№ 39
гр. Радомир, 01.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, ІV СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:РОСЕН ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ
при участието на секретаря М.Д.М.
като разгледа докладваното от РОСЕН ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ Гражданско
дело № 20231730101020 по описа за 2023 година
Предявен е иск с правно основание чл. 49 ЗЗД във връзка с чл. 45 ЗЗД.
В исковата молба ищецът твърди, че на 01.12.2023 г., около 03,30 ч., излязъл от вкъщи и
тръгнал към денонощния магазин, находящ се в гр. Р., ЖК „А.“, за да си купи храна и цигари. Пред
вратата на магазина бил нападнат от три безстопанствени кучета, едното от които черно на цвят с
бяло на гърдите, другото – бяло на цвят и третото – жълто-кафяво. Сочи, че черното на цвят куче
го захапало по задната повърхност на лявото бедро. Случаен минувач му помогнал и успял да
прогони кучетата.
След инцидента посетил ФСМП – Р., където му оказали първа помощ и му поставили
инжекция против тетанус. След това отишъл на преглед и в МБАЛ „Р. А.“ АД, гр. П..
Вследствие на ухапването получил четири охлузвания по задната повърхност на лявото
бедро с лекостепенен оток.
Сочи, че вследствие на инцидента претърпял множество болки и страдания, както по време
на увреждането, така и по време на лечението. Търпял болки и страдания и в момента. Не можел
да спи.
С оглед изложеното, моли ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 4000,00 лева,
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания, получени в резултат на нападение от безстопанствено куче на 01.12.2023 г., в гр. Р.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на увреждането – 01.12.2023 г. до
окончателното ù изплащане.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, в който оспорва
исковата претенция и моли съда да я отхвърли, като неоснователна и недоказана.
Твърди, че от страна на Община Р. са взети необходимите мерки за намаляване
1
популацията на бездомните кучета, като на 08.06.2023 г. е подписан договор за изпълнение на
услугата „Овладяване на популацията на бездомните кучета на територията на община Р.“ с д-р
А.В. и по силата на договора д-р В. се е задължила срещу заплащане да залавя, транспортира,
кастрира, маркира, ваксинира и обезпаразитява безстопанствените кучета на територията на
общината.
Оспорва иска и по размер, като твърди, че размерът на претендираното обезщетение за
неимуществени вреди не е съобразен с принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД.
В съдебно заседание ищецът, редовно призован, чрез упълномощен представител, моли
съда да постанови решение, с което да уважи изцяло предявените искове.
В съдебно заседание ответникът, редовно призован, чрез упълномощен представител,
изразява становище за неоснователност на предявените искове и моли същите да бъдат
отхвърлени.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа
страна:
От представените по делото фиш за спешна медицинска помощ от 01.12.2023 г., както и
съдебномедицинско удостоверение № . г., се установява, че след извършен преглед на ищеца, е
констатирано, че същият, вследствие на претърпян инцидент, е получил четири охлузвания по
задна повърхност на ляво бедро с лекостепенен оток, като описаните увреждания се дължат на
действието на твърди, тъпоръбести предмети, каквото може да бъде по характеристика и
кучешкото съзъбие и е възможно да са получени по време и начин, съобщени от пострадалия. По
своята медикобиологична характеристика по съвкупност описаните увреждания са причинили на
пострадалия страдание.
От страна на ответника по делото са представени договор № 342/08.06.2023 г. за
изпълнение на услуга: „Овладяване популацията на бездомните кучета на територията на община
Р.“, сключен между Община Р. и д-р А.П. В., доклад за изпълнение на задълженията на д-р В. по
сключения договор в периода от 01.12.2023 г. до 31.12.2023 г., както и Програма за овладяване
популацията на безстопанствените кучета на територията на община Р..
По делото са събрани и гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетелите Р.Б.,
В.М. и А.В..
От показанията на свидетелката Р.Б. се установява, че на 01.12.2023 г., пред денонощния
магазин в гр. Р., ЖК „А.“, ищецът е бил ухапан в областта на левия крак от безстопанствено куче,
черно-бяло на цвят. С помощта на свидетеля В.М. ищецът успял да прогони кучето. На следващия
ден свидетелката срещнала ищеца, който заявил, че след инцидента е посетил ФСМП – Р., където
му поставили инжекция против тетанус.
От показанията на свидетеля В.М. също се установява, че на процесната дата ищецът е бил
нападнат от три безстопанствени кучета, едното от които, черно-бяло на цвят, го е ухапало по
крака. Според свидетеля въпросните кучета са безстопанствени и често стоят пред денонощния
магазин в ЖК „А.“, като същите са нападали и други посетители на магазина. Твърди, че след
инцидента ищецът бил притеснен и изпитвал страх от кучета.
