Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№………

 

гр. К., 12.01.2023 година

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

          Районен съд – гр. К., II - ри състав в публично съдебно заседание проведено на дванадасети декември през две хиляди двадесет и втора година, в състав :

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ : АКСИНИЯ АТАНАСОВА

 

при съдебния – секретар Мария Гергинова, като разгледа докладваното от съдия Атанасова гражданско дело № 286 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното :

         

Предявена е искова молба вх. № 3661 / 14.10.2016 г. с правно основание чл.64 от ЗС от М.С.М., ЕГН ********** ***, чрез адв. Д. - САК срещу В.С.З., ЕГН ********** *** А и Ц.В.П., ЕГН **********,*** – трето лице - помагач на страната на ответника – иск за определяне на право на преминаване до собствената му жилищна сграда през двора, собственост на ответника (сервитут).

С Решение № 100 от 16.04.2018 г. постановено по гр. д. № 643 / 2016 г. по описа на КРС, съдът е уважил иска.

С Решение от 11.01.2019 г. постановено по гр. д. № 383 / 2018 по описа на СОС, съдът е обезсилил изцяло Решение  № 100 от 16.04.2018 г. постановено по гр. д. № 643 / 2016 г. по описа на КРС и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав и е образувано настоящото гр. д. № 286 / 2019 г. по описа на КРС.

В открито съдебно заседание на 05.11.2019 г., съдът конституира като ответници по делото В.А.П., ЕГН ********** *** и М.Г.З., ЕГН  ********** ***.

В открито съдебно заседание на 23.06.2020 г., съдът съгласно постъпило заявление от ответниците В.С.З., ЕГН ********** и М.Г.З., ЕГН **********, че са прехвърлили имота на внука си Ц.В.П., съгласно нотариален акт за дарение на идеална част № 7, том III, рег. № 2713, нот. дело № 364 / 2016 г.  по описа на нотариус М.Ц. и молят да бъдат заличени като ответници в настоящото производство. Съдът ги заличава като ответници и конституира като ответник в производството Ц.В.П., ЕГН ********** ***. 

Ответниците в настоящото производство В.А.П., ЕГН ********** и Ц.В.П., ЕГН ********** редовно призовани не се явяват. Ответникът Ц.В.П., ЕГН ********** се представлява от назначения му особен представител – адв. Т. – САК, с определение на съда от 19.08.2022 г. / л. 74 /, която не оспорва иска.

Ищцата и процесуалният представител на ответника Ц.В.П. – адв. Т. – САК, считат конституирането на Ц.В.П., ЕГН ********** за неоснователно, тъй като същият е бил трето лице – помагач още при първото дело пред КРС и на същия му е връчен препис от исковата молба и той е имал възможност да възрази и да се включи в производството.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, обсъждайки ги във връзка с доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното :

Ищцата М.С.М., ЕГН ********** е собственик на основание съдебна делба, извършена  по гр. д. № 727 / 2012 г. по описа на РС – гр. К., на масивна жилищна сграда на един етаж, находяща се в гр. К., с адрес: ул. „М. - състояща се от три стаи, коридор и антре, с идентификатор 38978.900.1727.2, заедно с прилежащите й обслужващи постройки – лятна кухня и барака. Тази сграда била построена в поземлен имот с идентификатор 38978.900.1727 с адрес гр. К., ул. „М., с площ от 1 048 кв. м., с трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно ползване – ниско застрояване, при съседи на имота: имоти с идентификатори 38978.900.1730, 38978.900.1729, 38978.900.1728, 38978.900.5444 и 38978.900.1726, който имот е индивидуална собственост на ответника В.С.З., ЕГН **********, която ограничавала с действията си възможността на ищцата да ползва земята доколкото това е нужно за ползване на постройките по предназначение. В резултат на това ищцата нямала достъп до собствения си имот.

По – късно ответницата В.С.З., ЕГН ********** и съпругът й М.Г.З., ЕГН ********** са прехвърлили собствената си идеална част от посочения по – горе недвижим имот на внука си Ц.В.П., съгласно нотариален акт за дарение на идеална част № 7, том III, рег. № 2713, нот. дело № 364 / 2016 г.  по описа на нотариус М.Ц., с район на действие РС – К..

В резултат на горното ищцата М.С.М., ЕГН ********** моли съдът да определи по реда на  чл. 64 от ЗС такава част от поземлен имот с идентификатор 38978.900.1727 с адрес гр. К., ул. „М., с площ от 1 048 кв. м., с трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно ползване – ниско застрояване, при съседи на имотна: имоти с идентификатори 38978.900.1730, 38978.900.1729, 38978.900.1728, 38978.900.5444 и 38978.900.1726, която е необходима за ищцата като собственик на построените в него сгради за ползването на тези постройки според тяхното предназначение.

