№ 726
гр. Варна, 03.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Марин Г. Маринов
Членове:Елина Пл. Карагьозова
Ралица Ц. Райкова
при участието на секретаря Елена Ян. Петрова
като разгледа докладваното от Марин Г. Маринов Въззивно гражданско дело
№ 20223100500636 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по въззивна жалба вх.№ 46008/
22.11.2021г. на ИВ. АНГ. ХР., ЕГН **********, с адрес ***********, чрез
пълномощника й адв. Й.А., против решение № 1526/01.11.2021 г.,
постановено по гр.д. № 5969/2021 г. на ВРС, ХVIII-ти състав, в частта, с която
е отхвърлен предявеният от жалбоподателя осъдителен иск срещу ЗАД
„АРМЕЕЦ“ АД, ЕИК *********, със седалище гр. София, район „Средец“, ул.
„Стефан Караджа“, № 2, представлявано от Р.Р.Г и Ц.Д.К, за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата от 115 лева, представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва за сумата от 9 200.00 лева,
за периода от 01.08.2018 г. до 14.09.2018 г., на основание чл. 86 от ЗЗД, вр. чл.
429 от КЗ; както и по насрещна въззивна жалба вх.№ 1673/12.01.2022 г. на
ЗАД „АРМЕЕЦ“ , ЕИК *********, със седалище гр. София, чрез
пълномощника юриск. М.Я., срещу решение № 1526/ 01.11.2021 г.,
постановено по гр.д.№ 5969/2021 г. на ВРС, ХVIII-ти състав, в частта с която
е осъден жалбоподателят да заплати на ИВ. АНГ. ХР., ЕГН **********,
сумата над 923.39 лева до присъдените 959.15 лева, представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата от 4 946.74
лева, с която ответното дружество е в забава от 28.09.2018 г. – 25.08.2020 г.,
на основание чл. 86 от ЗЗД, вр. чл. 429 от КЗ.
В жалбата си въззивникът ИВ. АНГ. ХР., излага становище за
неправилност на обжалваното съдебно решение в частта, с която е отхвърлен
предявеният от нея иск. Твърди, че на 01.08.2018 г. ответникът е уведомен за
процесното ПТП, като същият е извършил оглед и заснемане на автомобила,
както и съставил Опис на щета с № 13018100100398/01.08.2018 г. На
27.09.2018 г. застрахователят изплатил обезщетение в размер на 4 253.26 лева,
а недоволен от размера му на 26.08.2020 г. жалбоподателят предявил съдебна
претенция за сумата от 100 лева, представляваща частичен иск от остатъка в
1
размер на 4 946.74 лева. Във връзка с извършено признание на иска на
22.10.2020 г. застрахователят заплаща на жалбоподателя сума в общ размер
на 4 996.74 лева, от които сумата в размер на 4 946.74 лева, представляваща
допълнително обезщетение за претърпени имуществени вреди и сумата в
размер на 50 лева, представляваща разноски за държавна такса по гр.д.№
20203110110402/2020 г. на ВРС, 31-ви с-в. С решение № 155/29.03.2021 г. по
посоченото дело искът е отхвърлен, поради настъпило плащане в хода на
производството. При изложената фактическа установеност се твърди, че
ответникът и настоящ въззиваем е изплатил застрахователно обезщетение в
общ размер на 9 200 лева на въззивника като претенцията му касае лихвите за
забава, дължими от застрахования, за които застрахователят отговаря, а също
и лихвите за собствената забава на ответника. Претендира се, че от датата на
уведомяването на застрахователя за събитието /01.08.2018 г./ до момента на
заплащането на сумата от 4 253.26 лева /27.09.2018 г./ се дължи обезщетение
за забава, което следва да бъде определено върху общия размер на дължимото
застрахователно обезщетение, а именно сумата от 9 200 лева, тъй като
застрахователят е бил длъжен да изплати целия размер на обезщетението още
при остойностяване на щетата. Твърди се още, че за посочения период
01.08.2018 г. – 27.09.2018 г. размерът на дължимото обезщетение за забава,
изчислен с помощта на лихвен калкулатор, възлиза на 148.22 лева.
