Р Е Ш Е Н И Е
№ 260541
гр. С., 23.11.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
С. районен съд, гражданска колегия, в публично заседание на двадесет и първи октомври 2020 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ПЕТРОВА
При секретаря И. И. като разгледа докладваното от районния съдия гр.д. № 923 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Ищецът БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. – клон Б. твърди, че на 28.02.2015 г. страните сключили договор за револвиращ потребителски кредит, по силата на който ищецът предоставил на клиента си чрез кредитна карта MasterCart кредитен лимит от 1000 лв., който последният се задължил да ползва срещу уговорена между страните лихва, като погасява дълга си чрез заплащане на съответната минимална месечна вноска. Длъжникът преустановил обслужването на кредита си, считано от 01.02.2018 г. (датата на първата незаплатена погасително вноска), поради което ищецът моли съда да признае за установено, че ответникът му дължи главница по договора за кредит в размер на 801,62 лв., договорна лихва за периода от 01.02.2018 г. до 06.07.2018 г. в размер на 164,42 лв., законна лихва за забава за периода от 06.07.2018 г. до 11.01.2019 г. в размер на 42,25 лв., както и законна лихва върху главницата от 31.01.2019 г. до окончателното ѝ плащане, за които суми се е снабдил със заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 152 по описа на СРС за 2019 г. При отхвърляне на исковете поради липса на предсрочна изискуемост на задълженията по кредита, моли съда да осъди ответницата да му заплати горните суми, като приеме, че исковата молба съдържа волеизявление за обявяването на такава изискуемост. Претендира и направените по делото разноски.
Ответницата В.С.С. чрез назначения си по делото особен представител оспорва предявените искове като неоснователни и недоказани. Изразява становище, че договорът за заем е недействителен поради неспазване на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и по – конкретно неяснота относно компонентите, включени в ГПР, фиксиран като общ процент в договора. Счита, че към исковата молба не са приложени доказателства за обявяване на предсрочната изискуемост на задълженията по кредита и то преди подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 152 по описа на СРС за 2019 г. Възразява, че не са представени и писмени доказателства кога е извършено последното плащане по кредита.
След като прецени представените по делото доказателства, съдът прие за установено следното:
Предявените искове са с правно основание чл. 79, ал. 1 във вр. чл. 240, ал. 1 и 2 ЗЗД и чл. 9 ЗПК, чл. 92, ал.1 ЗЗД и чл. 422, ал. 1 ГПК.
Въз основа на постъпило на 31.01.2019 г. заявление за издаване на заповед за изпълнение СРС е издал такава заповед под № 295 от 01.02.2019 г. по ч.гр.д. № 152 по описа за 2019 г., чрез която е разпоредил заплащането на сумите, чиято дължимост следва да се признае в настоящото производство, по начина, по който тези суми са посочени в исковата молба. Нейното влизане в сила е препятствано от невъзможността за реалното ѝ връчване на длъжника, в резултат на което в срока по чл. 415 ГПК заявителят е инициирал настоящото исково производство.
От представените по делото писмени доказателства е видно, че на 28.02.2015 г. страните встъпили в договорни отношения на основание договор за потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта CREX – ……….., чрез който ищецът предоставил на клиента си кредит за закупуване на избрана от него стока, който последният се задължил да върне в уговорените между страните срокове ведно с дължимата за ползването му възнаградителна лихва. Чрез приложение към договора за кредит ищецът поел задължението да отпусне на съконтрахента си револвиращ кредит в размер на 1000 лв., както и да му издаде кредитна карта, чрез която кредитополучателят следвало да осъществява отдалечен достъп до сумата по кредита. Последният се задължил да заплаща годишна лихва върху усвоения размер на кредитния лимит за времето на ползването му, както и да погасява дълга си на месечни погасителни вноски в размер, посочен в приложението към договора. Съгласно чл. 20 от договора за кредит при неплащане на една или повече погасителни вноски кредиторът блокира кредитната карта до плащането на всички дължими от кредитополучателя суми, а ако такова не последва в рамките на два месеца от последното плащане, следва да бъдат приложени разпоредбите на чл. 3 от договора. Посочената клауза предвижда начисляване на неустойка за забава в размер на законната лихва за периода на забавата, както и настъпване на предсрочна изискуемост на задълженията по кредита при неплащане на две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората непогасена вноска, без да е необходимо уведомяването на кредитополучателя за настъпването на изискуемостта.
Чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК регламентира като задължителен реквизит на договора за кредит годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Ответницата се позовава на неяснота относно компонентите, включени в ГПР, фиксиран като общ процент в договора на 44,90 %, но съдът не споделя възражението й за нищожност на този договор на основание чл. 22 във вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, т.е. поради непосочването на компонентите, отчетени при изчисляването на ГПР (годишния процент на разходите). Чл. 22 ЗПК обявява за недействителен договор за кредит, сключен при неспазване на основни изисквания за неговата форма, всред които и изискването по чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, който гласи, че договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключването му, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. В конкретния случай договорът съдържа както размера на ГПР, така и допусканията, взети предвид при първоначалното му определяне. Фиксираният в договора ГПР – 44,90 %, надхвърля уговорения процент на възнаградителната лихва – 35 %, но в тарифата, обективирана в Приложение № 1 към договора за кредит са изрично отразени и останалите разходи по кредита, част от които (по – конкретно месечна такса за обслужване) подлежат на включване в ГПР и участват при формиране на крайния му размер по формула съгласно приложение № 1 към ЗПК (чл. 19, ал. 2 ЗПК).
При тези данни съдът приема, че страните са встъпили във валидна облигационна връзка, по силата на която в тежест на ответника е възникнало задължението да заплаща уговорените като размер месечни вноски по предоставения му кредит за погасяване на кредита, лихвите и таксите по него. Според назначената по делото ССЕ ответникът е преустановил обслужването на задълженията си по договора, считано от 01.02.2018 г. (датата на първата незаплатена погасителна вноска), което е обосновало правото на кредитора да обяви предсрочната изискуемост на целия дълг след 01.03.2017 г. - падежната дата на втората непогасена вноска, в съответствие с клаузата на чл. 3 във вр. чл. 20 от договора и съдебната практика, обективирана в решение № 139 от 05.11.2014 г. по т.д. № 57/2012 г. на ВКС, I т.о., решение № 3 от 17.04.2019 г. по т.д. № 1831/2017 г. на ВКС, II т.о., решение № 114 от 07.09.2016 г. по т.д. № 362/2015 г. на ВКС, II т.о., решение № 200 от 18.01.2019 г. по т.д. № 665/2018 г. на ВКС, I т.о., решение № 123 от 09.11.2015 г. по т.д. № 2561/2014 г. на ВКС, II т.о., според която предсрочната изискуемост не настъпва автоматично. В настоящото производство не са представени доказателства за обявяване на изискуемостта преди подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, но по мнението на съда това не е от решаващо значение за делото, тъй като изявление за обявяване на изискуемостта се съдържа в исковата молба, връчена на длъжника в качеството му на страна в настоящото производство по реда на чл. 47 ГПК, и следователно то на общо основание е произвело своя преобразуващ ефект. На този факт следва да се отдаде съответното значение съгласно чл. 235, ал. 3 ГПК с оглед разрешението по т. 1 от ТР № 8/2017 от 02.04.2019 г. по тълк.д. № 8 от 2017 г. на ВКС, ОСГТК, според която падежът на задълженията в производството по чл. 422 ГПК се съобразява към датата на формиране на силата на присъдено нещо, дори предсрочната изискуемост да не е била обявена преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
От изготвената по делото ССЕ става ясно, че ответницата е усвоила сумата по отпуснатия ѝ кредитен лимит, от която към настоящия момент не е погасила остатък от 801,62 лв.; според експертното заключение възнаградителната лихва за ползването на кредита за периода от 01.02.2018 г. до 06.07.2018 г. възлиза на сумата от 164,42 лв., а законна лихва за забава върху главницата за периода от 06.07.2018 г. до 11.01.2019 г. – на сумата от 42,25 лв. Утвърдената в съдебната практика невъзможност за автоматично настъпване на предсрочна изискуемост на задълженията по кредита изисква редуциране размера на претендираната от ищеца лихва за забава за периода от 06.07.2018 г. до 11.01.2019 г., тъй като такава следва да се начислява не върху цялата главница, а само върху падежиралата част от нея, поради което на основание чл. 162 ГПК съдът определя размера на тази лихва на сумата от 20 лв. Поради изложените причини исковете за установяване вземането на ищеца за главница и възнаградителна лихва се явяват основателни и следва да се уважат в пълен размер, а искът за установяване вземането за законна лихва (произтичащо от чл. 20 във вр. чл. 3 от договора за кредита) следва да се уважи до сумата от 20 лв., като се признае и вземането за законна лихва върху главницата от 31.01.2019 г. до окончателното ѝ плащане. Поради уважаването на главните искове, тези, предявени в условията на евентуалност, не следва да бъдат разглеждани.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят и направените по делото разноски по съразмерност в размер на 24,50 лв. за държавна такса, 147 лв. за експертиза, 98 лв. за юрисконсултско възнаграждение и 294 лв. за депозит за особен представител, както и разноски по заповедното производство в размер на 73,50 лв. Воден от горното и на основание чл. 235 ГПК, С. районен съд
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че В.С.С. с ЕГН ********** *** дължи на БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. – клон Б.с ЕИК ….. и адрес на управление гр. С., ж.к. „М.” 4, Б.парк С., сг. ., представляван от Д. Д., главница по договор за револвиращ кредит от 28.02.2015 г. в размер на 801,62 лв. (осемстотин и един лв. и 62 ст.), договорна лихва за периода от 01.02.2018 г. до 06.07.2018 г. в размер на 164,42 лв. (сто шестдесет и четири лв. и 42 ст.), законна лихва за забава за периода от 06.07.2018 г. до 11.01.2019 г. в размер на 20 лв. (двадесет лв.), както и законна лихва върху главницата от 31.01.2019 г. до окончателното ѝ плащане, за които суми се е снабдил със заповед за изпълнение по ч. гр.д. № 152 по описа на СРС за 2019 г.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска, предявен от БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. – клон Б.с ЕИК ….. и адрес на управление гр. С., ж.к. „М.” 4, Б.парк С., сг. ., представляван от Д. Д., против В.С.С. с ЕГН ********** ***, чрез която ищецът моли съда да признае за установено, че ответникът му дължи законна лихва по договор за револвиращ кредит от 28.02.2015 г. за периода от 06.07.2018 г. до 11.01.2019 г. за сумата над 20 лв.
ОСЪЖДА В.С.С. с ЕГН ********** *** да заплати на БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. – клон Б.с ЕИК ….. и адрес на управление гр. С., ж.к. „М.” 4, Б.парк С., сг. ., представляван от Д. Д., направените по делото разноски съразмерно на уважената част от исковете в размер на 24,50 лв. (двадесет и четири лв. и 50 ст.) за държавна такса, 147 лв. за експертиза (сто четиридесет и седем лв.), 98 лв. (деветдесет и осем лв.) за юрисконсултско възнаграждение, 294 лв. (двеста деветдесет и четири лв.) за депозит за особен представител, както и разноски по заповедното производство (ч. гр.д. № 152 по описа на СРС за 2019 г.) в размер на 73,50 лв. (седемдесет и три лв. и 50 ст.), като ОТХВЪРЛЯ искането за присъждане на разноски над така посочените суми.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред С. окръжен съд в двуседмичен срок от връчването.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ……………...
/М. Петрова/