№ 33
гр. П., 04.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П. в публично заседание на трети февруари през две
хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Сузана Ем. Полизоева
при участието на секретаря Силвия Кирова
като разгледа докладваното от Сузана Ем. Полизоева Административно
наказателно дело № 20231230200610 по описа за 2023 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по повод жалбата на „П.Е.П.“ ЕАД, ЕИК
***, със седалище и адрес на управление /населено място/ и с адрес за
кореспонденция /населено място/, представлявано от Ю.Т.Д., чрез адв.Е. С. от
САК против НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ /НП/ №СТ-84-
179/20.07.2023г. издадено от А.Б.Т.-главен директор на главна дирекция
„Инспекторат за опазване на културното наследство“ при Министерство на
културата, с което е наложена имуществена санкция в 20 000 лева за първото
нарушение описано в обстоятелствената част на постановлението, за
неизпълнение на задължение по чл.200, ал.1, пр.2 от Закона за културното
наследство /ЗКН/ и е наложена имуществена санкция в 5 000 лева, наложена
на основание чл.228в от ЗКН за второто нарушение описано в
обстоятелствената част на постановлението, за неизпълнение на задължение
по чл.164, ал.1 от ЗКН.
Жалбоподателят редовно призован, законен представител не се явява. За
дружеството жалбоподател се явява адв.Е. С. от САК, която поддържа
жалбата. Прави и сочи доказателствени искания. Прави искане за отмяна на
атакуваното НП, като прави искане за възстановяване на сторени разноски за
адвокатско възнаграждение, които да се прецизират с оглед разпоредбите на
Наредба за минималния размер на адвокатските възнаграждения и за вещи
лица и представя списък с разноски и доказателства. Допълнителни
съображения сочи в депозирани писмени бележки.
Ответната страна, редовно призована, се явява юрисконсулт Ш., който
оспорва жалбата. Прави и сочи доказателствени искания. Заема позиция по
същество на спора, като прави искане за отхвърляне на така депозираната
1
жалба като неоснователна и съдът да потвърди издаденото НП като правилно
и законосъобразно. Допълнителни съображения сочи в депозирани писмени
бележки. Прави в съдебно заседание възражение за прекомерност на
претендираното адвокатско възнаграждение. Претендира за юрисконсултско
възнаграждение определено по размер съгласно Наредба за заплащане на
правната помощ по преценка на съда.
Предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени
по отделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установена следната
фактическа обстановка:
Жалбата е подадена в рамките на преклузивният срок по чл.59, ал.2 от
ЗАНН, в този смисъл се явява допустима и следва да бъде разгледана.
Установи се по делото, че с НП №СТ-84-179/20.07.2023г. издадено от
главен директор на главна дирекция „Инспекторат за опазване на културното
наследство“ при Министерство на културата, е наложена на жалбоподателя
имуществена санкция в 20 000 лева за първото нарушение, а именно
извършване на изкопни работи-изкопан линеен изкоп върху възвишение, което
е разположено между археологическия обект „Жилищен квартал от
елинистическата и Римската епоха и раннохристиянски некропол от първата
половина на V века“ и оформения асфалтов път, без съгласуване по реда на
чл.84, ал.1 и ал.2 във връзка с чл.83, ал.1, т.2, „А“ от ЗКН, при което било
осъществено нарушение на чл.200, ал.1, предложение 2 от същия закон, а
именно е извършена намеса в защитени територии за опазване на културното
наследство без съгласуване в нарушение на чл.83, което се наказва с
имуществена санкция, чийто размер е определен в рамката предвидена от
законодателя / от 15 000 до 30 000 лева/ с оглед факта, че се налага по
отношение на юридическо лице, като първо нарушение, както и е наложена
имуществена санкция в 5 000 лева, наложена на основание чл.228в от ЗКН за
второто нарушение, а именно: почистване на неоригиналните мазилки, без
наблюдение на лице, вписано в регистъра по чл.165 от ЗКН, при неизпълнение
на задължение по чл.164, ал.1 от ЗКН, касаещи действията по консервиране и
реставрация, както и по адаптация на недвижими културни ценности се
осъществява от лица или под непосредственото ръководство на лица, вписани
в регистъра по чл.165 , което е и нарушение на изискването посочено в
четвърто тире от заключителната част на Становище №СТ-84-179/24.10.2022г.
на МК, касаещ съгласуването на инвестиционния проект, което неизпълнение
се наказва по чл.228в от ЗКН с имуществена санкция, чийто размер е
определен в рамката предвидена от законодателя /от 200 до 2000 лева/ с оглед
факта, че се налага по отношение на юридическо лице, като първо нарушение
и по двете обвинения.
Административно-наказващият орган (АНО) е приел за установено, че
след извършена проверка на място и по документи на археологически обект
„Античен град Х.С. с прилежащи некрополи“ извършена на 23.11.2022г. от К.
Х.-инспектор при РИОКН-Югозападен район за планиране към ГД ИОКН и
2
П. Г. –главен инспектор ГД ИОКН, за която проверка са съставили
Констативен протокол с изх №СТ-84-179/08.12.2022г. по описа на МК.
По повод извършената проверка на място било установено, че в подобект
„Жилищен квартал от елинистическата и Римската епоха и раннохристиянски
некропол от първата половина на V века“ е констатирано наличие на линеен
изкоп с дълбочина 20-30 см и дължина 20м., преминаващ през съседен имот-
поземлен имот с идентификатор 49312.17.12, както и че изкопът е направен от
присъстващите на обекта работници с подръчни средства. Установено и също
така и че на подобект „Антична крепостна стена“ е констатирана работа с
ударна машина по структурите на крепостната стена/ според лицето,
извършващо дейността се извършвало почистване на фуги от циментова
замазка, полагана при предишни реставрации на структурите/. Като
проверяващите забелязали следи и наранявания по структурите, които
възприели като сторени следствие работата с посочената вибрираща машина.
