№ 680
гр. Бургас, 08.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на седми юни през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Росен Д. Парашкевов
Членове:Йорданка Г. Майска
РАДОСТИНА П. ПЕТКОВА
при участието на секретаря Жанета Д. Граматикова
като разгледа докладваното от Йорданка Г. Майска Въззивно гражданско
дело № 20222100500685 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх.№ 1554/07.04.2022г. на ЦРС от „МИЛБА“
ЕООД с ЕИК-*********, седалище и адрес на управление в гр.София-1618, р-н Красно
село, ул.Хубча № 8, ет.1, представлявано от упарвителя Милена Баджова, заявена чрез
пълномощника и съдебен адресат адв. Радостина Овчарова от АК-Бургас с посочен
съдебен адрес в гр.Бургас, ул.Св.Св.Кирил и Методий № 39, ет.1, офис № 1 против
Решение № 18/22.03.2022г. по гр.д. № 752/2021г. по описа на РС-Царево.
С обжалваното решение е отхвърлен като неоснователен осъдителен иск на
въззивника за осъждане на Община Царево да му заплати/възстанови като
неоснователно получена сумата от 7500лв., ведно със законната лихва върху
главницата, начиная от 26.11.2021г.-датата на подаване на исковата молба до
окончателното плащане, ведно със сторените съдебни разноски.
С въззивната жалба се моли атакуваното решение да бъде отменено като
неправилно и постановено ново, с което искът да бъде изцяло уважен. Счита, че при
правилно установена фактическа обстановка, съдът е направил неправилни правни
изводи, като погрешно е приел, че се касае за цена на услуга „издаване на разрешение
за строеж“, която е продоставена от насрещната страна и нейният размер е правилно
определен, съответно не е налице твърдяното неоснователно обогатяване и сумата не е
заплатена без основание. Твърди се, че процесната сума е заплатена от въззивника по
банков път на 02.10.2019г. по сметка на Община Царево и по искане на последната
като цена на услуга „за присъединяване и ползване на общинска
инфрастуктура/улична мрежа, общински пътища, тротоарни площи и др.“, като за
заплащането й общината е издала фактура № **********/24.10.2018г. Поддържа, че
цена на подобна услуга е неправилно изискана за плащане от въззиваемата община,
1
неправилно е определена като размер, неправилно е получена от общината и
неоснователно се задържа от последната, тъй като няма основание за заплащането й и
по-конкретно не е извършвана посочената услуга, за която е изискано и извършено от
въззивника. Допълва, че въззвиника не е реализирал дейности по издаденото
разрешение за строеж и строителни дейности не са започнали. Счита, че без да
предоставя посочената услуга, общината изисква заплащането на такава, като допълва,
че цената е формирана без да е съобразена и релевантна на разходите за нея, които
прави общината. Представя презаверено на 14.01.2022г. от гл.архитект на Община
Царево Разрешение за строеж № ЯП76/05.10.2018г. с възложител ищцовото дружество
и моли за приемането му като доказателство по делото. Не сочи други доказателства.
Претендира за присъждане на разноски в двете инстанции.
В законния срок е постъпил писмен отговор от въззиваемата Община Царево,
представлявана от кмета Димитър Германов, чрез пълномощника и съдебен адресат
адв.М.Козарев от БАК, с който се моли въззивната жалба да бъде отхвърлена като
неоснователна, а обжалваното решение – потвърдено като правилно и
законосъобразно. Навежда, че във въззивната жалба наново са изложени доводите и
възраженията от исковата молба и останалите писмени становища на ищеца по делото,
по които ответникът също е депозирал писмен отговор и е взел писмени становища,
които и към настоящия момент поддържау като се моли становищата му, дадени пред
първоинстанционния съд да бъдат взети предвид и в настоящото производство.
Допълва, че страните не спорят по фактите относно издаване на разрешение за строеж
на въззивника и заплатените от него такси, включително и за присъединяване на
строителния обект и ползване на общинската инфраструктура при извършване на
СМР; че от издаването му строителни дейности не са започнати от въззивника.
Посочва, че спорен между страните е въпросът дължи ли общината връщане на
заплатените от въззивника суми. Счита, че нито една от хипотезите на чл.55, ал.1 ЗЗД
не е налице, тъй като общината предоставя публични услуги, по които е изпълнила
задълженията си - издала е строително разрешение, разрешила е и е осигурила
възможност на въззивника възоснова на одобрените строителни книжа да извърши
СМР, като ползва изградената общинска инфраструктура и присъедини към нея
строителния си обект. Счита, че бездействието на въззивника по осъществяване на
разрешените му строителни дейности считано от 2018г., когато е издадено
стротиелното разрешение не може да бъде вменено на общината. Относно оспорения
размер на цената на публичната услуга, посочва, че същият е определен на основание
действащата към момента на издаване на разрешението за строеж разпоредба на чл.41,
ал.1, т.8 от Наредба за определяне и администриране на местните такси и цени на
услуги на територията на община Приморско, според която таксата за
присъедниняване и ползване на общинска инфраструктура/улични мрежи, общински
пътища, тротоарни площи и др. се заплаща от лицето, но което се издава строителното
разрешение. Отмяната на посочената разпоредба на 01.07.2019г. има действие
занапред, поради което платеното от въззивника не подлежи на връщане, тъй като не е
дадено на основание, което е отпаднало с обратна сила. Счита, че презаверяването на
разрешението за строеж е извършено в предвидения в ЗУТ ред и само установява
бездействие на въззивника, но не е основание за връщане на заплатените от него суми
при издаване на същото. Оспорва приемането на представеното с въззивната жалба
като ново доказателство презаверено на 14.01.2022г. от гл.архитект на Община Царево
Разрешение за строеж № ЯП76/05.10.2018г. като неотносимо към предмета на делото.
Не сочи доказателства. Претендират се разноски.
Бургаският окръжен съд, след като обсъди събраните по делото доказателства
намира, че първоинстанционният съд е установил релевантните за спора факти и
обстоятелства, относно качеството на ищеца който като собственик на ПИ с
2
идентификатор № 87655.4.45 по ККР на с.Ясна Поляна , общ.Приморско, обл.Бургас/с
№ по предходен план 004045/ е подал Заявление вх. № 68- М-19/11.04.2018 г. до
Главния архитект на Община Приморско, за съгласуване и одобряване на
инвестиционен проект и издаване на разрешение за строеж за обект: Преустройство и
реконструкция на съществуващи сгради в предприятие за преработка на сливи и
бадеми в ПИ №004045, в землището на с. Ясна поляна, община Приморско. Във връзка
с подаденото заявление, администрацията на общ.Приморско е уведомила писмено
въззивника за дължимите цени за заявените услуги.
Страните не спорят, а и се установява от представените банкови документи, че
въззивното дружество е заплатило на общината посочените от нея суми с две отделни
нареждания на 02.10.2018г./л.25 по гр.д. № 572/21г. на РС-Царево/, като следва: по
издадена от общината Фактура № 10003022349/ 24.01.2018 г. на обща стойност 1550.00
лв. с получател „Милба“ ЕООД за издаване на разрешение за строеж , а по Фактура №
**********/ 24.10.2018 г. на обща стойност 7500.00 лв. – посочена като „такса
инфраструктура“. Издадено е Разрешение за строеж № ЯП76/ 05.10.2018 г. на Главния
архитект на Община Приморско с посочен вид на строежа „преустройство и
реконструкция на съществуващи сгради в предприятие за преработка на сливи и
бадеми“ в имота на въззивника.
За да отхвърли претенцията на ищеца, първоинстанционният съд е приел, че не
се установява по делото ответникът да се е обогатил за сметка на ищеца, като сумата е
определена правилно съобразно действащата към момента на плащането общинска
наредба.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
Правомощията на въззивният съд съобразно разпоредбата на чл.269 от ГПК са да
се произнесе служебно по валидността на първоинстанционното решение и
допустимостта в обжалваната му част, а по останалите въпроси – ограничително от
посоченото в жалбата по отношение на пороците, водещи до неправилност на
решението.
