РЕШЕНИЕ
№ 327
гр. Б., 22.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Емилия В. Дончева
при участието на секретаря Лилия Мл. Дренкарска
като разгледа докладваното от Емилия В. Дончева Гражданско дело № 20201210101638 по
описа за 2020 година
Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от К. А. Н., ЕГН
********** от гр. С. и АН. К. Н., ЕГН ********** от гр. С., двамата чрез ад. Г.Т. и адв. Ц.
М.-К., съдебен адрес: гр. С. против Л. В. М., ЕГН ********** от гр. С..
В исковата молба се твърди, че с Решение № 3-1 от 05.02.1996 г. на Поземлена комисия - Б. е
възстановено правото на собственост на В. Н. С., ЕГН **********, върху лозе от 2127 кв. м.,
в местността „Ж. А.“ в землището на с. Г. Х., с планоснимачен № 010065 по картата на
землището, а понастоящем поземлен имот с идентификатор № 17004.10.65 по КККР на с. Г.
Х., общ. Б., обл. Б., одобрени със Заповед РД-18-141/13.03.2019 г. на Изпълнителния
директор на АГКК и собствеността върху лозе с площ от 850 кв. м., в местността „Ж. А.“ в
землището на с. Г. Х., с планоснимачен № 010067 по картата на землището, а понастоящем
поземлен имот с идентификатор № 17004.10.67 по КККР на с. Г. Х., общ. Б., обл. Б.,
одобрени със Заповед РД-18- 141/13.03.2019 г. на Изпълнителния директор на АГКК. Сочи
се, че за посочените, а и за други възстановени със същото решение имоти, е съставен
Нотариален акт за собственост на недвижими имоти, възстановени по реда на ЗСПЗЗ с № 88,
том IV, дело № 1932 от 13.12.1996 г.
Твърди се, че В. Н. С. е починал на 03.08.2015 г. и негови наследници са страните по делото.
Сочи се, че на 01.06.2001 г. с Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 173, том I,
peг. № 2989, дело № 169 от 01.06.2001 г. по описа на Нотариус К. Т., с район на действие PC
- Б., вписана под № 242 в Регистъра на НК, вписан в Служба по вписванията — Б. под акт №
58, том IV, дело 804/2001 г., вх. peг. № 963/01.06.2001 г., В. Н. С. и съпругата му Р. Б. С.,
продават на дъщеря си Б. В. Н. 1/4 идеална част от следните свои имоти: лозе с площ от
2127 кв. м., в местността „Ж. А.“ в землището на с. Г. Х., с планоснимачен № 010065 по
картата на землището, а понастоящем поземлен имот с идентификатор № 17004.10.65 по
1
КККР на с. Г. Х., общ. Б., обл. Б., одобрени със Заповед РД-18-141/13.03.2019 г. на
Изпълнителния директор на АГКК; лозе с площ от 850 кв. м., в местността „Ж. А.“ в
землището на с. Г. Х., с планоснимачен № 010067 по картата на землището, а понастоящем
поземлен имот с идентификатор № 17004.10.67 по КККР на с. Г. Х., общ. Б., обл. Б.,
одобрени със Заповед РД-18-141/13.03.2019 г. на Изпълнителния директор на АГКК.
Пояснява се, че Б. В. Н. е съпруга на ищеца АН. К. Н. и майка на ищцата К. АН. Н. и към
датата на извършената продажба на идеалните части от недвижимите имоти, е била в брак с
ищеца А.Н.. Б. Н. е починала на 13.10.2016 г., оставяйки за наследници двамата ищци и
дъщеря си Весела Анастасова Н., която е направила отказ от наследството на Б. Н., за което
е издадено удостоверение от Софийски районен съд.
