заключението на СМЕ, описано по горе пострадалият е ударил
вероятно с юмрук (но не и с дървена тояга) подсъдимия в лявата част на
челото. В този смисъл няма никакво доказателствено основание да бъде
възприето твърдението на защитата, че поведението на подсъдимия е напълно
нормално и правомерно, а не представлява опит за противоправно
проникване през нощта в чужд дом, както и твърдението за това, че ответните
действия на пострадалия в конкретната ситуация не съставляват нормална
реакция срещу неканен гост, а нападение. Междувпрочем, видно от справката
за съдимост на подсъдимия, същия е бил осъждан именно за проникване в
чужда жилище / л. 149 от ДП, присъда № 15 по справката за съдимост,
наказателно дело от общ характер № 2/2016г на РС Нова Загора – за
престъпление по чл. 170 ал. 2 НК/, кето обстоятелство сочи за възприето
поведение, представляващо нагласа за проникване в чуждо жилище в тъмната
част на денонощието-поведение, което стои в основата и на настоящото
престъпление.
Настоящият съд намира за несъстоятелно и лишено от доказателствена
основа твърдението на защитата, че „..от момента на влизане в къщата до
напускането й..“ подсъдимия И. е бил обект на продължително нападение от
страна на пострадалия П.. Според защитата И. е бил обект на такова
22
нападение и в момента, когато е седял на дивана и е провел разговор със св.
П.а, и когато пострадалият П. се е намирал извън къщата и е провел разговор
с оператора на тел. 112, както и когато е посетил тоалетната на двора, което е
несъстоятелно. Очевидно е, че към този момент няма никакви факти и
обстоятелства, които да обосноват извод за каквото и да е нападение,
пораждащо необходимост пострадалия да вземе и се въоръжи с кухненския
нож, който е оръжието на престъплението. Напротив-чувствайки се
застрашен от поведението на подсъдимия именно пострадалият е потърсил
помощ от полицията.Несъстоятелно е и твърдението на защитата, че
подсъдимият е бил обект на нападение и по времето, когато в отсъствие на
пострадалия е издърпал за косата св. П.а навън, заплашил я с взетия от масата
нож и й е нанесъл многобройни удари и ритници по тялото, които действия
напълно се игнорират и не се коментират в подадената жалба. Факт е, че
викайки за помощ, П.а е отключила входната врата, но подсъдимият
продължил да я дърпа и й нанася побой и на улицата. Именно тези негови
действия и реално осъщественото нападение спрямо свидетелката са
предизвикали последващото поведение на пострадалия, който е нанесъл удар
с тоягата по подсъдимия с цел да помогне и защити жената. Факт е, че И. е
паднал на земята, при което падане е получил увреждането в областта на
дясната длан и счупването на капачката на лявата колянна става, което е
установено категорично по експертен път от заключението на СМЕ. Извън
това падане, повърхностната разкъсно контузна рана в лявата половина на
челото и повърхностна контузна рана в областта на долния клепач на лявото
око (коментирани по горе), няма никакви обективни медицински данни и
установени наранявания, които да са в резултат от нанесени удари със силен
интензитет и характер върху тялото на подсъдимия, няма доказателства за
нанасяне на удари докато е бил паднал на земята, нито доказателства за
отправени спрямо него закани, поради което твърденията на защитата в тази
насока са изцяло необосновани.
Следва да бъде обсъдено възражението за броя на ударите с нож в тялото
на пострадалия. Първоинстанционният съд въз основа на експертите
заключения по назначените СМЕ правилно е приел,че ударите са три на брой.
Анализа на прободно-прорезните рани е, че същите са нанесени от
подсъдимия с голяма сила и интензивност с нож в областта на гръдния кош и
корема на пострадалия, чиито медицински характеристики са описани
23
подробно в мотивите на съдебния акт и категорично сочат, че И. не се е
намирал в ситуация, в която е принуден да защитава живота си срещу
някакво нападение. Показателно в тази насока е, че при едното от тези
наранявания подсъдимият е бил лице в лице с пострадалия, прегръщайки го с
лявата си ръка, когато е забил ножа в лявата половина на гърба му, а при
следващото се е намирал зад него, забивайки ножа в лявата половина на
корема му.
