Решение по дело №663/2025 на Административен съд - Варна

 

Производството е по реда на чл.208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на Т. Р. Р., [ЕГН], чрез адв. Г., против Решение № 10/12.01.2025 г. постановено по АНД № 215/2024 г. по описа на Районен съд-Провадия, с което е потвърден Електронен фиш , серия К № 8749055, издаден от ОД на МВР-Варна, с който за нарушение на чл.21 ал.1 от Закона за движение по пътищата ЗДвП) и на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182 ,ал.1, т.3 от ЗДвП, му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100.00 (сто) лева.

Решението на Районен съд-Провадия се оспорва с основанията на чл.348,ал.1,т.1 и т.2 от НПК- постановено при съществено нарушение на процесуалните правила и при неправилно приложение на материалния закон. В по-голямата си част възраженията са аналогични с възраженията, изложени във въззивната жалба, а именно: оспорва се авторството на нарушението, за което е наложено административно наказание. Оспорва съдържанието на представената декларация по чл.189, ал.5 от ЗДвП от представляващия „Хоспис Миладиновски“ ЕООД, чиято собственост е МПС-то, с което е извършено нарушението. Позовава се на подаден сигнал в Районна прокуратура-Бургас, за това че управителят на дружеството злоупотребява с личните му данни. Сочи се , че е бил назначен по трудово правоотношение в дружеството , на длъжността шофьор на линейка, преди датата на нарушението. Отделно от това сочи, че в представената декларация по чл.189,ал.5 от ЗДвП има съвпадение между посочения час на предоставяне на автомобила и часа на нарушението, което разколебава нейната достоверност. Счита за неправилни изводите на въззивния съд, че е имал качеството на водач на МПС по см. на пар.6, т.25 от ДР на ЗДвП, при посочените в ЕФ обстоятелства. Счита, че въззивният съд не е анализирал в пълнота събраните доказателства, и не става ясно въз основа на кои доказателства е установил описаната в решението фактическа обстановка. В заключение се иска отмяна на оспореното решение и на потвърдения с него електронен фиш.

В съдебно заседание касаторът не се явява и не се представлява.

Ответникът по касация – ОД на МВР – Варна, не се явява в съдебно заседание и не изпраща процесуален представител. Депозирани са писмени бележки от ст.юриск. К. Л.-А.. По същество оспорва жалбата като неоснователна. Намира извършването на нарушението за безспорно доказано, както и че в хода на АНП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, налагащи отмяна на ЕФ. Моли за оставяне в сила решението на районния съд, като се претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на ответника. В условие на евентуалност се прави искане за присъждане на адвокатското възнаграждение в минимален размер.

Представителят на Окръжна прокуратура-Варна изразява заключение за неоснователност на подадената касационна жалба, като счита решението на въззивния съд за правилно и постановено при спазване на процесуалните правила и материалния закон.

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в законоустановения срок, поради което е ДОПУСТИМА. Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Районен съд – Провадия е сезиран с жалба от Т. Р. Р. с [ЕГН] , срещу ЕФ , серия К № 8749055, издаден от ОД на МВР-Варна, с който за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.189 ал.4, вр. чл.182 ал.1 т.3 от ЗДвП, му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 (сто) лева. Въззивният съд е установил от фактическа страна , че на 05.07.2022 г. полицейски служители на РУ-Провадия ОД на МВР-Варна, работили с мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение – ARH CAM S1, позиционирана в [населено място], на път ІІІ-208, до „Пожарна техника“ ООД и насочена към пътуващите МПС в посока към [населено място], снимаща в двете посоки. В 11:52 часа било регистрирано движение на лек автомобил „Мерцедес Е 280 ЦДИ“ с рег. № А 14 99 НХ, със скорост от 78 км/ч., което било удостоверено от полицейските служители в изготвен протокол за използване на АТСС. След установяване са собствеността на автомобила, на управителя на дружеството „Хоспис Миладиновски“ ЕООД- Д. М., бил съставен ЕФ на осн. чл.189,ал.4 от ЗДвП. На основание чл.189,ал.5 от ЗДвП лицето подало писмена декларация на 24.01.2024 г., в която посочил като извършител на нарушението Т. Р.. Към декларацията било приложено и валидно свидетелство за управление на МПС на посочения водач. Въз основа на декларацията и на извършена проверка на образуваната преписка, срещу Т. Р. бил съставен процесния ЕФ.

