Присъда по дело №383/2014 на Районен съд - Девня

МОТИВИ

към присъдата по НОХД N 383/2014 г. по описа на РС д.

Девненският районен прокурор е внесъл в Районен съд – д. за разглеждане обвинителен акт срещу И.В.И., ЕГН **********, за това, че на 18.05.2011 г. в гр. д., обл. в. като не поддържал и не експлоатирал технически правилно и безопасно собствените си уредби и съоръжения след границата на собственост съгласно чл. 16 т. 3 от раздел ІІ на Общите условия на Договорите за пренос на електрическа енергия през електроразпределителните мрежи на „Е.ОН България Мрежи” АД на Общия Договор за снабдяване и разпределение на електрическа енергия – не положил кабела под мазилка и върху негорим материал, не положил кабела в тръба, кожух или ограждение, не закрепил кабела неподвижно към сграда на равни интервали по начин, че да не бъде нарушена гумената обвивка, не поставил предпазители и ел. табло в сайванта, не заземил металния покрив на сайванта, причинил по непредпазливост смъртта на А. д. А. - престъпление по чл. 122 ал. 1 НК.

Приет за съвместно разглеждане е граждански иск, предявен от лицата Д.А.С. и Д.Х.С. - наследници на починалото при престъплението дете А.А. за сумата от 40 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени от тях неимуществени вреди в резултат на деянието, ведно със законната лихва от датата на деликта – 18.05.2011 г. до окончателното изплащане на сумите. Като преки пострадали от престъплението, което се преследва по общия ред родителите на починалото дете са конституирани и като частни обвинители в наказателния процес.

В хода на съдебните прения, прокурорът поддържа възведеното обвинение като счита, че събраните доказателства при новото му разглеждане, не водят до извод за установена различна фактическа обстановка от установената при предходното разглеждане на делото от друг съдебен състав. Намира обвинението за доказано по безспорен и категоричен начин, поради което моли съда да признае подс. И. И. за виновен. По отношение на наказанието моли да бъде наложено наказание в размер около средния, предвиден в закона, а именно около три години „лишаване от свобода”, като не мотивира това си искане по какъвто и да било начин и с каквито и да било обстоятелства. Предлага така наложеното наказание да бъде отложено с максимален изпитателен срок, единствено предвид чистото съдебно минало на подсъдимия. Отново без да излага аргументи моли съда и за приложение на разпоредбата на чл. 67 ал. 3 от НК, като предлага налагане на подсъдимия на пробационна мярка по чл. 42 ал. 2 т. 1 от НК за срок към максималния.

Повереникът на частните обвинители и граждански ищци се присъединява към становището на прокурора, поддържа обвинението и предявените граждански искове.  Твърди, че е безспорно установен факта на претърпени неимуществени вреди и моли съда, предвид тежестта на загубата и  претърпените страдания от страна и на двамата родители да уважи предявените граждански искове в пълен размер, както и за присъждане на направените по делото разноски.

Подсъдимият И. И., редовно призован, се явява лично и дава обяснения в края на процеса. Твърди, че не е знаел, че стопанското помещение в двора му е захранено с електрически ток, тъй като от години не е ползвал същото. Твърди, че няма познания и умения за боравене с ел. инсталации и че същата е прокарана преди повече от двадесет години от неговия покоен баща и трето лице – също понастоящем починал. Заявява, че не е живеел постоянно в имота, а го е посещавал рядко, колкото да го наглежда. В дадените обяснения, както и в последната си дума заявява, че не се счита за виновен за случилото се и не се признава за виновен по обвинението.   

Защитникът на подсъдимия моли съда да го признае за невиновен по възведеното обвинение,  на основание чл. 304 НПК вр. чл. 15 НК, като счита, че се касае за случайно деяние. Счита, че настъпилия трагичен инцидент се дължи на „форсмажорни обстоятелства”. Намира, че обвинението не е доказано по безспорен и категоричен начин, както по отношение на фактическите констатации и твърдения, залегнали в ОА, така и по отношение на субективната страна на престъплението, тъй като подсъдимият не е бил длъжен и не е могъл да предвиди настъпването на общественоопасните последици. Заявява, че подзащитния му не е страна по договора с ЕоН, поради което и няма каквито и да било задължения по поддръжката на ел. инсталацията в дома му. Навежда също и аргументи, че за настъпване на трагичния инцидент са допринесли и родителите на починалото дете, който са го оставили без надзор и по този начин са допуснали то да попадне на опасното място.