Безспорно установеният механизъм на нанасяне на ударите с нож е
игнорирани в доводите на защитата, а този механизъм по безспорен начин
сочи, че не подсъдимият, а пострадалият е бил обект на нападение с нож, с
който извършителят се е въоръжил предварително. Вещото лице е
категорично в експертното си заключение, че тези наранявания са причинени
със сила и замах и не могат да се получат като резултат от самоотбрана от
страна на подсъдимия.
С ППВС № 12 от 1973 г.е прието,че „неизбежна отбрана“ е допустима
само при непосредствено противоправно нападение, при което е започнало
увреждането или е създадена реална опасност от увреждане, когато то не е
прекратено. Пред вид гореизложеното, по делото не са налице факти,
установяващи наличието на такова нападение спрямо подсъдимия, съответно-
действията му не са резултат на неизбежна отбрана, както и на превишаване
пределите на такава отбрана.
Настоящият съд не споделя и възражението за убийство при
„физиологичен афект“ по смисъла на чл. 118 от НК.
Твърдение за престъпление по чл. 118 НК по същество противоречи на
предходното такова за наличие ситуация на неизбежна отбрана, респективно
за превишаване на нейните предели по смисъла на чл. 119 НК. Необходима
предпоставка за приложението на привилегирования състав на тази правна
норма се явява противоправно поведение на жертвата, предизвикало силното
раздразнение у дееца, така че той е осъществил убийството в това особено
психическо състояние, което не изключва вменяемостта му.
В конкретния случай самият подсъдими с поведението си е предизвикал
сбиването с пострадалия, като дори защитата му твърди, че е възприел
нормално нанесения му удар и „..не реагирал“ т.е. не е бил в състояние
изобщо на раздразнение, камо ли на силно такова, а е действал хладнокръвно.
Средствата, с които следва да е предизвиквано състоянието на силно
24
раздразнение у дееца са изчерпателно изброени в закона, а в конкретният
случай поведението на подсъдимия в голяма степен се дължи на
въздействието на употребения алкохол и пияното му състояние, което не е
предизвикано от пострадалото лице.
При така установената фактическа обстановка Бургаският Апелативен съд,
в настоящия състав намира, че не са допуснати нарушения при прилагането
на материалния закон от проверявания съд. Въз основа на изяснените факти и
обстоятелства, съдът е направил законосъобразни правни изводи за
осъществен от обективна и субективна страна състав на престъпление по чл.
116 ал. 1 т. 12 пр. първо от НК и чл. 196 ал. 1 т. 1 вр. чл. 194 ал. 1 от НК и не
са налице основания за преквалификация на деянието по чл. 119 от НК.
Защитата е направила при условия на алтернативност и оплакване за явна
несправедливост на наказанието за престъплението по чл. 116 от НК с искане
за изменение на присъдата в тази и част и за намаляване на срока на
наказанието „лишаване от свобода“.
Настоящият съд намира и това възражение за неоснователно.Всички
изложени до този момент факти и обстоятелства имат отношение и към
преценката за вида и размера на наказанието.
Първоинстанционният съд е индивидуализирал отделно наказанията за
всяко от извършените от жалбоподателя две престъпни деяния по правилата
на чл. 54 от НК и е наложил наказание по най леката алтернатива от
предвидените в правната норма на чл. 116 от НК, а именно-ЛОС в размер на
18 години. Като смекчаващи отговорността обстоятелства е ценил
процесуалното поведение на подсъдимия, направените от него признания и
изразеното съжаление за стореното, както и ниската стойност на откраднатата
вещ по отношение на престъплението срещу собствеността. Едновременно с
това като отегчаващи отговорността обстоятелства съдът е взел пред вид
степента на обществена опасност на инкриминираните деяния, което води до
извод и за високата степен на обществена опасност на личността на
извършителя, като е изложил и конкретни негативни данни в тази насока,
които напълно се споделят от настоящия съд. В жалбата не се сочат факти и
обстоятелства, които не са взети в пред вид от решаващия съд или не са
обсъдени от първоинстанционния съд при определяне на размера на
наказанието, като в случая не са налице нито социални, нито материални,
нито възрастови особености, които могат да смекчат допълнително
25
отговорността на подсъдимия.