За да постанови решението си, въззивният съд е установил, че събраните в хода на съдебното дирене доказателства потвърждават фактите, съдържащи се в обжалвания ЕФ. Същият е съставен при спазване на изискванията за форма и съдържание, съгласно разпоредбата на чл.189 ал.4 от ЗДвП: посочена е териториалната структура на МВР – ОДМВР-Варна, на чиято територия е установено нарушението; мястото, датата, точния час на извършване на нарушението; регистрационен номер на превозното средство и неговият собственик; описание на нарушението; нарушените разпоредби; размерът на наложената глоба; срок и сметка/място на доброволно плащане. Констатирал е, че нарушението е установено с технически изправно автоматизирано техническо средство и изготвената чрез системата за видеоконтрол снимка е веществено доказателство по смисъла на чл.189, ал.15 от ЗДвП. Кредитирал е представената декларация на основание чл.189, ал.5 от ЗДвП като писмено доказателство удостоверяващо факта, че на посочената в ЕФ дата и час, автомобилът е бил управляван от Т. Р.. Приел е , че разглеждането на направените възражения във връзка с верността на съдържанието на документа, са извън предмета на производството по оспорване на ЕФ, тъй като сочат към извършването на престъпни деяния. Съдът е посочил, че в случая не може да намери приложение чл.28 от ЗАНН, с оглед изричната забрана въведена с чл. 189з от ЗДвП. С подробно развити доводи в този смисъл, съдът е потвърдил оспорения пред него електронен фиш.

Така постановеното решение е правилно.

Касационната инстанция преценява така достигнатите правни изводи като доказателствено обвързани, обосновани и законосъобразни, споделя ги и препраща към тях в хипотезата на чл. 221, ал. 2 изр. 2 от АПК. Възраженията на касатора са неоснователни.

На първо място единственото съображение за незаконосъобразност на ЕФ, поддържано с въззивната жалба, е неправилният избор на субекта на административнонаказателната отговорност. Конкретно се твърди, че управителят на „Хоспис Милановски“ ЕООД – Д. М. е попълнил декларация по чл.189,ал.5 от ЗДвП с невярно съдържание. В тази връзка се извеждат доводи, че има съвпадение в посочения час на предоставяне на автомобила и часа на извършване на нарушението, че е работил в дружеството като шофьор, поради което управителят има достъп до свидетелството му за управление на МПС, че е подал сигнал до Районна прокуратура-Бургас относно злоупотреба с личните му данни.

Съгласно чл. 188, ал. 1 от ЗДвП, собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение. Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство. Чл. 188, ал. 1, изр. 1 от ЗДвП създава презумпция относно субекта на нарушение по ЗДвП. Законовата презумпция за авторство на деянието може да бъде оборена от собственик на МПС, с което е извършено нарушение и е издаден ЕФ при условията и реда на чл. 189, ал. 4 ЗДвП, със средствата по чл. 189, ал. 5 ЗДвП - като представи в 14- дневен срок от получаване на ЕФ писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на СУМПС на същото лице. Ако собственикът на МПС не представи в срока по чл. 189, ал. 5 ЗДвП декларация и СУМПС на действителния водач, законовата презумпция за авторство на деянието се явява необорена и се ангажира административнонаказателната отговорност на собственика по арг. чл. 188, ал. 1, изр. 2 от ЗДвП. При представена декларация по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП и копие от СУМПС на лицето, посочено в декларацията, на последното се издава и изпраща електронен фиш по ал. 4 за извършеното нарушение, а първоначално издаденият електронен фиш се анулира. Стриктното тълкуване на цитираните разпоредби формира извод, че законът е уредил строго формална процедура за установяване авторството на деянието. Това е осъществено от една страна чрез законовата презумпция за отговорността на собственика на МПС, а от друга страна чрез предвидената в чл. 189, ал. 5 хипотеза на подаване на декларация, с приложено към нея СУМПС на лицето, посочено в декларацията.