След преценка на събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

Подсъдимият И. И. живеел в гр. д. в къща с двор на ул. „Т. К.“ № **, която била собственост на неговите родители, а след смъртта на баща му през 2004 г., съсобственици на жилището наред с подсъдимия, били неговата сестра и тяхната майка – свид. Г.В.. Сестрата на подс. И. И. от около 30 години не живеела в имота и не била ангажирана с неговото стопанисване, а свид. Г. В. от 2006 г. живеела и работила в чужбина. Необходимите грижи за стопанисването на имота полагал основно подс. И. И., който живеел в него самостоятелно.

В западната част на двора на подсъдимия била разположена стопанска постройка – сайвант с остър двукрилен покрив от поцинкована ламарина, чиято задпадна стена граничела с улица, а северната – със стопанска постройка на съседен имот, имаща плосък покрив от гофрирана ламарина. Този сайвант бил електроснабден чрез изведен от къщата към западната й стена двужилен мостов проводник тип ПВВМ, закрепен в горния край на стената посредством 2 бр. порцеланови изолационни чашки, откъдето по въздуха над дворното пространство бил опънат и прикрепен на други 2 бр. изолационни чашки, поставени на бетонен покрив на външен тоалет. От там същия вид двужилен проводник бил опънат по въздух и до билото на ламаринения покрив на стопанската постройка. Там през процеп между подпокривна греда и ламарината на покривната конструкция, проводникът бил прекаран вътре в стопанската постройка, където захранвал контакт и осветление. Точно на мястото, където проводникът преминавал през процепа между гредата и ламарината на покривната конструкция, неговото изолационно ПВЦ покритие било нарушено и оголеният фазов проводник имал пряк контакт с покривната ламарина, при което по цялата й повърхност протичал ток с високо напрежение.  

Частните обвинители и граждански ищци Д.С. и Д.С.,***, намираща недалеч от имота на подс. И. И.. На 18.05.2011 г. около 18.00 ч. техният син А.А. – н 6 години излязъл да играе в близост до дома си. Там то срещнало свой връстник – малолетният свид. Г.Г., с когото решили да берат плодове от близките дървета. Видели, че в двора на подс. И. И., близо до стопанската постройка със стръмния ламаринен покрив има сливово дърво с узрели плодове и решили да се покатерят до там и да си наберат. Откъм улицата от западната страна на имота на подс. И. И., децата се качили лесно върху плоския покрив от гофрирана ламарина на ниската стопанска постройка в съседния имот и от там се насочили към стръмния покрив на граничещата с нея стопанска постройка в двора на подс. И. И.. Пръв от двете деца за стръмния метален покрив се хванал А.А.. При допира с ламарината, по чиято повърхност поради контакта й с фазов ел. проводник протичал ел. ток с високо напрежение, тялото на детето било покосено от токов удар. То успяло само да извика името на своя приятел и паднало безжизнено, опряно между долния край на наклонения скат на покрива и стената на непосредствено разположената стопанска постройка от съседния имот. Малолетният свидетел Г. Г. разбрал, че приятелят му е починал и от уплаха и притеснение не съобщил веднага за случилото се, а едва по-късно в същата вечер разказал за това на своя баща – свид. И.Т.. През това време, още от около 19.00 часа, свидетелите А. К. и Д. С. безуспешно обикаляли околния район на града, за да търсят детето. Едва след 22.00 часа когато разбрал за случилото се от своя син, свид. И. Т. отишъл до дома на детето А.А. и извикал свид. А. К., комуто разказал какво е узнал. Тогава двамата заедно отишли до мястото на инцидента и видели тялото на детето. Проверили с докосване по ламарините и на двата покрива и усетили, че по покрива в двора на подс. И. И. има ток. Тогава свид. И. Т. навил на ръцете си връхна дреха, за да се предпази от пряк допир с металната повърхност, захванал се за долния край на стръмния метален покрив и се качил върху него, след което взел тялото на детето и го подал на свид. А. К.. Той откарал детето в спешния център в болницата в гр. д. и там било установено, че е починало.