Установено било при проверката, че към онзи момент на обекта не присъствал
археолог, който да извършва наблюдение над изкопните работи и лице,
вписано в публичния регистър по чл.165 от ЗКН, изискващо се съгл.
Становище с изх.№СТ-84-179/24.10.2022г. на МК. Установено било, че на
обекта не присъствал представител на строителния надзор, а е присъствал
само техническия ръководил на обекта, представил себе си като служител при
жалбоподателя. Поисканата документации касаеща консервацията и
реставрацията на обектите била представена, но не и такава касаеща указания
дадени от реставратора за начина на почистване на неоригиналните мазилки.
Относно проект „Реставрация, консервация, опазване, популяризиране и
развитие на археологически обект „Античен град Х.С. с прилежащи
некрополи“ част „Технология на КРР“ фаза работен проект се осъществявал в
обхвата на ПИ с идентификатор 49312.17.70, УПИ I за КИН, местност „К.“ по
КК на /населено място/, за което се изисквало изготвяне на инвестиционен
проект или съгласуване за исканата намеса с МК по реда на чл.84, ал.1 и 2, във
връзка с чл.83, ал.1, т.2, б.“А“ от ЗКН. Какъвто проект при служебна проверка
АНО не установил в МК.
По повод извършената проверка по документи било установено, че на
обект ГАНКЦ „Х.С. с прилежащи некрополи“ се е изпълнявал проект
„Изпълнение на инженеринг /проектиране, строителство и авторски надзор/ за
реставрация, консервация, опазване, популяризиране и развитие на
археологически обект „Античен град Х.С. с прилежащи некрополи“ в две
зони-зона за културно историческо наследство и зона за социализация на
археологическия обект“ и именно в тези зони са извършвани дейностите в
намеса в защитена територия, без съгласуване по чл.84, ал.1 и 2, във връзка с
чл.83, ал.1, т.2, б.“А“ от ЗКН и в нарушение на чл.164, ал.1 от ЗКН и
изискванията указани в Становище с изх.№СТ-84-179/24.10.2022г. на МК.
Като при проверката се установило че дейностите са извършвани от лицата
отговорни за изпълнението на сочения проект, а именно Консорциум „П.Е.П.--
Е.М.“ ДЗЗД, в който са съдружници „П.Е.П. „ЕАД и „Н.К.“ ЕООД, сключен по
3
силата на Договор BG16RFOP001-6.002-0016-S01“ с рег.№129 от 27.07.2021г.
сключен между О.П. и Консорциум „П.Е.П.--Е.М.“ ДЗЗД.
Въз основа на така установеното и приложени доказателства е
постановен и АУАА №7/01.02.2023г., а на 20.07.2023г. и атакуваното НП №СТ-
84-179/20.07.2023г..
С тези си действия АНО е приел, че дружеството изпълнител за
извършените изкопни работи на подобект „Жилищен квартал от
елинистическата и Римската епоха и раннохристиянски некропол от първата
половина на V века“ са извършени в границите на ГАНКЦ „Х.С. с прилежащи
некрополи“ без археологическо наблюдение, съгл. чл.161, ал.2 от ЗКН, което е
приел че жалбоподателя е нарушил чл.221а, ал.3 от ЗКН, както и че в
изпълнение на проект „Изпълнение на инженеринг /проектиране,
строителство и авторски надзор/ за реставрация, консервация, опазване,
популяризиране и развитие на археологически обект „Античен град Х.С. с
прилежащи некрополи“ в две зони-зона за културно историческо наследство и
зона за социализация на археологическия обект“ и именно в тези зони
дружеството жалбоподател е извършвало дейностите в намеса в намеса в
защитена територия, без съгласуване по чл.84, ал.1 и 2, във връзка с чл.83,
ал.1, т.2, б.“А“ от ЗКН и в нарушение на чл.164, ал.1 от ЗКН и изискванията
указани в Становище с изх.№СТ-84-179/24.10.2022г. на МК..
Описаната фактическа обстановка се установява от АУАН №7 от
01.02.2023 г., НП № СТ-84-179/20.07.2023 г., удостоверение № I-TV-011714,
удостоверение № I-TV-025827, удостоверение № II -TV-007595, удостоверение
№ III-TV-008732, удостоверение № IV-TV-011688, удостоверение № V-TV-
017749, АУАН № 7/01.02.2023 г., Заповед № РД9Р-5/28.04.2020 г., линеен
график на СМР, инвестиционен проект на обект: „Реставрация, консервация,
опазване, популяризиране и развитие на археологически обект „Античен град
Х.С.“ с прилежащи некрополи“ УПИ I – за кин в м.“К.“, землището на
/населено място/, удостоверение за вписване в публичния регистър по чл.165
от ЗКН касаещо К. П.Т., договор BG16RFOP001-6.002-0016-S01 рег.№
129/27.07.2021 г., разрешени за строеж № 190/02.11.2022 г., протокол за
откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво
от 21.11.2022 г., становище с изх.№ СТ-84-179/24.10.2022г. на МК, писмо с
изх.№ СТ-84-179/29.11.2022 г. на МК до Консорциум „П.Е.П.Е.М.“ ДЗЗД,
ведно с договор за упражняване на авторски надзор от 21.11.2022 г.,
констативен протокол от проверка по чл.192, ал.1, т.1 ЗКН с изх.№ СТ-
84179/08.12.2022 г. на МК с приложен снимков материал, разпореждане за
принудителна административна мярка с вх.№СТ84-179/09.01.20223 г. на МК,
справка от Регистъра по Булстат от 22.06.2021 г. относно Консорциум
„П.Е.П.Е.М.“ ДЗЗД, покана с изх.№ СТ-84- 179/11.01.2023 г. ведно с известие
за доставяне, писмо изх. № СТ-84- 179/07.02.2023г. до кмета на район „В.“
СО,относно съдействие за връчване на АУАН № 7/01.02.2023 г., ведно с
известие за доставяне, писмо с вх.№ СТ-84-179/24.02.2023 г. от кмета на район
„В.“ СО, относно неуспешно връчване на АУАН № 7/01.02.2023 г. , ведно с
4
протоколи за посещение от служители, писмо с изх.№ СТ-84-179/27.02.2023 г.
до 6 РУ – СДВР, относно съдействие за връчване на АУАН № 7/01.02.2023 г.,
писмо с вх.№ СТ-84-179/28.03.2023 г. от 6 РУ – СДВР, относно неуспешно
връчване на връчване на АУАН № 7/01.02.2023 г., писмо изх. № СТ-84-
179/03.04.2023г. до кмета на район „В.“ СО, относно съдействие за връчване
на АУАН № 7/01.02.2023 г., писмо с вх.№ СТ-84-179/01.06.2023 г. от кмета на
район „В.“ СО, относно неуспешно връчване на АУАН № 7/01.02.2023 г. ,
ведно с протоколи за посещение от служители, Решение № 7221/15.06.2021 г.
на ВАС по адм.дело № 4497/2021 г., възражение от „П.Е.П.“ ЕАД с вх.№ 26-
00-356/27.06.2023 г. срещу АУАН № 7/01.02.2023 г., скица с мащаб 1:1277 от
Агенция по геодезия, картография и кадастър, Справка от Търговския
регистър относно „П.Е.П.“ ЕАД, извадка от Държавен вестник – неофициален
раздел, относно Заповед № РД-9Р-5/28.04.2020 г., карта приложение към
протокол за междуведомствена комисия от 03.02.2020 г. назначена със Заповед
№ РД-9Р-5/28.04.2020 г., извадка относно изпълнителни оперативни програми
в Р България за периода 2014-2020 г./ИСУН2020/ към 09.01.2023 г., писмо изх.
№ СТ-84-179/07.07.2023 г. до О.П. и Градски исторически музей – П., ведно с
известие за доставяне, писмо с вх.№ СТ-84-179/14.07.2023 г. от О.П., ведно с
копие на разписка за пратката, писмо с вх.№ СТ-84-179/14.07.2023 г. от
Градски исторически музей П., ведно с копие на разписка за пратката, писмо с
вх.№ СТ-84-179/31.07.2023 г. от НИНКН, заповед № РД14- 76/19.02.2021 г. на
министъра на културата, относно назначаването на К. М. Х. на длъжност –
инспектор, Заповед № РД14- 1175/07.12.2021 г. на министъра на културата,
относно назначаването на П. Х. Г. на длъжност главен инспектор, Заповед №
РД 09- 557/11.07.2023 г. на Министъра на културата, както и цялостната
документация изискана в хода на съдебното производство и представена от
НО относно Констативните протоколи на ГД ИОКН за приемане на теренните
разкопки по чл.158а от ЗКН, показанията на свидетелите К. Х., П. Г., Р. Р., Р.К.
и К.С., които кореспондират помежду си, взаимно се допълват и съдът
кредитира изцяло. Същите макар и да дават допълнителни разяснения
относно възприетото от тях по своята същност относно процесните две
нарушения се еднопосочни и взаимно допълващи се, а именно: свидетелите К.
Х.
– относно първото нарушение- Отидохме и на място в елинистическия
квартал забелязахме група хора, които копаят. …Установи се, че копаят с
подръчни средства. Оказа се, че тези работници са служители на „П.Е.П.“ и
когато ги попитахме какво правят казаха, че правят линеен изкоп с видима
дълбочина 20-30 см, 10 метра дълъг. Казаха, че така им е наредено, защото
има възвишение от земни маси и като вали се струпват тези земни маси към
пътя.….. Това е в съседен имот, в който действително има натрупана земна
маса…Ние не знам как е попаднала тази земна маса там…“
-Относно второто нарушение - Освен това отидохме на обект „Крепостна
стена“. Забелязахме компресор, машина с цел производство на ток и
работници с машина „канго“, които къртеха по стената. Когато ги попитахме
5
какво правят ни казаха, че вършат реставрационна дейност на обекта, като са
почиствали неоригиналните фуги. На обекта нямаше реставратор,
консерватор, който да наблюдава извършваните от работниците дейности. При
по близък оглед се забелязаха на определени места следи от шилото на
машината, наранявания по структурата на стената.
свидетел Р.К.
-относно първото нарушение-Ние такъв канал не сме копали върху
археологически структури. Насипа от археолозите е струпан на една камара и
цялата тази земна маса отиваше на пътя и ставаше бабуна на пътя. Самата
почва е натрупана и ние само я придърпахме да стане нещо като бенд, за да се
отклони водата. Не повече от 15-20 см да е бил този канал. Само с мотики
придърпахме земната маса, машина там не е копала. Аз показах на
работниците какво да направят, трябваше да има някакъв наклон да се отече
водата, за да не прави други поразии….“.
