О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 222
гр. Перник, 08.12.2022 г.
Административен
съд – Перник, в закрито заседание на шести декември две хиляди двадесет и втора
година в състав:
СЪДИЯ: КИРИЛ ЧАКЪРОВ
като разгледа докладваното от съдията-докладчик К. Чакъров
административно дело № 384 по описа
на съда за 2022 г., за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 40, ал. 1 от Закона за
достъп до обществена информация (ЗДОИ).
Образувано
е по жалба на М.В.В., с ЕГН **********, с адрес ***, чрез адвокат Б.Б. ***, срещу
мълчалив отказ на директора на Детска градина (ДГ) № 2 „***“, БУЛСТАТ: ***,
седалище и адрес на управление гр. Т., община Т., област Ловеч, ул. „***“ № 2А,
за предоставяне на достъп до обществена информация по заявление от 08.08.2022
година.
С жалбата
се иска отмяна на мълчаливия отказ и връщане на преписката на административния
орган за изрично произнасяне по подаденото заявление за достъп до обществена
информация. Претендира се присъждане на разноски по съдебното производство.
Ответникът
по жалбата в писмено становище по повод същата излага доводи за липса на
депозирано пред него заявление за достъп до обществена информация, поради
невъзможност за отваряне на прикачен файл към електронно писмо с подател
жалбоподателя, получено в електронната поща на общественото заведение на
08.08.2022 г. Излага доводи по същество във връзка с исканата за предоставяне
обществена информация.
С
протоколно определение от 10.11.2022 г. съдът дава ход по съществото на спора и
обявява делото за решаване.
В срока за
произнасяне Административен съд – Перник, във връзка с дължимата съгласно чл.
159 от АПК служебна проверка за допустимост, както към момента на депозиране на
жалбата, така и в хода на образуваното съдебно производство, намира, че жалбата
е процесуално недопустима за разглеждане
по същество.
На
23.09.2022 година, без да е съобразен редът по чл. 152, ал. 1 от АПК, пред
Административен съд – Ловеч, постъпва жалба вх. № 3215/23.09.2022 г. срещу
мълчалив отказ по подадено заявление за достъп до обществена информация от
08.08.2022 г., във връзка, с което е образувано административно дело № 347/2022
г. по описа на Административен съд – Ловеч.
С
определение № 824 от 29.09.2022 г. на Административен съд – Ловеч, постановено
по административно дело № 347/2022 г. по
описа на същия съд, на основание чл. 135, ал. 2 от АПК делото е изпратено по
подсъдност на Административен съд – Перник, съответно образувано e настоящото съдебно производство.
Приложени
като доказателства към жалбата са разпечатка от личната електронна поща на
жалбоподателя – *************@*****.***, съдържаща писмо, подписано от М.В., съдържащо придружаваща информация за
изпратено в прикачен файл към същото заявление за достъп до обществена
информация, изпратено до адрес на електронна поща *************@****.**; копие на заявление за достъп до обществена информация
от М.В.В., адресирано до директора на ДГ № 2 „***“, гр. Т., съдържащо искане за
предоставяне на информация, формулирано в пет точки, с дата на 05.08.2022 г.
Във връзка
с разпореждане от 11.10.2022 година на съдията-докладчик по делото, с молба по делото, вх. № 3108/21.10.2022 г., от страна
на ответника – директорът на ДГ № 2 „***“, гр. Т., е изразено становище по
повод подадената жалба. Сочи се, че действително на 08.08.2022 г. на
електронната поща на общественото заведение е получено писмо с подател М.В.В.,
но при опит за отваряне на прикачения файл се появява прозорец, който
препятства възможността за прочитане на конкретното заявление, съответно възможността
за отговор, както и възможността за комуникация с лицето, поискало
информацията. Становището съдържа и
доводи по същество на заявеното искане за предоставяне на информация. Приложена
като доказателство по делото във връзка с това застъпено становище е разпечатка
от електронната поща на ответника. От съдържанието ѝ се установява
получаване в електронната поща на ответника, на дата 08.08.2022 г., на писмо с
подател М.В. от адрес на електронна поща *************@*****.***, в което се сочи, че съдържа прикачено заявление за
достъп до обществена информация. Видно е също от генерирано съобщение в отворен
информационен прозорец върху това електронно писмо, че файлът, приложен към
писмото не може да бъде отворен.