В хода на досъдебното производство за установяване причината на смъртта на детето А.А. е назначена съдебно-медицинска експертиза, чието заключение, неоспорено от страните и кредитирано от съда като компетентно и безпристрастно изготвено, установява безспорно, че детето е починало в следствие на удар от електрически ток.

При проведени на 19.05.2011 г. огледи на мястото, където е намерен трупа на детето А.А. е установен гореописания начин на захранването на стопанската постройка с ел. ток от жилищната сграда на подс. И. И., както и разкъсаната изолация на захранващия кабел и допира й с ламаринения покрив, а от там и неговото офазяване. Извършеното при огледа замерване с технически уред констатирало ел. напрежение от 238 волта по повърхността на металната покривна конструкция на стопанската сграда в имота на подс. И. И., както и потенциална разлика от 240 волта между този метален покрив и металния покрив от гофрирана ламарина на разположената в непосредствена близост стопанска постройка в съседния двор откъм северната граница на имота на подс. И. И..

В хода на досъдебното производство за установяване причината за налично електрическо напрежение по металната покривна конструкция на стопанската сграда в имота на подс. И. И., е назначена съдебно-електротехническа експертиза, чието заключение, неоспорено от страните и кредитирано от съда като компетентно и безпристрастно изготвено установява, че констатираното ел. напрежение по двускатния ламаринен покрив е причинено поради пряк допир между металното покривно покритие с оголеното фазово жило от прекаран под покривната конструкция ел. проводник на неправилно изпълнена ел. инсталация - с неподходящ за целта ел. проводник, необезопасен, неправилно прикрепен, без поставен ел. предпазител и табло в електроснабдения обект и без да е заземена неговата метална покривна конструкция. В хода на проведено допълнително разследване в изпълнение на указанията на ВОС, дадени с отменително Решение № 272/10.10.2013 г., постановено по ВНОХД №973/2013 г. е назначена и извършена допълнителна СЕТЕ, чието заключение също неоспорено от страните е кредитирано от съда като компетентно и безпристрастно изготвено. Същото установява, че необезопасения мостов проводник се е измъкнал от главата на гвойздея, с който е бил закован с течение на времето и вследствие на вятър или стареене на изолацията. В следствие на триенето си с метала /ламаринения покрив/ изолацията на проводника се е нарушила и фазовото жило е контактувало директно с покривната ламарина, в резултат на което се е получило цялостно офазяване на същата. Това заключение на вещото лице установява също и липсата на каквато и да било метална тръба на местопроизшествието, по която да е протичало ел. захранване. Потвърждава констатацията си за неправилно изградена инсталация – чрез неподходящ проводник, недопустимото му коване с гвоздеи, липсата на предпазители, ел. табло и заземяване, при чието наличие според вещото лице инцидента би бил избегнат. 

Гореописаната фактическа обстановка съдът приема за установена след анализ и преценка на всички събрани по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност. Причината за настъпилата смърт на детето А.А., поради токов удар при допира му с офазена метална покривна повърхност, както и причините за това офазяване се установяват по безспорен начин от обективни доказателствени средства, каквито са приобщените огледни протоколи и заключенията на съдебно-медицинската експертиза и на съдебно-техническите експертизи. В опита си да дискредитира част от тези доказателства защитникът на подсъдимия навежда твърдения за допуснати съществени процесуални нарушения при извършените огледи на местопроизшествието, изразяващи се в неразясняване на правата на поемните лица от страна на разследващия орган. От показанията на разпитаните в съдебно заседание поемни лица, присъствали при извършването на огледите на местопроизшествието у съда не остава съмнение, че те са били напълно наясно каква е била тяхната роля при извършеното на това процесуално – следствено действие, на което те не просто са присъствали, но и в което са взели активно участие. И двете поемни лица са възприели действията на разследващите и са поставили подписа си в съответните протоколи. Макар и да са минали повече от четири години и двете поемни лица възстановяват съществени подробности за възприетото от тях на 18..05.2011 г. Последното дава основание на съда да приеме възражението на защитата за неоснователно, т.к. намира, че незапознаването на поемните лица с правата им не представлява такова съществено процесуално нарушение, което да е опорочило реда за събиране на доказателства  до степен, че протоколите за оглед на местопроизшествие да се приемат като негодно доказателствено средство за отразените в тях действия.