-относно второто нарушение-По време на проверката за ударната машина
на крепостната стена, понеже при предишна намеса от реставратори са
натрупали толкова сив цимент и теракол, ние пробвахме да го отстраним
ръчно, но стената беше цялата залята с бетон. Пробвахме с ударната машина,
която не е силен къртач, а е малка машина, дали не може малко от малко да се
премахне този пласт цимент. Ние не сме засягали камъни или други неща,
искахме само да премахнем този здрав бетон. С машината успявахме да
премахнем там, където е много натрупано…..Аз бях на обекта като ръководен
представител. Археолог нямаше на място. В същия ден не беше на обекта,
може би за половин, един час да е мръднал. Реставратор на обекта не помня
дали е имало. Винаги сме работили под наблюдение на археолози и и
реставратори. Няма други дни, в които да са извършвани дейности без
археолог и реставратор… Там където слизаше водата надолу има непроучени
терени, то е непосредствено до пътя и тя самата почва не е стегната, не е
улежала, а е натрупана там и при силен дъжд всичко слиза надолу и прави
големи поразии.
Свидетеля К.С. -….Ръководител съм на проекта, който Общината
изпълнява. В последните 8 години съм през ден на обекта . Откакто е
започнала работа на обекта, през ден отивам на този обект. Смея да кажа, че
фирмата изпълнява указанията, които ние даваме стриктно и предвид, че тази
работа е по специфична консервационните дейности са на много високо ниво.
Относно първото нарушение-Там е свободно място към момента. В
парцел 12 там разтоварват земните маси археолозите, които проучват терена.
Последните 6-7 години там струпват земната маса, оставя се на близко тази
земна маса, за да се ползва в последствие, ако им трябва да се запълва нещо.
Това е земна маса от археолозите не е естествен терен. Направи се
отводнителен канал, силно казано, по скоро помощен улей, за да не се стича
водата по пътя, тъй като в този период бяха много валежите и цялата тази вода
и кал се стичаше върху пътя и върху разкопките, които вече бяха проучени от
6
археолозите. Това имаше помощна функция, за да се предотвратят
произшествия, и да се спре компрометиране на археологията. То беше
подравнено, видяла съм го на място, може би цялата дължина 6- 7 метра, като
дълбочина не повече от 15 сантиметра. Ръчно беше направен от строителите,
работниците, които бяха там просто с придърпване на земната маса, за да се
направи улея. На строителната фирма под контрола е направено. На място
беше техническия ръководител на обекта. Това е по скоро задача от естество
на терен, която се решава на място, като го коментирахме по телефона. В
момента, когато е правен не съм била там, беше дъждовен ден. Да
коментирано е с мен е съгласувано и одобрено и към онзи момент беше
решение, което е правилно предвид превенция. То само по себе си няма
необходимост от археолог за направата на този улей. С археолога се
коментират изкопни дейности в непроучен терен. Това е проучена земна маса,
интервенцията не представлява изкопни работи, т.е. проучено е от археолог,
това са ежедневни задачи, преместване на земна маса, камъни, които се
координират на място за инвеститорски контрол, не са задачи, които трябва да
съгласуваме с археолог. С археолог се съгласуват изкопни работи в непроучени
терени.“
Относно второто нарушение - Коментирахме с техническия ръководител,
че там има недопустима намеса в годините. Коментирали сме, че тези парчета
е много трудно да бъдат преместени на ръка. От 4-5 години са там и няма друг
начин, по който да бъдат премахнати от технологична гледна точка. Това е по
предписания на инвестиционния проект, че стената трябва да бъде
консервирана с предписаната технология. В конкретния случай нямам спомен
с каква машина може да се направи, коментирахме сложността на премахване
на този материал като количество и качество имаше цимент, теракол, който не
се използва въобще в такива структури. Това нямаше как физически да бъде
премахнато. Но се е случвало и два пъти в седмицата да идват в зависимост от
етапа на дейностите. Всичко е съгласувано с тях, освен чрез инвестиционния
проект, също така има постоянна кореспонденция по имейли, телефон. Не
смятам, че има дейност, която не е съгласувана с тях. От разговорите с тях на
терен до монета няма забележки по работата на фирмата от археолозите и
реставраторите, като изрично подчертава, че …“ Бяха представени и приети
Констативните протоколи на ГД ИОКН за приемане на теренните разкопки на
обекта от екипа на проучвателя на обекта доц. В. от които е видно че за
предходните периоди от време до датата на процесната проверка всички
проверки са приключвали с приемането им без забележки, с актове Протокол
по чл.158, с който са приемани резултатите от дейностите.“-.
Свидетелката по въпроси на юриск.Ш. изрично подчертава че по
образование е строителен инженер, завършила е магистър „Опазване на
културното наследство“, а изграждането на улея се наложило с цел превенция,
което задача от категорията на ежедневни задачи, които се решават на терен.“
По делото бе допусната и назначена комплексна съдебно – техническа и
археологическа експертиза, изпълнена от вещи лица със специални знания в
7
своите области, а именно: ВЛ И. М. специалист „Геодезия, Фотограметрия и
картография специалист „фотограметрия и реставрация на стари находища
към ЮНЕСКО“ и А. К. със специалност „Архитектура“ и вписана в
публичния регистър съгл. ЗКН в областите на дейности по консервация и
реставрация, свързани с опазване на следните културни ценности-
архитектурно строителство, археологически, парково-градинско изкуство ,
селищни структури и територии, както и етнографски характеристики,
работила многократно в извършване на реставрационни и консервационни
дейности в сгради паметници на културата в Община Д., Община К. и Н. тепе
в П., като реставратор и консултант.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
Жалбата е допустима, като подадена от лице имаща правен интерес от
обжалване на НП и е в законовоустановения срок. Разгледана по същество
същата е и основателна.