Въззивникът не споделя изводите на първоинстанционния съд, че
обезщетението за забава е дължимо за периода 15.09.2018 г. – 27.09.2018 г., от
представянето на банкова сметка до изплащане на застрахователно
обезщетение в размер на 4 253.26 лева. Отправя искане за отмяна на
първоинстанционното решение в обжалваната му част, както и за присъждане
на сторените в двете инстанции разноски.
Въззиваемата страна ЗАД „АРМЕЕЦ“ АД, представлявана от юриск.
М.Я., в депозирания в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК отговор оспорва
подадената въззивна жалба като неоснователна и обективира насрещна
въззивна жалба. Сочи, че към молбата за извършване на оглед и оценка на
увреденото имущество ищцата не е представила банкова сметка, по която да
бъде изплатено застрахователното обезщетение, следователно са налице
предпоставките за забава на кредитора. От своя страна застрахователят се е
произнесъл в срок по щетата – до 15 работни дни от представянето на всички
необходими доказателства, като на 27.09.2018 г. на ищцата е изплатена
сумата от 4 253.26 лева. В тази връзка сочи, че неправилно е определена
сумата, върху която се дължи лихва за забава, а по ликвидационната преписка
не е постъпило възражение във връзка с изплатеното обезщетение. Счита, че
не е изпаднал в забава нито по ликвидационната преписка, нито по
образуваното гр.д.№ 20203110110402/2020 на ВРС, 31-ви с-в. Отделно,
излага, че изчислението на претендираната лихва не е съобразено с чл. 6 от
ЗМДПИП. Накрая сочи, че в изпълнение на обжалваното решение е изплатил
на ищцата сумата от 1 289.39 лева, която включва следните суми: 923.39 лева
– обезщетение за забава; 50 лева – държавна такса; 326.38 лева – адвокатско
възнаграждение, като от посочената сума са удържани 10.38 лева – присъдени
разноски за първата инстанция.
С подадената насрещна въззивна жалба въззиваемият обжалва
решението в частта, с която е уважен предявеният иск за сумата над 923.39
лева до присъдените 959.15 лева, представляваща обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху сумата от 4 946.74 лева, с която ответното
дружество е в забава от 28.09.2018 г. – 25.08.2020 г . Позовава се на
предвиденото със Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на НС от 13.03.2020 г., че от датата на
обявяване на извънредното положение 13.03.2020 г. до 08.04.2020 г. няма да
се прилагат последиците от забавеното плащане на определени задължения на
частноправните субекти. Претендира, че при съобразяване на изложеното
размерът на законната лихва върху сумата от 4 946.74 лева за периода
2
28.09.2018 г. – 25.08.2020 г . възлиза общо на 923.39 лева, като пояснява, че за
периода от 28.09.2018г. – 13.03.2020 г. този размер е 732.39 лева, а за периода
09.04.2020 г. – 25.08.2020 г. размерът е 191 лева. Моли за отмяна на
решението в частта, с която предявеният иск е уважен над тази сума до
присъдените 959.15 лева, съответно потвърждаване в останалата му част,
както и за присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.
В срока по чл. 263, ал. 3 от ГПК е постъпил отговор на подадената
насрещна въззивна жалба от ИВ. АНГ. ХР., с който същата се оспорва като
неоснователна. Сочи се, че от датата следваща датата на изплащане на сумата
от 4 253.26 лева – 28.09.2018 г. ответникът е изпаднал в забава за сумата от 9
200 лева., а исковата молба по образуваното гр.д.№ 20203110110402/2020 на
ВРС е подадена на 26.08.2020 г., следователно правилно е присъдено
обезщетение за забава за периода 28.09.2018 г. – 25.08.2020 г. Твърди се
също, че сочените от застрахователя разпоредби от ЗМДПИП са
неприложими, тъй като конкретният случай е извън обхвата на чл. 3 от
закона, уреждащ спирането на давностните срокове. Моли за потвърждаване
на решението в обжалваната му част.
В открито съдебно заседание въззивниците не се явяват и не се
представляват. Подадени са молби от тяхно име, с които процесуалните им
представители заявяват, че поддържат подадените въззивна и насрещна
въззивна жалба, съответно отговорите към тях, молят за отмяна на
първоинстанционното решение в обжалваната от тях част, респ.
потвърждаване в останалите и отправят искане за присъждане на
разноски.
Жалбите, инициирали настоящото въззивно произнасяне, са редовни и
допустими, подадени са от лица, легитимирани с правен интерес от
обжалване акта на ВРС в съответните части, поради което съдът дължи
произнасяне по тях.
За да се произнесе настоящият състав съобрази следното:
Производството по делото е образувано по предявен иск от ИВ. АНГ.
ХР., ЕГН **********, гр. Варна, срещу ЗАД „АРМЕЕЦ“ АД, ЕИК *********,
със седалище гр. София, за осъждане на ответника да заплати на ищцата
сумата от 148.22 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на
законната лихва за сумата от 9 200 лева, с която ответното дружество е
изпаднало в забава от 01.08.2018 г. до 27.09.2018 г. - (датата на частичното
плащане на обезщетение от 4 253.26 лева), както и сумата в размер на 959.15
лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за
сумата от 4 946.74 лева, с която ответното дружество е изпаднало в забава от
28.09.2018 г. до 25.08.2020 г. /ден преди депозиране на исковата молба по гр.
д. № 20203110110402/2020 г./, на основание чл. 86 от ЗЗД във вр. с чл. 429 от
КЗ.
Tвърденията на ищцата са, че на 31.07.2018 г. същата предоставила
личния си автомобил марка Мерцедес Г 55 АМГ, с per. № ******* на А.Р,
която около 14.45 часа, в гр.Варна, движейки се по бул. „Княз Борис I“ посока
к.к. „Златни Пясъци“ и излизайки от кръговото кръстовище на „Пикадили
парк“ е била блъсната от лек автомобил марка Тойота Авенсис, с per. №
*******, управляван от Т.Д. За настъпилото ПТП двамата водачи съставили
Двустранен констативен протокол за ПТП, като в протокола посочили за
виновен водача на л.а. Тойота Авенсис, с per. № *******. Лекият автомобил
на виновния водач бил застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“
от застрахователна компания ЗАД „АРМЕЕЦ“ АД, със срок на действие
16.02.2018 г. – 15.02.2019 г. На 01.08.2018 г. ищцата уведомила
застрахователя на виновния водач за настъпилото ПТП, като същият
извършил оглед и заснемане на автомобила, както и съставил Опис на щета с
№ 13018100100398/01.08.2018 г. На 27.09.2018 г. застрахователят й изплатил
обезщетение в размер на 4 253.26 лева. Сумата била малка и не можела да
3
покрие щетите, затова на 26.08.2020 г. ищцата завела съдебен иск срещу
застрахователя за сумата в размер на 100 лева, представляваща частичен иск
от общо дължимата в размер на 4 946.74 лева, представляваща остатък от
общо дължимото обезщетение. В хода на процеса ответникът признал иска и
на 22.10.2020 г. заплатил сумата в общ размер на 4 946.74 лева. С Решение №
155/29.03.2021 г. по гр. д. № 20203110110402/2020 г. на ВРС, 31 състав, искът
бил отхвърлен поради настъпило плащане в хода на производството. Твърди
се, че застрахователят не й е заплатил дължимите мораторни лихви, които
претендира в настоящото производство.
В срока по чл.131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата
молба от ответника. В него се сочи, че искът е допустим, но неоснователен.
Не оспорва наличието на застрахователно правоотношение между ответника
и собственика на л.а. Тойота Авенсис, с per. № *******, фактите на
настъпилото ПТП, предявяването на застрахователна претенция на
01.08.2018г., както и заплащането на сумата от 4 253.26 лева на 27.09.2018 г.
Сочи, че след тази дата по ликвидационната преписка не е постъпило
възражение във връзка с полученото застрахователно обезщетение. След
образуването на гр. дело № 402/2020 г. на ВРС ответното дружество е
извършило обстойна проверка, установило е допусната техническа грешка и
по банковата сметка на ИВ. АНГ. ХР., е преведена сума в размер на 4 996.74
лева. Счита, че ЗАД „Армеец“ АД с поведението си не е дало повод за
завеждане на настоящето дело, тъй като пред дружеството и по приключилото
гражданско дело не са претендирани от ищцата лихви, предмет на
настоящото дело. Твърди, че ищцата първоначално не е представила
банковата си сметка при завеждане на ликвидационната преписка. С приемо -
предавателен протокол (ех. №Л-10410/25.08.2018 г.), подписан от И.Х.,
същата е представила банкова сметка. Счита, че ЗАД „Армеец“ не е изпадало
в забава, както и че исковете са недоказани по размер. Твърди, че неправилно
са изчислени сумите, върху които се претендират лихви.
Първоинстанционният съд е уважил предявените искове за сума в
размер на 33.22 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху сумата от 9 200 лева, с която ответното дружество е
изпаднало в забава от 15.09.2018 г. до 27.09.2018 г. - (датата на частичното
плащане на обезщетение от 4 253.26 лева), както и за сумата в размер на
959.15 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната
лихва за сумата от 4 946.74 лева, с която ответното дружество е изпаднало в
забава от 28.09.2018 г. до 25.08.2020 г. /ден преди депозиране на исковата
молба по гр. д. № 20203110110402/2020г./, на основание чл. 86 от ЗЗД във вр.
с чл. 429 от КЗ, като е отхвърлил претенцията за сумата от 115 лева,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за сумата
от 9 200 лева, за периода от 01.08.2018 г. до 14.09.2018 г.
Съдът, след преценка на представените по първоинстанционното
дело доказателства, счита за установено следното от фактическа и
правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната
му част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в
жалбата.
При извършена проверка съдът не констатира допуснати процесуални
нарушения от страна на първоинстанционния съд. Постановеното решение е
валидно и допустимо, поради което жалбите следва да бъдат разгледани по
същество. В разглеждания случай оплакванията на въззивниците - ищец и
ответник в първоинстанционното производство съставляват оспорване на
изводите на първоинстанционния съд, формирани при определяне на
дължимостта и размера на обезщетение за забава в размер на законната лихва
4
върху изплатеното на ищцата застрахователно обезщетение по процесната
щета.
За да бъде доказана претенцията по чл. 86 от ЗЗД, вр. чл. 429 от КЗ е
необходимо ищецът да проведе пълно и главно доказване на следните
предпоставки: 1/ Фактическият състав на възникване отговорността на
застрахователя - наличието на валидно застрахователно правооотношение
между дружеството - застраховател и застрахования към момента на
настъпване на процесното ПТП виновен за него водач, по което е възникнало
задължение за заплащане на обезщетение /т.е. претърпени вреди в причинна
връзка със застрахователното събитие и техния размер/; 2/ Предявяване на
застрахователна претенция пред застрахователя; 3/ Забава в изпълнение на
задължението за изплащане на обезщетение. Доказателствената тежест за тези
факти, както и за размера на обезщетението, е на въззивника - ищец, а
въззивникът - ответник следва да докаже правоизключващите си възражения.
