Р Е Ш
Е Н И Е № 244
гр.
Сливен, 15.11.2022 год.
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
СЛИВЕНСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в публичното заседание на тридесет и първи октомври
през две хиляди двадесет и втора година в състав:
Административен съдия: СЛАВ БАКАЛОВ
при секретаря Ваня Костова и с участието
на прокурора
като разгледа докладваното
от съдията административно дело № 340 по описа за 2022 година, за да се
произнесе съобрази:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 213 и сл. от Закона за устройство на територията (ЗУТ).
Образувано е по жалба от „ОРМИ ЕЛ“ ООД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Сливен, ж.к. „Българка“ бл. 26, вх. А, ап. 13, представлявано от у. Р.Д.О., против мълчалив отказ на Главния архитект на Община Сливен да се произнесе по заявление с вх. № 4704-3187 от 12.08.2022 г..
В жалбата си оспорващият твърди, че оспореният мълчалив отказ е незаконосъобразен. Излага съображения, че на 12.08.2022 г. е подал заявление с вх. № 4704-3187 до Главния архитект на Община Сливен, с искане за издаване на виза за проучване и проектиране, която не била издадена; по искането за издаване на виза за проектиране административният орган е следвало да се произнесе в едномесечен срок от постъпване на заявлението (чл. 140, ал. 7 от ЗУТ); срокът за издаване на виза бил изтекъл на 12.09.2022 г., с което бил формиран и мълчалив отказ. Налице били предпоставките за издаване на поисканата виза за проектиране. Моли оспореният отказ да бъде отменен и преписката да се върне на административния орган за произнасяне по подаденото заявление. Претендира присъждане на направените по делото разноски.
В съдебно заседание оспорващият, редовно призован, се представлява от п. адв.О. ***, който поддържа жалбата и моли да бъде уважена. Визата била нужна, тъй като имотът бил закупен преди няколко месеца, и при получаването й биха видели евентуални проблеми със собствеността на имота, в случай, че има несъответствие с границите на УПИ и влезлия в сила ПУП по кадастралната карта и ако има такива да бъдат отстранени за бъдещо проектиране, което да продължи без рискове за дружеството. След като това не е направено счита, че отказът е незаконосъобразен и моля съда да го отмени и върне преписката за произнасяне. Претендира за направените разноски.
Административният орган – Главния архитект на Община Сливен, редовно призован, се явява лично в съдебно заседание и с упълномощен процесуален представител - гл. юриск. М. С., като оспорва жалбата. Счита същата за недопустима и неоснователна. Излага съображения, че: не е налице мълчалив отказ за издаване на административен акт, тъй като се е произнесъл с писмо изх. № 4704-3187/1/09.09.2022 г. в едномесечния срок посочен в чл.140, ал.7 от ЗУТ, което поради техническа грешка не е изпратено на жалбоподателя; за изграждане на фотоволтаична електроцентрала не се изисква издаване на виза за проектиране, а само копие, извадка от одобрен, влязъл в сила ПУП за имота; органът е изпълнил задълженията си по подаденото заявление за издаване на скица - виза за проектиране, тъй като на 15.08.2022 г. е издадена скица; случаите, в които било задължително издаването на виза за проектиране, били посочени в чл. 140, ал. 3 от ЗУТ; в конкретния случай неиздаването на виза за проектиране не възпрепятства инвестиционните намерения на оспорващия; фотоволтаичната електроинсталация била част от техническата инфраструктура по § 5, т. 31 от ДР на ЗУТ, а в чл. 140, ал. 6 от ЗУТ изрично било указано, че виза за проектиране за техническата инфраструктура не се издава. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за недължимост или прекомерност на адвокатското възнаграждение.
От събраните доказателства съдът прие за установено следното от фактическа страна:
Производството пред административния орган е започнало с подаване на заявление за издаване на скица-виза за проучване и проектиране с Вх. № 4704-3187 от 12.08.2022 г. по описа на Община Сливен, с което оспорващият поискал от Главния архитект на Община Сливен, на основание чл. 140, ал. 1 от ЗУТ, издаване на скица с виза/или виза за проектиране на фотоволтаична централа с мощност 30 kW (киловата) в сграда с идентификатор 67338.417.323.5 със застроена площ 76 кв. м., находяща се в имот с идентификатор 67338.417.323 по картата на гр. Сливен, с адрес на имота: гр. Сливен, местност „Дюлева река“. Към заявлението са приложени: Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 2 том ХХIII дело № 4076 от 18.10.2021 г. по описа на Служба по вписванията – Сливен, и Скица № 15-734539 от 01.07.2022 г., издадена от Служба по геодезия, картография и кадастър – Сливен. Видно от Нотариалния акт, оспорващият е купувач на поземлен имот с идентификатор № 67338.417.323 по кадастрална карта и кадастралните регистри на гр. Сливен, с адрес на имота: гр. Сливен, местност „Дюлева река“, с площ 979 кв.м., с трайно предназначение на територията – урбанизирана, с начин на тайно ползване – ниско застрояване, ведно с находящите се в имота: сграда с идентификатор № 67338.417.323.5 с предназначение – селскостопанска сграда, и сграда с идентификатор № 67338.417.323.6 с предназначение – селскостопанска сграда. Приложената скица е на поземлен имот с идентификатор № 67338.417.323 по кадастрална карта и кадастралните регистри на гр. Сливен, като в нея е отразено, че имотът е с предишен идентификатор № 67338.417.112. На 01.09.2022 г. от оспорващия е платена такса по заявление с Вх. № 4704-3187, за издаване на скица с указан начин на застрояване –приходна квитанция с № ********** от 01.09.2022 г. по описа на Община Сливен. От административната преписка е видно, че оспорващия със заявление Вх. № 4704-3188 от 12.08.2022 г. по описа на Община Сливен е поискал от Главния архитект на Община Сливен, на основание чл. 140, ал. 1 от ЗУТ, издаване на скица с виза/или виза за проектиране на фотоволтаична централа с мощност 200 kW киловата в УПИ с идентификатор № 67338.417.323.
На 09.09.2022 г. от Главния архитект на Община Сливен е издадено писмо изх. № 4704-3187/1/ от 09.09.2022 г. по описа на Община Сливен, адресирано до оспорващия, в което е посочено, че във връзка с постъпили заявления за издаване на скици с визи за проучване и проектиране с вх. № № 4704-3187 и 4704-3188 от 12.08.2022 г., обстоятелството, че сграда с идентификатор 67338.417.323.5 по КК в УПИ II - 323 е обозначена като селскостопанска, би било пречка при съгласуване на скицата и сключване на предварителен договор с „Електроразпределение Юг“ ЕАД, доколкото изрично условие на „Електроразпределение Юг“ ЕАД, при допускане монтирането на фотоволтаични системи, е в имота да има реализирано основно застрояване; и би следвало предварително да се преотреди по предвидения в ЗУТ ред УПИ II - 323 в кв. 229 по плана на м. „Дюлева река“, СО „Изгрев“, предназначен за вилно застрояване, за допустими съгласно статута на зоната дейности, допускащи съществуващата в имота сграда да е основно застрояване. Няма данни по делото писмото да е изпратено на оспорващия.
В представените от административния орган документи се съдържат и: Скицата от 15.08.2022 г. за имот – УПИ II - 323 (417.323,2145) кв. 229 по плана на м. „Дюлева река“, СО „Изгрев“ гр. Сливен и ПУП одобрен със Заповед № РД-15-4 от 05.01.2010 г. В скицата е отразено, че същата се издава по повод Заявление с Вх. № 4704-3187 от 12.08.2022 г.
Въз основа на установената по делото фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е допустима. Подадена е в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на оспорване административен акт. Отказът за издаване на акт по устройство на територията по чл. 140 от ЗУТ, включително мълчаливият отказ, представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 214, т. 1 от ЗУТ, подлежащ на обжалване и съдебен контрол за законосъобразност по реда на АПК, съгласно чл. 215 във връзка с чл. 219 от ЗУТ. За оспорващия, като подател на заявлението за издаване на виза за проучване и проектиране, е налице правен интерес от оспорване на мълчаливия отказ. Жалбата е подадена в законния срок, тъй като заявлението за издаване на виза за проектиране е подадено на 12.08.2022 г., а съгласно чл. 140, ал. 7, изр. последно от ЗУТ, визата за проектиране се издава в едномесечен срок от постъпване на заявлението. По делото няма данни визата да е издадена или с изричен акт да е отказано издаването на виза по подаденото заявление с вх. № 4704-3187 от 12.08.2022 г. по описа на Община Сливен. Следователно от 13.09.2022 г. е започнал да тече срокът по чл. 215, ал. 4 от ЗУТ. Жалбата е подадена на 14.09.2022 г., при което срокът е спазен.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:
Оспореният мълчалив отказ е формиран от непроизнасянето в срок на компетентния, съобразно чл. 140, ал. 7, изр. 1 във връзка с чл. 140, ал. 1 от ЗУТ, административен орган – Главния архитект на Община Сливен, да се произнесе в пределите на неговите правомощия по заявление с правно основание чл. 140, ал. 1 от ЗУТ, за издаване на виза за проектиране. Наличието на надлежно сезиране и компетентност за разглеждане на подаденото искане са двете материални предпоставки, които следва да са кумулативно налице за прилагането на фикцията, уредена в чл. 58, ал. 1 от АПК, че непроизнасянето в срок се счита за мълчалив отказ, подлежащ на обжалване. Мълчалив отказ е налице тогава, когато органът е сезиран и има задължение да се произнесе по направеното искане, тъй като само тогава се засягат правата на заинтересованата от издаването му страна.
В настоящата хипотеза следва да се установи, че оспорващия е изпълнил задълженията си надлежно да сезира административния орган, а ответника по оспорването следва да установи, че е спазил материално-правните предпоставки за постановяване на отказа. По делото е установено, че главния архитект на община Сливен е бил надлежно сезиран от собственик на недвижим имот на територията на община Сливен, с искане за издаване на виза за проектиране по чл.140 ал.1 от ЗУТ. Представено е заявление, към което са приложени документ за собственост и скица на имота съгласно КК. Заявлението е адресирано до компетентен орган съгласно чл.140 ал.7 от ЗУТ.
Съгласно чл. 140, ал. 2 от ЗУТ, визата за проектиране представлява копие (извадка) от действащ подробен устройствен план с обхват поземления имот и съседните му поземлени имоти, с означени налични сгради и постройки в него и в съседните имоти и с нанесени линии на застрояване и допустими височини, плътност и интензивност на застрояване и други изисквания, ако има такива, както и допустимите отклонения по чл. 36; когато кадастралната карта е влязла в сила след влизането в сила на подробния устройствен план, визата се издава върху комбинирана скица от кадастралната карта и подробния устройствен план.
Разпоредбата, която регламентира правото на виза за проектиране, както и условията за нейното издаване, е тази на чл. 140, ал. 1 от ЗУТ. Разпоредбата на чл. 140, ал. 3 от ЗУТ, определя случаите, когато издаването на такава виза е задължително. По аргумент на противното в останалите случаи и когато законът изрично не предвижда издаването на виза за проектиране, такава не е необходима за осъществяване на инвестиционните намерения на възложителя. В този смисъл, в случай, че за планирания от оспорващия строеж не е необходима виза за проектиране, то жалбата му срещу мълчаливия отказ би била неоснователна.
Фотоволтаичните централи са строежи от първа, втора и трета категория в зависимост от мощността, съгласно чл. 137, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ЗУТ. При определяне на категорията на фотоволтаичната централа, като строеж значение има нейната мощност. За разлика от горепосочените, електрическите инсталации по чл. 147, ал. 1, т. 14 ЗУТ са изключение от това правило – по аргумент от чл. 137, ал. 1, т. 6 от ЗУТ и чл. 147, ал. 1 ЗУТ строежите по чл. 147 са шеста категория строежи и за тях не се изисква одобряване на инвестиционни проекти за издаване на разрешение за строеж.
Законът използва различно наименование за съоръженията за производство на електрическа енергия над 1МW, които именува централи (§1 т.70 от ДР на Закона за енергетиката) и тези до 1 МW, които именува инсталации за производство на електрическа енергия (чл. 147, ал. 1, т. 14 от ЗУТ). В този смисъл действително заявеното от оспорващия инвестиционно намерение „фотоволтаична централа“ създава впечатление за неяснота. В същото време посочената мощност и местоположение насочва към планирания строеж, като несъмнено го определя като такъв по чл. 147, ал. 1, т. 14 от ЗУТ. Тази разпоредбата визира монтаж на инсталации за производство на електрическа енергия, топлинна енергия и/или енергия за охлаждане от възобновяеми източници с обща инсталирана мощност до 1 МW включително към съществуващите сгради в урбанизираните територии, в т.ч. върху покривните и фасадните им конструкции и в прилежащите им поземлени имоти.
Посочения монтаж на инсталация за производство на електрическа енергия не е включен в случаите по чл.140 ал.3 от ЗУТ, в които е задължително издаване на виза за проектиране. Липсва и друга нормативна разпоредба, която да предвижда издаването на такъв административен за посочения строеж. Напротив, в случаите, когато е предвидено фотоволтаичната инсталация да бъде присъединена към елекроснабдителна мрежа, към искането за проучване на условията и начина на присъединяване се прилага копие на виза за проектиране или влязъл в сила ПУП, когато издаването им е задължително съгласно разпоредбите по ЗУТ. (чл.52 ал.2 т.2 от Наредба № 6 от 24.02.2014 г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи) Следователно след като такава виза за проектиране не се издава задължително за обект по чл.147 т.14 от ЗУТ, то същата не е сред необходимите документи за реализацията на инвестиционното намерение на оспорващия.
Неоснователно е твърдението на административния орган, че процесната фотоволтаична инсталация, представлява обект на техническата инфраструктура. Съгласно §5 т.31 от ДР на ЗУТ "Техническа инфраструктура" е система от сгради, съоръжения и линейни инженерни мрежи на транспорта, водоснабдяването и канализацията, електроснабдяването, топлоснабдяването, газоснабдяването, електронните съобщения, хидромелиорациите, третирането на отпадъците и геозащитната дейност. В чл.64 ал.1 от ЗУТ са посочени основните елементи на техническата инфраструктура. Най-общо относно електроснабдяването тези обект касаят преносните и разпределителните електрически мрежи. Доколкото същите не включват съоръженията и инсталациите за производство на електроенергия, то тези обекти не представляват елементи на техническа инфраструктура по смисъла на §5 т.31 от ДР на ЗУТ. В този смисъл разпоредбата на чл. 140, ал. 6 от ЗУТ, е неприложима за процесния строеж.
Посоченото от административния орган писмо от 09.09.2022 г. няма характер на изричен отказ за издаване на виза. Видно от съдържанието му, това писмо има уведомителен и разяснителен характер във връзка с бъдещи съгласувателни процедури и не би могло да бъде определено като индивидуален административен акт по чл. 21 от АПК. Константата практика на ВАС приема, че не е необходимо административния акт да бъде конкретно наименуван, като за неговия характер следва да се съди от съдържанието му. От съдържанието на посоченото писмо обаче, не може да се извлече конкретно разпореждане на административен орган, във връзка с подаденото от оспорващия заявление, с което се създават права или задължения или се засягат права или законни интереси на отделни физически или юридически лица, за да се приеме, че е индивидуален административен акт по смисъла на чл.214 т.1 от ЗУТ.