Твърди се, че на 28.06.2019 г. е издаден Нотариален акт за удостоверяване на право на
собственост върху недвижими имоти - придобити по давност и наследство по чл. 587, ал. 2
от ГПК, № 91, том I, peг. № 1956, дело № 84 от 2019 г. по описа на нотариус М. К., с район
на действие PC - Б., вписан в Служба по вписванията - Б., под акт № 5, том X, вх. peг. №
2666/28.06.2019 г., с който ответницата Л. В. М. е призната за собственик на 1/4 идеална част
от имот с идентификатор № 17004.10.65 и за собственик на разположената в същия имот
двуетажна сграда с площ от 64 кв. м. и идентификатор № 17004.10.65.1. На 24.09.2019 г.,
под акт № 185, том XIV, вх. peг. № 4058/24.09.2019 г. по описа на Служба по вписванията -
Б., е вписан нотариален акт за поправка на констативен нотариален акт от 28.06.2019 г., като
вместо за собственик на сграда с идентификатор № 17004.10.65.1. с площ от 64 кв. м.,
ответницата е призната за собственик на сграда е идентификатор № 17004.10.65.4. с площ от
54 кв. м.
Ищците твърдят, че притежават 1/4 идеална част от поземлен имот с идентификатор №
17004.10.65 по силата на сключения договор за продажба от 2001 г., а впоследствие и по
наследяване са придобили допълнителни идеални части от него. След продажбата от 2001 г.,
останалите 3/4 идеални части от имота са били собственост на В. и Р. С.. След смъртта на В.
С., починал на 03.08.2015 г., неговите 3/8 идеални части се наследени от преживелия съпруг
Р. С. и четирите му дъщери, сред които и Б. Н., която притежава 1/4 идеална част от имота
(10/40) в режим съпружеска имуществена общност и 3/40 идеални части като лична
собственост, наследена от баща й В. С.. До смъртта й имотът е съсобственост между А.Н. с
5/40 идеални части, Б. Н. с 8/40 идеални части, Р. С. -18/40 идеални части, Р. С. - 3/40
идеални части, Л.М. -3/40 идеални части и Б. К. - 3/40 идеални части. След смъртта на Б. Н.
на 13.10.2016 г., притежаваните от нея 8/40 идеални части се поделят между А.Н. и дъщеря й
К.Н., които придобиват по 4/40 идеални части и съсобственици са: А.Н. с 9/40 идеални
части; К.Н. с 4/40 идеални части, Р. С. с 18/40 идеални части и Л.М., Б. К. и Р. С. - всяка с по
3/40 идеални части. След смъртта на Р. С. на 11.06.2019 г., нейните 18/40 идеални части се
поделят на четири равни части между трите й дъщери (Латинка, Божура и Р.) и внучка й
Костантина, която вече притежава дял по наследство от майка си Б. Н.. Според ищците
притежаваните от съсобствениците идеални части върху имота са както следва: А.Н. - 18/80
идеални части, равняващи се на 478,58 кв.м.; К.Н. - 17/80 идеални части, равняващи се на
451,99 кв.м.; Л.М. - 15/80 идеални части, равняващи се на 398,81 кв.м.; Р. С. - 15/80 идеални
2
части, равняващи се на 398,81 кв.м.; Б. К. - 15/80 идеални части, равняващи се на 398,81
кв.м.
Ищците твърдят, че Л.М. не е собственик на 1/4 идеална част от поземлен имот с
идентификатор № 17004.10.65, придобит по наследство, както е посочено в констативен
Нотариален акт от 28.06.2019 г. с № 91, том I, pг. № 1956, дело № 84 от 2019 г. по описа на
нотариус М. К., с район на действие PC - Б.. Сочи се, че ответницата не е придобила
съответната идеална част и по давност, тъй като никога не са се осъществявали елементите
на фактическия състав на придобивната давност, предвидени в чл. 79 ЗС.
Прави се искане за постановяване на решение, с което да бъде признато за установено по
отношение на ответника Л.М., че ищецът АН. К. Н. е собственик на 18/80 идеални части
(равняващите се на 478,58 кв. м.) от имот, представляващ лозе, целият с площ от 2127 кв. м.,
в местността „Ж. А.“ в землището на с. Г. Х., с № 010065 по картата на землището на с. Г.
Х., представляващ поземлен имот с идентификатор № 17004.10.65 по КККР на с. Г. Х., общ.