По делото
не се представят доказателства за регистриране на това писмо, респективно на заявление
за достъп до обществена информация, съответно за дата на входиране на такова в
деловодна система/регистър на ответника.
При така
установените факти, настоящият състав на Административен съд – Перник намира
жалбата процесуално недопустима за разглеждане по същество по следните
съображения:
Съгласно
чл. 24, ал. 1 от ЗДОИ достъп до обществена информация се предоставя въз основа
на писмено или устно заявление. За писмено заявление се счита включително
направено такова и по електронен път на адреса
на електронната поща на задължения субект по ЗДОИ (чл. 24, ал. 2 във вр. с ал.
1 във вр. с чл. 15, ал. 1, т. 4 от ЗДОИ).
Съгласно
чл. 32, ал. 1 от Закона за електронното управление (ЗУЕ), респективно чл. 20,
ал. 5 от Наредбата за общите изисквания към информационните системи, регистрите
и електронните административни услуги, приложими на основание чл. 18а, ал. 1 от АПК, електронното заявление се счита за получено от доставчика на електронните
административни услуги в момента на постъпването му в информационната система
или друга система.
Съгласно
чл. 25, ал. 3, предл. първо от ЗДОИ заявленията за достъп до обществена
информация подлежат на задължителна регистрация.
Съгласно
чл. 6 от Наредбата за административното обслужване (приета на основание чл. 5а,
ал. 1 от Закона за администрацията и във
вр. с чл. 2 от АПК), редът за регистрация на подадените заявления/искания,
жалби, протести, сигнали и предложения се определя с вътрешни правила за
организация на административното обслужване на съответната администрация.
Срокът за
произнасяне по заявленията за достъп до обществена информация е регламентиран в
чл. 28, ал. 1 от ЗДОИ, според която разпоредба същите се разглеждат във
възможно най-кратък срок, но не по-късно от 14 дни след датата на регистриране.
Съгласно
чл. 58, ал. 1 от АПК непроизнасянето на административния орган в определения
законов срок се счита за мълчалив отказ за издаване на искания административен
акт.
За да е
налице мълчалив отказ по смисъла на посочената разпоредба, е необходимо да се
установи на първо място валидно сезиране на административния орган със
съответно искане, по което да се дължи произнасяне, а на следващо – бездействие
на административния орган да се произнесе в законоустановения срок.
В случая,
въз основа на доказателствата по делото се приема, че към датата на депозиране
на жалбата пред съда не е формиран мълчалив отказ за произнасяне по заявление
за достъп до обществена информация.
Страните по
делото не спорят, което се установява и от доказателствата, че на 08.08.2022 г.
в електронната поща на ответника е получено писмо, в което е посочено, че в
прикачен файл към същото се съдържа заявление за достъп до обществена
информация, с подател настоящият жалбоподател.
Не се
представиха обаче доказателства, че именно заявление със съдържание, идентично на
това, в приложеното като доказателство по делото, се е съдържало в прикачения файл
към полученото от ответника на 08.08.2022 г. електронно писмо – т.е., че е отправено
писмено заявление по електронен път съгласно чл. 24, ал. 2 във вр. с ал. 1 от
ЗДОИ.
Съответно
по делото не се представиха и доказателства, относно конкретна дата на
регистриране на заявление за достъп до обществена информация, съгласно
изискването на чл. 25, ал. 3 във вр. с чл. 28, ал. 1 от ЗДОИ и във вр. с чл. 6
от Наредбата за административното обслужване, приложима на основание чл. 2 от АПК.