Също така, напълно еднозначни, взаимно допълващи се и непротиворечащи на обективните доказателства по делото са и гласните доказателства от разпита на свидетелите по делото относно обстоятелството, че смъртта на детето А.А. е настъпила пред погледа на малолетния свид. Г. Г. именно върху металния покрив на стопанската постройка в имота на подс. И. И. непосредствено при допира му с ръце за металната повърхност, където и часове по-късно е било намерено неговото тяло от свидетелите И. Т. и А. К.. Единственото противоречие между гласните доказателства по делото е заявеното от малолетния свидетел Г. Г. в показанията му, дадени пред друг съдебен състав на 23.05.2013 г., че „А. е умрял, в момента, в който е пипнал някаква метална тръба”. Тези показания бяха приобщени чрез прочитането им, като въпреки наличните противоречия и неясноти настоящият съдебен състав намери за недопустимо с оглед разпоредбата на чл. 280 ал. 6 от НПК, за неуместно с оглед съхраняване на крехката детска психика, а и за ненужно с оглед останалите доказателства по делото провеждането на личен разпит на малолетния свидетел години по – късно за трагично събитие с негов приятел на което е станал пряк свидетел и към което не би следвало да се връща, а по – скоро да забрави. Затова и въпреки настояването на страните в тази връзка това тяхно искане бе оставено без уважение, за което съдът изложи подробни мотиви в протоколното си определение от 10.06.2015 г. /л. 108 от настоящото НОХД/. Заявеното от малолетния свидетел Г. Г., че пострадалото дете е починало след допир с метална тръба е в пълен противовес както със заключението на СМЕ, така също и с това на  СЕТЕ, извършена в хода на проведеното допълнително разследване, но дори и с негови собствени заявления, дадени при извършения с негово участие следствен експеримент и при интервюто му, проведено от вещите при психологичното му освидетелстване. При извършения следствен експеримент детето ясно е посочило кога и къде е паднал неговия приятел - очевидно покосен от токов удар за което говорят всички налични доказателства по делото. Причините за тези несъответствия и неясноти са много и комплексни – възрастта на свидетеля, времевата отдалеченост на описваните събития и тяхната трагичност, при което напълно нормално е неговото объркване в условията на разпит, проведен в съдебна зала в присъствието на подсъдимия и неговия защитник. В този смисъл е и заключението на назначената в хода на съдебното следствие съдебно-медицинска комплексна психиатрическа и психологическа експертиза, кредитирана от съда като компетентно и безпристрастно изготвена. Същата установява, че въпреки затрудненото описание на някои детайли свид. Г. Г. е в състояние правилно да възпроизвежда основни компоненти от случилото се, като личната му интерпретация на събитията следва да се преценява в съвкупност с направените експертни и технически оценки. Именно и предвид противоречието му със заключенията на споменатите по – горе експертизи, заявлението на свид. Г. Г. досежно въпросната метална тръба не може да бъде кредитирано от съда като достоверно. А доколкото заключенията на тези експертизи са изготвени от компетентни лица в кръга на съответната област, дават обосновани отговори на поставените им въпроси и не пораждат съменния за тяхната правилност съдът няма основание да не ги кредитира. С оглед на това и въпреки заявлението на свид. Г. Г. въз основа на останалите доказателства по делото, съдът приема без каквито и да било колебания, че смъртта на детето А.А. е настъпила непосредствено при захващането на детето с ръце към металния покрив на стопанската постройка в имота на подс. И. И.. Доказателства за това, че този имот се е ползвал и стопанисвал самостоятелно от подсъдимия се съдържат както в показанията на разпитаните като свидетели негови съседи, така и от собствените му подробни обяснения, дадени пред друг съдебен състав и приобщени по реда на чл. 279 ал. 1 т. 3 от НПК, поради констатирани противоречия.