Според заключението на назначената по гр. д. № 643 / 2016 г. по описа на РС – К.  първоначална и допълнителна съдебно – техническа експертиза и скица към нея / л. 162 – 167 /,  приети от съда, съгласно чл. 22, ал. 7 от ЗУТ, при преструктуриране на квартали с комплексно застрояване, се определят прилежащи площи към съществуващите сгради, по правилата и нормативите, определени в Наредба №5 по чл. 13, ал. 1, които имоти се урегулират като поземлени имоти. В съответствие с чл. 23, ал. 2 от Наредба №5 за правила и нормативи по устройството на територията, при определяне на прилежащите терени към съществуващите жилищни блокове и урегулирането им като поземлени имоти към жилищните блокове, се спазват пределно допустимите стойности на нормативите по чл. 22 от Наредба № 5 и се ползва начинът съгласно приложение №1 към чл. 23 и чл. 22. В приложение № 1, т. 1 е записано: „При едносекционни жилищни сгради (сгради с дължина по- малка от 20м), линиите (границите), определящи необходимата за функционирането им площ, се предвиждат на разстояния от всички ограждащи стени на сградите най- малко 1/3 от височината им, но не по- малко от 3.0м. Процесната жилищна сграда е едноетажна, което означава, че границата на прилежащата площ трябва да отстои на 3 метра от стените на сградата. В случая разстоянието от сградата до оградата не позволява да се осигурят 3 метра, тъй като оставя много тясна ивица, която да служи за подход към задната част на двора, поради което се налага разстоянието от жилищната сграда до ограничителната линия на прилежащата площ да бъде коригирана на 2 метра, съгласно приложена скица с определена прилежаща площ, описана в контура АБВГДЕЖЗИКЛМНОА (защрихована), от 80 кв.м.

При така установената фактическа обстановка, районният съд възприе следните правни съображения :

Предявен е иск, с правно основание: чл.64 от ЗС.

Същият се явява допустим, а разгледан по същество – основателен.

Собственикът на постройката върху чужда земя може да се ползва от земята, само доколкото това е необходимо за използуването и според нейното предназначение. Ако собственикът на мястото му пречи да упражнява това си право, той може на основание чл. 64 ЗС да предяви иск за определяне правото му на ползуване, а не да иска разпределение ползуването на част или на цялото място на основание чл. 32, ал. 2 ЗС. На основание чл. 64 ЗС може да иска само да ползва такава част от мястото, каквато е необходимо за използуване на постройката според предназначението й, достъп до входа й и около нея за поддържането й за нормално ползване.

В случая вещото лице е определило сервитутното право на ищцата, като е съобразило и ограничило в минимална степен правото на собственика върху земята, поради което съдът следва да уважи исковата претенция, като основателна и да определи правото на преминаване на ищцата през имота на ответниците така, както е посочено и контурирано от вещото лице в допълнителната СТЕ и скицата към нея.

В тази насока се явява и константната практика на ВКС - Решение № 737 от 8.VIII.1985 г. по гр. д. № 459/85 г., IV г. о., Решение № 268 от 25.V.1988 г. по гр. д. № 131/88 г., IV г. о., Решение № 2639 от 2.XI.1973 г. по гр. д. № 1944/73 г., I г. о.

С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК, съдът счита, че ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищцата съдебно - деловодните разноски, в размер на 50.00 / петдесет / лева – за платена държавна такса, 200.00 / двеста / лева – възнаграждение за вещо лице и 300.00 / триста / лева – за адвокатско възнаграждение.

Мотивиран от изложеното Районен съд – гр. К., II - ри състав

      

Р  Е  Ш  И  :

 

ОПРЕДЕЛЯ, на основание чл. 64 от ЗС на М.С.М., ЕГН ********** *** място на преминаване до собствената й жилищна сграда през част от поземлен имот, с идентификатор 38978.900.1727, с адрес: гр. К., ул. „М., с площ от 1 048 кв. м., с трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно ползване – ниско застрояване, при съседи на имотна: имоти с идентификатори 38978.900.1730, 38978.900.1729, 38978.900.1728, 38978.900.5444 и 38978.900.1726, собственост на В.А.П., ЕГН ********** и Ц.В.П., ЕГН **********, съгласно заключението на вещото лице и приложената скица, с прилежащата площ за преминаване от 2 метра, съгласно приложена скица с определена прилежаща площ, описана в контура АБВГДЕЖЗИКЛМНОА (защрихована), от 80 кв.м.

ОСЪЖДА ответниците В.А.П., ЕГН ********** *** и Ц.В.П., ЕГН ********** *** на основание чл. 78 ал.1 от ГПК да заплатят на М.С.М., ЕГН ********** *** направените по делото разноски,  в общ размер на 550.00 / петстотин и петдесет / лева, от които : 50.00 / петдесет / лева – за платена държавна такса, 200.00 / двеста / лева – възнаграждение за вещо лице и 300.00 / триста / лева – за адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд -С., в двуседмичен срок от получаване на съобщенията от  страните.

 

                                                

 

 

 

                                         РАЙОНЕН  СЪДИЯ :