Б., обл. Б., одобрени със Заповед РД-18-141/13.03.2019 г. на Изпълнителния директор на
АГКК; ищцата К. А. Н. е собственик на 17/80 идеални части (равняващи се на 451,99 кв. м.)
от имот, представляващ лозе, целият с площ от 2127 кв. м., в местността „Ж. А.“ в
землището на с. Г. Х., с № 010065 по картата на землището на с. Г. Х., представляващ
поземлен имот с идентификатор № 17004.10.65 по КККР на с. Г. Х., общ. Б., обл. Б.,
одобрени със Заповед РД-18-141/13.03.2019 г. на Изпълнителния директор на АГКК.
Направено е искане за отмяна на основание чл. 537 ал. 2 ГПК Нотариален акт за
удостоверяване на право на собственост върху недвижими имоти - придобити по давност и
наследство по чл. 587, ал. 2 от ГПК, № 91, том I, peг. № 1956, дело № 84 от 2019 г. по описа
на нотариус М. К., с район на действие PC - Б., вписан в Служба по вписванията - Б., под
акт. № 5, том X, вх. peг. № 2666/28.06.2019 г. в частта, в която Л. В. М. е призната за
собственик на 1/4 идеална част от правото на собственост върху имот, представляващ лозе,
целият с площ от 2127 кв. м., в местността „Ж. А.“ в землището на с. Г. Х., с № 010065 по
картата на землището на с. Г. Х., представляващ поземлен имот с идентификатор №
17004.10.65 по КККР на с. Г. Х., общ. Б., обл. Б., одобрени със Заповед РД-18-141/13.03.2019
г. на Изпълнителния директор на АГКК.
В отговора на исковата молба се оспорват предявените искове.
Твърди се, че описаната фактическа обстановка, не отговаря на действителната такава.
Не се оспорва твърдението, че правото на собственост върху спорния имот е придобито от
общия наследодател В. Н. С. по силата на Решение № 3-1 от 05.02.1996 г. на Поземлена
комисия - Б.. Твърди се, че Р. Б. С. в качеството на съпруга на В. Н. С., нито е подавала
заявление за възстановяване, нито е получила по реда на Закона за собствеността и
ползването на земеделски земи право на собственост върху процесния имот, поради което
според ответника правото на собственост е лично на В. Н. С. и не е в режим на СИО.
Твърди се, че още приживе с родителите си, всички деца, разпределили ползването на имота,
представляващ лозе с площ от 2127 кв. м., находящо се в с. Г. Х., община Б., местност „Ж.
а.“. Ответницата твърди, че заедно с баща си строили с общо разрешение за строеж сезонни
къщи и когато подготвяли проектите и документите, това било решено общо между
3
всичките деца. Сочи, че родителите й били разпределили ползването между четирите си
деца по равно, всеки ползвал 1/4 идеална част, така както щял да наследи след смъртта на
родителите.
Сочи, че за нея и всички останали деца, било огромна изненада, че сестра им Б. В. Н. е
купила 1/4 идеална част от лозе с площ от 2127 кв. м., находящо се в с. Г. Х., община Б.,
местност „Ж. а.“. Изтъква се, че по това време родителите им били доста възрастни и трите
сестри се грижели за тях – ответницата, Р. и Б., тъй като Б. и нейния съпруг не желаели да се
ангажират. На практика те дошли два пъти да видят родителите си и в този период бил
съставен нотариалния акт за продажба от 01.06.2001 г.
Твърди се, че от 1988 г. ответницата и баща й се занимавали с подготвяне на документите и
отделяне на имотите, в които строили сезонните къщи. През този период, след това в
периода на строеж и завършване на къщата в края на 1991 г. сестрите на ответницата идвали
в имота, посещавали къщата и оставали на гости, но в нито един момент никоя от тях не е
претендирала собственост, владение или нещо друго.