При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът направи правния извод, че подс. И. И. е осъществил от обективна и субективна страна фактическия състав на престъпление по чл. 122 ал. 1 от НК, като на 18.05.2011 г. в гр. д., обл. в. причинил по непредпазливост смъртта на А. д. А.. В настоящия случай се касае за обикновена непредпазливост, с подформа небрежност /несъзнателна непредпазливост/, като поведението на дееца не се свързва със спазването или неспазването на каквито и да било правни норми, с незнание, неизпълнение или неправилно изпълнение на каквато и да било правно – регламентирана дейност. Поради това и според съда напълно излишно е било изписването на конкретни нормативни правила, като съществения въпрос по настоящото дело се състои в това предвиждал ли е подсъдимия настъпването на общественоопасните последици и бил ли е длъжен и могъл ли е да ги предвиди.

Безспорен е факта, че наличната в имота, стопанисван от подсъдимия ел. инсталация е изпълнена изцяло неправилно. Също толкова безспорно е обстоятелството и че тя е била изградена не от подсъдимия, а от бащата на подсъдимия и техен съсед - и двамата вече покойници, както и че подсъдимия добре е знаел това. Предвид факта, че макар и съсобствен имота, в който е настъпил трагичния инцидент към този момент е бил ползван и стопанисван преимуществено и почти самостоятелно от подс. И. И., съдът намира, че именно той е имал и задължението да поддържа и експлоатира технически правилно и безопасно цялата ел. инсталация в имота след смъртта на своя баща. Такова задължение според съда съществува за  всеки стопанин на локална ел. инсталация, бил той собственик, наемател, владелец или ползвател на имота, в който тя е изградена.  Самото боравене с такава енергийна система, поради нейното естество да пренася високоволтово ел. напрежение, представлява източник на повишена опасност и стопанинът на инсталацията е този, който следва да я поддържа в безопасно и надеждно състояние. Полагането на дължимата грижа за правилно и безопасно поддържане и експлоатация на прилежащата към имота ел. инсталация, налага задължително завишена степен на внимание и наблюдение към всеки елемент от съответните съоръжения. В този смисъл стопанинът е длъжен по всяко време да съблюдава не само за отстраняване на възникнали неизправности, но и за предотвратяване на всяка видима или само предвидима опасност от възникване на неизправност.

Фактическите констатации по делото сочат наличие на именно такива обективно проявени, видими и лесно различими признаци не само за реално възможна, но и за реално настъпила неизправност в ел. инсталацията на имота на подс. И. И., които той, без да е специалист, въз основа на личния си житейски опит е могъл да разпознае. Цялата ел. инсталация до и във съответната стопанска постройка с метален покрив е била с открит външно поставен и опънат над целия двор проводник, изложен на всички възможни атмосферни и други потенциални механични външни въздействия. Дори само този факт следва да се счита за достатъчен за всеки отговорен стопанин да се обърне към специалист и да провери безопасна ли е тази ел. инсталация и ако не – какви мерки за гарантиране на нейната надеждност и изправност следва да предприеме. Ако това бе сторено, при правилно изпълнение на съответната част от ел. инсталацията, фаталния инцидент не би настъпил.