Мълчалив отказ по чл. 140, ал.1 вр. чл. 58, ал. 1 АПК е налице при неизпълнение в сроковете по чл.140 ал.7 изр.последно от ЗУТ на задължение на административния орган да разгледа по същество отправено до него искане. Този отказ подлежи на оспорване по реда на чл.215 от ЗУТ. По своята правна същност мълчаливият отказ за издаване на административен акт представлява бездействие на административния орган, при нормативно установено задължение да се произнесе по допустимо искане, с което е сезиран. Липсата на волеизявление по направено искане за издаване на административен акт се приравнява на отказ да се издаде акт с регламентирано от закона съдържание т. е. непроизнасянето в срок, релевира мълчалив отказ, представляващ индивидуален административен акт, който по силата на законовата фикция на чл. 58, ал. 1 от АПК е напълно приравнен към изричния отказ за издаване на акт със съответното съдържание. Като индивидуален административен акт мълчаливият отказ подлежи на контрол за законосъобразност по предвидения в съответния закон ред, като преценката за законосъобразност се извършва единствено от гледна точка на съответствието му с материалния закон и съобразяването му с целта на закона. В общия случай, съгласно трайната практика на ВАС, по жалба против мълчалив отказ за издаване на административен акт, съдът се произнася по неговата законосъобразност като взема предвид фактическите и правни предпоставки, обуславящи претендираното право и като изхожда от предполагаемите съображения, които биха мотивирали административния орган да не уважи искането.
По делото безспорно се установи, че за строежа планиран от оспорващия не е необходимо издаването на виза за проектиране. Както бе посочено по-горе, само в случаите по чл.140 ал.3 от ЗУТ административния орган е бил длъжен да издаде виза за проектиране. В останалите случаи административния орган по чл.140 ал.7 от ЗУТ не е длъжен да издава такъв административен акт, поради което не е длъжен и да се произнася и с изричен такъв. В този смисъл мълчаливия отказ на главния архитект на община Сливен се явява правилен и законосъобразен.
Самото наименование на искания административен акт, сочи че е свързан с последващо изготвяне на инвестиционни проекти. За строежите по чл.147 ал.1 т.14 от ЗУТ не е необходимо представянето на инвестиционни проекти, поради което логично за тях не е необходимо и издаване на виза за проектиране. Противното разбиране би означавало утежняване на процедурата по разрешаване на строежите по чл.147 от ЗУТ, което е в пряко противоречие с целта на закона. В този смисъл евентуален акт на административния орган по издаване на виза за проектиране за строежи по чл.147 от ЗУТ би бил в противоречие с целта на закона и незаконосъобразен на основание чл.146 т.5 от АПК.
Що се касае до твърденията на оспорващия, че при получаването на виза за проектиране биха видели евентуални проблеми със собствеността на имота, то това възражение е изцяло неотносимо към предмета на делото. Като купувач на процесния имот оспорващия е могъл да се запознае с предвижданията на ПУП преди сделката, можел е да стори това и след придобиването на собствеността, както и във всеки избран от него момент. Наред с това по заявлението на оспорващия е издадена скица на процесния имот, съгласно действащ подробен устройствен план с обхват поземления имот и съседните му поземлени имоти, с означени налични сгради и постройки в него и в съседните имоти, която същият е могъл да получи.
По изложените съображения, жалбата против оспореният мълчалив отказ се явява неоснователна, поради което следва да бъде отхвърлена.
С оглед изхода на спора, претенцията на оспорващия за присъждане на направените по делото разноски е неоснователна. Основателно и своевременно се явява искането на ответника за присъждане на направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, определено съобразно нормата на чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 37, ал.1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за плащането на правната помощ и да се възложи в тежест на оспорващия.
Ръководен от изложените съображения, и на основание чл.172 ал.2 от АПК съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „ОРМИ ЕЛ“ ООД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Сливен, ж.к. „Българка“ бл. 26, вх. А, ап. 13, представлявано от у. Р.Д.О., против Мълчалив отказ на Главния архитект на Община Сливен по Заявление с Вх. № 4704-3187 от 12.08.2022 г. по описа на Община Сливен, подадено от „ОРМИ ЕЛ“ ООД с ЕИК: *********.
ОСЪЖДА „ОРМИ ЕЛ“ ООД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Сливен, ж.к. „Българка“ бл. 26, вх. А, ап. 13, представлявано от у. Р.Д.О., да заплати на Община Сливен на сумата от 100 (сто) лева, представляваща разноски по делото.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.