Сочи се, че след смъртта на баща им на 03.08.2015 г. и на майка им- 11.06.2019 г.,
ответницата категорично заявила на сестрите си, че 1/4 от лозето и построената по
стопански начин с лични средства сезонна сграда е нейна и по категоричен начин
отблъснала владението върху тази част от останалите наследници. Нито една от сестрите й
не е възразявала и не е правила опити нито да оспори, още по - малко до осуети владението
й. Въз основа на тези факти и обстоятелства и със свидетелските данни на сестрите на
ответницата бил съставен Нотариален акт за удостоверяване право на собственост върху
недвижими имоти - придобити по давност и наследство - чл. 587, ал. 2 от ГПК № 91, том I,
peг. № 1956, дело № 84/28.06.2019 г., с който е призната за собственик на 1/4 идеална част от
лозе с площ от 2127 кв. м., находящо се в с. Г. Х., община Б., местност „Ж. а.“.
От страна на ответницата се прави възражение за изтекла 10 - годишна придобивна давност,
която е противопоставила на всички от една страна и от друга по безспорен начин е
отблъснала владението на останалите съсобственици върху собствената й 1/4 идеална част
от лозе с площ от 2127 кв. м., находящо се в с. Г. Х., община Б., местност „Ж. а.“. Оспорва се
нотариалния акт, от който праводателката на ищците Б. В. Н. черпи права относно 1/4
идеална част от лозе с площ от 2127 кв. м., находящо се в с. Г. Х., община Б., местност „Ж.
а.“. Като продавачи в нотариален акт № 173, том I, peг. № 2989, дело № 169/2001 г. на
нотариус К. Т. с peг. № 242 при НК, с район на действие PC - Б. са вписани В. Н. С. и Р. Б.
С., която не притежава никакви права върху продаваемата идеална част от недвижим имот,
представляващ от лозе с площ от 2127 кв. м. На следващо място ответницата твърди, че през
целия период по партидата на имота в Дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Б.
данъците и таксите за имота са плащани само от нея.
По подробно изложени правни съображения, се прави искане за отхвърляне на предявените
искове.
В съдебно заседание ответникът чрез надлежно упълномощен процесуален представител –
адв. Златкова - М. признава предявените искове и моли съда да се произнесе съобразно
направеното признание на исковете.
4
В съдебно заседание, ищците, редовно призовани, представляват се от адв. Г.Т., който
поддържа исковата молба. Сочи, че ответникът е признал исковете, поради което моли да
бъде постановено решение при признание на иска.
Съдът намира, че са налице условията за постановяване на съдебно решение по реда на чл.
237, ал. 1 ГПК – при признание на иска, а именно:
В съдебно заседание изрично е заявено становището на ответника чрез надлежно
упълномощен процесуален представител, че признава изцяло предявените искови
претенции. Ищците са направили и искане за постановяване на решение съобразно
признанието. Признатото право не противоречи на закона и добрите нрави, и касае право, с
което всяка от страните може да се разпорежда.
След направеното признание на исковете, заявеното от ответника в съдебно заседание и на
основание чл. 237, ал. 1 ГПК, съдът намира че следва да бъде постановено решение, с
което на основание чл. 124, ал 1 ГПК да се приеме за установено по отношение на
ответника Л.М., че: 1) ищецът АН. К. Н. е собственик на 18/80 идеални части (равняващите
се на 478,58 кв. м.) от имот, представляващ лозе, целият с площ от 2127 кв. м., в местността
„Ж. А.“ в землището на с. Г. Х., с № 010065 по картата на землището на с. Г. Х.,
представляващ поземлен имот с идентификатор № 17004.10.65 по КККР на с. Г. Х., общ. Б.,
обл. Б., одобрени със Заповед РД-18-141/13.03.2019 г. на Изпълнителния директор на АГКК;
2) ищцата К. АН. Н. е собственик на 17/80 идеални части (равняващи се на 451,99 кв. м.) от
имот, представляващ лозе, целият с площ от 2127 кв. м., в местността „Ж. А.“ в землището
на с. Г. Х., с № 010065 по картата на землището на с. Г. Х., представляващ поземлен имот с
идентификатор № 17004.10.65 по КККР на с. Г. Х., общ. Б., обл. Б., одобрени със Заповед
РД-18-141/13.03.2019 г. на Изпълнителния директор на АГКК.