Между страните не е спорно наличието на валидно застрахователно
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ на виновния за
процесното ПТП водач, както и факта на настъпването му в срока на действие
на застраховката, по което е възникнало задължение за изплащане на
обезщетение. Установен е фактът на предявяване на застрахователната
претенция на 01.08.2018 г., както и обстоятелството, че ищцата е
предоставила данни за банковата си сметка на застрахователя с приемо-
предавателен протокол от 25.08.2018 г. Не се спори между страните и
досежно дължимия размер на обезщетение, както и че на ищцата са изплатени
9 200 лева, като първоначално са й преведени 4 253.26 лева на 27.09.2018 г., а
след образуване на гр.д.№ 402/2020 г. по описа на ВРС /26.08.2020 г./ -
4 946.74 лева на 22.10.2020 г.. Въззивният съд възприема изцяло изложеното
от районния съд по тези въпроси и на основание чл. 272 от ГПК препраща
към мотивите на обжалвания акт в тази му част.
Спорният по делото въпрос касае момента на изискуемост на
задължението за изплащане на застрахователното обезщетение, както и дали е
налице забава в изпълнението му от страна на застрахователя, евентуално как
следва да се изчисли продължителността й.
Разпоредбата на чл. 380, ал. 1 от КЗ предвижда, че лицето, което желае
да получи застрахователно обезщетение, е длъжно да отправи към
застрахователя писмена застрахователна претенция, към която е длъжно да
предостави пълни и точни данни за банковата сметка, по която да се
извършат плащанията от страна на застрахователя. В ал. 3 на същия член е
предвидено, че непредставянето на данни за банковата сметка от страна на
лицето по ал. 1 има последиците на забава на кредитора по отношение на
плащането, като застрахователят не дължи лихва по чл. 409, който предвижда,
че застрахователят дължи лихва за забава от изтичането на срока по чл. 405,
ал.1 от КЗ. Става дума за срокът, уреден в чл. 108, ал. 1-3 или ал.5 от КЗ, в
случая срокът по чл. 108, ал. 1 от КЗ – 15 работни дни от представяне на
всички необходими доказателства по чл. 106. Поради изложеното, не могат да
бъдат споделени доводите на въззивника-ищец, че непредставянето на данни
за банкова сметка по процесната щета е ирелевантно за изпадането в забава на
застрахователя да изплати обезщетение.
На основание чл. 497, ал. 1 от КЗ, застрахователят дължи законна лихва
за забава върху размера на застрахователното обезщетение, ако не го е
определил и изплатил в срок, считано от по-ранната от двете дати: 1.
изтичането на срока от 15 работни дни от представянето на всички
доказателства по чл. 106, ал. 3; 2. изтичането на срока по чл. 496, ал. 1 /три
месеца от предявявана на застрахователната претенция/ освен в случаите,
когато увреденото лице не е представило доказателства, поискани от
застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3 КЗ.
С оглед установените по делото данни за сезиране на застрахователя на
5
01.08.2018 г. с молба за извършване на оглед и оценка на увредено
имущество, към която отсъстват данни за банкова сметка, както и факта на
предоставяне на банковата сметка на ищцата с приемо-предавателен протокол
от 25.08.2018 г., при липса на твърдения и доказателства за изискани
допълнителни документи по реда на чл. 106, ал. 3 от КЗ, следва извод, че по-
ранната дата, от която застрахователят дължи законна лихва за забава върху
дължимото обезщетение от 9 200 лева е уредената в първата хипотеза на
посочената по-горе разпоредба, а именно с изтичането на 15 работни дни от
представянето на всички доказателства по чл. 106, ал. 3 от КЗ. Посоченият
срок тече от представянето на банковата сметка на ищцата на 25.08.2018 г. и
изтича на 14.09.2018 г. Следователно началният момент, от който ответникът
дължи лихва за забава е 15.09.2018 г. Тъй като на 27.09.2018 г. ответникът е
изплатил на ищцата обезщетение в размер на 4 253.26 лева, то за периода
15.09.2018 г. – 27.09.2018 г. обезщетението за забава следва да се определи
върху общо дължимия размер на застрахователно обезщетение от 9 200 лева и
същото възлиза на 33.22 лева, изчислено с помощта на лихвен калкулатор. За
периода след тази дата (28.09.2018 г.) до датата на образуване на гр.д.№
402/2020 г. по описа на ВРС (25.08.2020 г.), обезщетението за забава следва да
се определи върху остатъка от застрахователното обезщетение в размер на
4 946.74 лева, платени в хода на производството по посоченото дело, като
размерът му, изчислен с помощта на лихвен калкулатор, съответства на
заявения от ищцата размер от 959.15 лева.