Макар и пред настоящия съдебен състав да бе направен опит от страна на подсъдимия да убеди съда, че той не е ползвал стопанската постройка, та дори не е знаел, че тя е захранена с електрически ток, след прочитане на неговите обяснения не остава никакво съмнение, че той е бил напълно наясно дори с обстоятелствата относно нейното изграждане, както и че е ползвал стопанската постройка за отглеждане на животни, рязане на дърва и други дейности изискващи ползването на електрически ток. При това той добре е знаел по какъв начин тя е била захранена с електрически ток – с ясно видим висящи проводник, който е бил прекаран през тесен процеп без допълнителна изолация. Също ясно видими са били както нараненото изолационно покритие на проводника, така и прекия контакт на една от неговите жици в металния покрив точно в процепа, през който е прокаран проводника вътре в стопанската постройка. Както бе изтъкнато, за да забележи всички тези факти в ежедневно обитавания от него имот, за подсъдимия не са били необходими нито специални познания, нито особени умения, нито пък специализирана помощ. Следвало е само да положи нормалната грижа на отговорен стопанин и да насочи своето внимание като огледа съсредоточено и без друго откритото цялостно протежение на ел. проводника от къщата към стопанската постройка. Ако бе сторил това, при неговата възраст, степен на образованост, значителен житейски опит и достатъчно ниво на съобразителност, подс. И. И. безспорно би забелязал нарушената изолация на ел. проводника и това, че той се опира в металната повърхност на неговия покрив. При това той е могъл и е следвало да предположи настъпването на общественоопасни последици, застрашаващи както негово лично, така и здравето и живота на неограничен кръг лица, както и да предприеме съответни действия за отстраняване на неизправността и привеждането на ел. инсталацията в съответствие с изискванията за безопасна експлоатация. Като не е сторил това, чрез своето бездействие, подс. И. И. след като като е бил длъжен и обективно е могъл, но не е предвидил настъпването на общественоопасните последици, по непредпазливост е причинил смъртта на детето А.А.. Налице е причинно – следствена връзка между бездействието на подсъдимия и настъпилия вредоносен резултат, затова и при установената форма на вина съдът го призна за виновен по възведеното срещу него обвинение за престъпление по чл. 122 ал. 1 от НК.

Аргументите на защитата, че се касае за случайно деяние, настъпило в резултат на атмосферните условия през дните предхождащи трагичния инцидент, при което подсъдимият не е имал реалната възможност да предвиди настъпването на обществено опасните последици няма как да бъде споделен, тъй като категорично се опровергава от заключенията на вещото лице, изготвило СЕТЕ. Както в писмените си заключения, така и в устното им допълнение в с.з. след зададени от страните и съда въпроси вещото лице е категорично, че нарушението на изолацията на въпросния проводник, чрез който е бил подаден ел. ток до стопанската постройка на подсъдимия не е резултат от еднократно съприкосновение на кабела с металната повърхност на покрива. Това се е получило в течение на времето в резултат на „триене” на кабела в острия ръб на металния лист, с който е бил обшит покрива на подсъдимия. Като допълнителни фактори, допринесли за прекъсването на изолацията са липсата на необходимата предпазна изолация, както и това, че кабела е бил кован с пирон, които подсъдимият е могъл и бил длъжен да предвиди като потенциална опасност за настъпването на обществено – опасните последици.

Съдът намира за несъстоятелни и аргументите на защитата за това, че причината за настъпилия трагичен инцидент с детето на гражданските ищци следва да се търси и в неосъществения от тяхна страна ефективен родителски контрол над поведението му. В случая, поведението на родителите макар да е  неправилно и укоримо, то не е в пряка причинно-следствена връзка с настъпилия трагичен резултат. Защото конкретната причина за смъртта е протичането на ток от стопанисваната от подсъдимия ел. инсталация към неговия покрив, а не попадането на детето в опасната ситуация. Това е така, защото при правилно поведение от подсъдимия, каченото на покрива му дете не би починало въпреки оставането му без наблюдение от родител. Именно подобна ситуация е бил длъжен и е могъл да предвиди подсъдимия, знаейки, че стопанската му постройка е електроснабдена с ел. ток по неправилен начин и с неправилни средства. В този смисъл, неупражнения надзор спрямо детето е факт, който следва да бъде отчетен единствено като смекчаващо отговорността на подсъдимия обстоятелство и при определяне на основателността на гражданската претенция на родителите на починалото дете.      

При определяне вида и размера на наказанието за подс. И. И., съдът прецени степента на обществена опасност на конкретното деяние като висока, преди всичко поради особената тежест на причинения вредоносен непоправим и невъзмездим резултат – внезапно и крайно преждевременно прекъснат детски живот.