От показанията на свидетелката А.В. се установява, че същата е регистриран ветеринарен
лекар и има сключен договор с Община Р. за овладяване популацията на безстопанствените кучета
2
на територията на общината. Сочи, че както във всеки квартал на гр. Р., така и в ЖК „А.“, имало
постоянно пребиваващи безстопанствени кучета, които били кастрирани назад във времето. При
последния обход на кварта свидетелката забелязала 5 безстопанствени кучета, които не били
агресивни.
От приетото по делото заключение по допуснатата съдебно – медицинска експертиза се
установява, че в приложената към делото медицинска документация на името на ищеца относно
прегледа, извършен на 01.12.2023 г., са отразени следните травматични увреждания:
„Четири охлузни наранявания и лекостепенно изразен мекотъканен оток по задната
повърхност на ляво бедро“. В медицинската документация са налице данни за това, че
нараняванията са били обработени чрез първична хирургична обработка и е била поставена
противотетанична ваксина.
Според вещото лице описаното увреждане в областта на ляво бедро е възможно да е
получено в резултат от ухапване от куче – от косото действие на островърх предмет, какъвто
представлява кучешкият зъб и отговаря да е получено по начин и по време, за които се съобщава в
исковата молба. Уврежданията в областта на лявото бедро са осъществили критериите на медико –
биологичния признак „страдание“. Нормалният период на възстановяване при такива увреждания е
от порядъка на около десетина дни. В резултат от уврежданията пострадалият е търпял физически
болки и страдания в периода на възстановяване, като същите са били по-интензивни в първите
часове след получаване на уврежданията и са намалявали по интензитет по време на
възстановителния период. Не са налице данни в материалите по делото относно настъпили
неблагоприятни последствия за физическото здраве на ищеца.
Горната фактическа обстановка е несъмнена. Тя се установява от събраните по делото
писмени доказателства, които съдът кредитира изцяло. Съдът прецени събраните по делото гласни
доказателствени средства, заедно и поотделно, при съпоставка и във връзка с неоспорените
писмени доказателства, като ги кредитира изцяло, като взаимно допълващи се, безпротиворечиви
и съответстващи на останалия събран по делото доказателствен материал.
Съдът кредитира и заключението на вещото лице по допуснатата и изслушана по делото
съдебно – медицинска експертиза, като неоспорено от страните и дадено от вещо лице, в чиято
компетентност и безпристрастност съдът няма основания да се съмнява.
При така установеното от фактическа страна съдът достигна до следните правни изводи:
Искът по чл. 49 ЗЗД във връзка с чл. 45 ЗЗД е предявен от надлежно легитимирана страна и
при наличието на правен интерес, поради което е процесуално допустим.
Разгледан по същество същият е основателен по следните съображения:
Съдът намира, че с исковата молба се претендира отговорност на ответника по чл. 49 ЗЗД, с
оглед изложените твърдения, че вредите са настъпили в резултат на противоправното бездействие
на ответната страна чрез свои служители или други натоварени с тези дейности лица да изпълни
задълженията си по чл. 47, ал. 3 и чл. 50 от Закона за защита на животните (ЗЗЖ) да упражнява
надзор върху безстопанствените животни и да предотвратява агресивното им поведение. Според
чл. 49 ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени
от него при или по повод изпълнението на тази работа. Касае се за уреден от закона случай на
гаранционно-обезпечителна отговорност за вреди, причинени виновно от другиго, която има
обективен характер, защото не произтича от вината на възложителя на работата, а от тази на
нейния изпълнител. За основателността на предявения иск следва да се установи, че ответникът е
3
извършил противоправно деяние (действие или бездействие), с което е причинил на ищеца
имуществени и неимуществени вреди в претендирания размер вследствие на причинено
увреждане на здравето чрез ухапване от безстопанствено куче, представляващо лека телесна
повреда, изразена в болка и страдание, преживяна уплаха и остра стресова реакция, страдания и
неприятни изживявания. Следва да се установи и причинна връзка между вредата и деянието на
ответника. В случая не е необходимо да се установяват конкретните лица, осъществили деянието
(така т. 7 от ППВС № 7/1959 г.), а само качеството им на изпълнители на възложена работа. Когато
обаче отговорността на ответника по чл. 49 ЗЗД като възложител се ангажира не за активно
поведение на неговия изпълнител, а за бездействие - неизпълнение на задължение за
осъществяване на действие, то очевидно в основанието на исковата претенция не се включва
обстоятелството дали вредите са причинени от лице, имащо качеството на изпълнител и дали това
е станало виновно. Съдът намира, че на ответната община е възложено от закона (чл. 50, т. 2 ЗЗЖ)
вземането на мерки на територията на общината по предотвратяването на агресивното поведение
към хора или животни от страна на безстопанствени кучета. Следователно, причиняването на
вреди вследствие на такова поведение е основание за ангажиране на гражданската отговорност на
общината за обезщетяването им, доколкото самото настъпване на вредите винаги е последица от
непредприети мерки, визирани в чл. 50, т. 2 ЗЗЖ или за тяхната недостатъчност, или
безрезултатност. Ето защо са без значение представените от ответника доказателства за дейностите
на ответната община в изпълнение на задълженията ù по ЗЗЖ. Основание за отговорността ù е
бездействието, довело до причиняване на вреди, независимо, че ответната община може да е
предприела различни мерки и действия, които обаче в случая са се оказали недостатъчни, за да
прекъснат причинната връзка по настъпване на вредите.