Първоинстанционният съд с оглед преценката за личността на извършителя
правилно е съобразил че, извършените престъпни деяния не са инцидентни
или случайни за подсъдимия, а напротив-данните от справката за съдимост
установяват наличие на трайно установени престъпни навици в неговото
поведение. Към момента на осъществяване на деянията И. вече е бил осъждан
многократно /има 16 броя влезли в сила присъди за престъпления от общ
характер/, изтърпявал е ефективно наказания „ЛОС“ в местата за лишаване от
свобода, но това очевидно не е довело до неговото поправяне и
превъзпитание, а е продължил престъпната си дейност. Поради това
наложеното му общо наказание не е явно несправедливо, а дори е
снизходително за него и няма основание за намаляване на размера му.
Общото наказание е определено по реда на чл. 23, ал. 1 от НК, а именно по
– тежкото: лишаване от свобода за срок от осемнадесет години. Настоящият
съд намира,че приложението на чл. 24 от НК, чрез което би се утежнило
положението на осъденото лице е неприложимо, при липса на въззивна жалба
на частен обвинител или на протест.
Правилно първоинстанционният съд е приложил разпоредбата на чл. 57, ал.
1, т. 2, б. „а“ от ЗИНЗС и е постановил изтърпяването на наложеното
наказание лишаване от свобода при първоначален „строг” режим, и в
съответствие с разпоредбата на чл. 59 ал. 1 от НК от определеното на
подсъдимия общо наказание лишаване от свобода, съдът е приспаднал
времето, през което е бил задържан, считано от 19.05.2020г. до привеждане в
изпълнение на наложеното наказание.
С присъдата, проверявания съд се е произнесъл и по отношение на
предявения гражданския иск на СТ. Д. П., брат на пострадалия З. Д. П. против
подс. В. К. ИЛ. който е бил претендиран в размер на сумата 80 000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, в резултат
на престъплението, ведно с обезщетение за забава в размер на законната
лихва от датата на деликта – 19.05.2020г. до окончателното изплащане на
сумата.
Съдът е приел предявеният граждански иск е основателен, и е уважил
същия съобразно правилото по чл. 52 ЗЗД, установената по делото
конкретика и съдебната практика, съобразявайки доказателствата за
отношенията между пострадалия и брат му, при което съдът е счел, че
26
справедлив паричен еквивалент на болките и страданията, които изживява
гражданския ищец от загубата на родния му брат следва да възлезе на сумата
от 30 000 лева. В останалата част до 80 000 лв. съдът е отхвърлил претенцията
като неоснователна и недоказана.
Гражданският ищец не е обжалвал размера на присъденото обещетение и в
с.з. пред настоящия съд заяви,че е доволен от присъдата на
първоинстанционния съд и в частта и по отношение на гражданския иск.
Съдът се е произнесал правилно и по отношение на направените по делото
разноски и е присъдил съответните Държавни такси и лихви върху
присъдената сума по гражданския иск.
Съобразно изискванията на разпоредбата на чл. 301, ал. 1, т. 11 от НПК
съдът се е произнесъл и по отношение на веществените доказателства по
делото.
По изложените съображения и като намери, че обжалваната присъда е
законосъобразна, обоснована и при постановяването й не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила по смисъла на чл.348, ал.3
от НПК, които да я правят отменима на това основание, Въззивният съд прие,
че в съответствие с разпоредбата на чл.338 от НПК следва да потвърди изцяло
атакувания акт на Сливенския Окръжен съд.
Мотивиран от горното и на основание чл.338 от НПК, Бургаският
апелативен съд

РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 6/27.05.2021 год., постановена по НОХД №
518/2020 год. по описа на Окръжен съд – Сливен.
Решението подлежи на касационно обжалване и протестиране пред
Върховния касационен съд на РБългария в петнадесетдневен срок от
съобщаването му на страните.

Председател: _______________________
Членове:
27
1._______________________
2._______________________
28