По делото е установено по несъмнен начин, че процесният ЕФ е издаден на Т. Р. Р. в хипотезата на чл. 189, ал. 5 въз основа на представена от представляващия дружеството собственик на МПС декларация и копие от свидетелството му за управление на МПС. Изпълнението на тази формална процедура е предвидена от закона гаранция за истинно установяване факта на авторството на деянието. За да може собственикът на МПС да представи към декларацията по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП и копие от свидетелството за управление на съответния посочен в нея водач, то последният следва да му го е предоставил, следва да разполага с него като материален носител. Декларирането на неверни данни по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП, безспорно влече наказателна отговорност. Именно тази правно-логическа връзка обезпечава истинността на декларираните данни за лицето, управлявало автомобила.

Всички възражения и оплаквания във връзка с невярност на съдържанието на подписаната от Милодиновски декларация, станала основание за съставяне на електронен фиш на касатора, не могат да се правят във въззивното производство по оспорване на ЕФ, нито пред настоящия съд, тъй като последният не е компетентен да установява и разследва престъпни деяния. Съгласно чл. 205 от НПК, когато узнаят за извършено престъпление от общ характер, гражданите са обществено задължени да уведомят незабавно орган на досъдебното производство или друг държавен орган. На това основание касаторът е уведомил Районна прокуратура-Бургас. По настоящото дело нито се твърди, нито са приложени доказателства за наличие на акт, с който е установено извършването на такова престъпление. А ако престъпление бъде доказано, ЗАНН предвижда механизми за възобновяване на административнонаказателното производство, както правилно е посочено в решението на въззивния съд. Затова, и при наличните по делото доказателства, установяващи законосъобразно проведена процедура по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП, процесният ЕФ се явява надлежно издаден на лицето, посочено като нарушител в декларацията. Този извод не се променя от факта, че към датата на нарушението касаторът е бил с прекратени трудови правоотношения с „Хоспис Милановски“ ЕООД, чиято собственост е автомобила, защото съставът на нарушението предвижда привличане към отговорност на водача на едно МПС, независимо на какво основание това лице управлява автомобила-дали като негов собственик, или ползвател, на когото е предоставено, или като шофьор по трудов договор или на друго основание.

В съответствие със закона и обоснована от събраните по делото доказателства е решаващата преценка на районния съд по съществото на спора. Стигайки до правни съображения въз основа на обосновани изводи за фактите при оценка на доказателствата, районният съд е постановил правилно решение, при отсъствие на сочените от касатора основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т.2 от НПК. Решението на районния съд е валидно, допустимо и правилно, и следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора и предвид своевременно заявената претенция на основание чл.63 ал.3 и ал.5 от ЗАНН, вр. чл.37 ал.1 от ЗПП и чл.27е от Наредба за заплащането на правната помощ, в полза на ответната страна следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева.

Водим от горното, Варненският административен съд, VІ-ти касационен състав на основание чл.221, ал.2 , предл. първо от АПК

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 10/12.01.2025 г. постановено по АНД № 215/2024 г. по описа на Районен съд-Провадия.

 

ОСЪЖДА Т. Р. Р., [ЕГН], с адрес: [населено място], [жк], да заплати в полза на Областна дирекция на МВР - Варна юрисконсултско възнаграждение в размер на 80.00 (осемдесет) лева.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.