№ 14673
гр. С. 04.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:А.И.И
при участието на секретаря К.Д.Н.
като разгледа докладваното от А.И.И Гражданско дело № 20221110121404 по
описа за 2022 година
„С.В.“ АД е предявило по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК срещу Л. М. Г. установителен
иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. 198о, ал. 1 ЗВ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
признаване за установено, че ответникът дължи сумата 961,94 лева, представляваща
стойност за доставена и потребена вода за периода 10.12.2019 г. – 08.01.2021 г., ведно със
законната лихва от 07.05.2021 г. до изплащане за задължението и за сумата от 623,88 лева,
представляваща мораторна лихва за периода 10.01.2020 г. – 08.01.2021 г., за имот, находящ
се в гр. С. ж. к. „Л.“, бл. 706, вх. А, ет. 14, ап. 92, договорна сметка № ..., за които суми е
издадена Заповед за изпълнение по ч. гр. д. 25571/2021 г. на СРС, 82 състав.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника, в
качеството му на собственик на процесния недвижим имот въз основа на неформален
договор за предоставяне на ВиК услуги при публично известни общи условия. Поддържа, че
съгласно тези общи условия е доставил на ответниците ВиК услуги за процесния обект, като
потребителят не е заплатил дължимата цена. Сочи, че ответникът е придобил качеството на
потребител на ВиК услуги на основание §1, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ДР на ЗРВиКУ, вр. чл. 3, ал.
1, т. 2 от Наредба № 4.
В законоустановения срок е постъпил отговора на исковата молба от ответника чрез
особения му представител, който оспорва предявените искове като недопустими и
неоснователни. Намира, че не е налице изискуемо вземане. Релевира възражение за изтекла
тригодишна погасителна давност. Излага, че ответникът е собственик на 1/3 ид. част от
процесния имот, поради което би дължал 1/3 част от претендираните суми. Оспорва да е бил
собственика за периода 13.12.2020 г. – 08.01.2021 г.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и
правни изводи:
1
За основателността на предявения иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 198о, ал. 1 ЗВ в тежест на ищеца е да установи, че ответникът е
потребител на ВиК услуги по възникнало между страните облигационно правоотношение,
че в процесния период ищецът е доставял ВиК услуги в претендираните количества в
посочения обект, чиято стойност възлиза поне на претендираната сума. При установяване на
тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираното вземане.
От приетите по делото писмени доказателства, в частност справка от АВ чрез
отдалечен достъп по партидата на ответника, се установява, че Л. М. Г. е собственик на 1/3
ид. част от имот в гр. С. ж. к. „Л.“, бл. 706, вх. А, ет. 14, ап. 92, по отношение на който
датират вписвания от 23.11.2007 г. Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1, т. 1 от Наредба № 4
от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи, потребители на услугите ВиК са
собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване,
включително чрез концесия, на водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се отвеждат
отпадъчни и/или дъждовни води. Следователно ответникът е потребител на ВиК услуги за
1/3 ид. част от процесния имот, като облигационното отношение между страните възниква
по силата на закона въз основа правото на собственост върху водоснабден имот.
Предоставянето на ВиК услуги на потребителите срещу заплащане се осъществява от
ВиК оператори, като в границите на една обособена територия само един оператор може да
извършва тази дейност – арг. чл. 198о, ал. 1 и ал. 2 ЗВ. В настоящия случай е безспорно, че
оператор на В и К услуги на територията на гр. София е ищцовото дружество. Следователно
между страните по делото са били налице договорни отношения по продажба на
водоснабдителни и канализационни услуги за питейно-битови нужди с включените в него
права и задължения на страните, съгласно Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда
за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи и Общите условия на ищеца.
Съгласно чл. 32, ал. 1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. ВиК услугите се заплащат от
потребителите въз основа на измереното количество изразходвана вода от
водоснабдителната система на оператора, отчетено чрез монтираните водомери на всяко
водопроводно отклонение, като отчитането се извършва от длъжностни лица на оператора
на водоснабдителната система или от лица, на които това е възложено от оператора въз
основа на договор (ал. 8).
С оглед оспорването от страна на ответника на предявените искове съдът е допусна
изслушването на комплексна съдебно-счетоводна и техническа експертиза. СТЕ е посочила,
че процесният имот е водоснабден и в него се ползват ВиК услуги. Ползваните ВиК услуги
през целия исков период са начислявани по усреднена консумация от предходни периоди
съгласно чл. 35, ал. 2 от Наредба № 4/2004 г. поради неосигурен и отказан достъп до имота -
код 28 и код 29. Обемът на доставените до процесния имот ВиК услуги за периода
(10.12.2019 г. – 08.01.2021 г.), за който са начислени сумите, е 350,814 м³ вода. Стойността
им е 961,94 лева.
