№ 5681
гр. София, 29.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 78 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ СТ. ТАНЕВА
при участието на секретаря РУМЯНА Д. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ СТ. ТАНЕВА Гражданско дело №
20231110162287 по описа за 2023 година
Предявен е установителен иск с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 150, ал.1 ЗЕ, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че Е. Б. В. бил клиент на “Топлофикация – София”
ЕАД, на недвижим имот с адрес: гр. София, общ. Искър, ж, и същият е потребявал
топлинна енергия за абонатен № 48838, инсталация № **********, като не е заплатил
начислените суми за процесния период. Моли съда да осъди ответника да му заплати
сумата от 106,98 лв. – главница, представляваща стойността на ползвана, но
незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със
законна лихва от 12.09.2023 г. до окончателното плащане на дължимото, за които му е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 50594/2023 г. по описа на
СРС, 78-ми състав. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът представя доказателства за заплащане на
сумата в размер на 106,98 лв.
Третото лице помагач на страната на ищеца „Техем Сървисис” ЕООД изразява
становище за основателност на предявения иск.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи:
Страните не спорят, че за процесния период между тях е съществувало
облигационно отношение по договор за продажба на топлинна енергия, по силата на
което ищецът е престирал – доставил е топлинна енергия в процесния обем, като в
1
тежест на ответника е възникнало задължение за заплащане на цената в посочения
размер. Безспорно, а и от приетата по делото като писмено доказателство разписка от
05.12.2023 г., издадена от „Изипей“ АД /л.52/, се установява, че ответникът е заплатил
в хода на процеса по сметка на ищеца сумата в размер на 106,98 лв., като в разписката
изрично е посочено и основанието за плащане – искова молба, 78 състав и лични данни
на ответника. С изрично изявление в о.с.з., проведено на 12.03.2024 г., ищецът
потвърждава, че са постъпили плащания от ответника в общ размер на 280,20 лв., но
твърди, че останала незаплатена главница за топлинна енергия в размер на 27,14 лв.
Основният спорен между страните въпрос е с извършеното плащане какви пера по
задължението се погасяват.
Съгласно задължителните разяснения на т. 1 към Тълкувателно решение №
3/27.03.2019 г., постановено по т.д. № 3/2017 г. на ОСГТК на ВКС, когато извършеното
плащане не е достатъчно, погасителният ефект за законната лихва за забава при
неизпълнение на парично задължение настъпва при условията и в поредността по
чл.76, ал.2 ЗЗД. В мотивите към тълкувателното решение е прието, че при предложено
от длъжника изпълнение със забава на лихвоносно парично задължение, което не е
достатъчно да покрие лихвите и главницата, длъжникът може да посочи кой елемент
на дълга погасява, но този избор не е обвързващ за кредитора. Кредиторът може да
приеме така предложеното изпълнение; да откаже да приеме изпълнението, ако няма
интерес от частичното плащане или да извърши погасяването по реда на чл.76, ал.2
ЗЗД. Единствено ако предложеното изпълнение погасява изцяло посоченото от
длъжника задължение, включително с дължимите лихви към този дълг, изборът
обвързва кредитора. В този случай кредиторът не може едностранно да се позове на
чл.76, ал.2 ЗЗД и да прихване изпълнението с лихви, акцесорни към друг дълг,
различен от този, по който длъжникът е направил плащането.
В случая при прилагане на разпоредбата на чл. 76, ал. 2 ЗЗД съдът намира, че с
извършеното плащане е погасена законната лихва върху главницата, дължима от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение /12.09.2023 г./
до датата на извършеното плащане /05.12.2023 г./, чийто размер възлиза на 3,31 лв.,
както и дължима главница в размер на 103,67 лв. Съдът не споделя съображенията на
ищеца, че с извършеното плащане следва да се погасят сторени съдебни разноски,
доколкото същите не са ликвидно и изискуемо вземане към момента на плащането, а
биха възникнали като такова под отлагателно условие – едва при влизане в сила на
съдебно решение, с което се установяват сторени по основание и размер разноски.
Следователно, останалата незаплатена главница възлиза в размер на 3,31 лв. За тази
сума искът за дължимост на продажна цена за доставена топлинна енергия следва да се
уважи, ведно със законната лихва от 06.12.2023 г. /денят, следващ деня на плащането,
доколкото с извършеното плащане от 05.12.2023 г. законната лихва, начислена до този
момент, е платена/ до окончателното плащане, като искът следва да бъде отхвърлен до
2
пълния предявен размер от 106,98 лв. поради плащане извършено в хода на процеса,
който факт съдът съобразява по реда на чл.235, ал.3 ГПК.
По разноските:
На ищеца следва да бъдат присъдени всички строени по делото разноски,
доколкото ответникът е дал повод за завеждане на заповедното и исковото
производство /плащането е извършено едва в хода на исковото производство след
получен препис от искова молба/. На ищеца следва да бъдат присъдени разноски по
исковото производство в размер от 125 лв. за държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение, определено от съда по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК, и 31,62 лв. за
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение по заповедното производство.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл. 150, ал.1
ЗЕ, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, че Е. Б. В., ЕГН **********, дължи на „Топлофикация София“
ЕАД, ,6, сумата от 3,31 лв., представляваща цена на ползвана топлинна енергия за
топлоснабден имот – апартамент № 28, находящ се в гр. София, о,, абонатен № 48838,
инсталация № ********** за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със
законната лихва от 06.12.2023 г. до плащането, като ОТХВЪРЛЯ иска по чл.422, ал.1
ГПК, вр. чл.150, ал.1 ЗЕ, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД за разликата над присъдената сума от 3,31
лв. до пълния предявен размер от 106,98 лв., както и искането за присъждане на
законна лихва от 12.09.2023 г. до 05.12.2023 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Е. Б. В., ЕГН **********, да заплати на
„Топлофикация София” ЕАД, ,6, сумата от 31,62 лв., представляваща разноски в
заповедното производство по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 50594/2023 г. по описа на
СРС, 78-ми състав, както и сумата от 125 лв., представляваща разноски в исковото
производство.
Решението е постановено при участието на “Техем Сървисис“ ЕООД като трето
лице помагач на страната на ищеца.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3