Администативно-наказателното производство е започнало, протекло и
приключило в съответствие с процесуалните изисквания на ЗАНН. Актът е
съставен при спазване изискванията на чл.40-45 ЗАНН, а при постановяването
на НП са спазени изискванията на чл.57-58 ЗАНН. Установи се материалната
компетентност на наказващия орган и актосъставителя. АУАН отговаря на
изискванията на чл.42, т.3,4 и 5 от ЗАНН. В него е описано нарушенията и
обстоятелствата при които е установени, както и фактическите констатации
сочещи на съответстващата за нарушена правна норма.
НП е издадено от компетентен орган, без в него да се изведени нови
фактически обстоятелства, против които в АНП жалбоподателя да не е могъл
да се защити и отговаря на изискванията на чл.57 от ЗАНН относно неговото
съдържание.
Дружеството жалбоподател е привлечен под административно-
наказателна отговорност
- за извършване на изкопни работи-изкопан линеен изкоп върху
възвишение, което е разположено между археологическия обект „Жилищен
квартал от елинистическата и римската епоха и раннохристиянски некропол
от първата половина на V века“ и оформения асфалтов път, без съгласуване по
реда на чл.84, ал.1 и ал.2 във връзка с чл.83, ал.1, т.2, „А“ от ЗКН, и поради
извършена намеса в защитени територии за опазване на културното
наследство без съгласуване , като на осн. чл.200, ал.1, предложение 2 от ЗКН е
наложил на имуществената санкция 20 000 лева;
- за почистване на неоригиналните мазилки, без наблюдение на лице,
вписано в регистъра по чл.165 от ЗКН, при неизпълнение на задължение по
чл.164, ал.1 от ЗКН, касаещи действията по консервиране и реставрация, както
и по адаптация на недвижими културни ценности се осъществява от лица или
под непосредственото ръководство на лица, вписани в регистъра по чл.165 от
ЗКН, което е и нарушение на изискването посочено в четвърто тире от
8
заключителната част на Становище №СТ-84-179/24.10.2022г. на МК, касаещ
съгласуването на инвестиционния проект, което неизпълнение се наказва по
чл.228в от ЗКН е наложена имуществена санкция в размер на 5 000 лева;
За осъществяване състава на процесното първо адм. нарушение е
необходимо ЮЛ да е извършило намеси в защитени територии за опазване на
културното наследство които се одобряват и строежите се изпълняват по реда
на Закона за устройство на територията след съгласуване по реда на чл. 84, ал.
1 и 2, както съгл. чл.83, ал.1, т.2 б.“А“ от ЗКН , то в т.2 се сочи, че в
охранителни зони на единични културни ценности и в границите на групови
културни ценности, ако с режимите за опазване не е определено друго:
а) (изм. и доп. – ДВ, бр. 52 от 2016 г.) визи за проектиране и
инвестиционни проекти по част архитектура за: ново основно и допълващо
застрояване, реконструкция, надстрояване, пристрояване, ремонти и
преустройства с промяна на външния вид на строежите, а при археологически
недвижими културни ценности - и проектите по част "конструкции", както и
проектите на транспортната и техническата инфраструктура, включително и
за сградните отклонения за присъединяване към мрежите и съоръженията. В
настоящия случай дори и съдът да приеме, че съставът на деянието е
определен от санкционната норма на чл. 200, ал. 1, предл. второ от ЗКН и се
изразява в намеса в защитени територии за опазване на културното
наследство, то безусловно следва да се определи - е ли е защитена територия
имота, в който е извършена сочената за неправомерна дейност-изкоп на улей.
С оглед установяването на което съдът приема, че със Заповед №РД9З-5 от
28.04.2020г. министъра на културата в т.1.1.1.1 е определил границите на
недвижимата културна ценност от юг-по южната граница на поземлените
имоти /ПИ/ с идентификатори 49312.17.12 /съдът сочи само значимите на
настоящия казус ПИ/, а от запад-по част от западната граница на ПИ с
идентификатор 49312.17.11, а в цялостната административно-наказателна
преписка се сочи че е констатирано наличие на линеен изкоп с дълбочина 20-
30 см и дължина 20м., преминаващ през съседен имот - поземлен имот с
идентификатор 49312.17.12, както и че изкопът е направен от присъстващите
на обекта работници с подръчни средства. Тоест с оглед определените граници
от самия министър то ПИ 12 и ПИ 11 са на граница на недвижимата културна
ценност и същите не попадат в Териториален обхват на охранителна зона
„Режим „А“ по КККР на сР., С. и М. и ГСП от 2019г. на ТП ДГС „П.“ и
Териториален обхват на охранителна зона „Режим „Б“ по КККР на С., Р. и К. и
ГСП от 2019г. на ТП ДГС „П.“. Тоест поземлен имот с идентификатор
49312.17.12, в което е установено, че е извършен линеен изкоп на улей с
дълбочина 20-30 см и дължина 20м не попада дори в охранителните зони „А“
и „Б“, следователно дейностите там не могат да бъдат възлагани на режим
регламентиран с оглед въздигнатото обвинение право. Следва да се обърне
внимание и на обстоятелството че дори в соченото за първо обвинение НО сам
е посочил че се касае за извършване на изкопни работи-изкопан линеен изкоп
върху възвишение, което е разположено между археологическия обект
9
„Жилищен квартал от елинистическата и Римската епоха и раннохристиянски
некропол от първата половина на V века“ и оформения асфалтов път.