2
ССчЕ е констатирала, че за процесния период 10.12.2019 г. – 08.01.2021 г. за кл. №
********** и създадена договорна сметка № ... на името на Л. М. Г. с адрес на обекта: гр. С.
ж. к. „Л.“, бл. 706, вх. А, ет. 14, ап. 92 в счетоводството на „С.В.“ АД се констатират
незаплатени задължения по партидата на абоната: главница в размер на 961,94 лева; законна
лихва в размер на 46,85 лева за периода 10.01.2020 г. – 08.01.2021 г. и законна лихва в
размер на 78,64 лева за периода 10.01.2020 г. – 07.05.2021 г.
Ответникът с отговора на исковата молба упражнява правото си по чл. 120 ЗЗД като
прави възражение за изтекла погасителна давност по отношение на претендираните от
ищеца с исковата молба вземания. Съгласно задължителните разяснения дадени с ТР № 3 от
18.05.2012 г. по т. д. № 3/2011 г. на ОСГК на ВКС вземанията на водоснабдителни
дружества са периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД и за тях се прилага
тригодишна давност тъй като се касае за изпълнение на повтарящи се задължения за
предаване на пари, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през
предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално
определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са
еднакви. Предвид нормата на чл. 114 ЗЗД погасителната давност започва да тече от деня, в
който вземането е станало изискуемо. Вземанията на водоснабдителните дружества са с
определен в общите условия срок за изпълнение – тридесет дневен срок от датата на
издаване на фактура за съответния период (чл. 31, ал. 2 ОУ), респективно от тази дата
започва да тече погасителната давност за вземанията. С оглед датата на заявлението по чл.
410 ГПК – 07.05.2021 г., съдът намира, че процесните вземания не са погасени по давност,
доколкото това щеше да е налице за вземания, станали изискуеми преди 07.05.2018 г., а
процесният период е 10.12.2019 г. – 08.01.2021 г., с оглед на което възражението за
настъпила погасителна давност е неоснователно.
Поради което съдът намира предявените искове за основателни до размер на 1/3 част
от процесните вземания, с оглед притежаваната от ответника част от собствеността на
процесния имот, а именно 320,64 лева - главница и 15,61 лева - законна лихва за периода
10.01.2020 г. – 08.01.2021 г.
С оглед изхода на спора право на разноски имат и двете страни. Ищецът има право на
разноски съобразно уважената част от предявените исковете на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
в размер на 145,57 лева, от общо направени разноски: 136,56 лева - държани такси в
исковото и заповедното производства, 500 лева – депозит за експертиза, като претендира и
юрисконсултско възнаграждение, което съдът на основание чл. 78, ал. 8 ГПК определя на 50
лева, от които следва да му бъдат присъдени разноски в размер на 20,78 лева. Ответникът
има право на разноски съобразно отхвърлената част от предявените исковете на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК, но същият е бил представляван от особен представител в производството.
Така мотивиран, Софийски районен съд, 82 състав
РЕШИ:
3
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „С.В.” АД, ЕИК ..., по реда на
чл. 422, ал. 1 ГПК искове, че Л. М. Г., ЕГН **********, дължи на „С.В.” АД на основание
чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 198о, ал. 1 ЗВ, сумата от 320,64 лева, представляваща 1/3 част
от стойността за доставена и потребена вода за периода 10.12.2019 г. – 08.01.2021 г., ведно
със законната лихва от 07.05.2021 г. до изплащане за задължението и на основание чл. 86,
ал. 1 ЗЗД сумата от 15,61 лева, представляваща 1/3 част от мораторната лихва за периода
10.01.2020 г. – 08.01.2021 г., за имот, находящ се в гр. С. ж. к. „Л.“, бл. 706, вх. А, ет. 14, ап.
92, договорна сметка № ..., за които суми е издадена Заповед за изпълнение по ч. гр. д.
25571/2021 г. на СРС, 82 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.
198о, ал. 1 ЗВ за разликата над сумата от 320,64 лева до пълния предявен размер от 961,94
лева и иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над сумата от 15,61 лева до пълния предявен
размер от 623,88 лева.
ОСЪЖДА Л. М. Г., ЕГН **********, да заплати на „С.В.” АД, ЕИК ..., на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 145,57 лева – разноски в исковото и заповедното производства.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4