При липса
на доказателства, че заявление със соченото от жалбоподателя съдържание е
получено от задължения субект, съответно че такова е и регистрирано, то към
момента на депозиране на жалбата пред съда на 23.09.2022 г. не е започнал да
тече 14-дневният срок по чл. 28, ал. 1 от ЗДОИ, следователно не е формиран и
мълчалив отказ в смисъла на разпоредбата на чл. 58, ал. 1 от АПК, т. е. жалбата
е без предмет (в същия смисъл определение № 12871 от 1.10.2019 г. на ВАС по
адм. д. № 10111/2019 г.; определение № 5153 от 29.04.2020 г. на ВАС по адм. д.
№ 3110/2020 г.; определение № 11602 от 14.09.2020 г. на ВАС по адм. д. №
8117/2020 г.; определение № 5019 от 26.05.2022 г. на ВАС по адм. д. № 4122/2022
г.)
Вън от
съмнение е, че в случая бездействието на административния орган да се свърже с
подателя на електронното писмо, което последният сочи да съдържа заявление за
достъп до обществена информация, е неправомерно. В тази връзка без основание са
твърденията в становището на ответника, че комуникация с лицето е била
невъзможна. Дали обаче директорът на детската градина е бил длъжен да стори
това не е предмет на разглеждане в настоящото производство, образувано като
такова – по оспорване на мълчалив отказ (арг. от чл. 6, ал. 2 от ГПК, приложим
на основание чл. 144 от АПК). Редът за защита не е в производство по оспорване
на мълчалив отказ.
Липсата на
годен за оспорване административен акт е абсолютна процесуална пречка за
осъществяване на правото на оспорване, за която съдът следи служебно включително
в хода на образувано съдебно производство, съответно е основание по чл. 159, т.
1 от АПК за оставяне на жалбата без разглеждане като процесуално недопустима и
прекратяване на образуваното съдебно производство. Доколкото на делото е даден
ход по същество с протоколно определение, то същото следва да бъде отменено.
Относно
разноските:
Ответникът
не претендира присъждане на съдебни разноски, поради което, независимо от
изхода на делото (арг. от чл. 143, ал. 3 от АПК) такива не му се присъждат.
С оглед
изхода на делото претенцията на жалбоподателя за присъждане на съдебни разноски
е без основание. Отговорността за разноски при водене на административни дела е
законово определена в чл. 143 от АПК, като хипотезите на разпоредбата са
лимитативно и изчерпателно изброени. Съгласно чл. 143, ал. 2 от АПК, подателят
на жалбата има право на разноски по ал. 1 и при прекратяване на делото, но само
в случай на оттегляне на оспорения от него административен акт. В настоящия
случай такава хипотеза не е налице – делото се прекратява поради липса на годен
за оспорване административен акт.
Мотивиран
от изложеното и на основание чл. 159, т. 1 от АПК във вр. с чл. 40, ал. 1 от
ЗДОИ, съдът
О П Р
Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ
протоколно определение от 10.11.2022 г., с което е даден хода на делото.
ОТМЕНЯ протоколно определение от 10.11.2022
г., с което е даден хода на делото по същество.
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на М.В.В., с ЕГН **********, с
адрес ***, чрез адвокат Б.Б. – САК срещу
мълчалив отказ на директора на Детска градина № 2 „***“, БУЛСТАТ: ***, седалище
и адрес на управление: гр. Т., община Т., област Ловеч, ул. „***“ № 2А, за
предоставяне на достъп до обществена информация по заявление от 08.08.2022 г.,
като недопустима.
ПРЕКРАТЯВА производството по административно дело
№ 384/2022 г. по описа на Административен съд – Перник.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на
обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд на Република
България в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.
Препис от настоящото определение да се изпрати на страните по реда на чл. 137 от АПК.
Съдия:/п/