Постановеното решение е издадено от надлежен съдебен състав, в рамките на
предоставената му правораздавателна власт и компетентност, поради което е валидно.
Наличието на всички положителни и липсата на отрицателните процесуални
предпоставки във връзка със съществуването и упражняването правото на иск при
постановяване на съдебното решение, обуславя неговата допустимост, поради което
въззвивният съд дължи произнасяне по съществото на спора.
Доколкото във въззивната жалба се навежда нарушение на
съдопроизводствените правила, то решението се обжалва като неправилно.
Съдът намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, а по наведените
с въззивните жалби оплаквания за неправилност приема следното:
Съгласно разпоредбата на чл.55, ал.1 ЗЗД, който е получил нещо без основание
или с оглед на неосъществено или отпаднало основание, е длъжен да го върне. По
същество вземането от неоснователно обогатяване възниква при доказано разместване
на блага и по-конкретно по иска за неоснователно обогатяване в тежест на ищеца е да
докаже своето обедняване и обогатяването на ответника, както и причинната връзка
между тях, а в тежест на ответника е да докаже основанието на своето обогатяване, ако
твърди, че е налице такова. По иска по чл. 55 ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже
какво е получил ответникът, а ответникът - на какво основание го е получил, ако
твърди, че някакво основание съществува.
Спорният по делото въпрос е основателно ли е определена и заплатена сумата
3
от 7500лв., предоставена ли е насрещната услуга, за която е заплатена сумата и има ли
основание получателят да я задържи.
Видно от събраните по делото доказателства сумата от 7500лв. е определена
от община Приморско на основание чл. 41, ал. 1, т. 8 от Наредбата за определяне и
администриране на местните такси и цени на услуги на територията на Община -
Приморско като такса инфраструктура“ и по-конкретно - цена на услуга „за
присъединяване и ползване на общинска инфраструктура /улична мрежа, общински
пътища, тротоарни площи и др./“
Действително с решение № 10098/ 01.07.2019г. постановено по к.а.д. № 3370/
2018 г. на ВАС разпоредбите на чл. 41, ал. 1, т. 8 от Наредба за определяне и
администриране на местните такси и цени на услуги на територията на Община –
Приморско поради неспазена процедура по приемането им-липса на мотиви на
вносителя, липса на обществено обсъждане и т.н. Правилно съдът е приел, че в
конкретния случай отмяната на разпоредбата не е поради противоречие с нормативен
акт от по-висок ранг/в който случай не би породила действие /Р.183/30.05.2012г. по
г.д.1524/2011г. IV г.о.ВКС/, поради което е действала до отмяната й, като тази отмяна
съобразно посочените от административния съд основания, действа занапред, считано
от 01.07.2019г..
Следва да се отбележи, че доколкото в случая сумата е частно общинско
вземане, ДОПК е неприложим, както е посочено в приложените определения на
административните съдилища, с които са оставени без разглеждане жалби на
въззивника против откази на общината да възстанови процесната сума./Опр.№
14/11.05.2020г. по адм.д.№ 12/20г. на ВАС, смесен 5-членен състав/.
Съобразно редица решения на ВКС, постановени на основание чл. 290 ГПК
и задължителни за долустоящите съдебни инстанции: Р№556/ 13.07.2010 г. по гр.д.
№46/2009 г. на ІV г.о.; Р.№721/03.01. 2011 г. по гр.д.№ 401/2009 г. на ІV г.о.; Р.
№211/26.11.2013 г. по т.д.№ 1082/2012 г. на ІІ т.о.; Р.№138/07.10.2009 г. по т.д.№
375/2009 г. на ІІ т.о.; Р.№ 556/13.07.2010 г. по гр.д.№ 46/2009 г. на ІV г.о.; Р.№
739/15.11.2010 г. по гр.д.№316/2010 г. на ІV г.о.; Р.№26/28.02.2013 г. по т.д.№ 297/ 2012
г. на ІІ т.о., в които е прието, че по иска за неоснователно обогатяване в тежест на
ищеца е да докаже своето обедняване и обогатяването на ответника, както и
причинната връзка между тях, а в тежест на ответника е да докаже основанието на
своето обогатяване, ако твърди, че е налице такова. По иска по чл. 55 ал. 1 ЗЗД в
тежест на ищеца е да докаже какво е получил ответникът, а ответникът - на какво
основание го е получил, ако твърди, че някакво основание съществува.