От друга страна, съдът намира степента на обществена опасност на подс. И. И. за невисока. Същият следва да се счита за неосъждан поради настъпила реабилитация. Наред с това, през съответния продължителен период до настоящото деяние липсват данни за регистрирани други противообществени прояви. Изтъкнатото, както и факта, че деянието е инцидентна и несъзнавано допусната чрез бездействие проява, а също и недоброто му материално положение, следва да бъдат преценени като множество смекчаващи неговата отговорност обстоятелства. Като смекчаващо отговорността обстоятелство, както вече бе споменато  следва да бъде преценено и поведението на родителите на починалото дете, които не са упражнили достатъчен надзор към ненавършилото седемгодишна възраст дете докато играело извън дома. Поради това и след като отчете съществен превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, съдът определи наказанието на подсъдимия в размер между минималния и средния, в посока към минималния, а именно – една година. При решаване на въпроса за начина на изпълнение на наказанието съдът взе предвид, че от извършването на деянието до настоящия момент са изминали повече от 4 години. Факта че, след извършване на деянието по настоящото дело той не е извършвал други престъпления очевидно говори за промяна в неговото поведение за един продължителен период от време. Отчитайки всичко това, съдът прецени, че за превъзпитаването на подсъдимия  не е необходимо неговото изолиране от обществото и че нито той, нито обществото биха имали нужда от подобна закъсняла репресия. Затова и въпреки тежкия резултат, при наличието на предпоставките за приложението на разпоредбата на чл. 66 ал. 1 от НК съдът отложи изтърпяването на наказанието на подсъдимия с минимален изпитателен срок, отчитайки вече споменатия безспорен превес на смекчаващите отговорността му обстоятелства и обстоятелството, че все пак се касае за непредпазливо деяние.

Предвид признаването на подс. И. И. за виновен по възведеното обвинение, предявените граждански искове се явяват доказани по основание, тъй като безспорно подсъдимият дължи обезщетение на гражданските ищци за претърпените от тях вследствие на смъртта на сина им вреди. Вредите са неимуществени, като тяхното обезщетяване няма принципно определена парична равностойност и следва да бъде определено от съда по справедливост. Не подлежи на съмнение факта, че загубата на дете винаги води до изключителни душевни страдания за родителите, изразяващи се в не само неимоверен стрес при узнаване за трагедията и силно болезнено първоначално изживяване на случилото се, но и непрестанно последващо страдание от непрежалимата липса на дете. При това дете, загинало в съвсем ранна подрастваща възраст при внезапен и нелеп инцидент, което прави шока и страданието още по – силни и трудно преодолими. Тази травма е принципно парично невъзмездима, но при преценката за нейното обезщетяване, съдът следва да съобрази не само тежестта на причиненото увреждане, но и вида и проявната форма на поведението на виновното лице, защото обезщетението по чл. 45 ал. 1 ЗЗД няма за основна функция наказването или постигането на лично възмездие спрямо виновния, а присъждане на справедливо обезщетение, което да съответства както на увреждането, така и на проявната форма на виновно поведение. В тази връзка следва да се изтъкне, че живота на детето А.А. не е отнет чрез насочено към личността му действие за умишлено причиняване на смърт и дори не чрез недобре преценено невнимателно действие срещу това дете, а трагичния резултат е следствие от най-леката форма на виновно поведение – несъзнавана небрежност. Наред с това, при определяне на обезщетението следва да се отчете и факта, че макар да не е в пряка причинно-следствена връзка с настъпилия резултат, за случилата се трагедия с детето А.А. е способствало и неправилното и укоримо поведение на негов родител. При така изтъкнатите съображения, съдът намира, че предявените граждански искове не следва да бъдат уважавани в пълен размер, и определя за справедлив еквивалент на дължимото обезщетение от по 30 000 лв. за всеки един от двамата родители, като за разликата над присъдените стойности до претендираните размери от по 40 000 лв. следва да бъдат отхвърлени като неоснователни. Така определената стойност следва да бъде присъдена ведно със законната лихва върху главницата, считано от 18.05.2011 г. до окончателното плащане.

На основание чл.189 ал.3 НПК, съдът възложи на подсъдимия направените по делото разноски, в това число и разноските, направени от единия от частните обвинители и гражански ищци за адвокатски хонорар, за които по делото съществуват доказателства.

При тези доводи и съображения съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: