№ 402
гр. Варна, 25.10.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Вилиян Г. Петров
Членове:Георги Йовчев
Николина П. Дамянова
като разгледа докладваното от Георги Йовчев Въззивно частно търговско
дело № 20213001000604 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл 274 ал. 1 ГПК, образувано по частна жалба от
„БЪЛГАРСКА АГЕНЦИЯ ЗА ЕКСПОРТНО ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище гр.София против определение N 1193/16.09.2021 г., постановено по т.д.
№169/202119 год. по описа на ОС - Варна, с което е оставено без уважение искането на
жалбоподателя за встъпване като трето лице помагач на страната на ищеца, както и за
заместване на ищеца по отношение на част от предявения иск.
В частната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на постановения съдебен
акт, тъй като в резултат на изплащане на застрахователното обезщетене, за застрахователя
възниква правото да го търси от насрещната страна, което обуславя и правния му интерес от
встъпване като помагач.
Ищецът в първоинстанционното производство „ИНТЕРКОМ ГРУП“ ООД със
седалище гр.Варна е подал писмен отговор, в който излага становище за основателност на
жалбата.
Ответниците в първоинстанционното производство „ПИРС“ ЕООД и В.П., са подали
писмен отговор, в който излагат становище за неоснователност на жалбата.
За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:
Частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт, в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 ГПК. На посоченото основание, същата е
процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е частично основателна по
следните съображения. Пред ВОС са предявени искове от
„ИНТЕРКОМ ГРУП“ ООД със седалище гр.Варна срещу „ПИРС“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище гр.Варна и В. К. П., с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД във вр. с чл.327, ал.1
във вр. с чл.318, ал.1 ТЗ и чл.86 от ЗЗД за заплащане при условията на солидарност сумата
от 43783.20 лв, представляваща стойността на доставени, но незаплатени стоки по Рамков
договор за продажба на стоки №В1477/02.01.20 г., изменен с Анекс №1 от 30.10.20 г , за
която е издадена фактура №**********/02.12.20 г., ведно със законната лихва върху нея от
1
предявяване на иска до оконч. й изплащане, и сумата от 901.79 лв, представляваща
обезщетение за забава за периода 01.01.21 г. до 16.03.21 г.
След размяна на книжата по делото е постъпила молба от „БЪЛГАРСКА
АГЕНЦИЯ ЗА ЕКСПОРТНО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК *********, в която е направено
искане за конституирането му като трето лице на страната на ищеца, както и за заместване
на ищеца по отношение на част от предявения иск, на осн. чл.226, ал.2 във вр. с чл.218 ГПК.
Твърди се, а и са представени доказателства за настъпила по реда на чл.410 от КЗ на
суброгация в правата на удовлетворен кредитор – ищец в първоинстанционното
производство, в резултат на изплащане на застрахователно обезщетение, по силата на
договор за застраховане на плащанията по договори за продажба срещу краткосрочен
въртешен търговски риск. Съдът намира, че настъпилата в резултат на плащането по
застрахователния договор суброгация, не представлява прехвърляне на спорното право в
хода на процеса, по смисъла на чл.226, ал.1 от ГПК, доколкото в резултат на плащането в
полза на застрахователя възниква регресно право, да търси това което е платил, от купувача
по сключения договор за продажба, вземането по който е било предмет на застрахователния
договор. Въпреки липсата на основание за встъпване като помагач по реда на чл.226, ал.2 от
ГПК, с оглед направеното искане, съдът следва да установи дали не са налице основанията
на общата хипотеза за конституиране на трето лице-помагач.
Съгласно разпоредбата на чл. 218 от ГПК, трето лице може да встъпи в делото, ако има
интерес решението да бъде постановено в полза на една от страните. Такъв интерес е налице
тогава, когато решението по висящия процес може да окаже въздействие върху правното
положение на третото лице (по изключение силата на решението се разпростира и спрямо
третото лице; подпомаганата страна може да предяви иск срещу третото лице поради
наличие на облигационна връзка между тях; опасност да се затрудни или усложни защитата
на правата на третото лице при неблагоприятно решение спрямо подпомаганата страна).
В случая с молбата от 13.08.2021 г., дружеството-молител изрично и ясно излага
твърдения, които обосновават неговия интерес от встъпването му по делото като трето лице-
помагач на ищеца, а именно, че в резултат на изплащане на застрахователното обезщетение,
по силата на договор за застраховане на плащанията по договори за продажба срещу
краткосрочен въртешен търговски риск, в негова полза е възникнало регресно право, даващо
му основание да търси платеното, от купувача по сключения договор за продажба. Наред с
това, видно от представения с молбата за встъпване договор за застраховане на плащанията
по договори за продажба срещу краткосрочен въртешен търговски риск от 30.06.2020 г.,
страните по него изрично са уговорили хипотези на суброгация, както и на случаи
предвиждащи възстановяване и връщане на изплатеното застрахователно обезщетение.
При тези обстоятелства неправилна е преценката на окръжния съд за
неоснователност на заявеното искане, тъй като безспорно жалбоподателят има правен
интерс да встъпи като помагач на страната на ищеца.
Обжалваното определение в тази част следва да бъде отменено, като се уважи
искането на дружеството-молител и се допусне неговото встъпване като трето лице -
помагач на ищеца.
Неоснователна е жалбата в частта, с която е оставено без уважение искането за
заместване на ищеца по отношение на част от предявения иск, тъй като настъпилата в
резултат на плащането по застрахователния договор суброгация, не представлява
прехвърляне на спорното право в хода на процеса, по смисъла на чл.226, ал.1 от ГПК,
поради което не е налице основание за заместване по реда на 226, ал.2, изр.2 от ГПК, нито е
дадено съгласие за заместване по реда на чл.222 от ГПК.
2
Ето защо, определението в тази част, следва да бъде потвърдено.
С оглед на гореизложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение N 1193/16.09.2021 г., постановено по т.д.№169/202119 год. по
описа на ОС - Варна, в частта с която е оставено без уважение искането на „БЪЛГАРСКА
АГЕНЦИЯ ЗА ЕКСПОРТНО ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище
гр.София за встъпване като трето лице помагач на страната на ищеца, КАТО ВМЕСТО
ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ДОПУСКА по искане на „БЪЛГАРСКА АГЕНЦИЯ ЗА ЕКСПОРТНО
ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище гр.София, ВСТЪПВАНЕТО му по
реда на чл.218 от от ГПК КАТО ТРЕТО ЛИЦЕ-ПОМАГАЧ на страната на ищеца по т.д.
169/2021 г. по описа на ОС – Варна.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на „БЪЛГАРСКА АГЕНЦИЯ ЗА
ЕКСПОРТНО ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище гр.София против
определение N 1193/16.09.2021 г., постановено по т.д.№169/202119 год. по описа на ОС -
Варна, в частта с която е оставено без уважение искането на жалбоподателя за заместване на
ищеца по отношение на част от предявения иск.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване, на осн. т.9а от ТР
1/2013 г. на ОСГТК на ВКС .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3