В този аспект в хода на съдебното производство бяха и събраните гласни
доказателства-показанията на свидетелите К. Х. , П. Г., Р. Р., Р.К. и К.С., които
кореспондират помежду си, взаимно се допълват и съдът кредитира изцяло.
По допусната и назначена комплексна съдебно – техническа и
археологическа експертиза, съдът прие като пълни, обективни, подробни,
обосновани, безпротиворечиви и еднопосочни, със събрания общ
доказателствен материал. На допълнително поставените в зала въпроси от
представителите на страните, както и от съда вещите лица дадоха своите
отговори пълно, обективно и безпротиворечиво и еднопосочно, поради което
за съда не съществува основателна причина, която да обоснове причина за да
не кредитира изцяло така строеното експертно заключение, поради което
възприемайки същото прави и следните изводи, а именно:
По изложеното от вещото лице Д., сочеща на „Целия хълм е с
деневилация 100 метра от връх К. надолу към находището, където е
реставрирания обект, при обилни валежи има вероятност да се напълни целия
изкоп, който е достатъчно дълбок на реставрацията и за това колегата инженер
или техник, който отговаря за изкопните работи на място и за това къде да
бъдат струпвани и как да се образува табан, това е едно равно място, от което
се обръща наклона, насипват се стъпаловидно земните маси, след което
минава валяка и прави път на там, накъдето ще е наклона. Ако този наклон не
е достатъчен тогава се прокопава улей, който да отвежда на там на където, в
експертизата на няколко места в приложенията сме показали, има естествени
отводнявания, съществуващи преди реставрация, естествени отводнявания
покрай пътя на находището. Още на 1 и 2 приложение там от където ЕТК 500
1970 г. са показани всички водни течения, които са минавали над находището
и които са влизали в канавка, за да на се получи свличане на повърхността на
асфалта и подкопаване на пътя.“ Вещото лице подчертава, че “ За този улей не
е необходимо съгласуване, това е решение на място, тъй като не влиза в
рамките на реставрациите, а е в съседен имот и трябва да се предпази от
свличане на земна маса върху реставрацията и от евентуални обилни водни
потоци, които да бъдат отведени настрани.“
Същото становище се излага и от второто вещо лице К., която сочи че
„Ако не беше неправен улея, съществени щети биха настъпили, защото
посоката на водата се определя от технически съоръжения. Не може по един
свободно падащ терен да кажем на водата мини на ляво или на дясно. В случая
е избран много издържан и удачен начин извън самия конкретен терен на Х.С.
да бъде изведен този опасен воден поток. Изглежда малко, защото става
въпрос за един малак улей, но той дава посоката на тази водата извън
територията на същинските разкопки, които се извършват на място.“
И двете вещи лица сочат че се касае за улей изграден в съседен на
археологическите дейности имот – ВЛ К. изрично подчертава, че терена, върху
10
който е направено това малко техническо съоръжение, е извън територията на
Х.С.. То се намира в съседен имот, който не е в описаните имоти в рамките на
Х.С., което се подкрепя от изложението на вещото лице Д., която е приложила
и снимков и картов материал към заключението, а именно: „От приложения
картов материал към експертизата е показано, че 2015 г. е започнало да се
проучва този терен до 2017 г. и след като не се е намерило нищо са започнали
стъпаловидно натрупване на земни маси от съседните именно там, защото не е
намерено нищо от находището, което е очаквано. По принцип на самите
разкопки освен реставратор, който ръководи обекта има и технически
ръководител, който отговаря за земните маси, които се изкопават, за камъните,
които биха се ползвали евентуално за доизграждане на срутени участъци от
обекта, и всъщност това е техническия ръководител на обекта, колегата,
заедно с колегите от общината, които са отговорни за това находище, за да не
бъде съсипано…….. Парцел /ПИ/ 11 и 12 не са в обхвата на Х.С..“
Относно въпроса на Юриск.Ш. по повод въпрос 6 касаещ техниката за
разбиване и или отстраняване на старите консервационна циментова
запечатка и вида на техника за разбиване й, може ли да се отстрани с леко
ръчно шило в тип винтоверт. И то посочено ли е като допустимо средство за
извършване на реставрацията и разкопките, вещото лице К. изрично
подчертава, че този вид дейност е …част от подготовката за извършване на
реставрационните дейности и в никой от протоколите, които са представени от
комисиите извършващи контрол, не е посочено по какъв друг начин би могло
да се свали тази циментова замазка. И подчертава изрично, че в проектната
документация са показани неща свързани с дейността, а не с подготовката, тъй
като никой не е предполагал, че ще се наложи запечатване на част от фугите,
защото е възможно до другата зима да не дойдат пари и да се извърши по
нататъшната реставрация и реконструкция на съответния обект. Казано е как
да се извърши и то е извършено. Когато трябва да се махне това е част от
подготовката, не е част от действителната реставрация на обекта. Но тя не би
могла да продължи, ако тази поставена циментова запечатка не бъде
премахната. Тя се премахва с леки средства, каквито са посочени и при хората,
които са наблюдавали директно и мисля, че те не са нанесели вреда на стената,
както е видно днеска като се качиш на стената. Снимковия материал не
доказва, че по някакъв начин стената е увредена.