С оглед признанието на исковете, както и признанието на факта, че ответникът Л.М. е
собственик на 15/80 идеални части от процесния имот, следва да бъде уважено и искането
по чл. 537, ал. 2 от ГПК за отмяна на Нотариален акт за удостоверяване на право на
собственост върху недвижими имоти - придобити по давност и наследство по чл. 587, ал. 2
от ГПК, № 91, том I, peг. № 1956, дело № 84 от 2019 г. по описа на нотариус М. К., с район
на действие PC - Б., вписан в Служба по вписванията - Б., под акт. № 5, том X, вх. peг. №
2666/28.06.2019 г. в частта му, в която Л.М. е призната за собственик над 15/80 идеални
части от правото на собственост върху имот, представляващ лозе, целият с площ от 2127 кв.
м., в местността „Ж. А.“ в землището на с. Г. Х., с № 010065 по картата на землището на с.
Г. Х., представляващ поземлен имот с идентификатор № 17004.10.65 по КККР на с. Г. Х.,
общ. Б., обл. Б., одобрени със Заповед РД-18-141/13.03.2019 г. на Изпълнителния директор
на АГКК. Съдът следва да отмени изцяло или частично констативен нотариален акт, дори и
без да е направено искане за това, но като се съобрази с предмета на спора.
С оглед на гореизложеното, съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 237, ал. 1
ГПК, поради което и исковете, предмет на настоящото производство следва да бъдат
уважени така, както са предявени, като постановеното решение се основава на признание на
исковете.
Водим от горното и на основание чл. 237, ал. 1 ГПК, при условията на признание на иска,
5
съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 124, ал. 1 ГПК по отношение на
ответника Л. В. М., ЕГН **********, с адрес: гр. С., че:
- ищецът АН. К. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. С. е собственик на 18/80 идеални части
(равняващите се на 478,58 кв. м.) от имот, представляващ лозе, целият с площ от 2127 кв. м.,
в местността „Ж. А.“ в землището на с. Г. Х., с № 010065 по картата на землището на с. Г.
Х., представляващ поземлен имот с идентификатор № 17004.10.65 по КККР на с. Г. Х., общ.
Б., обл. Б., одобрени със Заповед РД-18-141/13.03.2019 г. на Изпълнителния директор на
АГКК, при граници и съседи: 17004.10.998, 17004.10.861, 17004.10.950;
- ищцата К. АН. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. С. е собственик на 17/80 идеални части
(равняващи се на 451,99 кв. м.) от имот, представляващ лозе, целият с площ от 2127 кв. м., в
местността „Ж. А.“ в землището на с. Г. Х., с № 010065 по картата на землището на с. Г. Х.,
представляващ поземлен имот с идентификатор № 17004.10.65 по КККР на с. Г. Х., общ. Б.,
обл. Б., одобрени със Заповед РД-18-141/13.03.2019 г. на Изпълнителния директор на АГКК,
при граници и съседи: 17004.10.998, 17004.10.861, 17004.10.950.
ОТМЕНЯ на основание чл. 537, ал. 2 ГПК Нотариален акт за удостоверяване на право на
собственост върху недвижими имоти - придобити по давност и наследство по чл. 587, ал. 2
от ГПК, № 91, том I, peг. № 1956, дело № 84 от 2019 г. по описа на нотариус М. К., с район
на действие PC - Б., вписан в Служба по вписванията - Б., под акт. № 5, том X, вх. peг. №
2666/28.06.2019 г. в частта му, в която Л. В. М., ЕГН **********, с адрес: гр. С. е призната
за собственик над 15/80 идеални части от правото на собственост върху имот,
представляващ лозе, целият с площ от 2127 кв. м., в местността „Ж. А.“ в землището на с. Г.
Х., с № 010065 по картата на землището на с. Г. Х., представляващ поземлен имот с
идентификатор № 17004.10.65 по КККР на с. Г. Х., общ. Б., обл. Б., одобрени със Заповед
РД-18-141/13.03.2019 г. на Изпълнителния директор на АГКК при граници и съседи:
17004.10.998, 17004.10.861, 17004.10.950.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Б. в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Б.: _______________________
6