Правопораждащият факт е този на плащането (в тази насока е и т.1 на ППлВС №1/1979
г.), поради което ищецът доказва само настъпването на този факт, а в доказателствена
тежест на ответника е да установи съществуването на основание да получи, съответно
да задържи даденото - да докаже факти, изключващи правото на ищеца да получи
връщане на даденото. Ако получилият облагата не докаже по несъмнен начин, че има
основание да я задържи, то той дължи нейното връщане.
Настоящият състав намира, че в конкретния случай по делото е безспорно
доказано предаването/от въззивното дружество/, съответно получаването на
процесната сума от 7500лв. от въззиваемата страна, но последната не установява
основание за получаването й. Действително към момента на плащането в посочената
по-горе общинска наредба е съществувало правно основание общината формира
посочената такса за предоставяне на услугата присъединяване към общинската
инфраструктура за строителство. Граматическото и логическо тълкуване на
разпоредбите обаче сочи, че присъединяване може да се извърши само при ново
строителство, при което преди това сграда не е съществувала, поради което има
4
необходимост след изграждането на съответния обект, общината да извърши услугата
присъединяване на новия обект. В конкретния случай няма спор, че имота се намира в
урбанизирана територия и в него има съществуващи сгради, които вече са
присъединени към общинската инфраструктура, а собственикът им има намерение да
извърши преустройство и реконструкция на съществуващите сгради, в който смисъл е
и издаденото разрешение за строеж от главния архитект на общината. В този смисъл
въззиваемата страна е поискала и съответно е получила заплащане за услуга, която
вече е предоставена в по-ранен момент и няма как повторно да бъде предоставена. При
тези съображения се споделят доводите на въззивника, че сумата от 7500лв. е
заплатена без основание, че въззиваемата страна се е обогатила, тъй като не предоставя
насрещна престация, поради което сумата е недължимо платена и подлежи на връщане.
Ето защо искът е основателен. Решението, с което е отхвърлен е неправилно,
поради което следва да бъде отменено, и вместо това да бъде постановено друго, с
което предявените искове да бъдат уважени.
Жалбоподателят претендира разноски в размер на 2355лева за двете инстанции,
за които представя списък. С оглед изхода от спора искането е основателно за сумата
2355лева, за които са представени доказателства, че са направени както следва в
първоинстанционното производство общо 1500лв., от които 300лв. за заплатена д.т. и
1200лв. за заплатен адв.хонорар и за въззивното производство общо 855лв., от които за
д.т.-150лв. и 705лв.-адв.хонорар.
Воден от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 18/22.03.2022г. по гр.д. № 752/2021г. по описа на РС-
Царево, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Община - Приморско, ЕИК по Булстат ********* да заплати на
„Милба“ ЕООД, ЕИК *********, неоснователно получена сумата в размер на 7500лв.
платена на 02.10.2018г. по Фактура № **********/24.10.2018 г. представляваща за
цена на услуга „за присъединяване и ползване на общинска инфраструктура /улична
мрежа, общински пътища, тротоарни площи и др./“, от ответника, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на настоящата искова молба-
26.11.2021г. до пълното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА Община- Приморско, ЕИК по Булстат ********* да заплати на
„Милба“ ЕООД, ЕИК *********, сумата от 2355лева за съдебни разноски, от които
1500лв./300лв. за заплатена д.т. и 1200лв. за заплатен адв.хонорар/ в
първоинстанционното производство и 855лв./д.т.-150лв. и 705лв.-адв.хонорар/ за
въззивното производство.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
5
2._______________________
6