Вещото лице К. сочи че: „В момента обекта не е във вида, в който е бил,
когато е започната реставрацията, която се упоменава. Не може да се забележи
нищо, което да буди безпокойство или да ме кара да мисля, няколко пъти съм
ходила да го гледам, дори съм молила хората, които работят там,
реставраторите, да ми покажат къде точно евентуално има такива следи. Те не
забелязват също такива следи..... Но целта на една подготовката, е да се
осъществи по нататък така дейността по този проект, така че проекта е
изпълнен така, както е посочен и одобрен и не са видими някакви следи,
защото ако се разбива с тежка техника това е страшно поражение. Там има
линии на камъни и друг вид запълващи фуги, тази линия не е прекъсната. Ако
11
се кърти би имало отчупвания, резки, следи и т.н. Такова нещо не се
наблюдава.“ Вещото лице изрично подчертава, че подготовката с винтоверт
може да се направи, като се мотивира че това е много лека техника, както и че
няма друг начин, както и че ..“само с четка, с пиронче и длето не може да се
премахне. Там не е равна повърхност и да почнеш да стържеш, това са гънки,
чупки, които много леко и внимателно трябва да се изстържат и използването
на такава техника е абсолютно, напълно допустимо.“
Вещото лице Д. сочи че: „Когато замервахме улея и височината на насипа
намерени парчета от тази запечатка, представляват 2-3 сантиметрови
опаковки от теракол, той е здрав и държи, но пък е много лек. Парчета все
едно да облека, за да мога да го запечатам. Тези парчета са около 20-30 см, 10
парчета имаше, там където е прокопаван улей и са избутани на страни, бяха
видими.“
Вещото лице К. изрично набляга че: „В рамките на делото е посочено
няколкократно от свидетел на предишните разглеждания, служител на О.П.,
която е инженер, има удостоверение за наблюдение на паметници на
културата, че тя е присъствала на част от тези дейности, била е викана и не
може да се каже, че е извършено без наблюдение, съгласувано е и е
наблюдавано, това което е извършвано….“
С оглед обоснованото пълно отговаряне на поставените въпроси, което
допълнително разшири обстоятелствените знания относно спецификата на
реставрационните действия и състоянието на обектите и терените, съдът като
съобрази че двете вещи лица разполагат с богат опит, знания и умения всеки в
своята област, поради което и дадените писмени и устни отговори се
отличават със своята конкретика, яснота и обоснованост. Ето и защо съдът не
възприма за правилни възраженията сторени от представителя на АНО,
касаещи необосноваността на отговорите. От същото безспорно се установява
че: Парцел /ПИ/ 11 и 12 не са в обхвата на Х.С.. От приложения картов
материал към експертизата е показано, че 2015 г. е започнало да се проучва
този терен до 2017 г. и след като не се е намерило нищо са започнали
стъпаловидно натрупване на излишни земни маси от археологическите
разкопки на съседните именно в ПИ 12. Обектът многократно е започван,
спиран, и в последствие пак продължаван. Следва да се отбележи че самото
изграждане на процесния улей по своята същност се е осъществило чрез
изтегляне-придърпване на земна маса, натрупвана в ПИ 12 в продължение на
няколко години от 2017г. от чийто връх са обособили улей на дълбочина 15-20
см за да служи като насочващ водата средство извън археологическите
обекти, с оглед запазването им.
Съдът следва да отбележи, че в разглеждания казус по първото
обвинение за да е налице нарушение, а именно: извършила е намеса в
защитени територии за опазване на културното наследство без съгласуване по
реда на чл.84, ал.1 и 3 и във връзка с чл. 83, ал.1 ,т.2 б“А“ от ЗКН, без да се
посочи в диспозитив коя именно от възможности на б“А“ в т.2 е имал предвид
12
наказващи орган и при това въпреки че съставът на деянието е определен от
санкционната норма на чл. 200, ал. 1, предл. второ от ЗКН и се изразява в
намеса в защитени територии за опазване на културното наследство, то
безусловно следва да се определи, че със Заповед №РД9З-5/28.04.2020г., че
поземлен имот с идентификатор 49312.17.12, не попадат в Териториален
обхват на охранителна зона „Режим „А“ по КККР на сР., С. и М. и ГСП от
2019г. на ТП ДГС „П.“ и Териториален обхват на охранителна зона „Режим
„Б“ по КККР на С., Р. и К. и ГСП от 2019г. на ТП ДГС „П.“. Тоест поземлен
имот с идентификатор 49312.17.12, в което е установено че е извършен линеен
изкоп на улей с дълбочина 20-30 см и дължина 20м. не попада дори в
охранителните зони „А“ и „Б“, следователно дейностите там не могат да бъдат
възлагани на режим регламентиран с оглед въздигнатото обвинение право.
Следователно липсва елемент от състава на администартивното нарушение,
която определя и липсата на администативно нарушение по първото
обвинение.
Относно второто обвинение – Премахването на този вид циментова
запечатка вещите лица определят действията като част от подготовката, както
и че тя не е част от действителната реставрация на обекта, поради което
същите изрично подчертават, че не е необходимо съгласуване на археолог или
реставратор, но същата е провеждане под контрола на специалиста от О.П. и
прекия контрол на техническия ръководител, който е присъствал непрекъснато
на обекта. Не следва да се пропусне и експертното мнение, че липсата на
подготвителна дейност-премахване на циментовите запечатки е пречка за
извършването на същинската реставрация. Не на последно място вещите лица
сочат именно, че собствените им проучвания във връзка с настоящия казус са
установили, че лисват увреждания по стените, като изрично подчертават, че на
място не се установяват резминавания на фугите и линиите на камъните,
които се непокътнати. Ако би имало къртене, то би имало ..“отчупвания,
резки, следи и т.н. Такова нещо не се наблюдава.“ –сочат експертите.