Поради изложеното първоинстанционният съд е отхвърлил претенцията
за разликата над 33.22 лева до предявените 148.22 лева, представляващи
обезщетение за забава в размер на законната лихва за сумата от 9 200.00 лева,
за периода от 01.08.2018 г. до 14.09.2018 г.
Не могат да бъдат споделени доводите на въззивника по насрещната
въззивна жалба за недължимост на лихва за забава, поради липса на
възражения от страна на ищцата по ликвидационната преписка, тъй като
подобно основание не е уредено от закона. Неоснователни са и аргументите
му, че за периода 13.03.2020 г. – 08.04.2020 г. не следва да се начислява
обезщетение за забава, доколкото със Закона за мерките и действията по
време на извънредното положение, обявено с решение на НС от 13.03.2020 г.,
са въведени изключения в течението на определени срокове и в последиците
от забавено изпълнение на определени задължения, тъй като задължението за
заплащане на лихви за забавено изпълнение от страна на застрахователя не
попада сред уредените в чл. 3 и чл. 6 от закона хипотези. Последните касаят
други видове срокове и задължения на частноправни субекти по договори за
кредит и други форми на финансиране от финансови институции. Поради
това, правилно е уважена претенцията за заплащане на сумата от 959.15 лева,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за сумата
от 4 946.74 лева, с която ответното дружество е изпаднало в забава от
28.09.2018 г. до 25.08.2020 г.
Предвид пълното съвпадане на изводите на настоящия състав с тези на
ВРС, съдът намира, че първоинстанционното решение следва да бъде
потвърдено в обжалваните му части.
По разноските:
При този изход на делото - насрещна неоснователност на жалбите,
съответно основателност на оспорванията, разноски в полза на страните не
следва да се присъждат.
Водим от горното съдът:
РЕШИ:
6
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1526/01.11.2021 г., постановено по гр.д.№
5969/2021 г. на ВРС, ХVIII-ти състав, в частта, с която е отхвърлен
предявеният от ИВ. АНГ. ХР., ЕГН **********, с адрес: *************
срещу ЗАД „АРМЕЕЦ“ АД , ЕИК *********, със седалище гр. София, район
„Средец“, ул. „Стефан Караджа“, № 2, представлявано от Р.Р.Г и Ц.Д.К, иск
за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 115 лева /сто и
петнадесет лева/, представляваща обезщетение за забава в размер на
законната лихва за сумата от 9 200 лева за периода от 01.08.2018 г. до
14.09.2018 г., както и в частта, с която е уважен предявеният от ИВ. АНГ.
ХР., ЕГН **********, срещу ЗАД „АРМЕЕЦ“ АД, ЕИК *********, гр.
София, иск за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата над 923.39
лева /деветстотин двадесет и три лева и тридесет и девет ст./ до присъдените
959.15 лева /деветстотин петдесет и девет лева и петнадесет ст./,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
сумата от 4 946.74 лева, с която ответното дружество е в забава от 28.09.2018
г. – 25.08.2020 г., на основание чл. 86 от ЗЗД, вр. чл. 429 от КЗ.
В необжалваните части решението е влязло в сила.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване по аргумент на чл.
280, ал. 3 от ГПК .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7