Ответната община отговаря не за самото наличие на безстопанствени кучета на нейна
територия, а за причинените от тях конкретни вреди на ищеца. Съдът не приема направеното от
ответника възражение, че не следва да носи отговорност поради доказване на предприетите от
Община Р. мерки по отношение грижата за безстопанствените животни. Така предприетите мерки
не освобождават ответника от отговорност при неупражнен достатъчно ефективен надзор върху
безстопанствените животни и непредотвратяване на агресивното им поведение. В случая
категорично се установи, че на процесната дата ищецът е бил нападнат и ухапан от куче, което е
било безстопанствено. Вследствие на нападението същият е получил физически увреждания,
подробно описани в медицинските документи, приети по делото. На ищеца е причинено
страдание, като оздравителният период е бил около десет дни.
Според възприетото в съдебната практика, безстопанствени животни са тези, родени като
такива, загубени или изоставени от своите собственици, които не обитават дом, ферма или
специално определено за тях място, дори те да бъдат хранени от хората от квартала - решение №
639/02.07.2009 г. по гр. дело № 2398/2008 г., ВКС, ГК, I г. о. От събраните по делото гласни
доказателствени средства се установява, че описаното от ищеца куче е познато на свидетелите,
като последните твърдят, че същото няма собственик. Ето защо, съдът приема, че действително в
случая се касае за безстопанствено животно, поради което отговорността на ответната община по
чл. 49 ЗЗД следва да бъде ангажирана при доказаното до момента на ухапването на ищеца
бездействие на нейните органи и служебни лица във връзка със задълженията им по чл. 41 - 56 от
Закона за защита на животните и § 5 от ПЗР на същия закон. С оглед изложеното, съдът приема, че
всички елементи от фактическия състав на предявения иск са доказани по делото.
За определяне на справедливия размер на обезщетение съдът съобрази, че се касае за
4
физическа травма, свързана с охлузни наранявания и оток в областта на лявото бедро.
Нараняването, освен физическо страдание, е причинило и стрес, провокиран от инцидента.
Продължителността на оздравителния период на физическото нараняване е около десет дни, като
състоянието на стрес, предизвикано у ищеца, се установява от показанията на разпитаните
свидетели. Следва да се вземе предвид още и силната болка и негативни емоции, които е изпитал
ищецът непосредствено след нараняването. Не без значение при определяне на справедливия
размер на обезщетението за претърпените от ищеца неимуществени вреди са и фактите, че по
отношение на физическата му травма е налице пълно оздравяване. Съвкупната преценка на всички
тези обстоятелства води до извода, че справедливото обезщетение за причинените на ищеца
неимуществени вреди следва да бъде определено в размера на сумата от 4000,00 лева. Тази сума
би репарирала адекватно и в най-пълна степен търпените от ищеца неимуществени вреди, с оглед
на продължителността им и създадените неудобства от получените увреждания.
По изложените съображения съдът намира за доказана в пълен размер исковата претенция с
правно основание чл. 49 ЗЗД във връзка с чл. 45 ЗЗД.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответната община следва да бъде
осъдена да заплати на ищеца направените разноски в общ размер на 1160,00 лева, от които 160,00
лева – внесена държавна такса, 200,00 лева – депозит за вещо лице и 800,00 лева – заплатено
адвокатско възнаграждение.
Ръководен от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Община Р., с адрес: гр. Р., пл. „С.“ № ., представлявана от кмета К. Г.С. ДА
ЗАПЛАТИ на С. С. В., с ЕГН: **********, с адрес: гр. Р., ЖК „А.“, бл. ., ет. . ап. . сумата от
4000,00 лева (четири хиляди лева), представляваща обезщетение за причинени неимуществени
вреди, изразяващи се в болки и страдания, получени в резултат на нападение от безстопанствено
куче на 01.12.2023 г. в гр. Р., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
увреждането – 01.12.2023 г. до окончателното ù изплащане.
ОСЪЖДА Община Р., с адрес: гр. Р., пл. „С.“ № ., представлявана от кмета К. Г.С. ДА
ЗАПЛАТИ на С. С. В., с ЕГН: **********, с адрес: гр. Р., ЖК „А.“, бл. ., ет. . ап. . сумата в размер
на 1160,00 лева (хиляда сто и шестдесет лева), представляваща направени разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Радомир: _______________________
5