С оглед на спецификата на второто обвинение, което предполага наличие
на специални знания в областта на реставрацията и консервирането на
културни и археологически ценности, настощият съд кредитирайки изцяло
комплексната експертиза, а и не намира причина поради която да не приеме за
правилна, обоснована или достоверно същото кореспондира пряко със
събрания доказателствен материал, а именно че на подобект „Антична
крепостна стена“ е констатирана работа с ударна машина по структурите на
крепостната стена/ според лицето, извършващо дейността се извършвало
почистване на фуги от циментова замазка, полагана при предишни
реставрации на структурите/ е част от подготовката за извършване на
реставрационните дейности и в никой от протоколите, които са представени от
комисиите извършващи контрол, не е посочено по какъв друг начин би могло
да се свали тази циментова замазка. И подчертава изрично че в проектната
документация са показани неща свързани с дейността, а не с подготовката. Но
тя не би могла да продължи, ако тази поставена циментова запечатка не бъде
13
премахната. Тя се премахва с леки средства, какъвто е винтоверта и сочи че
така не са нанесели вреда на стената, както е видно днеска като се качиш на
стената. Снимковия материал не доказва, че по някакъв начин стената е
увредена. Такива следи не се забелязвали и на място. Както и че наличните
линиите на камъни и друг вид запълващи фуги не са прекъснати. Ако е имало
къртене, то би имало отчупвания, резки, следи и т.н. Такова нещо не се
наблюдават-сочат вещите лица категорично пред съда. Следователно с оглед
категоричността на експертното заключение и коресподнденцията им със
събраният доказателствен материал съдът приема че не е налично нарушение
по второто обвинение.
Не на последно място съдът следва да забележи за основателно
оплакването направено с жалбата от нейния подател касателно ограничаване
правото им на защита именно в нарушените правни норми, които
действително с АУАН актосъставителя в диспозитив е посочил за установени
за нарушени норми разпоредбите на чл.84, ал.1 и ал.2, във връзка с чл.83, ал.1,
т.2, б.“А“ от ЗКН, при което е осъществен състав на чл.200, ал.1 от ЗКН
установяващ и размера на имуществената санкция и въпреки това заключава,
че се касае за спасителни археологически проучвания при условията на чл.161
от ЗКН, което определя като наказваща нормата на чл.221а, ал.3 от ЗКН, а в
НП, наказващия орган е посочил именно за това обвинение за нарушена
нормата на чл.200, ал.1 от ЗКН. Това поставя нарушителя в позицията да не
знае коя именно норма е повдигнатото обвинение за да подготви и своята
защита, което вече е съществено нарушение което ограничава правото на
нарушителя да узнае в какво точно го обвиняват и в какво е неговата
административно наказателна отговорност за да се защити.
С оглед изложените съображения по-горе следва процесното НП да се
отмени изцяло като незаконосъобразно.
С оглед изхода от спора основателна се явява претенцията на
жалбоподателя за присъждане на адвокатско възнаграждение, което следва да
се присъди в размера претендиран с представения списък за разноски по чл.80
от ГПК и доказан именно в този размер, тъй като съдът приема, че
фактическата и правна сложност на настоящото дело не се отличава от този
вид и род дела, а размера е съобразен и с оглед размерите на имуществените
санкции, действителното участие на адвоката в съдебните заседания и
писмените молби и бележки. Основателна се явява претенцията на
жалбоподателя за възстановяване на сторените от тях разноски за комплексна
съдебно – техническа и археологическа експертиза за две вещи лица.
Неоснователна се явява претенцията на ответната страна за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение и за разноски за комплексна съдебно –
техническа и археологическа експертиза за две вещи лица и като такива съдът
не следва да уважи.
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
14
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло Наказателно постановление /НП/ №СТ-84-
179/20.07.2023г. издадено от А.Б.Т.-главен директор на главна дирекция
„Инспекторат за опазване на културното наследство“ при Министерство на
културата, с което на жалбоподателя „П.Е.П.“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление /населено място/ и с адрес за кореспонденция /населено
място/, представлявано от Ю.Т.Д. е било наложено административно
наказание имуществена санкция в размер на 20 000 лева за неизпълнение на
задължение по чл.200, ал.1, пр.2 от Закона за културното наследство /ЗКН/
поради липса на съгласуване по реда на чл.84, ал.1 и 2, във връзка с чл.83,
ал.1, т.2, б.“А“ от ЗКН, както и е наложена имуществена санкция в 5 000 лева,
на основание чл.228в от ЗКН за неизпълнение на задължение по чл.164, ал.1
от ЗКН, поради извършено почистване на неоригинални мазилки, без
наблюдение на лице, вписано в регистъра по чл.165 от ЗКН.
ОСЪЖДА Министерство на културата да заплати на жалбоподателя
„П.Е.П.“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление /населено място/
и с адрес за кореспонденция /населено място/ , представлявано от Ю.Т.Д.
адвокатско възнаграждение в размер на 2 650 лева за защита пред настоящата
инстанция, както и 1680,02 лева общо възнаграждение за две вещи лица по
комплексна съдебно – техническа и археологическа експертиза, от които 400
лева първоначален размер на депозит и 1280,02 лева довнасяне по депозит за
две вещи лица.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Министерство на културата,
сторено чрез юрисконсулт Ш., за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, както и за присъждане на сторените от тях разноски за
комплексната експертиза за две вещи лица.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
съобщението пред Административен съд Б..
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
15