Решение по дело №3723/2018 на Районен съд - Велико Търново

  Р Е Ш Е Н И Е 

                        №          от 20.05.2019г., гр. В. Търново

 

        В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Великотърновският районен съд, Гражданска колегия, шестнадесети състав, на деветнадесети април две хиляди и деветнадесета година, в публично заседание в състав:

 

                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: Владимир Балджиев

 

при секретаря Иванка Трифонова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело №3723/2018г., по описа на Великотърновския районен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на М.Т.Х.. Ищецът твърди, че на 27.05.2014г. около 11:30 часа *в района на *е преминал през дупка на пешеходна пътека като в резултат от усукване на ходилото на десния си крак е паднал на земята и е получил закрита фрактура на базата на пета метатарзална кост. Навеждат се доводи, че увреждането е наложило домашно лечение на ищеца за период от три месеца, през които той е бил неработоспособен и е претърпял множество болки, стрес и неудобства, които продължават и към настоящия момент. Изтъква се, че в хода на лечението си ищецът е направил разходи за медикаменти, консумативи, рехабилитация и съдебномедицинско удостоверение в общ размер на 256,78 лв. Твърди се, че отговорността за причинените вреди е на ответника, който съгласно чл. 31 от Закона за пътищата следва да ремонтира и поддържа общинските пътища и с оглед неизпълнение на задълженията си е създал предпоставка за настъпването им. С оглед гореизложеното се отправя искане до съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца обезщетение за неимуществени вреди в размер на 5000 лв., ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане на задължението, обезщетение за имуществени вреди в размер на 256,78 лв., ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане на задължението, както и направените по делото разноски.

Ответникът, в срока по чл. 131 от ГПК, представя отговор на исковата молба, в който оспорва исковите претенции като счита същите за неоснователни. Навежда доводи, че районът на **е преасфалтиран през лятото на 2013г., поради което липсва  вероятност инцидентът да е възникнал поради неизпълнение на нормативните му задължения. Оспорва твърдения механизъм на увреждането на ищеца като навежда доводи, че той има изключителна вина за настъпването му тъй като е проявил небрежност докато е преминавал по пешеходната пътека. Оспорва претендираните от ищеца имуществени вреди и връзката им с увреждането. С оглед гореизложеното се отправя искане за отхвърляне на предявените искове и за присъждане на направените по делото разноски.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Предмет на делото са обективно съединени искове по чл. 49 от ЗЗД.

От събрания доказателствен материал се установява следната фактическа обстановка:

На 27.05.2014г. около 11:30 часа ищецът паркирал автомобила си на паркинг в района на **. Той и свидетелят *трябвало да посетят магазин, намиращ се в сградата на *, но тъй като бързали решили да преминат напряко през платното за движение, вместо да използват намиращите се в близост тротоар и пешеходна пътека. При пресичане на платното за движение при ясно и слънчево време, на разстояние около 3 метра от пешеходната пътека, ищецът стъпал с десния си крак в неравност с ширина около 15 – 20 см и дълбочина около 3 – 4 см, в резултат на което усукал стъпалото си и паднал на земята. Същият изпитал силна болка в областта на дясното стъпало и бил възпрепятстван да се движи, поради което незабавно потърсил медицинска помощ. При извършения преглед в болнично заведение било установено закрито разместено счупване на пета стъпална кост на дясното ходило на ищеца като след наместване на фрактурата и поставяне на гипсова имобилизация, на същия е предписано домашно лечение с прием на медикаменти. За периода от 27.05.2014г. до 30.08.2014г. ищецът бил неработоспособен като през първия месец следвало да се придвижва с помощни средства. След сваляне на гипсовата имобилизация, той провел рехабилитационен курс като постепенно възстановил двигателната си активност. При лечението си ищецът извършил разходи за медикаменти, консумативи, рехабилитация и издаване на съдебномедицинско удостоверение в общ размер на 256,78 лв. От заключението на допуснатата съдебно - медицинска експертиза се установява, че полученото счупване е в резултат на удар, усукване или изкривяване на стъпалото, което е възможно да стане при стъпване и пропадане в неравност. По делото са събрани писмени и гласни доказателства, че през лятото на 2013г. е извършен цялостен ремонт на **, при който платното за движение е преасфалтирано със заустване към *, обхващащо район от 3 метра над намиращата се в района пешеходна пътека.   

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Съгласно чл. 108 и чл. 113 от Закона за движението по пътищата, ищецът след слизане от автомобила си е придобил качеството на пешеходец и е бил длъжен да се движи по изградения тротоар в района на **и да пресече платното за движение по обозначената на място пешеходна пътека, по която са липсвали неравности предвид извършения ремонт през 2013г. Вместо да направи това, той е нарушил правилата за движение като е пресякъл платното за движение на необозначено за това място и е преминал през неравност, която въпреки ясното и слънчево време не е успял да забележи, защото е бързал. С оглед гореизложеното се достига до извода, че бездействието на ответника да ремонтира и поддържа общинския път във връзка със задълженията му по чл. 31 от Закона за пътищата и чл. 48, т. 2 от Правилника за прилагане на Закона за пътищата не се намира в причинна връзка с увреждането на ищеца. Ответникът не е бил длъжен и не е могъл да предвиди, че наличието на неравност върху платното за движение може да причини вреди на пешеходци, при положение че е изградил на място тротоари и пешеходна пътека без недостатъци, по които те са задължени да се движат. Този извод щеше да бъде различен ако неравността върху платното за движение се намираше в участъка на пешеходната пътека в каквато насока са били твърденията на ищеца в исковата молба. Последните са опровергани както от неговите признания относно точното местонахождение на неравността, така и от всички други събрани по делото гласни и писмени доказателства. При това положение ищецът не може да черпи права от собственото си противоправно поведение и да претендира заплащане на обезщетение за вреди, които са настъпили единствено по негова вина. Показателно за това е обстоятелството, че ако той се беше движил по тротоара и пешеходната пътека, процесното увреждане на здравето му нямаше да настъпи. С оглед гореизложеното се достига до извода, че за причинените имуществени и неимуществени вреди на ищеца обективна отговорност не следва да носи ответникът, поради което предявените срещу него искове по чл. 49 от ЗЗД се явяват неоснователени и следва да бъдат отхвърлени.

При този изход на делото претенцията на ищеца за присъждане на разноски е неоснователна като на основание чл. 78. ал. 3 и 8 от ГПК той следва да заплати на ответника сумата от 150 лв., представляващи направени по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Водим от горното, Великотърновският районен съд

 

 

 Р Е Ш И:

 

 

Отхвърля като неоснователни предявените искове по чл. 49 от ЗЗД от М.Т.Х. с ЕГН: ********** ***, **********, за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 5000 лв. /пет хиляди лева/ във връзка с фрактура на пета метатарзална кост, причинена на 27.05.2014г. около 11:30 часа при преминаване през неравност на платното за движение на **, ведно със законната лихва считано от 27.05.2014г. до окончателното изплащане на задължението, както и за заплащане обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 256,78 лв. /двеста петдесет и шест лева и седемдесет и осем стотинки/ във връзка с извършени разходи за медикаменти, консумативи, рехабилитация и съдебномедицинско удостоверение, ведно със законната лихва считано от 27.05.2014г. до окончателното изплащане на задължението. 

Осъжда М.Т.Х. с ЕГН: ********** ***, да заплати на ***********, сумата от 150 лв. /сто и петдесет лева/, представляваща направени по делото разноски.

 

Решението подлежи на обжалване, пред Великотърновския окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: